11 от най-добрите послания на Кетрин Кулман, изпълнени със силната й вяра, че всеки християнин трябва да живее победоносен живот



страница5/8
Дата22.11.2017
Размер0.67 Mb.
#35170
1   2   3   4   5   6   7   8

6. ТВОЯТА НАСТРОЙКА КЪМ ЖИВОТА



Понякога имам чувството, че настоящото поколение знае повече за живота от всички предишни поколения, но все пак не знае как да живее. Животът е много важен. Твоят живот е толкова важен, колкото и моят, защото думите на Исус показват, че Той има план за всеки. Писанията заявяват: „На всеки неговата специфична работа” (Марк 13:34). Не се казва „на всеки – работа”, нито „на всеки – някаква работа”, но „на всеки – неговата специфична работа”. И така, моят въпрос е прост: Разбрал ли си какъв е Божият план за теб?

Това, че ти и аз сме тук, на земята, не е случайност, нито шанс, нито късмет. Аз не вярвам в късмета. Бог е направил всеки един от нас и ни е сложил на земята с определена цел. Важният въпрос е следният: Открили ли сме каква е тази цел? Открили ли сме коя „ниша” Бог иска да запълним? Той има различни места за теб и за мен. Аз знам какво Бог иска да правя. Открил ли си какво Той иска ти да вършиш? Той има за теб определена работа, а това е свързано с твоята настройка към живота.

Във връзка с това искам да разгледаме настройката на две забележителни личности от Библията. Това са Соломон от Стария Завет и Павел от Новия Завет. В своя живот Соломон отиде в най-различни крайности, изпробвайки всичко в живота, което го направи един от най-големите песимисти в света. Преди дните му да свършат, в края на живота си, той бе възстановен. Но в продължение на много години животът му бе безсмислен, а нещастието му се изразява в собствените му думи: „Тогава разгледах всичките дела, които бяха извършили ръцете ми, и труда, в който бях се трудил, и ето, всичко беше суета и гонене на вятър и нямаше полза под слънцето” (Еклисиаст 2:11).

Но колко различна беше настройката на апостол Павел, който гледаше към другия свят, към който всички сме се запътили. Винаги, когато чета неговите думи, усещам триумфа, с който той ги изрече: „Настана времето на моето заминаване. Аз се бих в добрата битка на вярата, свърших попрището, опазих вярата; от тук нататък за мен се пази венеца на правдата, който Господ, праведният Съдия, ще ми даде в онзи ден; и не само на мен, но и на всички, които обичат Неговото явление” (ІІ Тимотей 4:6-8).

Какъв контраст между живота на Соломон и живота на Павел! Каква разлика между живота на тези двама мъже. Нека ги сравним през призмата на днешния ден.
Животът на Соломон
В продължение на дълго време Соломон беше впримчен в капана на песимизма. Отношението му към живота беше цинично, саркастично и много отчаяно. Той не мислеше за вечността. Живееше за мига.

Нека да те попитам нещо: Такава ли е и твоята философия за живота – и ти ли живееш само за мига? Ние сме граждани на този свят в продължение на 60, може би 70 години – кой повече, кой по-малко. Но това не е краят, защото когато умрем на земята, ще станем граждани на другия свят, който трае завинаги. Напомням ви, че учението за безсмъртието не е мъртво учение. Не можеш просто да го изключиш от ума си или да го накараш да си отиде от там, защото така, както има живот, има и смърт. Соломон се опита да изключи от ума си мисълта за безсмъртието, но не стана, както няма да стане и ако ти се опиташ да го направиш. Безсмъртието не е бледа философия или неясна мечта. Учението за безсмъртието е сила, която издига живота нависоко и кара хората да правят велики неща.

И така, аз те питам: Каква е твоята настройка към живота? Ти никога не знаеш кога ще ти се наложи да напуснеш сцената и кога ще се окажеш в другия свят. Аз и ти нямаме никакви гаранции, че ще сме живи утре, никакви гаранции, че ще сме живи след малко. За всеки следващ дъх ние сме напълно зависими от всемогъщия Бог. Всъщност, преди да напуснем този живот и да отидем от другата страна, във вечността, ние имаме само няколко кратки години на земята.

Години наред Соломон живя напълно егоистично. Ако четем внимателно неговата забележителна история в Стария Завет, ще видим, че той беше един от най-егоистичните мъже на своето време. Той планираше, строеше и действаше, за да задоволи собствените си удоволствия, за собствена слава и за собствено удобство. Книгата Еклисиаст е най-песимистичната книга в Библията, защото разказва за ужасното отчаяние на Соломон. Но в самия й край ние четем за възстановяването на Соломон с това мъдро заключение: „Нека чуем края на всичко това: Бой се от Бога и спазвай Неговите заповеди, защото това е цялото задължение на човека” (Еклисиаст 12:13). Ето за какво трябва да живеем: За да почитаме Бог и да спазваме с вярност Неговите заповеди.

Ако погледнем личния живот на Соломон, ще видим, че той опита всичко.

Той беше интелигентен и добре образован – най-мъдрият човек на своето време. Беше изследовател и писател, който имаше възможност да изпробва всичко в живота. Но след като изписа всички възможни книги и отиде до всякакви крайности, той се върна и каза: „Многото учене е труд на плътта” (Еклисиаст 12:12). Чела съм тези думи стотици пъти.

Соломон прекара живота си, отдавайки се на сладострастие, давайки пълна свобода на петте си сетива, опита от всички нечестия и удоволствия, които човек може да си позволи, и изводът му беше: „Всичко е суета и досада за духа” (Еклисиаст 2:17, буквален превод).

После опита с власт. Събра богатствата от всички краища на големите империи, заобикалящи Израел, и си изгради славно царство, мощна армия и огромна свита от слуги. Всички те му се покланяха, ръкопляскаха му, хвалеха и одобряваха действията му. Той натрупа сила във всичките й форми – богатство, господство, царуване – но отново трябваше да признае, че и това е суета и досада за духа (гонене на вятър). Всичко това се превърна в омраза към живота, отвращение към самия себе си и почти го накара да съжали, че се е родил. Той презря цялата сила, която бе придобил и погледна с отвращение на живота си.

Този мъж, който имаше огромни способности, огромна сила и огромна светска мъдрост, не бе успял да открие смисъла на живота. И днес има милиони, чиито сърца викат същото: „Опитахме всичко. Опитахме власт. Опитахме удоволствия, но разбрахме, че в края на краищата всичко е суета и всичко е напразно. Няма истинско щастие, нито искрено удовлетворение в която и да е форма на земна власт.” Нашата страна трябва да се събуди, преди течението на злото да ни е завлякло още по-надълбоко, отколкото сме сега, защото само небето знае колко далеч сме стигнали вече.

Най-накрая в старостта си Соломон осъзна, че е гражданин на два свята и точно тогава той каза: „Нека чуем края на всичко това: Бой се от Бога и спазвай Неговите заповеди, защото това е цялото задължение на човека” (Еклисиаст 12:13). Колко дълбоки думи! Божията сила възстанови Соломон, преди да дойде неговият край. И преди очите му да се затворят, той изрече този мъдър съвет.


Животът на Павел
Нека сега да погледнем Павел, който за мен е най-великият новозаветен служител и най-сериозното доказателство, което имаме от началото на църковната история за силата на християнството. Неговата настройка към живота беше коренно различна от тази на Соломон – така различна, както изтокът от запада. Аз вярвам, че Павел е един от най-щастливите хора, които някога са живели, макар че се сблъска с изключителни трудности.

Във ІІ Коринтяни 11:24-27 той разказва за своите трудности и изпитания. Беше бит с камшици пет пъти, налаган с тояги три пъти, веднъж замерван с камъни, три пъти корабокрушенец, много пъти хвърлян в затвор и „много пъти в пътешествия, в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя; в умора и в болка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в постене, в студ и голота”. Павел мина през всичко това, но излезе победител. Той заяви с пълна увереност: „Във всичко това ние сме повече от победители” (Римляни 8:37). Как успя Павел? Той беше уверен в Христос и знаеше от кого получава своята сила. Той не изгуби нито една точка в състезанието. Той имаше правилната настройка към живота.

Павел отново и отново пишеше все същото послание: „Радвайте се в Господа винаги! Пак ви казвам, радвайте се” (Филипяни 4:4). Павел беше непобедим, неудържим, пълен с радост – един мъж, който изживя пълноценно живота си, тъй като имаше истинска цел в живота.

Соломон каза: „Мразя живота.” Павел каза: „Радвам се в Христос.” Животът на Павел беше пълноценен, защото беше подчинен на Божията съвършена воля.

Може би сега и вие осъзнавате колко важна е вашата настройка към живота. Ти и аз сме свързани с вечността. За какво живееш днес? Приятелю, дадено ни е да извървим този път само веднъж и имаме само един живот. Затова, нека първо да предадем живота си на Бог, а после да следваме стъпките на Христос и да живеем според Неговия пример, отдавайки живота си за човечеството и за своите ближни, следвайки Божия съвършен план за нашия живот.



Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница