19 август 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

сравними с края на 2005 г. 9 банки са оскъпили левовите си заеми през юли. Седем са повишили лихвите, две са променили някои такси. Усло­вията по еврови заеми са променили осем трезора. Шест вдигат лихви, две - такси. Задава се гореща есен за

банковия сектор, прогнозират ек­спертите на специализираната кон­султантска компания. Причината е, че цените на заемите достигнаха до­статъчно високи нива, за да възпрат мераклиите за кредит.


19.08.2008 г., с. 5
Снимка на две колони - От вчера 4 кубинчета гостуват в ремонтирания хотел „Лонгоз" в курорта Камчия. Това лято там са почивали 1200 учени­ци и студенти от Москва


19.08.2008 г., с. 10
Екозащитници против горски заменки в Говедарци
Държавната агенция по горите (ДАГ) е разпореди­ла заменки на 3000 дка държавни горски имоти на фирми на бизнесмена Хри­сто Ковачки за изгражда­нето на проектирания ски курорт „Искровете - Гове­дарци - Мальовица", съоб­щиха вчера от екоорганизацията „Да остане приро­да в България". Върху държавните гор­ски терени, които са заме­нени без търг или конкурс, щели да бъдат градени ски писти, лифтове и хотелски комплекси в землището около село Говедарци на границата на Национал­ния парк „Рила", твърдят екозащитниците, чиято информация е от Агенция­та по вписванията и карта­та на възстановената соб­ственост от 2005 и 2008 г. ДАГ няма как да твърди, че не е знаела какви гори заменя, защото е разпоре­дила създаването на нови имоти с ясна характеристика на писти и лифтове в държавния горски фонд, твърдят от организациите, фирмите, получили от държавните гори, са „Ел Ем импекс", „Трейд 2004" и „Агросим", регистрацията им ясно показвала, че са свързани с Христо Ковач­ки. Чрез замени тези фир­ми са придобили и съще­ствуващи писти на Мальо­вица и над Говедарци, твърдят от екоорганизацията.


19.08.2008 г., с. 10
Сървайвър без вода в Еленския Балкан
Жители и гости на Елен­ския Балкан са принудени да оцеляват като в „Сървай­вър". Тежките условия се дължат на системни аварии по остарялата ВиК мрежа в планинския район. Дни наред цели села са без вода. Миналата седми­ца се спукала корозирала тръба близо до каптажа край село Ребревци. Заради повредата пре­съхнали чешмите в селата Шилковци, Гърдевци, Ре­бревци и Баевци с общо около 500 души. В бедстве­но положение се оказали съдържателите на семеен хотел и 6-7 къщи за гости.

„Вече 5 дни тънем в мизе­рия. Имам хотелче и наско­ро посрещнах група от 20 гости от Германия. Имотът ми е само на 100 м от язовир „Йовковци", който захранва Велико Търново и десетки села с питейна вода, а ние сме на сухо. Как да обясня на чужденците, четовае че­ста практика у нас през XXI век?", гневи се Станимир Денчев от село Шилковци. „Теренът е труден, а водо­проводите са стари. Хората работят денонощно", обяс­ни шефът на ВиК „Йовковци" Никола Русев.

Масово недоволство сре­щу обслужването от енер­гото на ЧЕЗ избухна във Враца. На открит форум в града само за 32 часа бяха събрани 238 протеста на граждани срещу действия на компанията. Две трети от хората се обявяват сре­щу 3-месечното отчитане на тока, а около една пета обвиняват държавата, че се е превърнала в „безраз­личен наблюдател на енергийния тормоз".

Ръководството на общи­на Враца, областното пред­ставителство на Камарата на строителите, ВиК, Ре­гионалната занаятчийска камара, Търговско-промишлената палата, КНСБ и КТ „Подкрепа" приеха про­тестно писмо до висшите държавни институции у нас и посолството на Чешката република. Документът по­сочва, че „ЧЕЗ Електро България" не се съобразя­ва с потребностите на инвеститорите в региона, липс­ва стратегия за изгражда­не на нова преносна мрежа и за подмяната на старата.

Абонатите са подложени на нерегламентирани спирания на тока без преду­преждение. Има и необезопасени съоръжения, дове­ли до повреди в електроу­редите на домакинства. В писмото се изброяват де­сетки примери за нанесени от ЧЕЗ щети, които фирма­та отказва да покрие.

Водените досега разговори с монополиста не са довели до положителен ре­зултат. Затова бизнесът настоява за незабавна про­верка от Агенцията за следприватизационен контрол. Потребители заплашиха, че ще спрат авансовите плащания при тримесечно­то отчитане. „Ако не се взе­мат бързо коригиращи мер­ки, ще използваме всички позволени от закона мерки за протести срещу ЧЕЗ", заяви кметът на общината Тотю Младенов.


19.08.2008 г., с. 11
9 банки вдигат лихвите по левовите заеми през юли, 8 вече дават по-скъп борч в евро
Жилищните кредити -с рекордно поскъпване
Жилищните кредити в страната поскъпнаха ре­кордно през юли и достиг­наха нивата от края на 2005 г. Това сочат послед­ните данни за индекса на консултантската компа­ния „Моите пари". За юли стойността му за борчове в лева е 9,30%.

Високите нива са заради масова вълна от вдигане на лихви, която залива финансовата система през юли. Само през миналия месец 9 банки са оскъпили заемите си. Седем са пови­шили лихвите, две са про­менили някои такси, което също се е отразило върху цената на кредитите, отчи­тат експертите. Средното увеличение е около 0,5 процентни пунк­та, има банки обаче, чиито кредити са поскъпнали и с 1 процентен пункт.

При таксите една банка увеличава таксата за ус­вояване и управление на кредита, а другата - такса­та за разглеждане на доку­менти. Тя вече е 20 евро, което е двойно повече от досега. На всичко отгоре през юли няма нито един трезор, който да е предло­жил промоция на кредитен продукт. Аналогично поскъпват и жилищните борчове в евро. Там условията си променят осем банки, кое­то вдига индекса до 8,16% -исторически максимум от съществуването му. Шест от трезорите вди­гат лихви, останалите две -такси. Както и при левове­те никой не предлага про­моции.

Според „Моите пари" за първи път толкова финан­сови институции променят условията си в рамките на месец. Изводът е, че кри­зата на финансовите паза­ри очевидно се задълбоча­ва и свободният ресурс не­прекъснато поскъпва. Задава се гореща есен за банковия сектор, прогнози­рат експертите на специа­лизираната консултантска компания. Причината е, че цените на заемите достиг­наха достатъчно високи ни­ва, за да възпрат мераклии­те от теглене на кредит.

Най-вероятно това няма да се хареса на финансови­те институции и те ще пред­приемат офанзива за наби­ране на нови борчлии. Ра­мо на този процес ще даде и засилената конкуренция между тях, смятат от „Мои­те пари".


19.08.2008 г., с. 12-13
С инж. ОЛЕГ ПОПОВ, депутат от „Коалиция за България” и член на Висшия партиен съвет на БСП, разговаря Румяна Пенкова
Премиерът не знае истината за горите
Половината дървесина се краде
Олег Попов (54 г.) е инженер по горено стопанство. Преди да влезе в 40-ото НС е бил директор на гореното стопан­ство в Ихтиман, което в периода 1994-1997 г. е сред най-добрите. След 1989 г. 5 пъти е уволняван по политически причини и е връ­щан от съда.
- Премиерът Сергей Станишев създаде Държавна агенция по горите (ДАГ), подновен бе и горският закон. Но това не спря не­гативните оценки за сек­тора. Какво става, г-н Попов?

- Най-големият проблем в горите ще се окаже законът, който не създаде условия за реформа. Питате кой е пи­сал закона и защо е калпав. Не знам кой го е писал. Но в ДАГ имитират дейност и си­мулират работа от чиста не­компетентност. Там има хо­ра със съмнителна репута­ция. Премиерът, който е и председател на нашата партия, правилно формули­ра задачата за реформа. Тя се приема и подкрепя и от цялата колегия. Всички искаха да се преструктури­ра горскостопанския сектор и да се създаде самостоя­телно ведомство. С изклю­чение на това първо дей­ствие - създаването на ДАГ, което изцяло е заслуга на премиера, всичко останало, което последва, е погреш­но. А през последната годи­на бяха сътворени направо фатални политически гре­шки, за които БСП ще носи отговорност.

- Хора от „Позитано" са опорочили идеята на председателя на БСП? Толкова некомпетентни ли са авторите на закона и управленците в горите?

- Да. За съжаление. Имам достатъчно аргументи, за да кажа дори това, че премие­рът не получава реална ин­формация за отрасъла.

- Някой си позволява да заблуждава Станишев?

- Вероятно е точно така. Защото законът изобщо не решава основните въпроси, които премиерът постави. Законът бе внесен не от кабинета, а от група депутати Същото стана и със Закона за лова, за който оценката на Съвета по законодател­ство в НС е убийствено отри­цателна. В него няма стра­тегия за развитие на ловно­то стопанство. Също както и в Закона за горите. Моето убеждение е, че това са бомби със закъснител, кои­то се залагат умишлено.

- Кои са „бомбите"?

- Същността на реформа­та бе в това държавните гор­ски и ловни стопанства да се занимават със стопанска дейност. Но в Закона за го­рите изразът „стопанска дейност" не съществува, просто го няма в предмета на дейност на новите дър­жавни предприятия, в как­вито се преобразуваха лес­ничействата и дивечовъдните станции.

- Искате дефиниция?

- Точно така. В моята дъл­гогодишна практика, а и от информацията, която имам сега като депутат, съм уста­новил, че в различните те­риториални структури и до­ри в системата на НАП не се дефинира еднозначно точ­но какво е стопанска дей­ност. Аз например смятам, че лесокултурната работа е стопанска дейност, че зале­сяването е незавършено производство, чийто резул­тат идва след 50-100 г. Но в някои региони не я приемат така и я субсидират.

Измененията в закона не отделиха контролната от стопанската дейност и вод­ят отрасъла към фалит. Не са приети и всички подзаконови документи, а според експерти от ДАГ работните им проекти са на изключи­телно ниско ниво и не осигу­ряват печеливша стопанска дейност, нито ефективен контрол и охрана в горите.

- Защо държавата тряб­ва да охранява без пари и частните гори?

- Многократно обсъждах­ме кой, как, кога и на каква цена трябва да осигурява

охраната. В закона бе запи­сано, че ДАГ се грижи само за държавните гори. Депу­тати от опозицията настоя­ваха ДАГ да охранява и частните, които са 23% от горската площ. Така от 30 млн. лв., които се отделят годишно за охрана, към 8-9 млн. ще отиват за недър­жавния фонд. Излиза, че държавата хем плаща, хем ще носи негативи и обвине­ния от частни горовладелци и от общини,че не охранява ефективно. От Сдружение­то на общините имаха кон­кретни предложения, сред които и да поемат отговорността по охраната. Но нито едно не бе прието. Вместо да се обмисли най-добрият вариант, само бе задраска­на думата „държавни". И за ДАГ остана задължението безвъзмездно да охранява частните гори, което е пъ­лен абсурд.

- Има ли средства за за­лесяване?

- Не. За т.г. са залесени към 28 000 дка при план 40 000 и реална необходимост от 150 000 декара.

- Горските и ловните стопанства са вече дър­жавни предприятия, носа с различни икономически възможности. Оправят ли се?

- Изобщо не се оправят и едва покриват издръжката си. Дано да не съм лош про­рок, но през есента очаквам сериозна икономическа криза. Бъдете сигурни, че 90% от новите 150 държав­ни предприятия - сред тях и някои от тези, за които ка­захте, че са с по-големи възможности за дърводобив, ще се наложи да бъдат суб­сидирани от държавата. Разходите на почти всички превишават приходите. И ако в края на годината не бъдат финансирани от бю­джета, ги чака финансова катастрофа.

- Но в закона пише, че не може да бъдат обявявани в несъстоятелност?

- Сто пъти съм повдигал въпроса, че създаваме 150 държавни фирми със закон, който не е обсъждан нито в икономическата, нито в правната комисия на НС. Остана само между стените на Комисията по земеделие и гори. Още през януари на заседание на Съвета по аг­рарна политика на БСП пои­сках председателят на ДАГ да представи икономически анализ, преди да се приеме законът. Но и до ден днешен анализ няма. Сега се проце­дира по същия начин с лов­ния закон, в който има много правни несъвършенства и дори противо­конституцион­ни текстове. Престъпление е да създаваш 150 държавни

предприятия върху 34% от територията на България, без да знаеш икономически на какво стъпваш.

- Къде отиват парите от горите, г-н Попов?

- Корупцията и кражбите в системата са достигнали взривоопасни нива, казвам го най-отговорно. Продъл­жава да се продава дърве­сина от сечища - на корен, и то на безценица. Много фир­ми с безброй нарушения в регионите на София, Плов­див, Ст. Загора, Варна, Кю­стендил, Пазарджик и дру­гаде с години не изпълняват договорите за дърводобив,

но никой не ги гони от гора­та. Продължава и незакон­но отдаване на печеливши дейности на „специални" фирми.

- В предизборната про­грама на БСП пише, че бракониери крадат 1 млн. кубика годишно. Дърве­ната мафия явно работи много здраво?

- Незаконната сеч е много повече, има данни, че 50% от добитата дървесина се краде. Никой не чете от­четите, а те са ясни. Законно добиваната дървесина на­малява ежегодно: от 4,5 млн. куб. м през 2004 г. пада до 3,7 млн. за м.г., при раз­чет 5 млн. кубика. Кра­дат се най-малко 2,5 млн. годиш­но. По отчет дървата за огрев на на­селението са към 600 000 куб. м, но са най-малко 2 млн.

- А на каква цена се про­дава дървесината?

- От 4,7 млн. куб. м добив от държавните гори по раз­чет трябва да се получат 93 млн. лв. Или средната цена на кубик е 19,70 лв., за м.г. е била 31 лв. Докато всичко не се сложи на пазарен принцип, горският сектор ще потъва все по-дълбоко към дъното. Нашата дървесина се продава 7-8 пъти по-евтино от австрийската, въ­преки че е с по-добри качества. Сръбската е 4 пъти по-скъпа от нашата. Е, кажете ми откъде ще дойдат икономическите резултати,кога и при какви обстоятелства държавата може да печели от горите?!

- Най-големите сканда­ли обаче са около заменките и твърденията, че са свързани с корупция?

- В твърденията има много голяма доза истина. Въпре­ки обясненията на предсе­дателя на ДАГ Юруков, че държавата печелела, заме­ните са в противоречие с чл. 1, ал. 2 от Закона за горите. Трябва да е ясно, че това не е лесовъдска замяна, а е за­мяна на територии, които променят предназначение­то си. Да си помислим дали това няма връзка и с националната сигурност. За м.г. са заменени 6461 дка и със 120 заповеди на Юруков са изключени от фонда 2922 дка. За 2006 г. заменките са 3113 дка, от тях са изключе­ни 1159 дка с 65 заповеди. За т.г. заменките ще ударят рекорда.

- Пред кого се отчита шефът на ДАГ освен пред кумеца си Калинов? От МС кой отговаря за това, което става в горите?

- Съмнявам се, че на вице­премиера Ивайло Калфин му остава време и за горско­то и ловното стопанство. По­не аз не съм запознат с кон­трола върху ДАГ. Но в аген­цията има демонстративно бездействие срещу сигна­лите и реалната корупция. В ДАГ не реагират дори на проверени и доказани пре­стъпления на горски служи­тели, на директори на регионални дирекции, на гор­ски и ловни стопанства. Прикриват се. При мен като депутат има десетки сигна­ли и факти за корупция в системата. Информирал съм и ръководството на ДАГ, но всичко остава без по­следствия.

- Лесно, забавно или твърде банално е да во­диш сутрешен блок през лятото?

Калиман Мечкаров: Лично на мен ми е по-лес­но.

Михаил Дюзев: Хубаво­то на лятната програма е, че е по-дълга. Изисквания­та за това време на година­та обаче включват повече музика и повече свежи те­ми.

- Как станахте ефирна двойка?

М. Д.: Ние сме си двойка още от миналото лято (смее се) по предложение на програмния директор на „Дарик" Константин Въл­ков. Идеята на сутрешния блок е да бъде много раздвижен, да има много гласове.

К. М. А и двама мъже во­дещи май не се срещат много често като комбина­ция в радиоефира. Обикно­вено влизаме заедно в сту­диото с колегата от спорт­ния отдел Иво Райчев. И та­ка се събираме мъже от 3 поколения.

М. Д. Винаги се опитваме да представяме нещата „зад кулисите", например, как колега е звънял цял ден по телефона на някого, за да получи информация... На хората винаги им е инте­ресно да разберат нещата от редакционната кухня.

- Не ви ли омръзва да говорите такива... глупо­сти?

К. М.: Никога не влизаме на предаване със сцена­рий.

М. Д.: Най-честото обви­нение е, че сутрешният блок много олекотява не­щата и ги опростява. Но аз мисля, че целта на една ме­дия е на достъпен и разби­раем език да обяснява на хората какво се случва. И поради тази причина няма смисъл от предварително написани думи.

К. М.: Разбира се, има планирани рамки, в които се движим. Но не се угова­ряме - аз да кажа това, той онова... Още повече, че ед­но от най-трудните неща за мен е, когато се говори по сериозна тема, да се вкара нещо смешно. Хем е труд­но, хем веднага ще привле­чеш слуха. После пак ста­ваме сериозни.

М. Д.: Да, важно е да да­деш конкретен пример. Ако говорим за федерация „Ме­талици", няма начин да не се попитаме дали слушат „Металика".

К. М.: Или че в Кремиков­ци не мирише на метал, а на Митал.

- Не се ли обаждат въз­мутени слушатели?

М. Д.: Получавали сме и такива упреци. Но повече­то отзиви са положителни.

- Явно никога не ви е скучно.

М. Д.: Когато си на ефир, няма как да ти е скучно.

К. М.: През повечето вре­ме аз съм икономически ре­портер. Ходя на прескон­ференции, случвало се е да попадам и на скучни.

М. Д.: Задрямвал ли си на пресконференции?

К. М.: Само след тежки нощи.

- Вярно ли е, че ходите на дискотека до 6 ч су­тринта, а в 7 ч излизате в ефир?

В един глас: Да, вярно е.

К. М.: На мен ми се случ­ва по-често, защото съм по-млад. Дремвам в таксито по пътя за работа. И след това винаги се мобилизираш.

М. Д.: Всъщност, аз по правило ставам в 4 ч, пъту­вам от Костинброд.

К. М.: Аз съм по-голям щастливец - към 4,30-5 ч.

- С колко кафета се съ­буждате?

М. Д.: Калиман не пие ка­фе. На мен ми се събират около 10 чашки.

- За колко време опра­вяте леглата си?

И двамата: Не го опра­вям.

- И след това ви чакат 5 часа, когато трябва да сте на нокти, да реагирате бързо. Как тренирате? Мишо е ходил в казарма, но Калимане, ти май не си...

К. М.: Явно ми е вродено.

М. Д.: Не си увреден от казармата.

К. М.: То, всъщност в „Да­рик" си е цяла казарма - ве­че трета година карам тук.

М. Д.: Всичките ми прия­тели се чудят: „Как може да говориш глупости по ра­диото и за това да ти пла­щат?".

К. М.: Моите пък казват: „Само журналистите в ра­диото и още една друга професия си изкарват па­рите с устата".

- Следите ли конкурен­тите?

М. Д.: „Дарик" няма кон­куренция (Смее се).

К. М.: Другите радиа са форматни, ние поднасяме различни теми.

М. Д.: А телевизиите... Не може да будиш хората с тежка политика.

- В сутрешния блок имате рубрика за стран­ните имена, на която Ка­лиман е водещ. А ти на кого си кръстен?

К. М.: На фамилията на дядо ми по майчина линия, той се е казвал Желязко Калиманов. А презимето е от баща ми, който се казва Найден Мечкаров.

- Това ли е най-странно­то име, на което си попа­дал с малката Лина, с коя­то си партнирате в рубри­ката?

-К. М.: Те са толкова мно­го. Как ти звучи Винету Келшев или Беатриче Шестакова? Ами Прошко Прошков, кметът на община „Лозенец" в София, който се оказа мно­го интелигентен човек? Ами Факьо Факов? Издирваме ги по телефонния указател, но е доста сложно.

Едно от последните имена, за които говорихме в тази рубрика, беше на от­бора БАТЕ (Борисов), с който „Левски" игра в сряда. Направихме сравнения с Батето, Батков, Бойко Борисов.

- А когато се обадиш на човек с интересно име, той как реагира? Имат ли чувство за хумор хора, кои­то са с двузначни фамилии?

К. М.: Да. Голямата част от хората реагират добре, става им приятно, че някой се е поинтересувал от тях. Така се случва, че говоря със съпругите на заподозрените с чудати имена. Наско­ро издирвах Ташо Мераков. Звъннах на домашния им телефон, вдигна жена му. Тя много се зарадва. Когато се обадих вече и на г-н Ташо Мераков, той съвсем делово ми отвърна: „Не виждам нищо нестандартно в моето име". Абе, по­здравявам всички хора със странни имена. С колкото от тях си говорих, се уверих, че е вярно това, че не името прави човека, а обратното.

- Мишо, знам, че обикновено пое­маш шефството над стажантите... Как разбираш дали става за радио?

М. Д.: Уважавам умните хора. онези, които имат желание. Най-важното е да си любопитен. Не съм голям ментор, но когато усетя, че човек има искрица, да­вам път.

- А извън студиото приятели ли сте?

Двамата в един глас: Да.

- Знам, че сте все още ергени.

К. М: Нямам сериозна приятелка, но аз съм още млад. Мисля, че Мишо тряб­ва да го женим скоро.

М. Д.: Ставам съвсем скоро на 33 години. Аз също нямам сериозна прия­телка, но това не ми пречи да имам много приятелки. Но с този график на работа е много трудно да имаш сериоз­на връзка. Всъщност, това ми е добро оправдание, не мисля да се женя скоро.

К. М.: Пак се измъкна с графика. На­против, той следобед е свободен.

М. Д.: За една връзка трябва повече време, не само следобедите.

К. М.: Да, но съм забелязал следобед в кафетата пред ,Дарик" как се заигра­ва със сервитьорките.

- Излизате ли на мъжки вечери за­едно?

К. М.: Да, него го харесват повече жените, но аз съм по-активен. М. Д.: И имаш повече успех.

- Мишо, смяташ ли, че приличаш на Митко Бербатов?

М. Д.: Да, макар че не знам защо всички решават, че това е така.

К. М.: Истината е, че Димитър Берба­тов прилича на Мишо, защото той е

по-голям с 6 години от футболиста.

- А ти, Калимане, на кого прили­чаш?

К. М.: На Боримечката от „Под игото" (гордо показва мускули).

М. Д.: Не, повече на цар Калиман I. Някак имаш царствена стойка.

- Какво е лукс за вас? М.Д.: Да се наспивам добре.

К. М.: Луксът е различно понятие за всеки. Преди време за мен беше лукс да имам кола, но сега си имам.

- А какво е класика в жанра? К. М.: Красотата.

М. Д.: Блондинките. К. М.: Макар че ти си падаш по брю­нетки.

- Почивка в България или в чужби­на?

К. М.: Не мога да разбера модната мания да се ходи на почивка в Гърция, тук има много приятни дестинации. Ве­роятно се прави от чисто финансова причина.

М. Д.: И заради по-добро обслужва­не. Обичам да пътувам много. Колко неща не съм видял в България! Ето, никога не съм ходил в Банско.

К. М.: Много го застроиха този град, да знаеш. Но това не е нищо, една моя много добра приятелка не е ходила в Копривщица.

М. Д.: Ето удобен повод да я заведеш.
Снимка на три колони - Калиман Мечкаров и Михаил Дюзев са забавен сутрешен тандем в ефира на „Дарик", който за кратко време си спечели стотици почитатели. Непринудените им разговори често веселят слушателите.