17 ноември 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Той протестира срещу писмо от екоминистерството, с което се спира конкурсната процедура за втория етап от водната градска система, финансиран по оперативна програма "Околна среда". Според кмета не е справедливо провинцията да работи за столицата.

Екоминистър Нона Караджова отрече да има спиране на средства. По думите й Лечков поискал по-голям аванс от договорения с предишния екоминистър Джевдет Чакъров.

"Сливен е единствената община, която има одобрени проекти за подмяна на водопреносната мрежа за 41 млн. евро. Министерството не може да се намесва по европейска програма, в която сме класирани и вече сме съфинансирали", смята Лечков. Той настоява, че европейските пари са за усвояване от общините, но държавата ги бави и в момента превърта около 1 млрд. евро в републиканския бюджет.

"Европейският принцип е силни региони - силна държава", смята кметът, който събира утре Националното сдружение на общините за нуждата от децентрализация.

Проект на Сливен по оперативната програма не е спиран, коментира екоминистърът Нона Караджова. Проблемът бил в договор, който Лечков подписал с ексминистър Чакъров, че програмата ще отпусне авансово при започване на строителството 10% от проекта.

"Когато обаче дойде при нас искането от Сливен за авансово плащане, в него пишеше 20% от стойността на проекта, а не договорените 10%. Не сме отказали на общината, но проверяваме дали държавата може да си позволи това в края на годината", обясни Караджова. Според нея, ако Лечков поиска 10%, парите ще му бъдат дадени веднага. Екоминистерството не е спирало тръжни процедури на Сливен, защото те вече са проведени и всичко в тях отговаря на изискванията на Европейската комисия, коментира още Караджова.

Караджова категорично отхвърли обвиненията на Лечков, че всички пари по ОПОС се пазят за София. "Общините са абсолютно равнопоставени", твърди тя.

-9000 лв., още 21 000 лв. ще осигури общината по програма за благоустройство с участие на граждани, съобщи зам.-кметът Пламен Ганчев. Идеята дали белокоси, които всяка сутрин спортуват в градския парк. Площадката ще е готова до 20 дни.

Проверката е установи­ла, че през 2005 г. 11 -те об­щини във Видинско са пред­ставили в РИОСВ-Монтана

планове за закриване на не­регламентираните смети­ща с краен срок 16 юли т. г. До тази дата е трябвало да се построи регионалното депо в землището на с. Жеглица, което не е станало. От прокуратурата пояс­ниха, че ще следят решава­нето на проблема поради голямата му обществена значимост.


17.11.2009 г., с. 9
Лечков: Кой умник ми спира парите!?
Ще сезирам европейските институции заради спрените от правителството пари за водния цикъл на Сливен, обяви вчера сливенският кмет Йордан Лечков.

Повод за заканата му стана замразеното от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) финансиране за втората фаза на проекта.

“Вече сме подменили мрежата в половината град. Сега ни изпращат писмо да не обявяваме процедурите за следващия етап. Това не е работа на който и да е министър. При положение че имаме подписан договор и меморандум с МОСВ, не мога да се сетя кой е този умният и смелият, който иска да направи това!?”, възмути се градоначалникът.

Лечков подчерта, че Сливен е единствената община, която е с платен и одобрен проект за воден цикъл. Останалите общини били в начална фаза, очаквали техническа помощ за проектите си и щели да бъдат готови в средата на следващата година.

Лечков припомни, че от предишното ръководство на регионалното министерство му бяха отпуснати пари за пречиствателна станция. “Правим нова водопреносна мрежа, но не можем да пуснем станцията. Защото и нея замразиха, и то на финала”, изрази недоволството си градоначалникът. Според него смисълът на европейските пари, които се заделят от жителите на ЕС, бил да стигнат до хората, до крайния бенефициент. А не да стоят в държавния бюджет. “В момента има поне милиард и нагоре, които са в бюджета”, заяви кметът, без да уточни дали става дума за евро или левове.

“Предстои сблъсък в скоро време!... Креативност им липсва на управляващите. Това мога да кажа”, посочи Лечков.

Той атакува правителството и заради това, че в определените му досега приоритети липсвала децентрализацията. “Досега имаше толерантност. В една такава ситуация не искам да нападам. Но не виждам у финансовия министър такива нагласи. Поне не го е анонсирал”, каза кметът.

България живеела като по времето на комунизма - цялата провинция работела за София. Но само със силна столица нещата в държавата нямало да вървят.

Крайно време било да започне дискусията за децентрализацията, за отделянето на по-голям процент от данъците в полза на общините. Ако един български кмет знае, че догодина в бюджета му ще се върнат обратно 20 милиона лева, той можел да планира работата на общината. Сега това било невъзможно. Всички общини в момента били на дефицит. Но от правителството не се чувала дори една буква за покриване на този дефицит.

Децентрализацията ще е една от темите, които ще обсъжда Националното сдружение на общините на среща на 18 и 19 ноември в Сливен, съобщи още Йордан Лечков. “Ще излезем с общо становище. Идеята е да почне дискусия за децентрализацията и през 2011 г. всичко да е подредено”, обясни той.

- Ревизии се провеждат, както в енергийните, така и в неенергийните фирми. Някои от тях бяха наистина бързи, понеже проблемите бяха очевидни и остри - като прословутите продажби на енергия на свободния пазар от АЕЦ "Козлодуй". За други беше необходимо повече време. Например проверката на НЕК продължи сравнително дълго, обхващайки финансовата отчетност, договорите по които НЕК е страна и т. н. Има окончателен доклад, в който са констатирани нередности и несъответствия с процедурите.

- Има ли престъпления?

- Това не може да каже никой друг освен правораздавателните органи и съдът. Но има неща, за които сме сезирали различни институции. Нарушения има.

- Странно стана с държавния "Български енергиен холдинг" (БЕХ). Премиерът беше казал, че ще се закрие: "Не да седнат няколко души да ми изпеят гамата: "Ми, фа, сол." Чужди инвеститори даже питаха нас в медиите: "Ще го бъде ли БЕХ и с кого да контактуваме - с холдинга или с дъщерните дружества?"

- Практиката е по различни теми да се контактува и с дъщерните дружества, и с БЕХ. Това е нормално за един финансов холдинг, както е нормално и дъщерните дружества да бъдат емитенти на борсата, дори в допълнение и холдингът да бъде такъв.

Що се отнася до съдбата на БЕХ, нещата вървят в ясна последователност. Ръководството беше намалено на трима души, което беше предшествано от анализ защо е необходим БЕХ, какво е свършил досега и какъв е смисълът на съществуването му занапред. Холдингът има своя смисъл от гледна точка на систематизирането на управлението на дъщерните дружества. Този потенциал е заложен в началото при създаването му, но досега не е реализиран.

- Основната полза, която очаквате от него?

- БЕХ трябва да координира политиките, да наблюдава бизнесплановете на дружествата, да координира управлението на дъщерните дружества. Ако холдингът не съществуваше, това трябваше да се случва в министерството. По принцип не е работа на едно министерство да се занимава с "ен" на брой дружества. Дори онзи ден министър-председателят ме пита: "Трайков, ти си министър на икономиката, какво точно включва българската икономика днес?" Аз му казах: "Много добър въпрос, г-н Борисов. В нашия случай икономиката включва управлението на 100 държавни дружества в ликвидация." Очевидно не трябва да е така. Това, което ние направихме при реорганизацията на министерството бе да слеем дирекции така, че да има ясен отговорник за продукта по отношение на икономическите политики.

Единственият допълнителен нов отдел, който създадохме, беше за „Стратегически анализи и пограмиране" в икономиката, с което увеличихме капацитета на институцията в това отношение. Имаме постоянно задаван и оправдан въпрос - дали нещо може да се стимулира? Отговорът на този въпрос ще се формира по компетентен и обоснован начин и така ще се определят политиките ни в отделните сектори.

- Много въпросителни предизвиква оставането на Галина Тошева в ръководството на БЕХ. Тя беше в бившите бордове на "Мини Марица-изток", на НЕК и на БЕХ. Всичките колеги са сменени, само тя остава. Защо?

- Каквото и да направи човек, няма да удовлетвори всички очаквания. Понякога ни критикуват, че не създаваме условия за приемственост. Друг път пък, че нещата не се променят. Мисля, че се опитваме и успяваме да намерим баланса в едното и в другото.

- Означава ли това, че тя не носи отговорност за минали нарушения?

- Аз базирам мнението си върху фактите. И фактите, с които разполагам до момента, определят това мое решение.

- Значи г-жа Тошева има вашето доверие?

- Тя остава изпълнителен директор на БЕХ.

- А как успяхте да смените останалите 4-ма шефове, без да им платите 3 годишни заплати. Някаква сделка ли сключихте?

- Не. Те проявиха разбиране и не предявиха претенции.

- Индустрията призова държавата да не допусне 18 % поскъпване на газа. Но май единственият резерв са 3-те процента надценка на "Булгаргаз"?

- Тези 3 % ще бъдат намалени. Това е сигурно.

- На 1 %?

- Да. Или на 1,5 %.

- Повишение на цената на газа с 18 % означава поскъпване на парното с 14 %. Имаше идея за промяна в наредбата за топлоенергията, така че да няма скок през зимата.

- Да. Това са варианти, които имат своето основание, но в крайна сметка решението ще отчете различните гледни точки. Увеличението на цената винаги е проблем. Особено когато сметките са диспропорционално голяма част от разполагаемия доход.

- Други министерства направиха сериозни стъпки към по-голяма прозрачност. Видяхме договорите с "Краун Ейджънс" и за магистрала "Тракия". Ще бъдат ли разсекретени и газовите договори на България?

- Със сигурност ще предприемем стъпки в тази посока. Разбира се, нещата са по-чувствителни, защото газът и газовите договори са брънка от най-различни конструкции и е много трудно да бъдат разглеждани сами по себе си и анализирани като самостоятелни единици. Но сте права. Така трябва да бъде. Трябва да има прозрачност. Дори не само в газовите договори, но и във всичко, свързано с тях по веригата.

- Кога ще ги видим?

- Не бих искал отсега да се ангажирам със срок, но ще предприемме стъпки в тази насока, когато преценим, че това е целесъобразно.

- Отново сме в очакване на газова криза. Имаме само едно хранилище - "Чирен", а превръщането на Галата във втори склад се бави. Каква ще е ролята на концесионера "Мелроуз"?

- Той е там и упражнява сегашната си концесия. Теоретично би могъл да продължи с договора, докато от Галата вече хранилище не става. Така, че това е обстоятелство, което взимаме под внимание.

- Значи или давате хранилището на "Мелроуз", или оттам ще го унищожат?

- Въпросът не стои по толкова варварски начин, но е ясно, че трябва да се намери балансът на необходими инвестиции, права и намерения. Съдбата му ще бъде ясна до седмици.

- Кажете за АЕЦ "Белене" как хем няма да се спира, хем няма да се плащат пари за него до намирането на нов инвеститор?

- По проекта има най-различни заинтересовани лица. Едно от тях е руският главен изпълнител "Атомстройекспорт". Той има интерес - и стратегически, и конкретен, този проект да се случи. Необходимо е неговото съдействие и креативно мислене, за да не се стигне до замразяване. Нашата позиция е, че нови средства няма да се влагат, докато не се стигне до финансово приключване. Изглежда рационално да се довърши техническият проект и да се платят парите за него. А другите действия през следващите месеци биха могли да се разглеждат и като стоков кредит от доставчика.

- Търговията с ток стана ли по-прозрачна?

- Търгове вече се провеждат. За участниците резултатите са публични. Но истинска прозрачност има, когато имаме ликвиден пазар - и борса. В момента започваме проект с норвежкия съвет за сътрудничество - по изготвянето на концепция за електроенергиен пазар в България. Вариантите са три. Единият е създаване на абсолютно самостоятелна борса в България. Другият - борса, която е част или обединена с друга в района. Третият е изцяло търговия на платформата на друга борса. Но трябва да я имаме. Ликвидност и прозрачност ще има чрез търговията на борса.

- В "Труд" попадна ето това листче от проект на работната група на министерството за нов закон за енергетиката. Вътре има стряскащи неща - в сметките ни може да се появи нова цена - "такса електромер", а НЕК може да се лиши от стратегическа част от мрежата си.

- Не бих се фиксирал в коментирането на работните варианти, тъй като те покриват цялата палитра на мнения по въпроса. Едно от обсъжданите изменения в закона е свързано с необходимостта от въвеждане на ясно определение на „преносна" и „разпределителна" мрежа. Точните дефиниции са необходими, за да е налице ясно разграничаване на лицензионните отговорности на енергийните компании, контрола върху които се осъществява от ДКЕВР. Но бих искал да отбележа, че чрез промяна на дефиниции може да се промени границата на лицензията, но не и собствеността върху енергийните активи.

- Питам, тъй като в случая ясно прозират интереси на фирмите на енергото срещу тези на потребителите и на НЕК.

- Не съм запознат с всички оперативни варианти по всички точки. От страна на електроразпределителните дружества са депозирани предложения за промени на досега съществуващите дефиниции. По тях се очаква депозирането на писмените становища на НЕК ЕАД, на БЕХ ЕАД и на ДКЕВР. Със сигурност се търси баланс на интересите. Това е задачата. Ние не сме министерство на един или друг участник на пазара.

- Как виждате съдбата на "Кремиковци"?

- Единственият начин, по който икономическото министерство теоретично би могло да участва, е "Булгаргаз" и НЕК да станат собственици на "Кремиковци". Да го оперират една година, без то да извършва някаква дейност, тъй като няма екологично разрешително и през това време да плащат задълженията към облигационерите и всички останали. Това ли се очаква от мене като принципал на НЕК и "Булгаргаз"? Това би било майсторски удар за съсипването им! Притесненията на хората са разбираеми и не ги пренебрегваме. Това, около което се обединихме с колегите от всички ангажирани министерства, е да се намери наистина ефективно решение за комбината, което да отчита всички интереси. Това също няма да бъде едно от лесните решения. Ако се стигне до ликвидация, което ще реши съда, държавата би се ангажирала със своите инструменти да не остави хората на улицата. Но нека протестите се адресират на правилното място и тези, които са виновни предприятието да стигне дотук, да си поемат отговорността.

Исканията на организацията са да се намалят лихвите по кредитите с 2-3%, както и да се даде гратисен период за погасяване на задълженията от 2 г.

“Ще оказваме обществен натиск, докато банките не намалят лихвите”, заяви Николов. Според него финансовите институции, вместо да облекчават клиентите си, са увеличили властта си, като прибират по-бързо вземанията си.

“На протеста в София ще дойдат автобуси от цялата страна, като най-малко 1000 души ще се включат в мероприятието”, категоричен е Светлозар Николов. Шествието ще мине през центъра на София покрай централните офиси на големите банки и ще завърши пред БНБ, където ще се изгради палатков лагер.

Този протест ще бъде 16-ият поред на организацията в страната и третият в София.


17.11.2009 г., с.7
Кюстендил на воден режим
СЕВЕРИНА ДИМИТРОВА

Кюстендил е запла­шен от воден режим посред зима, алармира седмица след наводне­нията кметът Петър Па­унов.

С пъти в повече от спо­менатите 3 000 000 лв. ще бъдат необходимите средства за възстановяване на щетите от бедст­вието, предизвикано през изминалата седми­ца от река Бистрица, ин­формира още той. Ако бъдат отпуснати само те­зи пари, те ще стигнат за най-спешните ремонти, но не и за възстановява­нето на пътищата и мос­товете, заяви кметът. От началото на седмицата общински служители са

започнали работата по обаластряването на 7 км черен път, който свързва откъснатото село Ръсово с главния път. Най-неот­ложните работи обаче са по водохващането в Осо­говската планина. То I трябва да бъде възстано­вено до месец, иначе сме заплашени да останем без питейна вода, заяви Паунов.

- Стартирането на проек­та стана доста преди криза­та. Започнахме да работим по него преди около 2 годи­ни. Имам предвид проучва­нето на пазарите,закупува­нето на земя, проектиране­то на технологията на про­изводство. Смятам, че мо­ментното състояние на па­зара позволява навлизане­то на нов продукт, който се произвежда при това в Бъл­гария.

Засега няма фирма про­изводител на аналогичен продукт у нас. Става дума за интериорни врати, които са направени по съвсем но­ва технология. Използваме немско оборудване и техно­логия, а заводът е с много висока производителност. В крайна сметка сме постиг­нали много добра себестой­ност на вратите, каквато специално в ниския клас врати масово се търси.

- Става дума за масов продукт, така ли?

- Да, но не само. Ние сме се ориентирали към три час­ти - нисък, среден и висок клас. Ниският и средният в момента ги произвеждаме, а високият клас ще го пус­нем следващата година. Имаме вече пилотни проек­ти, направени и с високия клас врати, но основно в мо­мента сме се ангажирали с ниския и средния, най-вече за масова употреба.

- Предимно за вътреш­ния пазар ли ще е произ­водството?

- Капацитетът на фабри­ката е доста голям. Така че вътрешният пазар няма да е достатъчен, за да го изпол­зваме максимално. Затова нашата цел са външните па­зари. Ориентирали сме се главно първо към страните, които са в наше съседство -Румъния, Гърция. В Албания вече дори имаме наш офис. Също така открихме офис на "Евростилл" в Дюсел­дорф, Германия. Планира­ме и да участваме следва­щата година на всички меж­дународни изложения в на­шата област.

- Участвахте ли на "Стройко"?

- Да, ние бяхме първите, които представихме врати с камъни SWAROVSKI и раз­лична декорация от кожа. Участвахме и на междуна­родното специализирано изложение "Трите ключа", което се проведе от 5 до 9 ноември във Варна и си тръгнахме оттам с награда "Трите ключа". Тя се дава за фирма с най-голям принос към изложението. Предпо­лагам, че ни наградиха за­ради иновативните ни про­дукти, които изложихме.

Представихме на изложе­нието и изключително мо­дерен щанд и оборудване. Надявам се, че това е доп­ринесло за приза, с който ни удостоиха организаторите.

- Какви инвестиции предвиждате в завода в Кюстендил?

- До момента сме инвести­рали около 20 млн. евро. Той е построен върху площ от 75 декара. Първата част от проекта, или основното про­изводство на интериорни врати, е на площ от 16хил. кв. метра отворено прост­ранство. Разполагаме с най-модерните машини за кантиране, за сглобяване на врати и машини за лепене и боядисване. Те са изключи­телно и само на водна осно­ва. Заводът е абсолютно екологично чист. Нито един от продуктите, които изпол­зваме, не е опасен за окол­ната среда. Замърсяването е сведено до нула. Другото, което в момента изгражда­ме като допълнителна ин­вестиция е, че всичките от­падъци, които се получават от дървесината, ще бъдат преработвани на брикети. Ще бъдат рециклирани и с тях ще се отопляваме. Няма да използваме външни из­точници на енергия.

- Колко души работят в завода?

- Вече сме наели 180 ду­ши. Въпреки че го открива­ме официално след седми­ци, стартът подготвихме от малко по-рано. Имахме обу­чения на хората, някои от които продължиха повече от 6 месеца в Германия. А от три месеца вече произвеж­даме определени количест­ва врати и сега сме достиг­нали нормалния капацитет от 1000 бройки на смяна. То­ва, което правим в момента, е разработването на паза­рите. Изцяло технологията ни е дело на германска ком­пания, ноу-хауто обаче не е предмет на чужди лицензи, а е изцяло наше и е напра­вено специално за нас. От­не ни 18 месеца да изчис­тим цялата технология по отношение на начина на свързване на вратите и дру­гите елементи.

- Работите ли вече с го­лемите хипермаркети?

- Тепърва предстои да ра­ботим с тях. За целта обаче е необходимо да си доста гъвкав и да имаш стабилно производство. Ние едва се­га започваме. Водим вече разговори с тях и до начало­то на следващата година ще работим с повечето го-

леми хипермаркети.

- Какво е предизвика­телството да се развива успешен бизнес по време на криза?

- Предизвикателството е, че ние не можем да си поз­волим да затворим, тъй ка­то току-що започваме. На­шият проект е в крайна фа­за и трябва да се изплаща. Кризата дава и по-голям стимул за работа. Пазарът в една част от света в момен­та е много добър. В Бълга­рия все още обаче ситуаци­ята е тежка, хората предпо­читат да спестяват. Не мога точно да прогнозирам кога нещата ще потръгнат в строителния бранш, но спо­ред мен ще са необходими 2-3 години. Относно пазара

в Близкия изток - Азия и Африка, там пазарът и в момента е много силен и бележи голям ръст. Това се отнася и за Турция. Западна Европа също вече се събужда. Нашата цел е да станем лидер на българския пазар, след това и на другите пазари.

- Какво да очакват кли­ентите от вас? Нови продукти. Ще се, постараем те да са достатъчно масови, за да достигнат до крайния потребител: и той да ги намери много, лесно. Ще имаме и гъвкави условия за плащане и цени,'-, така че да могат да предпочетат нашия продукт. Той ще е с най-доброто качест­во в нивата нисък, среден и висок клас.