13 юли 2009 г. Тема: здравеопазване шефката на касата: Лекарственият списък на поправка



страница1/3
Дата15.01.2018
Размер0.53 Mb.
#47377
  1   2   3
13 юли 2009 г.

ТЕМА: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ


Шефката на касата:

Лекарственият списък на поправка
Позитивният лекарст­вен списък трябва да бъ­де преразгледан.

За това призова шефка­та на здравната каса д-р Румяна Тодорова, обръ­щайки се към бъдещото правителство на Бойко Бо­рисов. Новият безплатен спи­сък бе изготвен от комисия към Министерския съвет и бе въведен от 1 юни. В него бяха вкарани нови лекарст­ва, а в същото време липс­ваха такива, които пациен­тите ползват от години, посочи тя. В момента НЗОК плаща над 1100 лекарства. От 1 септември се очаква да влязат още нови, за които не се знае дали парите щ е стиг­нат. Касата разполага със

150 млн. лева до края на годината. Още през май Тодорова предупреди, че има опасност да не стиг­нат. За преструктуриране на болниците призова още шефката на касата. В мо­мента местата за хронично болни са прекалено малко в сравнение с тези в евро­пейските, каза д-р Тодоро­ва. Тя посочи статистика, според която у нас 3,6 на 1000 от тези пациенти по­падат в специали­зирана болни­ца, а в Европа - 46 на 1000. Затова спо­ред нея е крайно наложително болниците ни да се преобра­зуват за продъл­жително лечение.


Д-р Тодорова:

"Преструктурирайте болниците"

14 хил. души само за 3 месеца са лежали по 2 и по 3 пъти в лечебница
Преструктурирайте болниците, така се обърна към политиците директорът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) д-р Румяна Тодорова по Дарик радио. Тя уточни, че у нас 3,6 на 1000 от хронично болните попадат в специализирана болница, а в Европа - 46 на 1000. Хронично болните се лекуват в скъпите болници за активно лечение. Европа започва да се отказва от принципа парите вървят след пациента. Има пациенти, които не са за болниците, каза още д-р Тодорова и припомни, че 372 млн. лева са дълговете на болниците, "а обяснението им е, че това, което получават от здравната каса, е по-малко от разходите за лечение на пациентите. От наша гледна точка всяка болница си има принципал", каза д-р Тодорова и припомни, че "касата заплаща за дейност. Когато тези пари се ползват за ремонти и за купуване на апаратура - ясно е, че няма да стигнат". Когато един кмет иска да има болница, трябва да знае как да я управлява. Не мога да твърдя, че по клиничните пътеки се плаща колкото струва дейността. Реално ценообразуване в България няма.

Приходната част на бюджета на касата е стабилна. Към март бяха събрани само 40%, а в края на юни - 92% от здравните вноски. Държавата забави вноските за пенсионери, деца, учащи и военнослужещи.

Ако следващите 6 месеца икономиката търпи спад, логично е да влязат по-малко пари. Касата бе първата институция, която сигнализира, че сме притеснени с бюджета за изпълнение на лекарствения списък.

"С лекарския и зъболекарския съюз сме се разбрали, че на този етап на преговори за новия Рамков договор за 2010 г. за пари няма да говорим. Ще чуем финансовото и здравното министерство, за да чуем какви ще са параметрите", казва д-р Тодорова.

Според информационната система на НЗОК само за първото тримесечие 14 хил. души са били повече от два пъти в болница. Едната група са били два пъти, други - три пъти, третата - повече от три пъти. "Тези пациенти почти са живели това тримесечие в болниците", коментира директорката на касата. Тя казва, че 58% от бюджета на касата отива в болниците. Над 80% от преминалите са спешни. "За да се докара един пациент до спешност, означава, че в извънболничната нищо не му е направено или той не е ходил. Оттук е въпросът защо българинът не се грижи за своето здраве? Защо е толкова нисък процентът на профилактичните прегледи?", коментира д-р Тодорова.


Намалява производството на лекарства
АИДА ОВАНЕС

Производството на лекарствени вещества и продукти у нас е нама­ляла с 11.2% през май. Това съобщи Национал­ният статистически ин­ститут (НСИ). За месе­ца има леко повишение на индекса на търговия на дребно с фармацев­тични и медицински сто­ки, козметика и тоалет­ни принадлежности, ко­ето според експерти се дължи най-вече на по­вишената покупка на лятна козметика. Европейците чакат повече от 7 месеца за евтини лекарства. Това показват данните от из­следване, основано на група лекарства, чийто патент е паднал в пери­ода 2000-2007 г. Евро­пейската комисия за конкуренцията във фар­мацевтичния сектор съобщава, че навлиза­нето на генерични ле­карства в Европа се забавя - в 17 държави членки на ЕС са чакали по-евтините генерични лекарства повече от седем месеца след из­тичане патента на ори­гинала, което им е стру­вало 20% повече разхо­ди. Забавянето на генеричните версии на ме­дикаментите е от значе­ние, защото две години след влизането си на па­зара те струват средно с 40% по-малко в срав­нение с оригиналните, се отбелязва в съобще­нието на Еврокомисията до медиите. Проучва­нето е показало още, че компаниите-производители на оригинални ме­дикаменти използват различни инструменти, за да удължат търгов­ския живот на своите продукти и съответно да отложат навлизането на генеричните им версии. Еврокомисията възнамерява да засили контрола върху фарма­цевтичния сектор в рам­ките на антитръстовото законодателство на Ев­ропейската общност. Вече е даден -ход на първите антитръстови разследвания. Докладът призовава държавите членки да ускорят процедурите за одобрение на генерични лекарства, както и да предприемат конкретни действия, ако на територията им се водят подвеждащи ин­формационни кампании, които поставят под въпрос качествата на генеричните продукти.




Лекар в политиката, или политик в медицината

В случая най-важен е основният Хипократов принцип: "Преди всичко не вреди"
Ева Костова

При това равнище на "хроничен стрес и изпепеляване около и над критичната точка", както някой определи здравния ни статус в интернет, влизането на толкова лекари в парламента поражда много въпроси. Наред с очакванията, че "интелигентни и високо квалифицирани, те ще променят всички закони за доброто на лекарите у нас", из интернет форума бродят и много не толкова лицеприятни мнения по темата: "Само новите депутати да не се хвърлят в някакви революционни реформи, че ни писна - вече не знаем като какви работим - като писари, като компютърни специалисти, или като социални работници, поради липса на изтрезвители и читава социална система в България". "Сега лекарите в България, без да са депутати, се правят на политици и затова не са лекари. И обратно, но това време свърши. Сега ще поставим всеки на мястото му". "Някой чувал ли е в Конгреса на САЩ да има лекари, а? Колкото повече лекари има на такива длъжности, толкова по-зле е състоянието на гилдията. В нормалните държави лекарите си гледат високо платената професия и не е нужно да проституират..." "Тези хора може да са добри лекари, но не знам какви законодатели в здравеопазването могат да бъдат. Май никакви - административен и управленски опит нямат, а системно ниво никой от тях дори и не подозира, че съществува. Ще се учат 4 години, ще правят поразии и накрая ще тръгнат по пътя на НДСВ - към небитието". "Тук виждам имената на хора, които са изключително безпринципни и некадърни. Една част се пробутаха покрай ГЕРБ след неуспешни опити с други, пък било и на противоположния политически спектър. Е, има тук-таме някои, дето си струват".

Наистина един лекар, заклел се с Хипократовата клетва? С единствената цел - да лекува хората. Човек, учил се години наред, специализирал любима, надяваме се, област от медицината. Пак със същата презумпция - да служи на здравето. Медицината е скъпо обучение, ще ви каже всеки завършил или издържал студенти по медицина. Скъпо, дълго и съвсем не леко. Част от новоизбраните депутати лекари са учили по времето на социализма, когато обучението им се поемаше изцяло от държавата. Тя плащаше и специализацията им тук и в чужбина, развиваше центрове за научната дейност на медиците. Разбира се, сега много и от по-старото поколение доктори може да отрекат направеното, но могат да видят и разликата със сегашното положение. Което не винаги говори в полза на здравето на нацията и престижа на докторите, които имат възможност да се изявят навън или да изберат място да практикуват за повече пари. В парламента е престижно, друго си е в биографията да се отбележи този факт, да се обогати родовото дърво. За някои лекари парламентът е и повече пари, влияние и власт, които не могат да оставят равнодушен никого - дори и най-търсения доктор. Всъщност всички знаем какво е да си в парламента, дори и да не сме влизали в него. Отиването на докторите в парламента обаче крие и рискове да "отвикнат"

съвсем от професията, да пропуснат следенето на новостите в медицинската област, отдалечаването им от болежките на обикновения българин, разкъсването им между частния бизнес и интересите на големия парламент. Стига да ги вълнува подобна "подробност от пейзажа". И да не стане като в онази приказка: "Като знам какъв депутат съм, ме е страх да ида на лекар..."

Според д-р Хасан Адемов в последните 3-4 години в парламента влизат много доктори - в 38-ото НС например бяха 28. Както каза специално за ДУМА д-р Адемов, по презумпция и по дефиниция се смята, че здравната реформа ще се реши по-добре, ако участват лекари. Практиката обаче показва, че това не се случва, или поне не се случва по начина, по който очакват пациентите. Реформата не се прави от лекарите, това е работа на политиците, категоричен е д-р Адемов от името на своята парламентарна група ДПС. Експертните мнения на лекарите да се съчетаят с политиката, тогава нещата трябва да се подобрят, твърди още Хасан Адемов. Медицината е наука, докато здравната реформа е политика. Това е големият проблем. "Когато един пациент се доверява на доктора за собственото си здраве, той му се доверява и като избирател. Пък и един парламент не може да бъде конструиран само от юристи или само от едно, каквото и да е, съсловие. Той трябва да отчита нагласите на обществото

Нищо чудно, че има много лекари в парламента", смята д-р Адемов.

Д-р Желязко Христов, президент на КНСБ: "Очевидно пак се връщаме към схемата: голяма политика, много доктори, болно общество. Нищо лошо, че влизат много мои колеги в парламента. Лекарите винаги са носили своята обществена и социална чувствителност - нищо, че напоследък тази чувствителност е повече либерална. Важното е депутатите лекари да са качествени, да знаят за какво отиват в парламента. Да защитават социални практики във време на криза. Иначе за тези 25 нови депутати няма да стигнат бордовете...

Това, което обещавам през септември на всички доктори от парламента, на всички, заети със здравната наука и мениджмънт, е една среща, на която да поговорим сериозно за българското здравеопазване и неговия европейски път. Иска ми се да говорим по-експертно за България. А депутатите лекари да знаят, че дори да станат и петдесет, ако не намерят подкрепата на гражданите за това, което трябва да става в България, ще сбъркат. В политиката те не бива да забравят и извечния латински принцип: "Примум нон ноцере!" ("Преди всичко не вреди.")


25-членно медицинско лоби се заформя в новия парламент, съобщи сайтът zdrave.net и изброи поименно двадесет лекари, двама зъболекари и трима ветеринари, които ще влязат в състава на 41-ото НС. В предишния парламент медиците бяха 17. В новото Народно събрание отиват настоящият здравен министър д-р Евгений Желев (Коалиция за България), с листата на ГЕРБ ще влезе д-р Лъчезар Иванов, досегашният зам.-председател на парламентарната здравна комисия д-р Нигяр Джафер от ДПС, доскорошният председател на социалната комисия д-р Хасан Адемов от ДПС, Венцислав Върбанов от Синята коалиция - възпитаник на Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина в Стара Загора. Синята коалиция ще представлява и Ваньо Шарков - депутат от 40-ото НС. Лекар-хирург е и министърът на околната среда Джевдет Чакъров, който бе подкрепен от бургазлии като водач на листата на ДПС. Атанас Камбитов от ГЕРБ три години е бил участъков лекар в с. Кочериново, преди да се заеме с частен бизнес. Трета в листата на ГЕРБ в Бургас за парламента се класира и съдебната лекарка д-р Галина Милева-Георгиева. Мажоритарният вот във Варна бе спечелен от д-р Красимир Петров от ГЕРБ - коремен хирург и зам.-директор на МБАЛ "Св. Анна". Лекар е и седмият в листата от Варна - Светослав Неделчев, невролог. Лекар-ветеринар е избраният от Враца Мирослав Найденов от ГЕРБ, както и колегата му от същата партия Иван Иванов - трети в листата в Габрово. Началникът на неврологичното отделение в болницата в Балчик Светомир Михайлов също ще бъде депутат от ГЕРБ. Трима лекари вкарва Ловеч в Народното събрание - Анатолий Йорданов, ортопед, Станка Шайлекова, уролог, и третият в листата на ГЕРБ в Ловеч - Михаил Николовски, който в момента ръководи първа МБАЛ в София. Коремният хирург Пламен Цеков е мажоритарният кандидат на ГЕРБ в Монтана. Той е управител на МБАЛ "Св. Николай Чудотворец" в Лом. Зъболекарката Красимира Симеонова от ГЕРБ в Пазарджик, ще трябва да замени Общинския съвет с НС. Водачът на листата на Синята коалиция в Плевен Цветан Костов е невролог и преподавател във ВМИ - Плевен. Като мажоритарен кандидат на ДПС от Силистра в НС ще влезе Митхат Табаков - 48-годишен, акушер-гинеколог с дългогодишна практика. Мажоритарната надпревара в Смолян спечели Даниела Дариткова-Проданова от ГЕРБ. Тя е завършила медицина в Санктпетербургски медицински педиатричен институт. В момента е общопрактикуващ лекар и общински съветник от ГЕРБ. Геновева Алексиева от ГЕРБ също сменя лекарския кабинет с депутатска банка. Тя е лекар-офталмолог, специализирала е в Москва и Будапеща. Ръководител е на Клиниката по очни болести в Александровска болница. За НС се класира и Джема Грозданова. Младата зъболекарка е учредител на ГЕРБ и ръководител на партията в район "Средец" в столицата. Към гилдията на общопрактикуващите лекари принадлежи Тунчер Кърджалиев, ДПС в Търговище.


Здравната каса зове за закриване на болници
Преструктурирайте бол­ниците. С този призив се обърна към политиците от ефира на „Дарик" радио вчера шефката на здравна­та каса д-р Румяна Тодоро­ва.

Националната здравно-осигурителна каса била първата институция, която заговорила за затваряне на болници, припомни д-р Тодорова. Според нея не можело да се поддържа ня­какво качество в лечебно заведение, в което годиш­но имало само три ражда­ния.

Д-р Тодорова даде при­мер, че у нас 3,2 на 1000 хронично болни попадат в специализирана болница, докато в Европа делът им бил 46 на 1000. Имало па­циенти, които не са за бол­ниците. Дълговете на здравните заведения към момента били 372 млн. лв. „Касата плаща за дейност. Когато тези пари се по­лзват за ремонти и за купуване на апаратура, ясно е, че няма да стигнат", смята д-р Тодорова. Според нея в момента събираемостта на приходите на касата е 92%. Но ако през следващите шест месеца настъпел спад в икономиката, било логич­но, че и в здравната каса ще влязат по-малко пари.


Назначения в последния час в здравното ведомство
Диана ТЕНЧЕВА

Дни преди Министерство­то на здравеопазването да се сдобие с нов управник от ГЕРБ, във ведомството се развихриха нови назначе­ния. Вече бившият парла­ментарен секретар д-р Янка Кюркчиева е уредена като експерт в дирекция „Кадрово управление и човешки ре­сурси", научи вчера „Труд".

Шофьорът на главния се­кретар доц. Красимир Гигов - Орлин Димитров ,пък вече се

води младши експерт в ди­рекция „Кадрово управле­ние". Димитров има висше образование и ценз за длъж­ността, потвърди вчера пред „Труд" Гигов. Бившият зам.-шеф на здравната комисия проф. Тодор Кумчев пък от броени дни е и. д. шеф на „Бърза помощ" в Смолян. „Ще свърша много добри де­ла", зарече се вчера той.

Проф. Григор Горчев, кой­то беше член на борда на директорите на Плевенската университетска болница, пък е махнат. „Разбрах, че реше­нието за това е лично на министъра", заяви професорът. Той е известен като близък на президента, затова на „Дондуков" 2 много се изне­надали, като научили за от­страняването му.


Не намалявайте осигуровките сега
Сега е важно г-н Генерала да подреди своите приоритети, но и да реформира това, което не направиха от тройната коалиция. В здравеопазването трябва да има поне четири бързи промени. Те трябва да станат със синдикати и работодатели. Чакаме победилите на изборите да ни поканят.

Не може над милион български граждани да нямат здравни осигуровки и да ползват системата. Знам, че от ГЕРБ искат да намалят осигуровките, но колкото по-малко влизат, толкова намаляват средствата в системата. По-ниски осигуровки - може, но след време.

Има безработица, записана на тефтер, но и има много хора, които не са отбелязани - вижте колко строежи не работят. Безработицата вече е двуцифрено число, най-малко 10%. Светът прие антикризисна програма в Женева на срещата на Международната организация на труда. Основното беше да няма безработица и да не падат доходите, защото после хората вземат тоягите.

Константин ТРЕНЧЕВ, лидер на КТ “Подкрепа”


Намаляват аптеките с безплатни лекарства

От листата на здравната каса е изпаднал масов инсулин
ЛИПСИ

Два инсулина на "Ново Нордиск", единият от които често предписван, изобщо липсват от позитивния списък и НЗОК не може да ги плаща, научи "Сега". Затова до 1 септември фирмата предоставя безвъзмездно на пациентите двата препарата. След това се очаква актуализация на списъка и се предполага, че инсулините ще бъдат включени. Не е ясно обаче срещу какво компанията се е съгласила да предоставя продуктите си безплатно.
Янина Здравкова

За пациентите става по-трудно да си набавят 100% платените от здравната каса лекарства, установи проверка на "Сега". След влизането в сила на позитивния списък от 1 юни, който промени доста от правилата за плащане на медикаменти, част от аптеките отказват да работят с касата по т.нар. препарати по протоколи, тъй като нямат финансова изгода. Те са за диабет, епилепсия, Паркинсон, психични болести, множествена склероза, хепатит и др.

С над 400 са намалели аптеките в цялата страна, които отпускат всички 100% поети лекарства по протоколи, обясниха от НЗОК. М.г. те са били 1262, а сега са 835. Става дума обаче за аптеки, които работят с абсолютно всички протоколи, т.е. например част от тях продължават да отпускат инсулин, но са се отказали от работа с интерферони за множествена склероза и хепатит. От касата твърдят, че по-малкият брой аптеки не води до недостиг на безплатни лекарства и няма райони, които да са останали без покритие.

"При нас няма особени промени в броя аптеки, които работят с безплатни лекарства, единствено от Девин отказаха договор за тях", обясни директорът на районната здравна каса в Смолян Кузман Гелов. Въпреки това от 1 юни насам в касата е постъпило само 1 оплакване за проблем, останалите хора си набавяли препаратите от Смолян. Кметът на Девин осигурил транспорт до областния център за хората, които не могат да пътуват сами.

С по около 20 са намалели аптеките, които изпълняват безплатни рецепти в София и Русе, обясниха от местните каси. И на двете места обаче твърдят, че това не създава проблем за пациентите. Има и места - като Хасково и Пловдив, където няма разлика в сключените договори в сравнение с м.г.

Аптеките отказват да работят със скъпи лекарства, защото за изпълнението на една такава рецепта получават само 1 лв. от НЗОК. А и за пръв път касата плаща стойността на препаратите на тях, а не на търговците на едро, което пък значи, че фармацевтите вече трябва да купуват лекарствата от дистрибуторите. Касата обаче се издължава веднъж на месец-два и така много оборотни средства на аптеките остават "заключени". Търговците искат и големи банкови гаранции и купуване на големи количества медикаменти от аптеките, което допълнително ги затруднява.

"Аптеките, които работят със скъпи лекарства, са по-малко. Въпросът обаче е доколко и тези, които имат договор, предлагат тези препарати. Аз работя с 5 дистрибутори, но засега имам договор само с един от тях и не мога да изпълнявам всички рецепти", обясни шефът на Българския фармацевтичен съюз Мирослав Ненчев.

Дори и аптеките да предлагат скъпи лекарства, не всички са безплатни, както бяха досега. Наредба на МЗ позволява за уж 100% поети от НЗОК препарати да се иска доплащане от пациента, ако цените им са по-високи от най-ниската стойност в съответната лекарствена група. Така излиза, че за около две трети от "безплатните" лекарства всъщност се доплаща между 2 и 50 лв.




Нека се намалят не само пенсионните, но и здравните вноски

Контролът върху харченето на парите също трябва да се засили, смята бившият шеф на НОИ Йордан Христосков
Йордан Христосков е роден през 1951 г. в с. Христо Милево, Пловдивско. Завършил е статистика. От 1991 до 1994 г. е бил зам. социален министър. Социален министър в кабинета на Ренета Инджова. От 2000 г. допреди 2 месеца беше управител на НОИ.
- Г-н Христосков, ГЕРБ обяви, че осигурителната тежест ще намалее с 5%, за да останат повече пари в бизнеса и да се запазят работни места. Има ли обаче накъде още да се свалят осигуровките у нас?

- Не съм против намаляването на вноските, особено в ситуация на криза. Но съм против безусловното им намаляване - да се разчита на автоматизма, че щом намалиш осигурителните вноски, бизнесът ще реагира адекватно и ще запази, или ще създаде нови работни места, ще увеличи заплатите, ще въведе нови технологии или че ще изсветлее икономиката. Практиката показа, че това, ако изобщо се случва, е в много по-скромни мащаби от онова, което предварително е обещано. Брутният вътрешен продукт, произведен от сивия сектор, продължава да бъде между 25 и 30%. Продължава сивата заетост. Не се подобри конкурентноспособността. Очакваше се с тези 10 млрд. лв., които се освободиха при предното намаление на осигурителната тежест, да се изчистят задълженията между бизнеса. Напротив - БСК показва, че взаимните задължения между бизнеса и към банките са 140 млрд. лв. Преди няколко години бяха 40 млрд. Не се погасиха задълженията към държавата. Те продължават да растат.

- Какви условия трябва да се поставят при намаляването на осигуровките?

- Например с издължаване на стари задължения. Това намаление да важи само за онзи, който е коректен към хазната. Да се постави условие за запазване на работните места, за ненамаление на заплатите. Защото от подобни мерки досега в бизнеса бяха освободени огромни суми - над 10 млрд. лв., но много малко от тях отидоха точно за такива цели - за нови работни места, увеличения на заплати, инвестиции в човека и т.н. Пазарните механизми насочиха по-голямата част от тези пари към строителството, туризма, към нови хотели. Това създаде ирационален растеж на икономиката, който няма бъдеще. Голяма част от тези пари са преотстъпени на бизнеси, които нямат перспектива. Ако ние непрекъснато чрез осигурителни вноски, чрез други механизми поддържаме целия бизнес, а не онзи, който има бъдеще, значи продължаваме агонията. Типичен пример е "Кремиковци". За комбината са отстъпени стотици милиони левове с намалението на осигурителните вноски, а той продължава да затъва.

- Как намалението на вноските може да стане най-безболезнено?

- Това е втората част от нещата - кои вноски да се намалят. Смятам, че трябва да се помисли дали допълнителните 2% в здравното осигуряване са необходими сега. Голяма част от това увеличение от 6 на 8 % от началото на годината на практика отива в един резерв, който сега не се ползва. Идеята на НДСВ и на ДПС беше догодина да се създадат фондове, конкуренция на здравната каса. И тогава тези допълнителни суми да бъдат използвани. Аз съм сигурен, че новото правителство ще има много по-радикални идеи за резерви в здравната система. Само че то не може да ги въведе веднага. Следователно, трябва да се помисли този резерв необходим ли е или не в момента.

- Има предложения да се намалят временно от 5 на 3% вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване, като се има предвид, че пенсионните фондове в ситуацията на криза са на загуба.

- Идеята на БСК за допълнителното пенсионно осигуряване имаше два варианта. Говореше се за нулева година, но това не е добър вариант. Ако освободим работодателите или работниците да не правят вноска в него, това ще бъде удар върху капиталовото осигуряване, което всички десни партии подкрепят. И освен това то ще се стовари върху гърба на осигурените, на младите хора, защото така или иначе тази създадена пенсионна индустрия трябва да функционира през това време. Вашите пари трябва да бъдат управлявани. Дружествата имат тези разходи и като остават без единия от приходите си - такси върху вноските, ще се опитат по друг начин да ги покрият. Но би могло наистина да се намали временно - с до 2%.

Друг резерв са осигуровките в допълнителното осигуряване в професионалните фондове за ранно пенсиониране. Те са главно за работещите в тежките отрасли. Сега вноската е 12% за I категория труд и 7% за II категория. Но така или иначе срокът на ранното пенсиониране чрез тези фондове ще бъде удължен, защото са свързани с отраслите, които са най засегнати от кризата - металургията, химията. Има много малко натрупани средства в тях. Реално за човек, който се е осигурявал почти през цялото време от 2000 г., когато се въведоха те, до 2010 г., когато трябва да започне пенсионирането чрез тях, ще има около 2000 лв. Сумата не стига за пенсиите и за една година. Т.е. намалението от 5% не бива да е само за сметка на фонд "Пенсии", както досега се правеше, а трябва да се помисли да бъде намалена временно вноската от няколко източника. Може и този 0.1% за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя" временно да стане нула.

- Все пак по-нисък процент на осигуровките намалява сериозно и притока на пари в общественото осигуряване. Как може да се компенсира дефицитът?

- Така е - всеки процент намалява приходите в общественото осигуряване с около 220 млн. лв., а в здравното - и с над 300 млн. лв. Част от тях могат да се компенсират с по-добрата събираемост, с по-добър контрол. Това, което Симеон Дянков предлага за връзка между НАП и митниците, е много добър вариант. Аз винаги съм казвал - не се борете с последствията в сивата икономика, борете се с причините, т.е. там, където се зараждат нелегитимните пари. Защото с летитимни пари работодателите не могат да плащат в пликове - те трябва да ги изпишат като разход. Трябва да има и засилен контрол на Главна инспекция по труда върху регистрацията на трудовите договори и нелегитимната заетост. В някои страни безработните се разписват всеки ден, и то в различни часове, за да не могат да работят нелегално. Във Великобритания контролните органи са в ролята на дознатели. Могат да следят, да доказват със свидетели и снимки, че някой работи нелегално. Води се дело, той губи всички социални придобивки.

По линия на разходите също могат да се направят икономии. Не да бъдат намалявани пенсиите и обезщетенията, а злоупотребите с тях. В областта на пенсиите злоупотребите са най-вече чрез експертните решения на ТЕЛК. Но в последните си дни парламентът, който си отиде, гласува глупости в Закона за здравето. На практика неутрализира контрола, защото каза - обжалва, не обжалва НОИ, пенсията се плаща. След това не се възстановява, ако пенсията отпадне. НОИ обжалва нищожен процент експертизи - някъде около 4000 - 5000. Но факт е, че половината от тях се променят - или изцяло отпадат, или влиза в по-ниска група. При всички случаи икономисаните пари са стотици пъти повече, отколкото разходите за поддръжка на лекарските екипи в НОИ, които играят ролята на супервайзор. Отделно, освен отменените решения на ТЕЛК, наличието на такава проверяваща институция играе превантивна роля. Много по-голям е броят на издадените експертни решения, отколкото са молбите за получаване на инвалидна пенсия. Защото едно експертно решение дава привилегии към 17-18 закона. Те ползват останалите привилегии, където няма контрол, а не идват да подадат за пенсии, защото ги е страх, че лекарите на НОИ могат да установят нарушения. Трябва засилен контрол и върху болничните. Според мен трябва да бъде разгледано и подоходното данъчно облагане.

- А самоосигуряващите се?

- На практика те също изпомпват социалното осигуряване, защото за гарантираната минимална пенсия от 136 лв. в момента минималният осигурителен доход трябва да бъде над 400 лв. А той е 240 лв. Трябва да се направят разчети - ти ще имаш гарантирана минимална пенсия, но минималният осигурителен доход трябва да бъде еди какъв си. Защото аз ще се осигурявам цял живот върху минималния осигурителен доход. Пенсията, която ще ми се изчисли, ще бъде, да кажем, 200 лв., а гарантираната минимална пенсия ще бъде 400 лв. Значи аз имам два пъти по-малък принос за това, което ще получавам. Всеки ще иска да бъде на тези релси.






Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница