18. Административен акт – понятие, видове административни актове

18. Административен акт – понятие, видове административни актове

1. 
   Белези на административния акт:
   

• 
  властнически характер – една от формите на адм. власт, предоставена от закона на органите на държ. управление, когато осъществяват изпълнително-разпоредителна дейност. Властническите волеизявления на администрацията черпят силата си от закона и са изцяло подчинени на закона, следователно те са винаги подзаконови актове. Адм. акт е управленско решение, което задължава всички, до които се отнася.
  
• 
  адм. акт е волеизявления на орган на адм. власт. Такива органи са поначало органите на държ. управление, определени по КРБ и законите (МС, министри и ръководители на ведомства, областни управители, кметове и органи на общините). Органите на държ. управление са органите, които по устройство и предназначение са определени да извършват изпълнително-разпоредителната дейност в държавата, а лицата, които ги съставят, имат необходимите политически, делови и професионални качества да извършват такава дейност. Има случаи обаче, когато властнически правомощия в сферата на държ. управление са предоставени по закон и на други държ. органи (органи на властта, съда и прокуратурата).
  

• 
  съдържащото се във властническото волеизявление едностранно предизвиква юридическите промени, към които е насочено. Достатъчно е то да бъде направено от предвидения от закона ред, за да възникнат автоматически и правните отношения, визирани от правната норма. Тези правоотношения се проявяват веднага след извършване на волеизявлението, независимо то съгласието на адресата на адм. акт. Тази особеност на правния ефект на съдържащото се в акта волеизявление и компетентния орган е налице в случаите, когато се възлагат задължения и в случаите, когато се придобиват права на адресатите на издадения акт.
  

• 
  съобразеното със закона властническо волеизявление на адм. орган е юридически акт – то предизвиква и установява предвидените в правната норма правни отношения и свързаните с тях субективни права и правни задължения.
  

От друга страна, във всички случаи, когато става дума за т. нар. адм. актове с гражданско правни последици, последните винаги се предшестват и съпътстват от определени адм. правоотношения и последици, които гарантират и охраняват тяхното нормално проявление.

Правните последици, породени от действието на един акт на държ. управление, независимо от това дали са от областта на адм. право, на гражд. право или на друг клон от правото са тясно свързани със сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. Те са предизвикани от развиваната активност на държ. органи в тази сфера и тяхната реализация и защита се охранява от нея. Тези правни последици се покриват от авторитета на администрацията и тяхното нормално съществуване се обезпечава чрез упражняваната от нея власт.

• 
  възможността за принудителна изпълняемост при необходимост е последният съществен белег на адм. акт. Обективно възникналите след издаването на адм. акт правни отношения следват своето нормално развитие, което завършва с настъпването на същинските правни последици в тесния смисъл на думата, изразени чрез ефективното изпълнение на съдържащите се в тях взаимни права и задължения. Ако обаче предписаното от закона и установено с акта поведение на адресата му не бъде проявено и не се стигне до изпълнение на създадените правоотношения, администрацията има правната възможност да обезпечи необходимото изпълнение на адм. правните задължения с помощта на принудата. При това принудителните действия, които са необходими за ефективното изпълнение, ще бъдат предприети пряко от заинтересуваната администрация по пътя на пряката акция без намеса на съда, за разлика от изпълнението на гражданскоправни задължения. Издаденият адм. акт по надлежния ред се приема за годно изпълнително основание на създадените от него правни задължения.
  

1. 
   Адм. актове, засягащи отношения вътре е извън апарата на управление:
   

Б/ адм. актове с външно действие – засягат правни субекти, които се намират вън подчинението на органа, който ги е издал. Такива могат да бъдат граждани, организации на граждани или различни държ. органи. Например: разрешението да се даде право на строеж в/у държ. земя на гражданин или организация, издаването на паспорт и др. Характерно за режима на тези актове е, че споровете около създадените от тях права, задължения и статути могат да се разрешават освен по административен и по съдебен ред.

2. 
   Нормативни и индивидуални актове – според съдържанието и юридическите им свойства.
   

Режимът на издаване на норм. актове на държ. управление е уреден в Закона за норм. актове (ЗНА):

• 
  МС издава постановления:
  

• 
  когато приема правилници, наредби и инструкции;
  
• 
  когато урежда съобразно законите и указите неуредени от тях обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност.
  

• 
  правилник се издава за прилагане на закон или указ в тяхната цялост за организация на държ. органи или за организация на тяхната дейност;
  
• 
  наредба – за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения на нормативен акт от по-висока степен;
  
• 
  инструкция – за даване указания относно прилагане на норм. акт от подчинени на нейния автор органи.
  

Б/ Индивидуални адм. актове (ИАА) – не са свързани с генерализиране и абстрактност. При тях има двойно конкретизиране и индивидуализиране на създаваните правни отношения – по посока на субектите, които участват в тях и по предметното им съдържание. Поради това при тези актове адресатът е винаги конкретно и персонално обозначен (отрежда се право на строеж в полза на лицето Х и правомощието, свързано с отреждането на държ. имот възниква м/у конкретно посочените в акта субекти – администрацията /кмета на ТОА/ и лицето Х). От друга страна индивидуализирано и конкретизирано е и предметното съдържание на това правоотношение – в акта са определени точно правата и задълженията на двете страни в правоотношението с конкретното определяне на всяка една от тях и съдържанието на необходимите престации. Ликвидирането на правоотношението ще стане евентуално също по определения в акта начин.

ЗАП: “Индивидуални адм. актове по смисъла на този закон са актовете, издавани от ръководители на ведомства, от кметовете на общините, от кметовете на населените места и от други органи на общинската изпълнителна власт, както и от други овластени органи, с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказите за издаване на такива актове”.

- индивидуалния адм. акт- създава права или задължения или засяга права или законни интереси на отделни граждани или организации.Това означава, че индивидуализацията и конкретизацията на този акт сравнение с нормативния акт се проявява в двоен смисъл: спрямо визираните от него правни последици и спрямо неговия адресат. Свързаните с такъв акт правни отношения са обусловени от конкретни обществени отношения, установени между точно определени в него правни субекти- страни по тези правоотношения. По този начин съдържащите се в тях права и задължения са конкретизирани и по субект, и по точно определен предмет на дължимата престация. Заедно с това се създава и конкретна основа за реализация и изпълнение на породеното от индивидуалния адм. акт правоотношение.

• 
  Индивидуални адм. актове, извадени от приложеното поле на ЗАП –“ЗАП установява за този вид актове генерална клауза , която предвижда общо основание за тяхното издаване, контролиране и изпълнение, ако друго не е предвидено изрично в закон или указ. Чл. 1, ал. 1 ЗАП, урежда производство по издаване, обжалване и изпълнение на индивидуалните адм. актове, доколкото в този закон или указ не са установени особени правила “.
  

• 
  Първото ограничаване – само ако в специален закон или указ не са създадени други, особени правила в тази насока. Ще бъде в сила правилото, че специалният закон дерогира общия.
  

3. 
   Облагоприятствуащи и утежняващи административни актове- това разграничение се прави във връзка с характера на основните правни последици, които засягат правната сфера на адресата на акта на държавното управление.
   

Б/ С утежняващите адм. актове се възлагат задължения или повинности (тегоби) за техните адресати. Такива са например едно данъчно облагане, едно повикване на учебен военен сбор, събирането на различни такси и мита.

В/ Забранителни адм. актове са онези, с които се установява забрана, запрет.Такива са например забраната да се минава с превозно средство по определени улици; забраната да се влиза в охранявана зона и др. Забраняващите актове в много случаи засягат неопределен кръг лица и тогава имат характер на установени от администрацията правни норми. Типичен пример в тази насока са различните знаци за забрана, свързани с регулирането на пътното движение. Разрешаващите адм. актове на сой ред установяват за адресатите си ползване на определени изгоди, които се явяват като изключения от съществуващия общ режим на забрана. Такива ще са например разрешението за едно лице да посети гранична зона. Всички разрешителни (позволителни) са същевременно облагоприятствуващи актове.

4. Декларативни и конститутивни административни актове:

А/ Декларативните адм. актове, наричани още актове-решения, са свързани с признаване на факти и обстоятелства, засягащи права и задължения на различни правни субекти, когато тези права и задължения са възникнали в посочените от закона случаи преди самото издаване на акта на държавно управление. В тези случи органът на администрацията е задължен (обвързан) от правна норма да декларира пораждането, изменението или преустановяването на съответните права и задължения. Такива ще са например случаите с издаване на едно авторско свидетелство (сертификат) за направено откритие, изобретение или рационализация, със заличаването на регистрацията на МПС, което е прехвърлено на друго лице и др. При издаването на декларативни актове административния орган не може да проявява оперативна самостоятелност, той е длъжен да ги издаде, щом са налице условията и обстоятелствата, които обуславят предизвикването на визираните в закона юридически последици. Декларативни адм. актове са и решенията на държавни органи за издаване на различни удостоверителни документи по смисъла на чл. 2, ал. 3 ЗАП.

Б/ Конститутивните адм. актове, наричани още актове-разпореждания, за разлика от декларативните създават занапред тепърва определени права или задължения, които до тогава не са съществували. От този вид са например актовете за настаняване по предпочитание на едно лице в жилищно помещение; разрешение за ползване на държавни имоти и др.

При декларативните адм. актове говорим за т. нар. обратно (ретроактивно) действие. Това означава, че на адресатите им се признават правата и възлагат задълженията от момента, в който се е предоставила предвидената в правната норма фактическа и правна обстановка, а не в момента на издаването на самия адм. акт. Например: увеличаването на заплатата или стипендията се счита от момента на издаването на самия нормативен акт (издадено постановление на МС за увеличаване на заплатите и стипендиите), а не от момента на издаването на индивидуалния акт от ръководителя на учреждението, където е на служба гражданинът, или на заведението, където следва студентът.

При конститутивните адм. актове, както вече се изтъкна, възникват занапред, тепърва след издаването на адм. акт правните последици. До този момент те не са съществували за неговите адресати.

5. Други видове административни актове

А/ В зависимост от това кой орган на апарата на държавното управление издава адм. актове, последните се разделят на актове на МС, на министри и ръководители на ведомства, на ръководители на държавни и стопански организации и техни звена, на кметовете на ТОА и техните специализирани отдели, дирекции, управления и др. и на актове на местни специализирани органи на министерства или други ведомства, които не са подчинени на съветите (например служби на МО, на МВР, Мин. на транспорта и др.)

Б/ Според инициативата на издаване на адм. актове те могат да бъдат: актове издавани по почин на автора на акта или по почин на адресата на акта. Обикновено в повечето от случаите на упражняване на оперативна самостоятелност органите на администрацията издават акта по свой начин, без да е необходимо винаги да бъде отправен до тях сигнал. По почин на адресата им най-често се издават онези адм. актове, ко5ито пряко засягат правната сфера на заинтригуваните правни организации.

В/ Според начина на изразяването им можем да разграничим актове на: писмени и устни, изрични и мълчаливи. Голям брой от актовете на администрацията се издават в писмена форма. Такъв например е случаят с индивидуалните адм. актове, издавани по реда на ЗАП. Повечето от актовете, които уреждат вътрешнослужебните отношения, се издават устно. Изричният израз на волеизявлението, което се съдържа в адм. акт , е правилото, което трябва да се спазва при издаването на всички актове. Без него не може да се приеме, че съществува адм. акт. Има случаи обаче, когато по изрично разпореждане на правна норма се приема, че волеизявление съществува при наличност на определени символи или знаци, които дават основание да се заключи, че актът е издаден. В такива случаи става дума за т. нар. заключителни (конклудентни) актове на администрацията (например знаците за движение по пътищата). Има и мълчаливи откази , при които се предполага, че мълчанието на компетентния орган да издаде в предвидения срок искания от него акт се приравнява на отказ да се издаде този акт (чл. 14).

Г/ Удостоверителни и констативни актове. В тези случаи волеизявлението на адм. орган е насочено към издаването на писмен документ, в който се отразяват обстоятелства и факти, съществуващи в обективната действителност. Такива са например случаите с издаване на различни удостоверения и свидетелства, създаването на протоколи. Те са официални документи.

Официални документи - издадени от упълномощени по закона служебни лица в държ. апарат или в апарата на държ. организации, когато осъществяват държ. функции. Офиц. документи имат автентична сила и обстоятелствата и фактите, отразени в тях се приемат за истинни до опровергаването им по установен от закона ред.