Премиерът и лекарите уж се разбраха, но те ще му протестират

На срещата с обявилите стачна готовност доктори присъстваха още финансовият министър Симеон Дянков, здравният министър в отпуск Анна-Мария Борисова и представители на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Причина за срещата беше напрежението сред лекарите заради предложения от НЗОК на болниците анекс, с които парите им за август се намаляват с 30%. Другият конфликтен момент е желанието на касата да въведе делегирани бюджети - на всяка болница ще бъде отпускана строго определена сума на месец и нищо повече, дори и да има повече дейности и пациенти от предвиденото.

"Доста неща се чуха в медиите последните дни и ние решихме да хванем бика за рогата", обясни Борисов.

В хода на изявленията след срещата се разбра, че средствата на болниците за август ще си останат намалени, че здравната каса няма да се откаже от делегираните бюджети и в крайна сметка не се отменят протестите на лекарите, насрочени за септември.

Националният съвет на БЛС реши на извънредно заседание в сряда, че ще вдигне докторите на стачка. "Не мога да отменям решение на националния съвет", обяви Райчинов. "Ние пък ще излезем на контрапротест", отговори премиерът.

Райчинов припомни, че БЛС винаги е бил срещу делегираните бюджети, които здравната каса иска да въведе за болниците, и няма да отстъпят от това искане. "Настояваме за прогнозни бюджети. Не може да има цифра, закована за болницата, такова нещо няма никъде по света", обясни председателят на лекарския съюз.

За пореден път Борисов припомни, че над 1 млн. души не се осигуряват за здраве, и повтори любимия си пример, че тези хора предпочитат да дават пари за ремонт на колата. "Излиза, че едни са по-глупави и си плащат", възмущаваше се премиерът.

Той обеща промени в законите, така че който не плаща вноски, няма да бъде лекуван в болница безплатно. На въпрос какво по-конкретно ще бъде записано премиерът се обърна към здравния министър и каза, че тя ще даде конкретика. Анна-Мария Борисова от своя страна побърза да си тръгне.

Премиерът напомни също, че някои лекари вземат по 50-60 хил. лв. месечно. "Всички заедно в Министерския съвет не взимаме толкова много пари на месец", коментира той. Припомни също, че на кардиологичните болници тази година касата е платила с 45% повече, отколкото миналата.

"Едва ли тези болници ще излязат септември на протест. Касата трябва да предложи механизъм за санкция към тези здравни заведения, за които се установи, че лъжат и имат фалшиви болни. И хванат ли те веднъж, че лъжеш - край, не можеш повече да работиш", допълни Борисов.

Премиерът обяви още, че за една година 500 хил. души повече са били приети в болниците. "Нека да се види на какво се дължи това, ако се окаже, че нацията е по-болна, ще се пренасочат пари от други дейности", коментира министър-председателят.

Представителят на НЗОК Ивайло Ваклинов обаче изясни малко по-късно, че това увеличение е в рамките на последните шест години, а не за една. На въпрос дали това са реални пациенти, или има и фалшиви, Ваклинов отговори, че всички болни са реални, но друг е въпросът дали всички е трябвало да се лекуват в болница.

"Ще има още срещи между НЗОК и лекарите нещата ще се доуточняват", обясни Ваклинов. Към орязаните бюджети за август на болниците щели да бъдат отпуснати допълнителни средства, ако "се докаже, че е нужно".

Той обясни, че и да подпишат, и да не подпишат предложения анекс, лечебните заведения ще получават делегирани бюджети. "Това е предвидено в закона", уточни представителят на касата.

Финансовият министър Симеон Дяков не коментира по никакъв начин срещата.

Спорове колко милиарда доплащат пациентите

Бюджетът за здравеопазване е 3 млрд. лв., но гражданите вадят от джоба си още 5 млрд. годишно, обяви вчера пред БТА председателят на конфедерация "Защита на здравето" Владимир Томов. "По принцип е несериозно да се твърди, че се доплащат 5 млрд. лв. от пациентите. Преди две години имаше изследване, което показа, че те доплащат около 1.5 млрд. лв. годишно", коментира Пламен Таушанов, председател на Българската асоциация за закрила на пациентите. Той припомни, че доплащането е незаконно и се прави под формата на "избор на екип", а реално хората нищо не избират. Бившият депутат от НДСВ д-р Атанас Щерев също се усъмни в сумата от 5 млрд. лв. Години наред той повтаряше, че болните доплащат между 1 млрд. и 2 млрд. лв., или около 50% от истинската стойност на лечението. На въпрос на "Дневник" дали е реалистично, че болните доплащат 5 млрд. лв., премиерът Бойко Борисов попита Ивайло Ваклинов от НЗОК колко е годишният бюджет на касата за болниците. "А при положение че касата дава 1.1 млрд. лв., не може пациентите да доплащат толкова много", смята Борисов.

Конкретен времеви хоризонт за изпълнението не беше съобщен. "Текат преговори между собствениците в това отношение. Все още не може да обявя конкретна дата", коментира д-р Спас Спасков, изпълнителен директор на "Прайм хелт" и бивш изпълнителен директор на Института за спешна медицинска помощ "Пирогов".

Според Спасков включването на голяма финансова институция като ПИБ ще окаже благоприятен. "Дейността ни се развива. Бяхме сред последните на пазара, сега сме по средата", заяви още д-р директорът на здравната компания.

"Здравноосигурителна каса Прайм хелт" държи малко над 2% от пазара на частното здавно осигуряване - 11-та позиция от общо 20 играчи на пазара. За първите пет месеца на годината приходите й са малко под половин милион лева. Основни акционери в дружеството досега бяха "Прайм хелт", притежаващо 90% от капитала, Спас Спасков и Пламен Китанов с по 5%.

Собственик на "Прайм хелт" АД с 99.9% от капитала е Дора Праматарова. Не стана ясно обаче кой от досегашните акционери е намалил дела си за сметка на сделката с ПИБ. Здравното дружество е с едностепенна система на управление, като в съвета на директорите влизат Спас Спасков – председател на СД и изпълнителен директор, Дора Праматарова – член на съвета на директорите, и Галина Ангелска – също член на съвета на директорите.

Пазарът на доброволно здравно осигуряване в България продължава да расте. Според последните данни на Комисията за финансов надзор премиите в сектора към края на май са достигнали 21.6 млн. лв., а изплащаните обезщетения са 3.77 млн. лв.

Контролираният от фармацевтичната компания "Софарма" фонд "Медико-21" заема първо място с 21% дял. Предишният първи - "България-Здраве" на Инвестбанк, е на втора позиция с 14.7%, а "Дженерали закрила", който дълги години беше водещ в сектора, е на трето място с 13.5% от премиите в сектора.


Българинът дава от джоба си близо 5 млрд. лв. за лечение
Българинът доплаща около пет милиарда лева за лечение, извън парите, дадени от държавата и здравната каса, и това положение трябва да се промени. Това каза вчера Владимир Томов, председател на Конфедерация "Защита на здравето".

Парите от здравните вноски трябва да отиват директно в здравната каса и да бъдат поставени на разпореждане на здравната система, заяви той. Необходими са решителни и бързи промени в здравната система, повече средства за тези промени, а това означава обновяване и осъвременяване, означава и средства, заяви Томов.

У нас бюджетът за здравеопазване на глава от населението е

десет пъти по-нисък в сравнение с останалите европейски държави, отбеляза Томов. Проучванията, въпреки че са доста общи, показват, че около 8 милиарда лева са средствата, които се харчат за здравеопазване у нас, уточни Томов. Бюджетът за здравеопазване е около 3 милиарда лева, можем да предположим, че около 5 милиарда лева гражданите изваждат от джоба си за своето лекуване, посочи той.

Според Томов правата на пациентите не са защитени в достатъчна степен и това се дължи не само на липсата на средства. Би трябвало да има нормативни промени към по-улеснени и по-гъвкави системи, които да обслужват пациентите, смята той.


Който не си плаща вноските, не може да се надява на адекватно лечение
Премиерът даде за пример простреляния Юри Галев, който беше лекуван, без да е осигурен
Над 1,7 млн. души не си плащат здравните осигуровки. Това каза премиерът Бойко Борисов след среща за здравната реформа в МС, предаде "фокус". След това обаче в болниците те искат най-добрата здравна помощ, според премиера.

Това трябва да бъде отрегулирано -който не си плаща здравното осигуряване, не може да се надява на адекватно лечение, бе категоричен Борисов. Той даде за пример Юри Галев, който, след като бе прострелян, беше лекуван дни, без да си плаща. (Б.ред,- Юри Галев почина на 30 юни.)

Близо половин милион са повече болните тази година. Натъкваме се на такива случаи, които сме платили с 45% повече, отколкото миналата година, каза Борисов и заяви, че едва ли тези болници ще излязат на протест.

НЗОК трябва да предложи механизъм за санкция към тези здравни заведения, за които се установи, че "лъжат и има фалшиви болни", според премиера.

За съжаление всички мерки, които МЗ е предприело, влизат в сила от 2011 г. и се получава един буферен период, в който трябва да плащаме, коментира Борисов.

Здравно неосигурените тежат не само на здравеопазването, но и на тези, които си изпълняват задълженията, посочи Райчинов. По думите му - ще се намерят пътища и подходи и този проблем да бъде решен.

Райчинов уточни, че не са намерили решение за всички проблеми, но каза, че е удовлетворен от постигнатата договорка за извършената дейност на болниците през август да бъде платено независимо от анексите. "Решихме да хванем бика за рогата", каза от своя страна премиерът Бойко Борисов.

За съжаление в четири болници отново се натъкваме на заплати от порядъка на 40 000-60 000 лв. на доктор. Е, как ще ни стигнат парите? Целият Министерски съвет, всички министри вземат толкова на месец, колкото един доктор и се надявам поне тези доктори да не излязат на стачка, каза още Борисов.

На касата сме възложили да ни подготвят септември месец с промяната на закона инструмент, в който ние да регулираме и това, заяви премиерът.

Българският лекарски съюз не приема формулата делегиран бюджет, каза д-р Цветан Райчинов след срещата. Можем да приемем коригиращи, прогнозни бюджети, но не и цифра, закована за дадена болница. Това е абсурд и го няма никъде по света, категоричен бе той.

Ще има среща между БЛС и НЗОК, за да се види къде има разминавания и искания за повече средства, стана ясно вчера. Райчинов заяви, че по данни на БЛС с 10% средно в големите болници е намалена хоспитализацията.


И болницата в Каварна спря плановия прием
Аида ПАНИКЯН

Със заповед на д-р Георги Иванов, изпълнителен директор на МБАЛ - Каварна, лечебното заведение ще приема само спешни случаи, смятано от вчера. Това съобщи за ДУМА д-р Иванов.

Причината е, че за август парите за! I болницата са орязани наполовина около 43 400 лв. дават от РИЗОК Добрич. 1 За издръжка на болницата плюс основни заплати на персонала и осигуровките са необходими около 115 хил. лв., а субсидията от общината е около 35 хил. лв. Втората антикризисна мярка ще е спиране на храната за пациентите, приети в болницата.

От 75 през м.г. клиничните пътеки са 55 към момента. Лечебното заведение I е единствено в общините Каварна и Шабла и обслужва над 25-хилядно на-I селение до границата с Румъния.

В месеца с най-високите температури МЗ даде само седмица на общинските болници да решат дали ще долекуват. Всички болници за активно лечение със 100% общинско участие в капитала, които желаят да се преструктурират в болници за долекуване и продължително лечение, трябва да по-1 I дадат в едноседмичен срок информация за това в МЗ или в Националното | I сдружение на общините в България.

Информацията е необходима във! | връзка с разработването на проектно предложение, с което тези болници ще могат да кандидатстват по оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г. за обновяване и модернизиране, съобщиха от ведомството.

Над 1,7 млн. души не си плащат здравните осигуровки, след това обаче в болниците те искат най-добрата здравна помощ, каза премиерът Бойко Борисов след срещата му за здравната реформа с председателя на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов вчера. Това трябва да бъде регулирано, който не си плаща здравното осигуряване, не може да се надява на адекватно лечение, категоричен бе Борисов.

По неговите думи с близо половин милион са повече болните тази година. Натъкваме се на болници, на които сме платили с 45 % повече, отколкото миналата годината, каза Бойко Борисов и подчерта, че едва ли тези болници ще излязат на протест. За съжаление в четири болници отново има заплати от порядъка на 40 000 - 60 000 лв. на доктор, е, как ще ни стигнат парите, риторично попита премиерът.

Здравната каса трябва да предложи механизъм за санкция към тези здравни заведения, за които се установи, че „лъжат и има фалшиви болни".

За съжаление всички мерки, които Министерството на здравеопазването е предприело, влизат в сила от 2011 г. и се получава един буферен период, в който трябва да плащаме, обясни Борисов.

Българският лекарски съюз не приема формулата делегиран бюджет, заяви председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов след срещата. Можем да приемем коригиращи, прогнозни бюджети, но не и цифра, закована за дадена болница. Това е абсурд и го няма никъде по света, каза той. Ще има среща между БЛС и НЗОК, за да се види къде има разминавания и искания за повече средства, каза той. Д-р Райчинов заяви, че по данни на БЛС с 10 % средно в големите болници е намалена хоспитализацията.

Намерихме път за разбирателство, каза шефът на БЛС и изрази удовлетворение, че за дейността през август ще бъде заплатено и няма да се наложи болниците да спират работа или да извършват само спешна дейност. Здравно неосигурените тежат не само на здравеопазването, но и на тези, които си изпълняват задълженията, посочи Райчинов. По думите му ще се намерят пътища и подходи и този проблем да бъде решен.

Бойко Борисов гаси пожари, коментираха наблюдатели по повод спешно свиканата от премиера среща с шефа на лекарския съюз. Те припомниха, че само ден по-рано докторите обявиха, че започват протести в началото на септември и, че ще съдят здравната каса за неизплатени задълженият.

По думите на министър-председателя над милион и седемстотин хиляди българи не си покривали здравната вноска. „Тези хора си плащат за сервиз, за ремонт на телевизора, а за собственото си здраве не. После като се разболеят, чакат адекватно лечение в болниците”, възмути се премиерът. Той добави, че е възложил на здравната каса да разработи инструмент за събиране на дължимите вноски. Също така през септември ще е готов и механизмът, по който длъжниците ще бъдат санкционирани.

Същевременно стана ясно, че болниците в страната няма да прекратят приемането на пациенти и плановите операции. Здравните заведения бяха изправени пред ситуацията да приемат само пациенти по спешност заради намаляването на бюджетите им. Такова намерение обяви болницата в Шумен. Средствата бяха редуцирани така, че да покриват около 65 процента от разходите на болниците. Орязването на парите стана по силата на нови анекси към националния рамков договор, които част от болниците подписаха с касата. Намаляването на средствата на здравните заведенията и финансирането им чрез делегирани бюджети накара Българският лекарски съюз да обяви, че медиците излизат на протест през септември.

Проблемът със здравните заведения беше и причината за среща между Борисов и съсловната организация. По време на разговорите двете спорещи страни са се разбрали болниците, които нямат средства да финансират дейностите си, да получат допълнително пари. В тази връзка от днес здравната каса започва срещи с шефовете на лечебните заведения, за да се прецени кои от тях ще получат допълнителни средства. По думите на премиера допълнително финансиране ще получат всички болници, които имат нужда, без да се отчита фактът дали са подписали или не анексите с НЗОК.

Въпреки това шефът на лекарския съюз Цветан Райчинов заяви, че протестът на лекарите може и да се състои. Ние няма да се съгласим с делегираните бюджети, може да говорим за прогнозни или планови такива, но не и за фиксирани плащания към болниците, добави той.

Същевременно Райчинов обяви, че парите на здравната каса няма да достигнат, поради което най-вероятно ще се наложи нова актуализация на бюджета на НЗОК.

- Вярно е, че всички мои колеги от кабинета бяха питани от медиите за работата им, а аз не, което малко ме наскърби, тъй като на преден план се изкара този измислен скандал с мои реплики, извадени от контекста в един свободен разговор. Наричат ме министър на „външните” българи, но имам задачата да отговарям за вероизповеданията, която е една много смислена и важна за всяка нация задача. У нас има регистрирани 106 вероизповедания, като само будистките са три. Немалка част от тях са търговски фирми, които се възползват от нашето законодателство и внасят стоки без мита и акцизи. Отговарям също така за държавната агенция архиви. Но преди всичко ме свързват с нашите съграждани зад граница, които са над 4 милиона. Ние имаме една емиграционна общност, която се създаде през последните 20 години и наброява около 1,5 млн. души. Други над 2,5 млн.човека са нашенци от т.нар. исторически общности, населяващи главно територии, които са ампутирани от държавата ни след неуспешните войни за национално обединение през ХХ век. Има хора, които са се изселили на вълни по време на турското робство. Тогава българите са се заселили по южните части на Молдова и на Украйна и до днес са си там. По мое скромно мнение те са сред най-симпатичните български общности – добродушни, сърдечни, изключително трудолюбиви. Опазването на тяхната национална идентичност е приоритет номер едно за нас. Това правим по различни начини – чрез подпомагане на църквите, училищата и като осигуряваме българско гражданство за онези, които желаят това.

- Какво конкретно направихте за нашите сънародници зад граница?

- Осигурихме заплати и безплатни жилища за българските свещеници в чужбина. Месечно получават по 500 евро, а в посолствата и консулствата ни са им осигурени безплатни апартаменти. За една година църквите ни нараснаха от 31 на 37 и в момента се строят в Претория (ЮАР) и др. места. На училищата пък, които бяха 56, а вече са 111, по правителствената програма „Роден език” осигуряваме средства. Тук ще призная един тъжен факт – на много от местата ръководствата на съществуващите наши училища зад граница се изпокараха, разцепиха и това наложи създаването на още школа. Така стана в Атина и др. Интересен факт е, че вече и ромите емигранти зад граница си пращат децата в нашите училища от т.г. Така става в Париж, Кипър и др. Явно, че извън държавата и ромите стават патриоти, което впрочем е валидно и за голяма част от нашата емиграция. За първи път в Одрин се формира училище на българи мюсюлмани, а в Кипър наши преселници турци си направиха българско училище и искат учебници и помагала и т.н. Но чакаме решение на външното министерство какво да правим по този въпрос.

Трябва да призная обаче, че проблеми с българското гражданство на нашенци зад граница остават и те засягат над 2,5 млн. души. Десетки от тях са заявили своето желание за гражданство. И ако повечето ми колеги наследиха финансови дефицити от предходни управления, то аз наследих 60 000 молби за българско гражданство, подадени още през 2004 г.

- Защо тези молби са прашасвали толкова време в чиновническите чекмеджета?

- Поради липса на политическа воля. Една от партиите на тройната коалиция пък не е имала никаква сметка от това и е упражнявала натиск. Служителите във ведомствата твърдят, че устно им е разпореждано много-много да не се напъват по въпроса с гражданствата.

- ДПС ли визирате?

- Всеки сам може да се сети за коя партия става въпрос. Тъй като техните гласове от чужбина изведнъж щели да добият по-малък процент тежест и вместо 5 депутати, влизащи с гласове от чужбина, ще могат да вкарат 1. Много е просто. Затова са били бавени преписките, по тази причина се е развъдила и корупцията. За да минат по-напред в списъците, хората са плащали по 10 000-15 000 евро. Даже има данни за хора, които са се бръкнали с по 100 000 евро. Става въпрос за големите престъпници, които са се установявали у нас през годините. Затова направихме закона за българското гражданство така, че да елиминира всякакви възможности за тези порочни практики и определихме срок от 1 година за движение на документите без посредници. За една година имаме 17 000 нови български граждани.

- Какви са тези хора?

- Млади, образовани, специалисти - лекари, компютърни специалисти, юристи, които лесно си намират работа.

- Това звучи малко фантастично на фона на безработицата у нас...

- А вие имате ли безработни приятели висшисти, питам аз напоследък. Твърдя, че работа за образовани хора у нас има. Няма за тежка физическа работа, за строители. Има остър недостиг на лекари у нас, всеки ден напускат по един доктор и няколко сестри, твърди колежката ми Борисова. Техните места се заемат от идващите наши сънародници предимно от Македония, Молдова, Украйна и Западните покрайнини. Вече казах, че това са млади хора, които тепърва ще раждат български деца и дай Боже, да ликвидираме демографската ни криза поне в частност. М.г. българите сме намалели с 27 000, но вече имаме 17 000 получили гражданство, остава разликата от 10 000 да се навакса и да докараме демографския баланс. Тук е мястото да кажа, че работим с Министерството на правосъдието и с ДАНС и да ги похваля за техните усилия.

- Тези нови български граждани ще подобрят ли „качеството на материала”, който преди време премиерът определи като „кофти”, а вие сега като „шибан”?

- Дайте да не им вменяваме повече функции, отколкото носят и очакваме от тях. Българинът си е българин навсякъде. Трудно се справям с разделението на българите по света – както в историческите общности, така и в емигрантските. Там, където има петима българи, веднага възникват три организации и всяка е с претенции за автентичност. Те няма как да подобрят взаимоотношенията помежду ни, защото не са по-различни от нас.

- Как ще коментирате масовките срещу вас по повод на думите ви, след като повечето хора гласуват доверие на кабинета, защото и вие, и премиерът, и др. им говорите с техните думи, със същия лексикон?

- Такива сме ние, българите. Никъде по света свети мощи не биха били посрещнати с такъв скептицизъм като у нас. Народът е разделен. Направили са анкета, ето я, вижте, че 51% от запитаните одобряват думите ми, с което не се гордея. Защото такава реплика, с такъв смисъл, който влагат вашите колеги, аз не съм казал. Имах предвид определени археолози, но не всички, разбира се. Та аз говоря на екипа си: „Здравей, народе”, или „Каква я свършихте, народе”. Вие ме познавате от години, допускате ли, че за своя народ мисля и мога да кажа буквално това?

- Не, но е странно, че веднъж ви избират заради простонародното ви говорене, втори път ви хулят, защо?

- Не съм вложил в тази реплика обидно съдържание. Всичко съвпада с това, че от 1 август всички са в отпуск и няма скандали, затова се наблегна на мои думи, извадени от контекст. Но тази масовка си има и добрия ефект – норвежкото правителство ни дава 500 000 евро за разкопките на остров Св. Иван и за реставрацията на манастира.

- Не е ли парадоксално – сега ви съдят за изтървана реплика, а вие уволнихте шефката на агенцията за чужденците Райна Манджукова също за непремерена реч?

- Не съм я уволнил за казани думи, това не е вярно. Тя си отиде за съвсем други неща, но за да запазим достойнството й като жена, майка и съпруга, няма да коментирам сега. Не го направих и тогава. Но категорично мога да кажа, че не става въпрос за злоупотреба с пари. Не ме питайте повече, защото няма как да обясня без да засегна достойнството й.

- Кои ви се ядосаха на коментара, че полуголи жени не бива да влизат в храмовете?

- Видях не повече от 5-6 жени по оскъдни бански, с пръски вода по тях, да се редят да гледат мощите в Созопол и по повод на тях го казах. Гротескно се получи, когато някакви активистки веднага ме нахокаха, че съм бил мразел българските жени и прочее щуротии. Аз много обичам българските жени. Но има култура на посещение в храмовете по цял свят.