12 ноември 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Ясни и опростени процедури за публично-частното партньорство - за това настояха представители на различни работодателски и браншови организации, които взеха участие в конференция за създаване на закон за публично-частното партньорство, организирана от НСДВ.

Ако условието на бизнеса за максимално опростени правила при изготвянето и приемането на този закон не бъде изпълнено, участниците категорично заявиха, че от него няма да има полза нито за държавата, нито за предприемачите.

Сложната процедура няма да бъде гаранция за качество и устойчивост, заяви зам.-председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов. Според него само прозрачността и надзорът на всеки етап ще осигурят успеха при реализиране на публично-частното партньорство.

Добре е да са ясни и икономическите стимули за частния сектор, защото трябва да има и такива стимули, за да проработи идеята, каза още Симеонов.

Въпреки резервите си обаче той обяви, че от

БТПП държат идеята да се реализира, тъй като кодификацията щяла да бъде полезна и по този начин бизнесът и държавата ще носят споделена отговорност.

Бизнесмените пък бяха категорични, че трябва изчерпателно да се дефинира ролята на неправителствените организации. Според председателя на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев важно място трябва да се отдели на обществения контрол над публично-частното партньорство и бъдещият закон е мястото, където той трябва да бъде регламентиран.

Да има програма за проекти - държавни и общински, които се изпълняват, е един от вариантите, чрез които бизнесът, медиите и обществото ще имат информация какво се прави в сферата на публично-частното партньорство, беше едно от предложенията.

Председателят на Камарата на строителите Симеон Пешов обобщи, че до момента са регистрирани над 15 форми на публично-частно партньорство. То има голям ефект - както в проекта, така и в себестойността на дейността, когато се запазва конкуренцията, добави председателят на Камарата на строителите.
Микс

Камен Колев, зам.-председател на Българската стопанска камара, заяви, че камарата ще се включи експертно в дискусиите около създаването на закона. Според него този нормативен акт ще създаде по-голяма увереност в публичните органи - най-вече в общините, когато трябва да предприемат дейност в тази област. Не трябва да се заобикалят принципите, които сега са залегнали в съществуващата нормативна база, и ние си представяме бъдещия закон за публично-частното партньорство като обединение и доразвиване на всички тези принципи, обобщи Колев.

Два подземни паркинга ще бъдат изградени от частни инвеститори в Бургас. Процедурите за отстъпване правото на строеж върху общински терени в жилищните комплекси Лазур и Зорница са открити, съобщи главният архитект на Бургас Веселина Илиева.

Общата стойност на отстъпеното строително право за двата обекта надхвърля 6.5 млн. EUR. Според проектите паркингът в комплекс Лазур ще има 280 паркоместа, а в Зорница - 220. Желанието на общината е до края на 2009 г. проектите да бъдат реализирани.

Извършва се и преостойностяване на проекта за изграждане на подземен паркинг на три нива с 370 паркоместа под пл. Св. св. Кирил и Методий. За изграждането му през 2006 г. общината подписа концесионен договор с Глобал техноложи къмпани АД. Според прогнозата на арх. Илиева себестойността на съоръжението ще надхвърля 25 млн. EUR.
Амбиция

Общината има амбицията до края на 2010 г. да бъдат реализирани още няколко проекта по линия на публично-частното партньорство. На следващата общинска сесия се очаква да бъдат гласувани предложенията за откриване на три нови процедури - за изграждане на многопрофилна болница с медицински център в комплекс Меден рудник, обслужващ център със спортна зала и хипермаркет в същия комплекс и спортен комплекс с нов басейн в жк Славейков.

Частни инвеститори се привличат и за реализацията на малки благоустройствени проекти върху общински терени. По програмата за публично-частното партньорство са подписани 10 споразумения за проекти до 10 хил. лв., според които общината участва със 7500 лв., а частните фирми с по 2500 лв. Голяма част от проектите са вече реализирани.


12.11.2008 г., с. 4
Сметната палата разкри 314 злоупотреби през 2007 г.

За първите 11 месеца на тази година в агенцията са получени 54 доклада от Сметната палата
Николай Нейчев, nneichev@pari.bg

Обществените поръчки, концесиите, отдаването на държавна и общинска земя под наем се одитират от Сметната палата с цел да се проследи дали е ефективно тяхното използване и за да се дадат препоръки. Тъй като палатата няма санкциониращи функции, при забелязването на злоупотреби, както и при неспазване изготвените препоръки тя изпраща доклад до Агенцията за държавен финансов контрол към Министерството на финансите. През миналата година агенцията е съставила 314 акта за нарушения на база докладите на Сметната палата. За първите 11 месеца на тази година в агенцията са получени 54 доклада от палатата, като до края на годината се очаква общият им брой да достигне около 100. Най-сериозните случаи на злоупотреби, като този с бившия Национален пътен фонд, се предават на прокуратурата. Съмнителни случаи на публично-частно партньорство, в които участват представители на изпълнителната власт, пък се разглеждат в ресорните парламентарни комисии. Типичен пример са облажванията с военните имоти.

Най-често се разкриват нарушения на Закона за обществените поръчки. При отдаването на общинска земя под наем пък много пъти наемите не са актуализирани и са на нереално ниска цена.
Въртележка

Друга практика, открита от Сметната палата, е самоволното установяване на собствен регламент за провеждане на публично-частни партньорства от страна на общините. Тези регламенти обаче противоречат на общата законова база. Тази тенденция се отчита от Сметната палата като опит да заобиколят Закона за обществените поръчки, Закона за концесиите и всички останали норми, които принципно уреждат публично-частните взаимоотношения.

Публично-частното партньорство е един от механизмите за осигуряване на допълнително финансиране за модернизацията на пътната инфраструктура, на системите и съоръженията на ВиК мрежата в България.

Проектът на закон за водоснабдяване и канализация, изготвен от МРРБ, създава ясни правила за установяване на публично-частни партньорства при предоставянето на ВиК услуги. Разписани са ангажиментите на бъдещите концесионери за осигуряване на необходимия финансов ресурс за цялостна модернизация на ВиК системите на територията на дадена област за срок от 15 до 17 години.

Според експертите на ведомството обаче тези правила не са приложими, ако не се направят промени и в Закона за концесиите. Независимо от сериозния опит за концесиониране в Европа у нас все още той не е достатъчно добре проучен и утвърден, отбелязват от МРРБ. Според тях не се направиха и не се извлякоха необходимите поуки от несъстоялата се концесия на автомагистрала Тракия. Затова трябва да се преодолее и преосмисли очакването, че чрез концесията държавата трябва да печели от частния инвеститор.
Ангажименти

Инвеститорът идва, за да замести държавата в изграждането на определен обект на концесия, като поеме риска да го изгради и въведе в експлоатация, смятат от ведомството на Асен Гагаузов. Строителният риск в повечето случаи се носи от частния сектор. Когато частният партньор осигурява финансирането на даден проект и управлява изпълнението му, той има както по-голяма възможност, така и по-голямо умение да предвиди и контролира капиталовите разходи. Още повече, той има и значително по-висок стимул от правителството да ограничи разходите, тъй като от това пряко зависи печалбата му.

Според експертите на ведомството, ако финансирането е с частен капитал - собствен или на заем, кредиторите осъществяват допълнителен контрол върху дейността, за да защитят капитала си. Този стимул е значително по-висок в сравнение с този при държавния служител, разпореждащ се със средства на данъкоплатците. Не на последно място, частният сектор носи и специфични знания - ноу-хау, което позволява изпълнението на проекта да бъде качествено по-добро.

Община Добрич вече натрупа опит в публично-частното партньорство с реализацията на програмата за малки благоустройствени проекти. В ход е реализацията на мащабен проект на стойност 120 млн. EUR за изграждане на Бизнес зона Добрич. Така неизползваните бивши казарми ще заработят в полза на общината и частния бизнес, като се превърнат в модерна бизнес зона.

С финансовата помощ на програма ФАР общината първо извършва предпроектно проучване на терена, върху който се намират бившите казарми. За площта над 420 дка е изработен подробен устройствен план от Евроконсултантс България С.А. Според консултантите за изграждането на зоната най-удачната форма е създаването на търговско дружество между общината и инвеститор. Върху терена може да бъде учредено срочно право на строеж, за да се гарантира запазването на собствеността. Предварителните разчети сочат, че инвестицията ще е около 120 млн. EUR. Препоръката е изграждането да стане на два етапа. Първият, който ще струва 31 млн. EUR, ще включва рехабилитация на съществуващите сгради, както и частично изграждане на подземна и надземна инфраструктура, подготовка на терените за бъдещо развитие. За втория етап, който ще е на стойност 90 млн. EUR, е предвидено окончателно изграждане на сградния фонд и инфраструктурата. Финансово-икономическият анализ показва, че инвестициите ще се изплатят след около 10 години. В момента община Добрич очаква инвеститори, които да се включат в реализирането и управлението на проекта.

Много кметове обаче изчакват появата на закон за публично-частното партньорство. Без ясна законова рамка общината не би могла да си партнира с частния бизнес, смята кметът на Балчик Николай Ангелов.

Освен ясно законодателство липсва и интерес от страна на бизнеса, казват от община Генерал Тошево. В община Крушари кметът Добри Стефанов призна, че частни предприемачи се интересуват от реализиране на вятърни централи на територията на общината и търсят нейното съдействие и участие. За Стефанов обаче на този етап е невъзможно реализирането на такава идея поради липсата на административен капацитет и опит да бъде реализиран такъв проект.


12.11.2008 г., с. 5
Реализирахме 10 проекта на този принцип

Изразяваме положително отношение към създаването на закон за публично-частното партньорство. Съжалявам, че досега няма концесия на големи пристанища, няма и концесия на големи магистрали в страната. Оглавяваното от мен министерство вече е осъществило близо 10 проекта, които приличат на публично-частно партньорство. Осем от тях са свързани с отдаване под наем чрез конкурс на почивни станции на Министерския съвет, които се стопанисват от нашето министерство. Министерството не само няма разходи, свързани с тези обекти, но има огромни приходи. Ако преди три години разходът за тях е бил над 4 млн. лв. годишно, тази година ще е по-малко от 1 млн. лв. Конкурсите са провеждани по ясни правила и по тях няма нито едно обжалване.

Чрез публично-частно партньорство Варна е пример за решаване на големия социален проблем с недостатъчния брой места в детските градини. В партньорството си със строителни фирми общината предоставя терените, а предприемачите изграждат и обзавеждат детските заведения срещу предоставени на бартер допълнителни терени.

По този начин за година и половина във Варна са разкрити почти 1000 нови места в детските градини. През 2007 г. беше построена първата детска градина чрез публично-частно партньорство за 6 групи и 150 места - съвместно с три строителни фирми. В момента се строи втора детска градина в кв. Младост за 4 градински и 2 яслени групи със 136 места, която ще предложи модерни условия за развитието на децата, включително плувен басейн. Очаква се градината да бъде завършена в първото тримесечие на 2009 г.

Пет строителни компании бяха отличени за дейността си през 2007 г. в специализиран конкурс, организиран от в. Пари. Церемонията се състоя късно снощи в столичния Гранд хотел София.

Наградата Строителна компания на годината е учредена на базата на класация, изготвена от CBN Панов, Стойчев и Ко по поръчка на в. Пари.

Основният критерий, по който са оценени компаниите, е обемът на дейността им.

За строителна компания на годината беше избрана Геотехмин. Приз в категория Сградно строителство получи Балканстрой.

В областта на инфраструктурното строителство беше отличен българският клон на австрийската Алпине Бау, а като лидер в строителството на магистрали се очерта Трейс Груп Холд. За цялостен принос в развитието на строителния сектор отличието получи Главболгарстрой АД.
Рейтинг

Класацията на в. Пари е резултат от стремежа на изданието да отразява най-пълно икономическите процеси в страната. Целта на събитието е да покаже, че строителството е сред най-динамично развиващите се сектори през последните години. Рейтингът е публикуван в специализирано издание на вестника - Строителство и недвижими имоти.

Проектът Софийски Акрополис, който трябваше да бъде реализиран на мястото на завод Балканкар 6 септември в столицата, е замразен за неопределено време. Преди седмица инвеститорът - литовската компания VP Group, е обявил официално решението и е разпуснал служителите, ангажирани с проекта.

Комплексът Софийски Акрополис е на стойност над 500 млн. EUR и трябваше да се реализира от едноименно дружество, собственост на Вилнюс Акрополис. Двете компании са част от VP Group, която държи у нас и търговската верига T-Market. За отлагането на проекта бе съобщено на семинар за пазара на търговски площи, организиран от Cushman&Wakefield и българския им партньор Фортън Интърнешънъл. Новината бе потвърдена от офиса на Софийски Акрополис. Оттам бе потвърдено също, че засега компанията не продава терена.

Софийски Акрополис е поредната жертва на финансовата криза у нас. Комплексът бе едно от най-мащабните строителни начинания в София, а изграждането му трябваше да започне още през 2007 г. Според експерти именно голямото забавяне е изиграло лоша шега на инвеститорите и дори да реализират проекта след време, средата вече ще е силно конкурентна. Първоначалните планове бяха Софийски Акрополис да включва мол с търговска площ 100 хил. кв. м, жилищна част от 350 хил. кв. м и 50 хил. кв. м офиси. VP Group вече е реализирала два аналогични проекта във Вилнюс и Клайпеда в Литва, а успоредно с този в София трябваше да бъдат изградени още два в Литва и един в латвийската столица Рига.

Банките притискат инвеститорите

Трудното финансиране е една от основните причини все повече инвеститори у нас да замразяват проектите си. Някои банки вече дори предоговарят условия по отпуснати заеми, съобщи изпълнителният директор на Фортън Интърнешънъл Сергей Койнов. Често в такива ситуации се договаря с 1-1.5% по-висока лихва, която силно обърква бизнес плановете.

За да отпуснат средства за нов търговски център, финансовите институции искат все по-голям дял предварително отдадени под наем площи в него. В момента той варира между 30 и 50%.

Нова практика е банките да финансират проекти срещу дялово участие в тях. Обикновено се целят в между 15 и 30% от капитала.

Според Фортън не всички обявени проекти за молове ще бъдат реализирани, но това ще е добре за наемателите, защото на пазара ще останат само добрите проекти.

Всяко забавяне на процедурите по финансиране и създаване на проектна компания за АЕЦ Белене може да доведе до непредвидими финансови последици и да постави под въпрос осъществяването на проекта. Това е записано в мотивите на Националната електрическа компания (НЕК) към обявлението за обществена поръчка за продължаване на договора с консултанта Делойт.

Проектът вече неколкократно се забави поради обективни причини, пише още в мотивите. Първоначално НЕК е предполагала, че финансирането на АЕЦ Белене ще бъде осигурено най-късно до средата на 2006 г. Заради настоящата финансова криза обаче не може да бъде прогнозирано кога ще приключи този процес. Отделно няколко пъти бяха отлагани срокове за избор на стратегически инвеститор по искане на самите участници. В момента Националната електрическа компания води преговори с избраната RWE, като срокът за сключване на споразумението е 15 декември 2008 г.

Според условията на обществената поръчка Делойт ще подпомага НЕК в целия процес по реализация на проекта. Консултантът ще лобира Брюксел да разреши получаването на държавни помощи, ако се наложи.

Господин Марков, като председател на съвета на директорите на Българския енергиен холдинг бих-те ли коментирали днешните предизвикателства пред холдинга?

- Идеята за това обединение е отпреди 15 години, но тогава в страната имаше доста енергийни дружества и като че ли връзката между тях беше трудно осъществима. Днес обаче имаме възможност да обединим усилията си. Географското положение на България е добро, но до момента не сме се възползвали от този факт. По-скоро нас са ни експлоатирали заради доброто географско положение. Ние спокойно бихме могли да бъдем балкански енергиен център и смятам, че холдингът създава предпоставки за това. На този етап съветът на директорите успя да се справи с организационната работа. Ще трябва да се рационализира управленската холдингова структура. Предстоят конкурси за постоянно ръководство на мегаструктурата, както и за дъщерните дружества.
Финансовата криза обаче няма ли да повлие отрицателно на Българския енергиен холдинг?

- Това, че има финансова криза в момента, означава, че няма голямо движение по финансовите пазари, а на нас като нова структура ни е необходимо време, за да си създадем име, да можем да излезем на борсата. Този латентен период, който така или иначе холдингът ще трябва да изживее, фактически съвпада с периода на кризата. В този смисъл финансовата криза няма да повлияе негативно на Българския енергиен холдинг.

- В момента имаме подадени пет предложения от консултантски фирми, които трябва да изработят тръжната процедура и тръжното досие. Предстои да назначим комисия, която да класира тези фирми и да ги предложи на съвета на директорите на Мини Марица-изток. Той трябва да ги одобри и съответно да сключи договора. Това би могло да се случи до края на годината. До края на първото тримесечие на следващата година ще можем да обявим истинската процедура за избор на изпълнител на проекта за изграждане на новата мощност.

- Министърът е много отговорен към бъдещите инвеститори с това свое изказване. Трябва да се разбере, че няма как да бъде изграден такъв обект, ако той не отговаря на най-съвременните технологични и екологични изисквания. Колкото до решението на проблема с емисиите въглероден двуокис, той никак не е лек. Има централи в САЩ, Англия, Холандия, където не само се съхранява въглеродният двуокис, но и се използва за други цели. В Холандия например се използва в оранжерийното производство. Това е въпрос, насочен към инвеститорите, и смятам, че те ще намерят решение.

- Основният обем от тези средства беше насочен към отнемане на хумуса - събиране и съхраняване, и отново за възстановяване на земите в района. През тази година ще съберем, депонираме и съхраним над 1 млн. куб.м хумус. Възстановихме над 1000 дка земеделски земи, залесихме 300 дка гори. Така през 2008 г. са рекултивирани общо около 1300 дка земя.

- През последните години се стремим преди всичко да развием производствения си капацитет, така че да удовлетворим нарасналите потребности на консуматорите. Знаете, че двете централи - ТЕЦ Марица-изток 2 и Енел Марица-изток 3, се рехабилитират, т.е. увеличават своята мощност. Изгражда се и нова 670-мегаватова мощност на AES. Затова основната ни задача е до 2010 г. да сме в състояние да удовлетворяваме техните потребности, което означава, че годишният ни добив трябва да достигне 28 млн. т въглища. Миналата година добихме почти 24 млн. т, тази ще ги надхвърлим, а само допреди 2 години добивът ни беше 20 млн. т. През следващите две години очакваме нови 20% увеличение на пазарния си дял. Това не може да се случи обаче със съществуващата в момента механизация. Трябва да рехабилитираме мощностите, за да повишим тяхната надеждност. Точно за тази цел отиват нашите инвестиции. Тази година ще надхвърлим инвестиционния план с 4 млн. лв. Догодина инвестиционната ни програма ще бъде за около 100 млн. лв.

- Необходими са такива промени във връзка с нуждата от подобряване на организацията. Бих искал обаче да подчертая, че съкращения не предстоят. По-скоро трябва да увеличим персонала в дружеството, тъй като е необходимо багерните бригади да преминат на четири смени. В момента в дружеството работят 7519 души. През следващата година най-вероятно персоналът ще нарасне с около 100 души.

- Голямо предимство за българската икономика е, че разчита на местните енергийни ресурси. Икономическата криза в света беше съществено повлияна от все по-изострящата се борба за ресурси, и то в частност за енергийните ресурси. Заради използването на собствени енергийни ресурси ние в България нямахме такова колебание на цените на нашия пазар, което даде добри възможности на индустрията и на бита да се развиват по-спокойно. Смятам, че Мини Марица-изток ще посрещне спокойно финансовата криза.