12 отдалечени села остават без лекари



страница7/10
Дата30.04.2017
Размер0.7 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Бойко: И “добър ден" да не чувам за съдебната система


Щом Ченалова и Янева не са "гнили ябълки", да ги издигнат в Европа, препоръча премиерът
Стандарт  стр. 4  

И "Добър ден" не искам да чувам за съдебната система. Това заяви премиерът Бойко Борисов по време на вчерашното заседание на кабинета, свикано веднага след завръщането на правителствената делегация от Китай. "След като ще се тълкува, че да кажеш мнението си, че не ни е добра или не работи добре съдебната система, е вмешателство, защо мониторинговият доклад се изпраща до правителството", запита премиерът и на няколко пъти повтори, че повече не иска да бъде занимаван с темата за съдебната система. Изказването му дойде на фона на скандала, който сайтът "Медиапул" забърка преди два дни, тиражирайки лъжата, че Еврокомисията иска оттегляне на главния прокурор Сотир Цацаров до изясняване на "Яневагейт". Електронното издание цитира "анонимен официален източник".

Това предизвика светкавична остра реакция на ЕК, която категорично отрече да е искала такова нещо.

Своя коментар премиерът направи вчера при обсъждането на въпроса за избор на кандидат за съдия и за генерален адвокат в Съда на ЕС и за съдия в Общия съд. Точката бе докладвана от зам. правосъдния министър Петко Петков. Той поиска смяна на процедурата, тъй като в момента нито един кандидат не отговаря на изискванията за владеене на език и юридическа квалификация. "Ченалова и Янева защо не ги предложите? Като ги слушам по телевизиите, те са идеални", иронично каза премиерът. "За да може да влезе в протокола - аз не искам да ги "опраскам", а да ги издигам. Сега да видим дали като предлагам издигането им, ще спрат да ме замесват в техните домашни разговори. Да прочета утре, примерно, "Бойко иска да ме издигне, а... Москов иска да ме събори". Шегувам се.... След като не са "гнили ябълки", както ги нарекоха, да ги предложим, за да се издигнат в Европа. Може да мирнат. За да угодим", възмути се още министър-председателят. Той многократно заяви, че отказва да участва в темата за съдебната власт. "Просто и на Христо Иванов (министър на правосъдието - бел.ред.) му кажете, не искам, не желая, на тема съдебна система, не желая никой да ми казва "Добър ден". Не желая, толкоз! След като така ще се тълкува, че дори и да си кажеш мнението, че не ни е добра или не работи добре съдебната система - това се тълкува като вмешателство", коментира премиерът. В заключение той каза, че "по темата съдебна система повече към мен и правителството да няма въпроси".

***

Едно към едно: Москов да говори, на него не му скачат

Бойко Борисов, премиер

Единственото, което съм казал, е, че ако на Цветанов за подслушване, което се оказа, че не е подслушване, му се искат 4 години затвор от две инстанции, а когато си подслушвал и си давал разрешение, трябва да получиш 400 години затвор. И то аз съм го казал публично в коментар. След като по никакъв начин изпълнителната власт няма право да се намесва, дори излиза, че и е и забранено да коментира един проблем, който дори самият Москов коментира в парламента - че това са най-лошите лица на съдебната система... Но него не го атакуват. А аз, че съм казал за 400 години затвор, съм от сутрин до вечер по всички телевизии, някак си да ме вкарат в тази тема... Аз отказвам да участвам в тази тема. И питам: ние като правителство или като коалиция, когато говорим за съдебната система и за реформа в нея, ние не се ли намесваме в нея? Излиза, че това е много грубо вмешателство. В кое сме се намесили ние? Че сме коментирали нещо за Янева и Ченалова, което тогава цялото общество коментираше?! И журналистите ме попитаха какво мисля. И аз казах: ако едното е 4, другите - са за 400. Това намеса ли е в работата? Да си кажеш мнението в отговор на въпрос?

Затова по тема съдебна система повече към мен и правителството да няма въпроси. Към съдебната система те да решават. А ако трябва говорител, Москов ще го предложим по тази тема, че на него не му скачат.

Из стенограмата от заседанието на Министерски съвет

Бруцелоза пламна и в Кочан


Стандарт  стр. 7  

Огнище на бруцелоза стресна хората в сатовчанското село Кочан. Местните жители са притеснени, но засега няма паника, вземаме всички предпазни мерки, увери кметът на община Сатовча Арбен Мименов. 20 овце в стадото от над 200 животни на животновъда Пламен Кисьов са дали положителен резултат за болестта след взетите от тях проби. Веднага е наложена забрана за придвижване на животните от и към населеното място. Всички заразени четириноги са изолирани и ще бъдат умъртвени по хуманен начин. След това те трябва да бъдат изгорени, а не загробени. Затова се очаква от екарисажа във Варна да изпратят специален автомобил, който да извози евтаназираните овце. В момента болните животни са в обор на километър край селото. Ще се проучи дали стопанинът на болните животни не е давал хранителни продукти - мляко и месо, на свои съселяни или в близки населени места. Ако това се е случило, ще се изземат останалите количества от лично приготвените храни.


И аптеки се включиха


Стандарт  стр. 3  

Оказа се, че и продажбата на лекарства може да е на промоция. Черен петък имаше и в някои от аптеките у нас. Фармацевти си позволиха да свалят цените на лекарствата с до 50%. На много места обаче намаленията бяха предимно за козметични продукти, които се предлагат в аптеките.



Разпродаване на органи, или за доходната търговия с болка


Към кое дългът е по-голям - към живота, даруван лично на теб, който ти си длъжен да пазиш със смирение и благодарност, или живота на ближния ти, когото си длъжен да обичаш колкото себе си

Иван Стамболов-Сула

Сега  стр. 7, 8  

Докато през изминалата седмица всички погледи бяха вдигнати към небето да търсят горящи бойни самолети, едно изречение по радиото, доловено с периферния слух (ако има такъв, както има периферно зрение) привлече вниманието на нас, простите граждани. Изречението съобщаваше за отчетен бум в обявите, предлагащи за продан собствени анатомични органи. Бъбреци, костен мозък, части от черен дроб...Една жена даже предлагала цялото си тяло, неделимо приживе и срещу предплата. Потърсихме обявата и я намерихме. "Не продавам поотделно! Обявата не е шега!" пишеше жената и търсеше цена 10 250 000 ? без опция за преговори или отстъпка. Тялото било в отлично здраве, тонизирано от редовен спорт и неосквернено от алкохол, цигари, даже и от газирани напитки. Доколко тази обява е истинска и доколко е сериозна, е твърде спорно, защото медиите обиколи и една друга подобна, този път от мъж, който обаче дава тялото си само за 1 250 000 ?, тоест десет пъти по-евтино. Подозрително е, че с изключение на една нула в милионите числата са еднакви. Почти еднакви са и текстовете на обявите, с едни и същи думи, изрази и словосъчетания. Но това няма абсолютно никакво значение. Фалшиви или не, обявите ни навеждат на една дълбока икономическа, социална и преди всичко философска тема - разпродаването на собственото тяло.

През 80-те години имаше една фантастика, в която се разказваше за далечното бъдеще. Хората станали ужасно много, но все още не завладели космоса и не се разселили из него. Световното правителство реши проблема с пренаселението по следния начин: със специална напреднала технология събираше по много личности в едно тяло. АЗ-ът на това тяло беше някой образован и морален член на обществото, в безтелесна симбиоза с него съществуваха още няколко индивиди и допринасяха с талантите си за общата личност, а изметта служеше за пълнеж и източник на психическа енергия. Души не се губеха, но и тела не се разхищаваха, а най-важното - щадяха се ресурсите и се ограничаваше демографската катастрофа.

Нима сега се случва същото? Нима започва да се сбъдва "пророчеството" на онази фантастика от 80-те? Нима днес ставаме свидетели на това как богатите, талантливите, конкурентните, приспособените поглъщат бедните, отпадналите, неприспособените, посредствените? И ги поглъщат буквално, като си присаждат живите им органи.

Трансплантирането е индустрия. Според Световната здравна организация раждането на тази индустрия е някъде през 70-те, когато Индия започва да привлича богати хора за трансплантация на бъбреци. Източниците на органи могат да бъдат трупни, но могат да бъдат и телата на живи хора, които невинаги се жертват благородно. Много често "доброволни донори" изнасят органите си на свободния (черен) пазар. Някои хора предлагат органи от отчаяние и безизходица, други от простотия и алчност, но има и такива, които биват принуждавани.

Бизнесът е доходен

Има голямо търсене (защото съвременният човек е богат), има и голямо предлагане (защото съвременният човек е беден). А какво значи да си богат или беден? Много просто - богатият има повече от бедния, а бедният има по-малко от богатия. Лукаво, нали? И ето как в Пакистан можете да продадете бъбрека си за 1000 долара, но в Израел ще ви го присадят за 200 000. Продават се и живи деца с норма на печалба над 5000%... Търговията с болка е сред най-доходните. Всеки би дал всичко, за да продължи безценния си живот тук и сега, защото после я камилата, я камиларя.

Нека оставим настрана черната борса с органи и тъкани на мъртъвци. Нека оставим настрана и търговията с принудително изтръгнати части от жертви на отвличания и трафик с хора - за тях трябва да се говори отделно, подробно и гневно. Нека сега да говорим само за "доброволните донори", и то не за онези, които спасяват близки, жертвайки себе си, а за другите, които превръщат живото си тяло в пари.

Кои са те? Това са отчаяни и безработни хора, поставени в безизходица (макар някой да беше казал, че безизходни ситуации не съществуват - просто хората си въобразяват, че съществуват, защото забравят да броят и смъртта за изход). Също така това са бедни и глупави хора, неспособни да оценят адекватно ситуацията. Нашият свят е прелестен, защото е сложен, толкова сложен, че не е по силите на всеки да го проумее и да се приспособи в него. Излъгани от корумпирани лекари, много глупави хора си казват: "Какво толкова! Нали докторът каза, че няма страшно?". Всъщност повечето от набързо изписаните след експлантация се завръщат в родните си места, за да умрат в мизерия от различни усложнения, преди даже да са получили цялата сума за продадените си органи. На трето място "доброволни донори" са нравствено изкривени хора, които не ценят живота като уникален дар и не приемат физическото си тяло като своя висша отговорност. И всичко се прави за "допълнителни доходи".

И за какво са им тези доходи?

Най-често за покриване на вече направени дългове, обикновено към лихвари. Един човек даже споделя в обявата си, че продава бъбрек, защото топлофикация го е осъдила и ще го даде на съдия-изпълнител. Нима телевизорът му е по-мил? А ако няма телевизор, от какво се страхува? Какво ще му вземе съдия-изпълнителят? Във всеки случай не и бъбрека.

Разбира се, има и други мотиви. По време на кризата много представители на средната класа в отчаянието си предлагат органи, за да изплатят ипотеките на жилищата си. Те са се съблазнили от лесни кредити, повярвали са, че оттук нататък могат да стават само по-богати и са накупили на вересия къщи, коли и други дреболии, които в нормални условия не биха могли да си позволят. И не приемат мисълта, че могат да изгубят придобитото, което, както вярват, им се полага по някакъв обективен закон. И ето сега продават телата си. Кое е следващото, което биха продали, за да имат нов автомобил и домашно кино?

Най-сетне има и такива "човеци", на които просто не им хрумва нищо друго в момента, а пък искат пари. Те са безотговорни, в повечето случаи глупави и неуки, живеят ден за ден и не се замислят за нищо. За тях 100 000 са безкрайно много пари и не проумяват, че и те се изпиват като 100, само че за малко повече време. Пък и да проумяват, не им пука.

Да оставим настрана икономическите, социалните и юридическите измерения. Търговията с органи е сложен морален проблем.

Наистина ли хората се делят на човеци и биомаса?

Наистина ли някой се ражда само за да отгледа два бъбрека и да не остави никаква друга следа от себе си в този тленен и суетен свят? От една страна, всеки е длъжен да брани живота си, да се бори за него. Животът е фантастичен дар, чудо! Особено одухотвореният човешки живот. Всеки е отговорен пред тялото си, защото то е храм. Пък и на никой не му се мре, тъй че ако можем да си намерим органи и има кой да ни ги присади - чудесно. От друга страна (макар че тази страна е друга само от търговска, но не и от морална гледна точка), продавайки тялото си, ти се самоубиваш, а самоубийството е непростимо, освен ако не е мъченичество. Ако откъснеш жива плът от себе си заради любов към някого, към някой конкретен, то е възхитително. Но ако безотговорно легнеш под ножа за пари - тогава що за човек си, в какво си се превърнал? Кои са тези дългове, кои са тези лихвари, кои са тези блестящи шарени съблазни, които заслужават финансиране по този начин?

И ето го накрая и въпроса: ще приемеш ли твоят живот да продължи за сметка на чужд? Към кое дългът е по-голям - към живота, даруван лично на теб, който ти си длъжен да пазиш със смирение и благодарност, или животът на ближния ти, когото си длъжен да обичаш колкото себе си? Или ще си речеш: ако аз се откажа, пакистанецът ще продаде бъбрека си на следващия, а пък аз ще се превърна в безсмислен самоубиец като него...

Ето такива мисли ни спохождат, докато търсим в небето падащи самолети. Но не се лъжете, че между двете няма нищо общо. Самолетите не падат от само себе си.



1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница