13 юни 2012 г. Тема: здравеопазване

„Състоянието му е изключително критично и шансовете му не са много големи, но ние правим всичко възможно, за да го спасим", коментира проф. Огнян Хаджийски, ръководител на Клиниката по изгаряния в лечебното заведение пред „Телеграф,, I вчера.

Действия

За момента Бусарски е претърпял една много тежка операция, при която е изрязана 35% от пострадалата кожа. „Започнахме с ръцете и краката,които след манипулацията покрихме със специални превръзки. Сега остава да чакаме и да го наблюдаваме дали ще се възстанови след операцията,,, коментира проф. Хаджийски. Другите части на тялото,които са засегнати, са главата и гърдите, които специалистите са решили да не пипат за момента. Ако всичко се развие както трябва, хирурзите ще започнат постепенно да покриват пострадалите участъци с кожа от здравите части на тялото му. „Първоначалните данни бяха, че изгарянията са 70%, но впоследствие установихме, че са около 50%, което е значително по-добре,,, обясни проф. Хаджийски. инцидент 63-годишният неврохирург проф. Венцислав Бусарски постъпи в противошоковата зала в „Пирогов" в тежко състояние в понеделник сутринта. Инцидентът, довел до критичното състояние на лекаря, е автомобилна катастрофа на детелината

на Околовръстното шосе и ] бул. „България". Заради удара се е взривила туба с бензин, която била в колата на пострадалия. „Аз съм умерен оптимист, но според мен шансът му за оцеляване не е много голям, Въпреки това ще продължаваме да се борим за живота му", призна проф. д-р Огнян Хаджийски.

От най-добрите Венцислав Бусарски е едно от най-големите имена в областта на неврохирургията. Бившият началник на клиниката по неврохирургия в "Св. Иван Рилски" в момента оглавява отделение в нова частна болница.

Професор Бусарски е роден в Благоевград, спасил е живота на стотици хора. Според колегите му няма равен в отстраняването на тумори, операциите на мозъчни аневризми и изправянето на крака на пациенти след тежки травми на гръбначния стълб.

ГАБРИЕЛА ДАНАИЛОВА


Германия е най-търсена от болни българи
Диана Тенчева

Всеки втори българин, на когото здравната каса е платила спешната помощ в ЕС, се е лекувал в Германия. Било то заради инфаркт, инсулт или катастрофа.

Следващата държава в тази класация, която се прави, откакто България стана член на Европейския съюз през 2007 г., е Испания.

Това показва справка, изготвена от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) по искане на "Труд". Германия и Испания са и страните, в които не само по спешност, но и планово са приемани най-много нашенци. Причината - техните здравни системи са на много по-високо ниво, но по-важното е, че са и по-достъпни. По традиция от години Холандия оглавява европейската класация за качество на медицинските грижи (при нея се наблюдават 6 ключови критерия - права на пациентите, електронно здравеопазване, време за чакане на лечение, резултати, обхват и достъп на осигурените до услуги и медикаменти), но там дейностите са по-скъпи

Според анализа на НЗОК от 2007 до 2010 г. клиники от ЕС са оказали животоспасяваща помощ при 24 000 спешни случая с българи. Не само най-много пациенти, но и най-скъпите от тях отново се откриват в сметките и епикризите, пратени от Германия. През миналата година например за приети в немски болници българи в животозастрашаващо състояние касата е превеждала суми от порядъка на 11 600 лв., 8000 лв., 7000 лв. (в този интервал се движат най-високите сметки). А сред най-скъпите случаи от 2007 г. до сега са следните:

- За 6-месечно лечение в реанимацията на 46-годишна жена НЗОК е платила близо

0,5 млн. лв. или точно 244 000 евро на болница в Германия. За същата сума у нас може да се направят 34 животоспасяващи операции на деца с болни сърца (цената на една такава хирургична интервенция е 14 500 лв.), 268 гръбначни операции или да се спасят 175 пациенти с инсулт чрез тромболиза.

- Друг скъп случай е с 62-годишна жена. Тя обаче е лекувана планово зад граница на стойност от 154 000 евро. Пациентката е била с диагноза сарком на костта (б. р. - злокачествен тумор). Заради тежестта на заболяването жената е била хоспитализирана в Германия два пъти, като е лежала по два месеца. Лекарите там са поставили изкуствена става и са направили няколко операции.

- За тримесечно лечение на новородено НЗОК е превела на здравен фонд пак в Германия 63 000 евро, а за двуседмична терапия по спешност на 37-годишен мъж, който е лежал в реанимация, са платени 51 000 евро.

При плановата помощ процедурата е по-сложна.

А какво се прави в случай на нужда от спешна и неотложна помощ в ЕС, какви са ни правата? Това изцяло зависи от пакета на тези услуги в съответната държава, обясниха от касата. Или ако сме в Италия и ни се случи беда, ще получим всички безплатни спешни услуги, на които разчитат самите италианци. Същото важи, ако ни застигне нещастен инцидент във всяка една от останалите държави членки на ЕС. А в някои от тях дори болки в зъба се смятат за спешно състояние, заявиха от касата, но не уточниха за коя страна става дума. "Всяко едно медицинско състояние може да се окаже спешно или животозастрашаващо - от обикновена херния до мозъчна или сърдечна операция. Но преценката се прави от лекуващите лекари", обясниха от НЗОК.

България също гарантира безплатна спешна и неотложна помощ на осигурените граждани от ЕС. През 2009 г. са постъпили 1463 формуляри от жители на Евросъюза, които чакат техните здравни фондове да им върнат парите за спешна помощ, която са платили у нас. През 2010-а пратените документи са от 1547 чужденци, а през м. г. от 1495.

Както "Труд" писа, неотдавна държавата е можела да плати 5 пъти по-евтино издаването на европейските здравни карти. Това показа наша проверка сред скандалните обществени поръчки, провеждани от бившата шефка на НЗОК д-р Нели Нешева. Ведомството е отстранило от търга за картите консорциум, предложил 5,11 пъти по-ниска цена. Става дума за обединението "КИМ-2000-ДЕМАКС", дало оферта за 46 ст. на пластика. Побеждава "Джи поинт" с цена от 2,40 лв. на карта. Новият директор на НЗОК д-р Пламен Цеков обеща ревизия.

По принцип касата плаща за лечение навън само ако то не може да се извърши в България или в определен срок, какъвто налага болестта. По всеки казус се произнасят националните консултанти по съответните заболявания и председателите на научните дружества.

Диагнозите, за които се праща в чужди болници, най-често са: повторно отлепване на ретината, реконструктивни операции след интервенция заради хондросарком на таза (б. р. - туморно заболяване), при нужда от дълбока мозъчна стимулация и др.

"Сумите, които даваме за планово лечение, са различни. В един от случаите за лицево-челюстна неврохирургична операция с лъчелечение покрихме 55 000 евро, при друг за поставяне на "бутикова" става - 39 500 евро, а 35 500 евро сме отпускали за лечение на посочения хондросарком", изброиха от НЗОК. Одобрението от касата се разписва от комисия, в която участват лекари, юристи и икономисти от институцията. "Те не получават допълнително възнаграждение за това", подчертаха от касата. Формулярите, които дават право на планово лечение зад граница, са Е112 или S2. Но те покрива само стойността на лечебните процедури. А разходите за транспорт, за избор на екип, за хонорарите на лекарите, потребителски такси и екстри в чуждите болници остават за сметка на пациента.

Един от българите, който се лекува планово т. г. с пари на касата, е 25-годишният А. Б. Той бе със сарком на Юинг (б. р. - злокачествен рак), който бе атакувал меките тъкани в десния му крак. След ходене по мъките и размотаване от комисията за лечение в чужбина към здравното министерство, се разбра, че проблемът на А. Б. е от компетентността на касата. След одобрението той бе приет в университетската болницата в Манхайм. "Лекарите отстраниха тумора, разпрострял се върху мускула и костта на крака на А. Б. Поставиха му и имплант. За щастие всичко мина успешно, но докато стигнем до касата, се видяхме в чудо", разказаха вчера близките на младия мъж.


Неразбория с трудните казуси
Бременната столичанка П. Г. кандидатства преди 3 г. за лечение в чужбина заради изключително рядък проблем с плацентата . Защото така и не се намери професор в София, който да се захване със случая. "Казваха ми, че в цялата си 40-годишна практика не са се сблъсквали с подобен казус", разказа тогава пред "Труд" младата жена. Въпреки това обаче здравната каса отказа да покрие планово лечение зад граница.

В крайна сметка П. Г. и съпругът заминаха за Берлин, където още на втория ден тя се почувствала зле. Била приета по спешност в университетска болница, където впоследствие изродиха детето . А тъй като оказаната помощ бе определена от лекарите там като животоспасяваща, нашата каса плати лечението. Независимо от първоначалния отказ за планов прием. Случаят не е единствен, затова попитахме НЗОК легално ли е пациент да отиде в чужбина, защото знае, че там ще се влоши, а чуждите лекари могат да му помогнат. "Въпросът е кой ще заплати стойността", отговориха от институцията. И посочиха три казуса: с получено разрешение за терапия зад граница, то НЗОК плаща разходите. Без нужното разрешение - пациентът покрива харчовете, а ако са положени грижи извън ЕС, то пак болният трябва да се оправя сам.

„С операцията изрязахме 35% от изгарянията от двете ръце и краката. Остава ни да отстраним пострадалата от огъня кожа от главата, шията и гръдния кош", съобщи вчера пред „Труд" проф. Огнян Хаджийски, началник на Клиниката по изгаряния в „Пирогов". Специалистът обясни, че проф. Бусарски бил поставен на командно дишане още с приемането в „Пирогов" заради вдишаните пушечни газове.

Неврохирургът лежи в реанимацията на клиниката на проф. Хаджийски върху т. нар. клинитроново легло, което поддържа специална температура и предпазва, доколкото е възможно, тялото от инфекции. Върху изрязаните вчера участъци са поставени временни покрития и спиращи инфекциите превръзки.


Огнян Донев и Любомир Павлов са обвинени в пране на пари

Двамата издатели на "Труд" и "24 часа" са с парична гаранция по 50 000 лева
Собствениците на "Медийна група България - холдинг" Огнян Донев и Любомир Павлов бяха привлечени като обвиняеми по дело за пране на пари във вторник сутринта в присъствието на техните адвокати.

На двамата са определени мерки за неотклонение под формата на парична гаранция - по 50 000 лева. Донев е изпълнителен директор на "Софарма" и председател на най-голямата работодателска организация - Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), а Любомир Павлов е управител на "Медийна група България - холдинг" и председател на Съюза на издателите в България. "Медийна група България - холдинг" издава вестниците "Труд" и "24 часа".

По-късно от прокуратурата уточниха, че на Любомир Павлов са повдигнати общо три обвинения. Едното е за пране на пари, второто - за документна измама, а третото е за престъпление по чл. 313 от Наказателния кодекс – невярно документиране. На Огнян Донев е повдигнато едно обвинение - за пране на пари.

Неефективна "инвестиция"

Двамата се явиха поотделно в сградата на Националната следствена служба. Донев бе придружен от адвокатите си Даниела Доковска и Ина Лулчева, но отказа всякакви коментари пред чакащите отпред журналисти. Любомир Павлов бе придружаван от адвокат Дария Пенкова, която работи в същата правна кантора. Пред репортери той определи повдигнатите обвинения като "смехотворни" и отново заяви, че е платен подкуп от 1 милион лева, за да може той и съдружникът му да бъдат обвинени.

"Инвестицията, която е направена, не е особено ефективна. Може би един милион са малко пари и обвинението е смехотворно", коментира Любомир Павлов, без да посочи кой според него е дал въпросния милион.

Павлов каза още, че ще сезира прокуратурата за набеждаване срещу бившия си съдружник Христо Грозев, по чийто сигнал е започнало разследването за документна измама с акциите на пресгрупата.

Според Павлов подписите под документите, с които е извършено прехвърлянето на мажоритарния дял от "Медийна група България - холдинг", са на Христо Грозев, а не са фалшифицирани, както твърди другата засегната страна. "Има две тройни експертизи и една частна експертиза, която ще публикуваме", заяви Любомир Павлов.

Той допълни, че смята да сезира институциите и за търговия с влияние от страна на в. "Преса". Вестникът публикува миналата седмица извадки от запис на разговор между Павлов и лице, чието име не беше съобщено. В разговора се обсъжда развитието на делото между бившите съдружници в "Медийна група България - холдинг", както и течащото разследване за пране на пари.

В изнесените извадки от записа става дума и за опити за оказване на влияние върху следователи и прокурори, за намеса на политици в работата на магистратите, за задкулисни игри, от които зависят реформите в съдебната система, и т.н.

Отхвърлена оферта

Също във вторник пресконференция даде изхвърленият от управлението на "Труд" и "24 часа" Христо Грозев заедно с Карл фон Хабсбург и Даниел Руц, които миналата година обявиха, че са жертва на "корпоративно превземане". Тримата участваха в покупката на пресгрупата чрез регистрираната си в Австрия фирма "БГ Приватинвест" ГмБХ и първоначално имаха дял от 53%.