19. Архитектура на старата Широка лъка



Дата22.01.2019
Размер33.5 Kb.
#111305

19. Архитектура на старата Широка лъка


Старата Широка лъка е изградена в оригинален архитектурен стил. Проектанти и строители на къщите са широколъчани. Според арх. П. Славов, 1947 при проектирането на широколъшките къщи се забелязва влиянието на външната архитектура на италианската ренесансова школа, отразено в Широка лъка с по-изискана и систематично развита фасада. Причината за това е, че първите занаятчии в селото са били скотовъдци – “кехаи” и зидари – “дюлгери”. През зимните и пролетни месеци те са работили по Беломорието, а през лятото са се завръщали по родните си места. Условията и материалите, с които са разполагали за битовото строителство в Широка лъка, са се отразили в съдържанието и стила на архитектурата. Заплахата от поробителя е принудила строителите да правят приземието с дебели каменни зидове, в които има малки отвори и тежки, солидни врати, често обковани с желязо.

Недостигът на равни пространства в планината пък наложил иззидването на два, три етажа с еркерно надпуснати кьошкове, пейки и др., на двоен и троен гредоред.


В Широка лъка са построени едни от най-старите и хубави родопски къщи. По-голямата част от тях са реставрирани и представляват паметници на културата. Селото е обявено за архитектурен резерват. Най-стара е “синята къща”. Много интересни и стари са Калайджиийската къща, Згуровският конак, Учиковата, Богдановата, Григоровската, Паламарчовата, Кароската, Дичовата и много други къщи. В Згуровския конак се помещава историко-етнографският музей на селото, а в останалите реставрирани къщи и днес живеят наследниците на старите широколъчани.

Удивителни са старинните мостове построени в Широка лъка. Те са устояли на времето и стихиите през три столетия, без да помръднат от мястото, където са ги съградили широколъшките майстори.

Най-стари са двата моста: единият до черквата “Св. Богородица”, а другият близо до Згуроския конак. Двусводестия мост на стария път за Смолян, както и едносводестия мост до сегашното Музикално училище са построени по-късно, по времето на кметския мандат на заслужилия кмет на Широка лъка Васил Иванов (кметувал два мандата от 1885 до 1894 г.). Негова също е и инициативата за построяването на църквата “Св. Неделя” в с. Солища (Т. Бочуков, 1987). До 1891 г. жителите на с. Солища празнували празника “Св. Неделя” на открита поляна. В деня на празника през 1891 г. широколъшкият кмет Васил Иванов събрал първенците на с. Солища и им обяснил (Т. Бочуков, 1987), че с дарения и доброволен труд и те ще могат да си построят църква. За целта на поляната постлали халище и на него започнали да трупат, кой колкото може пари, като дарение. Пръв широколъшкия кмет Васил Иванов хвърлил на халището една златна турска лира.



Уникални са православните храмове, построени в Широка лъка: църквата “Св. Богородица 1834 г., църквата “Св. Никола” 1868 г., както и църквите в околните села – Върбово 1872 г., Стойките 1881 г., Солища 1892 г. и др. Многобройни са и параклисите украсяващи планинските върхове около Широка лъка и носещи имената на известни православни светии.

Манастирският комплекс “Св. Троица” в Гела има най-стара история. Тук са се извършвали християнски богослужения още през V – VI век, когато тракийското племе “беси” обитавало тези земи и вече било приело християнската вяра.

Младежите в Широка лъка в самото начало на XXI век построиха параклис “Св. Тодор” и показаха, че не са забравили заветите на дедите си.

Широколъшките дюлгери, както и всички родопски майстори строители са познавали и използвали тайния език на занаятчиите гурбетчии, наречен “мещерски език”. На този език те са говорили помежду си, когато са искали да си кажат нещо скришно, за да не бъдат разбрани от външни лица. Според Ст. Калайджиев (1947), тези тайни знаци са интересни не само във филологическо отношение, но и в историческо-културен план, защото ни дават представа за връзките на гурбетчиите с другите народности. Мещерският език се предавал поверително от лице на лице и то само на доверени хора от бранша, без да става достояние на други - даже и на домашните им. Както лекарите си говорят пред болния на латински език за да не ги разбере той, така и широколъшките зидари са използвали в чужбина – предимно в Турция и Гърция – своя таен език, за да си кажат нещо , което не е трябвало да знаят турци, гърци или други неосветени в тайната лица.

Ст. Калайджиев (1947) записал от водача на зидарските тайфи тогава Никола Гьочев Майора, както и от зидарите Меню Дрошев, Стою Карпов, Тасо Дилияндиньов някои думи от техния речник, който са използвали, когато работили в Енидже и на остров Тасос. Ето как изглеждат някои от тях:

ан-едно; буфела-господар, чорбаджия; ветам-ходя; гахта-сирене; дин-пет; екрам-пека; жолю-вълк; зеган-шестдесет; йонай-сечи; кинис-данък; лесина-клони; мещра-майстор; нуска-жена; оборнат-баница; печон-хлеб; райчу-слънце; стиф-зид; траж-бръснене; ушату-магаре; фута-престилка; хета-наметал; цифутка-въшка; чочо-месо; штица-дъска; щеза-пътека; юну-младост; ятам-вземам и др.

Ето и някои изречения на “мещерски език”, които изглеждат така (Калайджиев, 1947):



На буфелана нускана спуснала бреки, жа таижи хубаво – Жената на чорбаджията е охранена, ще ни храни добре;

Нускана не таижи хубаво, лю палажма вари – Чорбаджийката не храни добре, вари само рядка каша;

Буфелата свети – Чорбаджията наблюдава как работим;

Райчу нарами кепяна и зигна веки – Слънцето започна да преваля вече;

Колко кучета те лаят? - А бе дин кучета ма лаят, ам ан умре, тачи и друго сай написало.



Каква надница взимаш? – А бе, взимам пет лева, но еди лев ми намале и още един искат да ми намалеят.
Такава е била Широка лъка през вековете – просветно, културно, фолклорно и музикално огнище в Централните Родопи, извор на вяра, духовност и българщина, център на родолюбци, устояли на много бури, съхранили за поколенията най-ценното – земята, където сме се родили и създали, и развили родната духовност и култура, без която нямаше да бъдем българи!
Каталог: fr
fr -> Робърт а. Поуел т р и л о г и я п о с в е т е н а н а е д н а з в е з д н а н о в а м ъ д р о с т з а звездите /астрософия/ херметична астрология том І към една нова звездна мъдрост астрология и реинкарнация изготвил
fr -> Тетра библос и л и
fr -> Memory stirred, but he turned his head, shyingaway from it
fr -> Ангел Бонов Митове и легенди за съзвездията Съдържание: Предговор 3 Съзвездията и техните имена 4
fr -> Отчет за касовото изпълнение на бюджета За периода 01. 01. 2010 г. 31. 12. 2010 г
fr -> Книга първа мойсей мисията на израел монотеистичната традиция и патриарсите на пустинята
fr -> 16. Видни широколъчани след Освобождението
fr -> Учителя методи Константинов Боян Боев Мария Тодорова Борис Николов съдържание
fr -> Захир паулу Коелю посвещение
fr -> 4. Национално училище за фолклорни изкуства (Средно музикално училище) в Широка лъка


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница