12 сказки държани в Лайпциг от до 14. 1908 г. По записки непрегледани от сказчика



страница1/13
Дата30.07.2017
Размер2.32 Mb.
#26885
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13





12 СКАЗКИ

държани в Лайпциг

от 2. 9. до 14. 9. 1908 г.
ПО ЗАПИСКИ НЕПРЕГЛЕДАНИ ОТ СКАЗЧИКА
превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
НЕРЕДАКТИРАН ТЕКСТ

изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – препис от копие






С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

СТР.

1. Какво ни казва Рудолф Щайнер в сказките върху "Египетските мито-



ве и мистерии"?…………………………......................................4

2. Духовните връзки между културните течения на старите и новите

времена……………………….........................................................11

3. Развитието на земята. Първичният атом. Епохи на земята и културни

епохи. Отражение на космическите процеси в религиозните възгледи

на хората……………......................................................................20

4. Последното атлантско и следатлансткото човечество. Древните цент-

рове на посвещението. Човешката форма като съдържание на медита-

цията……….....................................................................................31

5. Изживяванията на учениците на Ришите при посвещението като обра-

зи на отношенията и процесите сред нашата земя в нейното първично

състояние. Тайните на планетите. Изживяването на висшите светове

чрез образ, тон и слово. Слизането на първичното слово...........41

6. Развитието на тройката слънце, луна и земя. Формиращият тон.

Озирис и Тифон…….......................................................................51

7. Действието на Озирис и Изис /Изида/. Хорус, творецът на бъдещето

земно човечество. Факти на окултната анатомия и физиология..60

8. Процесите на развитие в човешкия организъм от отделянето на Луна-

та. Действието на лунната светлина във форма лирата на

Аполон…..........................................................................................67

9. Степенуваното развитие на човешката форма съобразно с движението

на слънцето през съзвездията на зодиака. Изтласкването на животин-

ските същества. Действието на лунните сили. Четирите човешки ти-

пове. Отделянето на половете. Образите на митовете - едно изоб-

ражение на действителните факти…………………….............76

10. Факти на духовния живот; действието на слънчевите и лунните

същества /духове/; на силите на Озирис и Изис. Промяната във

възприемането и в състоянието на съзнанието при човека. Постепен-

но завладяването физическото поле в редуващите се една след друга

култури до точката, където човекът донася в неговата индивидуал-

ност духовното естество долу на физическото поле. В най-дълбоката

точка влиза в действие импулсът на Христос, бог слиза до физиче-

ския човек, за да намери той пътя обратно в духовния свят....86

11. Древните легенди като образи на космически факти и на събития

между смъртта и едно ново раждане. Затъмнението на духовното

съзнание на човека; опасността на духовната смърт. Едно проясня-

ване може да бъде постигнато чрез принципа на посвещението на

мистериите. Спасението чрез Христос. Посветените като предтечи на

Христос; тяхното пророческо съзнание. Чрез образи духът на ученика

на египетското посвещение бива оформен да разбиране на азовото

развитие на човека. Много от тези, почиващи на окултна основа обра-

зи са преминали чрез гръцките легенди в съзнанието на хората.96

12. Същността на египетското посвещение: впечатването на свръхсетив-

ни виждащи органи в астралното тяло, които след това той отпечатва

като отпечатъци в червен восък в етерното тяло през време на едно

състояние подобно на смъртта траещо 3 дни, в което етерното тяло е

отделено, излъчено от физическото; изживените в свръхсетивните

полета опитности правят от новопробудения един озарен. Космичес-

кото знание за органите на египетските жреци. Днес човекът вижда

по материален начин това, което по-рано е виждал в духовната об-

ласт. Значение на делото на Христос за душите на умрелите….109

13. Отпечатването на духа в гръцките творения на изкуството; духът ка-

то роб на материята в нашето време. Христовият импулс като побе-

дител на материята. Чрез силата на Христос е преодоляна също гру-

повата душевност по време в редицата поколения. Пътят на отците и

пътят на боговете на древните египтяни. Изис като египетска душа

на народа. Фараонът като син на Изис и Озирис. Прадедите като

събиратели и раздаватели на духовните блага и като 42-ма­та съдии

на умрелите; наследеното трябваше да бъде култивирано във физи-

ческия свят. Възкресението на това, което някога душата е изживяла

във времето между смъртта и едно ново раждане……............122


КАКВО НИ КАЗВА РУДОЛФ ЩАЙНЕР В СКАЗКИТЕ ВЪРХУ "ЕГИПЕТСКИТЕ МИТОВЕ И МИСТЕРИИ

В то­зи ци­къл от сказ­ки от­но­во се пов­ди­га от на­ши­те за­тъ­пе­ни очи ед­но бу­ло след друго, и ние замаяни, обаче все по­-­уве­ре­но и из­пъл­не­ни с ра­дос­т­на на­деж­да в ми­на­ло­то и бъдещето, ко­ито ни раз­к­ри­ва яс­но­виж­дане­то на Рудолф Щайнер и си­ла­та на не­го­ва­та ми­съл ни учи да раз­би­ра­ме и обхващаме. Не са­мо думите, а как са ка­за­ни те­зи думи, това, ко­ето стои неизразимо, но дейс­т­ве­но ка­то со­че­ща си­ла зад думите, - проз­рачнос­т­та на те­зи ду­ми са това, ко­ито та­ка бла­го­го­вей­но се приб­ли­жа­ват до ве­ли­ки­те тайни, но под­си­ле­ни от вът­реш­на си­гур­ност пос­те­пен­но сне­ман об­вив­ки­те и булата, ко­ито ни зак­ри­ват погледа, до­ка­то ни об­х­ванат хо­ри­зон­ти ши­ро­ки ка­то Вселената. От ду­ми­те и начина, по кой­то те са изказани, се раж­дат фор­ми от светлина, про­из­ве­де­ни един вид ма­ги­чес­ки чрез ис­ти­на­та на преживяното, проб­ляс­ват пер­с­пек­ти­ви от свет­ли на, ко­ито из­пъл­ват на­ша­та нас­то­яща тъм­ни­на с не предчувствувана яснота. И ако по­ня­ко­га един или друг из раз, кой­то ис­ка да до­не­се по­-бли­зо до на­ше­то раз­би­ра­не не­що неизразимо, ни до­кос­ва вът­реш­но фа­ми­ли­арно и реалистично, зад та­къв един из­раз стои по­ве­ля­та не­ви­ди­мо­то да бъ­де нап­ра­ве­но нагледно, фор­ми­ра­ща необходимост, за­ко­нът на ху­до­жес­т­ве­но­то творение. Съответно на областите, в ко­ито сло­во­то тря- б­ва да слезе от не­го­ви­те висини, то се из­ме­ня от етер­на проз­рач­ност в мощ­на непосредственост, при­да­вай­ки свеж цвят на това, ко­ето изис­к­ва цвят. Днес хо­ра­та не че­тат на дра­го сър­це меж­ду думите. Те бър­зо ми­на­ват покрай тях и се за­до­во­ля­ват с това, ко­ето след то­ва ин­те­лек­тът пред­с­та­вя из­мам­но ка­то бърз критерий. Рудолф Щайнер трябва да бъде че- тен по друг начин. Неговите ду­ми го­во­рят чрез ин­те­лек­та на духа, къ­де­то те те­пър­ва на­ми­рат ис­тин­с­ки отзвук, те оча­ро­ват ху­до­жес­т­ве­но­то чувство. Остротата на не­го вия ин­те­лект е прос­то светкавица, ко­ято про­би­ва гра­ни­ци­те на ума и во­ди към духа. И ма­кар ду­ша­та да се чув­с­т­ву­ва за ня­кол­ко ми­га ка­то сма­за­на от уда­ра на та­зи светкавица, тя вед­на­га се из­п­ра­вя отново; нужно е само да и се даде малко почивка, през време на която тя може да се вглъби в себе си - и тогава тя отново се съвзема, пропулсирана от нов живот.

Тази е ма­ги­чес­ка­та си­ла на сло­во­то на истината. Този ключ от­ва­рящ вра­ти­те на "майките" - и Боговете - Рудолф Щайнер сла­га в на­ши­те ръце. Когато го ос­та­вим да дейс­т­ву­ва с при­съ­ща­та му сила, на­ши­ят живот се раз­ши­ря­ва до все­мир­ния живот. Нека го па­зим в не­го­ва­та чистота, не­ка не го пре­гъ­ва­ме на раз­то­пи­телна­та тиг­ла на на­ши­те неп­ре­чис­те­ни же­ла­ния на душата, раз­пал­вай­ки си­лен и мъ­тен огън: иначе така похитена- та сила, сила събуждаща и проникната от светлината, бива отхвър-

лена обратно и превърната в нейния противоположен образ. Получава се не­що ка­то убиване.

Интелектуалната бру­тал­ност и лип­с­ва­що­то ху­до­жес­т­ве­но чув­с­т­во са уби­ва­що­то в та­зи област. Митовете и сказанията, ко­ито са ху­до­жес­т­ве­ни­ят из­раз на ду­хов­ни про­це­си и събития, ма­кар и да жи­ве­ят са­мо ка­то съни­ща в на­ши­те души, по­дър­жат връз­ка­та със свръхсетивното. Те са ка­то све­те­щи огньове, ко­ито по­дър­жат бу­ден от­б­ля­съ­ка в на­ши­те души. Това, ко­ето те съ­буж­дат и раз­вър­з­ват по то­зи начин, мо­же лес­но да бъ­де по­тъп­ка­но чрез ин­те­лек­ту­ал­но­то тълкуване, чрез про­из­вол­но тен­ден­ци­оз­но обяс­не­ние на тек­с­то­ве­те и натруп­ва­не на коментарии. Тогава в ръ­це­те ос­та­ват са­мо час­ти­те -, но за съ­жа­ле­ние лип­с­ва ду­хов­на­та им връз- ка. Ако та­зи тен­ден­ция би си про­би­ла път в съз­да­де­но­то от Рудолф Щайнер ду­хов­но­на­уч­но Движение, то­ва би би­ло ка­то ед­но раз­къс­ва­не на не­го­во­то ду­хов­но завещание. На Рудолф Щайнер бе­ше да­же про­тив­но ум­с­т­ве­но­то тъл­ку­ва­не на приказките. Обаче ос­ве­те­ни­те символи, на ос­но­ва­та на ко­ито сто­ят на­й-­вис­ши духов­ни процеси, ко­ито са би­ли за­фик­си­ра­ни и за­па­зе­ни във ве­ли­чес­т­ве­ни кар­ти­ни от изоб­ра­зи­тел­но­то из­куство и от поезията, те на­ис­ти­на не тряб­ва да слу­жат ка­то иг­рал­на топ­ка на хи­по­те­тич­ни тъл­ку­ва­ния или да бъ­дат тъп­ка­ни в пра­ха на всеки- дневието. Когато нап­ри­мер един въз­ви­шен про­цес се прев­ръ­ща в сил­но дейс­т­ву­ващ символ, ка­къв­то и об­ра­зът на Граала, то­га­ва те­зи си­ли тряб­ва да бъ­дат за­па­зе­ни в чис­то­та­та на тях­на­та стойност чрез прех­вър­ля­не с по­ве­че или по­-мал­ко си­гур­ни от­къс­ле­ци от до­ку­мен­ти и чрез из­г­ражда­не вър­ху тях на въз­душ­ни кули. В чии съз­на­ния ос­вен в те­зи на уче­ни­ци­те на Рудолф Щайнер би мог­ло да про­ник­не по-дълбоко, как това, ко­ето е свръх­зем­но съ­дър­жа­ние на ми­то­ве­те и сказанията, из­ра­зе­но в образи, тряб­ва да дейс­т­ву­ва в не­го­во­то ду­шев­но­-­етер­но тъкане? Защо тряб­ва да бъ­дем принудени, да си об­разу­ва­ме точ­ни фи­зи­оло­гич­но пред­с­та­ви за ед­на рана, ко­ято до се­га е мог­ла да вдъх­но­ви по­ети­чес­ко­то из­куство, му­зи­ка­та за въз­ви­ше­ни твор­би и е мог­ла да слу­жи по­-на­й-к­ра­сив на­чин за пре­чис­т­ва­не­то на човека?

И нуж­но ли е без­к­рай­но дев­с­т­ве­но­то и нежното, ко­ето ни го­во­ри от об­ра­за на Изис-Мария ка­то све­тъл чар от ду­хов­ни про­лет­ни светове, да бъ­де вле­че­но на­до­лу в сфе­ра­та на все­кид­не­ви­ето и на ана­то­ми­чес­ки­те представи, как­то ста­на в ед­но ан­т­ро­по­ло­ги­чес­ко спи­са­ние за младежта? Живеенето с ду­хов­но­то съ­дър­жа­ние на то­зи об­раз е ед­но лю­би­мо за­ве­ща­ние на Рудолф Щайнер, ко­ето той да­де на же­ни­те ста­ва­щи майки, за да ги свър­же със свръх­се­тив­но­то и кой­то об­раз след то­ва дейс­т­ву­вай­ки в ко­пие в ста­ята на де­те­то мо­же да на со­чи мис­ли­те на май­ки­те и ду­ши­те на де­ца­та към чис­та­та тъ­ча­ща духовност. Какво ни каз­ва той към то­ва в сво­ите "Египетски митове и мистерии? "
"Може би в та­зи картина, ко­ято мо­же да зас­та­не в без­б­рой ко­пия пред мно­го очи, ние сме се на­учи­ли да се удив­ля­ва­ме на чуд­на­та чистота, ко­ято е раз­ля­та вър­ху ця­ла­та фигура; може би сме почувствували също нещо в лицето на майката, в особеното висене на фигурата; може би също сме по чувствували нещо в дълбокия израз на очите на детето. И ко­га­то след то­ва гле­да­ме об­лач­ни­те фор­ми наоколо, от ко­ито се явя­ват мно­жес­т­во ан­гел­с­ки главички, има­ме мо­же би то­га­ва ед­но още по­-дъл­боко чувство, ед­но чувство, ко­ето ни ка­ра ця­ла­та кар­ти­на да ни се яви по-разбираема. Аз зная, че каз­вам не­що рисковано, ко­га­то казвам: кога- то някой гледа съвсем дълбоко и сериозно това дете в ръцете на май- ката, зад него облаците, които се оформят в множество ангелски главички, той има представата: това дете не се е родило по естествен начин; то е едно от тези ангелчета, които висят там зад него в об- лаците. Самото то­ва де­тен­це Исус е ед­на та­ка­ва фор­ма на об­лаците, са­мо че сгъс­ти­ла се мал­ко повече, ка­то че ед­но та­ко­ва ан­гел­че е пре­ле­тя­ло от об­ла­ци­те в ръ­ка­та на Богородицата. Това би би­ло имен­но ед­но здра­во чувствуване. Когато ожи­вим в нас то­ва съ­дър­жа­ние на чувството, то­га­ва на­шия пог­лед ще се разшири; той ще се освободи от определени схва- щания относно природните връзки на съществуването. Именно от ед­на та­ка­ва кар­ти­на ­/Сик­с­тин­с­ка­та Мадона, бе­леж­ка на превод./ на­шия пог­лед ще мо­же да се раз­ши­ри до там, че да почувствуваме: също и това, което трябва да стане според днешните закони, някога би могло да става по друг начин. Ние ще разберем, че ня­ко­га е съ­щес­т­ву­ва­ло ед­но дру­го зачатие, раз­лич­но от половото. Накратко ка­зано, в та­зи кар­ти­на ние ще ви­дим дъл­бо­ки­те връз­ки на чо­веш­ко­то с ду­хов­ни­те сили. Това се крие в та­зи картина. "

Жалко, че ско­ро след смър­т­та на Рудолф Щайнер се съ­буж­да един про­ти­во­по­ло­жен свят на представите. Вярно е, че те­зи пред­с­та­ви от­го­ва­рят на вку­са на днеш­но­то чо­ве­чес­т­во и им­по­ни­рат на младежта; човек е счи- тан за прекалено срамежлив, ако не е съгласен с това схващане. На ня­кои мес­та се да­ват съ­що съвети, да не се че­тат цик­ли­те на Рудолф Щай- нер. И та­ка ня­кои сло­ва на Рудолф Щайнер, ко­ито съ­буж­дат ду­ха на хората, би­ха мог­ли да бъ­дат засипани.

Добре е да прос­ле­дим по­-на­та­тък та­ки­ва опи­са­ния на Рудолф Щайнер.

Когато тук на­ка­ра­ме пог­ле­да да пре­ле­ти в миналото, от та­зи Мадона до еги­пет­с­ка­та епоха, ние сре­ща­ме не­що на­пъл­но подобно, един съ­що та­ка въз­ви­шен образ. Египтянинът има­ше Изис /Изида/, он­зи образ, с който са свър­за­ни думите: Аз съм това, което беше, което е и което ще бъде. Моето було не е повдигнал никой смъртен.

В то­зи об­раз на Изис, на прелестната божествена духовност, на Изис, ко­ято в ду­хов­но­то съз­на­ние на древ­ния егип­тя­нин сто­еше с де­те­то Хорус
в ръка, съ­що как­то на­ша­та Мадона с де­те­то Исус, е из­ра­зе­на ед­на дъл­бо­ка тайна, скри­та под ед­но дъл­бо­ко було. Във факта, че та­зи Изис ни е пред­с­та­ве­на ка­то нещо, което но­си веч­но­то в се­бе си, на нас ни се при­пом­ня от­но­во за чув­с­т­во­то из­пи­та­но при гле­да­не­то на Мадоната. В та­зи Изис /Изида/ ние тряб­ва да виж­да­ме дъл­бо­ки­те тайни, тайни, ко­ито са ос­но­ва­ни в духовното. Мадоната на­пом­ня от­но­во за Изис. Такава връз­ка съществува. Ние тряб­ва да поз­на­ем с чув­с­т­во­то дъл­бо­ки­те тайни, ко­ито пред­с­тав­ля­ват свръх­зем­на­та връз­ка меж­ду еги­пет­с­ка­та и днеш­на­та кул- тура.

"Прелестната божествена духовност" е тази, ко­ято би тряб­ва­ло да из­пъл­ни на­шия свят на пред­с­тави­те при гле­да­не­то на та­зи картина, а не але­го­рич­на анатомия. Нямаме ли ние без­к­рай­но мно­го слу­чаи да се по­то­пим в ана­то­ми­чес­ки­те под­роб­нос­ти на фи­зи­оло­гич­ни­те процеси, без за та­зи цел да се приб­ли­жим до това, ко­ето при­над­ле­жи на цар­с­т­во­то на чис­та­та ду­хов­ност и на чис­та­та естетика? Нека се па­зим от произ­вол­ния алегоризъм. Какво ни каз­ва Рудолф Щайнер в ци­къ­ла "Египетски митове и мистерии" по по­вод сим­во­ла на ри­ба­та в катакомбите?

"Колко да­ле­че е един та­къв ва­жен знак, кой­то виж­да­ме ка­то сим­вол на ед­на кос­ми­чес­ка епо­ха на раз­ви­тието, кол­ко мно­го да­ле­че е той от оне­зи по­вър­х­нос­т­ни тълкувания, ко­ито чес­то пъ­ти се дават. Истинските сим- во­ли бя­ха такива, ко­ито се от­на­ся­ха за духовни, по­-вис­ши действително- сти. Те не "означаваха" не­що за пър­ви­те християни. Един та­къв сим­вол е "един образ" за то­ва или онова, ко­ето дейс­т­ви­тел­но мо­жем да ви­дим в ду­хов­ния свят. Никой сим­вол не е пра­вил­но тълкуван, пре­ди да мо­жем да обър­нем вни­ма­ни­ето върху това, на ко­ето той от­го­ва­ря в ду­хов­ния свят. Всяко спе­ку­ли­ра­не има на­й-м­но­го ед­на под­гот­ви­тел­на цел. Изра- зът "означава" не е още подходящ, а ние поз­на­ва­ме дейс­т­ви­тел­но симво- ла, ко­га­то покажем, че в не го е от­бе­ля­за­но ед­но ду­хов­но със­то­яние на нещата".

И по-нататък: "Ние ве­че казахме, че та­ки­ва об­ра­зи не тряб­ва да бъ­дат алегории, но, че по съ­дър­жа­ние те сто­ят във връз­ка с дейс­т­ви­тел­ни­те факти.

Такива об­ра­зи се явя­ва­ха ка­то съ­нищ­ни образи. Така съ­що и ле­ген­да­та за Озирис бе сънувана, пре­ди уче­никът да проз­ра ис­тин­с­ки фак­та на раз­ви­ти­ето на човечеството. И са­мо онова, ко­ето под­гот­вя за дейс­т­ви­телно виждане, то­ва е в окул­тен сми­съл един символ. Един сим­вол е ед­но ри­су­ва­не на дейс­т­ви­тел­ни про­це­си в образи".

