16. Видни широколъчани след Освобождението



Дата23.07.2016
Размер155.15 Kb.

16. Видни широколъчани след Освобождението


В Широка лъка е роден Негово блаженство Стефан I – Митрополит Софийски и Екзарх Български (със светско име Стоян поп Георгиев Шоков – 1878-1957), оставил дълбока следа както в историята на Българската Православна църква (има големи заслуги за вдигането на схизмата – 1945 г., наложена на Българската екзархия през 1872 г. от Цариградската патриаршия), така и в световната история, като един от основните фактори, допринесли за спасяването на българските евреи.

Роден на 7 септември 1878 г., Стоян поп Георгиев остава много малък сирак – още на девет години. Учи в Широка лъка и Орехово. Постъпва като стипендиант в Самоковската семинария, която завършва с отличие, випуск 1893-1896г. След това за четири години от 1896 до 1900 г. е учител в съседното на Широка лъка селце Солища. През 1904 г. завършва Духовната академия в Киев с научната степен доктор по богословие. Учителства в Пловдивската мъжка гимназия, става секретар и протосингел на Българската екзархия в Цариград (1910–1915), където приема монашество (1910) с името Стефан. През 1911 г. йеромонах Стефан е въведен в архимандритско звание. Подпомага Покръстването на помаците в новоприсъединените към България земи след Балканската война През 1915-1919 г. специализира богословие в Швейцария и защитава докторат по философия на литературата във Фрибургския университет. През 1921 г. е ръкоположен за епископ (с титлата Макрианополски), а през 1922 г. е избран за Софийски митрополит. На този пост служи 26 г. От 21 януари 1945 г. до септември 1948 г. е български Екзарх – Стефан I.

Като екзарх се противопоставя на участието на свещениците в политическия живот в страната. Поради откритото си несъгласие с политиката на комунистическата власт в България към Българската православна църква и неиното отношение към религията на 6 септември 1948 г. е принуден да подаде оставка като български екзарх. На 24 ноември 1948 г. е интерниран в с. Баня, Карловско където умира на 14 май 1957 г. Погребан е в Бачковския манастир.

На родната къща на Екзарха е поставена паметна плоча. Къщата е реставрирана и образува с близкостоящия сводест каменен мост чуден архитектурен ансамбъл. През есента на 2003 г., по случай 125-годишнината от рождението на Екзарх Стефан I, по инициатива на посланика на държавата Израел в България, в центъра на Широка лъка бе осветен паметник на Екзарх Стефан I. Този паметник е в знак на благодарност от еврейския народ. Освен израелския посланик в България, на освещаването присъстват министърът на вътрешните работи на България Петканов и други официални лица. Средствата за построяването на паметника са събрани от дарения и благотворителна дейност.


От Широка лъка е министърът на войната на България по време на Първата световна война генерал Калин Георгиев Найденов. Семейство Найденови е прочуто в Широка лъка. Двамата братя Петър и Калин отиват да учат в София. И двамата са ученици на учителя Богданов в Широка лъка. Непосредствено след Освобождението и Петър, и Калин Найденови също са били учители в Широка лъка, като преди това са изкарали двумесечни педагогически курсове в Пловдив. По-големият брат – Петър Найденов става голям оръжеен специалист. Калин завършва Военното училище в София и заедно с Никола М. Капитанов са едни от първите родопчани, възпитаници на Софийското военното училище, което завършват през учебната 1883/1884 г. Калин Найденов започва военната си служба в Пловдив. Участва в Сръбско-Българската война от 1885 г. като командир на полубатарея. В боевете при Сливница край връх Три уши е ранен. След войната започва да пише активно, като набляга на военната тематика. В края на 1888 г. след успешно издържан изпит, Калин Найденов заминава за гр. Торино, Италия да учи в артилерийската инженерна военна академия. Завършва я през 1991 г. с най-добри показатели от всички студенти–чужденци и италианци. През 1892 г. е командирован в Германия в заводите Круп, а след това във Франция и Англия, за да се запознае с производството на артилерийско оборудване. На основата на тези свои знания и умения множество европейски държави са търсили КБългария през 1894 г. е назначен за командир на планинска батарея, като в същото време е и преподавател по артилерия във Военното училище. Година по-късно става началник на Софийския артилерийски арсенал. Тогава е произведен в чин майор (1895 г.). През 1901–1908 г. е началник на Техническото отделение при Артилерийската инспекция. Произведен е в чин полковник. От 1908 г. до март 1912 г. е командир на 2-ри артилерийски полк във Враца, след което става помощник на Инспектора на артилерията на българската армия.

По време на Балканската война е началник на артилерията при Главната квартира. Постът, който заема, му дава възможност да покаже своите знания и умения в изготвянето на стратегията на българската артилерия във военните действия. През 1912 г. със знанията си допринася много за разгрома на Одринската крепост, която се считала за непревзимаема.

През 1913 г. полковник Найденов е произведен в чин генерал-майор, а на 25.IX.1915 г. е назначен за военен министър на България. Той е един от най-даровитите български военачалници, много скромен, общителен, голям патриот. Награден е с многобройни ордени и медали – наши и чужди. Някои от трудовете му се използват и днес във военното дело. Генерал Найденов е ярък пример за родолюбие.

Загива при атентата в църквата “Св. Неделя” в София през 1925 г.


Калин Г. Найденов имал син – Виктор К. Найденов. Той завършва кадетското училище, заедно с известния по-късно генерал Заимов. Виктор К. Найденов бил свободолюбив, непокорен и своенравен, затова колегите му дали прозвището “таралежко”. Виктор Найденов също става генерал. Участва в Балканската война като командир на артилерийска батарея. Обвинявали го, че не пести снарядите и ги преразходва. В отговор на тези обвинения той гордо заявявал: “Аз пестя войниците, защото бавно растат, докато станат истински войници”. Последно е бил началник на Сливенския гарнизон, където намира своята кончина при неизяснени обстоятелства. Подобна била и съдбата на неговия предшественик, също генерал. На погребението гарнизонът се разбунтувал, защото не го допуснали да присъства там. Надгробно слово произнесъл генерал Заимов, който казал “Следващият съм аз” и това, както е известно, се е сбъднало. (Сведенията за Виктор К. Найденов са любезно предоставени от Мильо Карасавов от с. Солища).

Племенникът на Калин Г. Найденов – Георги П. Найденов, син на брат му Петър, е бил директор на училището в Широка лъка и запасен офицер с чин майор.

През размирната 1923 г. като запасен офицер Георги П. Найденов е назначен за комендант на с. Широка лъка. По време на септемврийските събития, знаейки каква ще бъде тяхната съдба, отказва да изпрати водачите на местните комунисти и земеделци в управлението под стража и не позволява да станат каквито и да е изстъпления с тях. Благодарение на тези действия на майор Георги П. Найденов се пресича пътя за кръвно отмъщение в Широка лъка, което дава положително отражение върху всички по-късни политически събития в селото. Пак от околийското управление на полицията му съобщават, че група перущински въстаници са тръгнали по посока на Широка лъка (Каров, Д. 1998). Георги П. Найденов незабавно изпраща една команда от въоръжени широколъчани с цел да ги предпазят от появилия се Хвойню войвода, който безчинствал и имало опасност да ги избие. В заповедта си подчертава изрично, че това са перущинци, приятели на Широка лъка, че са българи и към тях трябва да се държат приятелски, кавалерски и човешки. Така и става. След срещата на двата отряда - широколъшкия и перущинския те взаимно свалят оръжията. Оказва се, че повечето от тях се познават, служили са заедно в армията или са приятели.



През 2007 г. имах удоволствието да се запозная с Камен Георгиев Найденов – син на Георги Найденов. (Камен и съпругата му Милка живеят в гр. Торино, Италия). Повод за нашето запознанство бе проявения от негова страна интерес към предишните две книги за Широка лъка. Вече 4 години поддържаме редовна кореспонденция. Споделих с него намеренията си да подготвя ново, допълненено издание за Широка лъка и той ми предложи много интересни сведения за своя баща Георги Найденов и за техния знаменит род. Позволявам си, част от тях, да споделя с читателите.

Извадки от публикации в Интернет на Камен Георгиев Найденов под заглавия Размисли в старостта и География на миналото

...Баща ми (Г. Найденов) бе извънредно интелигентен и с изключителна “енциклопедична” култура, която непрекъснато допълваше с новостите от световните достижения. Вкъщи имахме голяма немска енциклопедия, българската, речници на редица езици, учебни помагала (част от които до днес пазя в библиотеката ни) и не малка за времето библиотека от художествена и научна литература. Баща ми бе много добър математик и не помня случай при училищните домашни работи той без усилие, помагайки ми, да не е намирал бързо правилното решение. Владееше добре немски език, научен в окопите по време на първата световна война, когато е командувал българска и немска батареи и усъвършенстван при работата му, като началник на Военната фабрика в Габрово, обзаведена от немската фирма Durrkopf и непосредст­вената му дейност при контрактуването u в Германия и участието на немските специалисти при инсталирането. Ползваше добре френски език, отлично руски език. ……

Не мога да не напиша и за изключителната му техническа ерудиция и талант в много технически области. От малък е могъл да наблюдава, учи и прилага видяното от баща си, дядо ми Петър (на когото съм кръстен, побългарено на Камен), който също е бил много кадърен технически и с изключителна изобретателност. В началото на 1900 г. дядо ми е имал, там в скътаното родопско село Широко Лъка, модерна, отлично обзаведена механична работилница, със малки ръчни металорежещи машини, доставени му от Франция и Германия, благодарение на брат му, вече споменатият генерал (завършил Артилерийската академия в Торино). Дядо ми Петър е създал гайда, която да се надува механично с малко духало (подобно на ковашкото), нещо въведено в шотландските гайди 30-40 години по късно. Той, през последната част на живота си, е оглавявал с изключителна вещина Инструменталния цех на Арсенала в София и са станали пословични неговите прийоми на обучение на работниците за употребата на инструменти.

Известно е, че в Найденовския род е имало отлични технически таланти. Прадядо ми Георги е бил кадърен оръжеен техник, та дори турците от други селища са му носили пушки и пищови за поправка. Собственоръчно е направил селски часовник, на който всички части са били от дърво, което е било основният подръчен материал добиван от разкошните гори край селото.

Генералът, пък (брат на дядо ми Петър) е имал пръв в Европа идеята за „откат“ на оръдията. Знаем, че първите оръдия, след изстрел са отскачали от местото си и е трябвало отново да бъдат насочвани. Откатното устройство е това, което поглъща реакцията (тласъкът назад) от изстрела, така че оръдието да остава на мястото си, насочено за следващия изстрел. Идеята му е била реализирана от голямата немска оръжейна фабрика Кrupp, в която той е специализирал.
За да завърша описанието, на част от по значимите неща направени от мъжете в нашия род ще спомена и картите с разчети, на баща ми, за водохващането (за осигуряване с вода селото), с определяне на дебитите на проучените извори. Той е прокарал електрически ток в къщата ни на село, произведен от динамо, монтирано в малката воденица под къщата на дядо ми. Това е предизвикало изключителен интерес, тъй като електрическо осветление не е имало никъде в района. Неговата изключителна техническа сръчност като механик, часовникар, електротехник, дърводелец, пчелар и какво ли още не! Помня да съм наблюдавал как той с часове се е занимавал със голям стенен часовник с махало (понякога с дни!) за да възстанови точното биене на часовете, или, пак с часове, с часовникарската лупа на окото, да намества баланса на малък ръчен часовник. И аз, години наред по късно, вършех подобни неща, но до неговото майсторство не успях да достигна. С моята непрекъсната заетост през детство и юношество, с игри и какви ли не приключения, рядко намирах случаи ( пък и той имаше малко свободно време за нас) да питам и науча още много неща полезни за живота, и особено, историята на Найденовския род.

Коренът на рода ни е в с. Широка лъка и достоверно се предполага да води началото си около 1790 година.
Петър Кушлев. Роден в началото на XX век в Широка лъка, Петър Кушлев израства всред дивната родопска природа. Неговата учителка съзира дарованието му и предрича, че ще стане голям художник.

Въпреки семейната оскъдица, творческият му дар го води в художествената академия в София, която завършва с отличие – резбарство при проф. Христов.


Търсейки реализация, Кушлев се ориентира към иконостасна резба, за която държи специален изпит и се снабдява с необходимото му свидетелство. Спечелва много труден конкурс за украсата на харманлийската църква, въпреки конкуренцията на неговия професор Христов и други майстори-резбари, главно от тревненската школа. Много ценен и важен елемент в творчеството му е разчупването на каноническите правила на църквата и влагането в дърворезбата на най-ярките събития и личности от родната ни история. С това той спечелва обществено доверие и авторитет, за да го търсят от близки и далечни градове и села. През дългия си творчески път е украсил над 80 църкви.

През 1943 г. е командирован в гр. Скопие, за да демонтира и предаде за евакуация иконостаса на църквата “Св. Спас”. Тогава усвоява дебърската резба, а след това създава по нейния метод редица уникални творби, които и до днес красят министерски кабинети, приемни и партийни резиденции.

След 1960 г. работи в духа на Преславската школа. Използва фрагменти от мраморните стълбове и плочи на Преславската крепост и най-вече “Терачинския сандък”.

С този тип резба е украсил много обществени сгради, културни домове, ритуални зали, частни домове, Църквата “Петър и Павел” в Пловдив и българската църква в Ню Йорк.



Изработил е купа на световния Олимпийски комитет, както и купа “Приз” на Световното изложение на филателистите през 1979 г. в София.

Широколъшката общественост високо цени неговата всеотдайност и изразява своята благодарност за неповторимото му резбарско изкуство, с което така щедро е декорирал ритуалната зала в Широка лъка (По материали от книгата на Н. Гьочев “Диря в миналото”).
Широка лъка е родно място на много други способни и родолюбиви българи: на генерали, на стотици офицери и подофицери, на хиляди войници от Българската армия, борили се и пролели кръвта си за българската национална кауза, на учители, инженери, архитекти, лекари, зъболекари, аптекари, учени, адвокати, агрономи, лесовъди, финансисти, журналисти, педагози, художници, резбари, свещеници и др. В поздравителното си послание до широколъчани по случай 75-годишнината от основаването на читалището, Екзарх Стефан I пише за доосвобожденска Широка лъка: “Здрави и яки българи, охолни и доволни кехаи, овчари и гайтанджии, даскали, псалтове, търговци, чорбаджии и разни занаятчии – ето голямата върволица от снажни, юначни, чистоплътни и работоспособни родопчани, която красиво се ниже пред очите ни из архива на борческата, трудолюбива и много пъти весела Широка лъка”.
Кметове на Широка лъка след Освобождението 1878 г. са били:

9. Меню Каровски 1880 – 1885 г.

10. Васил Ив. Паев 1885 – 1894 г.

11. Васил К. Шоков 10 XI 1894 – 24 VI 1896 г.

12. Георги Д. Барганов 24 VI 1896 – 5 X 1898 г.

13. Димитър Д. Каров 5 X 1898 – 18 X 1900 г.

14. Стою Ил. Калайджиев 18 X 1900 – 1.X 1991 г.

15. Тодор П. Бочуков 1 X 1901 – 1 X 1902 г.

16. Васил Ив. Паев 1 X 1902 – 21 XII 1904 г.

17. Лазар М Семерджиев 21 XII 1904–27 IX 1906г.

18. Васил М. Семерджиев 27 IX 1906 –2 III 1908 г.

19. Димитър Р. Гайдаров 2 III 1908 – 2 V 1908 г.

20. Тодор Ив. Паев 2 V 1908 – 20 IV 1911г.

21. Васил Д. Чолаков 20 IV 1911 – 6 V 1914 г.

22. Илия Ст. Каров 6 V 1914 – 13 V 1915 г.

23. Никола К. Бочуков 13 V 1915 – 31 XII 1918 г.

24. Никола И Митревски 31 XII 1918–15 IV 1920г.

25. Вълко Т. Пищалов 15 IV 1920 – 7 X 1922 г.

26. Марко Ст. Кидиков 7 X 1922 – 9 VI 1923 г.

27. Саво Ст. Терзийски 9 VI 1923 – 1 I 1924 г.

28. Костадин Ст. Каров 1 I 1924 – 20 IX 1924 г.

29. Андон Д. Арнаудов 20 IX 1924 – 20 IX 1926 г.

30. Васил М Семерджиев 20 IX 1926–25 XI 1926 г.

31. Дамян Д. Каров 25 XI 1926 – 10 IV 1928 г.

32. Крум К. Терзийски 10 IV 1928 – 5 VII 1930 г.

33. Васил М. Семерджиев 5 VII 1930 – 3 IX 1931 г.

34. Илия З. Шарков 3 IX 1931 – 31 XII 1932 г.

35. Костадин Т. Паев 31 XII 1932 – 24 X 1934 г.

36. инж. Григор Галущенко 24X1934–15 XI 1936 г.

37. Петко К. Неделков 1 II 1937 – 24 XI 1937 г.

38. Михаил Ст. Караколев 5 I 1938 – 5 I 1939 г.

39. Георги К Дурев 1 IV 1939 – 16 IX 1941 г.

40.Инж. Григор И Галущенков14XI1941–22I 1942г.

41. Илия Д. Каров 22.I.1942 – 9.IX.1944 г.

Кметове и председатели на общинския съвет на Широка лъка след 9 септември 1944 г. до 2010 г. са били:



42. Кръстю Гайдев (кмет) 1944 - 1945 г.

43. Тодор Масурски (председател) 1945 – 1946 г.

44. Горчо Гайдев (председател 1946 – 1948 г.

45. Христо Присадов (председател)1948 – 1950 г.

45. Калин Пейков (председател) 1950 – 1952 г.

46. Костадин Узунов (председател)1952 - 1958 г.

47. Стою Гергьовски (председател) 1 958 -1966 г.

48. Стефка Белакова (председател) 1966–1974 г.

49. Иван Шопов (председател) 1974 – 1986 г.

50. Марчо Шарков (председател) 1986 – 1988 г.

51. Марчо Шарков (кмет) 1988 – 1991 г.

52. Сотир Паев (кмет) 1991 – 1999 г.

53. Александър Каврошилов (кмет) от 1999 г. и понастоящем.
Описанието на Широка лъка няма да е пълно, ако отминем най-ценното в Широка лъка – широколъчанката. Ето как гимназиалната учителка от Широка лъка Люба Шокова я описва: “Трябва да си видял поне веднъж в безценната рамка на планината, сред Илинденския събор, широколъчанката, за да не можеш да я забравиш никога. Сякаш летен родопски лазур, прозрачното злато на слънцето, зеления килим, метнат над горските поляни, тъмната тъсма на боровете и традиционното вито хоро из меката трева по терлички, везани със сърма, са нарочно изготвен декор, за да се изтъкне и почувства чара на нейната празнична премяна и нейната красота”.

И днес, ако погледнеш и надзърнеш в напрегнатите погледи на старите жени, приседнали край хорото, ще видиш колко голям е бил запаса от поетична свежест в душата на широколъчанката, та и накрая на своите дни да не може да се насити да гледа хубостта на младите.

“Влиянието на Изтока, наложило се над цялата околна планина, се отразява у широколъчанката в любовта и към бляскавата сърма и в твърдия характер на дедите, които не са приели исляма. Изглежда, не малък дял в тая героична съпротива някога е дала и тя – жената, вярна на език и традиции. Далеч в Беломорието или в планините е прекарвал с месеци нейният другар, а тя, самотна, изливала в своите ръкоделия и премяни любовния си копнеж, бродирала е и шила, за да привлече така родопеца, та той и в далека чужбина, между чернооките гъркини, да не забрави бялата родопка”.

Затова любима днес не само на широколъчанката, а и на всяка българка и българин песен, е изпятата с такава изключителна космическа чистота и загадъчност от неповторимата широколъчанка Радка Кушлева песен “Бела съм бела юначе»
Радка Кушлева е родена през1926 година в село  Широка лъка. Наследила е от своята баба Мария Сяденкова изключителния си музикален талант и е научила от нея най-хубавите и песни.

Първите песенни изяви на Радка са през 1942 година когато тя е ученичка в Стопанско училище в гр. Скопие. Комисията по радиото в града я одобрява и тя пее оригиналните си родопски песни по радио Скопие. От 1948 година Радка Кушлева вече пее и по Радио София. През петдесетте години на миналия век записва повече от 70 оригинални родопски песни, по-голямата част от които са в Златния фонд на Българското национално радио.За да научи нови песни често помага на възрастни жени в домакинската и селскостопанската работа. Така рамо до рамо с тях и непосредствено до тях успява да открие, съхрани и популяризира песни-бисери от съкровищницата на родопския фолклор.

Дълго време певицата обикаля всички краища на България заедно с групата “Наша песен”. Редом с Борис Машалов, Гюрга Пинджурова и Мита Стойчева се утвърждава като една от най-популярните и обичани български народни певици.

През шейсетте години на миналия век заедно със своите сестри Анка, Стефка и Мария, Радка Кушлева създава вокален квартет “Кушлеви”.Това е първият български камерен фолклорен състав. По своя неповторим начин на музициране и изграждане на песента, квартет “Кушлеви” се превръща в уникално явление за българската музикална култура.

Не случайно още приживе голямата певица е наричана “Родопският славей”. Вродената й певческа дарба, неповторимият й глас, усета към стойностното и непреходното я превърщат в уникално певческо явление, което и днес вълнува със своята емоционалност и красота.

През 1984 година Радка Кушлева изнася концерт във Велико Търново. На сцената тя получава изключително много цветя, които затрупват хотелската й стая. Вечерта певицата заспива непробудно сред цветята на преклонението, признателността и човешката обич.

Друга неповторима народна певица от широколъшко е Бойка Присадова.

Р
Бойка Присадова


одена в сърцето на родопите – в широколъшкото село Върбово. Още на 16 г. печели първа награда на събора в Рожен с песента „Подзим съм мале легнала”. Там я открива Филип Кутев и я привлича в прочутия ансамбъл, където пее 33 години. Бойка е една от основателките на Държавен ансамбъл за народни песни и танци "Родопа".  Днес Бойка Присадова е един от основните стълбове в хор “Космическите гласове на България”, учи и подготвя млади изпълнители.

Успоредно с музикалната си кариера завършва Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. Впоследствие Присадова сама започва да ръководи певчески състави, с които също добива признание и популярност.

Бойка Присадова е носителка на множество отличия. Много и много хубави са песните които тя е изпяла. Само за една от тях “Соньо, ти мой соньо”
Соньо, ти мой соньо,
соньо невернико,
соньо невернико,
соньо разделнико!
Що ма рано приспа,
рано преди пладня,
та не видях, соньо,
кога либе мино,
мино и замина!
Щех да му нарочам,
ага Тунджа мине,
Тунджа и Марица,
вода да не пие,
конче да не пои.
Че е Тунджа мотна,
мотна и измамна -
горе в планината
три са ветра веят,
три са сняга топьот,
Тунджа мотна тече,
дор три билки влече,
омразни, разделни.

Бойка получава Златен приз в ХVI-ия международен радиоконкурс Братислава-1991. Тази песен обиколи света с ансамбъл “Филип Кутев”. Носителка е на златен медал „Капитан Петко войвода. Други известни песни, които Присадова изпълнява, са „Загорке, любе, загорке“ и „Личко льо“ и др.

През 2005 г. по повод 60-годишнината на певицата Община Смолян я награждава със златен плакет и я предлага за орден "Кирил и Методий", а град Чепеларе я обявява за свой почетен гражданин.През 2005 г. излиза нейният самостоятелен албум „Бисери от Орфеевата планина“.


Васка Сариева също е един от най-изявените широколъшки славеи. Тя става солистка и “фолклорно лице” на Ансамбъла на българската народна армия скоро след създаването му и до 1992 г., когато за съжаление е закрит. На конкурса за прием във военния ансамбъл Васка омайва журито при Театъра на армията, което трябва да избере изпълнителка на народни песни за естрадния състав. На конкурса Васка запява песента “Загорке, любе, Загорке.”

Дошло е време разделно,
разделно оше разтажно.
- Стоене, либе Стоене,
ни са щем льосно раздгяли,
ам' как щем да са заборим!
- Забори са щем, либе ле,
а га бел Дунав присохне,
та че го лозе насадим,
от лозе грозде да стане,
от грозде вино червено,
да пием, да са опием.

Членовете на журито се споглеждат удивени и казват:“Тя ще е!”



Неизброими са народните певици и певци в широколъшко. Неизброими и неповторими са те, както през вековете, така и днес.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница