11 от най-добрите послания на Кетрин Кулман, изпълнени със силната й вяра, че всеки християнин трябва да живее победоносен живот

10. ДА ХОДИМ В ПРАВОТА

Отче, за тези, които са обезкуражени, които в този час носят тежко бреме, за тези, които минават през дълбоките води – бъди тяхна Сила. Нека да усетят как силните ръце на Христос ги притискат към Твоето голямо сърце. Дай вяра там, където има нужда от вяра, и им дай допълнително сила, за да стигнат до победа. Амин.

Когато бях момиче, ако бяхте попитали Джо Кулман за неговата червенокоса луничава дъщеря, той щеше да ви каже, че е горд, че има най-съвършената щерка. Никога не бихте могли да убедите Джо Кулман в противното. В лицето на своето червенокосо луничаво момиче той съзираше съвършеното дете и в подкрепа на това би ви разказал как съм настоявала да измия съдовете, когато съм била толкова малка, че мама трябвало да ме качва на столче, за да стигам мивката. Разбира се, татко никога не би ви казал, че това обикновено се е случвало точно преди Коледа, когато съм си представяла, че Дядо Коледа ме гледа през прозореца.

Джо Кулман също би ви казал, колко щедро е било това червенокосо момиче. И за доказателство би ви разказал как, докато мама била на национална методистка конференция извън града, неговата шестгодишна дъщеря направила чай с лед за целия квартал в Конкордия, Мисури и обиколила всички къщи, раздавайки чай и предавайки на всички много поздрави от мама. Мама, горката, нищо не подозирала и само Бог знае, че съседите приели чая единствено от уважение. Ето какво представляваше чудесното момиченце на моя татко!

Това, което никога не би ви казал, е историята, в която същото това прекрасно червенокосо момиченце разряза всички дини на дядо точно в разгара на динения сезон. Не, не! Татко никога не би ви казал тези факти. За какво става въпрос ли? Става въпрос за това, че най-доброто и най-лошото се бяха събрали в едно дете и това дете бях аз.

И днес трябва да призная, че не всичко в мен е добро. Нито пък във вас. Все още не съм срещнала съвършения човек. Никога не съм срещала човек, в когото да има само добро, защото ние, хората, сме странна комбинация от добро и лошо и сърцето на всеки човек представлява невидимо бойно поле, на което се срещат доброто и злото. Понякога печели едната страна, понякога другата. Когато победи лошото, ние се срамуваме и сме отвратени от себе си. Когато победи доброто, у нас се появява едно възвишено чувство и се изпълваме с радост. Ние сме доказали, че сме истински личности.

Но знаете ли какво? Да бъдеш добър от време на време не е достатъчно в очите на Бог. Това прилича на начина, по който някои хора спазват Великите пости. Докато траят Великите пости, те не слагат капка алкохол в устата си, но свърши ли този период, те се връщат отново в своето пиянство. Други не докосват цигара в продължение на 40 дни, но свършат ли Великите пости, те отново пушат като комин. В тяхното поведение няма никакво постоянство.

В Библията има едно страхотно обещание. Ако ви трябва гаранция за успешен живот или чувство за сигурност, ето къде можете да ги намерите: в Псалм 84:11 „Бог няма да въздържи никакво добро от онези, които ходят в правота.”

Наскоро ми се случи да говоря с един вярващ бизнесмен, който ми разказа за една от своите лекции пред група колежани. Преди да започне лекцията си, той попитал повечето от тях каква е причината да търсят високи позиции, какво желаят най-много. Всички отговорили по един и същи начин и обобщението на отговорите им се състояло в една дума: сигурност. Точно така – сигурност.

Бог дава гаранция за сигурност на всеки човек, който изпълни условието: „на онези, които ходят в правота”. Някои хора никога не успяват в живота, защото има толкова много неща, от които не могат да се откажат. Те упорито държат на своите погрешни възгледи, погрешни настройки, погрешни подходи, погрешни връзки с хора и погрешен начин на живот. За да имаш сигурност, за да успееш в живота, ти трябва да се държиш за истината, а истината се намира в Библията. Тя заявява: „Бог няма да въздържи никакво добро от онези, които ходят в правота.”

Но какво означава да ходиш в правота? В какво се състои ходенето в правота? То се състои в това, да знаеш кое е право и кое е грешно и да се държиш за правото. Ако мислиш правилно и действаш правилно, ти ще вървиш по правилния път и ще постигнеш успех. По същия начин, ако действаш неправилно, ти никога няма да тръгнеш по правилния път. Никога. За да отидеш в неправилна посока, ти трябва първо да си мислил неправилно. Мисли за правилните неща и това ще те накара да правиш правилните неща, което ще ти донесе правилните резултати. Ето така става. Има една поговорка, в която се казва, че от мисълта произлиза действието, от действието произлиза животът, а от живота произлиза съдбата. Това, което ще накара нещата да се случат по правилния начин, е правилното начало, а правилното начало е – да мислиш правилно.

Освен това аз мисля, че има още нещо, което Господ искаше да каже с това, че няма да въздържи никакво добро от човека, който ходи в правота. „В правота” означава да ходиш по праведни пътища. Означава да бъдеш силен. Бог не ни е създал за поражение. И за минута не бих повярвала, че Божият план за теб е план на поражение. Да, зная, че съпротивата, която срещаш, е голяма. Познавам силите на неправдата. И аз съм част от човечеството. Но пък също знам и как да живея в победа. Учителят е осигурил това за мен, според както пише в Ефесяни 6:10-17
„Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество.

Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола.

Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.

Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и, като надвиете на всичко, да устоите.

Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник,

и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира.

А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия;

вземете също за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието Слово.”
Господ ни е дал славни оръжия, за да подсигури нашия успех. Разгледайте чудните части на всеоръжието, което Той ни е дал. Истината е наша препаска, тя е искреността в нашия вътрешен човек. Праведността е нашият бронен нагръдник, който предпазва сърцето. Обувките предпазват краката от остри клечки, камъни и стъкла и когато краката ни са обути в Евангелието на мира, ние ще ходим уверено напред, независимо от това, какво ни се случва в живота.

За щита няма заместител. „Това е победата, която побеждава света – нашата вяра” (І Йоан 5:4). Ако сте напълно убедени в истинността на Божиите обещания, вие никога няма да бъдете победени. Шлемът на спасението предпазва и защитава главата чрез свята мъдрост и знание. После се говори за меча на Духа – Божието Слово.

А ето я и тайната на силата: „Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество!” Силни в собствената си сила ли? Не! Чрез силата на волята ли? Не! „Заяквайте в Бог и в силата на Неговото могъщество.” Ето я тайната на силата.

Сега нека се върнем в Псалми, където в 84 глава се намира обещанието: „Бог няма да въздържи никакво добро от онези, които ходят в правота”, тоест тези, които са чисти, които са силни. Някои от вас ще приемат истината, която ви казвам, но други ще си помислят: „Иска ми се да бях такъв, но аз не съм чист. Нито пък съм силен.”

Човекът, който признава, че не е нито чист, нито силен, се отваря за благодатта на Бог, а благодатта на Бог е силата, която може да донесе промяна в характера на човека и да го направи чист и силен. Дори, когато сме силни, без Божията помощ не можем да постигнем големи успехи. Божията благодат чрез Исус Христос нашия Господ може да промени характера на човека из основи. Тя може да те промени, независимо колко си объркан в този момент. Христос може да те промени. Той може да те направи чист и силен. Но това си има цена.

Помните ли какво казах в началото на това послание – че някои хора никога не успяват в живота, понеже има много неща, от които не искат да се откажат? Е, добре, ако ви искате да постигнете истински успех, трябва да се посветите изцяло. Не само по време на Велики пости. Не само в неделя, а всеки ден и всяка седмица. Трябва да дадете на Бог цялото си същество. Трябва да се предадете. Не можете да задържите каквото си поискате. Той ще ви даде със същата мярка, с каквато вие отдавате себе си на Него. И ако истински се предадете, Той ще ви промени.

Какво ще стане тогава? Ще започнете да получавате от живота това, което искате. Ще чувствате сигурност, каквато никой друг освен Бог не може да ви даде. В резултат на това умът ви ще бъде в покой. Ще имате Божието благословение, а това ме кара да попитам: „Какво повече може да иска човек?” Събитията ще започнат да се обръщат във ваша полза, проблемите ви ще започнат да се разрешават, защото ако сте изпълнили условието, ще имате Божието обещание и Неговата гаранция. „Бог няма да въздържи никакво добро от ходещите в незлобие.”

11. ЛЕСНИТЕ ПОБЕДИ СА ЕФТИНИ

Първата ми реакция към въпроса на тази жена беше следната: Тя вярва ли истински в това, което баща й е поучавал и проповядвал в продължение на 60 години? Ако баща й е проповядвал истината и ако тя вярва в това, което той е проповядвал, не би трябвало да живее в поражение, защото в Господ Исус Христос има победа.

Във Филипяни 4:13 Божието Слово заявява: „Мога да направя всичко чрез Христос, който ме подкрепя.” А Божието Слово не греши. Разберете това! Аз мога всичко. Ти можеш всичко. Никой не трябва да се оставя да бъде победен, както и тази жена, чието писмо развълнува сърцето ми. Тя не е длъжна да ходи в поражение, освен ако самата не се предаде на поражението. Баща й го е проповядвал. Той го е вярвал. Вярва ли и тя в Божието Слово? Ако го вярва, ще направи нещо по въпроса. Ще действа според него и ще спечели победата.

Сега искам да кажа нещо, за което може и да не сте се замисляли до сега. Авторката на това писмо може би очаква някакво чудо да се случи в обстоятелствата около нея. Но е грешно да очакваме да се случи някакво чудо отвън, което да ни издигне над нашия егоцентризъм, над нашите страхове и съмнения. Когато човек действа с любов към другите, той помага на Бог да го промени отвътре и тогава, като по чудо, изчезват всички страхове, съмнения и егоцентризъм. Но не и преди това. Чудото започва отвътре, а не отвън. Ти трябва да впрегнеш волята си да дарява любов и тогава всички извори на изцеление ще се насочат към теб.

Ако останеш затворен в себе си, в собствения си егоизъм и самосъжаление, нито Бог, нито човек ще могат да ти помогнат. Няма лекарство, което да приемеш, съвет, който да ти дам, проповед, която да чуеш, или каквото и да е друго умствено знание, което да може да ти помогне, докато ти самият не започнеш да правиш нещо. Нито Бог, нито който и да било може да ти помогне, докато стоиш затворен в собственото си самосъжаление. Предупреждавам те да излезеш от затворената си стая, защото иначе ще загинеш. Излез оттам, иначе ще си останеш един победен човек.

Искате ли да знаете нещо? Аз научих, че лесно постигнатите победи са евтини. Струват си единствено победите, които са дошли в резултат на трудна битка, а понякога битката става наистина доста трудна и неудържима. Но точно това са победите, които имат стойност. Знам това от личен опит. Камъните, които са наранявали краката ми, са същите, които са ме направили силна. Гетсиманските градини в живота ми, онези трудни битки и времена на изпитания, в които съм имала чувството, че съм почти съсипана и че водите почти са ме погълнали, са същите, които са изгладили у мен безценни качества като смелост и упование. Победите, които идват лесно, не струват много. Но в какъвто и затвор да се намирате, Учителят винаги ще ви дава благодат и победа – дори и в най-тъмния час.

Помислете с мен за малко. Знаете ли, че Милтън е бил сляп, когато е написал „Изгубеният рай”? Той не позволил на трудностите да му откраднат победата. Чувала съм и историята за един човек, който си счупил крака и докато лежал в леглото и се взирал в тапетите на стената, му дошла идеята да стане карикатурист – такъв и станал, и бил много известен. Той също получил благодат в най-черната си нощ. Тези двама мъже можели да бъдат победени от своя затвор, но вместо това те победили затвора.

Един поет се провалил ужасно на първата си публична изява и публиката изляла целия си присмех върху него. Вместо да приеме поражението обаче, той се върнал у дома и написал най-известната си творба, в която говорел за способността да продължиш независимо от провала. Това стихотворение стигнало до инвалид, който загубил всичките си крайници. Той бил толкова вдъхновен от него, че станал известен оратор. Да, всички тези хора получили благодат в своите тъмни килии.

Веднъж чух за една лекарка, чиито долни крайници били напълно парализирани в резултат на детски паралич. Когато подала документи в различни медицински колежи в Америка, те отказали да я приемат с аргумента, че в това състояние не би могла да практикува медицина. Предала ли се тя? Нищо подобно. Всеки ще се съгласи, че е имала основание да се предаде и да се обезкуражи, но ето какво направила тя. Отишла в Китай и получила там медицинското си образование, като била най-добрата в класа. На всичко отгоре се върнала в един от колежите, които й отказали прием, взела си държавния изпит и в момента е практикуващ лекар в дом за недъгави деца.

Нито един мъж или жена не са длъжни да приемат поражение в живота си. Може да загубиш и двата си крака, но за теб има победа. Може да загубиш и двете си ръце, но за теб пак ще има победа. Може да загубиш зрението си или слуха си, но победа ще има. Лесните победи са евтини. Само онези, които идват в резултат на трудни битки, си струват.

смелост дай ни!

Вяра дай ни,

и победа за Исус!