17. 3 Народни песни, каба гайда и гайдажии, традиции на широколъчани



Дата27.08.2016
Размер396.82 Kb.
#7447

17.3 Народни песни, каба гайда и гайдажии, традиции на широколъчани


Многобройни са народните песни, създадени и записани на широколъшки диалект. Широколъчани може би от всичко най-много обичат песента. Песента е вградена дълбоко в широколъшката душа. Тя се е предавала по наследство през вековете. Нейното въздействие над стари и млади е неотразимо. Широколъшката песен е част от среднородопската песен. Тя възвисява и укрепва човешкия дух, дава простор и полет на най-съкровените човешки помисли, представлява “крепост на родолюбие, храм на човечност и извор на чистота и благородство” (Д. Георгиев, 1947)

Въпреки многократните преселения по сегашните български земи, в Родопа планина не може да не е останала поне частица от вълшебната арфа на митичния родопски певец Орфей, от неповторимата му музика и от големия му талант в потомците – а те са българи – родопчани. В подкрепа на това твърдение са родопската и в частност широколъшката музика, уникалната каба гайда и цялостното музикално и човешко излъчване на родопчани. А без съмнение, хубостта и величието на Родопите, както и големите заложби на траките – какъвто е Орфей, в различните области на изкуството, са пробудили и вдъхновили поетичната и музикална фантазия на певеца, който е омайвал със звуци и песни и планината, и хората.



Особено голям е приносът за съхраняването на народната песен в широколъшко на инж. Димитър А. Георгиев, който е записал и съхранил по този начин в книгата “Широка лъка просветно огнище в Родопите” (1947) много сватбарски, любовни, хайдушки, юнашки, гергьовски, лазарски, коледарски, трудови, хороводни, черковни, страдалчески, попрелкаджийски, трапезни и много други песни.

Инж. Д. Георгиев в същата книга се обръща с много любов към широколъчани с думите:



- Среднородопската песен е може би най-скъпоценната огърлица на българската народна поезия. Това народно песенно богатство – духовно творчество на българския народ – е огромно. То крие в себе си безброй бисери, които не бива да се оставят да се разпиляват и губят. Някоя веща ръка трябва с любов да запретне ръкави, да ги събере, подреди и оползотвори. Ценните мелодии и оригинални сюжети са готов материал за разработка на интересни художествени произведения.

- По случай юбилейната годишнина на нашето читалище “Митрополит Стефан” пожелавам на обичаните ми съселяни “Широка лъка да пее – вечно да пее!”, а към усърдните читалищни дейци отправям апел да се заемат с обич и ревност да записват незаписаните песни. С това те ще ги запазят от изчезване и ще въздигнат на твореца-народ “неръкотворен” паметник – символ на неговата кристална мисъл, поетична душа и неизтощима духовна мощ !”



Инж. Димитър А. Георгиев (19.12. 1900 с. Широка лъка – 1.3. 1969 София) е четвъртото дете на дългогодишния учител Ангел п. Георгиев от с. Широка лъка, който е по-голям брат на Негово блаженство Софийския Митрополит и Екзарх Български Стефан I (Стоян п. Георгиев Шоков). Димитър А. Георгиев получава висше образование в чужбина. През 30-те години на миналия век ръководи строежите на няколко електроцентрали. През началото на 40-те години е назначен за директор на електрификацията на Севе7рна България, като работи за инсталирането на електростанции и прокарването на електропроводи в този регион на страната. По-късно построява и ръководи карбидната фабрика при с. Яна, Софийско, като регистрира редица технически новости, за което е отличен с държавна награда.

Инженер Георгиев се отличава с широка обща култура и, освен като автор на редица статии, е главният инициатор и организатор при издаването на сборника “Широка лъка – просветно огнище в Родопите” (1947), заедно с други широколъчани и краеведи. Този сборник остава едно от най-широкообхватните и детайлни изследвания на селище от родопския регион вече над половин век. (Кратките биографични бележки за инж. Д Георгиев са написани с любезното съдействие на доц. д-р Руслан Костов).

Освен в книгата “Широка лъка – просветно огнище в Родопите” (1947), в сборниците на БАН и МНП за народните умотворения и народопис, в сборниците на Атанас Райчев и на Атанас Примовски, в книгата на Н. Гьочев “Диря в миналото”, както и в други източници, са записани и нотирани много родопски, среднородопски и широколъшки песни.

Поетичната фантазия на широколъчани и въобще на родопчани като че ли най-добре се разкрива в текстовете на песните. Тяхното въздействие нараства още повече, когато са облечени в омайните звуци на певците и на гайдите. Например, сватбарските песни винаги са със съпровод от няколко гайди. Ритуалът включва различни песни, първата е при тръгване да се вземе невестата:

Мари Тудорке, кьонка височка,

що двори метеш и песни пееш?

Мари що ти е сорци веселу?

Как да ни пея и да не мета!

Как да нъ ми е сорци веселу!

Съга стана девикъ гудини

как ми забегна порвоно любя.

Уплавила сам ду триста уки

бела пчъница, наточила съм

до сто оки бела ракия!
Когато се наближи къщата, се запява друга песен:

Русо, мала моме,

што си уникнала,

ниску пугльоднала?

Дали дара немаш,

дара да даят и в момента, когато зетят доближава булката, хор от гласовити моми, наречени песнопойки, подемат песента:

Та що има зьокьо при тебе,

кьонко та въсоко,

кьонко та високо, зьокьо,

бело та черноко.

Да са продавяше, гиди,

конян си шкях прода.

Коня за хиледа, гиди,

и юнак за друга.
Кулминацията настъпва, когато заизвеждат булката от къщата на родителите и се запее известната песен за прощаване:

Ела се вие, превива,

мума са с рода прощава.

Прощавай родо гулема,



и ти рожделна майчице.

Прави ми халал майчинко,

дену си ма си носила,

девикъ месица на сорце,

и три години фаф роки.
Емоционалното въздействие и на текста на песента, и на музиката в този момент е изключително, просълзяващо за всички – и за близки, и за по-далечни роднини.
По пътя за църквата сватбарите пеят:

Ти ли са найдъ, бре Марко,

ти наша сестра да зйомиш?

наша йе сестра едничка,

едничка и питомничка,

а ний сме братя седмина.
Следва църковният ритуал. На връщане, при наближаването на дома на зетя, се пее:

Русо, мала моме,

превзимай, преваляй,

през високу борци,

назакъ са обращай,

майци си пурочай.

Мале, мила мале,

села сам бусилчак,

фъ долнана градинка,

фъ среднана ляшица,

та ми гу заливай.
Невестата вече е заведена при младоженеца. Тогава се запява следващата песен:

Бабу, мила бабу,

излизай, размитай,

чъ ту водъм бабу,

млада измяница.

млада измяница,

да съ та изменя,

зимъ ут мразувъ,

летъ ут пекувъ.
Започва даруването. С пеене се извикват един по един кума и кумата, свекърва, роднини, съседи:

Ела, куме, ела тебе да даровам.

Ела, бабо, ела тебе да даровам.
Дарените правят характерни пожелания за бъдещия живот на младоженците. На кума се пее и специална песен.

Станъ куме, конъ ковъ,

войска дигни –

тебе чекат, мили куме,

ти да станеш,

мили куме, да си дигниш

да си дигниш –

мили куме, кьошка войска

с млада булка
А на шаферките зълвите пеят:

Е, ти чорни очи, золво, кйонка та височка,

е, ти белу лице, гиди, йа си гу продавай.

йа си гу продавай, гиди, йа си гу менявай.

Ниту гу прудавам, гиди, ниту гу менявам –

вайвода гу ищи, гиди, вайводу гу давам,

вайводу гу давам, гиди, вайвода гу зима.
Гайдите не спират да свирят, когато едни се изморят, заместват ги други и така, на смени, през целия ден.

Сватбарите са на трапезата. Всички пеят заедно, но за по-голяма артистичност са се разделили на два зигваря (партии) и пеят трапезни песни, за мохабет. През това време хорото не спира. Редуват се по-бавни хора, отговарящи на духа на времето и на широката планинска душа, с по-бързи – показващи нетърпеливостта на младите. Хорото не е едно. Най-често са няколко с по няколко “каркеля”. Децата са на края на хорото.

Най-накрая, след приключването на сватбеното тържество, при тръгването си, сватовете пеят за сбогуване:

Останъ з´богум, Стара планъно,

останъ з´богум и нъ прущавай,

чъ тъ смъ млочку зулум сторълъ,

укоршохмъ тъ, елъну воршъ,

упасухмъ тъ, трева зелена

и тъ испихмъ, вода студена.
Каква житейска философия, какъв народен гений! Целият ритуал е без написан сценарий, без репетиции. Всяка сватба е сама за себе си неповторим галаконцерт, изиграван безброй пъти през вековете.

Голяма чест е за всеки, който с уменията си е допринесъл за още по-доброто и весело протичане на сватбата.



Каба гайдата изключителният родопски инструмент, на който вече се свири по цял свят. Неизброими са самоуките гайдари в широколъшко. Всеки от тях си има богат репертоар, любими песни и ритмика на изпълнение. Особено вълнуващи са старите родопски песни, “ситнежи” и “кайнаци”, които винаги са предизвиквали емоционалния възторг на слушателите и думите “думай, гайдо”. От по-старите гайдари през XX век и преди това незабравими в широколъшко са останали Тодор Юрука, Килю Кирпеча, Джижоски Насю, Консулов Стоил, Доню Арнаутски, Тошу Карасавов, Саво Златев, Ганю Ганичев, Ангел Чучуранов, Карабашката, Тодор Шишков, Димитър Гривнин, Ангел Пелтека и много други. Известно е, че 35 гайдари от ансамбъла на стоте гайди на първия събор в Рожен са били от района на Широка лъка. Никола Гьочев (2002) описва в книгата си “Диря в миналото” и следната покъртителна случка:

“През 1917 г. войник от 21-ви полк, заедно с други свои другари били осъдени на смърт затова, че напуснали фронта. Когато ги изкарали пред полка за разстрел, нашенецът поискал за последна дума да му дадат гайдата. Дали му я. Той свирил за живота и за сбогом със своята годеница, майка, татко и близки, но така вдъхновено и завладяващо, че войниците започнали да викат хорово: “Милост, милост”. Трогнати били и офицерите, затова решили да го помилват. След това до края на живота си, като се върнал в Широка лъка, войникът, който се казвал Друлю, не се разделил с гайдата.



От моето детство и по-късно като че ли най-изявените гайдари бяха: Тодор Шишков, Михаил Седенков (Хас Халю), Михаил Калфов (бай Халю), Дафо Трендафилов (бай Дафо) и много други. Само бай Халю и бай Дафо, през последните години преподавали в музикалното училище, са сътворили стотици гайди. Много от гайдите са в Шотландия и къде ли не по света, но най-много те са в музикалното училище в Широка лъка.

Най-старите и най-добрите гайдари Халю и Дафо в това училище са изучили своите възпитаници. Как ли са ги учили? Какво ли са им казвали? Може би, че както всеки друг инструмент, и гайдата сама не свири, че е необходим талант, необходими са амбицията, мъката и радостите, необходими са десетилетията морен труд и не по-малко вечната и нестихваща човешка мечта за любов и щастие, за да се излеят от този овчи мех, под изкривените трудолюбиви човешки пръсти, омайните звуци!



Само в планината, по-близо до небето, заедно със свистенето на вятъра и шума на елите, е могло да се роди това чудо!
17.4 Хорàта в широколъшко, певци, любими хòроводни, попрелкаджийски, трапезн, и други песни

Хорàта в широколъшко са различни. Освен бързи, бавни, тропливи и зачукани с различни стъпки, хорàта биват и с различно темпо: поседница, зайчо, обикновено, митрино, сýкнато, сворнато, гергьовско и др. Повечето от широколъшките хорà, обаче, са бавни и предимно масови. Играят се в незатворен кръг, водени от хороводец с кърпа в ръка. Ръцете се залавят свободно, пуснати надолу, а хорòто се води обикновено наляво, само “Гергьовското” е надясно. ”Чамбасът” се играе индивидуално и при облог продължава часове. На хорòто преди се е спазвал строго определен ред: най-напред на “поводника” са се хващали мъжете, след тях жените, момите и накрая децата. Недопустимо е било жена или мома да се хване между мъжете. Първата жена е трябвало да бъде съпруга или годеница на водача на хорòто. Недопустимо било също по-млад да се хване преди по-стар и т. н. Винаги е било голяма чест да се води хорòто. Понякога някой шегобиец и добър хороиграч се хващал за опашката с цел да свива, развива, завърта и обръща хорòто. Крайната цел на шегобиеца е да вземе “поводника” – т.е. воденето на хорòто.

Като най-добри играчи на хоро в Широка лъка са се запомнили: Кръстю Илиевски, Динко Компаняджията, Илия Карагегов и др.

Ето някои любими хороводни песни, записани от инж. Д. Георгиев (1947):
Радо мари, бела Радо,

пустънъ ти чорнъ очи,

чорнъ са чорнъ, кат чирешки!

Кой ги видъ, за тех плачъ,

е ги вигях и заплаках.

Радо мари, бела Радо,

пустана ти кьонка снашка,

кьонка, кьонка кат фиданка!

Кой та видъ, за теб плачъ,

кой та видъ, за теб плачъ,

е та вигях и заплаках.
Или

Кундисал ми е Карадже,

Кара Кадию на дворъ,

та му уткрадна два сина,

два сина, два челебия.

Tа хи Карадже утведъ

на въсокана планино.

Та чи Карадже пуроча:

- Носитъ здравъ Кадию,

да мъ Кадия пруводи,

мандова кожа с алтони

мечкина кожа с грошовъ

да си му пусна два сина!
Или

Назакъ, по-назакъ, юначе,

туф нема мума за теби!

Момичанци е главенко,

главенко с порстинь мяненко.

Главяникан хий гулямец,

братяна хи са съхмени.
Или

Загалила йе бела Радица,

баш турчиниян, ут касабона,

та хи привада бел шикеръ,

бел ишикеръ, топли съмидъ.

Турчин гу знае, чъ е истина,

Рада гу знае, че е на шако.
Или

Китко зелена, кравена,

кой та йе садил и прашил?

. Садило ма йе, прашило,

бело болгарско момича,

с бели ма роки садеше.

Или

Е ща да ида, да ида, Радо льо,

нах Светогорски манастир, Радо льо,

баш калугерин жа стана, Радо льо,

баш кандилана жа поля, Радо льо.
Тези шест песни, както и някои други, подобни на тях, се пеят и играят много бавно. След тях обикновено следват песни с по-живи и тропливи мелодии, като:

Калинка е цвет цветила,

ут рожба сай прикривила.

Немало кой да я чува

чувала яй бела Рада,

уградила въсок чардак

пустелила дъбел дюшек.
Или

Пукачила сай Тудорка,

на лиляк китка да бъре.

Дуйнаха зимни ветруве,

летнаха белъ снегуве

падна Тудорка от лиляк

счупи си десна рачица,

изколчъ лева нужица,

сьодна Тудорка да плачъ.
Или

Тропни Калинке, да тропниме,

да са пукат селянини -

селянини, душманини.

Как да тропна, как да рипна,

йо виш, майкя, де ма гльода.
За “сворнатоту хору”, което се играе напред и назад се пеят следните песни:

Карай майчо, когу караш,

мени, майчо, нимой кара.

Мен йе мума йодражела,

йодражела, йомилеле –

кайно ми китка перувнишка,

ут загорску донесена.
Или

Слана падна, Гане, слана падна.

Пу пулену, Гане, пу пулену.

Та пупари, Гане, та пупари,

ран бусиляк, Гане, ран бусиляк.

Да нъ мога, Гане, да нъ мога,

да нъ мога Гане, китка да тъ свия.
През вековете широколъчани са сътворили народни песни за всеки повод. Както за далечната любов във Влашко:

Стуене, синко, Стуене,

що ти са конъ моршави,

моршавъ ощи калянъ?

Дали хи зоба не зобиш,

или хи вода не поиш?

Зоба ги зобя, мале ле,

загорска бела пчъница,

вода ги поя мале ле,

пловдивска бела мастика!

Ам си сам майчо загалил,

утводна страна бел Дунав,

живу му можу жината,

можку му декя майкята,

на двама бракя сестрата,
така и за самотния влюбен юнак, който търси бъдещата си съпруга:

Коньо, коньо, хранян коньо,

хайда коньо да идъме,

дену бехме снощна вечирь,

снощна вечирь на вичеря.

Там има ду три моми,

ду три моми хубавици:

порвана щи да размита,

вторана щи да пустила,

третана щи теб да фане

теб да фане, теб да пита:

коньо, коньо, хранян коньо,

главен ли е твой сайбия ?
Съседското любопитство е показано с песента:

Огань гури, борна светъ,

на Радинини, равни дворъ.

Дали сай Рада углавила,

илъ са Рада гостъ душли?

Нито са е Рада углавила,

ниту са Радъ гостъ душли.
Възхитата от хубостта на момата юнакът изказва чрез въпросите си:

Мумице, мари хубава,

ут земя ли си никнала,

или ут небу паднала,

та си такава хубава?

Юначе, лудо и младо,

и мен йе майкя родила,

родила, кайно и тебе.

С белу май млеку кърмила,

с руйно май вино пуила,

за т'ва сам бела, червена.
И агнето, чиято майка е продадена, тъгува по нея:

Агънце бело байново,

кайно ми блеяш ф кушеря,

що ми стадуну разблеваш?

Байно ле, байно Иване,

три поти стаду преброгюх,

моята майкя не найдух.
Неверната годеница е порицана:

Стуене, сине Стуене,

ти си Калинка веруваш,

ала я нимой верува,

Калинка гали и другик –

Касъма кеседжия.

Ут де я, майчо, пузнаваш?

Пузнавам я , синко, пузнавам,

ага Касъма спомянеш,

лицину хи са пруменя,

снашкана хи са затриса.
Юнакът и девойката изказват един на друг своето бално по следния начин:

Девойко мари хубава,

сипни ми винце да пия,

да пия да се напия,

балносо да си изкажа.

Чиьо е бално по-мночко,

моесо или твоено.

Моесой бално по-мночко, девойко,

че имам служба да служа.

Моесой бално по мночко, юначе,

че имам руба да правя!
Майчината саможертва по време на гладните години в Родопите в края на XVIII век е възпята:

Тудорке, любя Тудорке,

как ще да са управиме,

на сая скопа гудина,

сас сея дребни дечинки?

Хо да прудадем машкуну,

да прехраним другинъ!

Стуене, любя Стуене,

нъ мой прудава машкуну,

чъ му йе малка пахона-

пък му йе млогу желбана;

амъ сь продай Тодорка:

нехи йе млогу пахона-

пък хи йе малку желбана!
За челебийчето е сътворена следната песен:

Заспало йе челебийче,

на момина десна рока.

Драчку хи е да го гльода,

милну хи е да гу буди.

Как кайдиса, та му речи:

станъ, станъ, челебийче,

петли пеят, совнува се.

Омъжената жена изказва несполучливата женитба, далеч от бащин край:



Да ма бя, майчо, карала,

та да ма ни бе давала

зад челан, зад планънона,

дену пилци нъ форкат.

пръфоркат, пък са ни вращат.

Зимъ ут белъ снегове,

летъ ут ворлъ хайдутъ.

Млочку щеш да пугльодуваш.
Девойката, пленена от хубостта на незнаен хубавец,се разкрива пред майка си:

Да знаиш, майчо, да знаиш,

какво е ранку ранилу,

пръс наши равни дворуве.

Конча му пиля форкаше,

лице му слонци свекяше,

руба му оганъ гуреше!

Стигни гу, майчо, ворни гу,

пиенку да му сторъме,

пиенку да гу питаме:

женяну ли е или не.
Няма граница желанието на момъка да вземе любимата девойка:

Мари моме, малка моме,

да нъ ръчеш забурих та,

забурих та, пръбулех та.

Каде хогя, тебъ мисля,

сон га заспя, в сон та гльодам!

Хо да сторъм веран каулъ,

хо да сторъм да са зьомъм:

ти да станъш зълен чаир,

е да стана - вакал увен,

да духодам на чаирян,

да тъ паса ситна трева!

Де дучуха кумшиинъ…
Болката на изоставената годеница е разкрита в песента на Тонка:

Тонке ле, балну ли ти е,

Тонке ле, желну ли ти е,

чи са е Колю углавил,

углавил, Колю, уженил,

за Искечуска гаркиня.

То да е барям мумица,

на петнадъсти гудини,

ами за чорна вдовица….
Моминската свенливост е изразена по следния начин:

Кера майци си викаше:

нъ мой ма, майчо, пръвада,

нах наша близка кулиба,

чи ми е покян, мале ле,

прис Ванювана кулиба.

Колчиш си мина, мале ле,

Вaню си свири на двори,

с негова гайда шеряна.
Стоян девойка целунал…..

Стуен девойка полюбил,

фаф зъленуну ливади.

Стуену му сай сторилу,

никутру гу ни е вигяло.

Пък те съ гу вигяли

Беглицки млади съхмени,

та го са фанали, ворзали,

кьошка го глоба глобили.
Вярната любов е възпята по следния начин:

Загорке, любя Загорке,

душло йе время разгялно,

разгялно ощи разтажно.

Стуене, любя Стуене,

ни са щим льосну разгяли,

ам щем са мочну забури!

Забури са щим, любя ле,

а га бел Дунаф пръсохнъ,

тачи гу лозе насагьот,

ут лозе гроздъ да берот,

ут гроздъ вину червену,

да пием, да са упием –

тугава са щим заборим!
За примамване на чужда годеница:

Учи ма, майчо, научи

как да измамя мумана,

мумана, главяницана.

Сино льо, я мой сино льо,

е та ща хитро науча

как да измамиш мумана.

Е мисля мъжо да збера,

горнана и долна махало

и нея мисля да рюкам,

та чи хи речи, сино льо.
За благородството на юнака:

Ой, мумице белу, белу и червену,

Ти ни гали мени, не си губи дени,

Йе сам юнак странен, от страна далечна,

та ща да забегна, ти нема да знаеш,

Ти щеш да загинеш, йе нема да зная.
За строгата майка:

Сеташ ли са, лудо,

илъ съ не сеташ?

Оти ти духодам,

духодам, утходам?

Та ти притаптавам,

твойнъ равнъ двори.

Сетам си са, любя,

как да са не сетам?

ам си имам майкя,

лоша и касканджийка,

та мен мъ нъ дава

на дворъ да ида.
За мързеливата мома:

Борзала Ружа, борзала,

целуну лету, проляту,

ядно тиряна присуска.

Борза я Ружка, борза я,

за гулемиян Духовдинъ

и пак я не наборзала.

Силум я Ружка наборза,

за гулемиян Илиндинъ.
За несръчната мома:

Гизди са, кичи, Тудоро,

дано та майкя биндиса,

за сноха, за добро чоду.

Гизгюх са, кичух юначе,

ала майкя ти не рачи.

Как да та рачи, Тудоро,

майкя йе мъжо збърала,

врю са прели, напрели,

кой пу две, пу три вретъна,

ти си напрела ядничко,

ядничко, напреснилянко.

По жътва се пее:



Кадоно, млада нивесто,

сготвила ли си вечеря?

чъ ти си идат жетварки,

жетварки, още аргатки.

Жетварки, мили аргатки,

ни сом сготвила вечеря,

че ми е декя плакало,

шепкана му сам низала.
Или

Калугер майци викаше:

мале ле мила, мале ле,

нещу ща да та попътам,

право да си ми казала:

жени ли ми са калугер?

Сино льо, я мой сино льо,

де са е чуло, вигяло,

калугер да са ужени?

та и ти да са ужениш!

Жени са майчо, нъ жени.

Или


Торнали ми са, торнали,

дирекюскини кулджии

дребни аргатки да збират,

да збират, да хи писуват,

Салих-агому да жонат

на високана планъно.

Писа са Гана, най-напреш,

ду Гана, майчо, и Стана

и Станинини друшчици.
По вършитба се пее:

Стуен пчъница веяше

на бейлицкону хармане,

до бейлицкону хамбаре.

Стуен Тодорки думаше:

Позапри, сестро, метлона,

да чуем, сестро, да видим

какви са гласи изнисат:

дали са коща запали,

или са мума украли.
Много интересни са така наречените попрелкаджийски песни. Те са предимно с любовно съдържание. Например:

Момне ле, мари хубава,

йела ма близку, наближи,

возпри си снажка ваз мойна,

да видим, момне, ле да видим,

да ли сми лика прълика,

кайну два строка иглика.
Или

- На мене ли си, Русо, сордна и гньовна,

на мене ли си, Русо, или на селу?

- Какво е мене, лудо, село сторило?

Ни сом на селу, лудо, ам сам на теби,

чи ма измами, лудо, та ма изведи –

сай долу, лудо, лудо, на край селону!

Та ми облюби, лудо, белуно лици,

и ми укоршъ, лудо, кьонкана снашка!

Та да малчеше, лудо, та люкакщеше,

ам са похвали, лудо, на механжийка!

Механджийка е, лудо, ворла клепчийка,
та е казала, лудо, на мойта майкя,
та ма е мама, лудо, снощи карала,
мене карала, лудо, тебе кълнала.

Или

Момне ле, мари хубава,

синъ ми си пламинъ наклала,

на мойсу белу сарчоци –

ни щеш ли ми гу угаси?

Юначе, луда гидиьо,

твойно са сорци йугасва,

долу ф долнана махало,

фаф юнацкана механо.
Или

Мумице, мари хубава,

ощи ма яднош поглядни,

лицину да ти скитасам,

на книшка да го изпиша,

на майка да го провогя.

Да види майкя, да знае,

каква мума загалих –

на лици бела, чернока,

на снашка кьонка, височка.
Или

Хайда мумице да идим,

фаф ная гора зелена,

фаф ная гора карстата.

Как ща юначе да ида

с каносанки сам порскове,

и бурмални порстини.

Хайда ми, хайда, мумице!

На си щим вода студена,

изми щим кана ут порсти,

на си щим ситан песачок.

В широколъшко има и много трапезни песни. Обикновено те се пеят на софра при годеж, сватба, гости събор и т.н. Ето няколко от тях:



Яжте и пиъте олдашлар,

и добра дума думайте!

Сас добром да са запомним

на сая земя чужденска,

чужда е земя притажна,

лю кайной майка рожделна.
Или

Сипни ми винци да пийна, да пийна,

да са упия, дивойко,

сал на скут жа ти посядна,

балнону да ти изкажа, дивойко.
Или

Пилай Неда снощи вода,

та изпила люта змийка,

лута змийка – усойница,

заелуяй на куреман,

на куреман, на сарцену!

Пуискала й бела Неда,

пуискалай укусчица:

ут бел Дунав – мрена риба,

белу грозде – сас чопкана,

жьолта дюля – сас вейкяна,

триш гудинску руйну вину

и Гергьовску – ваклу егня.
Трезвеността винаги е имала привърженици в широколъшко. Макар че и обратната тенденция никога не е била в отстъпление. Въпреки това, може би под влиянието на трезвите широколъшки булки през вековете има и много песни, които предупреждават да не се пие заедно вино и ракия, защото с "виното шега не бива" а "ракията не прощава”. Ето я и песента:

Яжте и пийте, олдашлар,

и не мойти са упива

сас вину, без ракия:

винуну шеко не знае,

ракия хатор не гони!

Сноща сай упил млад Стуен

сас вину, бела ракия –

та заклал сестра Тудорка.

Или


Вину пия и бела ракия,

пак са боя да са нъ упия,

конча езгя, езгя, конча аджамийча,

е на негу, дваш по аджамия:

е гу карам, на поле широку,

то ма водъ на моминъ дворъ.
Съпротивата срещу приемането на Исляма е възпята още преди векове:

Де са е чуло вигяло,

мума в кявница да лежи?

Кайно е Янка лежала,

сега за девикъ гудини!

Янкина майка хогяше

около кьовна кявница

и на Янка си думаше:

дощирьо, моя дощирьо,

придай си Янке верана!

Янка на майка думаше:

мале ле стара, мале ле,

девикъ гудини как лежа

и ощи девикъ жа лежа,

пак си не давам верана!

Наша е вера христенска,

техна е вера кучаща.
Песента за жестокостта на поробителя:

Пиля, пиля, славейчанци,

кайно форкаш на височку,

на височку, на широчку –

не вигя ли нейди нещу?

Вигях, вигях, всред гурона

трима турци анадолци,

можку декя си печеха,

на три шиша гу вартеха!
Страданията на народа по време на робството са живо обрисувани в народните песни:

Имала й майка едничка щерка,

едничка щерка – бела Радица,

та я пруводи нах врис на вода,

там я уткрадна ворлу татарча,

та я прудадъ чорну цигану,

да си я правъ техна прилика,

техна прилика, чорна агупка.
Или

Димитрице, млада булке,

как забури да затвориш

из бел Дунав чамшир порти,

чамшир порти, пенджорини,

та нароси Димитруму,

Димитруму морна цоха.

Кримската война през 1855 г. е възпята в народната песен:



Я покачи се, Ено мари, на въсок чардак,

та чи поглядни, Ено мари, низ равну поле,

та са разгльодай, Ено мари, нах четри страни.

Топи са пукат, Ено мари, гранати падат,

топи са пукат, Ено мари, корви са леят,

турци са бият, Ено мари, турци с москофци.
Капитан Петко войвода – страшилище за турците е възпят:

Хаджи Смаил са моляше:

пусни ма, Петко войвода,

кадето хогя да казвам,

каква войвода имеше

пу тая дъньо светлива.
Изпращането на новобранците в казармата става след отслужване на молебен за здраве:

Сино льо, балну ли ти е,

сино льо, желну ли ти е?

Чъ щъш нах аскер да идеш,

ду две ми, ду три гудини.

Майчинко, стара майчинко,

мен нъ е балну, нъ желну,

оти ща аскер да ида,

ам си либяну уставям.
Много са върховете на родопското песенно творчество. Един от тях сигурно е химнът на Родопа планина изпят от неповторимата Радка Кушлева:

Бела съм бела, юначе,

цала съм света огрела -

един бе Карлък останал,

и той не щеше остана,

ам' беше в могла утонал.
В моглана нищо немеше,
лю едно руса девойка
и едно вакло овчерче.
С медно кавалче свиреше,
с кавалян дума думаше:
- Галени га са не зьомат,
техноно бално колко е?

Както и песента “Излел е Делю хайдутин” в изпълнение на Валя Балканска и гадажията Дафо Трендафилов, която се носи в Космоса и търси контакт с други цивилизации.....

Излел е Дельо хайдутин,
хайдутин енкесаджие,
с Думбовци и с Караджовци.
Зарочал Дельо, пурочал
даридерскимнем аене,
ене кабадайлие.
В селоно имам две лели,
да ми ги не потурчите,
да ми ги ни почорните,
чи га си слезам в селоно,
мночко щат майки да плачнат,
по-мночко, млади невести.

Не по-малко впечатляваща е изпълняваната от Стефка Съботинова родопска песен “Приурила се планината”.

Притури са планината,

че затрупа два овчеря,

че затрупа два овчеря,

два овчеря два другаря.

Първи моли, пусни мене,

мене чака първо любе,

втори моли, пусни мене,

мене чака стара майка.

Прага отваря планината,

ха ги пази два овчеря,

любе жали ден до пладне,

майка жали чак до гроба.
Трябва да се каже също, че повечето от тези песни се пеят по цяла Родопа планина, но звученето и текстът в Източните Родопи е едно, в Централните – друго, в Западните Родопи трето. Този факт само обогатява родопския фолклор. Показва общите корени, богатата индивидуалност и историческите процеси свързани с влиянията и преселенията станали през вековете.

Инж. Д. Георгиев, който има най-голямата заслуга в широколъшко за запазването и запомнянето на цитираните дотук песни. Той дава и други сведения за местните традиции. Например:

През време на вечерята домакинът пие наздравица за всички гости казвайки:



Наздравъ, при охта кьохта, при кока хаир, здравъ на вази да пия и ази. Хайдъ наздравъ. Да е живърлънден!…”

А при приключване на тържеството, преди да си тръгнат гостите, домакинът вдига чаша за здраве на сътрапезниците, като нарежда на един дъх:



Наздравъ, добре стъ душли, сас здравъ да са духода и находа, сас иманъ, сас ступанъ, добре стъ душли и дубре пак жа си идиттъ, да са живъ москитъ, да са раждат женскитъ!

Друг, много заслужил радетел на фолклора и националната идентичност днес в широколъшко е Димитър Чернев от с. Солища. В своята обширна статия “Бендисване, главилка, сватба”, публикувана през 2004 г. в книгата “Солища (селищна история)” той казва:

“Традиционната сватба в широколъшко е еднаква за Солища, Стикъл, Гела, Върбово, Махмутица, Стойките. Тези селища са обвързани с различни връзки и на кръвно родство, сватовство, кумство и имат идентична материална и духовна култура.”

Преди да се стигне до сватбата, обаче, преди да станат гальовници, ергените и момите изпяват много песни, посещават много попрелки и сборове. Първо ергените, а след тях и момите на попрелките запяват любовни песни като:

Момнеле мари хубава,

ела ма близко наближи –

возпри си снашка ваз мойса:

да видим момнеле, да видим

дали смъ лика-прилика

кайно два строка иглика.

Аку смъ лика-прилика –

веран щъм кауль да сторъм,

да сторъм, да са зьомъмъ.
Обикновено следва:

Момнеле мари хубава,

синь си ми пламинь наклала

на мойсо бело сарчоцъ,

нъ щеш ли ми гу угаси?

Юначе, лудо и младо,

да тъ дам вода студена –

сарцену да съ угасиш.

Момне ле, мари хубава,

сорцъ са с вода нъ гаси...
Някоя мома-песнопойка подхваща песента:

Излязъ майчо, послушай

какво е пиля запелу

срьощу, в срьошнана махало.

Утдалечъ гу пузнавам,

чъ има мърак за менъ,

то за мен и йе за негу...
Голяма част от песните Димитър Чернев е записал от майка си, родена в с. Гела и омъжена в с. Солища в началото на XX век. Години след това той сверява и допълва, както сам пише (Д. Чернев 2004 г.), информацията за тяхната автентичност.

Пак Димитър Чернев в друга обширна статия “Овчарлък”, публикувана в същата книга Солища (селищна история), 2004, казва:

“Най-старият поминък на хората, населяващи високите части на Родопите е овцевъдството. В научната литература е затвърдено мнението, че именно нашата планина е център на Балкано-Карпатската трансхуманционна овцевъдна култура. Подвижното овцевъдство, както разбрахме се се изразявало в смяна на пашите: лете по високите била на Родопа планина, зиме – в топлите полета на Беломорието”



Най-голямо оживление в широколъшко настъпвало през пролетта, когато по Гергьовден се завръщали стадата от Беломорието. Тези дългоочаквани и дълго подготвяни срещи се огласявали от неповторимите песни:

Овньо льо, вакал, каматан,

дошло е время, овньо льо,

чъ щим да идъм, овньо льо,

нах въсокана планъна.

Ага пръз селу да мънем –

ситанку стипай с нужинки,

въсочку вдигай главота,

сарбес мъ цонкай дъвьота!

Сички щат момъ излязот

тебъ да питат, овноьо льо:

Сайбия главен лъ ти й?”



Пък ти хмъ речъ, овньо льо:

Нито е главен, нъ женян,



гиздилу носъ ф поясан.”
Тежкият, макар и волен живот на овчарите, понякога, за съжаление, водел до заболявания и не всички овчари се завръщали от Беломорието. Те умирали с мъка по родния край. Ето как е възпято това:

Разбулел са е млад Стуен,

млад Стуен, млада кихае

в равну полъ шъроку.

Уфчерънъ му думаха:

-Кихае-наша доржаво,

врю сюрии дигнаха

нахъ въсокана планъно,

наша сюрия тагова,

тагова, пък нъ торнува.

-Уфреръ, мои уфчеръ,

и ви хи утръ вдигнътъ!

Ага, уфчеръ, минътъ

пръз Узун гльога чаршия,

таму са момъ кадии,

младъ нъвестъ съхменъ –

ваклу щат йегне поиска,

вакал хмъ увен хванътъ.

Те за мен жа ва пупитат:

Каде ви й Стуен кихае?”



Ви хнъ, уфчеъ, речътъ:

Стуен кихае устана



бийлякин да са изплаща.”

Ага, уфчеръ, минътъ

приз наше селу гулему,

майкя щъ да въ пусрьошнъ

и за менъ жа ва пупита:

Уфчеръ, нашъ уфчеръ,



каде ви й Стуен кихае?”

Ви хи, уфчеръ, кажътъ:

Стуен кихае устанъ

ваф равну полъ шъроку

и гилгьона под карачъну.

Таму са Стуен уженъ

за чорна земя нъвеста”.
Подобна е и песента:

Планино, Стара планино-

карамжерска пущъно,

ката гудина карнина,

сая гудина двамина,

двамина луди и млади:

Манолян – йенкихаена

и Тодур удажияна.

Маноля щъехмъ да главим,

Тодура шъехмъ да женъм.

Пък ти хи, планъно, уженъ

за чорна земя нъвеста,

кьонкънъ елъ за золвъ,

сухи сухаръ – девъръ,

чорнъ гарванъ – сватувъ.
Димитър Чернев дава точна справка от кого е записвал песните и в кой период те са се пеели най-много в широколъшко.

Най-изявените певци и певици през XX век в Широка лъка и широколъшко са били: Мирчо, който със силния си глас гасял газените лампи, Колю Баргански, Костадин Шапко, Радка Кушлева, както и нейните сестри и чеда, Костадин Дурев, Цонка Мурджева, Мария Пеевска, Кина Пелтекова, Васка Сариева, Бойка Присадова, Тодор Гайдаров и много други. Според Н. Гьочев, (1998) най-много песни в района е знаела Каткувица – жена много впечатляваща, артистка по душа, имитаторка, с богат репертоар на народни умотворения и прекрасна разказвачка с богато въображение и художествен усет. Много песни е знаела и Руса Бобева, която на младини била много добра певица. Богатият ù репертоар е бил използван от фолклорния състав на широколъшкото читалище. Никола Гьочев (1998) публикува и част от песните, които пеела Цонка Савова Мурджева. Ето няколко от тях:
МОМНЕ ЛЕ, МАРИ ХУБАВА

Момне ле, мари хубава,

заради тебе останах

на високана планина

със триста бели грошове,

със двеста вакли овньове,

със триста дребни шилята,

кьошка ма зима налегна,

та ми овньови измури

и шилятана измреха.

Бели си гроши похарчих,

пък ти ма моме не рачиш !

ВАСИЛЕ, ЛЮБЕ

Василе, любе Василе,

Василе, любе хубаво,

....каква ми найди махано,

та са от мене отказа,

òчи ли немам да гльодаш,



лице ли немам да любиш,

снашка ли немам да коршиш ?
ЗАШИВАЙ, МАЙЧО, ЗАТЕГАЙ

Зашивай, майчо, затегай

мойни кьонки дарове,

утри щим да хи караме

през високине челове.

Дуйна щат бели ветрьове,

разду щат кьонки дарове

да са не радват душмани-

душмани какво не правят -

сторяна сватба развалят,

та нас ли щот разгяли!
РАДИЦЕ

Радице бела, черночка,

Радице кьонка височка,

ут как та вигях, Радице,

станува веки гудина,

санчок не ми е духодал,

учинки да ми затвори,

снашкаса да ми отмури,

ам си лю сохна и вехна

и са сам чоран пучарнел,

кату панчуга гурела.

Не си ли каил, Радице,

двамина да са зьомниме,

балнусу да си разгялим,

вяднош да си гу носиме.

Юначе лудо и младо,

и е си сохна и вехна

два потъ по-зле ут тебе,

чи жа ма дадот, юначе,

на омразния комшия,

та жа са млада погубя,

чи нема да та повугя!
Констадин Дурев. Когато чуя неговото име, веднага се сещам за песента "Девойко, мари, хубава".

Девойко мари, хубава, девойко,

сипни ми винце, да пия, девойко. (2)

Да пия, да се напия, девойко,

чиьо е бално, по-множку, девойко. (2)

Чиьо е бално по-множку, девойко,

че имам служба да служа, девойко. (2)

Девойко мари, хубава, девойко,

сипни ми винце да пием, девойко.

Да пием, да се напием, девойко,

балносу да си кажиме, девойко.

Чиьо е бално, по-множку, девойко,

чи имам служба да служа, девойко,

чи имам служба да служа, девойко,

и имам коща да грагя, девойко.

Моеной бално по-множку, юначе,

чи имам руба да правя, юначе!

Юначе, лудо и младо, юначе,

хай да се двамка зьомиме, юначе,

балносу да си разгялим, юначе.

  

Много българи знаят тази песен - и млади и стари, но може би не всички знаят, че Костадин Дурев е от Широка лъка, че е завършил през 1938 г. Софийска духовна семинария. Съученик е на патриарх Максим и ген. Добри Джуров. Първата му изява в радиото е от 1937 г. Изпълнява „На мене ли си, Русо, сордна и гневна“. Българският екзарх Стефан I е брат на неговата баба. След завършването семинарията се явява на приравнителни изпити в Първа мъжка гимназия, защото със семинаристко образование не можел да продължи да учи друго, освен богословие, военно училище и учителство. След вземане на гимназиалната диплома записва да учи медицина в София. Завършва петте медицински курса в 1944 г. През 1951 г. завършва специализация в ИСУЛ по физиотерапия. През 1955 г., заедно с Георги Бояджиев, записват в Радио София родопски песни: „Де се е чуло видяло“, „Я се покачи, Яно мари, на висок чардак“, „Черешка е цвет цветила“. Песента „Девойко мари хубава“ Дурев записва също през 1955 година. Тя веднага става мелодия на годината по Радиото. Записва я с оркестъра на Радио София, а не с гайда, защото гласът му е по-висок от този на гайдата. Костадин Дурев е носител на златни медали на събор в Копривщица през 1963 г. Има издадена малка плоча с негова снимка в родопска носия. Песни там са „Накичилу съй“, „Димитрице млада булко“, „Бре Асане“. Песента „Девойко, мари, хубава“ в изпълнение на Дурев е включена в компилацията „Вечните песни на България“.



Фамилията Кушлеви, чийто род произлиза от Горски дол и от с. Гела, както знаем селищата около Широка лъка, има изключителен принос в развитието и популяризирането на родопската песен и музика не само в България, но и по света.

През 1959 г. Радка Кушлева заедно със сестрите си Мария, Анка и Стефка основават квартет “Сестри Кушлеви”. Тази формация става едно от лицата на българския фолклор не само в България, не само в Европа, но и по целия свят и дълги години е синоним на магическата българска народна песен.

Към квартета по-късно се включват и дъщерите на Радка Кушлева - Диди и Соня. Създава се неповторимия семеен секстет “Сестри Кушлеви”.

Диди Кушлева се изявява и като изключителен акордеонист. Тя е единствената и ненадмината жена професионалистка акордеонист в България.

Пеене, музика, резбарство, палитра - с това е надарена най-много известната широколъшка фамилията Кушлеви за чест и за слава на собствения си род и на България !
17.5 Хорово дело и музика в Широка лъка

Всичко, описано по-горе, не е случайно! Освен народната традиция, високото ниво на музикалност на широколъчани и въобще на родопчани, особено в последните столетия, е плод на една добра традиция, която според широколъшкия учител и заслужил музикален деятел Тодор Мурджев “… трябва да се търси в църквата и в училището. Църковните певци и по-музикални широколъчани са започнали първи да пеят хорово и едногласно източно-църковните напеви, а впоследствие учителите, макар и не специално подготвени музикално, са давали елементарни познания на учениците по слухово пеене. В училището е била застъпена предимно широколъшката народна песен и някои революционни и училищни песни.

Като музикални дейци, разпространители на широколъшката песен непосредствено след Освобождението, трябва да посочим старите учители – Ангел поп Георгиев, Лука Каров и Дойчо Ст. Каров, които са имали едногласни ученически хорове.

От Балканската война до края на Първата световна война хоровото дело е било заглъхнало, за да се съживи през 1922 г., когато в прогимназията е бил назначен учителят Георги П. Найденов, който образувал първия смесен четиригласен граждански, църковен и светски хор и го поддържал в продължение на две години”.

В областта на хоровото дело и инструменталната музика от 1926 година до средата на 60-те години на XX век Тодор Мурджев работи както с учениците като учител по пеене в широколъшката прогимназия, така и с бивши негови ученици, като обогатява тяхната музикална култура и основно вниква в широколъшката песен. В стремежа си да задоволи музикалните нужди на широколъчани и да култивира музикална грамотност в тях, със съдействието на колеги-учители, Тодор Мурджев представя в Широка лъка детските оперети: “Болният учител” и “Самодивско изворче” от Маестро Атанасов; “Щурец и мравка” от В. Пипков; “За птички” от Д. Бойчев и “Дом и кръчма” въздържателна оперета от Ал. Земни. Пети са много хорови песни, художествено изпълнени при разни тържества в Широка лъка.



Според Тодор Мурджев “Има народи с много силен музикален инстинкт, а други – с по-слаб. Славянската раса е известна в цял свят със своята голяма вродена музикалност и във висша степен оригинално и ценно народно музикално творчество… Най-голям аргумент за големия музикален инстинкт на българина е неговото народно звукотворчество, което по количество представлява неизчерпаем източник, а по качество – едно богатство от разнообразие и широта, особено в ритмичните представи.

Такова богатство представлява и родопската, широколъшката песен, която е рожба на вродената музикалност на широколъчани – вечно да пеят, и която дава израз на народните тежнения, традиции и обичаи.

Интересно е, че българските народни песни се движат във всички византийски тоналности, както и в някои ориенталски. Обаче, от изследванията на тези, които съм записал, не може да не се подчертае интересния факт, че нито една широколъшка песен не се движи в ориенталска гама! Голямо разнообразие в тоналностите на родопските песни няма. Те се движат почти изключително във фригийската гама и то предимно в пендахорд; изпълняват се много добре на типичната широколъшка каба гайда, настроена в ограничен квинтов обем.

В ритмично отношение широколъшките песни са двуделни и триделни – в правилен и неправилен ритъм. Характерното в тях е завършването на първата част на песента. Обикновено то става в тониката или друга някоя степен на гамата. Обаче, много песни завършват първата си част с втората степен – нещо, което в другите народи не се среща” (Мурджев, 1947).

Тодор Мурджев е роден през 1905 г. в с. Габарево, Казанлъшко. Завършва Казанлъшката педагогическа гимназия и през 1926 г. е назначен в широколъшкото прогимназиално училище като учител по пеене и по математика. Сключва брак с широколъчанка и по този начин се свързва за цял живот с Широка лъка. Надарен с изключителна музикална дарба и интелигентност, целият му живот минава под знака на пеенето и музиката. Допринася изключително много за развитието на музикалната култура на поколения широколъчани. Приживе е удостоен със званието заслужил учител.

Широколъшката общественост чества по най-тържествен начин 100-годишнината от неговото рождение на 24 май 2005 г.
Каталог: fr
fr -> Робърт а. Поуел т р и л о г и я п о с в е т е н а н а е д н а з в е з д н а н о в а м ъ д р о с т з а звездите /астрософия/ херметична астрология том І към една нова звездна мъдрост астрология и реинкарнация изготвил
fr -> Тетра библос и л и
fr -> Memory stirred, but he turned his head, shyingaway from it
fr -> Ангел Бонов Митове и легенди за съзвездията Съдържание: Предговор 3 Съзвездията и техните имена 4
fr -> Отчет за касовото изпълнение на бюджета За периода 01. 01. 2010 г. 31. 12. 2010 г
fr -> Книга първа мойсей мисията на израел монотеистичната традиция и патриарсите на пустинята
fr -> 16. Видни широколъчани след Освобождението
fr -> Учителя методи Константинов Боян Боев Мария Тодорова Борис Николов съдържание
fr -> Захир паулу Коелю посвещение
fr -> 4. Национално училище за фолклорни изкуства (Средно музикално училище) в Широка лъка


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница