170 години лека промишленост в българия – предизвикателствата към текстилната, шивашката и кожаро обувната промишленост в процеса на присъединяване



Дата15.08.2018
Размер467 Kb.
#79104





170 години ЛЕКА ПРОМИШЛЕНОСТ В БЪЛГАРИЯ – предизвикателствата към текстилната, шивашката и кожаро - обувната промишленост в процеса на присъединяване

към Европейския съюз


Историческа справка


Текстилната промишленост полага началото на фабричното производство у нас. Навършиха се повече от 200 години от раждането на бащата на индустрията в България – Добри Желязков – Фабрикаджията и 170 години от основаната от него първа сукнена фабрика в гр. Сливен през 1834г. – първата фабрика в Европейската част на Отоманската империя. Тя служи за основа на първото капиталистическо индустриално текстилно дружество в Сливен, което произвежда сукна за Румелия и Турция. През 1887 фабриките в страната са 92, през 1894 – 130, през 1900 – 143 с 5848 работника. Според Константин Иречек, производството в България е качествено и се равнява на западна изработка.


До 1894 г. само в Сливен са построени 16 фабрики, във Велико Търново има фабрики за коприни и бояджийска фабрика, в Трявна – 2 фабрики за шаяк и една за гайтани, в Свищовско – 2 плетачници, в Карлово - най-модерната за времето си копринена фабрика, в Казанлък - една текстилна фабрика.

От Освобождението през 1878 г. до Съединението през 1885г. в Пловдив са изградени 12 промишлени предприятия, в Габрово – механична вълнено-текстилна предачница на Иван Калпазанов, в Севлиево започва работа кожарско предприятие с табашко и обущарско отделение. Във Варна е създадено “Първо българско анонимно привилигировано дружество за памучни прежди”, обзаведено с вносни машини с висока производителност.


От 1897 до 1901г. , България е обхваната от остра икономическа криза, която разстройва промишлеността, търговията, финансите и селското стопанство и влошава положението на работническата класа.През този период започва и сдружаването на трудещите се на професионална основа, когато възникват над 25 синдикални дружества – шивашки, обущарски, панталонджийски, текстилни и др.
След кризата, българската лека промишленост , както и цялата българска икономика, са в подем. Пазарът се оживява, производството се увеличава, занаятите и фабричната промишленост се стабилизират - започва процесът на концентрация и централизация на капиталите.

През 1939 г., в навечерието на Втората световна война, България е била най-развитата в икономическо отношение страна на Балканския полуостров.


През първите 40 - 50 години на 20-ти век, текстилната промишленост става един от водещите отрасли, а през втората половина - 70 - 80 години на миналия век, отрасълът се развива стабилно и обемът на производство се увеличава близо два пъти, благодарение на огромни инвестиции вложени в ново и модерно оборудване особено в текстилното производство.

В рамките на СИВ, България беше един от основните производители на текстил, облекло, кожени изделия и обувки и основен доставчик на огромния пазар на СССР. Износът на тези изделия за несоциалистическите страни през 1989 г. възлиза на 40 - 50 млн. щ. долара.


През 1990 г.относителният дял на текстилната и трикотажна промишленост представлява 5,5 % ,а на шивашката 1,6 % от обема на цялата промишлена продукция, като в тези браншове са заети над 180 хил. души.

През 1990 г.произведените количества памучни вълнени, копринени и ленени прежди възлизат общо над 109 100 х.тона, на платове от посочения тип - над 321 300 х. м.,трикотажни изделия – 116 200 х.бр., чорапени изделия - над 73 500 х. чифта, облекла,бельо над 30 000 х. бр., одеала над 6 000 х.м., обувки над 23 милиона чифта и др.



Годините на прехода
В годините след 1989 г. започна преходът на страната към пазарна икономика, вкл. и преструктурирането на отрасъл Лека промишленост.За периода 1989 - 2000 г. въпреки неблагоприятните тенденции и икономическите, социални и обществени условия в страната, в общи линии някои от браншовете на отрасъла се запазиха, като преминаха през бурния процес на приватизация и преструктуриране.Леката промишленост оцеля благодарение на професионализма и мениджърските екипи, бързата преориентация на пазарната, асортиментна структура, добрата квалификация на работниците и служителите и конструктивните съвместни действия на браншовите камари и ФНСОЛП за реализация на конструктивен социален диалог.

В периода на преход от планова икономика към пазарно стопанство,страната ни и в частност леката промишленост премина през няколко особено болезнени етапа, характеризиращи се със свиване на потребителското търсене на вътрешния пазар, пълна загуба на бивши външни пазари и трудно завоюване на нови ,силен инфлационен процес ,липса на някои суровини и др.

За периода 1990 – 93 г. на фона на относителната стабилизация на някои макроикономически параметри положението на микроравнище е твърде нестабилно:


  • през този период проблем номер едно за предприятията от леката промишленост е пазарът - около 80 % от нашите изделия загубиха своите традиционни пазари.Сключваха се отделни сделки,с които не можеше да се преодолее пазарния колабс и поради голямото свиване на потребителското търсене /50%/ и масовото навлизане на по- нискокачествени чуждестранни стоки .

  • непосилна бе кредитната задлъжнялост на предприятията, вследствие на провежданата кредитна политика на държавата . Над 85 % от фирмите дължат около 2,5 милр. лв. на банките и към доставчиците.

  • по - голяма част от предприятията са неплатежоспособни

  • от началото на реформата спадът на производството е около 30 % , а в някои сектори над 60 % .

За осигуряване на суровината обезпеченост на първоешалонните предприятия през този период бе деблокиран държавния резерв за памук ,с което се помогна за оцеляването на памукотекстилния бранш. Същите действия бяха предприети и за деблокиране на държавния резерв за вълна , като освен това за вълнения текстил се потърсиха протекции за износ , чрез увеличаване на износните квоти за Европейската общност.

Процесът на децентрализация и демополизация и преобразуването на фирмите протече на два етапа :

  • децентрализация и демократизация на монополните структури по реда на ПМС № 54 от 3.04.1991 г.

  • преобразуване на фирмите по Указ № 56 в еднолични търговски дружества по реда на ТЗ от 01. 07.1991 г.

На практика Министерството на промишлеността не разработи програма за децентрализация и демонополизация на монополните структури. При формирането на новите фирми се допуснаха груби нарушения на възприетите принципи и правила. Въпросите по структурната реформа се решаваха от тесен кръг държавни чиновници, в резултат на което се получи общо забавяне на процеса. Като цяло този въпрос се осъществи

частично ,без необходимата предварителна подготовка, без да се направи обстоен макроанализ на състоянието на отраслите с очертаване на приоритетите и тяхната реализация. На практика това доведе само до раздробяване на структурите и промяна в статута им, като се скъсаха съществуващите производствени и технологични връзки между отделните фирми.

На второ място,структурната реформа не се осъществи в “пакет “ без да са разработени адекватни отраслови програми.

Новите икономически образувания не стъпиха на реална икономическа база, тъй като не се реши въпросът с дълговете на предприятията, реализацията на преферентните режими , въведени с ПМС № 136 / 12.07 1991 г.



По преобразуването на държавните предприятия в търговски дружества
Важен момент в преобразуването на държавните дружества в еднолични дружества, бе въвеждането на мениджърските контракти и Наредбата за управление на едноличните търговски дружества с държавно имущество.Вместо да се усъвършенства механизмът за провеждане на конкурси, този начин на подбор беше изоставен и се тръгна по схемата : местни органи на власт – областен управител – Министерство, в която активно се включиха и структурите на КТ”Подкрепа”. Започна“смяна”на системата с освобождаването на ръководители и назначаване на удобни личности, без нужната квалификация и управленски опит.Като резултат – рязко влошаване на финансовото и икономическо състояние на много дружества.

През този период Браншовите стопански камари и ФНСОЛП извършиха много за запазване на професионалистите,мениджъри, специалисти и квалифицирани кадри. Този подход даде своите резултати в следващите етапи на прехода и е едно от главните условия след приватизацията,дружествата от текстилната,конфекционната, кожарска, обувна и галантерийна промишленост да оцелеят и се развиват.

През периода 1993 – 96 г. се положиха максимални усилия за правилното провеждане на икономическата и структурна политика. Браншовите камари и съюзи от леката промишленост

и управлението в Министерството на промишлеността и ФНСОЛП оказаха натиск към Народното събрание и изпълнителската власт за ресурсното обезпечаване на отрасъла с памук, вълна и кожи. Настояха за задържане на ресурсите / суровините / вътре в страната и спиране износът им в чужбина, в размер , обезпечаващ промишлеността.

След деблокирането на количества памук и вълна от държавния резерв, което спаси редица дружества от спиране в края на 1994 г. и началото на 1995 г. усилията на работодателските организации и независимите синдикати се насочиха към осигуряване на евтин кредитен ресурс за нашите предприятия, за стабилизирането им на външните пазари. По инициатива на проф.Кръстьо Петков и Йордан Василев съвместно с БСК се издейства ползването на кредитен ресурс, валутни кредити, чрез рефинансиране от БНБ на търговските банки при минимален лихвен процент - 10,5 %, за доставка на памук, вълна , кожи и др.- през 1993 г. – 12 млн. долара , 94 г.- 14 млн.долара, за 1995 г.- с джентълменско споразумение с проф.Тодор Вълчев - 9 млн. долара за памукотекстилните предприятия, 6 млн. долара за кожарската и обувна промишленост и близо толкова за вълненотекстилната промишленост.Ползването на тези кредити в решителна степен спомогна за оцеляването на фирмите в най- трудните моменти.Важно е да се отбележи ,че всички фирми ползвали този вид кредити се издължиха своевременно.

На база преговори с Министерство на промишлеността и браншовите стопански камари бе решен и въпросът за уреждане на взаимоотношенията между производителите на химически текстилни влакна и коприна “Свилоза”,”Видин “,” Ямболен “ и “Булана “ и текстилните предприятия, ползващи тези суровини, с което за 95 и 96 г., отрасълът бе сравнително балансиран с местни химически влакна.

Независимо от реално отчетеното оживление в периода - 1993 - 96 г.и известният ръст на приходите от дейност 4 – 5 пункта средно,създадените възможности за подобряване на финансовите резултати , ръст на приходите от дейност 1,8 – 2 пъти и финансовите приходи 1,5 – 3 пъти , ликвидността в повечето предприятия бе незадоволителна. За това оказаха въздействие негативните натрупвания до 1993 г. както и нарастналите разходи за производство, в резултат на повишените цени на енергия, суровини и материали близо 2 пъти, увеличението на данъка върху печалбата – 2 - 2,5 пъти, граничните цени на външните пазари ,въвеждането на ДДС , неадекватната защита на местното производство и др.

Най - синтетичния показател за финансово - икономическото състояние на предприятието е рентабилността от извършените продажби - възвращаемостта на активите.В леката промишленост през периода, тя е около 2 - 5 % в сравнително малка част от предприятията и над и около нула, в по- голямата част.

Разглеждайки от този аспект финансово- икономическото състояние на фирмите за целия период на 1990 – 1995 г. ,то е незадоволително, този обобщаващ извод беше много важен за участниците в приватизацията .

Процесите на преструктуриране и приватизация


От изложеното до тук става ясно,че след като финансово- икономическото състояние на фирмите е незадоволително ,след като нямат ликвидност,не могат да финансират прекия си оборот , не изплащат кредитите си , тогава възниква въпросът – с какви финансови ресурси ще бъдат реорганизирани и преструктурирани в процеса на приватизацията и след това ?

Първите приватизационни сделки бяха осъществени още през 1995 г. След промените в ЗДППОИ през 96 г.и особено с изпълнение на програмата за масова приватизация, смяната на собствеността стана реалност в голяма част от предприятията.

Първата група 9 предприятия,които смениха собственика – държавата бяха тези , в които се изградиха смесени дружества с участието на външни инвеститори, в преобладаващата си част дългогодишни партньори.

Втората група 42 предприятия са тези ,сменили собствеността по пътя на касовата приватизация с участието на изградени работническо – мениджърски АД или потенциални купувачи.

В първата вълна на масовата приватизация бяха включени 109 предприятия от отрасъла или 50,5 % от общия брой на съществувалите дотогава държавни дружества.В тях, по данни за 1999 г., придобиха собственост 34 фонда/холдингови дружества/ с дялово участие до 60 %. Собственост в най- голям брой предприятия от отрасъла придобиха и запазиха- Текстилен холдинг “Доверие”- 8 търговски дружества, Работническо - мениджърски холдинг “Труд и капитал”- 6 дружества и др.Междувременно се извърши огромна работа за максимално усвояване на предвидените законови облекчения за работническо-мениджърско изкупуване на собствеността,в резултат на което останалите предприятия се раздържавиха, чрез създаване на РМД, като и досега повечето от тях, независимо от бизнес-климата в страната, работят и се развиват успешно.
Отрасълът е сред първите приватизирани в България още през 1999 година - 94%, 2000 - 99 %. и включва следните браншове : Производство на текстил и изделия от текстил, производство на облекло,обработка на кожухарски кожи, производство на лицеви кожи ,производство на изделия от тях – облекло , обувки и сарашки изделия.

Въпреки всичко малко са оцелелите отрасли от икономиката на страната, преминали процеса на приватизация и преструктуриране - работили при неустойчиви хаотични и нерационални регулатори и почти пълна неангажираност на държавата в управлението на икономическите й контрагенти.

За съжаление, начинът на приватизация и недалновидната икономическа политика на правителствата в леката промишленост ликвидираха напълно или частично цели подотрасли: производството на естествена коприна и копринени изделия, полиестерни тъкани, рязко спадна производството на ленени, конопени и вълнени изделия, спряно е производството на плоско стъкло и кристални изделия.

Основен проблем в процеса на приватизация се оказа масовата приватизация, при която десетки приватизационни фондове придобиха дялове в предприятията от браншовете. Получи се раздробяване на собствеността , а от там различни интереси – източване и ликвидиране на редица фирми ,закриха се много работни места ,намаляваха се и не се изплащаха редовно работните заплати ,въведе се порочната практика на верижните срочни договори,масово се премахваха социалните придобивки договорени в КТД , влошаваше се работната среда и условията на труд, задълженията към осигурителните фондове растяха.Сериозно отражение върху икономическото и финансово състояние на дружествата,оказа и хиперинфлацията, която в началото на 1997 г. достигна 218 % , и доведе до рязък спад на доходите и обезценяване на лева.


Координация и взаимодействие на търговските дружества в отрасъла
В годините на прехода, основните проблеми, касаещи координацията между подотраслите и браншовете в отрасъла беше сериозно нарушена. В Министерство на промишлеността /МП/, по- късно Министерство на икономиката /МИ/,основните баланси, преструктурирането и приватизацията се извършиха от закритото през 1999 г. Управление лека промишленост със съдействието на БСК.

Последователно с развитието на приватизационните процеси Министерство на икономиката престана да се занимава с по-голямата част от функциите на държавен регулиращ орган в индустрията .

Браншовите стопански камари и съюзи също намалиха своето влияние.Така в условията на икономическа рецесия и раздържавяване ,фирмите бяха оставени сами да решават почти всички въпроси на икономиката си.Идването на новите собственици и извършените кадрови промени предизвикаха нарушения на неформалните лични мениджърски контакти. Държавата и БСК абдикираха от повечето си задължения за координация между ешалоните за суровинен баланс и пазарна стратегия и маркетинг.

В резултат на това дружествата се затвориха,като системи, прекъснаха се редица изградени вериги. Започна процес на взаимно дъмпиране на вътрешни и външни пазари.От множеството международни програми, поради липса на своевременна информация се възползваха единични дружества.

Преходът завари нашите предприятия с морално и физически остаряла техника и оборудване, ползувана повече от 15 - 20 години

Вече повече от 15 години в леката промишленост не се правят сериозни инвестиции. Приватизацията не осигури необходимите средства за обновяване и развитие на предприятията,тъй като не бе извършена от стратегически инвеститори. Липсваха необходимите за целта данъчна политика и преференции на правителството за стимулиране на инвестициите. Вложените средства са инцидентни и предназначени предимно за частична подмяна на отделни морално и физически остарели машини и съоръжения, или за доставка на технологично оборудване за изпълнение на конкретни поръчки.


На фона на значимото място на най-стария отрасъл в икономиката на страната, вече над 10 години няма национална политика и стратегия, нито в краткосрочен, нито в дългосрочен план за развитие и подпомагане на производството и износа.

Държавата не регулираше политиката по вноса и износа, създавайки бюрократични пречки, свързани с несъвършенства, в нормативната уредба, създаващи и стимулиращи условия за корупция. Дълбоката криза в селското стопанство - основен източник на местните суровини, доведе до използването на вносни,в много случаи значително по- скъпи и лошокачествени суровини и материали, което предизвика свиване на родното производство и оскъпяване на българските стоки .


Сериозна криза преживяха и организациите на работодателите от отрасъла - Браншовите стопански камари. За това допринася и липсата на закон за браншовите организации, закрит бе и отрасловият съвет към Министерството на икономиката .

Осъзнавайки необходимостта от взаимно подпомагане и информиране при решаването на капиталови, инвестиционни и пазарни въпроси 27 дружества от различни браншове на леката промишленост учредиха през м. юли 2000 г.Асоциация на дружествата от леката промишленост./АДЛП/

Асоциацията има за цел да подпомага и насърчава своите членове в инвестиционната им дейност,включване в международни програми,решаване на въпроси свързани с платежните инструменти, маркетинг и пазари, канали за връзки с държавните органи – министерства , ведомства и др.
В годините от започване на преговорите с Европейския съюз до момента работодателските организации не станаха членове на съответните европейски браншови структури, поради което сега трябва да положат максимални усилия за приемането им в тези структури. Липсата на добре структурирани работодателски организации, със съответния екип професионалисти, вече се усеща и на европейско ниво – неучастие в Комитетите по браншовия социален диалог към Европейската комисия.
Основни фактори влияещи отрицателно върху състоянието и развитието на отрасъла,в годините на прехода , някои от които съществуват и в момента са :


  • поради дълбоката криза в селското стопанство, рязко намаля производството на местни суровини : памук, вълна, естествена коприна, лен , коноп, кожи ;

  • поради кризата в промишлеността, силно намаля и производството на изкуствени и синтетични влакна и коприни ;

  • вносът на суровини влошава ефективността на отрасъла, прави го зависим от цените на международните пазари и допринася за увеличаването на общия дефицит във външнотърговския баланс на страната;

  • големият процент работа на ишлеме в шивашката промишленост не води до използуването на български тъкани и не осигурява необходимите за възпроизводство средства

  • общата задлъжнялост на фирмите, неефективната банково-кредитна система / лихвен процент вариращ от 12% до 18% и обезпеченост на кредитите над 200% / и данъчна политика, стагнираният вътрешен пазар, ниската покупателна способност на населението,и разпрострялата се сива икономика , допълнително отежняват ситуацията в отрасъла;

Друг основен отрицателен фактор през годините на прехода е проблемът с нерегламентирания и неконтролиран внос – проблемът с митниците и митническите нарушения.

Осъществява се масиран и нерегламентиран контрабанден внос на стоки и изделия със съмнително качество, неотговарящи на българските стандарти и с ниски цени, което свива максимално българското производство и предизвиква дъмпинг спрямо българските изделия на пазара
Предприетите координирани между социалните партньори многократни протестни действия и постъпки пред държавните институции,срещи с представители на парламентарни комисии и групи ,с ръководството на ГА “Митници”,проведената кръгла маса по проблемите на отрасъл Лека промишленост с участието на представители от различни ведомства, вече дават известен положителен резултат за създаване на условия за лоялна конкуренция на вътрешния пазар,по подобие на действията на европейските производители на текстил, облекло, обувки във връзка с новите правила в световната търговия.
Икономически показатели на отрасъла на фона на общата икономическа обстановка в страната
Две важни външнополитически събития характеризират общия климат за България : успешно протичат преговорите с Европейския съюз и преминават в заключителна фаза през 2004, уточнява се финансовата рамка за България за периода 2007-2009, очаква се подписването на договора за присъединяване към ЕС през 2005, приемането през януари 2007 ; другото събитие е приемането на България в НАТО през април 2004.
Общата макроикономическа рамка, в която се развива дейността текстил-облекло, се характеризира със следните параметри :



  • икономически растеж / ръст на БВП / 4,2 % за 2003;

  • очакваният дефицит по текущата сметка за 2003 г. е около 7 % от БВП;

  • основните характеристики на външнотърговския стокообмен спрямо БВП за 2003 в млн. щ. долара са: износ стоки /ФОБ/ : 7439 , внос на стоки /СИФ/ : 10742;

  • отрицателен баланс стокообмен : - 3304 млн.щ.д., дължащ се и на дела на вноса на машини и съоръжения за обновяване на производството;

  • БВП : 18610 млн. щ.д. ; баланс стоки /БВП :-17,75%; отвореност на икономиката към външната търговия (стокообмен/БВП) : 97,69%.

  • Средното натоварване на мощностите в промишлеността се оценява на 63 % - за периода І - ІІІ 2004 г.

  • Чуждестранни инвестиции през 2003 г. – 1,36 милиарда щ.д.

Инфлацията през 2003 г. достигна 5,6 % ,а прогнозната за 2004 г. е - 4%.

Безработицата през 2003 г.- е 12,75 %, очаквана за 2004 г.- 13,6 %. Липсва действащ пазар на труда.

Вносът се е увеличил с 35%, а износът с 30%. Увеличението на вноса на суровини и материали е с 66%.

Средният общ доход на домакинство от 4 члена, с две деца, през м.януари 2004 е 367,42 лв. при месечна издръжка на едно лице – 320 лева. Основни източници на доходите са от : работни заплати – 51,7%; от пенсии - 26,8%; от домашно стопанство – 3,4% ; от предприемачество – 4,6%.


Текстилният,конфекционният , кожарски и обувен браншове са един от най-големите работодатели в българската промишленост с многогодишни традиции и много добър потенциал за развитие . Над 9 % от наетите в края на 2003 – 181 608 души, в т.ч. 161 752 са работещи в текстила и облеклото и 19856 в кожарската и обувна промишленост. Това представлява 11,32% от наетите в производствената сфера.
За последните 3 години се наблюдава трайна тенденция на растеж на производството в отрасъла.

Значително нараства броят на предприятията, особено в шивашкия бранш, като общият им брой надхвърля 5000 през 2003 година, което е показател за подобряване на развитието му в последните години .


Доминиращо място в отрасъла заема шивашкият бранш със 132000 наети през 2003 ,предимно жени.

В началото на прехода, шивашкият бранш изнасяше 75% от продукцията си за Съветския съюз и страните-членки на СИВ.

След преструктурирането на пазарите, сега 82% от износа е насочен за ЕС, 10% за САЩ и Канада. Преобладава износът на продукция предимно по договори на ишлеме – над 90%. Браншът привлича чуждите доставчици преди всичко с ниската цена на труда и енергията, както и квалифицираната работна сила, осигуряваща висококачествена продукция.

Въвеждането на нови управленски форми и подходи във фирмите оказва положително влияние върху нарастването на производителността на труда.


През 2003 относителният дял на отрасъла в износа на България бе 25% на стойност 1,450 млрд.щ.д.

Въпреки това има рязък спад в производството на текстил и прежди – над 50% , обувки, лицеви кожи и др. спрямо 1989 година /виж таблица 1/.


Да разгледаме факторите, които влияят на дейността на основните браншове от леката промишленост и тяхното развитие.

Вътрешно търсене на текстил и облекло

Продължава тенденцията на стагниран вътрешен пазар. Ръстът на вътрешното потребление е 4 пъти по-малко от ръста на износа. Над 70% вноса на облекло е от Гърция и Турция, вкл. и на китайски стоки, част от който е нерегламентиран или на много ниски цени – средната декларирана цена за 1 кг е 9,40 евро /по данни на Митниците/. Друга причина са ниските доходи на преобладаващата част от населението на страната.


Данните за производството и продажбите на вътрешния пазар през периода януари-декември 2003 и съотношение /темп/ спрямо 2002 :

Продукт Производство Продажби вътр.пазар

2003 Темп % 2003 Темп %
Тъкани вълнени

/м2/ 7033144 79,67 746386 70,55

Памучни тъкани

/м2/ 41639851 86,82 10760834 83,79

Трикотажно горно

облекло /брой/ 597031 91,45 10755 78,74

Дамска конфекция

/брой/ 5200455 124,07 33583 103,51


Индексът на промишлените продажби на текстил спрямо предходната година /100%/ 2001 – 99,8% ; 2002 – 127,8% ; 2003 – 142,2% ; януари 2004 – 136,5%.
Износ-Внос /с изключение на текстилни влакна/
Износът на текстил-облекло заема 25% от износа на страната и изпреварва редица други браншове на икономиката.
Данните за 2002 и 2003 години са в милиони щ. долара и показват положително салдо за браншове :
2002 2003
Внос на облекло и обувки : 345,7 487,7
Внос на текстилни материали : 816,4 1112,3
Износ на облекло и обувки : 1179,3 1627,5
Износ на текстилни материали : 223,8 310,5


Цени


Индекс на потребителските цени по основни групи стоки /2002=100/

2002.12. 2003-Ітр. 2003-ІІтр. 2003-ІІІ тр.

Облекло и

обувки 100,5 100,1 98,6 98

Индекс на потребителските цени по групи:
Материали

за облекло 99,6 99,5 98,2 98,9


Дрехи 99,9 99,5 98,2 97,7

Индекси на цени на производител на вътрешния пазар за м.декември на съответната година / 2000 = 100% / :

12.’01 12.’02 12.’03 01.’04

Производство на

текстил и облекло 104,0 101,9 102,1 102,5
Други елементи, характеризиращи дейността

Тенденции в заплатите

Работните заплати са традиционно ниски . По доходи България е на последно място сред новите 10 страни-членки и страните-кандидати за членство в ЕС. По размер на часовите разходи за труд сме на 42-ро място от 52-те най-важни страни-производители на текстил.

Има забавяне на растежа на доходите – реалното увеличение за страната за 2003 е от 3,7- 4 % , при 16 % за 2002 г.
Средна годишна заплата на заетите в производството по години в лева е :
2000 2001 2002 2003

Текстил и облекло 1761 1864 2045 2118

Кожи и изделия от тях 1643 1749 1844 1944
Средните работни заплати в леката промишленост са сред най-ниските в индустриалната сфера и общо за страната – 70-72% от средната работна заплата за страната.

Ръстът на производителността на труда изпреварва значително ръста на работните заплати.

Това разминаване е валидно не само за страната, но и за браншовете :

Производство на текстил и облекло - Пр.труда ръст 17,9 % ,при ръст на РЗ – 2,0 %.

Производство на лицеви кожи и изделия от тях - Пр. труда ръст 1,1 % при отрицателен ръст на РЗ - 4,6 %.
Важност на инвестициите
На фона на ниския обем на инвестициите в страната, леката промишленост не прави изключение.

Ръстът на инвестициите през 2004 спрямо 2003 е 14,2% /прогноза/. Приоритетът в инвестиционните програми през 2004 остава инвестирането за заместване на износеното оборудване и за механизация и автоматизация и за въвеждане на нови технологии.

Сред най-големите 18 чуждестранни инвеститори в България за периода 1992 - 2002 , свързани с производството и търговията на текстил - облекло са:

Поз.9 – Група Миролио – Италия – текстил

Поз.15 – Метро Кеш енд Кери – Германия - търговия

Други големи инвеститори в текстилната промишленост са ADF /Франция/, Вестиконфекс /Португалия/, Мазер холдинг Модернотекс /Турция/, Демо-България /Гърция/.

Наблюдаваният през последните години интерес на чуждестранните инвеститори, които вече работят в България, към закупуване и сключване на договори с предприятия за разширяване и затваряне на производствения цикъл, говори че вече съществува такава ориентация сред инвеститорите и това дава основание в следващите години да се очаква положителна тенденция за разширяване на производството и оборота и намаляване на делът на производството на ишлеме.

Преките чуждестранни инвестиции в предприятията в хил.долара с натрупване /категория браншове А31/ към 31.12. са :

2000 2001 2002

DB– Производство

на текстил и облекло : 77986 127827 156061

DC – Производство на лицеви

кожи и изделия от тях : 3200 3517 3404
Влиянието на екологичното законодателство върху промишлената дейност и направени разходи от предприятията
Вече се забелязва положителното влияние на транспонираното законодателство на ЕС по отношение на околната среда и осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.

Около 10,1% от инвестициите за 2003 са насочени за опазване на околната среда, мерки за безопасност и др.

От 2004 година влиза в сила ЗЗБУТ , след даден шестгодишен гратисен период на работодателите за подобряване условията на работната среда. От всички предприятия се изисква да имат Програма за привеждане на параметрите на работната среда в съответствие с нормите, с отговорници, срокове и средства по отделните позиции. Програмата трябва да е приета от КУТ.

Кадрова обезпеченост


Високото ниво на подготовката на квалифицирани изпълнителски кадри за нашите браншове преди прехода се осигуряваше от специализирани учебни заведения, центрове за квалификация и преквалификация. След 1990 г., липсата на браншови фондове за подготовка на професионални кадри и браншова образователна политика до ниво университет води до невъзможност да отговорим на предизвикателствата и изискванията за повишаване конкурентноспособността на фирмите.
На фона на стратегията от Лисабон, с която трябва да се съобразяваме,като страна-кандидатка за членство в Европейския съюз, проблемите с подготовката на кадрите излизат на челно място. Липсва синхрон между изискванията на новото технологично оборудване и нивото на подготвяните кадри – назрява моментът на съгласуване на учебните програми и количеството на подготвяните специалисти с браншовите работодателските организации , при това не само в рамките на страната, а съгласно програмата за развитие на браншовете в рамките на ЕС.
Бъдещето на отрасъла - шансовете на българските производители в разширения Европейски съюз
Основните фактори, които ще оказват влияние в близките години върху развитието на отрасъла са :


  • отпадането на квотите за внос от 01 януари 2005 година;

  • разширението на Европейския съюз с нови 10 члена от 01 май 2004;

  • действия за създаването на Пан-Евро-Средиземноморска зона;

  • регламентирано реципрочно отваряне на пазарите и стриктно спазване на едни и същи правила, без нетарифни бариери, с цел осигуряването на равноправна търговия във всяко отношение с големите производители от Азия – Китай, Индия, Пакистан и др.

  • членството на България в ЕС от януари 2007 година.

Отпадането на квотите за внос от началото на 2005 г. - един от основните елементи, които ще повлияят и ще оформят условията за развитието на облеклото и текстила в ЕС през следващите 5 - 10 години, както и предизвикателствата пред които сме изправени са основна тема в доклада г-н Уйлям Лакин –ген. Директор на ЕУРАТЕКС .Те се отнасят до няколко очевидни факти :



  • Системата от квоти, както бе съгласувана от членовете на СТО, в края на Уругвайския кръг на търговските преговори, ще приключи на 31 декември 2004. Тя няма да бъде продължена след тази дата и тези, които предлагат друго правят лоша услуга на промишлеността и дистрибуторите навсякъде.

  • Краят на системата от квоти неизбежно ще доведе до голямо увеличение на вноса на продукти от текстила и облеклото в ЕС, както и в Канада и САЩ. Той няма автоматично да доведе до отварянето на пазари за износа от ЕС, както се обещава в чл.7 на Споразумението АТV, т.н. Споразумението по текстил и облекло, защото малко страни положиха реални усилия да се съобразяват с този принцип

  • Китай и по-малко Индия се очаква да бъдат най-големите бенефициенти от края на АТV. И на двата случая /Китай и Индия/ трябва да обърнем сериозно внимание , но особено случая с Китай, чиито квоти са запълнени и като се има предвид скоростта на нарастване на износа за САЩ и ЕС, след като Китай стана член на СТО и извлече полза от либерализацията на редица продуктови групи от 1 януари 2002. Трудно е да повярваме, че намалението на китайските цени след първите месеци на 2002 може изцяло да се дължи на обменния курс. Ще бъде ли готов ЕС, както САЩ, да се възползва от клаузата за защита на текстила срещу Китай и това ще бъде ли ефективно ?

  • Очаква се голям броя малки доставчици , чиито експорт е насочен към ЕС, да изпаднат в сериозна рискова ситуация. Бангладеш и Шри Ланка са два добри примера на страни с висока зависимост от износа на облекло, но с липсваща за основа текстилна промишленост. Перспективата за тях е мрачна.

  • Нарастването на конкурентния натиск ще свали цените, една тенденция, която ще се ожесточи от големите дистрибутори и хипермаркетите. Това ще бъде от малка полза за потребителя и със сигурност няма да подпомогне трайното развитие на текстила и облеклото в страните-доставчици.




  • Да се определи със сигурност ръстът на вноса от позицията на днешния ден е невъзможно, тъй като не се знае на кои пазари и кои продукти са вече достигнали степента на насищане. Нито пък може някой да каже в каква степен и в какъв срок главните износители могат да бъдат принудени да задоволят непрекъснато нарастващите нужди на тяхното собствено население от продукти, които днес се експортират.

При умело управление на промените, свързани с тези фактори, българската лека промишленост би извлякла големи ползи от отварящите се пред нея пазари, но при повишаване на конкурентноспособността и ориентиране към производства с висока принадена стойност.


Шансовете за българските производители на облекло, обувки и кожени изделия, работещи в момента основно на ишлеме, е предизвикателството за работа със собствена марка, разработването на собствени колекции, с утвърждаване на търговски марки и превръщането им от поддоставчици в преки доставчици на големите марки.
Данъчната тежест и бюрократичните бариери бяха и са най-големите проблеми за развитието на отрасъла и бизнеса в страната и готовността му за влизането в ЕС. Има какво още да се направи в областта на данъчното и митническото законодателство, облекчаване на външнотърговските и разрешителните режими, стимулирането с инвестиционни и рискови фондове и схеми за насърчаване на износа.

Данъчната система едва сега показва известна тенденция към подобряване, като се предвиждат редица действия за намаляване на данъчната тежест през 2005 :



  • корпоративен данък от 19,5% на 15% (през 2003 бе 23,5%);

  • облагане доходите на физическите лица в нискодоходните групи от 12% на 10%;

  • поетапно въвеждане на семейно подоходно облагане;

  • намален е прагът за регистрация на дружествата по ДДС на 50 х. лв. годишен оборот; намаляване срока на възстановяване на данъчния кредит

  • предвиждат се сериозни промени в Закона за корпоративното подоходно облагане с цел съществено данъчно облекчаване на инвеститорите, и в Закона за насърчаване на инвестициите, включително привилегии и индивидуално административно обслужване на инвеститори с вложения над 50 млн.лева.

Съветът за икономически растеж /СИР/ обсъжда изработването на Национална експортна стратегия 2004-2010 г. за повишаване на конкурентноспособността на българската икономика с дефинирането на 19 приоритетни сектора, със значителен експортен потенциал, като един от тях е секторът текстил и облекло, както и стратегическите партньори на България в света. Стратегията ще бъде разработена съвместно и въз основа на предложенията на браншовите организации, като се ползва информация от Правителството по условията на затворените преговорни глави и тези условия, при които се очаква да бъдат затворени оставащите /селско стопанство и др./.


По пътя на интегрирането на България към европейските структури, страната ни е поела ангажимент да въведе достиженията на правото на Европейския съюз – АКИ КОМЮНИТЕР /acquis communautaire/ в българското национално законодателство. Това е основното изискване за членство в Европейския съюз и се отнася както към производителите, така и по отношение на индустриалните отношения и социалното партньорство.
Пример за това е трипартитното сътрудничество на ниво ЕС за бранш Текстил-Облекло.
В края на м.октомври 2003, Европейската комисия утвърди Комюникето по “Бъдещето на бранша текстил-облекло в разширения Европейски съюз” (Com(2003)649final/29.10.2003). През м.ноември 2003 Съветът, а през м.януари 2004 Парламентът приеха решения, които съществено подсилват Комюникето на Комисията. Предвижда се Комисията да направи равносметка на изпълнението на предложените мерки още в средата на 2004 година.
В съответствие с “оперативните” решения на Комисията беше официално създадена на 5 март 2004 “Браншова група високо ниво”, в чиито състав от около 40 души са включени Комисарите Лииканен /ГД Предприятия/ , Лами /ГД Търговия/, Диамантопулу /ГД Заетост/ и Бюскен /ГД Изследване/, социалните партньори ЕУРАТЕКС и ЕСФ:ТОК, представители на Страните-членки, на Парламента, на дистрибуторите и на вносителите.

Въпросите, които ще бъдат разглеждани и по които ще се предложат решения, ще бъдат разпределени в 5 Работни групи по тематични области, председателствани от съответната европейска организация, както следва :



  • изследване, развитие и обновяване /ЕУРАТЕКС/;

  • търговия / Европейска федерация на спортната промишленост – FESI/;

  • защита на интелектуалната собственост /ЕУРАТЕКС/;

  • заетост и обучение /ЕСФ:ТОК/;

  • регионална политика /ще започне работа след другите четири/.

По отношение на заетостта и обучението – два много съществени въпроса за бъдещето на отрасъла, приоритетите от гледна точка на социалните партньори, са :

А/ от гледна точка на работодателите :


  • подобряване на имиджа на отрасъла, за да се привлекат студенти и трудещи се в професиите на текстила и облеклото;

  • необходимостта от обновяване на програмите за професионално обучение;

  • създаване на медия-пул за подпомагане екипите по обучение в общообразователните училища;

  • създаване на европейски стандарти за квалификациите;

  • необходимост от развитието на обучението по информационни технологии и комуникации в областта текстил-облекло;

  • установяване на гъвкава мрежа , обединяващи действащите в областта текстил-облекло;

  • създаване на пул на компетентностите на европейско ниво;

  • идентификация-създаване-по-добро управление на европейските фондове за финансирането на инициативи за текстила и облеклото в тази област;

  • подобряване на програмата Леонардо /по-добра информираност за изпълняваните и съществуващите проекти/.

Б/ от страна на ЕСФ: ТОК, освен предложеното от работодателите



  • обучение през целия живот;

  • обезщетения за уволнените трудещи се и за тези, които приемат обучение за преквалификация;

  • включване в инициативи за стажуване;

  • развитие на регионални центрове/клетки за преквалификация

в областите силно зависими от текстила и облеклото;

  • въвеждане на социалния диалог на всички нива;

  • последици от разширението за заетостта;

  • въвеждане на качеството в заетостта;

  • индустриални отношения;

  • отговорно управление на промяната.


Това трябва да бъдат основните направления за работа и конкретни действия пред българските институции и социалните партньори с цел просперитета на отрасъла.

Началото в тази посока е поставено. В резултат на активните действия на ЕУРАТЕКС в края на 2003 се постигна консолидирането на работодателските структури в България от подбраншовете на бранш текстил-облекло – бе създадена БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ ПО ТЕКСТИЛ И КОНФЕКЦИЯ /БАТЕК/, която с помощта на ЕУРАТЕКС ще допринесе за стабилизирането на бранша във връзка с присъединяването на България към ЕС.


Основните цели на БАТЕК са :


  • да представлява колективните интереси на браншовите организации от текстила и конфекцията пред държавните и международни органи и организации и да осигурява защита от търговска, икономическа, правна и научна гледна точка на българско, европейско и международно ниво;




  • да участва в изграждане на мрежа за сътрудничество с националните асоциации на страните-членки и страните-кандидатки за членство в ЕС;




  • да съдейства за създаването на благоприятна среда за развитието на текстилната промишленост в България в съответствие с интересите на своите членове;




  • да съдейства за насърчаване на преките връзки между фирми от България и ЕС в областта на текстилната промишленост;




  • да подготвя и разработва документи по проекти на законови и подзаконови актове, касаещи леката промишленост, с подкрепата на европейските структури.

За постигането на своите цели, БАТЕК разработва стратегии и свързаните с тях законопроекти в областта на текстилната и конфекционната промишленост и съдейства за хармонизирането им с тези на ЕС. Създава условия за обмен на положителен опит и дава предписания за добра производствена и търговска практика.

Въпросът за интеграция и в европейските браншовите съюзи за

кожи/дъбене /КОТАНС/ и обувки С.Е.С. стои на дневен ред и

пред българския Браншови съюз на кожарската, кожухарската,

обувната и галантерийната промишленост.


Стратегически въпроси на развитието по браншове и общо за отрасъла , с отчитане оставащия двугодишен период за членство на България в ЕС са и :


СУРОВИННАТА БАЗА



За Текстилната промишленост
Текстилната промишленост е един от най-засегнатите браншове в леката промишленост, тъй като предприятията се принуждават да закупуват суровини и материали от чужбина при положение, че могат да се снабдяват с висококачествена суровина от България - лен, памук, коноп, вълна ,коприна .

Предвид предстоящото приемане и на нашата страна в ЕС националната стратегия за развитие на текстила и конфекцията трябва да отчете бъдещото отмиране на “ишлемето” и в тази светлина да се наблегне на суровинната база - трябва да се започне от производството и първичната преработка на памук, коноп ,лен, вълна, коприна.

За сравнение може да се дадат данни от преди 15 години когато нашите предприятия са разчитали на около 50% от местни суровини, докато тази цифра за памука, лена и конопа сега е под 20%.

Има реална опасност България да остане без собствено производство на памук и лен, а това ще застраши балансите от тези стратегически суровини. Страната има нужда от около 28 000 тона омаганен памук, значителна част от който е собствено производство. Ако последното отпадне ще са необходими нови милиони долари за внос.

Сега в ЕС има само три страни, които имат условия за производство на памук - Гърция, Испания и България. В ЕС има недостиг от около 450 хил. т. памук и затова Европейската комисия прие с охота България да отглежда тази култура, като при влизането ни в съюза ни предвижда квота от 40 хил. тона неомаганен памук. Недостигът на памук в ЕС принуждава същия да дава огромни субсидии / по 1 долар за кг. произведен памук / за производството му. Благодарение на тези субсидии гръцките и испанските памукопроизводители забогатяха, а Гърция увеличи 10 пъти засятите площи с памук.
За Кожарската, кожухарската , обувната и галантерийна промишленост

Условията, при които ще бъде затворена глава “Селско стопанство” в преговорния процес с ЕС ще определят в значителна степен и развитието на местната суровинна база. Има общ недостиг на суровини, а и наличните не са с добро качество; липсва вертикална интеграция : производство – преработка. Засега липсва активност при усвояването на средства по програма САПАРД. Развитието на суровинната база ще даде възможност за производство на екологично чиста продукция – предпочитана на европейските пазари.



ИНВЕСТИЦИОНЕН КЛИМАТ


Не е възможно при сегашната икономическа ситуация,данъчна политика и кредитни възможности да има реално обновяване на производствените мощности, което означава веднага проблеми с качеството на произвежданата продукция.

При тези условия трябва да се подходи много внимателно за привличането на чужди инвестиции в иновации за технологично обновление на производството, тъй като сега инвестиционният климат в нашата страна е за предпочитане.

За сравнение може да се посочи, в Унгария, Полша, Словения и др. страни чуждите инвестиции са над 58%, докато в нашата страна са предимно български, с изключение на вълненотекстилната и копринена промишленост.




ИНОВАЦИОННА И РАЗВОЙНА ДЕЙНОСТ


От решаващо значение в периода 2005 - 2006 за България е да бъде включена в програми и проекти, финансирани от предприсъединителните, структурните и кохезионните фондове на ЕС, с цел развитие на иновациионна и развойна дейност, технологично обновление, установяване контакти с инженерингови организации, внедряване на нови технико-технологични решения в областта на първичната преработка, производството на семена за посев, санфоризиране, опаковане, багрене на прежди, автоматизирано разкройване, екологосъобразно апретиране, в етапа на “Съхранение - Складиране” и т.н.
Въвеждането на съвременни технологични решения и ноу-хау, както и модерни бизнес модели в сектора ще подпомогне фирмите непрекъснато да повишават възможностите си, да идентифицират, избират и адаптират успешно в дейността си адекватни техно­логични решения. В тази насока ще се търсят възможности за:

- насърчаване на приложните изследвания в сектора и тяхната комерсиализация, както и ползуването на добри практики от ЕС;

- програми за развитие на високотехнологични малки и средни предприятия /МСП/ в бранша.

Интегрирането на предприятията към изискванията на европейския и глобалния пазари ще се подпомага по линия на експортната дейност чрез :

подобряване на достъпа на членовете до разнообразните възможности за представяне на тяхната продукция на международни изложения; засилване връзките с Браншовите организации от Европейския съюз с цел търсене на взаимноизгодни начинания, скъсяване на пътя производител-потребител /брой посредници по веригата/ за повишаване на конкурентноспособността и чрез намаляването на цените.
Друга съществена дейност ще бъде насърчаването на предприемаческите инициативи и умения чрез:

- засилване участието в европейските образователни програми;

- изграждане на система за непрекъснато професионално обучение;

- включване в програмите от всички нива на образователната система на специализирани учебни дисциплини за повишаване на предприемаческата култура;

Независимо от особеностите на отделните браншове в леката промишленост, се открояват следните

определящи цели

за повишаване на конкурентноспособността им :




  • изграждането на обща стратегия на отрасъла по отношение на суровинната база, стимулиране на инвестициите в модерни екологични производства, квалификация на наетите от всички нива, производство на конкурентни продукти с висока добавена стойност, подобряване условията на труда в отрасъла /заплащане, работно време, социална политика, хигиена и безопасност/ чрез създаването на общ експертен екип от заинтересованите страни;

  • взаимната координация и взаимодействие между държавните органи - МИ и др., неправителствените организации и съответните браншови организации за развитието на отрасъла

  • изграждане и поддържане на система за обмен на информация по отношение на административни процедури, нормативна уредба , програми и проекти на ЕС;

  • достъп до базите данни на съответните европейски работодателски организации по съответния ред;

  • промени в образователната система с цел уеднаквяване на професиите, квалификационните умения с тези по програмите на ЕС и признаване на съответните дипломи от учебните заведения в Обединена Европа.

  • решително подобряване дейността на митническите органи и пресичане на контрабандния и нерегламентиран внос

- ефективни и действени мерки за изваждане сивата икономика на светло, регистриране на всички фирми по ДДС .
Уважаеми госпожи и господа,

За годините на прехода можем да отбележим,че отрасълът е запазен основно в конфекционния и трикотажния браншове с неговите достойнства и традиции. Сериозни проблеми съществуват в браншовете на текстилната и кожарската, кожухарската, обувната и галантерийна промишленост. Но ние знаем, че Леката промишленост е и си остава реален и съществен фактор в икономиката на страната, с достойнства и успехи признати и на европейския пазар, затова заедно трябва да направим всичко , за да ни има и за напред, заемайки значимо място, като производители в България и в Европа.


Необходима е помощ от държавните институции и съществени промени в нормативната уредба в областта на икономиката на страната, за да осъществим общите си намерения за успешен старт на българската икономика.

Оставащите по - малко от 3 години до влизането на страната в ЕС,са важен етап за организация, усвояване на законодателството и въвеждането на европейските норми и стандарти.



Уважаеми гости, уважаеми колеги,
Всички ние собственици, мениджъри, специалисти, работници и синдикалисти от браншовете на текстилната, конфекционната, трикотажна, кожено-галантерийна и обувна промишленост носим голямата отговорност за запазването и развитието на нашата промишленост, и за успешното й интегриране в европейската и световна икономика.

Предизвикателствата са много, но ние всички сме доказали, че искаме и можем да ги преодолеем.

Да си пожелаем просперитет на Българската Леката промишленост в обединена Европа !

Да си пожелаем успехи по пътя за присъединяването ни към Европейския съюз !

На добър път !!!!!!
Председател на БАТЕК
Й.Василев

04.06.2004 г.

гр.Сливен


BULGARIAN ASSOCIATION OF TEXTILE AND CLOTHING (BATEC)


This event has been implemented with the financial support of the European Community’s PHARE programme. The views expressed herein are those of the participants and BATEC and can therefore in no way be taken to reflect the official opinion of the European Commission.

Това събитие бе осъществено с финансовата подкрепа на програма ФАР на Европейската общност. Изразените на него възгледи са на участниците и БАТЕК и затова по никакъв начин не могат да бъдат взети като отражение на официалното мнение на Европейската комисия.





Каталог: download -> sites
sites -> В областта на текстила и конфекцията и опазване на околната среда
sites -> Номер по cas индекс
sites -> Лице изпълнило задачата
sites -> Полезни връзки
sites -> Преработка за премахване на замърсители, проддаващи се на биологично отстраняване /първично и вторично пречистване/. Анализ и проби на отпадните води /методи за анализ/. Разпоредби за контрол на замърсяването
sites -> Bsp2 perfectlink project Survey on Competitiveness
sites -> 2 Нормативна справка 3 Общи положения
sites -> Кодекс за социално осигуряване ксо 09 Закон за здравословни и безопасни условия на труд
sites -> Закон за марките и географските означения, Закон за промишления дизайн, Закон за патентите, Закон за закрила на новите сортове растения и породи животни, Закон за топологията на интегралните схеми


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница