13 октомври 2009 г. Тема: здравеопазване лекарите скочиха срещу идеи на кабинета



страница1/3
Дата05.03.2018
Размер420.73 Kb.
#61371
  1   2   3
13 октомври 2009 г.

ТЕМА: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ


Лекарите скочиха срещу идеи на кабинета
Медиците са против икономисти да решават за цените на клиничните пътеки
От Лили Войнова
Националният съвет на Българския лекарски съюз (БЛС) подкрепи докторите от пловдивската колегия и се обяви срещу промените в Закона за здравното осигуряване, подготвени от депутати от ГЕРБ и министерствата на здравеопазването и финансите. Документът предвижда цените и обемите на медицинските услуги вече да се определят от агенция към финансовия министър. Според ръководството на БЛС така се отменя досегашното договаряне между здравната каса и лекарите и се изземват утвърдени през годините права на съсловната организация.

"По този начин се прави опит да се одържави здравеопазването и да се намали влиянието на БЛС. Освен това нито едно от нашите предложения не е взето предвид, въпреки уверенията, че при подготовката на законодателните промени ще участват и хора от съюза", каза пред "Дневник" председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов. Според него новото правителство е тръгнало по стъпките на кабинета "Станишев". Той даде пример, че в законопроекта не са отменени текстовете, които позволяват на здравната каса сама да определя правилата за работа и да въвежда лимити в болниците, ако не се подпише Национален рамков договор.

Промените в Закона за здравното осигуряване бяха обсъдени на кръгла маса преди седмица и вече са внесени в парламента. Според финансовия министър Симеон Дянков премахването на досегашната практика за договаряне на цените на клиничните пътеки ще помогне да се избегне лобизмът при остойностяването на медицинските услуги.

Министърът заяви, че ще отстоява докрай идеята цените да се изготвят от икономисти. "Лекарите и фармацевтите са много добри специалисти в своята област, но не са учили ценообразуване", аргументира се Дянков. От БЛС обаче заявиха, че проблемът е много голям и съюзът ще обсъди по-твърди действия на отчетно-изборния си събор на 16 октомври.




Уволниха директора на “Майчин дом” без мотив
Диана Тенчева

Д-р Методи Янков Директорът на “Майчин дом” д-р Методи Янков е получил известие от здравното министерство в четвъртък, че трябва да освободи шефския пост. Без да се посочва мотив. “В петък предадох болницата на новият й началник доц. Виктор Златков”, каза вчера д-р Методи Янков. Той добави, че е наясно, че във всеки момент и без мотив принципалът (собственикът в лицето на здравния министър) може да го освободи. “Това е право на министъра и аз напълно се съобразявам с решението му”, каза още Янков.

По повод махането му в медицинските среди се появиха слухове, че ще бъде разследван за 3 млн. лв. “Няма такова нещо! За такава стойност е обявена обществена поръчка за апаратура. За нея документи подадоха 10 фирми, но все още не е приключила”, добави д-р Янков. Става дума за купуването на три апарата - рентген, ултразвуков томограф за диагностика на млечните жлези и ядрено-магнитен резонанс.

“Лекарите в болницата ме приеха много добре, но има една клика, която от 11 г. вилнее там. Тя не преглътна редови лекар да й е шеф, а не някой доцент например. Освен това разбутах мафията в “Майчин дом”, извадих плащания на светло и ето какво се случи”, каза д-р Янков.

С нов директор заради натрупан борч от милиони от петък е и Александровска болница. Оглави я неврологът проф. Лъчезар Трайков.


Чиновници вземали по 800 лв. повече от лекари
Николай СПАСОВ

Чиновниците от админи­страцията в ДКЦ-5 в район „Тракия" в Пловдив взема­ли с близо 800 лева повече всеки месец от лекарите в дружеството, показва об­щински доклад. Медицинският персонал е получа­вал между 250 и 270 лева. Средната месечна заплата в дружеството на админи­стративния персонал за 2008 г. възлизала на 2347 лева.

Резултатите от провер­ката бяха съобщени вчера от ресорния заместник-кмет Александър Констан­тинов. Той категорично от­рече публичното огласява­не на констатираните 38 нарушения да имат връзка с конкурса за нов управи­тел на МБАЛ „Свети Геор­ги". За поста най-спрягано­то име е на досегашния шеф на ДКЦ-5 д-р Калин Калинов. Констатираните нарушения можели да се отстранят от самото ръко­водство на ДКЦ-5.


От 1800 анестезиолози в България останаха 800
Диана Тенчева

1800 бяха анестезиолозите преди 5 години, а сега техният брой е едва 800. Тревожната новина съобщи доц. Николай Петров, президент на Българското дружество по анестезиология и началник на Клиниката по реанимация във ВМА. Специалистът добави: “Търсим подкрепата на обществото, на колегите от другите специалности и на медиите, за да ги запознаем с проблема и да разберат, че положението наистина е сериозно”.

А като няма достатъчен брой специалисти, то започва да страда и качеството на останалите медицински услуги. Защото анестезиологията е свързана с всички останали специалности. “От нея зависи работата на хирурзите, неврохирурзите, ортопедите, уролозите и т. н. От друга страна анестезиолозите лекуват най-тежко болните, пациентите с най-висок риск за живота като например тези в кома, с огнестрелни рани, след опасни операции. Пак тези лекари са пряко свързани и със спешността - първи реагират при масови бедствия или аварии, както беше в случая с 15-те удавени българи в Охридското езеро”, категоричен беше доцентът. Той напомни, че реаниматорите са били и първите наши лекари, отишли на мисия на НАТО.

“Както виждате тази специалност има отношение към националната сигурност на страната, затова не трябва да ни е все едно дали има или не достатъчен брой представители”, отбеляза президентът на дружеството. Когато те обаче са недостатъчно се стига до ситуации, при които 1 анестезиолог работи в 2-3 операционни зали. А това води не само до снижаване на качеството на обслужване, но и до рискове за живота на пациента. Последиците може да са много сериозни. Някои болници обаче имат само по 1 анестезиолог.

Ето причините за “топенето” на тези специалисти:

Една част от тях забегнаха още преди години в страни от северна Африка като Либия, Тунис, Алжир, Мароко. След престой от 5-10 години те се върнаха в България, но започна нов процес на миграция.

Стигна се до сегашната ситуация - да “изнасяме” анестезиолози за развитите европейски страни като Германия, Франция, Великобритания, Ирландия, по-малко за САЩ и Канада. “Знаете ли, че колонията на българските анестезиолози във Франция е от 150 човека!”, добави доц. Петров. И обясни, че става дума все за доказани и изградени специалисти. Защото за посредствените място зад граница нямало. “Тук ще дам за пример случая с моя колежка, която замина да работи в университетската болница в Кеймбридж и то като шеф на екип”, каза доц. Петров.

В Европа нашите лекари освен признание и по-висок стандарт на живот, получават много изкусително възнаграждение - от 6000 до 11 000 евро. Каква е ситуацията у нас? В Сливен анестезиолог взима между 400 и 500 лв., масовата заплата е 500-7000 лв., а във високотехнологичните болници като ВМА се получават по 2000-3000 лв. “Нашата болница обаче е оазис, тъй като ген. Стоян Тонев винаги се е стремил да ни осигури най-добрите условия за работа и достойни възнаграждения”, завърши доц. Петров.




Лекари се отърваха с глоби за източване на здравната каса
Само с глоби бяха наказани трима лекари, които са издали на близо 100 жители в общината фалшиви амбулаторни листове и са нанесли щети за хиляди левове на здравната каса, съобщи Дарик радио.

Докторите от болницата в Сандански Иван Илиев, Димитър Гогушев и Антон Томов попълвали неистински медицински документи. Въз основа на тях от Районната здравна каса в Благоевград са източени хиляди левове. Престъпното деяние на тримата лекари е извършено в периода 2004 - 2005 година.

Подсъдимите са признали вината си и са сключили споразумение с прокуратурата, като по този начин са си издействали присъди, значително по-ниски от предвидените в Наказателния кодекс.

Глобата за д-р Илиев е 1000 лева, за Гогушев - 400 лева, а за Томов - 650 лева. Лекарите трябва да платят и 3700 лева за разноските по делото и експертизите на съставените фалшиви амбулаторни листове.

Тримата лекари веднага след произнасянето на наказанията са платили задълженията си, съобщиха от Районния съд в Сандански.


Продължават смените на болнични директори
Ана Атанасова

Директорът на областната болница в Перник д-р Симеон Василев е освободен от поста, съобщи агенция "Фокус". Сменен е и бордът на лечебното заведение. Мотивът е неефективно управление.

Новият директор е началникът на отделението по хемодиализа д-р Вяра Церовска. "Тя беше на четвърто място в кандидатдепутатската листа на ГЕРБ за парламентарните избори", отбелязва "Фокус". Бившият вече директор Василев пък беше депутат от БСП в предния парламент.

Това е поредната смяна в ръководството на голяма болница. В първите си дни новият екип на здравното министерство започна проверки в болниците с най-големи дългове. Вече бяха отстранени директорите на двете най-големи лечебници у нас - "Св. Георги" в Пловдив и Александровска болница в София. И двамата бяха кандидат-депутати на БСП на последните избори.




Кризата направи община Бургас най-големия инвеститор в региона

Голяма част от консултантите по европроектите, вместо да ни помогнат, ни объркаха, казва бургаският градоначалник Димитър Николов
Наделина Анева

Димитър Николов е кмет на Бургас от 2007 г. от квотата на ГЕРБ. Роден е на 21 май 1967 г. Магистър е по организация и управление на търговията и има професионална диплома по мениджмънт от НБУ. Бил е регионален координатор на ГЕРБ в града, зам.-председател на Бургаската търговско-промишлена палата, председател на Консултативния бизнес съвет в Бургас, шеф на Комисията по икономика и инвестиции към Общинския съвет на града, регионален председател на КРИБ.


- Г-н Николов, всички казват, че кризата тежко удари общините. Как точно?

- Чувствително паднаха приходите във възмездния данък, когато се придобива имущество. Това е т.нар. нотариална такса. Конкретно за община Бургас спадът е с около 7-8 млн. лв., което за нашия град е доста сериозна цифра. Това повлече намалени приходи във всички технически услуги, свързани с издаване на разрешителни, визи за проектиране, за строеж. Всичко това се случва заради намаления обем строителни инвестиции както в жилищната сфера, така и в бизнес проектите. Другият спад са по-малкото постъпления при разпореждане с общинска собственост. Вече няма желаещи фирми или частни собственици, които категорично да участват в явните търгове за продажба на общински имоти, които обявяваме. Редица имоти останаха непродадени заради изключително слабия интерес към тях, а това е заради по-трудното кредитиране и финансиране на такива проекти.

- Как решавате проблема с големия дефицит в бюджета ви?

- Може би до края на годината при нас той ще бъде между 7 и 10 млн. лв. Тези пари бяха заложени в балансирания бюджет в началото на годината, но ще останат неизпълнени като приход. Макар че взехме всички мерки в началото на годината при съставяне на бюджетите, спазихме изискванията и напътствията на МФ. Може би и те, когато са пращали напътствията с какви проценти да си коригираме приходната част, не са знаели какъв ще бъде реалният размер на кризата.

- В тези напътствия изобщо имаше ли намек или предупреждение за криза?

- В тях имаше конкретни предложения в кои посоки да редуцираме приходната си част и ние го направихме. Но се оказа, че мащабът на кризата е по-голям от прогнозите.

- При тази изненада от кризата с около 10 млн. лв. минус как реагира община Бургас?

- Първо, не се уплашихме и панически не се лутахме. Напротив, в началото на годината взех решение за антикризисна програма и мерки. Тя е отворена с възможности да се актуализира непрекъснато. Направихме няколко конкретни стъпки. Първо, създадохме добре работеща дирекция за кандидатстване по европейските проекти, което се оказа успешен ход. Станахме най-големият инвеститор в Бургаска област в момента. Осигурили сме бизнес дейност за около 130-150 фирми в града, а това е страшно много в момента. Имаме спечелен проект за подобряване на общинската инфраструктура. Подписахме договор и в момента сме на финала на изпълнение на проект за общински път. На територията на общината имаме малко - едва четири, общински пътища, повечето са от републиканската пътна мрежа. Имаме спечелени проекти по образователната инфраструктура, по културната инфраструктура, по програмата за ликвидиране на свлачищата. Имаме спечелени два проекта по "Околна среда", решаваме проблемите с отпадните води и водоснабдяването на най-големия жилищен комплекс в Бургас за около 80 000 души.

- На каква стойност са сключените ви договори по европрограмите?

- За над 80 млн. лв. В същото време спечелихме техническа помощ по програма JASPERS за един много мащабен проект за интегриран градски транспорт, по който сме пилотна община. Хубавото е, че специалистите, които подготвят проекта, не са български, а европейски, изпратени от Брюксел. Това са хора с много богат опит и когато те попълнят проекта, 99% е сигурно, че печели. Надявам се, че в началото на следващата година той ще бъде одобрен.

- Всичко това показва, че вие много по-рано сте започнали да се готвите за кризата, създавайки ефективно и работещо еврозвено. Нещо, което го няма във всички общини.

- Да, първите тенденции и симптоми за тежка финансова година ни мобилизираха предварително да подготвим тези проекти. Това изисква време, а също натиск и усилия. Аз разпределих успешно по-неприоритетните си задачи като кмет и вложих своите усилия в управление и наблюдение на този процес. Когато кметът е лично ангажиран, нещата с усвояването на европарите се случват по-бързо и по-качествено. За съжаление аз нямах късмета да наследя готови и приети проекти, за да мога да ги приложа при оперативните програми.

- Като член на УС на сдружението на общините имате ли наблюдение дали тъкмо това не е проблем и на другите общини?

- В по-малките общини това е един много сериозен проблем. Колегите от по-малките общини обикновено разчитат на консултанти. За съжаление и аз се напатих на "консултанти", защото бяхме съветвани от ресорни министерства и от много добри експерти да ползваме консултантска помощ. Оказва се, че консултантите са много различни и голяма част от тях, вместо да ни помогнат, ни объркват повече. Или използват конкретния проект, за да трупат опит и те самите да се обучават в ход.

- Изнудват ли общините консултантите?

- Изнудване е силна дума, може би с кадифени ръкавици, с любезно настояване. Във всеки от проектите има заложени параметри, които самата програма одобрява като присъщи разходи за подготовка на проекти, и те се съобразяват с това. Не е въпросът в парите, защото е нормално, когато някой ти извърши техническа услуга, насреща да бъде овъзмезден за този труд. Проблемът е, че няма достатъчно добре подготвени консултанти със сериозен опит.

- Вашата община има най-много одобрени проекти с пари от ЕС, но все пак по време на тройната коалиция имахте ли усещането, че в някои министерства ви блокират?

- Да, имаше такива неща, но това вече е минало. Имаше административни препятствия, елементарни и глупави, които ни бавеха, но аз го отдавам на по-ниското ниво администрация, която може би лобира за определени фирми и консултанти. За големите градове това е изключително трудно.

- Имаше ли феодализация на министерства?

- Може би дотолкова, доколкото конкретни министерства се управляваха от конкретни партии, това реално забави целия механизъм за силна предкампания и активна кампания за усвояване на еврофондовете. Оттам може би е и ниският процент за усвояване на евросредствата. Не това е основната причина, но е една от причините.

- Да се върнем към кризата. Имате планирани социални дейности, а 10 млн. лв. от бюджета ви не могат да бъдат осребрени. Какво друго правите?

- Това е въпрос на гъвкавост и приоритети в самата община. Отлагаме проекти, които не са толкова важни и спешни. Но всички, които са за деца, детски градини, образователната, здравната и социалната инфраструктура, важни обекти, свързани с ВиК услуги, гарантиращи стандарт на живот, са приоритет. И за тях няма риск. В същото време, виждайки кризата, успяхме да си осигурим един привлечен кредитен ресурс под формата на банков заем, който ни дава тази стабилност и свобода да компенсираме липсващите средства. 16 млн. лв. сме взели от ОББ и може би няма да успеем да усвоим целия ресурс.

- Поискаха ли ви гаранции за този заем?

- Класическите гаранции като залог на активи няма. Защото финансовата стабилност на община Бургас е достатъчно висока. Имаше конкурс и се спряхме на най-добрите условия. Това е премерен риск за община Бургас. Всички проекти по капиталовата програма, които бяха заложени с едни параметри, се обезпечиха с по-малко средства. Голямата конкуренция сред строителните компании ни спести финансов ресурс. За изграждането на една детска градина, за която бяхме предвидили 1.2 млн. лв., при конкурс с 20 кандидати спечели фирма за 870 000 лв.

- Като морска община вероятно имате впечатление как се отрази кризата на туристическия сезон?

- Тази година се оказа, че въпреки кризата в град Бургас има с 20% повече туристи. Това се дължи на по-големите активности на общината с цел привличане на туристи. Бяха направени различни мероприятия, фестивали. Дал съм разпореждане на администрацията да разработи програма с цел увеличаване на сезона и в неактивния период, да намерят събития, които да привлекат български и чужди туристи от страната и чужбина. С интерес очаквам този анализ. Положителните практики ще бъдат допълнително заложени и за следващия бюджет. Част от тези приходи постъпват в общинската хазна, но ме радва, че отива и в частния бизнес.

- По време на криза изострят ли се отношенията между кмета и общинския съвет или напротив?

- Не мога да се оплача. Мисля, че съветниците са достатъчно интелигентни и вникват в трудностите, гледат конструктивно и ми помагат.




372 хил. души се осигуряват в частни здравни фондове

Общите премийни приходи в сектора възлизат на около 25,84 млн. лева
Соня Стамболийска

Близо 372 хил. души е броят на здравно осигурените лица в дружествата по доброволно здравно осигуряване. Това обявиха вчера от Комисията по финансов надзор в официалния си сайт. Представените данни са от отчетите на застрахователите и на дружествата по доброволно здравно осигуряване към края на юли тази година. От тях става ясно, че здравно осигурените лица са с почти 2 хил. повече, отколкото през същия период за 2008 г. По-голяма част от осигурените са по договори на работодатели, осигуряващи служителите си. „Между 5 и 10% са хората, които лично отделят пари за допълнителни здравни грижи“, заяви пред „Класа“ д-р Стефан Таралежков, главен секретар на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване. Според него техният брой няма да се увеличи, без да бъдат извършени сериозни законодателни промени.

Общите премийни приходи в сектора за първите седем месеца на годината възлизат на близо 25,84 млн. лева, с което се отчита ръст от 37,5 % на годишна база. Най-голям относителен дял в премийния приход заемат пакетите „Други здравноосигурителни пакети” – 31,2%, и „Извънболнична медицинска помощ” – 25,4%. Премиите, събирани за извънболнична помощ, отбелязват и най-висок ръст на годишна база от близо 93%. Основна част от тях са приходи по договори на трите най-големи фонда у нас - "Дженерали Закрила здравно осигуряване", "България Здраве" и здравноосигурителният фонд "Доверие". При пакета „Болничната медицинска помощ“ се отбелязва ръст на приходите с 90%, като те достигат почти до 4 млн. лева.

Министърът на финансите Симеон Дянков заяви в интервю пред в. „Стандарт“, че вноската в частните фондове трябва да стане задължителна. Според него от 8-те процента, които сега се плащат за здраве, 6,5% може да отиват в здравната каса, а 1,5% - в частните фондове. Дянков коментира още, че трябва да се даде възможност на здравните фондове допълнително да увеличават предлаганите услуги.




За доброволното осигуряване

Частните здравни фондове наистина могат да осигурят пакет от услуги, ако заработят реално
Само 370 хиляди българи ползват допълнително здравни услуги. Това става ясно от данните на Комисията по финансов надзор, публикувани в официалния й сайт. Цифрата не е впечатляваща, а още по-незначителна става тя, като се види, че всъщност голяма част от въпросните допълнително здравноосигурени не знаят, че имат право на специален пакет от услуги. Защото има случаи, когато предприятията сключват колективни договори с определени здравни фондове и забравят да кажат на работниците си. Тази практика даде повод на експерти и общественици да заговорят, че и частните здравни фондове могат да се контролират. Схемата била проста – даден фонд, свързан с определени интереси, сключва договор с дадено предприятие, което не може да откаже, ако иска да функционира нормално и да няма неприятности.

Очакванията са това да се промени с въвеждане на задължителното осигуряване и осигуряване на пакет от здравни услуги в съответните фондове. Ако това стане, плащанията под масата могат и да спрат. За целта обаче трябва да има истинска конкуренция и реални услуги, които да убедят българите да плащат за здраве легално. Което пък от своя страна значи, че реформата в здравеопазването най-сетне трябва да се осъществи.




Лъчезар Богданов, управляващ партньор в Industry Watch Group: Бюджет 2010 е най-големият тест за кабинета от 1997 г. насам

За пръв път от 12 години насам трябва да се прогнозира по-слаба икономика и как тя ще се отрази на приходите в хазната
Лъчезар Богданов е управляващ партньор в Industry Watch Group - компания, която се занимава с икономически изследвания. Магистър по счетоводство и контрол от Университета за национално и световно стопанство, от 1996 г. Богданов работи в Института за пазарна икономика. Работи и като експерт по няколко проекта на Институт “Отворено общество” – София. В Industry Watch е от началото на 2004 г. Богданов е експерт в областта на фискалната и данъчната политика, европейската интеграция, пазара на недвижими имоти и приватизацията.
- Г-н Богданов, вече излязоха данни за бюджет 2010 – очаква се икономически спад от 2% и с около 10 млрд. лв. по-малък БВП, по-малко приходи с 6,5 млрд. лв... Вашият коментар?

- Това е най-големият тест за правителството след 1997 г. От тази година насетне каквито и прогнози да се правеха и каквито макрорамки да се залагаха като цяло икономиката изненадваше приятно, тоест реално се оказваше, че резултатите са малко по-добри и че събираемостта е малко по-висока. В крайна сметка доста години критикувахме правителствата, че водят консервативна политика, а после реализират големи излишъци.

Това ще е първият бюджет, правен след 1997 г., в който наистина ще трябва да се прогнозира по-слаба икономика и да се направи трудната прогноза как тя ще се отрази на приходите в бюджета. Аз още не мога да видя увереност, че тази прогноза е добре направена, защото все още нямаме достатъчно детайлна информация, за да установим доколко правителството реалистично оценява очакваните негативни развития в събираемостта на приходите.

- Достатъчно ли е съкращаването на разходите и намаляването на администрацията с 15%? Говори се за още 10% съкращения на разходите до края на годината? Къде е оптималната граница?

- Според мен това е доста незначителен ход, все пак до края на годината остават 2 месеца, така че ако за тези месеци се съкрати нещо, едва ли коренно ще промени картинката за бюджет 2009. 10% върху 2 месеца са на практика 1,5% от предвиденото за харчене през годината.

По-важно е какво ще бъде заложено за 2010 г. Моите притеснения са, че подходът на правителството отлага част от разходите, но не ги отменя. Това означава, че се поемат ангажименти, но нещата няма да се правят тази година, а ще останат за 2010 г., пък тогава ще се реши какво да се прави. Като цяло стремежът още тази година да се покаже, че новото правителство влиза с ясни намерения по отношение на създаване на твърд бюджет, е похвално. Обаче това трябва да се прави наистина със стартиране на истински реформи с цел повишаване на ефективността на публичния сектор, а не да се окажем изненадани януари-февруари, когато всички тези неразплатени плащания ще трябва да бъдат платени. Важно е да видим как секторите ще бъдат реформирани така, че да произвеждат по-добър продукт за същите или за по-малко средства.

- Според разчетите единственото министерство, в което няма да се съкращават разходи, е образованието. Тази мярка правилна ли е съобразно етапа на кризата, в който се намираме, и необходимостта от икономии?

- Всяка година по това време настава крайно неползотворен дебат, в който различните министерства и интересите на секторите надигат публичен вой и казват, че са им необходими много повече пари. После финансовият министър казва, че няма толкова пари и че трябва да се съкратят и после всички са недоволни. Тази година също не е изключение и според мен това е безсмислен дебат.

Важно е за какво ще бъдат похарчени парите и като се каже, че ще се съкращават, трябва да се види от какво може да се намалява. Дали от заплати, от издръжка на администрацията, инвестиции в не много смислени активи или нещо друго. Това е по-важно и трябва да следим правителството във всяка конкретна сфера какво възнамерява да прави. Например, смята ли да променя нещо във финансирането на висшето образование, смята ли да променя модела на здравно осигуряване или по отношение на полицията и така нататък.

- Финансовият министър заяви, че започва реформа в здравната система. Сред предвидените мерки е промени в Закона за здравното осигуряване, промяна на типа и броя здравни заведения и други. Мислите ли, че това ще бъде достатъчно и каква трябва да е реформата според вас?

- Според мен здравеопазването трябва да се превърне в пазар, в който има конкуриращи се доставчици на здравни услуги. Трябва да има конкуренция между тези, които финансират здравеопазването - било то директно хората, които предпочитат и могат да плащат от джоба си за конкретни здравни услуги, или финансови институции – осигурители и застрахователи, които предлагат осигуровки и застраховки за здраве. Това, разбира се, ще разбие монопола на здравната каса и ще включва приватизация на болници.

Нужни са и бюджетни ограничения, които включват спиране на практиката трайно губещи и неефективни лечебни заведения да бъдат финансирани в последния момент само за да не бъдат закрити. Това, което виждаме в момента, са първи стъпки, но за мен те са по-скоро запълване на дупки, отколкото реформи. Големият проблем е, че реформата в здравеопазването се прави от лекари, а все пак те са от едната страна. Както например, на футболен мач съдията е неутрален, така би трябвало да е и тук. Аз очаквам много сериозен натиск от вътрешния бранш срещу всякакви пропазарни реформи, насочени към ефективност и прозрачност.

- Сред здравните промени е и тази вноските в частните фондове да станат задължителни. Това добра идея ли е?

- Колкото по-малко задължение и насилие от страна на държавата, толкова по-добре. Но ако за определени дейности се приеме, че трябва да има задължително плащане, то поне нека да има равни условия и конкуренция. Тоест, ако правим частни фондове, за какво ни е здравна каса. Защо трябва да имаме задължително здравно осигуряване в държавната здравна каса и после още веднъж в частните фондове. Ако приемем, че държавата може да поддържа модел, в който задължително хората да се осигуряват в частни фондове, тогава здравната каса да стане просто наравно с тях. Такъв модел има в Холандия, там хората имат избор къде да се осигуряват. Подобен модел е и “Гражданска отговорност”, но там няма държавна компания, а всички са конкурентни.

- Какви други антикризисни мерки според вас може да се предприемат? Къде още могат да се търсят резерви, които да оптимизират разходите?

- Основният проблем е в либеризация на пазарите, правителството е неефективно, защото се опитва прекалено много да регулира. Поставя нереалистични амбиции и цели, иска да се меси навсякъде, да контролира. Всяко министерство, община и администрация искат да контролират нормалния частен живот и бизнес и от там се натрупват огромни административни бариери.

Няма как администрацията да се свие, разходите също, ако не се свие обхватът на това, което се контролира. Ако ГЕРБ смята, че е десноцентристка партия, това, което трябва да направи, е да дерегулира. Тоест доброволно да се откаже от намесата си в определени сфери и от там ще се появят огромни резерви.

Има няколко принципа, които в администрацията могат да се употребяват. Като например да не се представят документи, които са вписани в официален регистър, тоест да не се вадят копия, а администрацията служебно да си проверява данъчния номер или БУЛСТАТ-а или други неща. Нищо не пречи ведомствата да се питат по електронен път едно друго.

- Не ви ли се струва, че едва ли не в движение кабинетът търси баланс на интересите (например за акциза на алкохола, дали осигуровката да се намали с 2% или с 5% от 1 януари, дали да се вдигне наказателната лихва за просрочени дългове и др.). Мислите ли, че ще се намери правилният начин, за да сформират балансиран бюджет?

- Това, което виждам в момента, е феномен, характерен за партията ГЕРБ, заради нейното естество на популярна лидерска партия. Те търсят решения, които ,общо взето, не засягат никого. Търсят само популярни решения и досега правителството не е влязло в никакъв директен конфликт, който да е засегнал сериозен обществен интерес или големи групи бизнеси. То като че ли обещава да прави неща, които са добри за всички. Това очевидно няма да издържи дълго и ще трябва да направят някакъв избор, тоест да направят добро за един или лошо за друг. Например, повишаването на акциза на цигарите минава, защото дори и пушачите са гузни заради това, че пушат. Определено кабинетът търси варианти, които да нямат сериозни негативни обществени ефекти, затова не се правят по-тежки реформи.

- Какво е вашето мнение за мащабните съкращения и реформи в приходните агенции? Ще донесат ли успех?

- Мисля, че това, което Дянков направи, е, за да даде личен пример. И щом се налагат съкращения в различните администрации, разбира се, че първите, които почнат, ще са тези, които го предлагат. Аз не мисля, че това съкращение е направено, за да донесе по-добра работа в митниците или в НАП, дори има вътрешна съпротива.

- Според вас какво е състоянието на икономиката в страната? Каква е вашата прогноза за отминаването на кризата и стигнахме ли дъното?

- Състоянието на икономиката е малко по-добро от това в ЦИЕ. За съжаление твърде големият оптимизъм за стабилизиране на нещата в САЩ и Европейския съюз според мен са доста нереалистични и надценени. Ако някой очаква след няколко месеца бърз растеж, това няма да се случи. Не знам дъно или не, но следващата година ще е трудна. Ако правителството има амбиции, ще трябва да се търсят вътрешни мерки, които да поощряват икономиката и предприемачеството.





Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница