12 януари 2011 г. Тема: здравеопазване


Удариха сайт за фалшива виагра



страница2/5
Дата01.05.2017
Размер0.63 Mb.
1   2   3   4   5

Удариха сайт за фалшива виагра

Баща и син продавали ментетата на половин цена
Сайт, предлагащ фалшива виагра, беше разкрит от анфтимафиоти от сектор „Компютърни престъпления“ в ГДБОП. Разследването показало, че от 2 години порталът www.buyhealth.eu продава редица лекарства, които са забранени за търговия в интернет, съобщиха вчера от МВР. Сред предлаганите медикаменти имало и аналог на българския трибестан, който обаче бил произвеждан в Китай.

Срещу сайта били подавани редица жалби

в Комисията за защита на потребителите, но собствениците на интернет магазина нямало как да бъдат открити. Причината била, че имало посочен само телефон с фалшив адрес и електронна поща. Клиентите никога не се срещали с продавача, а стоките получавали чрез куриерски фирми.

В крайна сметка антимафиоти стигнали до притежателите на сайта, които се оказали 26-годишният Янчо Василев и неговият баща. По време на обиските в тях са намерени около 70 000 лв. и 4000 евро, както и голямо количество лекарства.

„Поддържали са доста висок стандарт, притежават имоти и луксозен джип, обясниха разследващите. Повечето от продуктите идвали от Китай, след което се продавали на двойно по-ниски цени.

Проверка на „Монитор“ показа вчера, че сайтът все още е активен.

„Тук ще намерите продукти както за малки, така и за големи. От детски витамини до формула за коса - имаме всичко. Всички продукти са на най-известните американски компании, а повечето ни витамини и екстракти са на NOW FOODS - най-голямата компания в Америка. Качеството на всеки продукт е гарантирано“, пише на заглавната страница. Никъде обаче не се посочва, че медикаментите за ерекция са китайски.

От МВР съобщиха вчера, че част от предлаганите продукти са опасни за здравето. Освен това стоките се продавали без знанието на притежателите

на авторските права. Нанесените щети на правоносителите към момента се изчисляват. Срещу нелегалните търговци е започнало разследване за извършени данъчни престъпления, контрабанда и престъпления срещу интелектуалната и индустриална собственост.


Новата руска рулетка
Да купуваш лекарства по Интернет съвсем не е здравословно. Дори не е безопасно. То е като да играеш на руска рулетка, но вместо с „героична” рана в слепоочието да свършиш с пяна на устата в токсикологията. Така е у нас. Завчера спецполицията разкри не само сайт, но и неговите собственици, които яко търгуваха ментета за вдигане на самолета (виж стр. 10). МВР осъществи една блестяща акция и по всичко личи, че тя няма да е последната, защото лекарствата, търгувани в мрежата, са значително по-евтини, отколкото тези в аптеките. В повечето случаи те са ментета от Китай и Индия, и никой не дава гаранция за успеха им. Никой обаче не дава гаранция и за безопасността им . Точно в това е опасността.

В страните от Европейския съюз също купуват имитации и си патят, както и у нас. Например, само за година по данни на фармацевтични компании европейските граждани са купили фалшиви илачи за 10.5 млрд. евро. Един на всеки петима си признава, че си е поръчвал лекарства от сайтове за по-евтино. По това ние не се различаваме от тях. Интересното обаче е, че докато интернет потребителите там си дават сметка за опасностите, у нас нехаем. Което вече е въпрос на култура и личен избор .




ЖЕНИ АДЪРСКА, председател на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания:

Регистър за лекарски грешки
БЛС да порицава провинилите се
Да се създаде единен регистър на лекарските грешки, в които да бъде вписвано името и провинението на всеки лекар, допуснал отклонение от нормите на добрата медицинска практика и неспазване на етичните норми на професията. Този въпрос бе повдигнат отново в последните дни след смъртта на 4-годишната Гергана, която издъхна в мъки на операционната маса в ИСУЛ заради поредица от лекарски грешки, и бебето във фризера на 17-годишната родилка в горнооряховската болница. След като членове на Българския лекарски съюз предложиха създаването на такъв регистър преди няколко месеца, сега те бият отбой и категорично не желаят създаването му.Междувременно няколко пациентски организации излязоха със свои становища по въпроса, както и с предложения как порочната практика на навикване на пациенти от лекари или пък неглижирането им да спре, а нивото на болнична помощ да влезе в рамките на европейската визия на добра медицинска практика. Редно е да има регистър на лекарските грешки, като той трябва да се води стриктно от Българския лекарски съюз. Така както докторити в цял свят имат респект от своята съсловна организация и се доверяват на нейната професионална преценка, когато трябва да бъдат защитени и имат основание да бъдат защитени, така трябва да е и тук, а не да се работи на принципа „Гарван гарвану око не вади”. Медиците са тези, които трябва да потвърждават или отричат случаите, в които те грешат. Защото безгрешни няма. Който не работи, той не греши. Според мен обаче самата дефиниция лекарска грешка е сбъркана. Аз не мога да си представя, че до момента нито веднъж не е имало прецедент на лекарска грешка, че тя да не бъде обсъждана. И да избухне скандал точно сега, след смъртта на 4-годишното момиченце в ИСУЛ – прецедент, който потресе цялата ни общественост. Явно юридически дефиницията за понятието „лекарска грешка” куца.Българският лекарски съюз е този, който трябва да порицава своите членове, които не са професионално подготвени или са допуснали грешки, и съответно да защитава онези от тях, които неправилно са уличени или набедени. Това е твърде специфична материя и никой друг не би трябвало да го прави. За да се постигне такъв механизъм, съсловната организация обаче трябва да бъде изключително принципна, да работи по строго спазвани правила и за добра медицинска практика, и за спазването на етичните норми и всичко онова, което ги прави различни от останалите граждани и изпълнители на каквато и да било дейност. Докторската професия е специфична.В Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания не минава седмица, в която да не ни се оплакват от лекари – от високомерно и презрително отношение. Някои пациенти дори твърдят, че са мразени от медиците. Доколкото мога, аз се опитвам да ги разубеждавам, защото твърдо съм убедена, че лекарят не може да мрази своя болен. Понякога не мога да си позволя да ги разубеждавам, защото наистина има истории с грубо отношение. Пациентът да е в правото си да изисква най-доброто, но само ще спечели, ако се съобрази с това, че на лекаря не му е лесно в определена ситуация. Нужна е отстъпчивост и от двете страни, което не означава, че лекарите не бива да са на 100% професионалисти и на 100% отдадени на работата си. Болният човек не е виновен, че системата куца по икономически причини. Но и лекарят не е виновен, че е поставен да работи в абсурдна ситуация. Само ще спечелим, ако и едните, и другите положим максимални усилия да се разбираме и да не се сърдим един другиму, защото не е възможно да се разболяваме по график, когато здравната каса е в състояние да финансира лекарите и болниците.


ПРОФ. Д-Р МИЛАН МИЛАНОВ, председател на Комисията по лекарска етика на Българския лекарски съюз: По света няма такава практика
Не е редно да се прави единен регистър на лекарските грешки. Казах го още преди 3-4 месеца, когато възникна този въпрос. Подобно нещо няма никъде по света, не е нужно да го има и у нас. Всеки, който работи, независимо в коя сфера, може да сбърка. Само този, който не работи, не греши. Какъвто и да е лекарят, от каквато и специалност да е, той иска да помогне на болния и се старае да го направи. Той обаче не може да носи последствия от неуспешно лечение на тежко заболяване, за което той самият няма никаква вина. Квалификацията, опитът, уменията могат да му позволят той да бъде по-добър или по-лош лекар. Това, че на десетата си или на двадесетата година от стажа си е направил някакво нарушение и пациентът и близките му не са доволни от неговата намеса, не означава, че той трябва да бъде вкаран в някакъв регистър и да търпи последствия, оказващи давление върху неговата работа. Затова питам кой от архитектите и строителите на Слънчев бряг например, превърнали този прекрасен курорт в бетонно гето, е влязъл в такъв регистър. Да не би някой от бившите управляващи, които ни доведоха дотук, да е влязъл в регистър, който да му забранява повече да управлява в бъдеще?! Никоя от обществените и професионалните групи нямат такъв регистър. Единствените, нетърпящи последствия за работата си, ако се въведе такова нещо, трябва да са гробарите, тъй като нищо не могат да объркат фатално.В този аспект личното ми мнение като шеф на етичната комисия при БЛС е крайно негативно. Българските закони – Наказателният кодекс и Гражданскопроцесуалният кодекс, в които са разписани наказанията за лекарските грешки, са много добри и съобразени с европейските. В тях ясно и точно е указано какво е лекарска грешка и какви наказания следват, а съдът решава каква да бъде санкцията на медика – той издава присъда и отнема лекарски права при необходимост. В България има три инстанции, които могат да отнемат лекарски права за определен период или завинаги. Освен съдът, това са министърът на здравеопазването и Комисията по лекарска етика към Българския лекарски съюз. Би трябвало обаче, както е в повечето страни от Европейския съюз, при подобни инциденти, като този в ИСУЛ, министърът на здравеопазването и Комисията по лекарска етика да изчакат и да се съобразят с решението на съда. В противен случай може да се окаже, че една от страните му отнеме правата, а ако съдът прецени, че докторът няма вина, какво става?! Затова е редно водещо място да има съдът, докато другите две страни се съобразят с неговото решение и едва след това да се произнасят. Комисията по лекарска етика към Българския лекарски съюз съвсем не е безучастна, когато става дума за нарушения. Дори към момента имаме предложения за отнемане права на двама души, но те не са нито по случая в ИСУЛ, нито по случая в Горнооряховската болница. Ще ги обявим след като проучим каква е истината и се произнесем, за да не падне тъмно петно предварително върху някой колега. За да бъде избегната всякаква субективност, по устава на БЛС комисията предлага подобни санкции, а председателят на съсловната организация ги разписва. Съзнавам, че в една толкова обществено значима ситуация, като тези с починалото дете в ИСУЛ и бебето на 17-годишната родилка в Горнооряхоската болница, трябва да се взимат бързи и категорични решения. Но те трябва да бъдат обективни, а не под влиянието на емоциите. Ние, от Комисията по етика на Българския лекарски съюз, също правим проучване на двата случая и ще дадем своите становища.


Лекарска грешка убила 4-годишната Гери
Лекарска грешка е причинила смъртта на 4-годишната Гергана Илиева. Това показват резултатите от проверката на Изпълнителната агенция „Медицински одит". Детето почина в края на миналата година след операция на сливиците в столичната болница ИСУЛ след две последващи хоспитализации там. Според доклада на агенцията Гергана е загубила живота си, тъй като лекуващият лекар е подценил състоянието й при

повторния преглед. Също така като лекарска грешка е отбелязан и фактът, че при повторното приемане на детето не е обсъден вариант за ревизия на оперативната рана. Докторът е пропуснал също така да определи кръвната група на пациентката. Никой от лекарския екип не е обърнал внимание на урината на детето след операцията. Също така е констатирано, че момиченцето е изписано прекалено бързо и при двете хоспитализации. Агенцията е установила, че шефът на детското отделение по УНГ Цоло Цолов не е осъществил достатъчен контрол над лекуващия лекар.

Вчера бяха обявени и резултатите от проверката на случая с мъртвото бебе, родено в болницата в „Горна Оряховица". Медиците там бяха заподозрени, че са допринесли за смъртта му. Проверката показва, че лекарите са извършили документни нарушения. Приелият родилката доктор Стефан Лазаров например не е описал обстоятелствата около раждането, като това, че е направил разрез, за да улесни излизането на плода. Също така не е описано, че след като лекарят е пукнал околоплодния мехур, от него са изтекли кално зелени води. Докторът не е упоменал дали плодът има признаци на живот, дишане и сърцебиене.


Лекарят Most wanted person
Свободният избор се оказа скъпо струващ на пациентите
Христина Рафаилова

Most wanted. Този надпис отдавна, отдавна е висял из Дивия запад и е радвал окото на ловците на глави. Той обикновено се поставял под рисунката на някой нашумял престъпник – убиец или обриджия на банки. Някъде под “Издирва се” стояло и съответното изражение на наградата за заловилия крими елемента.


Загърбвайки цветните картинки от уестърните с красиви податливи дами и двойните врати на баровете, където летят куршуми, решихме да внесем у нас само част от духа на американското минало под формата на Мost wanted ритаулите. Поради закона за Защита на личните данни снимките на търсените бяха забранени. Затова главната роля ще играе ценоразписът за залавяне на съответната глава.

Не се чудете, ако не намерите тези надписи в районното управление на МВР или пред кварталната бакалия. Не се пробвайте да мернете с око втурналите се модерни ловци на престъпници по улиците. Ако искате да видите автентично издирване от типа Most wanted, просто отидете в болниците. Благодарение на силното желание на здравното министерство да защити правата и парите на пациентите във всяко лечебно заведение от тази година ще виси бял лист с цените за избор на лекарски екип.

Така в нашето здравно настояще създадохме нов тип ловци. Такива на лекарски глави. За разлика от бойните каубои обаче нашите издирвачи ще приличат повече на ловци, платили си ловния билет. При откриването на нужния екип болните ще трябва да платят сериозна сума, за да получат желаната медицинска грижа.

Аргументът на здравния министър Стефан Константинов е, че таксуването за избор на лекар или екип така или иначе се случва и затова е добре поне да узаконим тази до момента полулегална практика. Ако подобна тенденция е част от идейната платформа на правителство, би било добре. Тогава може да очакваме да узаконят и цигарите без бандерол, защото така или иначе се продават масово по пазари и сергии.

За пациентите обаче това означава драстичен спад на качеството на и без това доста некадърното ни здравеопазване. Долната граница на тарифата за избор на екип е 300 лв. За големите градове това може би е поносима сума, но за по-малките тя представлява сериозна част от заплатата на редовите граждани. Това означава, че малцина ще имат правото да изберат кой да ги лекува. В същото време болниците получиха “зелена светлина” да изнудват пациентите по този начин. Поради критичното финансово състояние, в което повечето лечебни заведения се намират, таксуването за избор на екип ще стане един от основните източници на приходи.

Така хората, които няма да могат да си плащат, ще се молят наум да им се падне що-годе нормален доктор, който няма да ги прати на оня свят. Болниците от своя страна най-вероятно ще прилагат дисциплиниращи мерки. За да не свикват бедняците с хубавото, ще им “изписват” съмнителни лекарски екипи или медици. Освен работягите от регулирането на цените за здравен избор и за израз на свободната пациентска воля основно ще пострадат пенсионерите. Те представляват основната част от потока в клиники и лечебни заведения. За престоя пред кабинети и болници обаче не им се брои трудов стаж и те разчитат обикновено само на пенсията си.

Плащанията за възраст с малки изключения са фиксирани далеч под заветните 300 лв. На старите хора им остава единствено да ходят на обиколка по деца и роднини, за да съберат нужните средства за желания лекар. Другата възможност е да спестяват от ток, парно и закуски, за да могат да се почерпят за Коледа с добър лекар. Да не забравяме, че 300 лв. ще ни таксуват за избор на лекар, ако сме приети по най-евтините клинични пътеки. Поради това трябва сериозно да внимаваме да не пипнем някоя екзотична болест, която да ни коства доста повече пари.

Според замисъла на здравното ведомство изборът на лекар няма да се прилага в лечебните заведения, където съответната медицинска услуга може да се предостави само от един доктор. От доста време насам слушаме от здравни министри и експерти, че особено в малките населени места има остър недостиг на специалисти. Според нововъведенията на ресорното ведомство ще сме принудени, ако имаме нещастието да живеем в малък град, да плащаме за кофти обслужване и лекари.

От министерството ни успокояват, че никой не може да ни принуди да си плащаме за подбор на екип и това може да се случи само по наша воля. Все пак всеки разумен човек, малко загрижен за здравето и живота си, би предпочел да избере по-малко кофти лекаря и да си плати, вместо да се остави в ръцете на съдбата.

Контролът върху покупко-продажбата на лекари ще се осъществява от агенцията “Медицински одит”. Тя ще следи дали правилно са ни таксували и дали сме направили свободно своя избор да платим или не за екип и доктор. Никой обаче не може да проследи как точно протича консултацията, преди да решим дали да избираме или не. Едва ли ще се прилагат СРС-та при разговорите между пациент и лекар, при който леко ни намекват, че е по-здравословно за нас да си платим.

Въпреки отривистите изказвания на министъра за ползата от ценоразписа случките от последните седмици показват, че законовото регламентиране на избора на екип е просто финансов реверанс към лечебните заведения заради орязването на средствата за здравеопазване. Миналата седмица стана ясно, че едно четиригодишно дете загуби живота си след рутинна операция на сливици. Родителите загубиха детето си, въпреки че съвестно са си платили, за да може момиченцето да бъде лекувано от именит специалист. Скоро е възможно механизмът за подбор на лекар да се обърне съвсем в наша вреда. Някак си може да се вмъкне разбирането, че щом сме си избрали съответния специалист, ще си поделяме вината с него, че леко ни е поопропастил.

Все пак развитието на бизнеса с лекарски екипи може да придобие положителни измерения. Поставени в условията на върла конкуренция, докторите може би ще се счупват от старание да се харесат на пациентите, за да си платят за тях. Може дори болните да се чувстват като държавна институция, обявила обществена поръчка. Медиците може да им бутат по някоя бутилка или кутия с бонбони, за да бъдат избрани да лекуват съответния пациент. Тогава като на конкурс за красота или кулинарно състезание ще избираме най-красивите и сладките доктори, за да си осигурим приятно прекарване в болницата.




Верни на Хипократ или клетвопрестъпници
У нас и здравеопазването, и правосъдието са в безобразно състояние заради едно и също обяснение - липсата на контрол
Гледаме на пациента като на банкомат. Това откровено признание на български лекар по една от телевизиите ме накара да наруша решението си да не пиша за лекарски грехове. И не защото ги няма, а защото безобразията в здравеопазването са толкова много, че вече ми се струваше безполезно да се раздипля всеки медицински случай.

Каквото и да ни говорят за миналото, са дльжни да признаят, че тогава имахме здравеопазване. Наистина народно здравеопазване. Помня, че медицината беше една от най-предпочитаните специалности по време на кандидатстването ми за университета и няколко мои приятели, пълни отличници, не успяха дори да се класират. Защо? Защото изискванията за реални знания бяха действително големи, а за всяко студентско място имаше по 50 и кусур кандидати. Помня и какъв труд полагаха нашите колеги, студенти по медицина. Докато ние, от хуманитарните дисциплини, се чудехме на какъв купон да осъмнем, те не можеха глава да вдигнат от учебниците. Да, но след това завършваха като отлични лекари. Доказателство са хилядите контракти на български лекари и медицински сестри в Алжир, Тунис, Мароко, Либия, Судан, Етиопия, Гана, Гвинея, да не изреждам повече. По време на работата ми в чужбина съм посещавал болници в някои от тези страни и съм писал за огромното уважение, с което се отнасят чужденците към българските лекари и медицински сестри. Силно впечатление на пациентите правеше и безкористието на нашите лекари. За тях бе достатъчна благодарността, която грееше в очите на излекуваните, а те пък бяха изумени, че за лечението не им се искат никакви пари.

Ако някой търси генезиса на генералната промяна в живота ни, а следователно и в медицината, ще го намери в ускореното развитие на нашия първобитен капитализъм. Първобитен или пещерен - все едно, защото такъв, какъвто го замислиха и построиха българските герои на капиталистическия труд, той не се е пръквал в нито една съвременна капиталистическа държава. Естествено е, че и там капиталите са трупани с престъпления и грабежи, но да си присвоиш собствеността на една цяла държава, това допреди го е нямало никъде по света. Сега това го има и в Русия, това го има в България, това го има и в други източноевропейски страни, но в тази област ние действително можем да претендираме за шампионско място.

Но да се върнем към служителите на Ескулапа. Някога те полагаха Хипократовата клетва. Някога те свято я спазваха, но ако попаднеш във вълчи времена, изглежда, няма как и ти да не завиеш като вълк. И лекарите, нека си го кажем честно и открито, и те се увълчиха. Но не им прилича. Срамно е! Позорно е! Ала дори и те си го признават.

Някога в квартала ни най-богат бе месарят, който още в 60-те години на миналия век си купи един от първите три внесени опела в България. И защо най-богат? Ами защото при оня чест дефицит на месо той ни удряше и в кантара, и в качеството, и в цената, а доставеното му от държавата по една цена месо му докарваше двоен и троен доход. Плюс заплатата, разбира се. Сега най-богати между лекарите са хирурзите, тези, които режат човешко месо. И напливът за студенти по хирургия е най-голям, тъй че след няколко години ще ни липсват и педиатри, и офталмолози, и ендокринолози, и дерматолози, и дори психиатри и

сексолози. Защо? Защото това са все специалисти, при които българинът отива само в краен случай.

Качеството на медицинското образование също рязко спадна. Доказателство? Турция и Гърция вече отказват да признаят дипломите на завършилите медицина в България. Вече за никой не е тайна, че голяма част от изпитите във висшите учебни заведения на България се вземат от чуждите студенти срещу заплащане в евро. И за това свидетелстват самите студенти, като твърдят, че за всяка специалност вече има точно определена цена. Тогава? Тогава жална им майка на тези, които идват след нас и ще се наложи да бъдат лекувани от сега следващите медицина български лекари!

Но нека се върнем на темата за лекарските грешки, защото няма ден, в който медиите да не съобщават за починало дете или възрастен в резултат на погрешна диагноза, на несвоевременно лечение или на лекарска небрежност.'Все още е прясна в съзнанието ни трагичната смърт на малката Гергана, която ни напусна завинаги заради несъмнената некадърност и безхаберие на лекувалия я хирург. Който пък дълги дни се укриваше наистина като обществен враг № 1. И сякаш нямахме държавни органи, сякаш нямахме полиция, които незабавно да го открият и обявят къде се намира, за да даде обяснения за повдигнатите срещу него обвинения.

В медиите ни вече бе съобщено, че всяка година по вина на лекарите умират по 1000 души, а само през последните пет години в страната ни са констатирани над двеста хиляди лекарски грешки. Думата грешка в случая е чист евфемизъм, защото, когато тази „грешка" завършва със смърт, се нарича престъпление, и то тежко престъпление. При толкова много случаи на лекарски грешки е нормално да има и съответния голям брой санкции, наказания и дори отнемане на лекарските права. Да, нормално е, но това става в държавата България, а там такива „грешки" и дори доказани престъпления не се наказват. У нас дори липсва статистика колко лекари по един или друг начин са били санкционирани за допуснати от тях провинения. В това отношение вече бе обявено, че стоим на последно място в Европа (не в ЕС), защото пред нас е дори Албания. Нима нито един български държавник не се тревожи от този факт? Нима не си дава сметка, че колкото и да > се ползва с привилегии и с висококвалифицирана медицинска помощ на правителствената болница, дори и той може да стане жертва на лекарски гаф. Да, но у нас само Българската асоциация за

защита на пациентите с председател Пламен Таушанов се бори с донкихотовски усилия за обществена, наказателна или каквато и да било друга реакция при установени лекарски грехове. Уви, тези усилия наистина остават напразни, защото дори тогава, когато нещата опрат до съд, неговото решение винаги се основава на лекарска експертиза, а у нас тя се изготвя на принципа „гарван гарвану око не вади". Да извиняват лекарите, но с подобна криворазбрана солидарност те напълно потъпкват Хипократовата клетва и се превръщат в обществени измамници, които с действията си се проявяват като престъпници. Защото да защитиш колега, ръководен само от чувството за професионална солидарност, но при явна негова вина, е престъпление не по-малко от това на провинилия се лекар.

В интернет форума прочетох мнение, с което не мога да не се съглася: „Дава ли си някой сметка, че де факто лекарите имат по-голям съдебен имунитет и от съдиите, и от прокурорите, и от депутатите? За всяка лекарска грешка се прави комисия от лекари, но досега лекар лекарю око не е и вадил. Освен това десетки досъдебни производства за лекарски грешки от години стоят блокирани, защото лекарите по всякакъв повод отказват да участват в експертизи особено когато съвсем ясно се.вижда, че става въпрос именно за лекарска грешка. Така лекарите взаимно се пазят винаги когато и без лекарска експертиза е ясно, че е налице лекарско престъпение".

Завърнал се приятел от САЩ ми каза, че в американските болници за всяко заболяване има списък от лекарски действия, които трябва да бъдат задължително изпълнени (и отчетени документално) до излекуването на пациента. При съдебни искове, които често завършват с многомилионни глоби за болницата и почти задължително с отнемане на правото за лекарска практика, експертизите изрично проверяват дали лекуващият лекар е изпълнил всички от А до Я изисквания в списъка за съответното заболяване. И ако не ги е изпълнил -присъдата му е неизбежна.

Е, това едва ли някога ще стане и у нас. Не смятам също за възможно създаването на специализиран трибунал за медицински престъпления, както е абсурдно и учредяването на каквито и да било специализирани съдилища извън нормалната съдебна система. Крайно време е обаче българските лекари да си дадат сметка, че когато констатират гаф, грешка или престъпление на лекар, те са длъжни да алармират за него, а не лицемерно да се оправдават, че не искат да бъдат доносници, които топят колега. Защото, оправдавайки неговите действия, те обричат обществото на неизбежна заплаха

от дейността му, които след тяхната оправдателна експертиза ще тежат в еднаква степен и на тяхната съвест. За да не бъдем повече на последно място в Европа по санкциониране (по-точно по несанкциониране) на лекарски грешки, си позволявам да споделя някои идеи.

Съставът на бъдещите медицински експертни комисии да се определя със заповед на министъра на здравеопазването и включените в нея лекари да нямат право да отказват участие в нея, освен при продължително отсъствие по болест. Едновременно с българската медицинска комисия документите за лекуването на пострадал или починал пациент да се изпращат задължително в чужбина за чуждо независимо лекарско мнение за причините за нанесените физически щети или предизвикана смърт на пациента. При различия между двете експертизи лекарите от българската медицинска комисия да бъдат санкционирани, включително и с отнемане на лекарски права и със заплащане на цената на чуждата медицинска експертиза. Защото е повече от очевидно, че чуждите лекари няма да рискуват реномето и престижа си и ще дадат компетентно, неподлежащо на медицинско оспорване мнение.

Истината е, че у нас и здравеопазването, и правосъдието са в безобразно състояние заради едно и също обяснение - липсата на контрол.

Неслучайно участникът в интернет форума констатира, че лекарите у нас се ползват с по-голям съдебен имунитет дори от съдии, прокурори и депутати. Да, ползват се. И едните, и другите. Защото една от причините да се простим задълго с Шенген е и тази, че у нас на нито един магистрат не е потърсена отговорност за издадена присъда, освобождаваща обвиняеми с всеобщо известно престъпно минало.

Същото е и с лекарите. Те също не носят отговорност за грешките си, които често водят до смърт, като случая с малката Гергана, но никога не отговарят за тях, защото получават колегиална защита от експертните комисии, а те също не носят отговорност за констатациите си. И така се въртим в омагьосан кръг. Ще проумеем ли някога, че именно той ни държи на опашката на Европа?





Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница