12 отдалечени села остават без лекари

Лазерна техника в "Св. Анна" бори бъбречните камъни

В УМБАЛ "Св. Анна" в София (бившата Окръжна болница) ще лекуват бъбречно-каменна болест със супермодерна техника. Лазерната апаратурата е от последно поколение и е малкоинвазивна, щадяща организма. Тя гарантира и много висок процент на успеваемост.

Така затваряме цикъла на лечение на бъбречно-каменната болест чрез най-съвременни и модерни техники, заяви началникът на Клиниката по урология д-р Михаил Абаджиев.

И в Пловдив вече извършват трансплантации на стволови клетки

През октомври екип на Клиниката по клинична хематология към УМБАЛ "Св. Георги" в Пловдив извърши успешно първите две автоложни стволовоклетъчни трансплантации при пациенти с агресивен лимфом и мултиплен миелом.

В момента в напреднала фаза на предтрансплантационната програма са още 7 пациенти със злокачествени заболявания на кръвта и кръвотворните органи. За хората, които се нуждаят от подобна животоспасяваща трансплантация, Клиниката по хематология в УМБАЛ "Св. Георги" в Пловдив е втори шанс в страната след Александровска болница в столицата.

Устойчивостта на бактериите към антибиотици убива 700 хил. души годишно

Преди векове дори най-баналната бактериална инфекция можела да бъде смъртоносна, но от началото на 40-те години на ХХ в., когато на медицината вече е познат първият антибиотик - пеницилинът, тази заплаха била елиминирана. Но от края на ХХ в. бактериалните инфекции отново са заплаха, защото прекомерното и базразборно предписване и вземане на антибиотици направи бактериите устойчиви към тези медикаменти. Например антибиотикът не е ефективен при настинка, но през 50-те, 60-те, 70-те години хората пиеха тези лекарства, а неправилната им употреба с годините ги компрометира, а бактериите в човешкия организъм се научиха как да се приспособят към врага и да го заобикалят успешно. Колкото и да е странно, за да не кажем непрофесионално, световната статистика сочи, че половината от антибиотиците се изписват за вирусни инфекции. В такъв случай те не само, че са безполезни, но и организмът привиква и при батериална инфекция те престават да действат.

700 хил. души стават жертва на антибиотична резистентност всяка година в световен мащаб. По данни на The Review on Antimicrobial Resistance UK e възможно през 2050 г. броят на жертвите вследствие на инфекции с резистентни микроби да достигне 10 млн. души годишно, което е повече от жертвите на рака всяка година сега. Тези данни бяха оповестени на конференция в рамките на Световната седмица, посветена на отговорното прилагане на антибиотици и Европейския ден на антибиотиците, организирана от Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) в София. "България е на средноевропейско ниво по отношение на антибиотичната резистентност, но ситуацията може да се влоши заради продължаващите случаи на неправилна употреба на антибиотици и лоша хигиена в болниците. Тревожен е фактът, че повишената резистентност засяга както бактериите, причиняващи особено опасни инфекции като антракс и бруцелоза, появили се това лято у нас, така и причинителите на грип, хепатит и HIV", заяви националният консултант по микробиология професор д-р Тодор Кантарджиев.

Антибиотичната резистентност е една от най-големите заплахи за човешкото здраве в наши дни и може да засегне хора от всякаква възраст навсякъде по света. Тя възниква по естествен път, но неправилната употреба на антибиотици при хора и животни може значително да ускори процеса. Все повече болести са трудно податливи на антибиотично лечение, тъй като използваните медикаменти са все по-неефективни.

По данни на НЦЗПБ у нас от антибиотиците близо 80% се прилагат в извънболничната помощ, но липсва контрол дали медикаментите се предписват правилно. В българските болници се изписват 3 пъти повече антибиотици, отколкото в развитите европейски държави и се наблюдава тенденция за увеличаване на резистентността.

Борисов: На тема съдебна система не желая никой да ми казва "Добър ден"

Просто и на Христо Иванов му кажете, не искам, не желая, на тема съдебна система, не желая никой да ми казва "Добър ден“. Не желая, толкоз! Това изказване направи премиерът Бойко Борисов по време на заседанието на правителството вчера.

Повод бе обяснение на зам. правосъдния министър Петко Петков защо се налага нова процедура за провеждане на избор за кандидат за съдия и на генерален адвокат в Съда на Европейския съюз.

Петков обяснява, че ще бъдат предложени няколко кандидатури, за да може Министерският съвет да направи информиран избор. Тук Борисов прекъсва Петков с въпроса "Ченалова и Янева защо не ги предложите? Като ги слушам по телевизиите, те са идеални". Премиерът посочва, че не иска да ги "опраска“, а да ги издига. "Сега да видим дали, като предлагам издигането им, ще спрат да ме замесват в техните домашни разговори. Да прочета утре, примерно, "Бойко иска да ме издигне, а... Москов иска да ме събори". Шегувам се... След като не са "гнили ябълки“, както ги нарекоха, да ги предложим, за да се издигнат в Европа. Може да мирнат. За да угодим!", коментира Борисов.

Петков отново поема думата, но пак е прекъснат от премиера. "Моля Ви се, не искам... Вие решете кой адвокат, кой съдия и ни го предложете... След като по никакъв начин изпълнителната власт няма право да се намесва, дори излиза, че й е и забранено да коментира един проблем... - че това са най-лошите лица на съдебната система... В кое сме се намесили ние? Че сме коментирали нещо за Янева и Ченалова, което тогава цялото общество коментираше?! И журналистите ме попитаха какво мисля. И аз казах: ако едното е 4, другите - са за 400. Това намеса ли е в работата? Да си кажеш мнението в отговор на въпрос", казва премиерът.

"Значи, ние, изпълнителната власт в лицето мое или на Москов, или на госпожа Кунева, или не дай, Боже, и Лукарски, да се изкажем по тази тема, излиза, че ние се намесваме в съдебната система?! Ами защо ни карат да коментираме тогава? Защо има доклад до правителството? Питайте защо е докладът до правителството за мониторинг?", посочва премиерът, добавяйки, че иска този въпрос да бъде зададен официално на ЕК.

"Докладът да си го напишат до съдебната система, до Висш съдебен съвет, до прокурор, до съдии, имаме ВКС и те да решават какво да правят с този мониторинг. Ние нямаме роля вече там. Край", посочва Борисов.