18. Натупване на адиоактивни отлагания в животните
Изтегляне 69.98 Kb.
|
| 18. Натупване на адиоактивни отлагания в животните
РЕ постъпват в животинския организъм по два пътя - храносмилателен и дихателен. Храносмилателният път на постъпване има първостепенно значение. По този път в организма на животните постъпват основно йод-131, барий-140, цезий-137 и др. От кръвта те се разпределят в различни органи и тъкани на животното. Остеотропните РЕ/стронций/ се отлгат в костите. Цезият се депонира в мускулите, а йода- в щитовидната жлеза. Количеството на постъпилите в животните РЕ зависи от степента на замърсяване на пасищата. 19. Деконтаминиране на околната среда от радионуклиди Средства и методи, свързани със засяване, обработка на почвата, начин на складиране на зърнените растения: - подбор на почвите за засяване- трябва да се засяват тежките /чернозем/ и глинестите почви, които имат по-изразена способност да фиксират РЕ; върху силно замърсени почви трябва да се отглеждат технически култури; при средна степен на замърсяване- окопни и фуражни, а при ниска- житни растения и зеленчуци; - мелиоративни мероприятия и торене- растенията се развиват по-бързо и поемат по-малко РЕ; - силажирането и изсушаването на растенията водят до намаляване количеството на РЕ в тях; Средства и методи за деконтаминация на плодове и зеленччуци: - при повърхностно замърсяване се прилага механично почистване- измиване и обелване, с което се отстраняват до 50% от РЕ; плодовете и зеленчуците могат да престоят в разтвор на 1% солна киселина и 0,1% веро във вода за 60 мин., след което да се измият обилно; - при радиоактивно замърсяване на сърцевината на плодовете и зеленчуците основният метод за деконтаминация е варенето; снижаване до минимум количеството на РЕ се постига и чрез изсушаване и консервиране; Средства и методи за деконтаминация на месо: - осоляване и варене в присъствие на сол; - накисване във вода с 10% оцет за 24 часа, с последваща топлинна обработка; - преработка на месото в трайни продукти; Средства и методи за деконтаминация на мляко: - при домашни условия се извършва предварителна обработка на млякото с клиноптиолит; - преработка в трайни млечни продукти; - подкисляване на млякото с млечна киселина Най-опасните радиоизотопи Най-разпространените радиоизотопи след авария в АЕЦ или след ядрен взрив са йод131, стронций90 и цезий137. Периодът на полуразпад на йод131 е 8 дни. Затова той е опасен само в първите дни след ядрения взрив. За два месеца активността му в продуктите намалява 100 пъти. Излъчва бета- и гама-лъчи. Натрупва се главно в щитовидната жлеза. Йод131 изключително бързо преминава в млякото. Също така се натрупва в яйцата, спанака, пресните зеленчуци. За няколко дена тези зеленчуци трябва да се изключат от употреба, а през това време да се използва сухо мляко. Добитъкът не бива да пасе на открито. Допълнителна защита на населението се създава с йодна профилактика - добавя се йод в организма /с калиев йодид/ който блокира преминаването на йод131 в щитовидната жлеза. Радионуклидите, които са опасни за продължително време, са продуктите на делене на урана - цезий137 и стронций90. Цезий137 е с период на полуразпад 30 години. Той и дъщерните му продукти излъчват бета- и гама-лъчи. Всмуква се лесно в червата и свободно циркулира в целия организъм, като облъчва еднакво всички тъкани. Най-опасният от трите изотопа е стронций90, който има период на полуразпад 28 години. Той преминава по-дълъг и сложен път в различни продукти от растителен и животински произход. Задържа се в храни, богати на калций - мляко и млечни продук ти, зеленчуци, зърнени храни. Едновременно с това той е в конкурентни взаимоотношения с калция - колкото повече калций има в организма, толкова по-малко се задържа стронций 90 в него. Затова се прак тикува пръскане с гасена вар /5т/ха/, за да се намали заразяването на пасища. Калций може да се добавя и в кърмата на домашните животни. Главен начин за предпазване на малките деца е обеззаразяване на млякото с йонообменен процес. Стронций90 излъчва беталъчи. Той се натрупва в коститие, откъдето облъчва костния мозък и може да причини рак на кръвта и на костната тъкан. Разпространение на радиоактивните вещества по хранителните вериги В почвата поведението на радиоактивните вещества зависи от тяхната разтворимост. Неразтворимите остават в почвата. Разтворимите - йод131, цезий137, стронций90 - могат да преминат в подземните води или да се всмучат от растенията. В глинестите и черноземните почви цезият и стронцият по-трудно преминават в растенията, отколкото в песъчливите. Замърсяването на почвите с йод131 няма голямо значение тъй като бързо се разпада. Във водоемите радиоактивните вещества бързо се утаяват на дъното. Във водата остават малки количества, кои то обикновено не надвишават пределно допустимите норми. Дъното играе роля на ре зервоар за изотопи. От водните организми най-силно поглъща радиоактивни вещества планктонът. Чрез него се заразяват рибите, а от тях - и човекът. Растенията поглъщат радионуклиди с корените или с листата си. В тях най-много се натрупва цезий137. От домашните растения най-големи количества радионуклиди са открити в картофите, а от диворастящите - в гъбите Прибавянето на фосфорно-калиеви соли в почвата подтиска всмукването на цезий137 Всмукването на стронций90 се подтиска от прибавянето на калций. Замърсяването на растенията с йод131 е кратковременно - периодът на полуразпад е средно пет денонощия. Животните се заразяват с тревата по пасища, с въздуха и по други начини, напр. с почвата, когато изскубват тревата заедно с корените. Стронций90 се натрупва главно в костите и се изхвърля с урината и изпражненията. Йод131 се отделя с млякото. Даването на 2 г стабилен йод за денонощие намалява два пъти йод 131 в млякото. Цезий 137 се разпределя в целия организм, но най-голямо значение има натрупването му в мускулите. 20. Обработка и начини за деконтаминиране на храни Предпазването на хранителните продукти от отлагане и полепване на радиоактивни частици се осъществява с механична защита - съхраняване в закрити помещения /мазета, килери/ и в затворени съдове. Готвенето и храненето се извършват на закрито. Ако е имало продукти на открито по време на радиоактивно отлагане, горният им слой се отстранява. Брашно в чували, например, се намокря така, че водата да попие няколко сантиметра в брашното. След като изсъхне, получената кора се отстранява и изхвърля. Трябва да се внимава да не се внесе в жилището радиоактивен прах. При влизане обувките трябва да се избърсват върху влажна изтривалка, връхните дрехи - да се събличат. Помещенията не бива да се проветряват дълго време и при вятър. За да не се допусне проникване на радиоактивни вещества в растенията и животните, се извършват редица мероприятия в селското стопанство. Чрез дълбока оран отла ганията се прехвърлят в долните слоеве на почвата. Внасят се естествени и изкус твени торове и гасена вар. Върху най-силно замърсените почви се засяват техни чески култури, а върху средно замърсените - фуражни. Трябва да се има предвид, че черноземните и глинестите почви задържат по-силно радиоактивните вещества и по-трудно ги отдават на растенията. Затова тези почви ги предпочитат за засяване на житни и други култури. Животните не бива да пасат на открито. Прозорците и вратите на помещенията се уплътняват. Почистването става след овлажняване. Изхранването се извършва с фуражи, съхранявани на закрито - предимно концентрирани и груби. Ако се наложи хранене със замразени фуражи, то горният им слой се отстранява. Предпочитат се смески от замърсени и незамър сени фуражи, така че дневната дажба да не съдържа и да не надвишава определно допустимите норми радиоактивни вещества. Осигуряват се по-големи количества минерални съставки, особено калций - калиев фосфат, клиноптилолит, глина. Телетата, яретата и агнетата трябва да се хранят с млекозаместители. Обеззаразяване на хранителни продукти Обеззаразяването на хранителни продук ти цели извличането на радиоактивни веще ства тях. При повърхностно замърсяване това се постига с измиване и обелване, а при проникване на радионуклиди в продуктите - чрез изкисване и чрез варене. Обезвреждането на кратко живеещия изотоп йод 131 се извършва чрез преработка на млякото в трайни продукти - сирене, кашкавал. Консумацията им е позволена след около два месеца, когато радиойодът се разпада почти напълно. През това време се използува сухо мляко, произведено преди радиоактивното замърсяване.Приема се по една таблетка калиев йодин /по 0,125 г/ дневно, а за деца до две години - по 0,04 г дневно в продължение на една седмица. Повърхностно замърсени плодове и зелен чуци се измиват обилно с вода и се обелват, което намалява замърсяването наполовина. Вътрешно замърсените се киснат продължително време /около един час/ във вода с прибавяне на 0,1%-ов разтвор на "Веро" и 1%-ов разтвор на солна киселина а след това се измиват обилно с вода. Намаляване на радиоактивността се постига и чрез продължително варене в солена вода, след което булъонът се изхвърля. Избягва се употребата на зеле, магданоз и други зеленчуци, чийто листа поради формата си задържат повече радиоактивни вещества. Преработването в консерви и туршии също намалява замърсяването. Говеждото месо е по-слабо заразено от свинското и от овчето. Месото на животни отглеждани в планините, е по-силно замър сено от месото на животни, отглеждани в равнините, месото на дивите животни е по-замърсено от месото на домашните животни. Самото месо е замърсено с цезий137, а костите - със стронций-90. Преди обработката месото се обезкостява. След това се нарязва на късове и се вари в солена вода, при което се отделя до половината от радиоактивния цезий. Булъонът се изхвърля. Продължителното изкисване в 25%-ов солен разтвор и последващо сваряване намаляват с около 90% съдържащия се цезий. Овчето месо се кисне в 10%-ов разтвор на оцет едно денонощие или се вари два часа в оцетен разтвор. Птичето месо се бланшира в 10%-ов оцетен разтвор. При преработка в местни изделия месото се кисне продължително време /24 часа/ в солен разтвор /8 г готварска сол на литър вода/. Млякото може значително да се очисти от цезий 137 и стронций 90 като се смеси с клиноптилолит /минерал, който се добавя към храната на добитъка/ или като се прекара през колонка, запълнена с препарата. Рибата натрупва в себе си цезий137 и стронций 90 изключително силно, особено хищните риби. След прекратяване на замърсяването цезият бързо се извежда от нея и рибата може да се използува за храна. Стронцият се извежда бавно, но той се натрупва главно в люспите и костите, и поради това е опасен само при преработка на рибата в костно брашно. Предпазване на водата от радиоактивно замърсяване В застоялите водоеми радиоактивните отлагания се утаяват за няколко дена, а реките се очистват още по-бързо. Временно увеличаване на радиоактивността може да настъпи след дъжд от води, отмили от почва радиоактивни вещества. В градове с централно водоснабдяване, разполагащи с пречиствателни станции, водата е най-чиста, тъй като филтрите задържат радиоактивните частици. Употребата на вода от посочените източници е практически безопасна, като е желателно в първите няколко дни да се пие бутилирана минерална вода или вода, съхранявана в закрити съдове. Сравнително по-лесно се замърсяват кладенците. За да се избегне това кладенецът се обгражда с еднометрова стена, затваря се с капаци и отгоре се поставя покрив. В кръг около два метра около кладенеца се настила глина с дебелина 20 см. Върху нея се поставя циментов пласт с лек наклон навън. В кръг около кладенеца се изкопава канавка за разлетите води. Водата може да бъде обеззаразена с коагуланти или с йонообменни смоли. Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 69.98 Kb. Сподели с приятели:
|