14 септември 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Депутати, премиер, министри, магистрати и всякакви висши длъжностни лица ще бъдат проверявани за незаконно имане, ако декларациите им от публичния регистър се разминават с реалността. При „значително" несъответствие между законните и недоказуеми доходи комисията „Кушлев" ще иска запор, а после и конфискация на разликата. Това предлага правосъдното министерство в новия закон срещу „необяснимото" богатство.

Депутати, премиер, министри, магистрати и други висши длъжностни лица също ще бъдат прицел на новия закон за незаконното богатство. Комисията „Кушлев" ще започва проверка, ако Сметната палата е установила несъответствие между декларациите от публичния регистър и реалното им имотно състояние. Това предлага правосъдното министерство в последния вариант на новия закон. Той ще замени закона „Петканов", който задължително обвързваше имотните запори и конфискация с наказателно производство и влязла в сила присъда. Основната разлика е, че по новия закон присъди няма да се чакат, той акцентира върху „необяснимата" разлика между законно и притежавано имущество - т.нар. гражданска конфискация. Проектът, обявен още миналия октомври, е претърпял развитие след забележките на авторитетната Венецианска комисия към СЕ, наричана комисия за .демокрация чрез право". Последните идеи бяха представени от правосъдната министърка Маргарита Попова и секретаря на комисията Томас Маркерт. Същностен завой в проекта е изискването за „елемент на криминална дейност", за да започне процедурата за конфискация. За това особено настояваха право-защитници. Първоначално се изискваше само „необяснима" разлика между законни доходи и реално имане за 25 г. назад. Сега принципът се трансформира - прокуратурата трябва да е дала знак, че иде реч за „криминална дейност" (виж вдясно), за да е по-защитено правото на собственост. Разликата между законно и недоказано имане ще се отнема само ако е на „значителна" стойност, а не 5000 или 10 000 лв., е друга промяна. Щом законът стане факт, наложените досега запори от комисията „Кушлев" (за близо 500 млн. лв.) ще минат по новата процедура. Те ще се конфискуват no-бързо от съда.

Пет измамни сделки с общински имоти с подправения подпис на Бойко Борисов, когато е бил столичен кмет, е установила Софийска градска прокуратура. Това заявиха вчера пред „Труд" обвинителите Ани Малиганова и Антон Стефанов, които наблюдават разследването. Така те обориха твърденията на говорителката на СГП Маргарита Немска, която съобщи по Би-ТиВи, че са засечени 100 документа с имитирания подпис на Борисов. Най-скандалната афера с фалшивия подпис на бившия столичен кмет е „Златното пате". Оказа се, че Петър Драшков (брат на зам.-шефа на ДАНС Иван Драшков) дал 937 000 лева в брой на представилата се като общинска чиновничка Ивалина Трифонова. Тя му връчила фалшив нотариален акт за атрактивен парцел от 14 дка в кв. „Стрелбище" с „подпис" на Борисов. „Има още четири случая на сделки с фалшивия подпис на Борисов. Става въпрос за неистински договори и скици за продажби на имоти от Столичната община на частни лица. Те са в широкия център на София. Щетите при петте измами надхвърлят 5 млн. евро", заяви прокурор Стефанов. Досега за аферата с фалшивите подписи обвиняеми са петима души. Това са Петър Драшков, Ивалина Трифонова, Даниела Малинова, адвокат Стефан Конакчиев и Иван Иванов. „Предстоят допълнителни процесуално-следствени действия, докато им бъдат повдигнати окончателните обвинения", заявиха прокурорите. И допълниха: „Назначени са графически експертизи. Но до момента не са установени лицата, подправили подписа на Борисов". „Не съм извършил измама. Надявам се истината да излезе наяве", заяви пред „Труд" Петър Драшков.

Пет измамни сделки с общински имоти с подправения подпис на Бойко Борисов, когато е бил столичен кмет, е установила Софийска градска прокуратура. Това заявиха вчера пред „Труд" обвинителите Ани Малиганова и Антон Стефанов, които наблюдават разследването. Така те обориха твърденията на говорителката на СГП Маргарита Немска, която съобщи по Би-ТиВи, че са засечени 100 документа с имитирания подпис на Борисов. Най-скандалната афера с фалшивия подпис на бившия столичен кмет е „Златното пате". Оказа се, че Петър Драшков (брат на зам.-шефа на ДАНС Иван Драшков) дал 937 000 лева в брой на представилата се като общинска чиновничка Ивалина Трифонова. Тя му връчила фалшив нотариален акт за атрактивен парцел от 14 дка в кв. „Стрелбище" с „подпис" на Борисов. „Има още четири случая на сделки с фалшивия подпис на Борисов. Става въпрос за неистински договори и скици за продажби на имоти от Столичната община на частни лица. Те са в широкия център на София. Щетите при петте измами надхвърлят 5 млн. евро", заяви прокурор Стефанов. Досега за аферата с фалшивите подписи обвиняеми са петима души. Това са Петър Драшков, Ивалина Трифонова, Даниела Малинова, адвокат Стефан Конакчиев и Иван Иванов. „Предстоят допълнителни процесуално-следствени действия, докато им бъдат повдигнати окончателните обвинения", заявиха прокурорите. И допълниха: „Назначени са графически експертизи. Но до момента не са установени лицата, подправили подписа на Борисов". „Не съм извършил измама. Надявам се истината да излезе наяве", заяви пред „Труд" Петър Драшков.

„Традицията е като правя първа копка, да идвам задължително да откривам обекта. Надявам се за следващия отоплителен сезон да режем лентата на съоръжението, чиято инвестиция е 100 млн. лева, и открива 300 работни места в строителството." Това каза вчера премиерът Бойко Борисов при първата копка на нова централа за производството на електрическа и топлоенергия на „ЕВН България" в Пловдив. Проектът, който е по технология на „Сименс", е най-модерното когенерационно съоръжение на Балканите. „Той има голямо значение за Пловдив, защото ще гарантира сигурност при снабдяването с енергия, както и в опазването на околната среда", обяви министър-председателят на Долна Австрия Ервин Прьол. Двамата с Борисов получиха макети на новото съоръжение, което трябва да влезе в експлоатация до края на 2011 г. Първата копка направиха с лопати. Специалистите на дружеството работят по проекта от юни 2008 г. Експерти обясняват, че комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия е с доказани качества и в комбинация със съвременните техники представлява ефективен и щадящ природата метод. Преди церемонията премиерът Бойко Борисов обядва в ресторант „филипополис" в Стария град, заедно с Ервин Прьол, областния управител Иван Тотев и кмета на града Славчо Атанасов. На високите гости беше поднесена салата от домати с овче сирене и печена чушка, а за основно ястие имаше телешко по рецепта на главния готвач. Борисов и Прьол разгледаха Стария град и Античния театър.

Седем фирми кандидатстват в НЕК за строежа на първия у нас свръхпроводим електропровод от композитен материал. Това съобщиха пред „Труд" от компанията. Съоръжението ще води началото си от подстанция Шабла и ще се разгърне в две направления -към Добрич и към Варна. Общата дължина на новия електропровод ще бъде 150 км. За неговите три фази ще са нужни общо 450 км от непознатата досега у нас свръхпроводима жица. За разлика от сплавите композитните материали са съставени от вещества със силно нееднородни физически и химически свойства, които се справят, но остават относително изолирани в крайния продукт. Кандидати за проекта на НЕК са консорциумът „Ел-монтажи", ЕМУ - Търговище, „Филкаб" АД, „Елконтрол", ДЗЗД „Електропроводи", „Омекскон" и „Рудин Динев Желев" СД. Свръхпроводимите жици ще бъдат опънати върху съществуващите стълбове на НЕК, но ще могат да поемат двойно по-големи потоци електроенергия от досегашните. Целта е да се премахнат ограниченията върху производството на вятърните централи в Североизточна България, наложени от Електроенергийния системен оператор. Посланиците на САЩ и на Япония у нас вече алармираха, че потърпевши от тези мерки са и чуждестранни инвеститори - американската компания „Ей И Ес", която изгради вятърния парк „Св. Никола" с мощност 156 мегавата, и японската „Мицубиши хеви индъстрис", съсобственик в „Калиакра уинд пауър" (35 мегавата). Намеренията на НЕК са финансовите оферти за обекта да бъдат отворени публично пред медиите.

Властта ще може да бъде проверявана от комисията "Кушлев" още преди срещу някой от висшите чиновници да е започнало наказателно преследване от прокуратурата и да му е повдигнато обвинение. Новият закон ще дава възможност комисията сама да инициира проверки по свое усмотрение или по сигнали. В тях обаче все пак трябва да има достатъчно данни, че имуществото е придобито с висока степен на вероятност по незаконен начин.

Борисов и Прьол са обсъдили съвместната работа по Дунавската стратегия. Според австрийския гост още е рано да се говори за сумата, която ще бъде поискана от ЕС за нея.

Политиците и висшите чиновници, които декларират неверни данни в публичния регистър на Сметната палата, са заплашени от конфискация на имуществото. Такава санкция е предвидена в новия Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Неговият проект бе представен вчера от правосъдния министър Маргарита Попова.

Под ударите на тази разпоредба могат да попаднат близо 7000 души - всички магистрати, депутатите, министрите, заемащите висши длъжности в администрацията. Всички те подават декларации пред Сметната палата при постъпване и напускане на работа, както и всяка година, ако има промяна в притежаваното имущество.

Според проектозакона процедурата ще се задейства, ако при проверка Сметната палата се натъкне на несъответствия в подадената пред публичния регистър имотна декларация. Тогава провинилият се ще бъде даден на комисията за отнемане на незаконното имущество, която ще започва процедура по отнемане на имуществото. Досега лъжите в декларациите пред Сметната палата се разминаваха само с публични критики. Всеки уличен в укриване на доходите или имущество се оправдаваше, че всичко е декларирано пред НАП. Прокуратурата също не приемаше, че лъжата в декларацията пред Сметната палата е престъпление, ако съответното лице си е обявило всичко пред данъчните. Това фактически обезсмисляше публичния регистър. Сега проектозаконът предвижда сериозна санкция - конфискация на имущество. Отнемане ще заплашва и тези, които нарушат закона за предотвратяване конфликта на интереси.

Ако бъде приет законът, запорите и възбраните, наложени от съда по искане на комисията за отнемане на незаконното имущество, ще паднат и ще трябва да се поискат отново. Това се налага, тъй като вече няма да се блокира цялото имущество, а само онова, за което няма доказани доходи. Не е ясно как ще се гарантира, че междувременно част от имуществото няма да бъде "спасено" - разпродадено или прехвърлено на други лица.

По данни на комисията "Кушлев" наложените обезпечителни мерки са за около 600 млн. лв., висят дела за отнемане на около 200 млн. лв., но реално конфискуваното имущество е много по-малко. Водят се около 500 дела.

По сегашната уредба съдът налага запори и възбрани на цялото имущество за неограничен период, докато текат разследването и делото срещу съответния човек. А до евентуалната осъдителна присъда могат да минат и години. Дори в крайна сметка да не се стигне до конфискация, вече може да се е стигнало до финансова смърт. Затова вече има искове срещу държавата в съда в Страсбург заради този закон. Последният пример е с бизнесмените Пламен и Йордан Стоянови, обвинени по делото "Октопод". Блокираното имущество на Пламен Стоянов е за над 32 млн. лв., а на брат му - за 524 хил. лв.

За да бъде гарантирано правото на собственост, вече ще се конфискува не цялото имущество, а само разликата между законното и незаконното. При това тя трябва да е значителна. Тепърва ще се мисли какво да означава "значително". В съдебната практика големи размери са 70 минимални работни заплати, а особено големи размери - 140. Значителни имуществени вреди пък има, когато сумата надвишава 14 пъти минималната работна заплата.

Производствата, включително и висящите дела за конфискация, също ще са по нов ред - вече няма да се чака влязла в сила осъдителна присъда. Ще е достатъчно и само повдигане на обвинение или установен конфликт на интереси, или несъответствие в декларациите пред Сметната палата, които висшите държавници и магистратите подават всяка година.

Сред новостите в проекта е и създаването на специален фонд, в който да отива конфискуваното имущество, придобито по незаконен начин. Не е ясно защо парите не отиват направо в бюджета и дали фондът няма да е поредното чиновническо звено, за което ще се харчат пари. За отнетото, запорирано и възбранено имущество ще се грижи междуведомствен съвет на ниво заместник-министри. В него ще влизат представители на социалното, провосъдното и финансовото министерство.

Комисията за установяване на престъпното имущество ще може да прави проверки и по своя инициатива. Но ако открие разминаване в имотното му състояние, ще трябва да сезира прокуратурата.

Производствата по анонимни сигнали, които бяха предвидени в първоначалния проект на министерството, вече са под въпрос, обясни Попова. Засега тази възможност отпадала.

Попова отказа да представи окончателните текстове от законопроекта, преди да са обсъдени с експертите от т.нар. Венецианска комисия, които вече критикуваха проекта. Становището й ще е готово в средата на октомври. Секретарят на Венецианската комисия Томас Маркерт обясни вчера, че в последния вариант на законопроекта комисията вече не вижда проблеми със защитата на човешките права. "Малко европейски държави имат такива закони, в една идеална държава от тях няма нужда. Но България има сериозни проблеми с корупцията и организираната престъпност", обясни Маркерт. И предупреди, че България ще бъде внимателно наблюдавана от Европа.