18 април 2011 г. Тема: здравеопазване


Събират лекарските грешки в сайт за анализи



страница3/3
Дата06.05.2017
Размер390.36 Kb.
#20734
1   2   3

Събират лекарските грешки в сайт за анализи
До края на годината ще бъде създадена национална система за оповестяване на трудните за диагностика и лечение случаи или медицински анализатор. Това каза председателят на Българския лекарски съюз Цветан Райчинов след завършилия лекарския събор в Равда.

„Идеята е да се създаде такава система, до която достъп да имат всички лекари, за да може да се избягват лоши резултати, допуснати грешки, допуснати проблемни случаи. По-добре е да се учим от грешките на другите, отколкото от собствените си, и най-вече да не бъдат повтаряни", каза още Райчинов.

Ролята на БЛС ще е да координира и поддържа системата и да осигури достъпа на лекарите.

В системата няма да се вписват имена на лекари, пациенти, лечебни заведения. Райчинов обясни, че повечето лечебни заведения и в момента имат информационни отдели, които описват случаите на лекарски грешки. Тези болници, които нямат обаче, ще трябва да създадат. Служителите в информационните центрове ще изпращат информацията до БЛС, където ще бъде обобщена, класифицирана по специалност и качена на съответния сайт.




Специални лекари ще следят за грешки в болниците

Здравният министър определи решението на съсловната организация за глупост
До края на годината в болниците ще се създаде национална система от анализатори, които ще събират информация за лекарски грешки и трудни за диагностика и лечение случаи. Информацията ще се събира анонимно и ще се предава за обработка и обобщение на Българския лекарски съюз. Той пък на свой ред ще ги оповестява чрез национален регистър. Това съобщи вчера председателят на съсловната организация Цветан Райчинов, цитиран от БНР. Темата за лекарските грешки беше в дневния ред на общото събрание на БЛС.

"Въпросът е да се събира и обобщава информацията анонимно както за заведението, така и за отделния изпълнител. След това в БЛС данните ще се групират, обработват по отделните дисциплини и ще бъдат достъпни 24 часа за всички лекари", каза Райчинов. Лекарският събор взе и още едно решение в тази посока - да се създадат експертни комисии, които да дават становища за образуване на досъдебно и съдебно производство при наличие на проблеми, свързани с лекарски грешки. Тяхната работа ще бъде уточнена в меморандум, който предстои да се подпише с прокуратурата.

Идеята за вътрешните лекарски информатори беше определена от здравния министър Стефан Константинов като глупост. "Не е това начинът. От лекарски грешки кой страда? Страда пациентът, следователно пациентът трябва да се оплаче или органи, които наблюдават - може пациентът да не разбере, че има грешка - практиките в лечебните заведения", коментира министърът пред БНР. Той напомни, че такива правомощия имат редица институции в държавата - изпълнителната агенция "Медицински одит", здравната каса и съдебната власт. Пред делегатите на общото събрание Константинов заяви, че доносничеството в България не трябва да се поощрява, а лекарските грешки са като тези във всички други професии.

Около лекарските грешки се шуми особено интензивно в последните месеци след случая в Горна Оряховица. Според председателя на БЛС обаче за година от 136 заведени дела за лекарска грешка едва в 5 от случаите е доказана вина. Подобна е статистиката и за жалбите, постъпили в агенция "Медицински одит" - лекарски грешки са установени само в 9% от проверените жалби.


ИЗНЕНАДА

Добре известната информация, че неосигурените здравно българи са почти 2 млн., беше оспорена от здравния министър Стефан Константинов. Той определи данните като шокиращи и заяви, че те не са верни. Има известна неяснота колко са реално хората без здравна осигуровка, твърди Константинов. Той предположи, че става въпрос за 600-700 хил. Според министъра НАП не знае колко хора са зад граница и колко у нас реално не ползват медицински услуги. Здравно неосигурените се увеличиха още преди година, когато беше променен законът за здравното осигуряване и права за лечение, поети от касата, вече се губят при неплатени три вноски не за година, а за 3 г. назад.




Агенцията по храните ще прави и стандарт за лютеницата
Финансовият министър обеща стратегия, която да направи България основен износител на храни
Драгомир Николов

След като Агенцията по храните обложи с по 6 лв. фирми и магазини за измислена пререгистрация, ведомството от вчера тръгна с нова инициатива - ще създава стандарт за лютеницата. "Искаме следващият стандарт да е за лютеницата, защото това е национален продукт, хората го произвеждат по градове и села през есента", обяви вчера шефът на ведомството Йордан Войнов.

Успоредно със стандартите от аграрното ведомство не спират да се упражняват и с цените. "Цените полудяха! Няма как изкупната цена на живото агнешко да е около 5-6 лв., а да се предлага по 15 лв. на пазара", обяви през уикенда аграрният министър Мирослав Найденов, разтревожен за софрата на българина по Великден.

Министърът призова българите да не купуват скъпите агнета. Преди седмица пък Найденов излезе с друг призив - българите да се обединяват на групи и общо да си купуват агне. Агроминистърът обаче порица ниските цени на козунаците: "Не бих препоръчал да се купува козунак за 1 лев - той може и да не е опасен, но не е качествен".


ЗАЩИТА

Финансовият министър Симеон Дянков обяви, че ведомството му готви национална и регионална стратегия за развитие на земеделието съгласно тенденциите за поскъпване на храните. Ще се затегне контролът на гръцката граница, откъдето влизат у нас необмитени стоки от азиатските страни, обяви вчера той. Целта била българският бизнес да бъде защитен от стоките с ниски цени, които заливат пазара и да стане основен износител на суровини.




Разминаване
Правителството написа програма за реформи, но... без реформи
Според опозицията плановете на ГЕРБ са твърде общи и амбициозни, според управляващите са напълно реалистични и изпълними
Наделина Анева

Още дълги години българите ще живеят като нормални европейци само в мечтите си. В момента нашият жизнен стандарт е повече от скромен - някъде около 44% от средния за Европейския съюз. А през 2020 г. трябва да сме се въздигнали до 60% от средното за ЕС равнище. Тази цел е заложена в Националната програма за реформи 2011-2015 г., одобрена току-що от правителството. С други думи, плановете за реформи, трасирани от кабинета "Борисов", няма да ни изведат на най-бързата писта на развитие и след две петилетки най-вероятно още ще си носим днешното потискащо клеймо - "най-бедната държава в ЕС".

Националната програма съдържа още няколко големи количествени и качествени цели - например живеещите в бедност да намалеят с 260 хил. души (пак към 2020 г.), повишаване на доверието към институциите, подобряване на бизнес климата и прочее.

Специално за периода до 2015 г. се предвижда икономиката да расте неотклонно, макар и с не особено впечатляващи темпове

Предвижда се в същия времеви хоризонт делът на инвестициите в БВП да се увеличава, достигайки 28%. Очаква се и производителността на труда да продължи да нараства с плавно забързване, а инфлацията да бъде забавена, пише в документа.

Правителството пък очаква три ефекта от приложението на програмата - да се повиши делът на разходите за научноизследователска и развойна дейност до 1.5% през 2020 г., да се постигне заетост от 76% за населението между 20 и 64 г., до 11% да падне делът на преждевременно напускащите училище и да се вдигне делът на завършващите висше образование.

Първата описана реформа в документа е пенсионната. Тя предвижда въвеждане на диференцирани осигурителни доходи за самоосигуряващите се лица на база облагаем доход, от 1 януари 2012 г. стажът за работещите при трета категория труд се увеличава с по 4 месеца на всяка календарна година до достигане на 37 г. стаж за жените и 40 г. за мъжете през 2020 г.

Промени се предвиждат и в сферата на образованието и здравеопазването, както и за намаляване на административната регулация, но те са по-скоро нахвърляни като идеи. Така например в здравеопазването се предвижда да се въведат "правила и методики за остойностяване и заплащане на медицинските дейности", както и да се развива електронното здравеопазване.

Програмата обаче срещна основателни критики и от опозицията, и от сините

Основната и най-съществена от тях е, че това е програма за реформи, но... без реформи. "За нас по-скоро това е национална програма за целите на България. Тези цели многократно са цитирани, но много малко се говори за реформи. Единствената реформа, която е засегната обстойно, е пенсионната. Тя е разработена в детайли", заяви синият депутат Асен Агов. "Документът, образно казано, е един опит за петгодишен план за реформи и икономически растеж. Само че в него реформи липсват", смята и Алиосман Имамов от ДПС. "В програмата за реформи няма реформи, а набор от второстепенни действия, които сме щели да направим", коментира и Пламен Орешарски ("Коалиция за България").

Не така мисли представителят на ГЕРБ. "Всички реформи са добре разписани, но не случайно програмата е в НС. Там могат да се правят изменения и подобрения. Философията е положителна и това е пътят", аргументира се зам.-шефът на групата на ГЕРБ с ресор икономика Валентин Николов. Според него най-добре е разписана реформата за развитие на зелената енергетика, тази за образованието и развойната дейност. "Там са поставени целите, които са ни зададени от ЕС", уточни той.

Това, което депутатите от БСП, ДПС и "Синята коалиция" основателно забелязаха, е липсата на каквито и да е заявки за административна реформи, която пък е свързана с реформа в системата за усвояване на европари в следващия програмен период. Депутатите не харесаха и мерките, тъй като от тях не става ясно какво точно смята да прави властта в следващите години.

"Неизвестно защо здравеопазването е описано в раздела за ефективност на публичните разходи", чуди се Имамов. Според него на тази сфера трябва да се отдели специален раздел с ясно дефинирани цели и задачи, както и да се намери механизъм

да спре изтичането на бюджетни средства

В частта за здравеопазване е записано, че "с цел да се осигури финансово подпомагане на реформите в дългосрочен план за следващия програмен период ще се формира оперативна програма "Здравеопазване". Записано е и че ще има преструктуриране на болничния сектор, след което идват общи приказки, като например: "въведената през настоящата година национална здравна карта за лечебните заведения, които получават публични средства и средства от държавния бюджет, ще продължи да се развива и усъвършенства. Ще се приеме план и програма за внедряване на диагностично свързаните групи (ДСГ) като метод на заплащане и контрол върху работата на болниците". Повечето от предложените мерки се оказват вече изпълнени и дори са цитирани ПМС-та за тях.

Сходна е ситуацията и с образованието. Доста пожелателно звучи "подобряването на образователната система и повишаването на общото образователно равнище ще благоприятстват предлагането на труд и ще способстват за по-високи данъчни приходи в бъдеще". В програмата се казва, че една от целите й е създаване на конкурентна младеж, но няма обяснение как ще стане това. Депутатите са недоволни и от липсата на визия как да бъдат задържани у нас най-подготвените млади хора. "Промените във висшето образование трябва да са насочени най-вече към повишаване цената на труда на бъдещия специалист, но подобни заявки и намерения няма", твърди Имамов.

Изключително бодро звучи записаното обещание "до 2020 г. да постигнем повишаване на жизнения стандарт в страната до 60% от средното ниво в ЕС". Алиосман Имамов определи това като прекалено оптимистично, а Орешарски го нарече "вяра в светлото бъдеще" и "благопожелания, които не са подкрепени от действителни намерения и прогнози". "Абсолютно постижимо е, преди 4-5 г. в България БВП беше 25% от европейския, в момента е над 50% от ЕС", контрира Валентин Николов.

"Липсва обвързаност на прогнозите за повишаване на доходите със заетостта, а пък заетостта не е обвързана с темповете на растеж и инвестициите", репликира обаче Имамов. Той откри разминаване между тази програма и други национални програми

на правителството, както и с тригодишната прогноза за бюджета. "В програмата за реформи има една преоценка на прогнозите и занижаване на някои показатели", твърди депутатът от ДПС. Той е открил дори разминаване между приоритетите, записани в първата част на проекта, и националните цели, които са описани в последната му част. Според Имамов има подценяване на темповете на растеж, които би трябвало да се очакват, след като излезем от кризата. Пламен Орешарски обаче мисли обратното. "Не съм оптимист за средносрочен хоризонт за икономически растеж от 4%", казва той. Орешарски се чуди и на каква база правителството твърди, че след 2011 г. безработицата ще започне плавно да пада. "И на мен ми се иска да е така, но искам да видя факторите, които ще подобрят общата стопанска конюнктура в страната", заяви той.

Валентин Николов от ГЕРБ обаче вярва, че записаните темпове на икономически растеж от над 4% са реалистичният вариант. "При положение че няма форсмажорни обстоятелства, българската икономика трябва да се развива минимум два пъти по-бързо от европейската", смая публиката той.



Разнопосочните оценки на програмата в парламента са знак, че тя не задава възможно най-доброто развитие за България. За съжаление дебатите могат да се окажат формални, ако не доведат до реално редактиране и подобрение. А сроковете, в които документът трябва да бъде представен в Брюксел, ни притискат.


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница