14 януари 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

До 2012 г. България е длъжна да подобри условията в затворите, каза той. В момента 9000 затворници обитават 12 затвора и 23 затворнически общежития от закрит и открит тип към тях. Затворите са в София, Варна, Враца, Бургас, Ловеч, Бобов дол, Плевен, Пловдив, Стара Загора, Пазарджик, Белене и Сливен - за жени.

Отделно е поправителният дом за непълнолетни в Бойчиновци.

Кой да е в затвора и кой в закрито общежитие, решава затворническата администрация. Това зависело от поведението на новопостъпилите в първите 14 дни. Правило е, че общежитията от закрит тип са за рецидивистите и осъдените над 5 г. В откритите общежития попадат осъдените до 5 г. за умишлени или непредпазливи престъпления. Както и такива, които са изтърпели една част от наказанието в закрито общежитие и за добро поведение са преместени в открито.

Условията за по-лек режим са две - да са изтекли най-малко 6 месеца от наказанието и остатъкът да не е по-голям от 5 г.

По стандартите на Европа у нас вече няма затвори само за рецидивисти. Те са разпръснати из всички затвори, като се държи сметка за поведението им и са отделени от другите.

За едни от най-тежките затвори се смятат Софийският и Ловешкият и заради големия брой на тежко съдените и по пренаселеност. В Ловеч обстановката се усложнявала и от наличието на туберкулозен диспансер, психиатрична болница и пр.

По Татово време известни затвори само за рецидивисти бяха в Пазарджик, Враца, Ловеч, Бургас и Варна. “Политическите” водеха в Стара Загора. Пикът им бил през 1985-1986 г., когато са били 130 човека. След това бройката им варирала между 60-70 души.

Но все пак ставало дума за осъдени по глава 1 от НК (измяна, предателство, шпионство и пр.), казват от затвора.
Снимка на четири колони –Софийският затвор е най- пренаселеният в страната, но на килии като горната е крайно време да се сложи край. България е в ЕС, евронормите са твърди- поне 4 кв. м. на човек

Снимка на три колони- Затворът във Враца е солиден, пълен с рецидивисти, но добре охраняван

През 1986 г.е имало бум на лишените от свобода - зад решетките са били 17 000 души. След 1990 г. броят им е стопен под 8000 човека заради амнистии и предсрочни освобождавания. Но за по-малко от година бройката се възстановила до нивото на осъдените преди 10 ноември, обявиха от затворническата администрация.

Средностатистическата цифра на лишените от свобода по време на прехода е около 12 000 души.


14.01.2010 г., с.2
Всяка килия в Ловеч вече има тоалетна
През 2008 г. в Ловешкия затвор и затворническото общежитие “Атлант” в Троян след 8 г. чакане са направени самостоятелни санитарни възли във всяко спално помещение, в килиите е сложена PVC дограма. В “Атлант” е прекарана и външна канализация. За това са отделени над 500 хил. лв. от бюджета. През 2009 г. е обновена цялата отоплителна система в Ловешкия затвор.

Към затвора има републиканска болница за цялата страна и училище за лишените от свобода от цяла Северна и част от Южна България.В Ловешкия затвор и общежитията в Троян, В. Търново и Ловеч има около 1 000 души.

Варненският затвор се намира в кв. “Младост”, има 768 кв. м застроена площ. Сградата е вдигната по италиански проект от чешката фирма “Пител Браузевертер”. Строителството е започнало през 1929 г. и приключило няколко години по-късно. Навремето е имало 100 килии, карцери и женско отделение.

Сега цялата сграда, в която повече подобрения не са възможни, е газифицирана, затворниците не студуват през зимата. Лишените от свобода имат параклис, библиотека, киносалон, където по празници им организират концерти с певци и танцьорки.

Но въпреки усилията затворът е далеч от европейските стандарти.

Засега остава само проект строителството на нов модерен затвор в района на Девня. Теренът от 150 дка е осигурен, идеята бе той да се изгради чрез публично-частно партньорство.
Снимка на две колони –Затворът във Варна изглежда респектиращо. Но въпреки подобренията там условията са далеч от евростандартите.


14.01.2010 г., с.3
Конвенция ни връща 2000 осъдени и арестанти от чужбина
Според новия Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (в сила от 1 юни м.г.) до 1 юни 2012 г. на всеки осъден трябва да се осигури минимална жилищна площ от 4 кв. м.

Това значи, че трябва да се осигурят още 44 000 кв. м жилищна площ.

Отделно обаче 5000-те служители на затворите трябва да имат по 6 кв. м канцеларии, отделно болници, места за свиждания, за спорт, клубове за групова дейност и др. Така реалната нужда на затворите е поне 80-90 хил. кв. м, смята Василев.

По “скромни” изчисления това ще са поне 1000 евро на кв. м, пресмятат в затвора. Материалите били специални, инак “ ще изровят стените с лъжицата”, казват там. Или най-малко 90 млн. евро са нужни, за да се изпълни законът.

Отделно затворническата администрация се бори разходите за храна на ден да станат 4,40 лв. вместо сегашните 2,20 лв. Миналата година министърът на правосъдието Маргарита Попова обяви, че ще се строи новзатвор в София за 2000 души.

Той ще поеме около 1800 души - както затворниците от корпуса на Софийския затвор (в момента 800 души), така от общежитията в Кремиковци и Казичене. Затворът се нуждае от висока степен на сигурност, казват спецовете. Защото в София преобладават сериозно осъдените или такива, които през някакъв период от изтърпяване на наказанието минават през Софийския затвор заради върховните съдебни инстанции. В процес на обсъждане е конвенцията за трансфер на осъдени лица, която вещае на България всички българи по затворите на държавите членки в ЕС. В скандинавските страни, Франция и Германия - между 40 и 45% от общия брой на затворниците били лица от чужда националност. Няма кой да каже обаче колко са нашите по чуждите зандани. Според консулския отдел на Външно те са около 300 души.По данни на адвокатски дружества са 6000. Най-реалистична е цифрата на шефовете на затворите - около 1500 души.

В Стара Загора в момента изтърпяват присъди над 900 човека, 15 са с доживотни присъди. “На ръба сме на изискуемите 4 квадратни метра площ на човек”, казва директорът на затвора Иван Карушков.

Материалната база е остаряла и има въпиеща нужда от ремонт.


14.01.2010 г., с.3
Сливен бе обявен за отличник
Според проверка, извършена преди 2 г. по искане на омбудсмана, условията в единствения женски затвор у нас са най-близки до европейските. Но се установява и че в затвора отличник килиите нямат самостоятелни санитарни възли. А заради недостатъчно финансиране е бил въвеждан режим на тока и водата. В разчетите на затвора за 2009/2010 г. са били заложени общо 600 хил. лв. за нови тоалетни.

По неофициални данни около 400 жени и момичета изтърпяват наказания в Сливен. Повечето - за кражби и грабежи, около 20% - за убийства. В затвора има училище, шивашки цех, киносалон, библиотека, зала за фитнес, параклис. Както и детско отделение, където се отглеждат родените в затвора бебета до 1 г.

В Сливен вече работят и по модерни програми за психотерапия. Затворнички пеят, танцуват, рисуват.


14.01.2010 г., с.3
Пазарджик са били Буров и Доган
Допреди няколко години Пазарджишкият затвор е обслужвал 6 области, затворниците са достигали 1500. В момента в килиите има 600 човека при капацитет според нормите 400. Откакто е построен през 1942 г., в него не е извършван цялостен основен ремонт.

През социализма в Пазарджишкия затвор има “политически” - през 1954 г. умира Атанас Буров, през 1987 г. там вкарват и Ахмед Доган.

В момента в Пазарджик е Лазар Колев, обвинен за убийството на сестрите Белнейски. Затворът е строго охраняван, в последните 20 г. никой не е бягал.


14.01.2010 г., с. 16
Премиерът пришпорва строителя на “Люлин”
График за изграждането на магистрала “Люлин” трябва да предоставят до 20 януари от турската фирма “Мапа Дженгиз” на премиера Бойко Борисов, съобщи правителствената информационна служба вчера. В него трябва да е фиксиран и точният краен срок за завършване на съоръжението.

Вчера премиерът се срещна с управителя на турската компания Тургут Аксакал. В разговорите са участвали също финансовият министър Симеон Дянков и строителният - Росен Плевнелиев.

Подобни графици с ясни ангажименти и разписани срокове фирмата изпълнител пише периодично от поне една година насам, още от края на мандата на правителството “Станишев”. След това неизменно се оказваше, че не ги изпълнява.

На срещата вчера премиерът Бойко Борисов е заявил категоричното желание на правителството аутобанът да е завършен през т.г. Точният срок, заложен по програма ИСПА, от която се финансира обекта, бе 30 април 2010 г., като в него бяха включени 123 дни повече от предвидените по договор 3 години за изпълнение. Впоследствие Брюксел позволи да има удължаване с още 6 месеца до 13 октомври 2010 г. Стойността на “Люлин” е 137,3 млн. евро, от които 103 млн. евро са от ИСПА.

Представителят на “Мапа Дженгиз” вчера се е оправдал за закъснението с предходното правителство - разрешителното за строеж било издадено месеци, след като стартирали строителните дейности, отчуждителните процедури не били приключени в срок и др.

Миналия петък зам.-министърът на транспорта Ивайло Московски направи внезапна проверка на “Люлин”, при която се разбра, че вместо обявените 1000 работници, на обекта се трудят около 200 души. Според Московски вероятно нямало да бъде спазен срокът за завършване на магистралата - 13 октомври т.г.

НИМ е създаден на 5 май 1973 г. Днес е най-голямото хранилище на българското културно-историческо наследство, трезор на едни от най-ценните тракийски и български съкровища с национално и световно значение. От момента на създаването си до днес музеят е натрупал над 650 000 културни ценности и огромен исторически и археологически архив. Това богатство е около 1/5 от всички движими културни ценности, регистрирани в България. През 1990 г. към НИМ преминаха и колекциите на закритите музеи на Революционното движение и на Българо-съветската дружба.

Първата експозиция на музея е открита през 1984 г. в чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава. Разположена е върху 10 000 кв. метра площ в 33 зали на два етажа на Съдебната палата. Обхваща периода от VII хил. пр. Хр. до обявяването на независимостта на България през 1908 г.

През 1999 г. кабинетът на Иван Костов премести музея в Дом № 1 на Правителствената резиденция “Бояна”. Сградата е построена през 1974 г. за представителните нужди на социалистическата власт по проект на покойния архитект Атанас Баров. Застроената й площ е 3300 кв. метра.

Недостатъците на сградата започнаха да се проявяват още от първия ден на преместването. Поради малката експозиционна площ и големите неизползваеми площи (коридори, фоайета и преходни помещения), а също и забраната да се променя интериорът, новата експозиция бе построена с редица компромиси. Тя заема почти два пъти по-малка експозиционна площ (4419 кв. метра в 5 основни зали и още няколко приспособени за експозиция коридори), с невъзможност да се покажат цели исторически периоди като напр. историята на страната след 1944 г., а също и на редица ценни колекции. Експозицията в “Бояна” значително отстъпва на предишната в Съдебната палата - както по отношение на отразяването на историята на българските земи, така и по броя на експозиционните зали и броя на показаните експонати. Реално музеят излага само 5-6 % от всичките си ценности. Голям недостатък е и липсата на зали за временни изложби. НИМ на практика се нуждае поне от около 12 000-13 000 кв. м експозиционна площ!

Огромният брой културни ценности, които не са в експозицията, са разположени в 39 фондохранилища в сутерена и на приземния етаж на сградата и заемат 1460,06 кв. м. Почти половината от тях са в трудни за достъп зони (под инсталациите на отоплителната система), което затруднява обслужването им. Оборудването им е остаряло и не отговаря на съвременните изисквания. В основни линии културните ценности са групирани в отделните помещения в зависимост от вида на материала им (хартия, дърво, камък, текстил и др.), както е според световните стандарти. Липсата обаче на достатъчно фондова площ не позволява принципът да се реализира изцяло. Това е и причината за изнасяне на част от културните ценности в неотоплени помещения в други сгради. Такава е съдбата например на цялата“червена колекция” от бившите музеи на революционното движение и на българо-съветската дружба, към която има огромен интерес в западните страни.

За да се събере целият фонд на едно място и да се осигури по-рационално разположение на ценностите в него, НИМ се нуждае от около 3000 кв. м за хранилища.

Част от структурата на музея е Централната лаборатория за консервация и реставрация (ЦЛКР). Тя е най-голямата в България. В нея работят 16 специалисти. Лабораторията реставрира и консервира и експонати на регионалните музеи. Помещенията й са на партерния етаж, на мястото на кухнята към бившата правителствена резиденция и обхващат около 1000 кв. м. Обособени са ателиета за реставрация на керамика, стъкло, кожа, кост и т.н. Значителна част от тях обаче са в едно помещение, а реално около 50% от цялата площ е неизползваема. Вентилационната система не е достатъчно ефективна. Липсва място за обособяване на зони за специфични лабораторни дейности, за дезинфекция и др. В резултат работата в ЦЛКР се осъществява с огромни трудности.

НИМ се нуждае и от допълнителни помещения за читалня към специализираната си библиотека, от място за съхранение на огромния си електронен, кино- фоно- фото- и видеоархив, от ателиета, от допълнителни офисни помещения и др.

Сградата в “Бояна” отвън изглежда прекрасно, но общото й техническо състояние е тежко. Тя е разположена на северния склон на Витоша, където има огромно количество подпочвени води. Това е крайно неподходящо за нуждите на институция, в която се съхраняват културни ценности. Зад южната част на сградата е съществувала водна каскада. Водата, предназначена за нея, се стича и наводнява терена около хранилищата и лабораторията за консервация и реставрация. Покривът също тече и наводнява част от експозицията на третия етаж. Музеят трябва всяка година да инвестира големи суми за ремонти за да се справи с течовете. Един от най-тежките проблеми е липсата на централна климатизация, която да поддържа влажността и температурата, които са необходими за съхранението на културните ценности.

Към момента част от таваните не издържа и пада, сградата се усуква, а прозорците в приземните етажи непрекъснато се пукат до носещите колони. Остарелите дограми (още от времето на строежа на сградата) понижават и без това ниската енергийна ефективност.

Сериозен минус на сградата са и неизяснените юридически проблеми със собствеността й. Реално тя е собственост на Министерство на културата, което я е предоставило за управление и стопанисване на НИМ. Теренът под сградата и околното й пространство обаче са притежание на Министерски съвет (резиденция “Бояна”). Тази двойственост спира опитите за допълнителни преустройства или строителство на нови прилежащи сгради.

Разположението на музея далече от центъра на града не е за подценяване при отчитането на посещаемостта му. И сега НИМ се радва на голяма популярност - около 120 000-150 000 души годишно го посещават. Разчитаме обаче основно на организирани групи. Индивидуалните посещения на музея са много затруднени. Големи проблеми създава и непосредствената близост на НИМ до резиденция “Бояна” - обект със специфични изисквания за охрана и за движение на хора. Заради това например музеят не може да участва в провеждането на т. нар. нощ на музеите.

Безспорно е, че сградата на Дом № 1 е строена за други цели и създава огромни проблеми за изпълнение на основните функции на НИМ - съхранение, експониране и популяризиране на движимите културни ценности, част от българската национална памет. Ето защо преместването на музея в подходяща сграда в градския център е крайно наложително. Усилията в тази посока датират още от първия ден на настаняването на НИМ в Дом № 1 в “Бояна”. Обсъждани бяха варианти за преместване в Партийния дом, в сградата на президентството, в сградата на Народното събрание на пл. “Цар Освободител”. Част от предложенията бяха уместни, но липсваше политическа воля за реализирането им.

Преместването на НИМ в сградата на т. нар. военно НДК има много предимства: локацията в градския център ще увеличи почти два пъти посещаемостта; сградата е нова, достатъчно голяма (около 35 000 кв. м) и ще реши експозиционните и пространствените проблеми на НИМ; огромният брой паркоместа за автомобили в подземната част на сградата (около 600 бр.) и възможността за изграждане на паркинг за автобуси във вътрешния й двор ще улесни допълнително достъпа на посетителите. От паркоместата, както и от голяма концертна зала музеят може да печели - отдаването им под наем ще осигури значителна част от сумите за издръжката му.

Като сграда, която не е строена за нуждите на музей, военното НДК има и някои неудобства, които могат да бъдат преодолени при добра организация - например натовареното движение и тесните улици в района. Наличието на големи заоблени и многоъгълни пространства в сградата при нестандартно експозиционно решение лесно биха могли да се превърнат в предимство. Най-важното в случая е, че военното НДК има много повече предимства и е много по-подходящо за сграда на НИМ от дом №1 в “Бояна”.

Дано това се случи в най-скоро време.

Д-р Цветана КЬОСЕВА, и.д. директор на Националния исторически музей
Два бр. снимки на две колони – Течове, падащи тавани , рушаща се мазилка застрашават ценните експонати на НИМ в Дом №1 в „Бояна”
Снимка на две колони – без текст



14.01.2010 г., с. 24
Канал дави село
Боряна Димитрова

Канал, през който минават водите от частна водноелектрическа централа, дави пловдивското село Брестовица, превръщайки го в блато. Лозови насаждения, с които местните хора се гордееха преди години, умират.

Фермерът Павел Джингаров е на път да фалира, както се е случило и с други. Той обаче се е заинатил, не иска да продава земята си на безценица, живее във фургон и търси с помощта на съда виновника за драмата в селото - държавното дружество “Напоителни системи” или частната фирма “Брестиом”, собственик на ВЕЦ “Лозята”. По искане на Джингаров вещи лица направили няколко експертизи и ги представили пред Районния съд в Пловдив. В тях е записано, че незабавно трябва да се направи облицовка на канала в Брестовишкото дере, за да не се увеличава влагата в почвата. Сагата не е приключила, а казусът е доста заплетен, коментират юристи. Каналът е собственост на “Напоителни системи”, които трябва да дадат зелена светлина на собствениците на “Брестоим” да укрепят дерето.

“Готови сме да инвестираме 400 000 лева за облицовка, но как да го направим, като имотът е държавна собственост и въпреки че изпращаме писма с искане да започнем укрепване, нямаме разрешение”, обяснява Михаил Тодоров, управител на фирмата. Докато се събират доказателства кой е крив и кой прав, лозичките на Павел Джингаров умират. Писал е до различни инстанции за помощ, а наскоро изпратил сигнал и до Върховната касационна прокуратура. Фермерът от години живее на полето в два фургона заедно със съпругата си Рени и двете им деца - Георги (18 г.) и Таня (5 г.), отгледана в подвижния дом.

“Не искам да се местя, нито да си продавам имота. Нямам друг дом, къде да отида? Най-големият куриоз е, че преди месеци дойдоха инспектори от строителен контрол-София да ми бутат фургоните, защото се водели луксозна постройка, имало ток и вода, а прозорците не били запушени с найлон”, гневи се Джингаров. Павел и съпругата му Рени се заселват на полето през 2000 г., когато той се върнал от чужбина - там работел на нефтена платформа.

Джингаров имал няколко декара наследствена земя край Брестовица, с парите от гурбета купува още малко земи и така се сдобива с имот от 67 дка. Поставя фургон на голото поле и четири години живее без ток и вода. “Мислех, че с честен труд в България можеш да успееш. Направихме оранжерии за чудо и приказ, на година изкарвахме по 150 тона домати. Идваха холандци да се интересуват от продукцията, стигнахме рекорд - домат от килограм и петдесет грама. Заснеха тв филм какво сме постигнали с тежък, но благодарен труд. Живеехме на къра, работехме яко, бяхме заредени с вяра, че сме нужни на обществото. Избираха ме за най-добрия фермер на Тракия, а какво стана накрая - мизерствам с умиращи лози”, ядосва се Павел. Той разказва, че през есента на 2007 г., когато започнала работа частната ВЕЦ, водата навлязла в почвата и е бил принуден да спре производството на домати. Засадил лози, но повечето от насажденията загивали, защото почвата подгизвала и не им оставал кислород.

“Корените излизат над земята, плача, като гледам как рожбите ми умират”, нарежда Джингаров. По думите му малката река, която минава в местността Чорбалъка, където е имотът, е превърната в отводнителен канал.

Предназначена е да отвежда събиращите се подпочвени води извън обработваемото поле. “През ноември 2007 г. каналът започна да се използва за отвеждане на отработените води на ВЕЦ “Лозята”.

“Плодородната земя се превърна в блато, защото при работен режим на централата водата се просмуква в почвата много над пределната влагоемност. Насажденията се съсипаха, теренът стана необработваем, лозите бързо загиват - жалват се местните хора. - Не само на Джингаров, засегнати са имотите и на други стопани на площ от около 1000 дка. Навъдиха се наоколо комари - джунгла стана. Много хора се отчаяха, изкупиха терените им на безценица. Мошеници!”

“Аз моите земи не ги продавам - горещи се Джингаров. - Хора от “Напоителни системи” ми предложиха да продам земята за жълти стотинки и да се махам. Няма да стане.

Само трансформаторът ми струва 80 000 лева. От държавното дружество искат да вземат земята ми и да я продадат с яка печалба на някого. Най-вероятно на софийските богаташи с ВЕЦ-а, които имат амбиции в енергетиката дори да строят слънчеви батерии”, казва Павел, но бърза да добави: “Много разчитам на съда.”
Два бр. снимки на четири колони - Каналът от бодната централа за село Брестовица наводня­ва околности­те и ай превръща в бла­то.

„Съсипват земите ни и ги купуват на безценица", горещи се местният фермер Павел Джингаров,(вдясно).