15 май 2010 г. Тема: здравеопазване доц. Щерев вдига до 50 годините за ин витро

Експресните данни на националната статистика показват спад на брутния вътрешен продукт с 4%. Неочакван за анализаторите е не отрицателният знак пред растежа, а размерът му - прогно­зите бяха за до 3% свиване на иконо­миката за тримесечието. Освен това от всички европейски страни, изготвили експресните си оценки до момента (за 8 все още няма данни), единствено Лат­вия бележи по-голям спад от България - с 5.1%. Добрата новина сега е, че сви­ването на българската икономика е по-малко в сравнение с предходното три­месечие (-5.9%), затова и надеждите сега са, че вече и ние стигаме дъното. А и очакванията на правителството (и на много български и чужди анализа­тори) са през втората половина на 2010 г. реалният икономически растеж да се възстанови благодарение на подобря­ването на експорта. Икономиката вле­зе в рецесия през първото тримесечие на 2009, когато отрицателният растеж беше 3.5%. Най-силно повлия рязкото намаляване на външните поръчки и съ­кращаването на притока на чужди ка­питали. Сега според НСИ свиването на

БВП през първото тримесечие на 2010 г. се дължи основно на намаление на доба­вената стойност в аграрния сектор, коя­то е с 3.4% по-малко в сравнение с пър­во тримесечие на 2009 г. Реалният спад на добавената стойност в сектора на ус­лугите е 2.2 %, намалението в индустри­алния сектор е 1.3%. През тримесечие­то аграрният сектор е създал 3.5% от об­щата добавена стойност в икономиката. Делът на индустрията е 33%, а на услу­гите-63.5%.

Потреблението продължава да се свива, а инвестициите отбелязват дос­та внушителен спад от 15.8%, което се обяснява основно с почти пресъхнали­те чуждестранни инвестиции от нача­лото на годината и с въздържането от нови проекти на бизнеса, който изчак­ва по-ясни сигнали за край на кризата. Положителните новини идват от изно­са, който за второ поредно тримесечие бележи ръст.

Първи плахи сигнали, че България отлепя от дъното (освен износа), дават и данните за безработицата и индустри­алното производство. Оттук нататък важен фактор за развитието на иконом­ката е българското правителство. То трябва да поддържа финансова стабил­ност и добра бизнес среда. А това озна­чава приличен бюджетен дефицит и за­пазване на данъчните ставки.


Опасен чар
Под лустросаната си повърхност, секторът на пластичната хирургия крие грозните белези на куп нерешени проблеми
Зорница Стоилова

Тя е ходещ манифест на времето си. С перфектно оформени крака и гърди, плътни устни и без възраст. Всяка част от тялото й е демонстрация на приоритети, защото в нейния свят оцеляват само красивите. Тялото й носи послание - кой си и къде е мястото ти в обществото.

Наречете я продукт на масовата култура, жертва на потребителското общество, на обсесията от живота на знаменитостите, тя е причината за бурния пазарен възход на пластичната хирургия през последните десет години. Период, в който естетичните корекции престанаха да бъдат право на богатите и се превърнаха в тривиална процедура, която си подаряваш за абитуриентския бал или за годишнината от сватбата. Мантрата "искам да съм слаб и красив сега и веднага" предизвика появата на уродливи явления и разми границите на професионализма в индустрията на красотата. Следвайки агресивна маркетингова политика, някои пластични хирурзи напуснаха стерилния свят на медицината и прегърнаха сърдечно шоубизнеса. Недобросъвестни козметички прекрачиха сферата си на компетентност и започнаха да инжектират ботокс в кварталните салони. А наскоро разразилият се скандал в цяла Европа с опасни гръдни имплантанти (прочети историята в допълнителния текст) показа, че под лустросаната повърхност секторът крие грозните белези на куп нерешени проблеми.

Огледалце, огледалце...

В България картата, която указва кой специалист коя територия обитаваq е неразчертана. Липсва регламент кой може да практикува естетични и пластични манипулации и операции и къде има право да го прави. Причината е, че развитието на технологиите в сектора и агресивната търговска политика на фирмите производители и вносители изпреварват в пъти темповете, с които може да се променя и реагира законодателството.

В момента се изработват стандартите за "Естетични медицински дейности", които по информация на пресцентъра на Министерството на здравеопазването, ще бъдат подписани до няколко дни. "Там ще се регламентира строго кой, какво и къде може да прави", обясниха от ведомството. "Няма статистически данни колко и какви естетични операции се правят у нас. Още по-труден е въпросът с манипулациите (напр. инжектирането на филъри и ботокс), защото в значителен брой случаи те се извършват от хора без необходимата квалификация в козметични салони, студия за красота и т.н", коментираха от министерството. По данни на самите пластични хирурзи в една средно голяма клиника за пластична хирургия годишно се оперират между 1000 и 1500 души.

"Сега всеки, който може да си позволи да си купи апаратура за мезотерапия например, може да инжектира ботокс. Чувала съм дори за зъболекари, които предлагат тези услуги", рисува мрачната картина председателят на Националното сдружение на козметиците "Здраве и красота" Даниела Спасова.

"Всяка апликация на медицинско изделие в извънлечебно заведение от неспециалист, независимо дали е филър или ботокс, крие риск най-малко от алергична реакция", коментира пред "Капитал" секретарят на Българската асоциация по пластична, реконструктивна и естетична хирургия (BULAPRAS) д-р Страхил Ефремов.

Тази некоректна практика беше повод козметичният бранш и секторът на пластичната хирургия да започнат да се замерят с обвинения. Даниела Спасова казва, че гилдията твърдо застава зад идеята, че трябва да има ясни правила и регулация на пазара на козметични услуги, но е против това цял един сектор да бъде поставян под общ знаменател. "Въпросът не е в това да водим война с пластичните хирурзи, а да работим в синхрон за сигурността на потребителите", коментира тя.

Всъщност в тази опасно-порочна спирала на суетата отговорност не носи само извършителят на процедурата, който жертва здравето на клиентите си. Тук се намесват и комерсиалните интереси на производителите и вносителите, които, за да разширят диапазона на продажбите си, предлагат медицинска апаратура на козметици. "Голяма част от пистолетите за мезотерапия например се предлагат на козметиците от лекари, които са станали представители на дадена фирма", обръща внимание Даниела Спасова.

От друга страна, контролните органи (в случая РИОКОЗ) следят за хигиената в козметичните салони, за годността на материалите, които се използват, но не могат да дават оценка за компетентността на персонала или за качеството на процедурите. И не на последно място причината следва да се търси в ниската потребителска култура. "Докато има хора, които са склонни да се подложат на козметична процедура в гараж само защото е по-евтино, ще има и предлагане на тези услуги", подчертава председателят на сдружението на козметиците.

Но е вярно и че поради липсата на регламент в бранша хората трудно могат да се ориентират кои са легитимните специалисти. "За нас легитимни са тези, които членуват в асоциацията и които имат специалност пластична хирургия", казва националният консултант по пластична хирургия д-р Димитър Евстатиев и председател на BULAPRAS, но после добавя: "Разбира се, има такива, които имат специалност, но не членуват в асоциацията, или такива, които нямат специалност, но работят добре. Затова е важно да има стандарти, за да се знае кой, какво и къде има право да практикува."

По думите на Даниела Спасова професионализмът в козметичния бранш си личи дори в начина, по който изглежда един козметичен салон, в оборудването и в качеството на материалите, които се използват. Но най-важен е разговорът, който специалистът провежда с клиента. "Задължително трябва се дискутира здравословното му състояние, да се обсъдят възможностите на процедурата, очакваните резултати. Потребителят трябва да получи отговор каква е безопасността му, какви са рисковете на процедурата", обяснява тя и добавя: "Сертификатите и документите, които се окачват по стените на салоните, не са демонстрации, а доказателства за професионална квалификация."

Красота без симетрия

Често подведени от некоректни рекламни послания, потребителите биват лъгани и за резултатите, които могат да очакват. В същото време пострадалите от козметични услуги или от лекарска некомпетентност в България трудно могат да си потърсят правата. Въпреки че Законът за здравето казва, че в медицината не се допуска реклама, няма ясно разписани правила какво може и какво не може да се маркетира (уточнява се само, че поставянето на табела с името и специалността на лекаря не е реклама - бел.ред.). Пластичните хирурзи към момента не носят наказателна отговорност за некоректни търговски послания.

"Има текстове в Етичния кодекс на Българския лекарски съюз и в различни нормативни актове на Министерството на здравеопазването, но всички са с пожелателен характер и никъде не се предвижда санкция", възмущава се д-р Страхил Ефремов и продължава: "Медийната атака на част от колегите насажда у хората възприятие, че пластичната хирургия е шоуспектакъл. Пациентите се склоняват да се подложат на хирургични интервенции, които могат да застрашат живота им."

Според д-р Михаил Скерлев от клиника "Галатея" проблемът с рекламата е преди всичко етичен и трябва да се реши законово. "В Европа не е разрешено да рекламираш, че си най-добрият хирург например, но можеш да си рекламираш клиниката като стопански субект, в който клиентите получават добро обслужване", дава пример той. Една от инициативите на BULAPRAS е с помощта на Българския лекарски съюз да разработят и правила за рекламата в бранша.

Д-р Ильо Стоянов, който управлява клиника Aesthe е на мнение, че няма по-добра и ефективна реклама в бранша от доволните пациенти. "Ако един хирург държи на доброто си име и имидж, той се стреми да ги изгражда с времето, а не като виси по билбордовете и се прегръща с хора от шоубизнеса", коментира той.

Ако в САЩ често се шегуват (съвсем основателно), че на глава от населението се харчат много повече пари за поддържане на външния вид, отколкото за образование и социални услуги, България още е в началото на цикъла, в който естетичната хирургия е масово достъпна услуга. Затова е от ключово значение секторът да разработи и приеме ясни стандарти и правила, по които да практикува. В противен случай влиза в клишето за самия себе си, превръщайки се във фабрика за опасни илюзии.


История с неизвестен край
3973. Това е точният брой на внесените в България гръдни имплантанти на френската фирма Рoly Implant Prothese (РІР), за които таблоидите в цяла Европа изригнаха в края на март със страховити заглавия "Внимание! Силиконови имплантанти гърмят". Плиткият журналистически гений избълва десетки интерпретации на тема какво се случва с "бомбите". Причината: Германската агенция за контрол на лекарствата сезира френските власти, че при редица пациенти се наблюдават сериозни усложнения и разкъсвания на капсулите.

В хода на разследването се установява, че през 2001 г. PIP подменя пълнежа на имплантите с незаконно сертифициран в рамките на ЕС медицински гел. Малко след избухването на скандала компанията обявява фалит, без да стане ясно кой ще поеме отговорността и разходите за смяната на имплантантите на хиляди жени в цяла Европа.

Световната асоциация за естетична и пластична хирургия излиза със становище, в което съветва пациентите да не изпадат в паника, но задължително да се подложат на ехографски и мамологичен преглед и след това да се посъветват със специалист дали да подменят протезите.

В България вече има четири регистрирани случая на разкъсване на обвивката на капсулата. "Първото нещо, което може да се случи, е промяна на формата на гърдите, тъй като има загуба на опорната функция на обвивката на импланта, гелът се разтича и гърдата се променя", коментира д-р Страхил Ефремов, секретар на асоциацията по пластична, реконструктивна и естетична хирургия (BULAPRAS).

Д-р Ильо Стоянов, който е управител на Aesthe Clinic, разказва за единия от пациентите, при който е регистрирал усложнение: "Беше с руптура (разкъсване - бел.ред.) и на двете гърди, настъпила преди две години, а само преди ден мамологът й беше казал, че всичко е наред". Той обръща внимание, че основната опасност е, че не при всеки преглед може да се диагностицира разкъсването."В същото време ние не знаем как ще реагира тялото при контакт с гела, дали не е някакъв химичен дразнител, дали няма канцерогенно действие", обяснява още д-р Стоянов. Неговото мнение е, че всички имплантанти на тази фирма трябва да се подменят с нови.

За това какви материали се внасят следи Изпълнителната агенция по лекарствата. Откакто обаче България е член на Европейския съюз, този орган има по-скоро административни функции. Тоест ако продуктът се внася от страна, членка на общността, се проверява единствено дали има необходимата CE марка и фирмата вносител има право да го разпространява в страната. На въпрос как си гарантират качеството на продуктите, които използват, д-р Михаил Скерлев от медицински център "Галатея" отговаря лаконично: "Купуваме само от реномирани фирми. Играем по правилата на Европейския съюз, където гаранцията за качество е CE марката." В казуса с френските имплантанти обаче и техническото досие, и мострите са били изрядни.

Преди няколко месеца държавата започна ак­ция „Наглите" срещу фармацевтични компа­нии. Без да искаме да уби­ваме устрема към борба с престъпността, пред­лагаме да се обърне вни­мание и на търсене на нагли държавни чиновни­ци, които се разпореждат с обществените средства за лекарства.

Пазарът на медикаменти с рецепта се регулира от държавата чрез няколко комисии, в които участват само назначени от прави­телството експерти. Те разрешават регистрира­нето на определена цена и определят дали здравната каса, здравното министер­ство или държавните бол­ници да покриват стой­ността на медикамента. Което само по себе си съз­дава чудна среда за коруп­ция и изкривява пазара в полза на едни и в ущърб на данъкоплатеца.

Поне последното явно се случва в сегмента на едни от най-скъпите про­дукти - еритропоетините, които помагат за обра­зуване на червени кръв­ни телца при анемия, бъ­бречна недостатъчност и др. През седмицата стана ясно, че след месеци про­такане от страна на дър­жавата една от фирмите, произвеждащи продукта, се е оплакала в Комисия­та за защита на конкурен­цията. „Подадохме сигна­ла, защото от около една

година комисията за по­зитивен лекарствен спи­сък не допуска до пазара нашия продукт за смет­ка на тези на конкурен­тите ни. Така бюджетът губи, тъй като нашето лекарство е по-евтино и се създава впечатление, че се обслужват корпо­ративни интереси", каз­ва Кирко Кирков, дирек­тор на представителство­то на генеричната компа­ния Sandoz, част от група­та на швейцарския кон­церн Novartis. Конкурен­тите, явили се на търга -Roche и Janssen-Cilag (ле­карствената дивизия на Johnson & Johnson), про­извеждат същото лекар­ство под собствени запа­зени марки и съответно на по-висока цена. В слу­чая става въпрос за га­рантиран растящ пазар на стойност от около 20 млн. лв. годишно (виж таблицата).

Сагата около по-евтиното

За да бъде продавано в България, лекарството трябва да присъства в ня­колко европейски държа­ви, да има регистрирана цена и да бъде допусна­то в т.нар. позитивен спи­сък (за продуктите, кои­то се плащат от здравна­та каса, здравното минис­терство или болниците). За своето лекарство генеричната компания Sandoz е получила раз­решение от Европейска­та лекарствена агенция

(ЕМЕА) медикаментът й да се продава във всички европейски страни. Този документ се получава само за продукти с особе­но обществено значение. С него фирмата вече при­съства в Германия, Испа­ния, Италия, Румъния, Австрия, Гърция, Вели­кобритания, Белгия, Хо­ландия, Словения, Швей­цария и Полша.

Българските представители на Sandoz кан­дидатстват за цена на 17 юли 2009 г. През август 2009 г. аналитичното зве­но, което отговаря за про­верка на документите на лекарства, е в отпуск, а и по това време тече следизборната смяна на екипа на самото министерство. През септември новата комисия по цените започ­ва да работи и дава цена на продукта на 18 декем­ври. През ноември е раз­пусната старата и е назна­чена нова комисия по по­зитивния лекарствен спи­сък. Всичко това води до закъснение за включва­нето на лекарството из­вън рамките на закона, който предвижда нов про­дукт да бъде разглеждан в рамките на 90 дни.

По това време вече е обявена следващата об­ществена поръчка, в коя­то е включено лекарство­то. „Получавахме увере­ния от членове на пози­тивната комисия, че ле­карството ни ще се гледа с приоритет, но това така и не се случи", разказва Петко Петков, маркетинг мениджър в Sandoz.

През януари, след като търгът на здравното ми­нистерство е преминал, компанията още чака ре­шение продуктът й да бъде включен в позитив­ния списък. На 11 февру­ари 2010 г. българското представителство на фир­мата получава писмо от три реда, че на 18 януари медикаментът не е вклю­чен и държавата няма да плаща за него.

Неизвестно защо

На 25 февруари комисията се мотивира защо - причи­ната е, че този продукт не трябвало да се прилага ве­нозно, а подкожно, както продуктите на конкурен­тите. Затова медикамен­тът е отстранен и от трите списъка - на болниците, здравното министерство - за пациенти с рак и бъ­бречна недостатъчност, и на здравната каса. Sandoz обжалва пред комисията по прозрачност към Ми­нистерския съвет, която постановява лекарството да се плаща от министер­ството и болниците. Спо­ред компанията само лип­сата на мотиви при първо­началния отказ е достатъ­чен пропуск, за да се от­мени решението. Така се нарушават не само лекар­ственият закон и наредба­та за работата на комиси­ята, но и европейската ди­ректива за прозрачност на мерките, регулиращи цените на лекарствата и включването им в нацио­налните системи за здрав­но осигуряване. „Въпреки това приложихме изследвания за световната практика-в 98% от случаите се препоръчва венозно приложение и то е по-ефективно и удач­но", казва Кирков. След това компанията подала жалба до по­солството на Германия, където е централата й, и се срещнала с екипа на здравното министерство. Там с изумление научили, че това дали за едно лекарство ще се плаща в България няма нищо общо с разрешението за употреба, дадено от Европейската лекарствена агенция, и всеки продукт

трябва да се одобри след доклад от национален експерт, който пък ком­панията трябва да осигури. Членовете на комиси­ята не посочили конкрет­ни имена на експерти, чието становище се взе­ма под внимание. След това било изтъкнато, че обществената поръчка за 2010 г. вече е проведена. Процедурата обаче беше прекратена, защото Roche и Janssen-Cilag имат ед­накви цени. Те всъщност са подали оферта на пре­делната цена, на която здравното министерство е обявила в тръжната до­кументация, че е склон­но да плати за лекарство­то. По Закона за общест­вените поръчки не може да има два победителя и няма как те да си разде­лят поръчката.

От своя страна пред­седателят на комисията по позитивен лекарствен списък доц. Васил Дими­тров обясни пред „Капи­тал" каква е наредбата за работата на неговото ве­домство, вместо да отго­вори на въпросите защо са забавили решението си за конкретното лекарство, колко още такива случая на забавяне и отхвърляне без мотиви има и за какви медикаменти.

„След всичко това ние обявихме, че предлага­ме ефективно решение, което само в министер­ството ще спести на дър­жавата над 1 млн. лв. го­дишно. Поведението на комисията обаче ни води до извода, че тя обслужва не държавните, а нечии други интереси", заклю­чава Кирков. Още повече че при кандидатстването компанията му установи­ла, че здравната каса ку­пува единица от медика­мента на цена около два и половина пъти по-ви­сока от тази в министер­ството. Касата заплаща около 5.6 млн. лв. повече, отколкото ако ползва ге­неричния продукт. А към тези екстра може скоро да се добавят и тези на някоя санкция от български или чужд регулатор.

"Вместо на доставчика на медикаменти "Хигия" ЕАД болницата превеждала средства на друга фирма с подобно име - "Хигия ОС" ЕООД, с която е нямала договор. Така по сметките на второто дружество са преведени 350 хил. лв. с фактури, на които било написано само "Хигия", обявиха проверяващите.

Ограничаването на възрастта за процедури ин витро до 43 г. е дискриминационна мярка, оплакаха се в едноименната комисия неправителствена организация и жени над 40 г. Жалбата на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека е подадена още преди година, но едва сега Комисията за защита от дискриминация насрочва открито заседание за нейното разглеждане. Асоциацията възразява срещу Наредба № 28 на здравното министерство, която определя 43 г. като пределна възраст за процедурите ин витро. Според нейния шеф - адвокат Михаил Екимджиев, това е класически пример на дискриминация заради възраст.

Защо забраняваме на здрави заможни жени да отглеждат деца

още повече че сме в остра демографска криза, пита адвокатът. Една от дамите, подали жалба, е навършила току-що пределната позволена възраст. Само няколко месеца отгоре са я лишили от осъществяването на най-голямата й мечта.

До момента Комисията срещу дискриминация е изискала експертни становища от двете най-известни клиники за асистирана репродукция - „Щерев" и „Малинов", уточнява докладчикът по случая Анели Чобанова. Според тях възрастта не бива да е пречка за процедурите, а единствено медицинските показания. С други думи, лекарят трябва да има свободата да преценява дали здравето на жената позволява подобна намеса, или крие риск за бебето и за нея самата.

Според шефа на фонда „ Ин витро" д-р Николай Лалев обаче някакви разумни граници все пак трябва да има. Инак

поставяме под въпрос бъдещето на тези деца

твърди той. При млади жени методът осигурява до 25% успех, докато при дамите над 35 г. процентът пада между 2 и 4%.

Шефът на здравната комисия в парламента д-р Лъчезар Иванов вече се обяви против късната бременност и дори препоръча възрастта да се свали до 40 г.


Пловдивчанки над 50 напират за оплождане
Пловдивчанки над пределнодопустимата от закона възраст 43 години напират за изкуствено оплождане. Интересът към ин витро процедурите от по-възрастни жени се увеличил след случая с 62-годишната русенска лекарка Красимира Димитрова, която роди наскоро близнаци. Това отчитат от частните пловдивски клиники, които извършват ин витро процедурите.

По ред съображения обаче трябва да се сложи възрастова граница", коментира д-р Петър Матеев, собственик на медицински център „Бора".