130 годишнината на ввму “Н. Й. Вапцаров” разкрива новите предизвикателства и перспективи в развитието на флагмана на морското образование



Дата22.07.2016
Размер298.38 Kb.



130 ГОДИШНИНАТА НА ВВМУ “Н. Й. ВАПЦАРОВ” РАЗКРИВА НОВИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ФЛАГМАНА НА МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ
професор д.пс.н. Илия Петров Пеев, капитан I о.р.

ВВМУ “Никола Йонков Вапцаров”, Варна


THE 130TH ANNIVERSARY OF THE NAVAL ACADEMY REVEALS THE NEW CHALLENGES AND PERSPECTIVES TOWARDS THE DEVELOPMENT OF THE MARITIME EDUCATION FLAGSHIP
Professor Doctor of Psychological Science Iliya Petrov Peev
Professor, Doctor of Psychological Science Iliya Petrov Peev, Captain Naval Reserve, Officer

Naval Academy “Nikola Yonkov Vaptsarov”, Varna


The article is dedicated to the Naval academy’s 130th anniversary as the first technical school in Bulgaria, established on the 9th of January, 1881. The traditions in the maritime education developed in three centuries are being researched.

The main challenges towards the maritime education through the second decade of the XXIst century are being revealed. The perspectives of the Naval academy’s development as a flagship of the maritime education in Bulgaria are being disclosed. An idea is being risen about establishing from IMO an annual International Maritime Award after the name of the patron of the Naval Academy, Varna - Nikola Yonkov Vaptsarov.


Когато вятърът се усилва,

някои хора строят стени,

докато други хора сторят кораби.”

Китайска пословица


Колко неподходящо е

да наричаме тази планета Земя,

когато тя е почти изцяло Океан"

Артър К. Кларк, писател, научна фантастика


Пътят към правото да имаш дума в света преминава през признаването на правото да имаш дума в морското дело!”.

Реджеп Тайип Ердоган, министър-председател на Република Турция



ВЪВЕДЕНИЕ:

В болшинството от морските държави по една стара традиция Военноморските сили, Търговското корабоплаване и Морското образование1 са обект на специално внимание и грижи както от президентските и кралските институции в тези страни, така и от висшите органи на законодателната и изпълнителската власт. Вековна практика е в такива държави парламентите да издават закони за приоритетно развитие на флотите и морското образование, а правителствата щедро субсидират морските си университети, включително като ги осигуряват с учебни кораби за практика и стаж на курсантите и студентите.



Това е така, защото моряците са първите представители и посланици на всяка една държава пред света и защото флотът играе огромна роля в стопанското развитие и сигурността на страната.

В този аспект трябва да подчертаем и известната максима на Петър I “Държава, която има армия, има една ръка. Държава, която има флот – има две ръце”, чиято актуалност днес нараства в глобализиращия се свят, изпълнен с нови заплахи и нарастващи рискове.

Такъв държавнически подход и дългосрочна национална стратегия за морското образование бяха убедително демонстрирани при подготовката и провеждането на най-значимия и внушителен морски форум за първото десетилетие на XXI век – Дипломатическата конференция на Международната морска организация в Манила през лятото на 2010 година, в която участваха учебни ветроходни кораби от 5 държави.

ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” по един уникален за България и света начин осъществява интегрирано морско образования за командните кадри на Военноморските сили и Търговското корабоплаване, което начало дължим на първия български военен педагог и талантлив флотоводец генерал Константин Кирков, командвал Военноморския флот по време на Първата световна война. Именно той пръв прозорливо е оценил ролята и значението на морското образование за просперитета на военния, икономическия и социалния просперитет на нашата страна.

Вече 130 години в Морско училище си дават среща най-новите тенденции и технологии в развитието на Военноморския флот, Търговското корабоплаване и морската индустрия. С участието на няколко поколения сърцати и даровити преподаватели тези тенденции се генерират и мултиплицират при подготовката на командните кадри.

Корабите, управлявани от капитаните, механиците и други морски специалисти, обучени и възпитани в Морско училище, този свещен храм на науката, достигат до всички точки на Световния океан и популяризират достиженията на Морска България.


I. КОРЕНИТЕ НА СЪВРЕМЕННОТО РАЗВИТИЕ НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ НА БЪЛГАРИЯ СА В НЕГОВИТЕ БОГАТИ ТРАДИЦИИ, УТВЪРЖДАВАНИ В ТРИ ВЕКА

Морското училище посреща своята 130 годишнина с богати традиции в обучението и възпитанието на хиляди офицери за Военноморските сили и Търговското корабоплаване. Високият статус и престиж, които училището си е изграждало системно през тези 130 паметни години, дават възможности випускниците успешно да се реализират както в Република България, така и в десетки други държави и морски администрации.

При това трябва да се подчертае, че благодарение на качествения щемпел на дипломата на Морското училище, длъжностите, които заемат неговите випускници, са в изключително широк диапазон: военноморски офицери в цялата стълба на военната йерархия - от командир на бойна част до министър на отбраната, офицери от стратегическо ниво в Щаба на отбраната и щабовете на НАТО, депутати, дипломати и др.

Със същия успех се реализират и кадрите за Търговското корабоплаване, като се започне от корабните офицери в оперативното и управленското ниво и се стигне до мениджъри от висшия ешелон в наши и чуждестранни корабоплавателни и корабостроителни компании, морски администрации и пристанищни структури, включително в Международната морска организация и Световната банка.

Високи са и успехите на випускниците на ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” в образованието, науката, културата, спорта. Преподаватели от училището четат лекции в много университети у нас и в чужбина, разработват изобретения и получават патенти в различни научно-технически сфери, достигат до ректорски длъжности в техническите университети в София и Варна, получават медали на национални и международни състезания по морски спортове и пр. Успехите, които Вапцаровци завоюваха във всички международни регати от 1986 година насам с учебно-ветроходния кораб “Калиакра” са част от новата история на училището.

Когато се прави обзор върху традициите на Морско училище е целесъобразно да се приложат два подхода: исторически и прогностичен.



Историческият подход ни задължава многократно да се връщаме към миналото на морското образование, да го анализираме и синтезираме, да извличаме поуки, защото то е неразривно свързано с неговото сегашно състояние и перспективите за бъдещето му развитие.

Затова ще погледнем развитието на морското образование в България през призмата на теорията за колективната памет, разработена от френския психолог, социолог и философ Морис Халбвакс (11 март 1877- 16 март 1945), за да видим убедително, че нашето общество е съхранило трайно информацията за Морско училище още от неговото основаване с помощта на Русия на 9 януари 1881 г. в град Русе като първото в България техническо училище та до наши дни.

С вълнение се докосваме до Циркуляр по военното ведомство № 7 от 09.01.1881 г., с който се обявява Положението на новосформираното Морско училище. Тази дата е обявена за празник на училището. Относно този уникален документ интерес представлява следния пример, който до сега не е публикуван никъде:

При честването на 125-та годишнина на ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” разработвах изследване за историята на училището и неговия принос в развитието на страната ни. В тази връзка се обърнах с молба към заместник-началника на Централния военен архив във Велико Търново подполковник Димчо Димов, с когото ме свързва дългогодишна дружба, да потърси оригинала на Циркуляр по военното ведомство № 7 от 9.01.1881 г., с който се обявява Положението на новосформираното Морско училище, за който е описано на стр. 15-16 в първия юбилеен сборник през 1931 г., но няма приложено факсимиле.

Подполковник Димов се отзова на молбата ми и изпрати копие от оригинала на този ценен документ, който по време на тържествата връчих на тогавашния началник на училището капитан I ранг Станко Станков, който се разпореди името на подполковник Димчо Димов да бъде вписано в книгата на дарителите.

Паметта за Морско училище ни задължава да почетем с признателност направеното от пионерите на Машинната школа, първите нейни началници руските офицери поручик инженер-механик Павел Алексадрович Машнин (Батюшкин) - поручик инженер-механик Павел Михайлович Изотов и главният инициатор за създаването на българско морско училище - началникът на Флотилията и Морската част в Русе капитан-лейтенант Александър Егорович Конкеевич.

Благодарение на съхраняваната през три столетия колективната памет днес ние разполагаме с историята на Морско училище, писана по повод на няколко юбилея – 50-годишнината, 75-годишнината, 100-годишнината, 120-та годишнина и 125-та годишнина, три алманаха на училището, създадени през последните десет години, Алея на преподавателя, създадена през 2006 година, Бюлетин на Асоциацията на възпитаниците на Морско училище и др. С такава богата история малко висши училища в България и чужбина могат да се гордеят.

При създаването на Морско училище е заложена огромна градивна сила, благодарение на която то е оцеляло в рамките на три столетия и се е справяло с предизвикателствата на времето. Конструктивната сила в морското образование е концентрирана в рамките на триадата:

1) Образование и наука – дава енергията на Морско училище;

2) Единоначалие и академизъм – осигурява синергията на Морско училище;

3) Интегрирано морско образование, дава кохерентността на Морско училище.

Благодарение на тази триада ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” се утвърди като модерен Единен национален център за морско и военноморско образование. Компонентите на посочената триада са символ на мъдростта и креативността, те като маяк са трасирали историческия път на българския интелектуален кораб.

Това е бил верният курс за изграждане на български морски кадри, а той е дълъг и нелек: Морско училище, Машинна школа, Техническа школа, Морска унтер-офицерска школа, Машинно училище при флота и още много други имена докато се стигне до днешното Висше военноморско училище "Н. Й. Вапцаров", въплътило в себе си интелекта и традицията на поколения български моряци.

При всички трансформации в наименованията и местоположението на училището (Русе, Варна, Созопол, Шумен, Варна) то е съхранявало единството между образованието и науката, между практиката и иновациите, между академизма и командирската практика.

Когато честваме 130-та годишнина на Морско училище не може да не споменем поне няколко светли примера, които символизират онова, което е сътворявано и пренасяно през годините на три столетия, а чрез тях да сведем глави пред всички, които са дали своя принос за изграждането и развитието на българската морска гордост, олицетворена от ВВМУ “Н. Й. Вапцаров”.

- Приносът на капитан Павел Кузминский (1840-1900) - един от първите началници на училището (1884-1885), известен учен и изобретател с международно признание. Поставя основите на първата българска морска библиотека, създава първото българско научно-техническо дружество, проектира първата в света работоспособна газова турбина, член е на четири отдела в тогавашното Руско императорско техническо дружество в Санкт Петербург през 1880 г.

- Първият българин с техническо образование, който постъпва на служба във флота и първият българин началник на Морско училище –капитан І ранг Константин Божков (1857- 1942). Той е сред пионерите на българското корабостроене, работи активно в Българското Техническо Общество, участва в редакционната колегия на списание „Славянин”. Божков е първият българин член на Императорското руско техническо дружество.

- Знаем, че силата на лидерите е в техните последователи, а първопроходците на Морско училище имат плеяда от последователи: капитан I ранг Неделчо Недев (1875-1947); д-р Георги Пецов (1899-1970); капитан I ранг Борис Рогев (1898-1976); капитан I ранг, доц. д-р Цветан Папазов (1927-2005); капитан I ранг, професор доктор на техническите науки Емил Станчев (1930-1985 г.) и мн. др.

В алеята на преподавателя са увековечени част от многобройните радетели на морската идея и ние се прекланяме пред създателите на морското образование в България!

От позицията на 130-та годишнина на ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” още нещо твърде съществено за неговата богата история, за да извлечем поуки за днешния ден - грижите на държавата за качествения ръст на морското образование, което ще онагледим със следните примери:

Морско училище е оцеляло дори при унизителните за България клаузи на Ньойския договор, който от есента на 1920 г. отнема от България правото на военен флот и на военно училище! Тогава българските държавници и политици достойно са защитили нашите национални интереси, като са проявили завидна мъдрост и прозорливост. Те не са превили гръб пред западните държави, които са преследвали своите егоистични интереси на Балканите в онова време, не са проявявали послушание при изпълнението на Ньойския договор.

Държавните мъже на България далновидно са съхранили Морското училище като по уникален начин са заобикаляли клаузите на Ньойския договор. Българските държавници по това време последователно подчиняват Морското училище първоначално на Министерството на търговията, промишлеността и труда (1920-1923), а след това на Министерството на железниците, пощите и телефоните (1923-1924). По този начин, въпреки забраните на Ньойски договор, в Морско училище е продължавала подготовката на командни и технически кадри за корабоплаването, пристанището, държавните служби и частните предприятия!

По този начин Морско училище се съхранява и продължава да функционира дори в най-трудните трудните следвоенни години (въпреки Ньойския договор) благодарение на прозорливата национална морска политика и адекватното законодателство!

Все в тази връзка друг много добър пример на държавническо отношение, далновидност и мъдрост е и Системата от закони за Морско училище, които са общо четири в неговата славна история:

1) Закон за откриване на Машинното училище при флота с права на средно техническо училище, приет от Народното събрание на 03.12.1904 година;

2) Закон за Морското училище, приет от Народното събрание на 18.06.1929 година;

3) Закон за Военното училище, приет от Народното събрание на 26.03.1942 г., обнародван с Указ № 17 от 14.04.1942 г., с което Морското училище получава статут на висше военно учебно заведение. Съгласно чл. 2 на закона, в училището се готвят кадри за Морски войски (ВМС) и Търговското корабоплаване по Дунава и морето (днешните параходства "Българско речно плаване" - Русе, и "Български морски флот" - Варна);

4) Указ на Президиума на НС № 25 от 28.07.1956 г., с който на Морско училище се дава статут на Висше инженерно военноморско учебно заведение и обучаемите за Военноморските сили и Търговското корабоплаване получават квалификацията "инженер". Тази квалификация е запазена и до днес, като напълно съответства на Международните изисквания за морски инженери (IMarE).

Без да проследяваме всички етапи в развитието на училището, трябва да подчертаем, че във ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” е изградена модерна система за подготовката на морски офицери за Военноморските сили и Търговското корабоплаване - система, която отговаря на българските и международните изисквания и затова училището днес има всички национални и международни акредитации и сертификати.

При посещението си във ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” президентът на Република България Георги Първанов подчертава, че Висшето военноморско училище “Никола Йонков Вапцаров” наистина създаде модел за развитието на военно-образователната система в България и на образователната ни система като цяло.



Подготовката на възпитаниците на ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” се наблюдава от Изпълнителна агенция “Морска администрация”, която представлява Република България пред Международната морска организация на ООН. Придобитата професионална квалификация е с международно признание от 1960 година. В училището се подготвят офицери, специалисти с висше образование за военноморските сили и управление на гражданското корабоплаване по седем специалности на образователно-квалификационната степен “бакалавър”, “магистър” и “доктор”.

От 2000 г. училището е съучредител и редовен член на Международната асоциация на морските университети (IAMU), членува в Международната асоциация на преподавателите по морски науки към Световния морски университет на Международната морска организация на ООН, Консорциума на военните академии и институтите по отбраната и международната CISCO академия. Поддържат се близки контакти с военноморските училища на страните членки на НАТО в региона на Средиземно и Черно море.

Качеството на образованието на кадрите за ВМС и за гражданското корабоплаване съответства на критериите на развитите морски държави, на дефинираните от Международната морска организация нормативи и програмните документи на НАТО.

Безспорно доказателство за постигнатото ниво е присъденият на ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” през 2003 г. сертификат ISO 9001' 2000 за управление на качеството за подготовка на морски командни кадри.

Академичният състав има основателни претенции и амбиции за утвърждаване на ВВМУ “Никола Йонков Вапцаров” със статут на Единен център за подготовка на командни кадри за Военноморските сили и Търговското корабоплаване. По този начин ефективно и икономично се интегрират курсантите и студентите, офицерският състав от ВМС и Търговския флот, а също така и научноизследователската дейност.

ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” обогати своите традиции и като естествен център свързва морското с военноморското образование, и академичната подготовка с добрата морска практика.

Всичко това дава основание за законна гордост на всички, които работят във ВВМУ “Н. Й. Вапцаров”. С основание варненци и цялата морска общественост възприемат Морското училище като символ на Морското образование в Република България.
II. ПРАЗНИКЪТ КАТО ПОВОД ЗА РАЗКРИВАНЕ НА НОВИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ВВМУ “Н. Й. ВАПЦАРОВ” КАТО ФЛАГМАН НА МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Дългото взиране в миналото и осланянето на стара слава не са присъщи на морските офицери и едва ли ще е прагматично, ако от миналото не извлечем поуките и уроците за бъдещето. Затова ще способства вторият подход, който е прогностичен и чрез който енергията на миналото се трансформира в енергия на бъдещето.

Честването на 130-та годишнина на ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” естествено е свързано с равносметка и преглед на традициите. Същевременно празникът е сериозен повод за размисъл върху днешните проблеми и поглед в грядущето, за критична оценка на рисковете и опасностите, и за разработване на ясна, позитивна и оптимистична визия за бъдещето. Оптимизмът и волята са присъщи личностни качества на моряците и благодарение на тях, със силата на заложен инстинкт, те водят успешно корабите и в най-силните бури.

Известно е, че както морето, така и морското образование не са до колене, информационните и технологичните предизвикателства на XXI век хвърлят ръкавицата и към стандартите на морското образование, а нарастващата интензивност на корабоплаването и растящите рискове в морската професия изискват нова култура на безопасността и сигурността във водния транспорт.

Ето защо оптимизмът на празника съчетаваме не с излишен патос, без самодоволство и самоуспокоение, а с реализъм и самокритичност, с прозрачност и ясни цели, с дългосрочни прогнози. Европейският съюз и НАТО дават пример за разработването на такива дългосрочни прогнози, стратегии, доктрини, концепции и визии. Академичната общност на ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” е изправена пред предизвикателството постоянно да се хармонизира с прогностичния дух на тези документи и да издига качеството на морското образование и престижността на морското образование в съответствие в международните и националните стандарти и растящи изисквания.

Кои са основните предизвикателства, които налагат потребността от нова визия за морското образование през второто десетилетие на XXI век?

Преди всичко това е Дипломатическата конференция на Международната морска организация (ИМО) за приемане на поправките в Конвенция STCW ‘78/95, състояла се от 21 до 25 юни 210 г. в столицата на Република Филипините гр. Манила, популярна вече като Manila Amendments to the STCW Convention and Code. Внесените поправки станаха известни като “Манилски поправки” - The Manila amendments to the International Convention on Standards of Training, Certification and Watchkeeping for Seafarers, 1978. Приетите поправки влизат в сила от 1 януари 2012 г., но се дава гратисен период до 1 януари 2017 г.

Както е известно на морските среди, от 1978 година насам Конвенцията и Кодекса STCW са най-важните международни инструменти, регламентиращи въпросите на подготовката и дипломирането на моряците и носенето на корабната вахта, особено след внесените фундаменталните промени през 1995 г. За да бъде едни стратегически документ работещ, той трябва периодично да се подлага на преоценка и корекция, като се адаптира към динамично променящата се среда и изискванията на времето. Поради тази причина на Дипломатическата конференция ИМО отдели изключително голямо внимание както в подготовката, така и в организацията и провеждането й.

Дипломатическата конференция в Манила през 2010 г. имаше внушително представителство. В нейната работа взеха участие:

- Правителствени делегации от 85 държави, членки на ИМО и подписали Конвенцията STCW 1978 г.;

- Наблюдатели от 3 държави – асоциирани членове на ИМО: Фороски острови, Хонконг (Китай); Макао (Китай) и Международната организация по труда (ILO);

- Две междуправителствени организации – Европейската комисия и Лигата на арабските държави;

- Други 17 неправителствени организации.

- Три държави участваха освен със свои делегации и със свои учебни ветроходни кораби, които не само внесоха много позитивни емоции, но и на практика демонстрираха подготовката, компетенциите и способностите на бъдещите морските командни кадри.

Изборът на Манила за място на Дипломатическата конференция на ИМО никак не е случаен. На моряците отдавна е известно, че Филипините са държава, която показа нагледно на целия свят след 1995 година, че когато има ясна национална морска политика, могат да се постигнат буквално чудеса. За 15 години филипинските морски кадри, отговарящи на стандартите на STCW ‘78/95, буквално завладяха морския трудов пазар.

На фона на Филипините и форума на ИМО в Манила през 2010 г. научната истина изисква с много голяма болка да подчертаем няколко контрастиращи примери за това, че тези събития не бяха използвани у нас и бяхме подминати от благоприятния шанс:

1) Онази вълна на отлив от морската професия, особено сред офицерския състав, която започна през 90-те години на XX век в посока Запад-Изток, носеше огромни потенциални богатства, свързани с морското образование, но не беше оценена от нашето държавно и политическо ръководство, независимо от десетките публикации на тази тема, включително и на преподаватели от Морско училище.

Съседните на България държави светкавично реагираха на тези промени и бързо преустроиха своята морска политика, като предприеха комплексни мерки на равнище парламент, президент, правителство:

- Гърция прие Закон за морската политика и морското образование.

- Турция привлече инвестиции от САЩ и Япония и на брега на Босфора започна да подготвя морски офицери за търговското корабоплаване.

- Русия, Китай и Великобритания разработиха нови морски доктрини;

- Румъния, Украйна и Хърватска инвестираха значителни капитали за внедряване на новите информационни технологии в учебния процес и корабоплаването, доставиха най-модерните тренажори и симулатори за своите морски училища;

Република България чувствително изостана от своите съседи и от другите морски държави в законодателната и материално-техническата база на морското образование. Вследствие на продължаващата инерция на държавните институции вече губим позиции в корабоплаването и подготовката на морски кадри – така както окончателно ги загубихме в корабостроенето!

2) Шансът да превърнем Морско училище в Аляска на Балканите безвъзвратно ни отмина и спря във Филипините, защото те своевременно си изработиха националната стратегия и оцениха, че Морското образование е не само национален, но и световен капитал. Въпреки натиска на Европейския съюз у нас все още се нехае по отношение на националната морска политика и националната морска стратегия.

Огромният натиск на морската общественост в това отношение остана и продължава да остава безплоден.

3) През последните 15 години Република България изгуби завоювани позиции в пазара на труда на моряците. Тези позиции бързо бяха заети от други държави, за което свидетелства следната информация:

- По данни на Международната федерация по корабоплаване (ISF) съвместно с Балтийски и международен съвет (BIMCO) от 1995 г. до 2010 г. се открои дефицит от морски командни кадри. Този дефицит се попълва от 30 страни, но Република България не е записана сред тях!

- В момента на корабите от Търговския флот по света служат над 400 000 офицери, налице е дефицит на командните кадри от 4%, т.е. не достигат повече от 16 000 морски офицери (преди 1995 година не достигаха около 40 000 офицери). Нуждата от морски офицери активира много държави, в това число и нашите съседни страни, значително увеличиха числеността на обучаемите в своите морски училища и академии.

- Към настоящия момент 10-те държави-лидери в подготовката и износа на командни морски кадри са: Китай, Филипините, Турция, Индия, Украйна, Русия, Индонезия, Гърция, Мианмар (Мианмарски съюз, до 1989 г. Бирма), Египет. В списъка, в който България отсъства, Хърватия е на 15 място, Латвия е на 17 място, Норвегия е на 21 място, Румъния е на 26 място, Испания на 30 място.

- Учените от ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” своевременно направиха редица публикации за тези тенденции още през периода 1995 г. - 2001 г., но държавните институции не използваха резултатите от научните изследвания и не предприеха нужните стъпки, за да създадат благоприятни условия и среда за тяхното внедряване в практиката.

- Пак поради държавническа недалновидност ВВМУ “Н. Й. Вапцаров”, а с него и България, през 90-те години на миналия век загуби такъв силен приоритет като подготовката на чуждестранни курсанти. Целесъобразно е да припомним, че в Морско училище са се обучавали курсанти от 11 държави! В тази сфера започна лек превес в позитивна посока, но това става бавно и мъчително. Дано привличането на курсанти от Виетнам и студенти от Турция способства за възстановяване чуждестранното обучение в Морско училище.



Дипломатическата конференция в Манила беше открита на 21 юни 210 г. от Генералния секретар на ИМО адмирал Ефтимиос Митропулос (с решение на Академичния съвет на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" през 2000 г. на адмирал Ефтимиос Е. Митропулос е присвоено почетното звание "доктор хонорис кауза на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров""), който подчерта важността на приеманите решения, отчитайки факта, че на морския транспорт се падат 90% от обема на всички превозвани стоки в света.

Значимостта на мероприятията в Манила бяха оценени по достойнство и в огласеното приветствие на Генералния секретар на ООН Пан Ги Мун.

Бяха приети общо 19 Резолюции на Дипломатическата конференция, като Резолюция № 1 касае Конвенцията STCW ‘78/95, а Резолюция № 2 – Кодекса STCW.

“Манилските правила” внесоха много промени, а ето и някои от по-съществените изменения, отразени в 19-те резолюции на Дипломатическата конференция:

1) Относно дипломирането и кадровия състав на корабните екипажи:

- Предвиждат се следните няколко групи документи, които се издават от оторизираните морски институции: Certificate of competency – диплома за лицата от командния състав; Certificate of proficiency – свидетелство за професионална компетентност на командния състав; Documentary evidence (документално потвърждение); Документи за квалификацията на лицата от редовия състав; Свидетелство за подготовка по оцеляване за персонала на пътническите кораби и др.

- Определен е списък с информация, която трябва да се съдържа в издаваните документи.

- Уточнени са изискванията към Регистъра с документи за моряците.

- Въведен е нов пункт в Правило I/5 от Конвенцията STCW 1978, с който се цели да се предотврати фалшифицирането на документи за компетентност и професионализъм. Дадено е определение и за понятието “одобрен плавателен стаж”, който се отчита при определяне степента на компетентност и издигане в корабната йерархия. Промените насърчават моряците да имат възможността и мотивацията да повишават своите компетентности и издигане до всички нива в корабната йерархия, а също така са се привличат повече жени за работа на борда на корабите.

- Промени има и в курсовете за повишаване на квалификацията и преподготовката (refresh and updating training)

- Апелира се за разширяване на кампанията “Go-to-Sea!!” и издигане престижността на морската професия.

2) Въведени са нови определения за редица длъжности на командния състав и корабния екипаж, като например: електромеханик (electro-technical officer), квалифициран матрос (able seafarer deck), квалифициран моторист (able seafarer engine), електрик (electro-technical rating) и др. За тези длъжности са въведени и нови изисквания за стандартите на компетентност.

Уточнено е, че при одобряване на учебно-тренировъчните центрове, курсовете и програмите за подготовка, обучаващите институции трябва да се придържат към съответните моделни курсови на ИМО.

В промените влизат и процедурите за медицински прегледи на моряците и медицинските свидетелства.

3) За командния състав от различните нива на управление и експлоатация са въведени много нови изисквания, произтичащи от новите технологии в корабоплаването и пристанищната дейност и сложността на съвременното оборудване, а също така и по-високи стандарти за работа с хората, управление на персонала, управление човешките ресурси на мостика и в машинното отделение, високи изисквания за лидерство и екипна работа и пр.

Комплекс от нови изисквания има за екипажите, които плават на танкерите, при плаване в полярни води, при работа на пътнически кораби РО-РО, и др.

4) Отчитайки новите опасности в мореплаването и нарастващия риск от терористични атаки и пиратски нападения, се предвиждат нови изисквания към подготовката на екипажите и охраната на корабите при плаване в райони, опасни от пиратски нападения.

Предвижда се да се въведе задължително обучение на всички членове на екипажа по охрана на кораба.

Корабните екипажи в това отношение се разделят на две:

За членове на екипажа, на които не се възлагат някакви задължения по охрана на кораба се предвижда запознаване с мерките по охрана на кораба (security awareness training).

За членове на екипажа, на които се възлагат конкретни задължения по охрана на кораба се предвижда съответната за тези лица подготовка (training for designated security duties).

Предвидени са и мерки за потвърждаване на компетентностите в тази област като и в двата случая се издава свидетелство за професионална пригодност.

5) В духа на редица резолюции на ИМО за умората в корабните екипажи и Конвенцията на МОТ № 186 от 07.02.2006 г. “За труда в морското корабоплаване” (MLC - 2006) в “Манилските поправки” има комплекс от нормативи, свързани с труда и отдиха на моряците, носенето на вахтата, часовете за работа и почивка.

Всички лица, които носят вахта, трябва да имат осигурен отдих минимум от 10 часа в продължение на 24 часов период и 77 часов отдих за 7 дневен период. При това се указва, че отдихът трябва да бъде разделен задължително на две части, като едната част трябва да е с продължителност не по-малко от 6 часа, а интервалите между последователните периоди на отдих не трябва да превишават 14 часа.

След приемане на поправките беше обявен и Заключителен акт на Международната дипломатическа конференция.

Генералният секретар на ИМО в Заключителната си реч отправи няколко послания:

Манилските поправки на Конвенцията и Кодекса STCW ‘78/95 да отидат бързо до тези, които касаят в най-голяма степен, а именно: морските администрации и морските образователни учреждения, и центровете за подготовка на моряци, корабоплавателните компании и корабособствениците, компаниите и моряците, одобрените медицински учреждения и др., като очерта три етапа на внедряване:

а) Възможно най-бързо превеждане на Манилските поправки на националните езици и внедряването им в националните законодателства с цел по-ранното им внедряване и използване;

б) Използване на техническите възможности на ИМО за действителна помощ при запознаване с новите изисквания и тяхното правилно тълкуване и прилагане като цяло;

в) Иницииране на действия за осигуряване на пълно и ефективно използване и строго спазване на Манилските поправки в Конвенцията и Кодекса STCW ‘78/95.

На 22 юни 29010 г. се състоя тържествена церемония за подписване на Меморандум за съглашение по създаване на “Световен център за подготовка на борда на корабите” - Global On-Board Training Center (GOBTC). Шест морски университета станаха учредители на тази инициатива на бъдещето:

1) Морски държавен университет “Адмирал Генадий И. Невелски“, Руска Федерация;

2) Държавна морска академия “Адмирал Степан. О. Макаров”, Руска Федерация;

3) Далянски морски университет, Китайска народна република;

4) Корейски морски университет;

5) Морски факултет на Истанбулския политехнически университет (Република Турция);

6) Морски университет на Фонда Джон Б. Лаксон (Република Филипините);

Пояснение: Филипинският Морски университет на Фонда на капитан John B. Lacson е създаден през 1931 г. чрез обединението на четири академични структури: JBLFMU-Arevalo, JBLFMU-Molo, Training Center, JBLF-Bacolod and Maritime High School.

Съглашението за създаване на “Световен център за подготовка на борда на корабите” е подписано от ръководителите на делегациите на шестте морски университета-уредители, заверено е от Генералния секретар на ИМО и главите на правителствените делегации на държавите-участнички в Дипломатическата конференция.

Създаването на Центъра е продиктувано от необходимостта за значително подобряване качеството на практическата плавателна подготовка на бъдещите специалисти от морския флот в световен мащаб и за осигуряване на достъпност до плавателна практика на курсантите и студентите от морските университети на страните.

Вечерта на същия ден, 22 юни 29010 г., се проведе практическа среща на представителите на участниците в проекта “Световен център за подготовка на борда на корабите” посветена на практическата реализация на проекта.

След завършване на церемонията по подписване на Меморандума всички делегации направиха визита на учебните кораби, пребиваващи в Манила специално за конференцията:

1) Учебен кораб “Юкун” на Далянския морски университет (Китайска народна република):



2) Учебен кораб “Ханбада” на Корейския морски университет (университетът има два учебни кораба, в строеж се намира и модерен учебен ветроходен кораб):

3) Учебно-ветроходен кораб “Надежда” на Морския държавен университет “Адмирал Генадий И. Невелски“ (Руска Федерация):

При качването си на борда на УВК “Надежда” Генералният секретар на ИМО специално подчерта ролята на учебните кораби за създаване на привлекателен имидж на морската индустрия и за привличане на младежи за работа във водния транспорт в рамките на инициативата “Елате да работите на море”, популярна като Campaign “Go-to-Sea!!”. Новият проект GOBTC напълно хармонира и с кампанията на ИМО “Go-to-Sea!!”.

В корабната книга за почетни гости адмирал Митропулос е направил следния запис: “С най-добри пожелания към капитана, офицерския състав, екипажа и курсантите на величествения кораб. Нека на курсантите да им върви в живота, нека морето да бъде спокойно, а вятърът – попътен!”.

Проектът “Global On-Board Training Center” (GOBTC) поставя качествено нови стандарти към плавателната практика на студентите и курсантите. ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” ще трябва да търси в перспектива дългосрочни решения през второто десетилетие на XXI век как да отговори на тези нови предизвикателства, поставени от Дипломатическата конференция на ИМО в Манила през 2010 г.

От 1 юли 2013 година всички одобрени програми за обучение трябва да съответстват на новите промени, направени от Дипломатическата конференция в Манила през 2010 г.

Това изисква от академичния състав на ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” да се запознае обстойно с всички внесени поправки и приетите резолюции и да повиши качеството на обучението до нивото на новите морски образователни стандарти.

За целта Международната морска организация изисква при внасянето на корекциите в съществуващите учебни програми и при разработването на нови програми и планове да се въвеждат съвременни методи на обучение, включително интерактивните методи на обучение, да се обогатява учебно-материалната база, да се подобри плавателната практика в съответствие с проекта “Global On-Board Training Center” (GOBTC).

Разкривайки перспективите в развитието на ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” като Флагман на морското образование, следва да поставим акцент на още един фундаментален за нашето съвремие въпрос, а именно: съревнованието между националните системи за образование стана ключов елемент в глобалната конкуренция.

Днес печели този, който по-бързо се адаптира към нуждите и изискванията на динамично променящия се свят. Това е свят, в който постоянно се обновяват технологиите, ускорено се усвояват иновациите и се формират глобални пазари на трудовите ресурси. При това като залог за професионален успех не може да служат получените веднъж в живота знания.

Такъв е и духът на Транспортната стратегия на Европейския съюз, публично оповестена на 28.3.2011 г., която ще окаже силно влияние върху бъдещата политика на Морско училище и мениджмънта на висшето училище.

Известно е, че обемът от информация, които притежава нашата цивилизация се удвоява на всеки пет години. Поради тази причина преподаваните знания в училищата и университетите бързо остаряват, което налага да се търсят други решения. Традиционното образование като система за получаване на знания сериозно изостава от реалните потребности на съвременната наука, производство и социални практики.

Отговорът на новите предизвикателства пред университетите се съдържа в иновационното образование, което е ориентирано не толкова към предаване на знания, а към овладяване на базови компетенции, които след това позволяват самостоятелно да се придобива познание. Модерният университет трябва да позволява на младите хора да формират у себе си такива базови компетенции, като: информационна, комуникативна, самоорганизация, самообразование, предприемчивост, На преден план излизат няколко нови способности на хората - способност за ориентиране в огромното информационно поле, умение самостоятелно да се търсят решения и успешно да се реализират.

Придобиването на такива базови компетенции може да стане с напредничави методики, които позволяват студентите и курсантите да се учат на техники за получаване, преработване и прилагане на информация, т.е. чрез новите иновационни образователни програми младите хора те ще придобиват умения и навици за самостоятелно търсене и използване на информацията.

Същността на иновационното образование може да се изрази с фразата ”Не да се догонва миналото, а да се създава бъдещето”.

Иновационното образование е качествено нова система, която предполага обучение в процеса на създаване на нови знания за сметка на интеграцията на фундаменталната наука, учебно-възпитателния процес и производството, респективно морската индустрия.

Нужни са не само нови методики на преподаване и не просто нова учебно-материална база, а нови технологии в образователния процес. Република България е член на Евроатлантическата общност, затова технологичното насищане на учебния процес трябва да съответства на нивото, което са достигнали европейските и американските университети.

Решаването на тази задача изисква ясна държавна политика, което беше подсказано и в Доклад № 38570 на Световната банка от месец септември 2007 г., озаглавен “Ускоряване на конвергенцията на България: предизвикателства пред повишаването на производителността на труда". В този доклад се извеждат четири приоритета за страната ни, сред които подчертан акцент е поставен на потребността от инвестициите в младите хора и тяхното образование, развитие на човешките ресурси и системата за научноизследователска и развойна дейност (НИРД).

За реализирането на посочените приоритети би способствало разработването на приоритетен национален проект “Морско образование и Морска индустрия”, в който проект развитието на ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” да заеме централно място като Национален център на морското образование и морската наука.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Новите реалности в световното корабоплаване през XXI век, процесите на глобализация, високите стандарти за морската безопасност, изискванията на Конвенцията STCW’ 1978 г. с поправките от 1995 г. и 2010 г., съпътстващата я нормативна уредба от Кодекси, Моделни курсове и Резолюции, членството на България в Европейския съюз и НАТО, заедно с процесите за създаване на единно европейско образователно пространство, налагат в морското образование да продължава да се утвърждава държавническия подход!

България е древна морска държава, в която морското образование има стратегическо значение за страната и нейната национална сигурност. Ролята на военното образование за националната и международната сигурност постоянно расте. В тази връзка трябва да подчертаем, че идеята на Генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен за „интелигентната отбрана” (smart defense), издигната на Конференцията по сигурността в Мюнхен през 2011 г., тепърва предстои да се дискутира, развива и внедрява. За това свидетелства и проведената на 29 март 2011 г. в София Национална конференция на тема „Интелигентната отбрана: националната отбранителна политика и инвестициите в отбраната през второто десетилетие на 21-ви век” и доклада на министъра на отбраната Аню Ангелов “Отбранителната политика на Република България в контекста на Стратегията за национална сигурност и новата Стратегическа концепция на НАТО”.

Морското образование се нуждае от ново законодателство, от ново отношение на държавните институции в България!

Морското образование трябва да остане държавно, защото то е съставна част от икономиката и стратегията за национална сигурност, а както е известно, националната сигурност зависи много от образователната система като цяло и в частност от интегрираната система за морското образование, която подготвя кадри за Военноморските сили и Търговското корабоплаване. Предпоставки за развитието на интегрираното морско образование са социалната и икономическата среда, демографското развитие, законовата уредба и навлизането на информационните технологии.

Във всички морски държави морското образование се развива като национален приоритет! За морското образование по целия свят е характерно държавното управление, в което преобладават правно-нормативните методи на регулиране, дългосрочните стратегии и инвестиции.

Отчитайки приетите през 2010 г. Манилски поправки на Конвенцията STCW ‘78/95, учредяването на “Световен център за подготовка на борда на корабите”, кампанията на ИМО “Go-to-Sea!!” и Стратегията за развитието на транспорта в ЕС до 2050 г. от 28 март 2011 г. отправяме нашите послания към държавните институции за реализиране на следните ключови ангажименти и отговорности на държавата към морското образование:

- Да се разработи Национална морска стратегия. Академичният състав на ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” може да стане обединител от екипи за изготвяне на проект за стратегията;

- Да се закупи нов учебно-производствен кораб за нуждите на ВВМУ “Н. Й. Вапцаров”;

Нашите юбилейни послания са адресирани най-вече към триадата от министерства, с които ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” пряко е свързано:

1) Министерството на отбраната;

2) Министерството на транспорта, информационните технологии съобщенията;

3) Министерството на образованието, младежта и науката.

Обединените усилия на тези три министерства и обръщането им с лице към новите предизвикателства пред морското образование, ще донесат и така желаната подкрепа и синергетичен ефект, от които се нуждаем. Чрез тяхното съдействие ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” ще може пълноценно да изпълни през второто десетилетие на XXI век онази висока мисия, която Манилската дипломатическа конференция на Международната морска организация през 2010 година възложи на морското образование. Стандартите за морското образование, определени с “Манилските поправки” на Конвенцията STCW ‘78/95 напълно хармонират и с концепцията на Европейския парламент и на Съвета на Европа, определени в Директива 2008/106/ЕО от 19 ноември 2008 година относно минимално ниво на обучение на морските лица и други документи, касаещи качествено новите изисквания към квалификацията на морските командни кадри.

Бъдещето разкрива нови перспективи пред морското образование и Република България трябва своевременно да се възползва от дадения ни исторически шанс с държавническа мъдрост и отговорност!

Като венец на всички дейности, посветени на 130-та годишнина на ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” следва да активираме и доведем до успешен старт на инициативата за учредяване от ИМО на ежегодна Международна морска премия на името на Никола Йонков Вапцаров.

Таи идея беше научно аргументирана през 2009 година, когато чествахме 100 годишнината от рождението на нашия патрон и намери пълна обосновка в едноименната авторска монография “Никола Йонков Вапцаров – Моряка”. Тя напълно хармонира с политиката на Международната морска организация за нова култура на безопасност на корабоплаването, основана на ценностната система и духовността на моряците през XXI век.
Литература:

1. Алексиев, И. Храм на знания технически. Българско техническо дружество в Русе 1885 г. ИК “Морски свят”. Варна, 2010.

2. Алексиев, И. Омаяни от кораби мъже. В 2 тома. ИК “Морски свят”. Варна, 2006.

3. Директива 2008/106/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно минимално ниво на обучение на морските лица (преработена). - Официален вестник на Европейския съюз, 03.12.2008 г., стр. L 323/33 - L 323/61.



http://www.marad.bg/upload/docs/MimimalnoNivoObuchenieMorskiLitsa.pdf

http://www.marad.bg/page.php?category=3&page=3

http://www.marad.bg/upload/docs/MimimalnoNivoObuchenieMorskiLitsa.pdf

4. Доклад № 38570 на Световната банка: Ускоряване конвергенцията на България: предизвикателства пред повишаването на производителността. USA, Danvers, World Bank, 2007, септември.



http://siteresources.worldbank.org/INTBULGARIAINBULGARIAN/Resources/VolumeII_bg.pdf

5. Зелена книга: Към бъдещата морска политика на Евросъюза: Европейска визия за океаните и моретата. Комисия на Европейската общност. Брюксел, 7 юни 2006 г. СОМ (2006) .

6. Зелена книга: Европейско изследователско пространство: Нови перспективи. Комисия на Европейската общност. Брюксел, 4 април 2007 г. COM (2007).

7. Конвенцията на МОТ № 186 от 07.02.2006 г. “За труда в морското корабоплаване” (MLC - 2006).

8. Отбранителната политика на Република България в контекста на Стратегията за национална сигурност и новата Стратегическа концепция на НАТО. Доклад на министъра на отбраната Аню Ангелов, изнесен на Националната конференция на тема „Интелигентната отбрана: националната отбранителна политика и инвестициите в отбраната през второто десетилетие на 21-ви век”, 29 март 2011 г., София.

9. Пеев, И.П. Никола Йонков Вапцаров - Моряка. Поетът, който сроди морето и машините с човешката душа и възпя вярата и любовта, свободата и мира. ИК “Стено”. Варна, 2009. ISBN 978-954-449-450-6



http://www.md.government.bg/bg/doc/minister/speeches/20110329_CVK.pdf

10. Юбилеен сборник за 50-годишната дейност на Морското Училище 1881-1931 г. Съст. Сава Н. Иванов и колектив. Печатница на Морската учебна част. Варна, август 1931 г.

11. STCW Convention 2010. Manila 2010 Amendments.

12. White paper: Roadmap to a Single European Transport Area – Towards a competitive and resource efficient transport system. COM (2011) 144 final. Brussels, 28.3.2011.



http://ec.europa.eu/transport/strategies/doc/2011_white_paper/white_paper_com%282011%29_144_en.pdf

Адрес за кореспонденция:

гр. Варна 9026

ул. “Васил Друмев” № 73

ВВМУ “Н. Й. Вапцаров”

Професор д.пс.н. Илия Петров Пеев, капитан I ранг о.р.

GSM: 0898/359647

E-mail: ippeev@abv.bg

дом. тел.: (052) 757472



сл. тел.: (052) 552236


1 Пояснение: Четирите снимки в статията са от интернет страниците на съответните морски университети.



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница