13 април 2008 комитет на министрите



страница2/3
Дата18.06.2018
Размер393.52 Kb.
#74647
1   2   3
20. Растящата интернационализация на семейните отношения прави необходимо създаването на механизъм за сътрудничество между държавите и за поощряване на употребата на медиацията и други средства за разрешаване на спорове относно въпросите, отнасящи се до децата, винаги когато родителите живеят в или се очаква да живеят в различни държави. Особено силно това важи за случаите, които засягат разрешаване на спорове касаещи трансграничния достъп до децата и упражняването на родителските права в такива условия.
21. Медиацията е била използвана като предпочитан метод за разрешаване на спорове в много международни конфликти, особено между правителствата. В такъв случай, по принцип налице са основателни причини да се вярва, че семейните спорове включващи международен елемент ще се поддават на медиация. Въпреки, че опитът в международната медиация в Европа е твърде скромен, във Франция съществува орган съставен от медиатори, които имат значителен брой случаи в областта на незаконно отнемане на деца. Медиатори в други страни също специализират в тази област. В Северна Америка, междущатски или американо-канадски бракоразводни спорове често са подлагани на медиация, независимо от факта, че са налице големи различия в законодателната рамка и процедура. В тази връзка, Европа би могла да научи много от чуждия опит.
В. Коментари относно принципите.
Първи принцип : Предмет на медиацията.
22. Както самото име подсказва, семейната медиация се занимава основно със спорове, възникващи между членовете на едно и също семейство.
Това обаче не ограничава държавите, когато преценят, да създават системи за медиация, насочени към разрешаване на спорове между самата държава и индивида. Все пак, когато медиацията се развива извън частния сектор, държавата е задължена да вземе под внимание интересите на децата и да изпълни задълженията си по тяхната защита. Във всеки случай медиаторът трябва да се увери, че детето не е изложено на риск (вж. по-долу параграф 42) и че то е информирано за медиацията в съответните случаи (вж. по-долу параграф 45).
23. Понятието семейство е сравнително широко и излиза извън границите на традиционното възприятие, основано на роднинство или брак. В резултат на това, държавите имат по-голяма свобода да квалифицират по своето законодателство дадени ситуации като семейни.
24. Прието е по принцип, че всички аспекти на семейните спорове трябва да са открити за обсъждане по време на производството по медиация. С цел да се гарантира реалистично и адекватно приложение на медиацията, държавите са свободни да определят специфични въпроси или случаи, които попадат в предмета на семейната медиация. Някои държави например, е възможно да предпочитат да ограничат медиацията до такива аспекти на спора, които са подсъдни или пък до проблеми, засягащи фактическата раздяла или развода.
25. Медиацията при фактическа раздяла и развод обикновено има за предмет спорове свързани с:
– упражняване на родителските права: къде и с кого детето трябва да живее (изразът “упражняване на родителските права” все по-често е заместван с “местоживеене”)
– право на достъп до децата: възможните контакти на детето с родителя, който вече не живее постоянно с детето, както и с други близки членове на семейството като бабата или дядото (терминът “достъп до децата” все по-често е заместван с “контакт”)
– икономически въпроси: наличните парични средства, движимите и недвижими вещи и начините, по които те могат да бъдат разделени между родителите с цел да се осигури материалното им положение и посрещането на съответни техни нужди след развода; принадлежността и/или предоставянето на семейното жилище и разпределянето на покъщнината.
По време на производството по медиация може да се обсъждат и да се постигат споразумения както относно тези въпроси, така и относно образованието и грижата за здравето на децата, контакта на децата с по-широк кръг от роднини.
26. С оглед предотвратяване на несправедливост или с оглед закрила на един или повече членове на семейството, държавите могат да ограничават използването на медиация при конкретни обстоятелства. Изследване показва, че в случаите на домашно насилие или когато единият съпруг е отправял заплахи към другия, медиацията може да не е подходящо средство. Обсъжданията по време на медиация трябва винаги да се провеждат в спокойна атмосфера, без какъвто и да било страх от насилие или заплашване.
Втори принцип: Организация на медиацията.
27. Принципно се приема, че медиацията е алтернативно средство за разрешаване на спорове и че тя трябва да бъде избрана доброволно от страните. Проведено изследване показва, че е възможно принудителната медиация да приключи със спогодба, която не е достигната посредством консенсуален процес на вземане на решение. Подобни спогодби имат по-малък шанс за продължително действие.
28. От друга страна, доказано е, че много хора не разбират напълно какво се има предвид под “медиация”, нито пък какви последици има тя. Ето защо тези хора не обмислят дали тя може да бъде подходяща за тях или не, а търсят други пътища за разрешаване на споровете. Като средство за насърчаване използването на медиацията, държавите могат да работят по подобряване на информационните програми като цяло и/или методите за предоставяне на информация в индивидуални случаи. По тяхно усмотрение, държавите може да въведат задължение за страните да се срещнат с медиатор с цел да им бъде разяснено производството по медиация, както и ползата от него.
Проучване показва, че такава среща може да е от полза и че страните оценяват възможността, която тя им дава да разрешат спора си по приятелски начин. Все пак, същността на медиацията като такава се крие в нейния доброволен характер и факта, че страните сами се опитват да достигнат до споразумение. В случай, че те откажат или се чувстват неспособни да медиират, ефектът от принуждаването им да участват в такова производство би бил по-скоро обратен.
29. По силата на този принцип държавите имат свободата да организират предоставянето на медиация както желаят, но доколкото е възможно, те трябва да гарантират, че са налице нужните механизми, посредством които да се постигне приемливо ниво на стандартите за това производство.
30. В много държави медиацията се предоставя както от частния, така и от обществения сектор, които или работят в сътрудничество ,или – напротив - са в пряка конкуренция. Понастоящем някои държави имат задължението да осигуряват услуги по медиация. Такива са Андора, Финландия, Норвегия, Полша, Словения, Швеция и в някои случаи Германия. В други държави, задължение за това имат общинските власти. Във всички изброени страни обаче медиацията се предоставя безплатно.
31. В определени страни, като Австрия, Франция, Германия и Обединеното кралство, медиацията се предоставя преимуществено от независими от държавата институции или индивиди. Тези медиатори не са прикачени към съдилищата, а може да са прикачени към социални служби, помирителни или младежки служби. Всички разходи и такси трябва да се поемат от страните. Интересен е случаят с Англия и Уелс, тъй като Законът по семейно право от 1996 г. предвижда възможност за субсидирана от държавата правна помощ. Следователно агенции, които желаят да предлагат субсидирана от държавата медиация трябва да кандидатстват за получаване на това право пред Съвета по правна помощ. Във Франция е предвидена възможност за финансиране на медиация, когато е поискана от съда.
32. Независимо от начина на организация, който държавата е избрала медиацията трябва да бъде достъпна за всеки без каквато и да е дискриминация основана на раса, език, религия или етническа принадлежност. Възможно е това да наложи медиацията да се предоставя на редица езици или пък да се осигурява присъствието на преводач. Трябва също да се разбират и уважават културните различия.
33. В допълнение Комитетът на експертите по семейно право (КЕСП) обсъди въпроси свързани с избора, обучението и квалификацията на медиаторите, вярвайки, че те трябва да имат предишни квалификации и професионален опит в областта на проблемите, с които ще се занимават, а също и да бъдат специално обучени за дейността по медиация. Все пак, беше отбелязано, че желателно е да се позволи по-висока степен на гъвкавост по отношение на предишна квалификация и професионален опит, въпреки че най-често медиаторите са избирани измежду професиите социология, психология и право.
34. Винаги когато е възможно държавите трябва да обезпечават наличието на подходящи процедури за избирането, обучението и квалификацията на медиаторите. Това също важи и за създаването на стандарти, които медиаторите трябва да постигнат и поддържат. Такива процедури съществуват в някои държави. Тъй като са налице два отделни компонента – избор, обучение и квалификация от една страна и създаване на стандарти от друга – тези два компонента не могат да бъдат открити във всички държави.
35. Характеристиките на обучението се различават в отделните държави. И все пак се наблюдава увеличаващо се признание на обучението, включващо не само теоретични занимания и преподаване на специализирани знания, но и практически занимания под ръководството на експерти. В много държави са създадени системи за акредитация и професионална регистрация на семейни медиатори. В някои държави се провеждат експерименти свързани с образованието и обучението както в частния, така и в обществения сектор.
36. Въпреки, че медиацията все още не се възприема във всички държави като самостоятелна професия, много от тях са в процес на разработване на ръководства за дейността на медиатора и кодекси за професионална етика. Може бе е още рано да се въвеждат по-формални изисквания в тази сфера докато практикуването на медиацията се възприеме по-широко на общоевропейско равнище. И все пак, в контекста на предприетите от държавите мерки за осигуряване на ефективна и професионална организация на семейната медиация, нищо не може да им попречи да създадат законодателна рамка на дейността и професионалното поведение на медиаторите, стига държавите наистина да го желаят.
Трети принцип: Производство по медиация.
37. Понастоящем широко е възприето, че медиацията трябва да се провежда съгласно определени принципи, които практически я отличават от други интервенции или механизми за разрешаване на спорове. Тук тези напътствия (принципи) за практикуване са разяснени по-подробно.
38. “Безпристрастността” на медиатора изисква той/тя да не взема, нито толерира позицията на едната от страните за сметка на другата. Гледната точка на всяка страна трябва да бъде уважавана, въпреки че медиаторът има задължението да гарантира, че никоя страна не е поставена в по-неблагоприятно положение, заради страх от физическа разправа или заплаха за убийство или телесна повреда. Медиаторът трябва да ръководи производството по такъв начин, че да поправи доколкото е възможно всяка липса на равновесие в силите на страните. Той трябва, на следващо място, да се стреми да предотврати каквото и да е манипулативно, застрашително или заплашително поведение на която и да е от страните. Противно на адвоката, който действа в интерес на една от страните и защитава нейната позиция, медиаторът не защитава ничия позиция или интерес. Той също така, не трябва да е имал или да има професионални или личностни отношения с която и да е от страните.
39. “Неутралността” на медиатора изисква той да не налага уреждане на спора или да напътства страните за постигане на конкретни споразумения.. От страните зависи да се споразумеят и да постигнат свое общо споразумение, а ролята на медиатора е да улеснява този процес. Страните могат да вземат решения, които те считат за удачни спрямо конкретните обстоятелства, в които се намират. Този принцип признава властта на страните да достигнат до свои собствени споразумения относно собствени им дела по начин, който ги устройва най-добре. Все пак, в точка 49 на настоящия текст става ясно, че когато от съдилищата се иска да потвърдят такова частно споразумение, необходимо условие ще бъде съдът да се убеди, че спогодбата не противоречи на текущото законодателство и не нарушава законните интереси на някоя от страните.
40. Медиацията трябва да се провежда при закрити врата и обсъжданията, станали по време на нея трябва да се разглеждат като поверителни. Това означава, че медиаторът не може да разкрива на никого каквато и да е информация, станала известна по време на производството, както и относно самото производство по медиация. Изключение от този принцип се допуска с изричното съгласие на всяка от страните или в хипотезите, предвидени от националното законодателство. Медиаторът не може да бъде задължаван да прави официални доклади относно обсъжданията и предмета на медиацията. Въпреки това, държавите може да предвидят случаи, в които медиаторите да са задължени да представят доклади до съдебните или други компетентни органи относно постигнатите спогодби. Съдържанието на тези доклади обаче трябва да е одобрено от страните.
41. Обикновено се очаква страните да се споразумеят, че няма да могат да се позовават в последващи съдебни производства на обсъжданията и преговорите, проведени по време на медиацията. Тази конфиденциалност обикновено се нарича “привилегия”. Привилегията принадлежи на двете страни заедно, а не на медиатора или производството. Тя може да бъде пренебрегната и медиаторът може да бъде задължен да свидетелства в даденото съдебно производство. Най-често във връзка с конфиденциалността медиаторите са обвързани от професионални кодекси за поведение, но все пак страните са тези, които притежават привилегията. Това е въпрос, който държавите могат да разгледат и уредят в светлината на националното си законодателство и стандартите на професионално поведение.
42. Принципно е прието, че за да може да се преодолеят пречките за постигане на спогодба е необходимо свободно и откровено разкриване на гледните точки относно проблемите и причините за тях. Ето защо много е важно още от самото начало да бъдат разбрани границите на конфиденциалността. В началото на медиацията страните трябва да бъдат предупредени, че конфиденциалността не може да бъде абсолютна. Медиаторът може да разкрива направени по време на медиацията изявления, които навеждат на мисълта, че дете е претърпяло или е изправено пред риск от претърпяване на сериозна вреда или малтретиране. Страните също така може да бъдат посъветвани да потърсят помощ от съответен орган или социална служба.
В такъв случай, най-значимите интереси на детето и неговото благополучие имат приоритет над конфиденциалността на проведените обсъждания. Държавите-членки може, ако намерят за необходимо, да конкретизират други обстоятелства, при които конфиденциалността трябва да отпада.
43. По време на процеса на фактическа раздяла или развод страните може да ползват от услугите не само на медиатори и адвокати, но и на други специалисти. Ето защо е важно двойките да бъдат информирани за други форми на посредничество, които е възможно да им окажат подкрепа или предложат особени форми на помощ, като например семейното съветване. Имайки предвид значителното развитие и ръста на алтернативните механизми за разрешаване на спорове, медиаторът трябва да е наясно със съответните възможности и в подходящите случаи да уведомява за тях страните.
44. Изглежда съществува професионално единодушие, че медиаторите трябва да бъдат особено внимателни по отношение на въпросите свързани със насилието в семейството. Засилва се практиката още преди да се съгласят да медиират медиаторите да осигуряват наличието на механизми, с които да установяват евентуални отношения на насилие. Ако едната страна се страхува от другата, позициите за преговори няма да бъдат равнопоставени и е възможно медиаторът да реши да прекрати производството по медиация. Все пак резултатите от проведено изследване показват, че макар в миналото в една връзка да е имало насилие, това не означава автоматично, че медиацията не е подходящо производство. Държавите могат да разгледат и регулират този въпрос по начин съответстващ на националното им законодателство в областта на домашното насилие.
45. Тъй като по-голямата част от медиацията е свързана с постигането на подходящи и удачни за децата спогодби, медиаторите трябва да следят особено много за благополучието и най-значимите интереси на децата, като същевременно запазват своята безпристрастност и неутралитет.Те също трябва да напомнят на родителите нуждата да информират и да се консултират с техните деца относно това, което се случва. На следващо място е нужно медиаторите да напомнят на родителите, че семейните спорове и продължителни конфликти влияят изключително негативно върху децата. В някои държави, обикновено към края медиаторите приобщават децата към производството по медиация с цел да имат възможност да чуят съдържанието на спогодбата, постигната от родителите им. В някои държави съществуват разпоредби, позволяващи на децата да присъстват на медиацията, ако може да се счита, че това е в техен интерес. Все повече се поставя ударение на изслушването на мнението на детето по време на производствата, които го засягат. Някои центрове за медиация осигуряват детски консултации или поддържат контакти със социални служби, където децата могат да се срещнат с родителите си, когато контакта между тях е затруднен. Само от държавите зависи дали ще насърчават развитието на социални служби за подкрепа на децата и младите хора, родителите на които са разделени (вж. също и точки 55 и 59 по-надолу).
46. По време на проведените разисквания Комитетът на експертите по семейно право (КЕСП) обсъди ограничаването на ролята на медиатора, и по-конкретно във връзка с предоставянето на юридическа информация и юридически съвети. Прието е,че трябва да се прави разлика между съвет и информация и че е допустимо медиатора да предоставя юридическа информация, ако това е било поискано или е било счетено за уместно по време на производството по медиация. Предоставянето на информация съдържа елемент на поддържане на безпристрастно отношение към двете страни. Информацията се предоставя като инструмент, без обаче каквото и да било съветване как да се използва. Например, може да е полезно на страните да знаят какви правни действия могат да се предприемат за разрешаване на спора, ако посредством медиацията успеят да постигнат спогодба; или кои обстоятелства съдията може да вземе предвид при постановяване на решение относно упражняване на родителските права, достъпа до децата или издръжката.
47. От друга страна, даването на юридически съвети е в противоречие с едни от основните принципи на медиацията - безпристрастността. Даването на съвети включва оценка на определени обстоятелства и препоръка за конкретна посока на действие. Адвокатите предоставят на своите клиенти и двете – и юридическа информация, и юридически съвети. Медиаторите обаче, ако предоставят юридически съвети, биха компрометирали своята неутралност и безпристрастност. Адвокатите и медиаторите имат допълващи се роли. Медиаторът, ако счете за необходимо ще препоръча на страните да се обърнат за юридически съвет към адвокат, който е обучен точно за това - да препоръчва действия, които защитават в най-голяма степен интереса на страната. В държавите където медиацията е добре развита медиаторите обикновено съветват страните да потърсят независима юридическа помощ преди подписването на каквото и да е юридически обвързващо споразумение.
48. В препоръката не съществува изискване относно продължителността на медиацията. В практиката тя зависи от броя и характера на спорните въпроси, както и тяхната сложност. Въпреки това медиацията би следвало да бъде сравнително кратка намеса, а не удобен случай за оказване на увеличаваща се или продължителна професионална помощ. Обикновено още в самото начало медиаторът и страните се споразумяват за предмета на медиацията и броя на срещите, които ще се проведат. Въпрос на преценка на всяка държава е дали да регулира продължителността на медиацията или не. Това важи също и за предотвратяване използването на медиацията единствено като средство за забавяне процеса на развод.
Четвърти принцип: Правно значение на спогодбите постигнати чрез медиация.
49. В повечето държави спогодбите постигнати чрез медиация се записват, а страните получават копия, които ако искат може да занесат на адвокатите си. От юридическа гледна точка такива спогодби принципно имат задължителен характер, въпреки че понастоящем в отделните държави съществуват значителни различия. Дори и в държавите, в които спогодбите имат задължителен характер, както е например в Германия и Норвегия, обикновено докато не бъдат одобрени от съдебен или друг компетентен орган те нямат изпълнителна сила. Един от начините за придържане към тези принципи може да бъде инкорпорирането на резултатите от медиацията в решенията на съдебните или други компетентни органи. При потвърждаването на спогодбата, съдебният или друг компетентен орган трябва да провери дали тя не противоречи на текущото законодателство, както и дали не нарушава законните интереси на някоя от страните, и особено дали най-значимите интереси на детето са защитени.
50. Проведено в Обединеното кралство изследване е установило, че някои хора, които са използвали медиация, са разочаровани от факта, че тяхната спогодба няма същата тежест както съдебните решения. Ето защо препоръчително е държавите да предвидят такава законова възможност и да съдействат за потвърждаването на спогодбата от съдебен или друг компетентен орган в рамката на семейно им законодателство. В тази връзка, на медиаторите трябва да се предоставят възможност и условия да подпомагат страните в съставянето на спогодбата по такъв начин, че за целите на потвърждаването тя да е приемлива за съдебните или други компетентни органи като съответен “юридически” документ.
51. В случай, че страните решат да не търсят потвърждаване на спогодбата им от съдебен или друг компетентен орган, тя ще има същото правно значение както всеки друг частноправен договор и ще просъществува докато страните я прилагат. От друга страна, когато по молба на страните спогодбата е потвърдена от съдебен или друг компетентен орган, всяка страна може да защити правата си по исков път, ако другата не спазва постиганите договорки.
52. При препоръчване на държавите да предвидят законова възможност и да съдействат за потвърждаването от съдебните или други компетентни органи на спогодбите постигнати чрез медиация, беше отчетено, че създаването на такива механизми би могло значително да допринесе за увеличаване на доверието в медиацията.
53. Никой механизъм, осигуряващ потвърждаването на спогодбата от съдебните или други компетентни органи не трябва да води до забавяне или прекомерни разноски.
Пети принцип: Съотношение между медиация и производствата пред съдебните или други компетентни органи.
54. В обхвата на конвенцията попадат не само съдебните власти, но и други компетентни органи. Това е в резултат на факта, че в някои държави правомощията по определени видове семейни производства, които са възложени на съдебните органи, се упражняват също така и от административни органи.
55. Във връзка с правото на достъп до правосъдие, възможно е страните в производството по медиацията да се откажат от упражняването на това си право, при условие че този отказ е недвусмислен и доброволен (вж. чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за правата на човека, както и практиката по тази разпоредба).
56. Този принцип потвърждава разбирането, че медиацията трябва да бъде изцяло доброволено производство. Като такова, медиация може да се проведе преди, по време или след съдебно производство. Все пак, широко е възприето схващането, че медиацията е по-ефективна, ако се проведе преди или в началото на съдебното производство. Принципно медиирането на спорове е по-сложно, когато конфликтът се е разраснал и споровете имат продължителен характер. Много по-малък е шансът страните да са възприели някакви твърди позиции, от които не биха се отказали или по отношение на които не биха направили компромиси преди съдебното производство вече да е започнало, отколкото след това. В такъв случай, те биха били и по-склонни на преговори за постигане на взаимноизгодни споразумения.
57. Когато медиацията се провежда по време на съдебното производство, то трябва да бъде прекъснато, като или се спира временно или направо се прекратява. Тъй като медиацията е доброволно производство, обикновено всяка страна трябва да изрази изричното си съгласие съдебното производство да бъде спряно или прекратено. По такъв начин се избягва хипотезата, в която някоя от страните използва медиацията като средство за отлагане на съдебното производство. Ненужното забавяне на вземането на решения се счита вредно. Особено силно това важи за децата. Отлагането във времето може също да доведе до увеличаване на разходите за страните и държавата.

Каталог: sites -> default -> files
files -> Образец №3 справка-декларация
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982
files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година
files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател
files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение
files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница