12 ноември 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Преди време Тодор Петков обжалва във ВАС решението на пловдивския административен съд да отмени забраната му "Кричим" да бъде даден на царската фамилия. "Досега всичките имоти са връщани на Симеон Сакскобургготски и сестра му с такива актове. Не намерихме основание да го сторим и съдът потвърди нашите действия. Дори според Търновската конституция дворецът не би следвало да бъде върнат на Сакскобургготски", коментира Тодор Петков.

Още докато течеше обжалването пред ВАС, наследниците на цар Борис Трети заведоха граждански иск в Пловдивския окръжен съд за доказване на собствеността им. Страна по делото е министърът на регионалното развитие.


12.11.2008 г., с. 2
При бедствие държавата ще плаща само на застраховани
Наделина Анева
Държавата обмисля дали да не отреже от парите за бедствия всички собственици на имоти, които не са ги застраховали, и така значително да свие кръга от граждани, които ще имат право на възстановителна помощ. Идеята беше лансирана вчера от шефа на комисията по бедствия в НС Венелин Узунов. Това е още проект и този текст не е записан черно на бяло в закона за катастрофичния пул, обясни Узунов. Мотивът му е, че преди държавата да подпомогне гражданите, те трябва да покажат, че се грижат за имотите си. "Ако застраховката покрива щети за 20 000 лв., а реалните са за 200 000, така ще се даде възможност на държавата да доплати за възстановяване на къщата на този пострадал", обясни Узунов пред "Сега".

Застрахователи обясниха, че често пъти изплатените от тях пари за щети по имота не покриват 100% повредите. Това обаче зависи от размера на застраховката, която самият собственик е предпочел. Около идеята на шефа на комисията по бедствия има доста неясноти. Той твърди, че законът няма да поставя условие за вида рискова премия. Не е ясно обаче, дали ако даден имот е застрахован от наводнение от съседи, той ще има право на обезщетение при наводнение като катастрофично явление.

"Със сигурност подобна идея няма да мотивира повече хора да застраховат имотите си", коментира Румен Гълъбинов, консултант към Световната банка по управление на катастрофични рискове. Миналата седмица беше лансирана идеята на Световната банка за създаване на катастрофичен пул за Югоизточна Европа. Безспорният риск, на който е изложена територията на България, а и целият Балкански полуостров, е земетресението. Според застрахователи наводненията не са характерен за страната ни риск, но Световната банка посочва тях и свлачищата в комплект с разместванията на земните пластове. За да се формира такъв пул обаче, с приемлива застрахователна тарифа, е нужно да има почти 100% застраховки.


12.11.2008 г., с. 4
Снимка на две колони – Ремонт на дясното платно на столичния бул. "България" предизвиква от дни огромни задръствания край НДК.


12.11.2008 г., с. 4
Нападението с киселина над бизнес дамата
Петя Минкова може да е свързано с личния й живот, съобщи Дарик радио. Няма данни управителката на "Богдан мебел" да е била заплашвана. Криминалисти проверявали дали е имало конфликти между Петя Минкова и нейни близки във връзка с разделяне на фирма "Богдан мебел". Проверява се и версията за конфликт на пострадалата жена с други хора от обкръжението й.

Минкова бе залята с киселина пред офиса, където работи, от неизвестен мъж, когото полицията още издирва. Състоянието й е стабилно и няма опасност за живота й, съобщиха от "Пирогов”.

Най-много смъртни случаи са регистрирани в добивната промишленост, където коефициентът на смъртност е 6-7 пъти над средния за страната. Драстично се увеличават и смъртните случаи в строителството - 47% ръст за 6 г. "Много често има случаи на падане от високо - необезопасени етажи. Става дума и за много работници, които не са квалифицирани. Там се наемат всякакви хора едновременно, без трудови договори, липсва им квалификация, идват от други отрасли, нямат съответните навици да се пазят, средата е променлива - днес се работи на един етаж, утре на друг и оттам идват големите проблеми", коментира Силянов.

Периодът за възстановяване след трудови инциденти също се е увеличил. През 2000 г. за лечението от тежка злополука са били нужни 47 дни, 6 години по-късно възстановяването е 63 дни. Като цяло обаче трудовите злополуки намаляват - за 2000 г. те са 6391, а до октомври 2008 са 2771.


12.11.2008 г., с. 6
Енергийните сертификати ще струват по 50 ст. на квадрат
Наделина Анева
Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) се хвърли да брани скандалните поправки в Закона за енергийната ефективност с обяснението, че гражданите няма да плащат много за енергиен сертификат, а само по 50 ст. на квадрат. Това увери вчера Костадинка Тодорова от МИЕ по време на заседание на Съвета по европейски въпроси.

Миналата седмица се оказа, че с отпадането в пленарна зала на една дума от закона, всички жилищни сгради трябва да бъдат сертифицирани колко енергия харчат. МИЕ одобрява промяната - ако всички тези сгради в следващите 9 години бъдат ремонтирани според препоръките в сертификатите, ще се спестят 1.1 млрд. лв за енергия, изчислили в МИЕ. Независимият депутат Минчо Христов е поискал от ДАНС да разследва кои лобита стоят зад поправката.

Но вместо да се скрият и да признаят провала на доктрините, в които са възпитавани, най-усърдни в предписването на рецепти днес у нас са именно най-яростните застъпници на либерализма - политици от десницата, бивши провалени министри, експерти от разни институти - все хора, които не само по дух, но и по джоб са откърмени с идеите на слепия либерализъм. Причината за тяхната медийна активност не е кой знае колко дълбока, просто

Възгледите на тези хора открай време са спорни, но напоследък взеха да стават забавно-развлекателни. Тъй като никой в света - най-малко пък техните учители, не е в състояние да посочи изход от кризата, те също се въздържат от категорични коментари, но за да оправдаят медийното си присъствие, упорито прибягват до добре заучените мантри - за перманентната нужда от намаляване на данъците, за отказ от държавни разходи, за прозрачна администрация, реформи в публичния сектор, с една дума - да улесним бизнеса и да не харчим напразно държавни пари. Повечето от тези препоръки са правилни, но са закъснели и практически неприложими в условията на криза. Не помагат, когато не се знае мащабът на проблемите, и са просто думи, ей така хвърлени, за да бъде казано нещо.

Може ли, например, в разгара на финансова криза държавата ударно да тръгне да реформира здравеопазването? Нали реформата също изисква пари, а парите все пак трябва да се насочат към най-рисковите области. Нали реформата ще повлече съкращения, а заради финансовата криза съкращения се очакват и в частния сектор? Или пък
с какво "непрозрачната" администрация е виновна
за финансовата криза, или пък ако стане прозрачна, ще помогне за преодоляването й? А ако се понижат още данъците, в бюджета ще останат ли пари като гаранция срещу още по-черни сценарии? Ами не може всички данъци да падат, преди година корпоративният налог бе драстично свит, сега пък за младите семейства ще има преференции при покупка на жилище. Все пак държавата не може да се грижи само за фирмите и да инвестира в бъдещите им ползи, има и социални нужди, които също се нуждаят от подкрепа.

Още по-объркани от либералните икономисти са либералните опозиционни политици, които непременно се стремят да извлекат някакъв дивидент в ситуацията. Първо ревяха, че правителството не говори за кризата. После, че говори, ама неправилно. А какво точно трябва да каже правителството? Че има проблеми, че се чакат сътресения? Та нали доверието и психологическият фактор са ключови за стабилността на банките. Правителството каза очевидното - банките са стабилни, няма кой знае каква междуфирмена задлъжнялост. Иван Костов пък еднакво се разтревожи и за стабилността на банките, и за фирмите, които щели да връщат скъпи кредити. Е, не може всички да са доволни, особено когато са взели или дали кредит с непремерен риск. Правителството правилно се ориентира към защита на банките, тъй като техен фалит несъмнено би имал много по-голям разрушителен социален ефект.

Преди няколко седмици "либералните умове" прибягнаха и до още едно клише, което уж щяло да притъпи негативните последици от кризата - нужни били инвестиции в инфраструктурата. Честно казано, тази "мярка" може да я измисли някой изключително находчив и изобретателен ум - вярно е, че
добрата инфраструктура стимулира бизнеса,
но то и човечеството се нуждае от световен мир, но това не е тема на дебата, нали? Тема трябва да бъдат бързите мерки, които да доведат до ползи в близките две-три години, а не след петилетки, каквато би била ползата от инвестиции в инфраструктурата. Но ето че правителството послуша тези съвети, и във вторник стана ясно, че 5.6 млрд. лв. ще се изсипят в строителство и инфраструктура. И тук стигаме до втория, по-голям проблем - как точно ще се харчат парите, с които ще се посрещат "мерките", в кого ще отидат, някои отрасли не следва ли да си починат от бурния прогрес... Точно в това е същината на проблема - не дали държавата трябва да се намесва, а как... Но тази дискусия за "детайлите", за избора кой точно трябва да бъде защитен или пък да не бъде защитен, опозицията и либералите все още не водят. Те са възмутени от действията на правителството "по принцип", размахват празни клишета и не оставят поле за търсене на конкретни и приложими решения. Което пък е изцяло в услуга на властта, тъй като покрай полезните идеи ще прокара и користните.

Заради затягането на коланите в частния сектор правителството смята да развива икономиката основно с парите от бюджета. Има добри решения като отлагането на вдигането на пенсиите и кредитирането на малки предприятия, но несъмнено директното подпомагане на сфера като строителството е в услуга на партийните спонсори. Опозицията и либералните анализатори там да ударят - как точно строителството ще ни спаси от кризата, в какви конкретно инфраструктурни проекти ще се инвестира, кои ще бъдат "спасителите", ощастливени от бюджета... Малко трябва да излязат от теорията, в която се провалиха, и да навлязат в практиката.

Вчера малко преди 15 ч. в офиса на фирма Богдан мебел на бул. България №111 влязъл млад мъж и попитал дали може да си измие ръцете. Недочакал да получи отговор, той плиснал лицето на Петя с изгарящо вещество, чий­то произход още не е уточ­нен. До редакционното приключване на броя ня­маше информация от МВР дали нападателят е зало­вен.

Съпругът на пострадала­та Михаил Стаевски (39) е категоричен, че не знае каква е причината за по­кушението над жена му. Разследването е поето от IV РПУ - София.

Петя Стаевска блестеше на всички партита на Евге­ни Минчев като бизнесда-ма и щедър спомощество­вател. Победителят в организирания от него кон­курс Мистър България най-редовно седи в трон от за­вода Богдан-мебел в Клисура, чийто съсобстве­ник е Петя.

Периодът 2004-2005 г. е особено плодоносен за Стаевска. Тя бе ръкополо­жена за Бизнесдама на 2004 г. от тогавашната со­циална министърка Христи­на Христова. А14 дни преди церемонията роди сина си Мартин. Той е второто й де-

те - дъщеричката й Мина то­гава бе на 4 годинки. Петя заяви, че е готова за трето дете, но още не е реализи­рала заканата си.

6 месеца по-късно, през юни 2005 г., в Кемпински-Зографски бизнеслейдито получи и най-лъскавото хай-лайфно отличие Светска да­ма на годината. Винаги еле­гантна и усмихната, приветлива с журналистите, Стаевска добави и малко ес-тетическо-хирургически тунинг към естествената си красота, подкрепена с ети­кети Долче и Габана, напри­мер.

Заедно с баща си тя откри винарна, луксозен бутиков хотел като средновековен замък и СПА-център в сре­дата на октомври т.г. - Шато Копса близо до Карлово. При представянето на раз­личните вина в Археологи­ческия музей изпъкна прия­телството й с разнообразни люде - собственика на Сла­вия Венцислав Стефанов и на Неро, Николай Мето­диев, добил популярност като Ники Пилето, и др.