Но нас ни деб­нат още и дру­ги опасности. Опасността да бъ­де от­к­ло­не­но в сфе­ра­та на це­ле­съ­об­раз­нос­т­та това, ко­ето Рудолф Щайнер да­де ка­то чис­то ду­хов­но изкуство, та­зи опас­ност съ­що съществува. С то­ва би му се от­нел вътрешният, на­й-­вът­реш­ни­ят ду­хо­вен живот. Рудолф Щайнер


ни да­де Евритмията, за да мо­же на­ша­та ду­ша съз­на­тел­но да уло­ви това, ко­ето ве­че при­над­ле­жи на на­й-б­лиз­ки­те по­-вис­ши светове, на­пип­вайки в свръх­се­тив­ни­те об­лас­ти по пъ­тя на дви­же­ни­ята на тялото, ко­ито след­ват етер­ни­те течения. Чрез то­ва на­ше­то фи­зи­чес­ко тя­ло пос­те­пен­но би­ва раз­х­ла­бе­но и мо­же да чув­с­т­ву­ва в еле­мен­та на въз­ду­ха и на ете­ра; така то може да подслушва, да напипва вътрешно това, което става във въздуха чрез звука, чрез гласа и да свързва с това действуващия в него поток на съзнанието чрез видимото изпращане навън на същия жест, който действува в невидимото. Това из­кус­т­во - Евритмията - не е ед­но ко­пие на телесното, как­ви­то са изоб­ра­зи­тел­ни­те изкуства, не е из­раз на ед­но ду­шевно изживяване, как­во­то е танцът, ка­къв­то е да­же вдъх­но­ве­на­та от кос­ми­чес­ко­то чув­с­т­ву­ва­не и след то­ва по­то­пя­ва­ща­та се в ду­ша­та музика; то не обхваща също вълнуващия се процес на времето или вът- решния живот на поезията. То е из­раз на не­що не­пос­ред­с­т­ве­но духов- но: на говора - на това божествено завещание, което ни е дало възмо- жността да проникнем материалния свят с дух и ще ни даде също въз- можността да се доверим постепенно на по-тънките елементи: на въздуха, на светлината, на етера. Когато то­зи жест на гла­са се вмък­ва в звука, то­га­ва се ражда ху­до­жес­т­ве­ния говор. Обаче той мо­же да си съз­да­де ед­но ко­пие във фи­зи­чес­ко­то тяло: тогава това, което прониква въздушния лъх като етерна строителна сила, като формиране на въл- ната на звука, се превръща във формиране на физическия жест. Преди всич­ко ръцете, ко­ито не до­кос­ват земята, а съдбата, те са в със­то­яние да след­ват те­зи фор­ми на въз­душ­ния полъх. В тях­на­та под­вижност се крие въз­мож­нос­т­та да бъ­де изоб­ра­зе­но раз­но­об­раз­но­то бо­гатс­т­во на го­во­ра и по то­зи на­чин пос­тоянно да се оду­хот­во­ря­ва все по­ве­че тялото. Ражда- щото се по то­зи на­чин дви­же­ние показва, как­во ста­ва ед­но вре­мен­но в етер­ния свят, ме­та­мор­фо­за­та се сток­рат­но и е та­ка в със­то­яние да об­х­ва­не в се­бе си бо­гатс­т­вото на света, кой­то об­г­ръ­ща говора. Колко бед­но е в срав­не­ние с то­ва лич­но­то изживяване.

Това ос­во­бож­да­ва­що ду­ха из­кус­т­во е по се­бе си лечебно. То да­ва осно- вата, от ко­ято след то­ва да се об­ра­зува и раз­вие ед­на осо­бе­на терапевти- ка. Но тук из­г­леж­да деб­не ед­на опас­ност и има из­г­ле­ди да въз­ник­не мне- нието, че ка­то уче­нич­ка на Евритмията из­жи­вя­ва­не­то на зву­ци­те тряб­ва да бъ­де осо­бе­но сил­но раз­ви­то в ор­га­ни­те на тялото; че не е достатъчно едно евритмично развитие, което не поставя на първо място тази цел. Това би би­ло смърт на изкуството. Изкуството тряб­ва да до­ве­де до из­раз свръх­се­тивното, ко­ето е скри­то зад сетивното; жестът трябва да оста- не едно загатване, един намек. Превръщане, те­чащ живот, носеща, стре­мя­ща се, треп­тя­ща сила, - оба­че пос­то­ян­но чув­с­т­ву­вай­ки в иг­ра­та на енерги­ите им­пул­си­ра­що­то движение, про­ве­ря­вай­ки го на пространст-


вото, на въздуха, - не свър­за­но с органите, не взе­май­ки из­ход­на­та точ­ка от не­що телесно. Ако то­ва би би­ло ед­на тенденция, ко­ято бих­ме ис­ка­ли мо­же би съ­що да вне­сем да­же в тре­ти­ра­не­то на езика, то­га­ва за щас­тие бих­ме стиг­на­ли от­но­во там, къ­де­то с помощ­та на Рудолф Щайнер мо­жах­ме да из­бег­нем уби­ва­не­то и не­го­ви­те уси­лия по­ло­же­ни за нас би­ха би­ли напразни. Ние бих­ме от­х­вър­ли­ли об­рат­но мос­то­вия свод, кой­то би ни за­вел от дру­га­та страна. Вместо да на­со­чим на­ше­то вни­ма­ние вър­ху това, ко­ето жи­вее вън и вът­ре в тя­ло­то ка­то треп­те­ние на въздуха, чрез което то­га­ва мо­жем да об­х­ва­нем светлината, об­г­ръ­ща­щия све­та етер, кой­то раз­пал­ва за­сил­ва­що съ­що на­ши­те мускули. Ние от­но­во бих­ме би­ли при­ко­ва­ни на ска­ла­та на тялото.

Египтяните тряб­ва­ше да на­учат да гле­дат надолу; от тяхното знание за духовното те трябваше да завладеят постепенно физическия свят и за тази цел да се потопят в материята. Това тях­но зна­ние бе­ше дейс­т­ву­ва­ло съ­що об­ра­зу­ва­що органи. Труповете бя­ха мумифицирани, с цел връзката, която свър­з­ва­ше ду­ша­та и тялото, да не от­с­лаб­ва и след смърт- та; на мъртвия се поднасяше в дар земна храна като символ на негова- та връзка със земята. Ние тряб­ва да вър­вим съз­на­тел­но по другия път, да из­вър­шим об­рат­но­то действие, тряб­ва да се дезмумифицираме. С то­ва не е казано, че тряб­ва да пре­зи­ра­ме фи­зи­чес­ко­то тяло. Напротив. Ко- гато ор­га­ни­те ста­ват за нас го­вор на кос­ми­чес­ки­те процеси, разкри­вай­ки ни де­ла­та на Боговете, то­га­ва е добре, то­га­ва ние из­жи­вя­ва­ме не­що ве- лико. Но ние ис­ка­ме да живе­ем съ­що и на­ши­те ху­до­жес­т­ве­ни твор­би и све­ще­ни­те пи­са­ния в тях­но­то величие, а не ка­то але­го­рии за ор­га­ни­чес­ки процеси. Как кос­ми­чес­ки про­це­си мо­гат да на­ме­рят тех­ния из­раз в изкуството, то­ва Рудолф Щайнер ни по­ка­за в кар­ти­ни­те на­ри­су­ва­ни вър­ху ку­по­ли­те на из­го­ре­лия Гьотеанум. И из­кус­т­во­то на го­вора той ни по- каза, как умър­т­ве­ния чрез ми­зе­рия род мо­же да раз­вие но­ва жиз­не­ност от жиз­не­ни­те си­ли на етера. Обаче за цел­та ние тряб­ва да ос­та­вим да­де­но­то ни от ду­ха изкуство, Евритмията, в не­го­вия елемент, да не ис­ка­ме ня­как да го за­дъл­бо­чим чрез по­то­пя­ва­не във фи­зи­чес­ки­те органи. С то­ва то би би­ло опош­лено. Ние бих­ме пре­сек­ли не­го­во­то развитие. Трябва да наб­лю­да­ва­ме - да­же да си изясним, как ре­аги­ра тя­лото на зву­ча­щия глас, на ме­ло­ди­чес­кия звук - и след то­ва та­ка под­с­луш­ва­но­то да го пре­не­сем чрез жес­та в близ­кос­то­яща­та сре­да на елементите, ко­ито про­ник­ват съ­що на­шия фи­зи­чес­ки свят и на­ше­то фи­зи­чес­ко тяло, да жи­ве­ем цвета, хармониите, свет­ли­на­та и жиз­не­ния по­ток…Тогава мо­жем да да­дем един от­го­вор на ви­ка на тва­ри­те за освобождение.

В то­ва Движение, как­во­то е антропософското, ни са да­ре­ни на­й-­го­ле­ми­те блага, но на­ред с то­ва ни деб­нат на­й-­го­ле­ми­те опасности. Не са­мо оне­зи опасности, ко­ито ид­ват от вът­реш­нос­т­та на стре­мя­щи­те се хо­ра и
които, как­то та­ка чес­то Рудолф Щайнер ни казва, при ед­нос­т­ран­чив стре­меж към ду­хов­но­то из­жи­вя­ва­не без дос­та­тъч­но въз­пи­та­ние на мо­рал­на­та при­ро­да из­кар­ват на­яве на­й-­нис­ше­то от човека, ко­ето ина­че би ос­та­на­ло мо­же би в спя­що състояние, …но съ­що и опасностите, ко­ито ид­ват от та­ки­ва ду­хов­ни същества, ко­ито ис­кат да ни вка­рат още по­-дъл­бо­ко в материализма, ка­то ис­кат да пре­вър­нат ду­хов­ни­те из­п­ра­вя­щи си­ли в такива, ко­ито ув­ли­чат надолу. Тези съ­щес­т­ва дейс­т­ву­ват и това, ко­ето ще мо­гат да до­ко­пат от да­ро­вете на Рудолф Щайнер, за да ги упот­ре­бят за тех­ни­те цели, те ще се стре­мят да пос­тиг­нат то­ва с на­й-­го­ля­ма хи- т­рост и със сръч­но из­кус­т­во на съблазняването. Тогава ще се ро­ди не­що подкупващо, съблазняващо, ед­но яв­ле­ние им­по­ни­ра­що на вку­са на вре­ме­то - и мно­зи­на ще се ос­та­вят да им бъ­де хвър­ле­на мре­жа­та вър­ху гла- вата. Нека об­ръ­ща­ме вни­ма­ние и на при­вид­но на­й-­мал­ки­те симптоми. Те мо­гат да имат го­ля­мо зна­че­ние и мо­гат да про­из­хож­дат от ед­на це­ле­съз­на­тел­на воля, ко­ято из­пол­зу­ва на­ша­та слепота. Нека при­зо­вем в па- мет­та си пре­дуп­ре­ди­тел­ни­те ду­ми на Учителя, кой­то пос­то­ян­но ни на­соч­ва­ше вни­ма­ни­ето вър­ху по­доб­ни неща. Ние тряб­ва да па­зим не­го­во­то де­ло в чистота, да па­зим не­го­во­то завещание.

За един образ, кой­то бе да­ден на уче­ни­ка в Египет и кой­то е пре­ми­нал в Гърция ка­то ле­ген­да за Прометей, Рудолф Щайнер ни казва: "Такъв един мит не трябва да бъде хващан с груби ръце. Ние не трябва да ли- шаваме един такъв образ от неговата духовност както лишаваме една пеперуда от прашеца на нейните крила. Трябва да оставим прашеца върху крилата, трябва да оставим росата върху цвета. Тези образи не позволяват да бъдат дърпани и измъчвани. Не трябва да казваме: Прометей означава това или онова. Трябва да се стремим да устано- вим действителните окултни факти и след това да се опитаме да разберем образите, които са възникнали от окултните факти и са преминали в съзнанието на човека.



Египетския посветен довеждаше ученика до степента, където той можеше да разбере азовото развитие на човека. Такъв един образ тря- бваше да формира неговия дух. Обаче ученикът не трябваше да хваща фактите с груби ръце, а образът трябваше да стои пред него светъл и жив и египетския посветен не искаше да пресова в истини банални, сухи понятия, а искаше да представи нещо, което можеше да даде. Поетическото изкуство е прибавило много неща към легендата за Прометей, украсило е я, и ние не трябва да влагаме в нея повече от това, което са самите окултни факти и да оставим само на худо- жествения образ неговите тънки формиращи сили".

Нека не поз­во­ля­ва­ме да ни се от­не­ме това, ко­ето чрез прос­вет­ле­на­та мъд­рост на Рудолф Щайнер ис­ка­ше да фор­ми­ра та­ка на­шия дух.



Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис
BG%20DOCS -> Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука
BG%20DOCS -> Лекция, изнесена в Цюрих на Октомври 1918 Превод от немски: Димитър Димчев Октомври 1918, Цюрих
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции
BG%20DOCS -> Стопанство
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924
BG%20DOCS -> Окултна история


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница