БСП ЗАБАТАЧИ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, СРАМНО Е ДА КРИТИКУВА

­ Г-н Алексиев, как ще коментирате започналата подготовка за вот на недоверие от страна на БСП?

­ След като оставиха държавата в плачевно състояние, смятам, че не е морално от тяхна страна да подемат подобна инициатива. Освен това е и нахално. Защото проблемите в здравеопазването са изцяло забатачени от тях. Обърнете внимание, че половината от червения Министерски съвет е в парламента. И сега точно тези хора да искат вот, е доста срамно.

­ Миналата седмица след среща с премиера електроразпределителното дружество ЧЕЗ съобщи, че ще даде на държавата дивидент от 41 млн. лв. През лятото заради инциденти, в които бе намесена друга компания ­ ЕVN, се създаде напрежение за туристическия сезон. Какво се прави, за да не се случва това отново?

­ Трябва да кажа веднага, че вината отново е в предишните управляващи. При направената среща с министър Дянков, представители на НЕК, на ЕVN и депутати стана ясно, че управляващите от БСП не са си изпълнили ангажиментите по рехабилитацията и изграждането на разпределителната мрежа. Бяха представени документи, от които се вижда, че те са били надлежно информирани за мерките, които трябва да предприемат, но не са си мръднали пръста. Вина имат и EVN, че са давали разрешителни и са включвали нови абонати, макар да са знаели, че мрежата не може да издържи. Нашето правителство е първото, което предприе конкретни мерки за решаването на такъв тип проблеми. НЕК започва след 20 септември рехабилитация на съществуващата мрежа по цялото Черноморие. Това са двата далекопровода ­ „Галатея”, който първи аварира, и вторият „Ахелой”. След това започва изграждането на трети далекопровод – от Айтос до Слънчев бряг, и нова елподстанция, която да захранва курорта. По предварителни разчети това ще струва около 40 млн. лв. и парите са осигурени.

­ Как ще коментирате предложенията на руската компания „Транснефт“ изцяло да финансира строителството на петролопровода Бургас ­ Александруполис, да отпадне транзитната такса от 35 млн. евро и разтоварването на нефта да не е на буй в морето?

­ Предложението на „Транснефт“ е много добро, но само за тях. Нека първо да попитаме дали те са запознати със ситуацията в региона и дали този петролопровод е желан от хората. Нека припомним, че бяха проведени три референдума по този повод – в Бургас, в Поморие и в Созопол. Повече от 70 000 души казаха „не” на проекта. Що се отнася до транзитните такси – „Транснефт“ бяха тези, които твърдяха, че 35 млн. евро са твърде много пари, сега пък предлагат друго – вместо тях да дават дивидент. Но е загадка какъв ще е процентът и колко години ще го получаваме. Смятам, че по-същественото е дали той ще се равнява на годишния оборот от летния туризъм по нашето Черноморие.

­ Колко е той?

­ Годишните данни още не са излезли, но по предварителна информация той е 3,5 милиарда евро. Като прибавим към това и парите от сивия сектор, получава се доста голяма сума пари. Излиза, че в момент, в който ние се опитваме да осветим сивия сектор и да направим така, че туристическият бизнес у нас да се развива, те се опитват да настроят общественото мнение срещу правителството. Само преди няколко дни „Транснефт“ пуснаха невярната информация, че финансовият министър Симеон Дянков ще преговаря с тях в Москва. Наложи се от министерството да опровергават. Сега пак те пускат подвеждаща информация.

­ Какво се цели?

­ Убеден съм, че се опитват да получат проекта с всякакви средства. Нека погледнем какво е участието на всяка една от страните по бъдещото трасе. 51% държи руската страна, по 24,5% държат България и Гърция. Нашият дял е изключително държавен. При гърците близо 23% се държат от големи частници, държавата им има само 1%. При руснаците е същото ­ предимно големи частни компании. Аз смятам, че и двете страни защитават корпоративни интереси. А нашата страна единствено защитава интересите на гражданите. Официалната позиция не е променена нито от премиера, нито от финансовия министър, нито от депутатите. Ние чакаме екологичната експертиза.

­ Кой я прави?

­ Това е международна компания. Всяка страна дава своите изисквания. Има един интересен факт. И той е за нефтеното пристанище Росенец. Първоначално, когато искаха от екологичното министерство в каква посока да се работи тази оценка, МОСВ препоръча освен въздействието върху околната среда при разтоварване на буй и оценка при разтоварването на пристанище. Отговорът беше, че не е добре да се разтоварва на нефтено пристанище, защото опасностите там са по-големи, има много по-голяма вероятност разливът да стане. И в един момент „Транснефт” заявиха, че са готови да разтоварват на нефтено пристанище. Истината за мен е следната. Черно море е изключително непостоянно и бурно море. За да бъде този проект печеливш, нефтът трябва да се превозва с 300 000-тонни кораби. Такива нямаме ние, нито руската държава – най-големите са 150 000-тонни, единствените с 300 000-тонни танкери са гръцките корабособственици. Гърция иска да застане на входа и на изхода. Но проблемът е, че Черно море е плитко и дори при драгирането на пристанище Росенец и удължаването на кейовете то не може да поеме такъв голям танкер. До 150 000 може да поеме, руснаците имат няколко. Затова те искат разтоварването да става на буй.

­ Тогава защо предлагат отново да се разтоварва на пристанище?

­ Ами в това е манипулацията – лансират тезата за разтоварване на пристанище, започват проучване в тази посока и накрая установяват това, което се вижда дори от пръв поглед – че няма как да стане там, а трябва да се ползва буй. Тоест това, което те целят от началото, но не искат да плашат хората. За сведение само ще кажа, че една от последните аварии, които станаха на такъв монобуй и за която слабо бяхме информирани, бе в Жълто море (Китай) с доста тежък разлив. Нека попитам още нещо – гарантирано ли е, че при прикачването на щранговете няма да има теч на петрол. Вие виждате, че при всяко наливане на бензин на бензиностанциите има капване. Най-страшният въпрос е за евентуалния терористичен акт. Кой ще гарантира нашата сигурност – руснаците и гърците да не мислите че ще участват. Ние ще трябва сами да решим този въпрос. А за да разрешим проблема, ще трябва да затворим за достъп голям участък около буя. Това на практика ще означава, че бургаският залив ще бъде блокиран и ще трябва да лишим рибарите от поминък.

­ Кога се очаква екологичната експертиза да бъде готова?

­ До февруари 2011 трябва да е направена.

­ Имате ли сигурността, че оценката няма да бъде манипулирана?

­ Вярно е, че българите сме малко мнителни, често задават този въпрос и неправителствените организации. Ние сме сигурни в независимостта на въпросната оценка. Освен това фактът, че нашето правителство отстоява националните интереси, също е важен за крайния резултат. В района на бъдещия тръбопровод се намират защитени територии като Поморийското и Атанасовското езеро, трасето преминава през един от най-интересните исторически паметници ­ вала Ерсикията. Не мога да допусна, че заради петролни дивиденти ние ще поставим под съмнение както природните забележителности, така и историческите.

­ Защо вие обсъждате този проект с министър Дянков, а не с министъра на енергетиката Трайчо Трайков?

­ В общественото мнение непрекъснато се натяква, че това е стратегически енергиен проект. Няма такова нещо. Това е инфраструктурен проект, ние само транзитираме нефта, затова и разговорите са със Симеон Дянков.
Визитка

Зам.-председател на парламентарната комисия по околната среда и водите

По образование е инженер технолог

Бил е заместник-кмет на община Поморие с ресор туризъм

Един от основателите на ГЕРБ в Бургаска област


Гледна точка
Вот на недоверие - без път и посока
БСП не знае точно за какво да критикува кабинета и това превръща процедурата в бутафорен инструмент
Яна Йорданова

Година и два месеца след началото на управлението на новото правителство БСП се присети да иска вот на недоверие. Само че не може да открие пътя към тази цел, защото все още няма формулирана тема. А искането на вот на недоверие само по себе си е демократичен и сериозен инструмент, който не бива да се снижава до нивото на бутафорна парламентарна практика.
Досега нито едно от гласуванията в Народно събрание не е довело до свалянето на кабинет. Единственият случай в най-новата ни история е падането на правителството на Филип Димитров. То оцеля, когато на 24 юли 1992 г. левицата внесе вот на недоверие за цялостната политика на правителството. На 28 октомври същата година обаче самият премиер Филип Димитров поиска вот, този път ­ на доверие. Имаше право да го направи, но сгреши. Тогава парламентът го отхвърли със 120 срещу 11 гласа.

Как стоят нещата в сегашния парламент? Сметките са прости. Няма как 40 депутати от БСП и 37 от ДПС да бутнат кабинета на ГЕРБ. Дори и към тях да добавим онези 11, които са независими. Но с математиката дотук.

По-същественото е нещо друго ­ няма лошо в това, да искаш вот на недоверие, но поне да знаеш за какво.

Защото този факт обезсмисля цялата процедура и я оставя да лети някъде в безвъздушното пространство. Според лидера на червените Сергей Станишев столетницата се колебае точно за какво да критикува кабинета, тъй като темите били много. Други социалисти пък гордо отсякоха, че БСП ще задейства процедурата на всяка цена. Това само по себе си звучи малко странно за партия с дългогодишна история. Защото какво излиза ­ може и да нямаш достатъчно аргументи за нещо, но ти на всяка цена искаш да критикуваш правителството и да проявиш нрава си на опозиционер. А и година и два месеца съвсем не са толкова много време, за да прецениш, че едно правителство не може да се справи с управлението на страната.

Да не говорим, че вот на недоверие се кани да иска същата тази партия, която остави държавата в незавидно състояние и срещу управлението на която имаше внесени седем вота на недоверие (последният беше точно за вкарването на страната ни в икономическа криза). А коментарите в докладите на Европейската комисия се въртяха около фразите „корупция” и „организирана престъпност”. Точно ГЕРБ ли носи вина за проблемите в здравната система, след като години наред болниците бяха източвани, а лекари са си подслаждали службата с по 60 000 лева заплата.

И то в лечебните заведения с най-много дългове.

Или пък как ще изглежда в очите на обществото идеята на друг социалист БСП да поиска вот на недоверие по темата вътрешен ред и правосъдие за слабата работа по овладяване на престъпността. „Такъв вот има смисъл. Той не би бил заяждане, нито отмятане на задължение, нито надиграване с ДПС кой по каква тема да го поиска. Не е вот заради вота. Стреляш по флагмана на флотилията. Който в правителството на Борисов е МВР”, коментира червеният Георги Кадиев в блога си. Това предложение звучи странно на фона на успешните акции на МВР, на професионалната работа на ведомството.

Това е факт, който бе отчетен дори от европейските ни партньори и едва ли някой може да го отрече. Затова ще е много интересно да наблюдаваме как БСП ще води дебат за вътрешния ред и сигурността точно с ГЕРБ. Тук оставяме настрана работата на съдебната система.

Друга съществена подробност е, че едва ли страната ни има нужда от подобни процедурни хватки, при условие че още сме в условия на криза. БСП също трябва да е наясно и че когато критикува дадени сфери от политиката на управляващите, трябва да е готова да предложи някаква алтернатива. А за момента такава няма. И всяка една политическа формация го знае много добре. Признаха го и депутатите от Синята коалиция, които се отказаха да водят разговори с червените. „Този вот цели политическа криза и предсрочни избори, които в момента са вредни за България в условията на икономическата криза”, коментираха сините.

От ДПС също признаха, че искането на вот на недоверие е сериозен инструмент, затова процедурата трябва да се осмисли много добре. А като се имат предвид мотивите на червените, този вот е някак си без начертан път и посока. И обречен на неуспех.

Цените на лекарствата в България са най-ниски в целия ЕС, но без ДДС, обявиха през уикенда от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България. Налогът върху добавената стойност върху медикаментите у нас е 20% и е колкото за останалите стоки и услуги. "В останалите европейски страни данъкът върху лекарствата е по-нисък, отколкото за другите стоки - в повечето случаи между 5 и 10 %", твърдят от асоциацията. Именно заради ДДС крайната цена на медикаментите у нас е по-висока, отколкото в доста страни от Европа.

Ниската цена на препаратите преди данъчното им облагане е резултат от серия мерки, предприети в последните години. За да се плаща дадено лекарство с публични средства, то трябва да е най-евтино в ЕС, което доведе до намаления от страна на производителите. Но това се компенсира от високия ДДС, който държавата отказва да намали. От ГЕРБ твърдяха преди изборите, че ще редуцират налога за медикаментите, но това не стана. Парламентът дори отхвърли законопроект на СДС за намаление на ДДС за тези стоки.

В България пациентите доплащат средно повече от половината цена на лекарствата с рецепта, които използват, а в страните от Европейския съюз финансирането с публични средства е средно 80% от цената на медикамента, съобщиха от асоциацията.

По техни данни през 2009 г. българите са платили около 794 млн. лв. за лекарства с рецепта, а здравната каса и здравното министерство - 627 млн. лв. В тези суми влиза и ДДС за 136 млн. лв.

Асоциацията недоволства и срещу готвени промени на начина, по който държавата и здравната каса плащат лекарствата. Според тях медикаменти ще се изплащат дотогава, докато има пари в бюджета на НЗОК и МЗ.

"В средата на миналата година България за първи път се опита да въведе европейския принцип да се поема лечението на толкова пациенти, колкото имат нужда", каза директорът на асоциацията Деян Денев. "Но сега подготвеният пакет от промени в три наредби на МЗ ще възстанови принципа "лекуваме само в рамките на бюджета", допълни той.

В година на криза ръстът на пазара на лекарства е 10 % за първото шестмесечие в сравнение със същия период на м.г., сочат данните на анализаторската компания IMS Health. В аптечния пазар увеличението е с 13 %, а при купените от болниците лекарства няма увеличение. "Това означава, че болните все по-често купуват медикаменти сами и ги носят в болничните заведения", коментираха от компанията.

При хранителните добавки ръст за първото шестмесечие на 2010 г. няма.
ТУРИЗМЪТ

Туристическият бранш продължава да е недоволен от готвената промяна на ставката на ДДС, въпреки че кабинетът реши да редуцира покачването на налога само с едва 2% вместо първоначално предложените 7%, стана ясно вчера. Управителят на "ТУИ-България" и зам.-председател на Съюза на инвеститорите в туризма Валентин Йосифов заяви, че правителството "подхлъзнало" бранша с "уловката", че ще качи данъка на 9% вместо на 14%. Според него, ако не се запазят сегашните 7% ДДС за групови пътувания, увеличението ще е изцяло за сметка на хотелиерите, които вече са подписали договори за идния туристически сезон.

"Наша проверка показа, че организираните туристи са 96.5% от всички почиващи в големите курорти като Слънчев бряг", заяви пък вчера Георги Щерев от Българската хотелиерска и ресторантьорска организация. Той за пореден път се възмути защо след като МФ е получило писмото от Еврокомисията още през юни т. г., ведомството е крило толкова дълго, че ставките на индивидуалните и груповите почивки трябва да се изравнят. Зам.-министърът на икономиката, отговарящ за туризма - Иво Маринов, заяви пред БНР, че е научил за писмото едва миналата седмица.


МЗ забранява рекламата на медикаменти, плащани от здравната каса
Ана Атанасова

Производителите и търговците на лекарства нямат право да ги рекламират сред населението, ако продуктите им се плащат напълно или частично от здравната каса, предвижда наредба на здравното министерство за рекламата на медикаменти. Идеята е, че не пациентите, а лекарите им избират с какво да ги лекуват, особено когато става дума за препарати, плащани с публични средства.

По закон сред гражданите могат да се рекламират само препарати, които се отпускат без рецепта. Под реклама обаче се разбира не само клипове и кампании в медиите, но и листовки и постери в аптеки и лекарски кабинети, които не винаги са без рецепта. Затова се забранява и поставяне на рекламни материали, предназначени за медици, на места, достъпни за пациенти.

Рекламата освен това не бива да създава убеждение, че използването на съответното лекарство изключва нуждата от медицинска консултация или хирургическа намеса, да внушава, че ефектите от употребата на лекарствения продукт са гарантирани или са по-добри или равностойни на тези, получени при друго лечение или при употребата на друг препарат, да се внушава, че здравето може да бъде подобрено чрез прилагането на лекарството, а неупотребата му - да увреди здравето. Рекламираният медикамент не трябва да е препоръчан от учени и медицински специалисти, нито да внушава, че е безопасен или ефикасен заради природния си произход.

Наредбата обаче позволява на фирмите да плащат пътя и престоя на медиците, когато ги канят на промоционални срещи, конгреси или симпозиуми. Гостоприемството обаче трябва да е "строго ограничено само до професионалните и научните цели на събитието".

"Медицинските специалисти, които предписват лекарствени продукти, не могат да искат или приемат никакви имуществени или други облаги от производители на лекарствени продукти", пише в проектонаредбата.

Всяка реклама на лекарства се разрешава от агенцията по лекарствата, която контролира тази дейност. Според закона за лекарствата глобите при нарушение на наредбата са от 10 до 20 000 лв.


Внимание: Капан!
Какво толкова е станало, ще попита читателят? Работата е там, че Световната банка предлага скъпо струващи услуги, често неизгодни за националните икономики (имаме печален опит от т.нар. воден заем през 90-те години), а бившите й служители, между които са и премиерските любимци Кристалина Георгиева и Симеон Дянков, винаги са в нейна услуга. Защото са били и най-често продължават да бъдат богатото платени от нея. С парите, с които Световната банка заробва малките икономики, на които уж помага.

Но да оставим еврокомисаря Кристалина Георгиева на отговорността на Барозу, а да погледнем какво прави вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков. И как работи в слаборазвитите държави Световната банка.

По време на едногодишното си министерстване Симеон Дянков се изяви като изключително антисоциален министър. Неговите усилия са насочени към орязване на бюджета на социалните системи, спиране на плащанията на здравната каса за болнична помощ, лекарства и консумативи, отказ от повишаване на минималните работни заплати и пенсии, задържане на стотици милиони чрез неразплатени фактури на частния бизнес, рекетирането му с 10 %, за да ги изплати, и други. Тези изцяло нецивилизовани действия показват истинския лик на един функционер на Световната банка. Имайки подкрепата на хора като Георгиева и Зелик, Дянков обаче отблъсква каквато и да е национална подкрепа за действията си като български министър: от Станишев и Доган, до Костов и Волен Сидеров. И само инатът или сляпата вяра на Бойко Борисов в някакви негови чудодейни способности го крепи на върха на държавната финансова пирамида. Но така или "Иначе, истината вече излиза наяве и Генерала иска или не, ще прогледне. Дано капанът дотогава не е щракнал!

Стана пределно ясно, че Дянков от почти две десетилетия живее в изцяло небългарска, не социална, а либерална среда. Неолиберални са приятелите и семейството, професионалното обкръжение и в крайна сметка възгледите му. Сбъднатата му мечта на провинциално момче от времето на късния социализъм да живее на Запад и да бъде богат се е реализирала чрез работата му в Световната банка. Като контрольор, разрушител и екзекутор на модели и структури, които не са либерални. Известни са неговите „подвизи" в икономики със социалистическо минало или тежнения -в Азия, Кавказ, Прибалтика. Известни са и провалите му - откъдето е минал, трева не никне. Едва ли Дянков е злодей сам по себе си, той просто е оръдие на политиката и целите (те дори не го засягат в морален план) на своята организация - Световната банка.

Учредена през 1944 г., тя година по-късно влиза в състава на Организацията на обединените нации, тъй като нейни акционери са държавите създателки на ООН. В нея се вливат 5 структури, между които най-важната е Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР). Тя е създадена, за да финансира проекти по възстановяването на страните, пострадали по времето на Втората световна война, но единствено по модела, посочен им от САЩ. И осигурява 80 % от кредитите, които отпуска Световната банка. Правото на глас при вземането на решения се определя в зависимост от вложения капитал. И тъй като САЩ са внесли 75 % от капитала, гласът им е решаващ. Номинално САЩ притежават само 16,4 % от акциите, но имат единствени право на вето. Освен това решенията се вземат с 85 % мнозинство. Което означава, че без тези 16,4 % решение не може да има.

Световната банка се управлява от Съвет, които се събира веднъж годишно. Рутинно управлява Борд на директорите, който заседава на две седмици. Председателят на Борда, който го и представлява при преговори и договори, традиционно е гражданин на САЩ.

Световната банка действа съгласувано с Международния валутен фонд (МВФ). Те работят толкова близо помежду си, че за да получи заем от Световната банка, респективно от МБВР, дадена държава трябва да е член на МВФ. Това означава, че общата цел на двете институции - близнаци е държавите, които ще бъдат кредитирани, да развиват такъв социално-икономически модел, който е предпочитан от американските и транснационалните капитали, чиито интереси защитават СБ и МВФ. Това означава тези държави да се придържат към тяхната „програма":

- високи лихвени проценти и ограничено кредитиране, в резултат на което се забавя икономическият растеж и се увеличават бедността и безработицата;

- снижаване на държавните разходи за здравеопазване и образование, повишаване цените на храните и на социални услуги;

- широко отваряне на пазарите на малките и бедните държави за чуждите капитали и корпорации;

- тотална приватизация на стопанските структури и отказ от държавно регулиране.

Това са и главните прилики в поведението на финансовите министри Ив. Костов (1990-1991 и министър-председател 2001-2005 г.), Милен Велчев (2005-2009) и Симеон Дянков (2009-2010) - и тримата апологети на крайно десните финансови инструменти на Световната банка в управлението на България.

СБ и МВФ „поощряват" развиващите се икономики в бившите социалистически държави да приемат горната икономическа стратегия чрез заеми, които засилват зависимостта им от чуждестранните инвестиции. В тази посока се „трудят" плеяди подготвени и добре платени млади българи от Фондация „Отворено общество", Институт по пазарна икономика, Център за либерални стратегии и пр. Примери за тази стратегия са производството на „ишлеме" и износът на готовата продукция в развитите държави; запазването на ниски заплати и натискът срещу работническото сдружаване. От тук до модела на зависимо „неоколониално" развитие е една крачка. А след още една ще може да се провиди как Световната банка е мощен инструмент на неолиберализма в икономическата глобализация. Затова и води политика, насочена срещу гражданските и социалните права, както на отделните хора на труда, така и на цели народи. Според Конрад Райзер от Световния съвет на църквите политиката на Световната банка и Международния валутен фонд не само не успява да намали разликата между богатите и бедните и да постигне по-голямо равенство, а води до социален разпад на обществата, върху които установява господство. Какъвто е и нашият случай с министри като Симеон Дянков и Кристалина Георгиева.

Така че, дали депутатът Стоилов е залагал капан на премиера Борисов, е малкият проблем. Големият е - дали Генерала е разбрал, че трябва по-бързо да се освободи от Дянков, преди да е докарал финансите ни до колапс. И да се надяваме, че в държавата все още има социални и национал-ноотговорни политици, които няма да допуснат да щракне истинският капан - заробващ икономиката заем от Световната банка.