13 април 2008 комитет на министрите



страница1/3
Дата18.06.2018
Размер393.52 Kb.
  1   2   3
13 април 2008

КОМИТЕТ НА МИНИСТРИТЕ


ПРЕПОРЪКА № Р (98) 1
НА СЪВЕТА НА МИНИСТРИТЕ КЪМ СТРАНИТЕ-ЧЛЕНКИ
ОТНОСНО СЕМЕЙНА МЕДИАЦИЯ
(Приета от Комитета на министрите на 21 януари 1998 г.
на 616 среща на заместник - министрите)

1. Съветът на министрите, по силата на член 15.Б от Статута на Съвета на Европа,


2. Разпознавайки растящия брой семейни спорове и по специално тези вследствие на фактическа раздяла или развод, забелязвайки пагубните последици от конфликтите за семействата, както и високата социална и икономическа цена за засегнатите държави;
3. Отчитайки нуждата да бъде осигурена надеждна закрила на защитените от международните документи най – значими интереси на децата, както и тяхното благополучие, особено като се отчитат проблемите относно упражняването на родителските права и достъпа до детето, възникващи в резултат на фактическа раздяла или развод;
4. Във връзка със създаването или развитието на вече съществуващи начини за решаване на спорове по пътя на взаимно съгласие, както и разпознаването на необходимостта от намаляване на конфликта на интереси на всички членове на семейството;
5. Потвърждавайки характерните особености на семейните спорове и по-конкретно:
- фактът, че семейните спорове включват лица, които по определение ще имат взаимосвързани и продължителни отношения;
- фактът, че семейните спорове възникват в контекста на разклатени отношения и чувства, като допълнително ги засилват;
- фактът, че фактическата раздяла и разводът имат негативно отражение върху всички членове на семейството и особено децата;
6. Препращайки към Европейската конвенция за упражняване правата на децата и в частност член 13 на същата конвенция, включващ разпоредби относно медиация или други процеси на разрешаване на касаещи децата спорове;
7. Вземайки предвид резултатите от проведено в няколко държави изследване относно използването на медиация и опита в тази сфера, показващ че използването на медиация има потенциала да:
- подобри общуването между членовете на семейството;
- намали конфликтите между страните в спора;
- резултира в приятелски споразумения;
- резултира в непрекъснатост на личните контакти между родители и деца;
- намали социалните и икономически разходи по фактическата раздяла и развода за самите страни, както и за държавите;
- намали периода от време, който иначе е необходим за уреждане на спора;
8. Наблягайки на увеличаващата се интернационализация на семейните отношения и особения характер на проблемите, свързани с този феномен;
9. Осъзнавайки, че редица държави обмислят в момента въвеждането на семейна медиация;
10. Убедени в нуждата от увеличаване използването на семейната медиация, процес в който безпристрастна и неутрална трета страна – медиатор – подпомага страните сами да преговарят относно спорните въпроси и да постигат сами съвместни спогодби,
11. Препоръчва на правителствата на страните-членки:
I. да въведат или поощряват семейна медиация или, където е необходимо, да засилят съществуваща семейна медиация;
II. да предприемат или усилят всички мерки, които считат за необходими, във връзка с приложението на следващите принципи за поощряване и използване на семейната медиация като подходящо средство за разрешаване на семейни спорове.
Принципи на семейната медиация
I. Обхват на медиацията.
а. Семейната медиация може да се прилага при всички спорове между членовете на едно и също семейство, независимо дали са свързани на основата на родство или брак, както и между онези, които живеят или са живели съвместно без да са сключвали брак както е формулирано от националното законодателство.
б. Въпреки това, държавите са свободни да определят специфични въпроси или случаи, за които се прилага семейната медиация.
II. Организация на медиацията.
а. Медиацията по принцип не трябва да бъде задължителна.
б. Държавите са свободни да организират и предоставят медиация по начин, който намират за подходящ, независимо дали правят това чрез публичния или частния сектор.
в. Независимо от начина, по който медиацията е организирана и предоставяна, държавите трябва да осигурят наличието на подходящи механизми, които да гарантират съществуването на:
- процедури за избиране, обучение и квалифициране на медиатори;
- стандарти, които трябва да бъдат постигнати и поддържани от медиаторите.
III. Процес на медиация.
Държавите трябва да осигурят наличието на подходящи механизми, които да гарантират провеждането на медиацията в съответствие със следните принципи:
I. медиаторът е безпристрастен по отношение на двете страни;
II. медиаторът е неутрален по отношение на изхода от процеса на медиация;
III. медиаторът уважава гледните точки на страните и запазва равноправието на техните позиции за преговаряне
IV. медиаторът няма правомощия да налага на страните решение на спора;
V. условията, при които се осъществява медиацията трябва да гарантират личната тайна;
VI. разискванията, направени по време на медиацията са поверителни и не могат да бъдат използвани впоследствие, освен със съгласието на страните или в случаи предвидени от националното законодателство;
VII. в съответните случаи медиаторът трябва да информира страните за възможността те да използват брачни консултации или други форми на консултиране, като средство за разрешаване на брачните си и семейните си проблеми;
VIII. медиаторът трябва да обръща специално внимание на благополучието и най - значимите интереси на децата, да окуражава родителите да съсредоточат усилията си върху нуждите на децата, и трябва да напомня на родителите за първостепенна им отговорност за благополучието на децата и нуждата да информират и да се консултират с децата си;
IX. медиаторът трябва да обръща особено внимание на това дали е имало или е възможно да има за вбъдеще прояви на насилие между страните, както и ефектът, който то може да има върху позициите за преговаряне на страните, и следователно трябва да прецени дали процесът на медиация е уместен при такива обстоятелства;
X. медиаторът може да предоставя юридическа информация, но не може да дава юридически съвети. В подходящите случаи той или тя трябва да информира страните за възможността да се консултират с адвокат или който и да е друг подходящ специалист.
IV. Правно значение на спогодбите при медиация.
При желание на страните държавите трябва да съдействат за признаването от съдебните или други компетентни органи на постигнати в резултат на медиация спогодби, както и да предоставят механизми в съответствие с националното си законодателство за изпълнението на такива одобрени спогодби.
V. Съотношение между медиацията и производствата пред съдебните или други компетентни органи.
а. Държавите трябва да признаят независимостта на медиацията и възможността медиацията да се проведе преди, по време на или след съдебните производства.
б. Държавите трябва да създадат механизми, които ще:
I. дават възможност съдебните производства да бъдат спирани, за да се проведе медиация;
II. гарантират, че в такъв случай съдебните или други компетентни органи ще запазят правомощията си да вземат неотложни решения с цел да защитят страните, техните деца или тяхната собственост;
III. информират съдебните или други компетентни органи относно това дали страните продължават с медиацията или не, както и дали страните са постигнали спогодба.
VI. Насърчаване на медиацията и достъп до нея.
а. Държавите трябва да насърчават развитието на семейната медиация, и по-специално чрез информационни програми насочени към широката общественост за по-добро разбиране на същността на този начин на разрешаване на спорове по взаимно съгласие.
б. Държавите са свободни да създават способи, чрез които в конкретни случаи да бъде предоставяна съответната информация относно медиацията като алтернативно производство за разрешаване на семейни спорове (например, чрез задължаване на страните да се срещнат с медиатор) и по такъв начин да се предостави на страните възможността да обмислят дали медиация е възможно и удачно средство за разрешаване на спорните въпроси.
в. Държавите трябва да се стремят също към предприемане на необходимите мерки, с които да осигурят достъп до семейна медиация, включително международна медиация, с цел да допринесат за развитието на този способ за разрешаване на семейни спорове по взаимно съгласие.
VII. Други средства за решаване на спорове.
Държавите могат да изследват привлекателността на прилагането на принципите на медиация, съдържащи се в тази препоръка, по отношение на други средства за решаване на спорове, като същевременно се държи сметка за тяхното модифициране според характерните особености на всяко отделно средство.

VIII. Международни въпроси.


а. Държавите трябва да разгледат въпроса за създаването на механизми за използване на медиация в случаите, в които е налице международен елемент, особено относно всички въпроси, засягащи децата, и в частност тези засягащи упражняването на родителските права и достъпа до децата, когато родителите живеят или се очаква да живеят в различни държави.
б. Международната медиация трябва да се разглежда като подходящо производство, имащо за цел предоставянето на възможност на родителите да договорят и предоговорят въпросите, свързани с упражняването на родителските права и достъпа до децата или да решат спорове, произтичащи от решения взети по повод на тези въпроси. Все пак, в случай на неправомерно отнемане или задържане на дете, международната медиация не трябва да се използва, ако това само ще забави незабавното връщане на детето.
в. Всички изведени по-горе принципи са приложими и за международната медиация.
г. С цел да се улесни използването на международната медиация, държавите трябва доколкото е възможно да насърчават сътрудничество между съществуващи служби, които се занимават със семейна медиация.
д. Като се има предвид специфичната същност на международната медиация, следва да се изисква от международните медиатори да преминат специално обучение.

СЪВЕТ НА ЕВРОПА


КОМИТЕТ НА МИНИСТРИТЕ
ОБЯСНИТЕЛЕН ДОКЛАД
към Препоръка № Р (98) 1
на Съвета на министрите към страните членки на съвета
относно семейна медиация
(приета от Комитета на министрите на 21 януари 1998 г.
на 616-та среща на министерските заместници)
А. Общи съображения.
1. Третата европейска конференция по семейното право относно “Семейното право в бъдещето” (Кадиз, Испания, 20-22 април 1995 г.) препоръча на Съвета на Европа да обмисли въпроса за семейна медиация или други производства за решаване на семейни спорове в светлината на заключенията на тази конференция, както и да проучи възможността за подготовка на международен инструмент, който да съдържа принципи, свързани с медиация или други производства за решаване на семейни спорове.
2. Следвайки това предложение, Комитетът от експерти по семейно право (КЕСП), намиращ се под ръководството на Европейския комитет за правно сътрудничество (ЕКПС), получи задача да изготви доклад върху принципите, свързани с медиация или други производства за решаване на семейни спорове и, ако е уместно, да направи предложения до ЕКПС относно възможността за подготовка на международен инструмент в тази област. С оглед изпълнението на поставената задача, КЕСП създаде Работната група по медиация и други производства за решаване на семейни спорове (РГМДПРСС).
3. Работната група по медиация и други производства за решаване на семейни спорове, под ръководството на КЕСП проведе три заседания, на които предложи проекто-препоръка относно семейна медиация. По време на тридесетото си заседание КЕСП завърши работата си по проекто-препоръката. Впоследствие тя беше преработена от ЕКПС и приета от Комитета на министрите на 21 януари 1998 г. като Препоръка № Р (98) 1
Б. Коментари относно препоръката.
4. Използването на семейна медиация или други производства за разрешаване на спорове, свързани със семейни въпроси, като алтернатива на съдебните или административните производства, е сравнително нов процес в страните-членки на Съвета на Европа. Същевременно липсва международен правен инструмент, който да дава основните насоки, засягащи семейната медиация, както и основните принципи приложими към това производство за решаване на спорове. Ето защо целта на Препоръка № Р (98) 1 е да запълни тази празнина и преди всичко да подпомогне държавите като им предостави основата и рамката за създаване и регулиране на алтернативни производства за решаване на семейни спорове, в границите на определен брой ръководни принципи.
5. Тази препоръка обхваща системи, свързани с решаването на семейни спорове, и в частност тези, произтичащи по време на процеса на раздялата и развода, с цел:
а. да насърчи подходи, свързани с разбирателство и взаимни отстъпки, и по такъв начин да намали конфликтите в името на всички семейни членове;
б. да защити най – значимите интереси и благополучието на децата в частност, чрез постигане на подходящи договорки относно упражняването на родителските права и достъпа до децата;
в. да намали вредните последици от семеен разрив и разпадане на брака;
г. да подкрепя непрекъснати отношения между членовете на семействата и особено тези между родителите и техните деца;
д. да намали икономическата и социална цена на фактическата раздяла и развода, както за семейството, така и за държавата.
6. Проведено обширно академично изследване на природата и въздействието на семейните спорове показва, че увеличаващите се конфликти могат да подкопаят родителските способности и да причинят значителни проблеми за децата. В семействата, в които са налице множество конфликти, когато общуването между членовете на семейството се сведе до минимум може да се развие едно по-продължително смущение. В резултат, върху тези, които търсят начин да разрешат споровете ляга голяма отговорност, която иначе може да ескалира в напрегната емоционална обстановка на фактическа раздяла и развод.
7. Изследване проведено в Европа, Северна Америка, Австралия и Нова Зеландия показва, че семейната медиация е по-подходяща от повечето официални юридически механизми, използвани за уреждане на чувствителни и емоционални въпроси, каквито са семейните дела.
Изследването доказва, че достигането до спогодба при медиацията е важен елемент в постигането и поддържането на отношения на сътрудничество между развеждащите се родители: спогодбата намалява конфликтите и насърчава запазване на връзката между децата и двамата родители. Родители, които имат възможност сами да вземат решенията и да направят договорките относно упражняването на родителските права, личните отношения с децата и др., са по-склонни да направят тези договорки практически постижими, както и да не ги пренебрегват или нарушават. Известно е, че много родители изпитват затруднения със спазването на решения, които са наложени от съдебните или други компетентни органи, като по този начин предизвикват по-нататъшни спорове и незадоволително положение на децата. Докато решенията взети от родителите по взаимно съгласие имат по-голям шанс да издържат теста на времето, като по този начин пазят най-значимите интереси на децата.
8. Нещо повече, ако спогодбите могат да се постигнат чрез медиация, налице е вероятност сложността и продължителността на последващи съдебни производства да бъдат намалени. Това може да доведе до намаляване на финансовите разходи, с които е свързан процеса на развод, и в частност тези, свързани с разноските за съдебни и други подобни такси. Намаляването на разходите не трябва обаче да се приема като основна подбуда за насърчаването на медиацията като алтернативно производство за разрешаване на спорове. Напротив, намаляването на разходите трябва да се възприема като значим резултат когато е постигнато.
9. Във всеки случай, въпреки че предоставянето на емпирично доказателство не може да бъде еднозначно, налице е общо съгласие, че намаляването на конфликтите и подобряването на общуването в семейства, които преминават през фактическа раздяла или развод, е изключително полезно. По такъв начин се намаляват социалната и психологическа цена - процес, който може да се наблюдава пряко в подобряване на физическото и психическо здраве, благополучието, по-добри резултати в работата и училище. Напротив, неразрешените спорове могат да причинят пагубен стрес, който на свой ред може да подкопае или застраши стабилността на разделеното семейство, новите връзки, новите бракове (още повече, ако има заварени или доведени деца).
10. Във връзка с Конвенцията за правата на детето на Организацията на обединените нации и Европейската конвенция относно упражняване правата на децата, Комитетът от експерти по семейно право (CJ-FA) отбеляза:
а. принципите и стандартите за отношение към децата, за законите, политиките и практиките, които имат отношение към децата, както и за формалните и неформални отношения с децата;
б. значимостта на семейния живот за децата и нуждата от широка обществена подкрепа за двамата родители, поради техните общи задължения по отглеждането на децата;
в. че в случай на конфликт е желателно семействата да се опитват да достигнат до съгласие преди да се обърнат към съдебните или други компетентни органи за решаване на спора;
г. многократното подчертаване колко е важно децата да бъдат разглеждани като хора с присъщите им човешки права, както и оказването на съдействие в упражняване на правата им, непосредствено или чрез другиго, посредством осигуряване на информация или допускането им до участие в семейни производства, които ги засягат, и в частност въпросите, свързани с упражняването на родителските права (местоживеене, достъп до децата). Очаква се на мнението, изразено от децата да се отдава необходимата тежест.
е. че медиацията и другите производства за разрешаване на споровете трябва да бъдат насърчавани;
11. По време на работата, довела до изготвянето на препоръката, беше отчетено, че загрижеността за растящия брой бракове, приключващи с развод е принудила държавите да въведат и подкрепят разнообразни средства за решаване на семейни спорове по приятелски начин. Не всички от тези средства са разглеждани като “семейна медиация” и въпреки това те притежават подобен предмет и цели,”. Тези методи могат да включват напр. помиряване, помирително съветване, семейно съветване и т. н. Много от елементите на тези производства напомнят в голяма степен характеристиките на семейната медиация: напр. те обикновено включват срещане на страните за взаимно обсъждане на техните проблеми и спорове; по принцип включват и участието на специалист, който да допринася за провеждане на дискусиите; не на последно място тяхната цел е да подпомогнат страните да достигнат до приятелско разрешение на спора.
12. С цел да бъдат изследвани различни аспекти и въпроси, засягащи употребата на семейната медиация като средство за разрешаване на спорове чрез взаимни отстъпки, беше изискана информация от страните-членки на Съвета на Европа и впоследствие беше подготвен доклад до Комитета на експертите по семейно право.
а. Като цяло, семейната медиация като алтернативно производство за решаване на семейни спорове е сравнително ново в повечето държави, като в някои държави въобще не съществува такова производство.
б. В някои държави съществуват разпоредби относно семейна медиация по време на фактическа раздяла и развод. Докато във всички тях ударението е поставено върху постигането на споразумения относно децата (т.е. упражняване на родителските права и достъп до децата), в почти всички държави страните могат да използват медиация за уреждане на други спорове, напр. тези свързани с парични влогове и собственост върху вещи.
в. Счита се, че медиацията е производство, което страните трябва да изберат доброволно. В Норвегия преди фактическа раздяла или бракоразводно дело съпрузите задължително трябва да се срещнат с медиатор. Срещата с медиатор е и задължително условие за съдебни производства относно упражняването на родителските права, достъпа до децата или учредяване на настойничество или попечителство.
г. Във всички държави страните си запазват правото да търсят независима юридическа помощ, но адвокатите обикновено не присъстват на медиацията.
13. Оказва се, че независимо дали е вече въведена или е в процес на въвеждане, във всички държави медиацията се развива по подобен начин. Медиацията се развива както в рамките на съдебните производства, така и извънсъдебно.
14. В по-голямата си част проведените в препоръката принципи са спазвани в държавите, в които медиацията е вече развита. Тази препоръка насърчава държавите да развиват и разширяват обема на алтернативните средства за приятелско разрешаване на спорове и медиацията, както и да вземат под внимание желанието за прилагане на принципите на препоръката към въпросните средства.
15. Семейните спорове имат редица специфични характеристики, за които трябва да се държи сметка при медиация:
а. обикновено са налице продължителни и взаимосвързани отношения. Процесът по уреждане на спора трябва да съдейства освен за разрешаването на текущите спорове, също и за изграждане на конструктивни отношения за вбъдеще;
б. семейните спорове обикновено са съпътствани от емоционални и междуличностни отношения, в които чувствата могат да засилят неприятностите или да замаскират истинската същност на конфликтите и разногласията. Смята се обикновено за уместно тези чувства да бъдат признавани и разбирани от самите страни и медиатора;
в. споровете, които възникват в процеса на фактическата раздяла и развода имат отражение върху другите членове на семейството и особено децата, които може и да не са непосредствено включени в производството по медиация, но интереси им може да се разглеждат като първостепенни и поради това от значение за производството.
16. Тази препоръка разглежда медиацията като производство, в което една трета страна, която няма законен интерес относно предмета на спора, улеснява процеса на обсъждания между страните с цел да ги подпомогне в разрешаването на проблемите им и постигането на спогодба. Медиацията не е ново производство – тя е била използвана дълго време в традиционните общества за разрешаване на спорове вътре в общностите и родовете, а в по-новата история в западните общества за разрешаване на промишлени спорове. Счита се, че медиацията има определени уникални характеристики: в частност, медиаторът няма власт да налага каквото и да е решение на страните, а следва да остане неутрален и безпристрастен. Ролята на медиаторът е да подпомага страните да преговарят взаимно и да постигнат свое собствено съвместно решение. От медиатора не се очаква да дава съвети на страните, и особено юридически такива. Това остава в правата на независимия адвокат, който може да бъде нает от всяка една от страните, за да представлява нейните лични интереси. Не влиза в ролята на медиатора да повлиява на процеса на вземане на решение, нито пък да оказва натиск върху страните за постигане на конкретно споразумение. Споразумения, постигнати под натиск най-вероятно няма да бъдат съблюдавани, а нарушавани.
17. Също така, тъй като доброволното участието на страните в производството по медиация е основен принцип, трябва да е налице желание от тяхна страна да обсъдят споровете си. Проведено изследване е установило, че оказването на натиск да се медиира против желанието на едната или и на двете страни е неефективно и може да засили враждебността. Все пак предвиждането на задължение за засегнатите страни да се срещнат с медиатора и да разучат практическото значение и ползата от медиацията не е в противоречие в гореспоменатия принцип.
18. Понастоящем широко е прието, че повечето традиционни съдебни производства не са предвидени и адаптирани за разрешаване на чувствителни, емоционални въпроси, каквито семейните спорове имат за предмет и следователно, че медиацията предлага по-конструктивен подход.
19. Независимо от желанието за насърчаване на приятелско разрешаване на споровете, развитието на медиацията и другите алтернативни средства за разрешаване на спорове не трябва да възпрепятстват гражданина от упражняване на правото му на достъп до правосъдие. Във всяка държава съдебните или други компетентни органи съществуват, за да защитават гражданите й и да гарантират, че принципите на честен и справедлив процес се прилагат винаги и във всички аспекти на семейното право.
  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница