12 май 2011 г. Тема: здравеопазване

Това за съжаление не е само в областта на медицината, а и в много други области. Мисля, че малко се експонира този проблем, защото голяма част от тях се връщат. По-скоро развитието им като специалисти и като квалификация за тях е по-важно, а не заплатата и повечето пари, въпреки че има и такъв момент. По-важното е, че системата за квалификация и специализация функционира по-добре в Европа и САЩ.

Голяма част ще се върнат и като лекари. Има едно прекрасно изследване на Боян Пенев през 30-те години, което не касае само лекарите. Един от описаните в изследването беше лекар във Франция. След това се връща в България и живее в Севлиево. Той казва „Аз живеех прекрасно в Севлиево". Става въпрос за годните между 1945 и 1949, т. е. трудни години. „Аз имах самочувствие, чувствах се истински лекар. Върнах се в България в момент, в който очаквах тя да се развива". През 1949 година отново напуска страната поради политически, но не икономически причини. Човек, където и да отиде, колкото и да има развитие, неговите корени са от България.

Има родители, които не искат децата им да се връщат в България, защото навън ще получат по-добро образование, ще се реализират по-добре.

Но ще бъдат дърво без корен. Освен психологическия момент го има и това, че ти винаги си чуждия, човек втора категория.

Светът вече не е ли толкова малък и достъпен, че да можеш да се чувстваш навсякъде добре?

Аз считам, че човек преди да бъде космополитен традиционалист, той първо трябва да бъде патриот. Трябва да се има предвид и това, че светът се глобализира, но се глобализира за битовизмите. Иначе си остава различен и Слава Богу.

Може да ползваме едно зарядно в целия Европейски съюз, но сме много различни. Дори на Балканите сме много различни.

Мисля, че си приличаме на Балканите, само турците са малко по-различни. При останалите манталитетът е един и същ.

Не, не е мит. По-скоро то е мит по отношение на инициативата и авантюризма. Т. е. аз не се страхувам, че ще загубим 10 или 15 специалисти високо ниво, по-страшното е, че губим 100-150 000 авантюристи. Те, които дават солта на живота, дават и развитието на страната. Те са способни да захвърлят всичко и да започнат нещо отново. Губим духа на България.

Ние винаги сме били в риск в нашата история и не може да се каже, че сега е най-зле. Имало е много по-тежки моменти. Има едно обяснение, с което аз много често съм се опитвал да обясня и манталитета на българина, индивидуализма му. В България никога не е имало глад, хората никога не са умирали от глад. Докато в Германия, Ирландия, Гърция и всички околни страни е имало периоди, когато хора са умирали от глад. В България такъв период никога не имало и затова българинът си казва „Каквото и да стане, аз ще имам салатата и ракията на масата". Това чувство за възпитание, че има и много трудни моменти, сякаш в България, по-скоро изразът „по-добре гладен, но не уморен" е по-популярен. Като го кажеш на чужденец и той не го разбира.

Мисля, че вече не живеем в интересни времена. Те бяха първите години след промяната. След това нещата си следват някаква логика.

Категорично не, защото това е невъзможно. Интересите винаги са толкова противоположни, че не е възможно да бъдат обединени или ако бъдат, те са за много кратко време. Европейският съюз например сега започва да играе ролята на Свещен Исус, който е бил след войните на Наполеон. Той започва да се намесва в Либия, Афганистан, Ирак и т. н., както Свещеният съюз се е намесил навремето в Унгария, Дания, Англия. Започва да си присвоява и морални критерии, което излиза извън идеите на Европейския съюз, а и дава една, дай Боже да не се случи, да се появи поредният диктатор в Европа. Романо Проди каза навремето, че Европейският съюз копира Римската империя. Да, но Римската империя преди това е била република и повече от 500 години Римската република е имала сенат, който не е взимал решения, бил е бюрократичен, давал е временно, да кажем за шест месеца, на някой диктаторски функции. Така става и в момента. Виждате Европейският парламент какво е - една говорилня, бюрокрация, нещо, което взима много бавно решенията. И в един момент какво показва историята? Идва един диктатор, на който му дават шест месеца правомощия, само че на него му харесва и се появява империята.

Точно така. Той ще се казва президент на Европа. Почти няма голяма организация, в която в един момент да не се появи този диктатор. Той може да бъде пръв между равните, но той се появява, защото иначе тази огромна система не може да функционира.

Първата подробно описана криза е в Китай през VII век пр. н. е. Нещо по-близо до нас е кризата в Гърция. Тя е била през IV век пр. н. е. 38 града са фалирали едновременно. Кризите се развиват по един и същи начин. Причините може да са различни. В случая със сегашната криза се говореше по-скоро за това, че финансовият сектор е много по-голям от реално производствения сектор, вече алчността на човека винаги я има. Имаше доста изказвания и писания за т. нар. „Дубълве криза", т. е. криза - малко възстановяване - пак криза. Такава криза няма в историята и тази не е такава. Няма да има „Дубълве криза". По-скоро има плато на стагнация. Дълго време се поддържат ниските нива, които са постигнати по време на кризата.

Възможно е, има достатъчно писмени документи. В голям процент от случаите кризите са водили до война. Решението на кризите са били военни действия. Това не винаги е било така - в един момент или е започвала война, или е имало открития, които са променяли развитието на икономиката на света.

Контактът със студентите винаги е от полза. Ти се виждаш с млади хора, които имат ентусиазъм и са много различни, защото тяхното отношение към света е коренно различно от моето. Разликата в поколенията наистина съществува, но те са и по-умни от нас.

Не са по-информирани, защото интернет дава едностранчива информация. Преди да вземеш нещо от интернет ти трябва да си прочел големия дебел учебник. Преди да си прочел учебника ти не знаеш какво да вземеш от интернет. Моето поколение е по-добро от тяхното. В смисъл, че тяхното отношение към чисто моралните ценности е по-различно, не казвам по-лошо. Отношенията се базират строго прагматично, освен емоцията, която съществува и тя си е вечна. Когато те решават някакъв проблем, за тях това, че трябва да се уволни някой, да бъде изгонен, да му се намали заплатата, независимо от неговото състояние, не съществува. Емоциите нямат никакво значение, те само пречат да се вземе правилното решение. Докато може би социализмът или семейните ценности тогава бяха по-силни. Но аз започнах да говоря като възрастен човек.

Относително е. Всеки ден ми се налага да вземам такова решение. Самата работа го изисква. Опитвам се да дам на човека алтернатива, това е може би разликата. Опитвам се да бъда съпричастен, да дам друга възможност, защото ако човек е без алтернатива, той реагира по неадекватен и емоционален начин.

Понякога да, защото има моменти, в които има нещо, което мога да направя, но нямам мотивацията за това.

По-скоро не ми е интересно, да. Може би други неща стават интересни и имат по-голяма стойност.

Не е конкретно нещо. В моя живот винаги съм се опитвал да изграждам екипи. Човек постепенно, без да иска започва да се отъждествява с този екип и с тази отговорност. Ако имаш отговорност към тези хора и си ги мотивирал за някаква цел, направил си структурата, те са ти повярвали, основното е да се избере правилно приоритета и целта, за да не ги излъже тези хора. Това е, което ми е интересно и ме води всеки ден на работа.

Това е много ласкателно. Ние сме имали няколко пъти разговори с премиера. Разговорът винаги е бил насочен по-скоро към това какво трябва да се направи в здравното министерство. Конкретно предложение, както е в неговия стил да каже „От утре ти си", не е имало. Може би някои от нещата, които аз съм смятал, че трябва да се направят, той, като политик е виждал, че просто не може да станат.

Не стават толкова бързо и ефективно. Животът е по-умен от нас и даже и да има неправилно решение на политик, животът го изглажда. Въпросът е, че става по-бавно.

Не с търпение. По-скоро когато говорим за даден проблем, трябва да го разглеждаме чисто прагматично, а не популистично и емоционално. Навсякъде по света когато се взима решение, винаги се гласува и финансовия ресурс за него. Уточняват се параметрите на финансовия ресурс - къде и как ще бъде получен. В България много често искаме да решим проблема, но не осигуряваме финансовия ресурс, не осигуряваме организацията за него или казваме „Имаме толкова пари и с тях ще се справим". Правилният подход е „На нас ни трябват толкова пари, откъде можем да ги получим". Дай Боже повечето решения в медицината да се взимат така. Например диагностично-свързаните групи са чудено нещо. Като направиш реална сметка на финансовия ресурс обаче, виждаш, че първата година след като се въведат е необходим 50 процента по-голям финансов ресурс, втората година - 30 процента, третата година - 10 процента. Ние сякаш искаме да кажем, че със същите пари ще направим това нещо. Няма да го направим или поне не във вида, в който искаме.

Миналия четвъртък (5 май) беше последната ни среща, но тя не беше обща, а беше за конкретни неща.

Той винаги слуша, а освен това обикновено е чул и други мнения и иска да обобщи проблема. Хубавото е, че той веднага взима решения. Въпросът е, че понякога тези решения са много ултимативни и водят до решение на проблема в момента. А когато се касае за нещо в дългосрочна перспектива и дългосрочно планиране, това не премиерът трябва да го прави. То трябва предварително да е подготвено от експертите, за да може да бъде преценено от чисто професионална гледна точка. Последният път разговорът беше по две теми. Първата тема бяха катастрофите и осигуряването на ефективна спешна помощ на катастрофиралите. Много сериозен проблем. Той постави два въпроса. Първият беше как може да имаме качествени кадри, защото те решават и проблема със спешната помощ. Втория въпрос беше колко пари трябва да налеем в оборудване - реанимобили, спешни центрове на определени места.

Аз му дадох справката за миналата година, необходимостта от средствата и кадрите. Когато г-жа Фандъкова стана кмет, тя поиска от мен човек, който да бъде заместник-кмет по здравеопазване. Каква е причината за това? В седем града хора, които са работили във военни болници, са заместник-кметове по здравеопазване. Подбрахме един добър анестезиолог, заместник-шеф на катедра. Изпратихме го за три месеца в Баден, за да види как в една богата провинция е организирана спешната помощ, как работят, ресурса, лекари, специализации. След това взехме една област в България, която отговаря изцяло на немската област по население и територия, това е Добрич. Наложихме това, което те правят и това, което ние правим. След това взехме София и пак го наложихме. На третата седмица от връщането си той каза, че не може да се справи при тези финансови и кадрови ресурси и отказа. Назначението на сегашния заместник-кмет също е много добро. Това е човек, който има пряко отношение към инвалидите и наистина много неща се направиха за тях. Не само по отношение на медицинското обслужване, а и по отношение на достъп до сгради и т. н.

Това е теоретична постановка.

Не. Програма на министъра на здравеопазването не е негова програма. Тя е програма на премиера. Ако тази програма е възможно да се осъществи и премиерът прецени финансовите възможности, тогава човек ще я изпълнява. Но когато целта е да бъдеш министър на всяка цена, това е несериозно. Винаги води до срив не само в здравеопазването, а и до психологически срив на човека, който се е заел с това нещо. Но да довърша за сравнението между Добрич и немската област. За тази област отделят 75 млн. евро за спешна помощ. Ние отделяме по-малко за цялата страна. Като парите не са най-важното. Първо се започва с организация, която те са започнала да правят през 1958 година и са надграждали едно над друго. Мисля, че и при нас това е пътят. Трябва да надграждаме, а не да разрушаваме и после да искаме да го направим.

Може да бъде и шеф на Археологическия музей след Божидаров.

Както вече казах, животът е по-умен, той ще реши вместо мен. Но по отношение на ресурсите искам да кажа, че в момента средната осигуровка, от тези които се осигуряват здравно, е 53 лева на месец. Държавата плаща за тези, които тя осигурява - безработни, деца и т. н., 19 лева. Т. е. ние, които плащаме нашите шест или осем процента, сме си оценили здравния статус на 53 лева, а държавата е оценила статуса на другите на 19 лева. Това е невъзможно. Ако не боледувате цяла година, вашите 53 лева се натрупват, но в същото време няма заболяване, което да може да бъде лекувано с 530 лева.

Не, парите са добър елемент, но не най-важният. Най-важни са кадрите и организацията.

Екип, екип, екип. Ако няма отбор, не става. Моят приятел Мамалев, той цитира Балзак, казва, че когато една сграда стане много висока, горните й етажи обикновено са празни или е хаос. Той визира на по-нисък план високите хора и казва, че винаги високият човек е по-глупав. Но визира и управлението. Когато едно управление стане много високо, винаги настъпва хаос. То винаги трябва да е хоризонтално. Другото, което казва Мамалев е, че ниският човек е екологично по-важен, защото се хаби по-малко за дрехи, храна, място.

Невъзможно е. Винаги ще има някой, който да не е съгласен.

Това е моя лекция, която имах пред студентите. Тя беше за съвсем друго, но понеже накрая се задават въпроси, а те задаваха и такива въпроси, аз им цитирах една мисъл на Цицерон. Той казва, че палецът по три означава реални размери, но той казва и че безименния пръст при мъжа винаги трябва да е по-дълъг от показалеца.

Точно така.

За женските ръце никой не е измислил. Там няма обяснение. Какви са символите на женската красота? Няма ги. Един харесва едно, друг - друго. Но по-важното е, че ако можем да говорим за здравеопазване и искаме да го променим, само това, че го правим вече е достатъчно. Ако сложим проблема под мокета или под чергата, той не се решава.