15 септември 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

"Остава да се създаде акционерно дружество с държавно участие, така че пистата да стане реалност", каза Нико­лов.

ползвали неплатен отпуск и от 1 септември една част от тях се водят на работа там, а 994 са освободени. В последните четири години чрез промени на нормативната уредба са създадени възможности за източване на бюджета, каза още Тотю Младе­нов по повод извършените проверки за наруше­ния при изписването на помощни средства и ме­дицински изделия за хора с увреждания. Минис­търът уточни, че законодателните промени са нап­равени в последните дни на управлението преди тройната коалиция и в първите дни на нейното управление. Като конкретен пример той посочи, че в Агенция „Митници" помощните средства са в едно перо с мебелите, които се вкарват в Бълга­рия.

Първият въпрос се отнася за защита на собствени­ците на земеделска земя, които я отдават под аренда

Един уважаван от мен ака­демик сполучливо ги нарича арендодарители. Подробен материал на тази тема изпра­тих в Министерския съвет в края на април м.г. Многократните ми опити да получа отго­вор бяха отклонявани под пре­текст, че отговорът трябва да се получи от МЗХ. Този въп­рос засяга 1,3 млн. собстве­ници, а те всъщност са повече, защото това е броят на сключените договори (до края на 2008 г). Много от догово­рите са сключени от няколко собственици. Земята, която се арендува, е най-добрата и представлява 50 процента (27 млн. дка) от всичката селскос­топанска земя. Може ли та­къв въпрос да се оставя на чиновниците в приемната или заинтересованите лица в МЗХ? Вижте как реагира на това предложение комисията „земеделие и гори" в Народ­ното събрание начело с Ва­сил Калинов - с умуване, протакане и почти нищо неправене. Група аграрници отпра­вихме въпроса на 47-ия конг­рес на партията (комисията по молбите, жалбите и заявлени­ята). Има и решение на конг­реса, в което се отбелязва го­лямата значимост на пробле­ма и възлага на Висшия съ­вет да проучи предложението и да вземе съответно реше­ние. С жаргона на журналистите ще кажа: И какво от то­ва? - Нищо!!! Това говори, че решенията се вземат, не за да се изпълняват, а само да се регистрират. Нима не е из­вестно, че нашите депутати в 39-ото и в 40-ото НС от коми­сията „Земеделие и гори" проспаха мандатите и не нап­равиха нищо съществено и значимо за земеделието. Пос­ледните две години председа­телят на комисията чакаше за­минаване за чужбина и прак­тически не работеше. Не мо­га да отмина и отношението към този въпрос на други ръ­ководни кадри в парламента, като Л. Корнезов, Я. Стоилов, Ангел Найденов, Георги Божи­нов, които го подминаваха и се задоволяваха с констатацията, че въпросът е важен, но много сложен. Единствен г-н Пирински се отнесе с раз­биране, но на неговите уси­лия не откликнаха посочени­те ръководни кадри и с отно­шението си провалиха него­вото решаване. Въпросът за поземлените отношения има голямо политическо и социал­но значение.

Вторият въпрос, на който търсих решение от НС и пра­вителството, се отнася

за регулиране на пазара на земята

В материала изнесох опи­та и практиката на франция в продължение на почти 50 го­дини. Става дума за изграж­дане на структура, която да решава проблемите на земеустройството и земеделското настаняване.

У нас пазарът на земята е стихиен, не се контролира от държавата и не е подчинен на определена цел, зададена от държавата. Не навсякъде е из­вестен произходът на парите за купуване на земята. В ре­зултат на всичко това вече са продадени - купени 6 млн. дка земеделска земя. Това са 20 процента от използваната зе­меделска земя, които са най-качествени.

Тези два въпроса биха мог­ли да се решат в рамките на една Национална политика за развитие и организация на земеделието, каквато Бълга­рия няма. Изминаха 20 годи­ни от началото на промени­те, но нито една политическа сила не пое инициативата за разработка, обсъждане и при­емане на такава. Не съм сре­щал, чул или прочел партиен

лидер от Националния съвет на БСП да е проявил инициа­тива или да е изказал някак­во мнение за българското зе­меделие. Нещо повече - през март на предизборната сре­ща с актива на Софийската организация на БСП на въп­рос (и мнение) на участник, че земеделието у нас не се развива добре, министър-председателят отговори, „че пътувате много из страната и виждате хубавото развитие на земеделието". Последва изумление и реакция на част от участниците като отговор на невярното твърдение. Ще посоча само няколко цифри. Размерът на земеделската зе­мя у нас е около 55 млн. дка, а заявките за субсидиране от ЕС и за националното допла­щане са малко над 30 млн. дка. Какво става с другите над 20 млн. дка - пустеят. Виж­те Софийското поле, Тракия, Подбалканските полета, Севе­розападна България, планин­ските райони. Нима трябва да се премълчават цифрите за производство до 1989 г: зър­но 9-10 млн. т; месо - над 800 хил. т (в т.ч. свинско - над 400 хил. т); яйца - 2,7 млрд. бр.; домати и чушки - почти 1 млн. т; отделно плодове, кар­тофи и т.н. Сега, като изклю­чим зърното и слънчогледа, всичко внасяме в огромни ко­личества и то при положение, че консумацията у нас е мно­го по-ниска в сравнение със страните - членки на ЕС. В този ред на мисли могат да се изброят още много пропус­ки и слабости на партийната политика за земеделието и селските райони. Отговорът на въпроса защо загубихме и в селските райони и имаме

едва по един, някъде два де­путата, ще се получи от само себе си.

Мога откровено да кажа моето мнение, че лидерският пост в БСП не трябва да се заема от човек, който няма отношение към българското земеделие или гледа на него с пренебрежение, какъвто бе случаят с г-н Станишев.

Третият въпрос. В края на март т.г. в МС получиха едно писмо от Иван Димитров -име, което предполагам, че нищо не ви говори. Но на тру­жениците от земеделието, ту­ризма и българските строи­тели в Украйна и в почивно­то дело, в санитарно курорт­ното дело в Българските профсъюзи е добре известно. Писмото третираше въпроси на предизборната кампания за евродепутати и за народ­ни представители за 41-вия парламент на Република Бъл­гария. Нямам усещането, че е прочетено това писмо. Ако са го прочели, още по-лошо, защото не настъпи промяна и адекватни действия, за да постигнем успех в предстоя­щите тогава избори.

Въпреки, че изборите отшумяват, болката от тяхната загуба за членовете и симпатизантите на БСП остава и няма да заглъхне дълго вре­ме. Сега предстои ново за­седание на 47-ия конгрес за оценка, изводи и практичес­ки мерки за работа. Един нов прочит на това писмо ще доп­ринесе за верния отговор на въпроса защо претърпяхме катастрофа на юнските и юл­ските избори ще помогне за намиране на верния път!

СТ.Н.С.

На държавно ниво до този момент е получена подкрепата за изгражда­нето на тази писта. От­реден е теренът на лети­ще Доброславци край Со­фия, който е с площ от 3200 дка. От страна на държавата е предвидено и изграждането на под­ходяща инфраструктура в района на бъдещата пис­та. Остава да се създаде акционерно дружество с държавно участие, така че пистата да стане ре­алност, каза Николов.

Четвъртият годишен икономически доклад до президента Георги Първанов, който тази година мина под знака на кризата, успя да изправи на нокти икономическите експерти в държавата. В рамките на шест глави и 140 страници, екип от 18 експерти от УНСС, СУ „Кл. Охридски”, БНБ и БАН са разписали оценката си за настоящото икономическото състояние на България и препоръките си какво трябва да се прави оттук нататък.

Бомбата

Още преди официалното представяне на доклада финансистите надигнаха глас срещу идеята за премахване на плоския данък и връщането на подоходното облагане. Категорично против нея се обяви и един от авторите на доклада - Стоян Александров. Срещу идеята застана дори самият финансов министър Симеон Дянков, както и икономистите Георги Ангелов и Лъчезар Богданов. От другата страна на барикадата пък бе друг член на авторския колектив - проф. Гарабед Минасян, който, макар и да не е участвал в списването на главата за фискалните реформи, смята, че плосък данък не е нужен, но ако се правят промени, те трябва да са прозрачни и аргументирани. Критиката към експертите от БАН нарасна лавинообразно, като част от неформалните коментари дори ескалираха до остри нападки срещу професионалните качества на хората, които работят там.

Предложението, което все пак се приема по-позитивно от масата български експерти, е това за намаляване на ДДС. Въпреки това обаче една голяма част от анализаторите са на мнение, че по време на криза би трябвало да се намаляват преките данъци и да се увеличават косвените, а не обратно, както се посочва в доклада. Критики обаче получи и идеята здравните фондове и инфраструктурните проекти да се финансират през БФБ. За нуждата от инвестиции в инфраструктурата се говори постоянно, но икономистите предупреждават, че това не трябва да се случва за сметка на други не по-малко приоритетни сфери. Отново бяха припомнени и старите идеи за насърчаване на инвестициите в ИКТ и индустриалните зони, след като тези в недвижимите имоти и строителството вече залязват заради кризата. Като цяло новаторските идеи в доклада обаче не са много, макар още в увода да се акцентира, че предходното правителство не е реагирало адекватно и навреме и че сега има нужда от нова антикризисна програма, а настоящият доклад цели да подпомогне нейната подготовка.

Политика

Извън чисто икономическата си тематика докладът се прие и с малко политически привкус, след като миналата седмица президентът и премиерът Бойко Борисов се скараха на тема „компетентност”. Докладът няма нищо общо с конфликта, той е поръчан още преди изборите и се прави за пореден път, наложи се да обяснява самият държавен глава. В документа обаче се усеща неприязън към предходното правителство, като още в уводните изречения се споменава за „забавена реакция”, „неразумно харчене на бюджетния излишък”, „недостатъчно силна воля за решаване на проблемите, заради които бе ограничен достъпът до структурните фондове на ЕС”. Намеква се и че вместо да се занимава с икономическите въпроси през лятото, правителството е акцентирало на предизборната борба.

Как да се подобри конкурентността

В краткосрочен план

Да се свият разходите за издръжка на държавната администрация, включително и със съкращаване на служители, но за сметка на запазване на инвестиционните проекти, особено в сферата на образованието и здравеопазването.

Да се осигури възможност за допълнително финансиране по линия на МВФ и ЕЦБ в случай на нужда.

Да се използват каналите за пазарно подпомагане на малки и средни предприятия подобно на въведените кредитни линии от Българската банка за развитие.

Да се засили сътрудничеството между БНБ и централните банки на страните с най-силно присъствие в българската банкова система - Гърция, Австрия и Италия.

В дългосрочен план

Да се изготви пакет от мерки за засилване на ефективността на правоохранителната (МВР и ДАНС) и контролната (различни държавни инспекции) система.

Да се въведат фискални цели за всяка отделна агенция, чието постигане да е обвързано със система на възнаграждения и кариерно развитие.

Да се продължат реформите в образованието и здравеопазването.

Като приоритети в икономическата политика да се заложат иновациите в малки и средни предприятия с фокус върху регионалното развитие и социалнотош сближаване.

Страната ни ще успее да усвои 1.2 млрд. EUR за строеж на магистрали и републикански пътища по двете оперативни програми Транспорт и Регионално развитие до 2013 г. и няма да загуби парите от еврофондовете за тях. Това съобщи регионалният министър Росен Плевнелиев след разговорите в София с вицепрезидента на Европейската комисия и комисар по транспорта Антонио Таяни. Таяни е в България по покана на премиера Бойко Борисов, който се е срещнал с него преди дни в Брюксел. Според премиера поканата е била с цел Таяни да се убеди на място какви реални стъпки предприема правителството по усвояването на европарите.

Ресурс

Ние не само ще усвоим парите, определени за инфраструктурни проекти през периода 2007-2013 г., но и ще заложим ресурс за следващия кабинет, който през 2014-2020 г. ще продължи да реализира проекти, финансирани от ЕС, коментира Борисов. Специално за пътища ЕК предстои да отпусне още 1.3 млрд. EUR до 2020 г., уточни регионалният министър. Самият Таяни обяви, че с цялото си поведение настоящото правителство е демонстрирало ясно желание да работи в синхрон с Европейската комисия. Той се е убедил в това, след като е видял как функционира софийското метро, първият голям проект, започнал да се реализира по ОП Транспорт. Затова ЕК дава рамо на България, категоричен беше Антонио Таяни.

Три магистрали ще бъдат почти напълно построени до зимата на 2013 г., каза регионалният министър Росен Плевнелиев. Те ще се финансират по Оперативна програма Транспорт. Това са Тракия, Марица и част от Струма. За тях ще се търсят и допълнителни средства от Европейската инвестиционна банка под формата на кредит в размер на 1 млрд. EUR. Оставащите три отсечки от Тракия, които са 115 км и ще станат изцяло готови до есента на 2012 г., уточни Плевнелиев. За Марица и Струма ще трябва повече време и ще бъдат завършени до зимата на 2013 г. Там подготовката е закъсняла, все още няма и проекти за някои от лотовете. За следващия програмен период 2014-2020 г. ще остане последният лот на Струма.

Автомагистрала Черно море ще се строи като продължение на Тракия и също ще бъде заложена за изграждане със следващите траншове от ЕС. Ако намерим обаче други средства за финансиране - чрез публично-частно партньорство, концесии и др., строежът й ще започне и по-рано, категоричен беше премиерът Бойко Борисов.

Железници

Брюксел дава зелена светлина страната ни да използва 43.5 млн. лв., определени да се отпуснат от бюджета като помощ за модернизиране на подвижния състав на БДЖ, съобщи вицепрезидентът на ЕК Антонио Таяни. Тези средства няма да бъдат смятани за държавна помощ. С тях ще се рециклират вагони в два завода в Дряново и в Септември.

ЕК ще прекрати и наказателната процедура срещу нашите железници по т.нар. I жп пакет. Става въпрос, че ЕК има изискване инфраструктурните такси за превоз по жп мрежата за товарните превози да падат. У нас те са по-високи, отколкото това налагат правилата в ЕС.

Намаляването на таксите ще подобри конкурентоспособността на нашите железници, коментираха специалисти за в. Пари. Така ще се либерализира пазарът и ще навлязат големи превозвачи от ЕС.