15 май 2010 г. Тема: здравеопазване доц. Щерев вдига до 50 годините за ин витро

Бебето Жаклин продължава да е в тежко състояние и аз не мога да се ангажирам с прогноза, каза вчера дежурната лекарка в неонатологичното отделение в Русе д-р Лили Ташкова. В четвъртък 500-грамовото близначе на 62-годишната русенка Красимира Димитрова бе оперирано спешно заради перфорация на тънкото черво. След интервенцията бебчето е получило усложнения. „При толкова ниско тегло усложненията са очаквани и това се дължи най вече на незрялостта на стомашно-чревния тракт", каза д-р Ташкова. По думите й другото близначе - Мери, което се роди с тегло 900 г, е в стабилно състояние и има големи шансове за живот.

Майката на децата - психиатърката д-р Красимира Димитрова, бе изписана вчера и вече е в дома си.

Възрастната родилка бе посрещната пред сградата на комплекса от своята приятелка Мая Алексиева, която е медицинска сестра в психиатричния диспансер в Русе. Там до последно работела и д-р Димитрова като ординатор в мъжкото отделение.

Тия дни Джон Матюс, англичанин, загуби своя облог със смъртта. Болен от рак, той заложи на това, че ще доживее до лятото. Но не успя. Загуби и 100 паунда. Което е без значение, освен за заложната къща. Състезанията със смъртта са симпатични и задължителни. На тях се основава прогресът. Само че състезанията със смъртта трябва да са единствено само за твоя сметка. Като при Джон Матюс.

Докато при бабата майка от Русе 62-годишната психиатърка нещата не са само за нейна сметка. Дотук имаме един убит ембрион (Х), едно полуживо дете (Жаклин) и едно дете с проблеми (Мери). Никой не може да спори със сметката, която животът му носи накрая на обилния обяд от възможности, в който живее модерният свят. Някой ще трябва да плати за експеримента и състезанието със смъртта, което тази жена обяви.

А докторите охотно й помогнаха

В името на рекорда. Животът ни е апотеоз на егоизма. Състезанието за вечна младост, обявено от Фауст и Мефистофел, добива гранични размери. Със същия успех хората, които си мислят, че им липсва нещо, си слагат импланти в гърдите. Поправят се житейски грешки - може да си присадите химен. Може да си присадите и коса. Понякога "трябва" да се смени полът на някого. Някои битки със смъртта са безобидни. Някои са страшни, но сметката се плаща лично. При други сметката се плаща от всички. Най-често това издава неистов стремеж и признание за най-голямото човешко нещастие - липсата на реализация. Днес сметката на баба мама ще бъде платена от Недоносените - три броя.

Може да правите каквото искате в този живот, но накрая всичко се плаща на Касата. Вселената е един голям мол, в който всекиму е дадено всичко. Но на изхода сметката трябва да се плати. Рекламации не се приемат. Хората у нас забравиха за Касата - те се опитват да превърнат греха в правило.

Дори в нови възможности. Често за греха се питат - къде е?! Къде е грехът в това някой да иска да стане майка на 62?

Къде е грехът в това да си сложиш гърди на 16 години? На същото място - подобряваме живота си, без да го живеем. Цици без раждане и утроби със закъснение. Истинският въпрос (не присъда) е дали е можело бабата майка да роди на 22? На 32 или 42? Защото срокът е до 53. А това, което се случва, е жонглиране с ембриони. Циркът на утробите.

Опитваме се да забравим, че в Големия мол на живота не може да се моташ вечно. Гонят те по някое време. Каквото си взел - взел. Всичко обаче трябва да се плати.

Възхищаваме се искрено на желанието на една жена да стане майка. Философията на новата епоха се нарича "сексът и градът" където възможностите са неограничени - все едно си на гол купон с коктейл у Дявола.

Възхищаваме се искрено на чудесата на медицината. Все едно си на коктейла на Безсмъртието. Шведската маса предлага - чужда клетка, чужда утроба, кувьоз - поредица от доусъвършенстване на живота, който сами сме сбъркали. Прогресът продължава неумолимо. Докато един ден не създадохме Мери, Жаклин и ембирона Х. Моля настойчиво да се отбележи - ембриона.

Истеричното желание да победим природата е познато - сигурно то е безкрайно. Истеричното желание да разтегнем моралните категории до баба майка ще продължи и нататък. Ние сме доста извратена нация - от клуба на педофилите, които безнаказано правят деца на 12-годишни момичета, стигаме до клуба на раждащите геронтофили. От клуба на обичащите животните стигаме до спасяване на кучета и пренебрегване на ухапаните детски глави. Вече сме толкова чувствителни, че понякога не четем страшните страници във вестниците. Но със смях и ужас трябва да признаем, че сме на път да разрешим некрофилите и зоофилите.

Клубовете по интереси се развиват в името на свободата - стига всичко да е по взаимно съгласие. В същото време никой не ражда деца. В същото време това, което се случва с бабата майка и нейните бебета, ни се представя като красива приказка в името на живота. Докато красивата приказка в името на живота не се случва. Ние сме толкова модерни, че успяхме да имплантираме на една стара жена усещането за майка. Тя това си го беше поръчала. И нямаше да имаме нищо против, ако това беше само за нейна сметка - като при Джон Матюс, англичанина, който се опита да победи смъртта. Сметката идва - на нея пише три имена - Мери, Жаклин и ембриона. Моля настойчиво да се отбележи ембриона. Защото имплантациите на живот продължават, докато животът - не.


Браво за избора и куража на Красимира
Проф. Връбка Орбецова, председател на Сдружението на алтернативните лечители в България (САЛБ)

Като медик и колега 62-годишната родилка Красимира Димитрова много добре е съзнавала какви рискове поема от медикобиологична гледна точка. И щом ги е поела, значи се е чувствала здрава. В този случай никой не е в състояние да отнеме правото й на майчински избор. Въпросът за мен е такъв, че децата, които се родят, дори да са напълно здрави, си искат поне 10-15 г. много пълноценни грижи. Това е основният риск на късното раждане. След това идва опасността от малоформации, дали плодът ще бъде износен, дали после няма да се проявят някакви системни дефекти с новия индивид, дали организмът на майката ще издържи.

Въпреки всичко това тя се е решила на тази стъпка и я поздравявам за куража и смелостта. Това за нея е формулата на щастието. Колегите от Русе и Плевен също са били съпричастни с желанието й, като са уважили най-човешкия инстинкт - майчинския. Никой не може да ги упреква, защото и според правата на човека желанието да бъдеш родител не може да се отказва на никого. Иначе говорим за дискриминация. А не си мислете, че има някой застрахован от усложнения. Знаем и много добре колко млади момичета правят по няколко опита ин витро и все без резултат. Фактът, че при Красимира се е получило, значи тялото й наистина има теоретическа и биологическа потенция за потомство.

Дано да оживеят децата, защото това е един феномен в медицинската практика въобще. Този случай ще даде надежда на много хора. Ето, в световен мащаб хиляди родители губят порасналите си деца при някаква трагедия, след което за тях животът свършва. Но ето, че един такъв медицински прецедент им дава надежда, че ще имат втори шанс да оставят своята следа на тази земя.

Българският опит има и още едно оптимистично измерение - сурогатни майки, които раждат внуците си. В медицинската литература са описани такива случаи. Това действително е много по-добре, отколкото да се вземе сурогатна съвършено чужда майка, което повлича и юридически казуси. Отначалото уж тези жени са съгласни, взимат парите, но после казват - "това си е мое дете", и се започва едно ходене по мъките за всички. Ако приемникът на яйцеклетката е бабата, този проблем няма да възникне.

Държа обаче да подчертая, че методът ин витро като всяко хубаво нещо на този свят започва да се опорочава. Обществото се заблуждава, че това е някаква панацея за бездетните, а то е много вреден, инвазивен метод. В периода, в който майката се подготвя за манипулацията, тялото й се подлага на хормонална стимулация. Това на малко по-късен етап може да доведе до редица усложнения както за родилката, така и при детето. Затова навсякъде ин витрото е известно като метода на отчаянието и към него се прибягва, след като всички други не са дали резултат. Докато на Запад, а вече и у нас става като едва ли не някакво модно увлечение. Сред по-имотните слоеве на обществото даже започна да се бърка планираната бременност със зачеването ин витро. Все по-усилено се коментира как много млади момичета с добри детеродни способности си наемат сурогатни родилки да им износят децата от суета. Защото иначе ще си нарушат начина на живот и ще си развалят хубавата фигура. Ин витрото трябва да има много строга и медикобиологична и юридическа регламентация.

Бяхме изправени наистина пред дилема в случая с 62-годишната Красимира Димитрова. Мотивите ни да си позволим оплождане ин витро е, че жената бе правила много неуспешни опити за забременяване и това бе последният й шанс. Упрекват ни, че сме направили процедурата, за да вземем парите й. В разразилия се медиен скандал около раждането е интересна реакцията на гилдията. Това дали ще бъдем критикувани от нашите колеги от другите центрове за ин витро в страната или ще бъдем подкрепени.

Със сигурност не го направихме за пари, ние стигнахме своя капацитет, повече пациенти не можем да поемем. Ще се грижим за тези деца, те са и наши, ние сме ги изстрадали. Ще подпомогнем с 1000 лева още сега майката, още 1 година ще й даваме по 400 лева месечно за отглеждането им. Ако се абстрахираме от сензацията, много по-важна е темата защо при нас идват жени след 3-4 неуспешни опита в други центрове. Красимира също бе опитвала, когато е била по-млада и е било по-лесно. Ако ние бъдем упрекнати, че при една 62-годишна жена постигнахме успешна бременност, нека повдигнем въпроса какво се прави в България по отношение на ин витро процедурите.

Никой не отваря дума за това, но знаете ли какво означава да срещнете семейства с 10 г. зад гърба си, през които са правили неуспешни опити - изтощени емоционално, медицински, финансово. Когато чуваме какво е правено с тях, това е много трудно да се понесе. Едно е да видиш жена, която не е станала майка, но да видиш мъж, който не е станал баща - това е много тежко. Ние сме готови за дебата "Как се прави ин витро в България", защото имаме файловете на над 2500 пациента.

Медицински погледнато, Красимира е една физически и психически здрава жена. Тя е изключително интелигентен човек - лекар, психиатър. Заяви категорично желанието си да й дадем възможност да стане майка. В случая са спазени стриктно законите. Имаме право да стимулираме жена само до 43 г., но няма фиксирана горна граница за трансфер на ембриони, както бе направено зачеването в случая. Донорската програма на нашия ин витро център е под много стриктен контрол, с гарантирана конфиденциалност. Донорки стават млади и красиви жени. Те преминават през задълбочена селекция. Прави им се медико гинетична консултация с хромозомен и родословно-генеалогичен анализ. Минават през външна комисия, която включва психиатър, интернист и хирург. След това гинекологът прави оценка на яйчниковия им резерв. Едва тогава кандидатките постъпват в донорската програма.


Няма прошка за егоизма є
Доц. д-р Боряна Слънчева

шеф на Неонатологичната клиника в Майчин дом

Върховен егоизъм - само така мога да определя постъпката от Красимира Димитрова. И като специалист, и като човек, не намирам оправдание за риска, който е поела. Още повече че тя е лекар - и е наясно, че не е нормално, нито морално, да станеш родител на 62 години. Да тропнеш с крак и да кажеш: "Много ми се иска да съм бременна и да родя!" Това е все едно да си наумиш: "Искам да съм милионер!". Моята съдба е да спасявам деца. И не мога да допусна, че някой съзнателно би осъдил две бебета на това да са сираци. Защото Красимира Димитрова е направила точно това. Може да звучи крайно, но колко живот има пред една 62-годишна жена? И каква би била съдбата на тези деца след 5 или 10 години?! Още повече че е сама - няма съпруг, нито близки. И най-спокойно казва: "Разчитам колегите да ми помагат!" Това е безотговорно! Дори близначките да бяха здрави - какво бъдеще им предстои?! Природата е измислила всичко - нормално е човек да стане родител до 35-40 години. Да, в някои изключителни случаи - и до 45. Всичко друго вече граничи с перверзия.

Най-тъжното е, че децата ще платят най-страшната цена. Колегите от Русе не са се консултирали с мен относно лечението на Жаклин и Мери. Но от опит знам - прогнозата не е добра. Неонатологът д-р Радева от Русе е прекрасен специалист. И знам, че заедно с колегите инвестират страшно много труд и средства, за да спасят бебетата. За жалост, ние, специалистите, знаем, че приживяемостта на толкова незрели новородени е минимална. Да не говорим за уврежданията, които имат тези деца по-късно. Незрелите бели дробове отключват много сериозни дихателни патологии. Мозъчните кръвоизвливи причиняват двигателни и умствени увреждания. Да не говорим за ретинопатията, която покосява голяма част от недоносените. И се чудя - как тази 62-годишна жена ще се справя с грижите за такива специални деца. Как ще ги води на рехабилитация всеки ден? Практиката ми показва, че младите и здрави семейства не издържат на напрежението да се грижат за деца с увреждания. И често ги оставят в домове. А какво остава за една 60-годишна самотница?!

Затова смятам, че и в медицината трябва да има граници. Ако ги няма в морала. Щом тази жена толкова е копняла за деца, можеше да си осинови едно. Или да стане приемна майка. Домовете са пълни с изоставени дечица, които копнеят за грижи и любов. Това щеше да е благородна, достойна и разумна постъпка. А сега сме свидетели на точно обратното - егоизъм и безотговорност. Остава само да се помолим, напук на лошата прогноза - дано тези дечица имат поне малко късмет!

Линейките на бърза помощ може да останат скоро без гориво, а спешните центровете - без лекари, след като здравният министър Анна-Мария Борисова е поискала директорите да обмислят как да намалят разходите за издръжка с 30%.

Същото изискване е отправено и към всички лечебни заведения, които се финансират от бюджета на здравното министерство - психиатрични болници, домове за социална грижа за деца и центрове по хемодиализа. Това съобщи председателят на Федерацията на синдикатите в здравеопазването в КНСБ Иван Кокалов.

Целта е общо разходите на министерството и на структурите, на които то плаща, да бъдат намалени с около 160 млн. лв., поясни той. Според Кокалов подобен натиск е недопустим, защото не е ясно по какъв начин могат да бъдат направени подобни съкращения и дали те няма да са за сметка на лечението на пациентите.

"Ако по този начин ще се провежда реформата и ще се изпълняват антикризисните мерки, мисля, че скоро хората антикризисно ще излязат на площадите пред министерствата", каза Кокалов и попита дали нареждането на министър Борисова означава, че с 30% трябва да бъдат орязани парите за храна и лекарства в психиатриите или заплатите на персонала.

Пред "Дневник" директорът на центъра за Спешна медицинска помощ д-р Георги Гелев обясни, че в писмото на министерството се посочва, че 10% от икономиите трябва да са от заплати, а 20% от издръжка. "Засега от нас се искат само предложения", допълни той.

Пред журналисти в кулоарите на парламента министър Борисова потвърди информацията, но само за спешните центрове. Директорите имат срок от една седмица да решат как да съкратят разходите си, каза тя.

По късно от пресцентъра на министерството беше разпространена информация, според която изискването не се отнася до центровете за спешна помощ, психиатричните болници, центровете за хемодиализа, домовете за медико-социални грижи за деца, чиято бюджетна издръжка остава непроменена.

"Няма промяна и в размера на средствата, осигурявани от МЗ за лекарства. В същото време тези звена трябва да оптимизират разходите си там, където е възможно", посочват от ведомството.

Оттам обаче поясняват, че е поискано в едноседмичен срок здравните структури, чието финансиране минава през МЗ, да представят предложения за намаляване на разходите си с 29.4 %, но при изричното условие това да не се отразява на обема и качеството на тяхната работа и на обслужването на пациентите.

След получаване на предложенията от всяка една структура ръководството на МЗ ще ги обсъди детайлно с тяхното ръководство и едва тогава ще бъде взето окончателно решение, уточняват от министерството.

Финансирането на спешната помощ досега винаги е било недостатъчно, а лекарите там са с най-ниски заплати - основната е 680 лв. Затова предишното ръководство на министерството увеличи бюджета за тази дейност с 30 млн. лв.

Целта беше също спешната помощ да стане буфер по време на реформата, при която се очаква врати да затворят над 100 болници.


Труден ръст
Държавата конкурира кризата кой да забави продажбите във фармацевтичния сектор
Десислава Николова

Недостиг на обществените средства за лекарства в комбинация с некачественото здравеопазване и истерията около свинския грип - това според анализите са основните причини през 2009 г. фармацевтичният пазар да надмине и най-оптимистичните прогнози с ръст на продадените медикаменти и хранителни добавки от 8.1% до 1.7 млрд. лв. Статистиката е категорична - сред гражданите в Европейския съюз именно българите са принудени да отделят най-много средства за здраве и лекарства (около з млрд. лв. годишно) в допълнение към задължителните здравни вноски. Кризата обаче не подмина и този пазар - за първи път от години повишението на продажбите в аптеките е по-ниско от това в болниците. Анализаторите са скептични за новия „локомотив" - приходите от двуцифрения ръст при лечебните заведения са повече на хартия заради закъсненията в раз-плащанията.

Непокрити задължения

И тук опираме до основния проблем - времето на ръст в продажбите в аптеките през 2008-2009 г. само за половин година премина в период на очакване на обществените фондове, които разпределят вноските за здраве и парите за медицинска помощ (Националната здравноосигурителна каса(НЗОК), Министерството на здравеопазването (МЗ) и болниците) да си платят.

През миналата година здравната каса непрекъснато твърдеше, че ще надвиши заделените за медикаменти средства в бюджета си - средно около 27.5 млн.лв. месечно. Прогнозата не се оправда, но в началото на тази година започват да се оправдават предвиждания за проблеми в продажбите във фармацевтичния сектор. Причините - липса на национална лекарствена политика, на яснота колко пациенти се лекуват, от какви медикаменти имат нужда и какво ще е управлението на пазара, който държавата покрива. Цените на лекарствата с рецепта се определят от държавата и са съобразени с най-ниската европейска цена. Списъкът на медикаментите, които се плащат от здравната каса, министерството и болниците, както и процентът на заплащане се определя от държавна комисия. От 2009 г. досега обаче е ясно, че държавата не може да се справи с предизвикателството едновременно да спести средства и да изпълни задължението си да лекува всички нуждаещи се пациенти. Проблемите са няколко -държавните болници натрупаха около 400 млн. лв. задължения към доставчиците на лекарства и медицински изделия и нямат средства да ги изплащат. Основният източник на приходи са преводите от здравната каса, които закъсняват. Проблемът е същият и при аптеките. Предишният екип на здравното министерство пробва административно да намали процентите, които здравната каса заплаща, но опитът бе отхвърлен.

Проблемът с цените

Тенденция от миналата година е много патенти на лекарства, които се заплащат от обществените фондове, да отпадат и на тяхно място да влизат генерични продукти, коментира пред„Дневник" Деян Денев, директор на Асоциацията на научно-

изследователските фармацевтични компании. По този начин НЗОК е спестила само за половин година около 15 млн. лв.

Това обаче не решава проблема с дефицита на средства - около 70% от разходите на касата за лекарства отиват за скъпи медикаменти, които тя покрива на 100 процента. За да не бъдат орязани поотделно цените на всяка от компаниите, които произвеждат скъпи оригинални лекарства (с патент), от асоциацията им предложиха временна мярка - да намалят с 5% цените, като разликата бъде поета равномерно по веригата от дистрибуторите, аптеките и пациентите. По идеята се водят преговори със здравната каса, но още няма резултат. Другият проблем, който ограничава пазара на лекарства, е взаимната задлъжнялост. Забавянето в разплащането, което тръгва от здравната каса, повлича след себе си и болниците (в момента дълговете им са около 400 млн. лв., 150 млн. от които просрочени), и аптеките, които ограничават заявките до фармацевтичните компании. Продажбите на частично платени лекарства, за които аптеките имат право да си начисляват пазарна надценка, са намалели от 12.5 млн. лв. месечно през 2009 г. на 9-5 .млн. лв. през 2010 г. За сметка на това има ръст при скъпите медикаменти, които здравната каса плаща на 100% на производителите - от 14.5 на 19.5 млн. лв. месечно. Самите фармацевти са длъжни да предплащат лекарствата, които продават по линия на здравната каса. Преди те можеха да ползват оборотни заеми от банките. Сега обаче кредитирането е затруднено, фармацевтите са станали изключително предпазливи в заявките си, самият брой на аптеките намалява, както и броят на онези от тях, които работят със здравната каса. Пред „Дневник" изпълнителният директор на „Актавис"- България, Илия Пашов коментира, че ограничаването на бюджета за здравеопазване през 2010 г. с около 1 млрд. лв., предприето, за да не се наливат средства в нереформираната система, е създало напрежение в отделните звена на снабдяването с медикаменти. „Един от основните проблеми са забавените плащания от страна на НЗОК към болниците, които от своя страна към момента ни дължат близо 30 млн. лв. за 2009 г. сумата на платените от нас данъци към държавния бюджет и осигуровки за сметка на работодателя е близо 38 милиона лева. Така на практика „Актавис" се превръща в един от основните кредитори на нереформи-раната здравна система", отбелязва Пашов. „Подобен е проблемът и със закъснелите плащания от страна на здравната каса към аптеките, които не могат да се издължат навреме на дистрибуторите и в крайна сметка отново тежестта е поета от нас, производителите", допълва той.

Вечният двубой

Според д-р Антоний Тотев, генерален мениджър на Pfizer - България, усилието на здравната каса да ограничи достъпа до иновативни медикаменти чрез намаление на цените, затягане на критериите и преминаване към генерични лекарства оказва натиск върху иновативната фармацевтична индустрия и може да доведе до изтегляне на лекарства от българския пазар. Причините ще са две - първо, компанията ще търпи загуби в България, и второ, те може да се умножат и на други пазари заради прилагания в ЕС принцип на т.нар. ценова референция, чрез която държавите членки сравняват помежду си цените на лекарствата, заплащани от обществените фондове. Тотев твърди, че това може да се избегне, ако правителството усъвършенства лекарствената регулация и осигури последователен и разумен ценови контрол. Обратно е мнението на генеричните компании -във време на криза всички правителства в ЕС пестят средства за здравеопазване, като покриват предимно собствените продукти и насърчават лекарите да ги изписват. В някои държави здравните каси не покриват стойността на вносни скъпи лекарства, ако има местно производство, в други лекарите имат квоти за предписване на оригинални и генерични медикаменти, в трети пациентът доплаща, ако при наличието на генеричен медикамент избере по-скъпия оригинал. Илия Пашов („Актавис") коментира: „За мен особено актуален остава и въпросът с подпомагането на развитието на българските генерични фармацевтични производители. Ние сме една от малкото индустрии в страната, която бележи някакъв ръст. Базирайки се на практиката в развитите държави, всички публични фондове за плащане на лечението на гражданите основно залагат и разчитат на генеричните медикаменти, дори стимулират местните генерични производители, защото те създават работни места, плащат едни от най-големите данъци в държавата, създават, а не изнасят брутен вътрешен продукт." В момента правителството има шанс да регулира плащанията за лекарства, да внесе яснота какви средства и за какви медикаменти са необходими, какви са реалните разходи в сектора и да начертае национална лекарствена политика. В противен случай проблемите ще продължават да нарастват и кандидат-спасителите ще бъдат не големите фармацевтични компании, а екзотични играчи.