125 години училище в Княжево

Училището в Княжево отваря врати през 1882 г. Занятията се водят в къщата на първия учител В. Петрунов до р. Елешница в кв. “Грамада” (сега ул. “Войводина могила” 70). По-късно учителите стават двама и водят слети класове. (снимка kushta 1)

През 1902 г. до боровата гора е построена първата училищна сграда с 2 класни стаи. От 1905 г. учителите вече са четирима и обучнието се води по класове. След края на Първата световна война през 1918 г. населението на Княжево нараства. Приет е закон за задължително обучение до 14-годишна възраст. Княжевци изявяват желание децата им да са по-добре образовани. В резултат от всички тези фактори през 1919 г. се открива прогимназия с 3 класа по две паралелки и непълна гимназаия с 4, 5 и 6 клас (сегашни 8, 9, 10 клас), тъй наречената в онова време “реалка”.

Училището бързо се разраства – от 4 класа с по 25 - 30 ученика стават 8 паралелки в начален курс, 6 в среден и 3 в горен. През този период учениците са около 800. Повечето паралелки учат в артилерийския отдел на Школата за запасни офицери. Само 4 класа остават в старото двустайно училище. Обучението се води на две смени. През 1922 г. се изготвят планове за пристрояването към училището на още 3 класни стаи. Те са завършени през 1923 г. и целият начален курс се прибира в старите и новопостроените стаи. С първи клас и втори клас се водят полудневни занятия, а с трети и четвърти - целодневни. Прогимназията и гимназията остават в казарменото помещение до 1927 г., когатао то е върнато на военните. Закриват “реалката”, а прогимназията преместват при началния курс. 14 паралелки трябва да учат в 5 класни стаи, затова Училищното настоятелство е принудено да прегради помещенията, така че да се съберат всички класове. Това е крайно неудобно за многочислените паралелки.

През 1936 г. училището за пръв път получава име - “Отец Паисий”. От 1941/ 42 г. то е наречено на големия български писател Йордан Йовков, който е започнал творческия си път в Княжево и се нарича 28-мо основно училище “Йордан Йовков”. (снимка jovkov)

През 1947 г. е вдигнат втори етаж с класни стаи. В общо 12-те учебни помещения учат 8 паралелки от начален курс и 6 от прогимназиален. Има специализирани кабинети и административни помещения. През 1950 г. училището отново става гимназия – Средно политехническо училище

На 12.11.1961 г. в 9,30 ч. тържествено се открива новата пететажна сграда на училището, в която се помещава и днес. То получава името 26 Средно политехническо училище “Йордан Йовков”. (снимка snimka vipusk 61)

В новата сграда влизат повече от 1000 ученици. Продължава благоустрояването на околната среда. През 1967/68 г. дворът е асфалтиран и са обособени спортни площадки. Помощ за това оказват родители и бивши ученици – инженери. В следващите години активно се залесява пространството около училището и се обособява като училищен парк.

През 1962 г. горният курс е закрит и учениците от Княжево, Владая и Мърчаево са принудени да продължат средното си образование в други гимназии в София. За 23 години училището остава основно. През есента на 1985 г. се сбъдва желанието на княжевци – отново е открит горен курс с две паралелки девети клас. Училището прераства от основно в Единно средно политехническо училище – ЕСПУ. (снимка vipusk 80)

През годините 26 СОУ предлага все повече възможности. От 1994 г. се разкриват профилирани паралелки с разширено изучаване на изобразително изкуство и музика. През следващата година са създадени паралелки с ранно чуждоезиково обучение от първи клас и предпрофесионална подготовка от девети. (снимка hudojnici). От 1996 г. вече има езикови паралелки с прием след седми клас – “Биология с английски език” и “География с немски език”. (снимка fonokabinet)

2007 г. ще завърши обучението си първият випуск с профил “Екологичен туризъм с английски език”, постъпил през 2002 г.

През голям период от съществуването си училището е било подпомагано от Училищното настоятелство. Първото настоятелство е създадено след Освобождението и е просъществувало до 1948 г., когато неговите функции са поети от новосъздадения отдел “Народна просвета”. Основната му задача е била да се грижи за “уредбата” на училището, да назначава учители, да осигурява осветление, отопление и т.н. През периода 1934 – 44 г. училищното настоятелство не е избираем орган, а настоятелите са назначавани. Негови членове са “кметът, директорът на училището и един грамотен селянин”. През 1994 г. отново е възродено Училищното настоятелство, което впоследствие е регистрирано в съда като сдружение с нестопанска цел. То се състои от родители – представители на класовете, учители и директор. Негова основна задача е да подпомага дейността на училището. През 1999 г. с негово решение и помощ се събират средства за оборудване на първата компютърна зала. Закупени са и пишещи машини за обучение на паралелките по “Фирмена администрация”. И в настоящия момент Училищното настоятелство е наша опора. С негова помощ през 2006 г. са извършени ремонти на всички класни стаи, финансирано е обследване за енергийна ефективност на сградата, в резултат на което е цялостно подменена дограмата и е извършено газифициране на отоплителната инсталация. (снимка snimka 4)

В нашето училище са оставили следа с работата си способни и всеотдайни учители с отлична квалификация като семейство Пасланджийски. Кица Пасланджийска е автор на 16 учебника по български език и литература и носител на два ордена “Кирил и Методий”. Други известни учителски фамилии са: Зиновиеви, Чилингирови, Шошеви, Пелепейкови и др.( снимка u4iteli)

Потвърждение на успехите на педагогическия колектив са многото известни в обществото възпитаници на 26 СОУ:

- Георги Марков – писател;

- Стефан Цанев – поет и драматург;

- Паша Христова – певица;

- проф. Огнян Шошев – художник, ректор на Художествената академия;

- проф. Петър Константинов – председател на сдружение «Мати Болгария»;

- Атанас Косев – композитор;

- Красимир Минев – спортен журналист в БНТ;

- Анастасия Ингилизова – актриса;