12 отдалечени села остават без лекари



страница3/10
Дата30.04.2017
Размер0.7 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Д-р Тихомир Савчев от болница "Вита": безкръвна операция лекува редица гинекологични заболявания


Монитор  стр. 5  



- Д-р Савчев, какво представлява лапароскопската супрацервикална хистеректомия?

- Лапароскопската супрацервикална хистеректомия най-общо представлява отстраняване на матката, използвайки инструменти, които проникват през четири малки отвора в коремната стена. Отстраняването на яйчниците и тръбите обикновено не се налага. Маточната шийка се запазва, като задължително трябва да е установена липсата на патологични промени в нея, използвайки диагностични методи като цитонамазка, колпоскопия и при необходимост - биопсия.



- В какви случаи се прилага този вид операция?

- Методът е изключително ефективен за лечението на редица гинекологични заболявания като миомна болест на матката, аденомиоза, доказано доброкачествено разрастване на маточната лигавица с повтарящи се патологични маточни кръвотечения.



- Как протича операцията?

- Операцията се извършва под обща анестезия. Правят се няколко малки отвора в коремната стена (около 0,5-1 см), като през един от тези отвори се вкарва оптика, свързана с камера, с помощта на която операторите следят хода на операцията в детайли на монитор. Благодарение на това ние имаме идеална видимост, което ни дава възможност да работим по-прецизно, без да травмираме околните тъкани. Матката се отстранява, като се изважда през един от тези малки отвори. Яйчниците, маточните тръби и маточната шийка се запазват, стига да няма противопоказания за това.



- Какви са предимствата на лапароскопския метод спрямо класическата отворена операция?

- Лапароскопският метод на опериране е минимално инвазивен, което означава, че кървенето по време на операцията е сведено до минимум, травмата за тъканите е минимална и възстановяването след интервенцията е много по-бързо в сравнение с класическата отворена операция. Въпреки това в редки случаи са възможни усложнения по време на лапароскопската операция, които налагат тя да премине в отворена с абдоминален разрез. В този случай следоперативният болничен престой на пациентките се удължава с 1 -2 дни и възстановяването им трае малко по-дълго.



- Как се възстановяват пациентките след операцията?

- Болничният престой е 1 до 2 дни. Обикновено медицинският екип раздвижва пациентката рано след операцията с цел по-бързото й възстановяване. Съветваме дамите през първите няколко седмици да правят леки разходки с постепенно увеличаване на времето и разстоянието, като не извършват интензивна физическа активност и не вдигат тежки предмети. В рамките на 4 до 6 седмици след операцията обикновено провеждаме контролен преглед, за да оценим състоянието на пациентката и това с какви темпове се възстановява нейният организъм. Обичайно след този период пациентките са готови да се върнат към нормалното си ежедневие.



- Може ли редовната профилактика да ни избави от операция?

- Редовната профилактика е изключително важна, за да можем да диагностицираме дадено гинекологично заболяване възможно най-рано и съответно да го лекуваме по възможно най-нетравматичния за пациента начин. Отделните заболявания имат различна симптоматика и темпове на развитие и от тази гледна точка не бих могъл да кажа категорично, че редовните прегледи със сигурност биха ни избавили от оперативно лечение. При всички положения обаче дори и да се стигне до операция, дамите трябва да знаят, че вече разполагаме със съвременни методи, които ни гарантират добър резултат при минимален риск.



За допълнителна информация: 02/960 49 50 и www.vita.bg БЪЛГАРИЯ

Празничните бонус ваканции ще са около 3 март, 24 май, 6 и 22 септември

Д-р Тихомир Савчев е специалист в Ендоскопския сектор в Отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ "Вита"


Българският поток към турските болници


Годишно в съседната държава се лекуват близо пет хиляди души, които плащат над 100 млн. лв.

Десислава Николова

Кaпитал  стр. 41-44  

Всяка година няколко хиляди българи харчат общо 100 млн. лв. в Турция. И не познахте, не са за ваканция, а за друг вид пътуване - за лечение на рак. Причината е класическа - дефицит на услугата в страната, а посоката е избрана, защото е по-евтино от Европа. Турция привлича задграничните си пациенти съвсем целенасочено - с инвестиции в апаратура, образовани в световни университети лекари и, естествено, добър маркетинг. А България бавно започва да опитва да предотврати отлива. С 220 млн. лв. за апаратура държавата иска да спре "тъжния керван онкоболни" към Турция, обобщи здравният министър Петър Москов.

Сумата от 100 млн. лв. е приблизителна, защото статистика за лекувалите се в южната ни съседка не се води никъде. Но ако е вярна, означава, че минимум 1200 души годишно отиват на лекар в Турция само за лечение на рак. Според данните на представителствата на турските болници и компаниите за медицински услуги до Турция се пътува още за лечение на тежки, редки заболявания, за които в България няма специалисти, за трансплантации, за неврохирургични и ортопедични операции и процедури, за ин-витро и за пластични операции, като общият брой лекувани пациенти се движи около 5000 души.

Път към Турция

В контраст на множеството проблеми в здравния сектор в България съседна Турция развива изключително модерна медицина. Преди повече от 10 години правителството решава, че ще реформира здравната си система и ще предостави почти безплатно здравеопазване на гражданите си, ще инвестира активно в обучението на лекарите си в Германия, Великобритания и САЩ и ще им осигури високо заплащане, за да не напускат страната. Освен това държавата насърчава инвестициите в здравния сектор, за да развие медицински туризъм на световно ниво. Първата частна болница в страната започва работа през 1974 г. Общо 42 клиники са акредитирани по най-високите американски стандарти за качество и безопасност - JCI. В частните и университетските болници се прилагат възможно най-новите методи на лечение и лекарства.

В момента в България имат представителства няколко големи частни турски болници - "Анадолу" (Истанбул), един от най-големите здравни холдинги в света, чиито турски болници са веригата "Аджъбадем", първата частна клиника в Турция - "Гювен", а отскоро и истанбулската Liv Hosptal. Освен собствените представителства на отделни болници пациентите могат да избират да се лекуват в 10 болнични групи в Турция с над 60 клиники, както и през медицинското подразделение на туроператора "Караджъ турс интернешънъл" - "Медикал Караджъ". Първите представителства на турски частни болници се намират в Пловдив. Причините - областта е с най-голям брой онкоболни, Южна България е на часове път от Истанбул, а освен това част от населението говори на турски.

Страната се избира и защото макар на теория здравната каса да плаща лечение в ЕС, ако то липсва в страната, процедурата е много бавна, страничните разходи са в пъти по-високи, а не на последно място държавата бави плащанията към европейските здравни системи и част от тях започват да отказват да лекуват български граждани.

Въпреки всички спънки годишно държавата плаща около 500 млн. лв. обществени средства за лечение на български граждани и особено на деца в ЕС и в чужбина. А каква е разликата показва следващият пример: "Предложихме на държавата да плати трансплантация на костен мозък на дете в турска болница за 80 хил. евро, изпратиха пациента в европейска клиника за 150 хил. евро, вероятно заради европейската солидарност", коментира д-р Васил Маргаритов, мениджър на софийския офис на "Аджъбадем".

Разликите с България

Пътуванията са илюстрация на качеството на българската здравна система - липсата на достатъчно лекари в най-тежките специалности като онкология, дефицитът на елементарна апаратура, на това, че доскоро българските онкоклиники бяха само държавни и общински и изглеждаха крайно неуютно, на това, че в повечето случаи болният трябваше сам да търси лекар, който да го оперира, свободно място за лъчетерапия и химиотерапия, да си плаща сам изследванията и да се лута в лабиринта на системата. В България все още се чака дълго за специализирани изследвания и лъчелечение. Има и много случаи на неуточнени диагнози, на грешки, на забавено лечение, на болести, които не се лекуват в България. На места продължава да стои въпросът и с лекарствата, и с това дали болницата има лимит за медикаменти, както и дали здравната каса покрива продукта. Има и доплащане - независимо дали е регламентирано или не.

"Големият брой на лекуващи се в Турция на собствени разноски не трябва да изненадва никого, защото всички знаем, че в много български болници има отношение към пациентите, от което да ти се доплаче. Хората продават колите и имотите си и ми разказват как в Турция ги държат за ръка, как ги карат да се чувстват специални. Докато не променим това, те ще пътуват и ще търсят начин да имат усещане, че са лекувани от хора, на които им пука и знаят какво правят", коментира Евгения Адърска, председател на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания.

Всяка година Турция приема близо половин милион пациенти от чужбина, като най-много са от Близкия изток, Русия, Германия и Холандия, където има големи турски диаспори. Там се лекуват и болни от Албания, Косово (които имат междудържавно споразумение с Турция) и страните от ОНД.

"Става въпрос за държавна политика - на всеки един долар, инвестиран в модерна болница, държавата инвестира един долар под формата на подкрепа - реклама на Турция и болниците й, ниска ставка на ДДС за лекарства и медицински услуги, широка подкрепа за обучение на медицински специалисти, субсидиране на иновативната медицина", коментира д-р Васил Маргаритов, представител за София на веригата "Аджъбадем".

Офертата на Турция

Така стигаме до Турция - близо, бързо, евтино, с качество по световни стандарти в частните болници, луксозно, никакви плащания под масата. Лекарските екипи там са много големи и не се чака за преглед и лечение, много от докторите са специализирали в Европа и САЩ, разполагат с всякаква апаратура и медикаменти, персоналът е изключително любезен и отделя много време за общуване с пациентите на смилаем език, осигурена е психологическа помощ за пациента и близките, има преводачи на български и е най-евтино като разходи за лечение и пътуване на близките в сравнение с останалите европейски страни.

В Турция е традиция безплатната онлайн консултация по документи на пациентите. Освен това могат да се съберат няколко втори мнения в кратък срок - услуга, от която се възползват много пациенти. "Германските клиники не правят безплатни консултации", казва Маргаритов. Добавя, че болниците там са изключително гъвкави. "Имали сме прегледи в събота в шест часа сутринта при професор, операция в 14 ч. на обяд в събота, пациенти, които летят в петък вечерта, оперират ги и в понеделник са на работа. Освен това смятам, че в България закъсняваме средно с две години при въвеждането на нови методи на лечение и лекарства в сравнение с останалите страни от ЕС, САЩ и Турция", допълва Маргаритов.

"Т.нар. тъжен керван към Турция няма как да спре, докато лекарите не получат достойно заплащане. Не високите технологии, не оборудването са в основата на медицината, а медицинските екипи. В Турция лекарите не мислят за това колко струва лечението, а как да дадат най-доброто на пациентите. В България лекарите са притеснени за заплащането си, дали лечението ще бъде платено от здравната каса, дали ще могат да се обучават и да участват в световни конгреси. Нашата болница например поема абсолютно всички разноски по участието на лекарите й в обучения и конгреси", коментира Мерлин Хасанова, регионален мениджър за България на болница "Гювен" - Анкара.

"Ние не гледаме на България и на българските болници като конкуренция - не сме в някаква борба за пациенти. Много хора заминават да се лекуват и в Израел, и в Германия. Не всички българи пътуват в Турция или в определена болница, всеки човек има право да избере кой да го лекува и къде да се лекува", коментира Мустафа Мехмедов, представител за България на "Анадолу" - Истанбул.

Кой продава Турция в България

Първата турска болница, открила собствено представителство в България е "Анадолу" преди около 10 години. Представителят й Мустафа Мехмедов не пожела да коментира как е станало това, нито политиката за привличане на пациенти и цените, като обясни, че болницата е специализирана в лечение на онкохематологични заболявания и това са основните й пациенти.

Втората болница, която открива представителство първо в Пловдив, е холдингът "Аджъбадем" преди шест години. Основателят на представителството е работил дълго време в Турция. В момента групата има представителство и в София, като за последните три години през офиса й са преминали 4000 пациенти, голяма част от които са се лекували или консултирали с лекари в нейните болници. Групата - собственик на холдинга IHH Healthcare, е основана през 1991 г. и оперира 41 болници в 10 страни, най-вече в Малайзия, Сингапур и Турция, като е най-големият оператор на болници в Азия по пазарна капитализация и с около 2.24 млрд. долара приходи през 2014 г. В южната ни съседка групата е собственик на Acibadem Holdings, като в момента в структурата й има 18 болници и 13 центъра по различни специалности.

"В момента България е на четвърто място по лекувани чуждестранни пациенти, като не ги отчитаме като брой, а в зависимост от лечебните процедури", коментира д-р Маргаритов. Основните направления, които ползват българските пациенти, са онкология, ин-витро и присаждане на коса. Д-р Маргаритов не коментира цените за различните видове терапии. "За сравнение, едно от високотехнологичните изследвания с петскен в България, за което се чака много време, на частно струва 3000 лв. В Германия цената е подобна. В Турция цената е 1500 лева, а разходите за пътуване са много по-малки и много пациенти отиват за това изследване там", коментира той.

Офисите в България се издържат изцяло от компаниите майки в зависимост от броя привлечени пациенти. От LIV Hospital, която е представена в България от 2014 г., коментират, че сравнени с Европа, цените на медицинските услуги в Турция са изключително ниски. Болницата също приема основно онкологично болни пациенти от България. Например средните цени за радиационна онкология - ИМРТ (интензитет модулирана радиотерапия), са между 10 и 20 хил. евро. Химиотерапията е в ценовия диапазон от 1000 до 3000 евро.

Последна като представителство на пазара стъпва първата частна болница в Турция - "Гювен" - Анкара. Тя е по-известна като правителствената клиника, защото в нея предпочитат да се лекуват представители на изпълнителната власт и парламента. Болницата е семейна собственост и няма клонове в страната и тъй като е по-далече от България и стъпва тук едва през тази година, се опитва да пробие с уникални процедури. Първата от тях е раздвижване на хора с увредени двигателни апарати, нови възможности за лечение на наднормено тегло, ДНК тестове за предразположение към различни заболявания. Регионалният мениджър на "Гювен" за България Мерлин Хасанова попада за първи път в болницата като преводач на семейство на български пациент и след като помага на следващи лекуващи се, получава покана да развие бизнеса им в България.

Турските болници предлагат отстъпки и допълнителни комисиони на компании, които ги препоръчват на пациенти или предоставят отстъпки на болни, ако те ползват повече процедури при тях.

По случайност така започнала работата на най-голямата българска консултантска фирма за медицински услуги в Турция. Преди пет години било много модерно да се пътува до страната за пластични операции заради качеството на пластиката, новите методи и луксозните турски клиники. Освен това се оказало, че лекарите са големи майстори в присаждането на коса.

По това време Звезделина Лютфи, съпругата на Джемал Лютфи, единият съсобственик на туроператора "Караджъ турс интернешънъл", все по-често започва да се занимава с организирането на пътуванията до Турция с цел пластични операции и се оказва, че освен туроператорските услуги клиентите започват да настояват и за посредничество при намиране на подходяща за тях клиника.

"Пластичната хирургия все още е веселата и приятна част от нашата работа. След като започнахме, обаче, при нас започнаха да идват пациенти с много тежки заболявания, които търсеха най-новото лечение и добри специалисти, особено за лечение на рак", коментира Звезделина Лютфи.

Така била основана "Медикал Караджъ", която започнала да проучва болниците в Истанбул и Анкара, да се среща със собствениците и лекарите, за да търси най-добрите клиники за всяко конкретно заболяване и да предложи по-голям избор на своите пациенти. "Непрекъснато добавяме нови болници към партньорите си, всеки месец пътуваме до Турция, за да се запознаем с нови лекари и методи на лечение", разказва тя. В момента компанията работи с 10 здравни холдинга с 60 болници и е разкрила специално представителство в Истанбул, което да работи на място с пациентите.

"Опитваме се да договорим възможно най-ниските цени за нашите пациенти с болниците. Най-голямата отстъпка, която сме договаряли досега, е 35 хил. лв. от цената на костномозъчна трансплантация. В холдинга имаме 20-годишна традиция в туристическите услуги, искам просто да помагам и съпругът ми е дал картбланш да правя добро. За нас е кауза пациентите да имат повече информация, възможност за колкото е възможно повече висококвалифицирани мнения, да могат да получат най-новото лечение", коментира Звезделина Лютфи. Самата тя като момиче дълго време е имала тежък здравословен проблем, който не е могъл да бъде диагностициран, минала е през всички стъпала на здравната система в България и е силно съпричастна към болните хора, особено към децата.



Притесненията на пациентите

Обикновено търсенето на лечение в чужбина или поне на второ мнение не е първата стъпка на пациентите. Те биха предпочели да се лекуват у дома си и да не търсят средства. Логично съществуват и предразсъдъци към Турция като дестинация за лечение. Има и още един често срещан проблем - медицинският туризъм е бизнес. Логично част от пациентите се притесняват дали наистина ще получат помощ, или само ще платят определена сума.

"Пациентите в повечето случаи се обръщат за лечение в чужбина, когато е твърде късно. Поне при нашата работа турските лекари са били изключително коректни и са отказвали да приемат пациенти, ако не могат да помогнат", отбелязва Звезделина Лютфи.

Тя допълва, че първоначално не е имала идея да работи с български болници. Оказало се обаче, че има много пациенти, които нямат финансова възможност да заминат, или пък физическа, защото се чувстват зле и не могат да пътуват. Освен това има много оперирани и лекувани в Турция, които трябва да бъдат проследявани в България. Така сключила договор с "Токуда болница София".

"В България има лекари герои, които правят чудеса въпреки системата. И още нещо важно - понякога лечението като схема в България и Турция е едно и също. Но психологическата подкрепа и отношението са много важни", коментира Лютфи. За да не ограничават пациентите, имат договори с Австрия, пред сключване са и с университетски клиники в Германия.

Лекуваните в Турция имат и още един често срещан проблем. "Терапията, която се използва в Турция, е изключително иновативна и понякога все още не се покрива от здравната каса в България. Така се оказва, че пациентите се изправят пред нов проблем - започнали са възстановяване, но лекарствата им ги няма и трябва да настояват за тях или да си го купуват сами", коментира Евгения Адърска.

Бавно, но потокът към Турция може и да се ограничи. През септември и октомври премиерът Бойко Борисов и здравният министър Петър Москов прерязаха лентите на нови линейни ускорители, киберножове, апаратура за радиохирургия и диагностика в София и Варна и обещаха, че апаратурата ще заработи до края на ноември, докогато трябва да има и цени, по които здравната каса ще плаща лечението. Ноември свършва и още нищо от изброеното не се ползва. До края на годината се очаква да заработи и първата частна онкоболница от веригата "Сити клиник", изцяло оборудвана с нова апаратура.

Проблем в България е и дефицитът на онколози и особено на специалисти, които да работят с тази високотехнологична апаратура, както и колко да струват терапиите. Официално със специалност медицинска онкология в България има 50 лекари, вероятно и в останалите онкоспециалности ситуацията е същата. Така промяната не изглежда да е рязка и сигурна.

***

Как работи турската здравна система

Годишният бюджет за здраве е около 42 млрд. долара през тази година, като процентът от БВП за здраве се движи между 5% и 6%. В Турция има 335 частни болници, 840 държавни и над 60 университетски болници. Преди повече от 10 години страната започва здравна реформа, за да ограничи дискриминацията при предоставяне на здравни услуги за бедни и богати и да ограничи броя на доплащанията. Страната инвестира в обучение на лекари и медицински сестри, в увеличаване на броя на личните лекари, насърчава развитието на частните болници, субсидира иновативната медицина. Освен това преструктурира системата така, че да няма здравнонеосигурени и в момента всички граждани на Турция имат осигуровки с техния идентификационен номер, който е и социалната им осигуровка. Здравните осигуровки са и фамилни, като например един работещ член на семейството може да осигури съпругата, децата и родителите си. Безплатно могат да се лекуват социално слаби, възрастни, болни от онкологични заболявания. Пациентите доплащат за лечение в частни болници и лекарства, лечението в държавните е безплатно. В Турция на глава от населението се падат 697 лв. (около 356 евро годишно) за здравеопазване, като максималното доплащане за здраве се движи около 100 лв. на човек.

***

Емрах Сазак, главен търговски съветник на Република Турция: Близо половин милион чужди граждани се лекуват в Турция

Как Турция реформира здравната си система?

В миналото предоставянето на здравни услуги в страната ни беше разграничено по категории граждани дори в обществения сектор и се наблюдаваше предоставяне на здравни услуги по начин, който спокойно би могъл да бъде наречен режим на кастите. Работниците, държавните служители, социално слаби, тези с доброволно здравно осигуряване получаваха здравно обслужване при различни обстоятелства и условия и в различни болници. Дори и при спешни случаи не бе възможно да се получи здравна услуга безплатно. Програмата "Преобразуване в здравеопазването" даде възможност на всички турски граждани, без значение от статута им, да получават здравни услуги при еднакви условия. В същото време се реформира системата на плащане на вноски, премахнаха се различията и от 2012 г. насам всички граждани бяха включени в обхвата на общото здравно осигуряване.



Финансират ли се държавните и частните болници в Турция от държавата?

Всички доставчици на здравни услуги в страната ни осъществяват дейността си посредством институцията, която им възстановява направените разходи по лечението на пациентите, както и чрез средства, които събират директно от пациентите си. На частните доставчици на здравни услуги не се предоставя допълнително финансиране от държавата. Инвестиционните разходи и разходите за персонала на държавните болници, могат да се финансират със средства от държавния бюджет.



Колко чуждестранни пациенти са привлекли турските болници?

До Турция има лесен транспорт и е предпочитана туристическа дестинация. Така тя се превърна в атрактивна дестинация и за здравен туризъм. През 2014 г. тя беше посетена от 40 милиона туристи, голяма част от които от Европа и Близкия изток, а в предпочитаните туристически центрове като Истанбул, Анкара, Анталия и Измир има достъп до развити здравни услуги.

Според данните на Министерството на здравеопазването броят на пациентите, посетили страната ни за лечение през 2013 г. е 409 328, а през 2014 г. това число се е увеличило с 21% и е достигнало 496 324. Пациентите, които идват на лечение, са предимно от Германия, Русия, Либия, Ирак и Азербайджан. 71% от пациентите, лекували се през 2014 г. в Турция, са предпочели частните лечебни заведения. Първите пет от най-търсените области на лечение от тези пациенти са: вътрешни болести, очни заболявания, ортопедия и травматология, акушерство и уши, нос, гърло.

Има няколко важни причини, благодарение на които броят на пациентите, избиращи да получават здравни услуги в страната ни, се увеличава значително всяка година. Първата е развитата техника и материална база - доказани техники, като Gammaknife, Cyberknife, PET-CT, Intraoperative MRI, роботизирана система Da Vinci, Radiparc, IGRT и др. В периода 2002-2012 г. броят на леглата в държавните болници отбеляза ръст от 4%, а в частните болници - 23.6%. Паралелно на това посещаемостта в частните болници нарасна със забележителните 63.5%.



1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница