Таксите за лекар и екип поредният абсурд ли са?

Един от големите дефекти на това, което все още наричаме здравна реформа, е спекулативната комерсиализация на отрасъла, подплатена и с конфликт на интереси. Такава е и идеята за доплащане на медицинските услуги.

От въвеждането на здравното осигуряване идеята за доплащането придоби много лица. Най-напред се появи потребителската такса. После се прие здравната каса да определя базови цени на услугите, болниците да определят свои (разбира се, по-високи) цени и разликата да се доплаща от пациента. За бедните, които не могат да плащат - да се създадат държавни социални фондове.

Въведе се и допълнителното доброволно здравно осигуряване в частни фондове, което също е мимикрия на доплащането. Да не забравяме и вездесъщото плащане "на ръка". А сега - и такса за избор на лекар и екип.

От всички тези варианти смисъл има само първият, доколкото с потребителската такса се търси възпиращ ефект. Другите варианти са абсурдни. Никъде по света например не се събират такси за избор, тъй като всички евентуални бонуси се включват в цените на услугите. Нека не пропускаме факта, че самият избор на лекар и екип вече е премия, а честотата на премиите зависи най-вече от това колко качествена е услугата.

Премии за висококвалифицирана помощ са предвидени и в закона за здравното осигуряване. Реално таксата ще се превърне в бариера и ще води до намаляване на броя на премиите.

Като избор следва да се тълкува всяко постъпване в районна болница, доколкото нейните лекари и екипи са предпочетени пред останалите. Да не забравяме за колко още неща плащаме по закон – за зъболекар, за лекарства и за отделни компоненти на клиничните пътеки като изкуствени стави, оптични лещи и още какво ли не. Плащаме данъци, от които се правят отчисления за държавните разходи за здравеопазване.

Продължава и доплащането под масата. Истински бисер на управляващите е трансферът на пари от касата към Министерството на здравеопазването. Освен че е кражба, този акт автоматически намалява бюджета на здравеопазването с няколкостотин милиона лева. Картината ще стане пълна, ако прибавим неизплащаните в пълен размер трансфери на държавата към НЗОК и щетите, нанасяни всекидневно от здравно неосигурените лица.

Несъмнено истинската причина за въвеждането на такса "избор" е неспособността да се овладее кризата във финансирането на болниците и по този начин се стоварва тежестта на проблема върху плещите на привикналите към всякакви издевателства граждани. Таксата със сигурност ще увеличи нечии доходи, но не е сигурно дали ще подобри качеството на здравеопазването.
* Авторът е доктор по философия, има защитена дисертация по социология на здравеопазването


Русе няма кабинети за неотложна помощ
Русе в момента няма нито един кабинет за неотложна помощ, който да поема пациентите на общопрактикуващите лекари, както го изискват промените в нормативната уредба. Тази функция може да бъде поета само от групови лекарски практики или от медицински центрове, но все още няма сключени такива договори. В Русенска област има регистрирани само 5 групови практики. Заедно с диагностично-консултативните и медицинските центрове общият брой достига 13. Според директора на РЗОК в Русе Калоян Копчев джипитата имат интерес да използват възможностите, които им дава новото министерско постановление. В Русе и близките населени места пациентите са около 150 000. Предвид факта, че здравната каса плаща по 11 стотинки за пациент, се очаква да има интерес от страна на груповите практики, които ще получат около 16 000 лева допълнително. В същото време забавянето на публикуването на новия рамков договор изправя медиците пред опасността да не получат пари за януари.


Още надежда в лечението на рядък вид левкемия
Нов високотехнологичен медикамент за лечение на хроничната миелоидна левкемия (ХМЛ) създадоха учените от швейцарската фармацевтична компания "Новартис". Лекарството показва особено добър ефект при новодиагностицирани пациенти, защото атакува бързо и точно болестта на молекулярно ниво. Това рязко забавя развитието на болестта. Данните за ефекта на препарата бяха представени на годишната среща на Американското хематологично дружество през декември 2010 г. в Орландо, САЩ.

В САЩ, Швейцария и Япония препаратът вече е одобрен за лечение на новодиагностицирани пациенти, а от края на декември м.г. и в ЕС. В България медикаментът е наличен от средата на 2010 г., но все още е първо средство за лечение на новодиагностицирани. Очаква се това да стане през втората половина на 2011 г. България беше включена в най-голямото европейско проучване за лечение на новодиагностицирани пациенти с ХМЛ с новия препорат. Българските учени и клиницисти активно участват в изследването на ХМЛ заедно с колегите си от Европа, а за пациентите това е шанс за по-бърз достъп до съвременните терапии.

Хроничната миелоидна левкемия е сравнително рядък вид левкемия. У нас годишно от ХМЛ се разболяват между 50 и 70 души. В момента са регистрирани над 200 души, което причислява заболяването към групата на редките болести.


МБАЛ Девня е сред първите получили лиценз за 2011 година
Болницата в Девня е една от първите получили лиценз за 2011 г. и заедно с Университетска болница "Св.Марина"-Варна са единствените засега от Варненска област - съобщи директорът на МБАЛ-Девня д-р Стоян Калоянов.

До 2010 г. включително, лицензирането на болниците ставаше обикновено до края на януари - началото на февруари. За този период обаче касата винаги се е разплащала със задна дата със структурите, с които има договори.