19 август 2013 Начало: Изгрев Слънце 30 ч.)



страница1/2
Дата19.07.2018
Размер358.94 Kb.
  1   2
19 август 2013 

Начало: Изгрев Слънце (6.30 ч.)

  1. Химни на Слънцето

Будя. Изгрява моето Слънце

във моята душа.

Да се слави Името Божие!

Будиш. Изгрява Божието Слънце

в мен, във сърцето.

Да дойде Царството Божие!

Буди. Изгрява Слънцето на моя дух.

Да бъде Волята Божия!

Будим. Изгрява Слънцето

на нашите ангели.

Да се въдвори Царството на Отца Нашего на светлините!

Будите. Изгрява Слънцето на Великия Господ на мира във нашите души.

Да обнови нашата душа със Своята сила!

Будят. Изгрява Слънцето на всички слънца на нашите духове.

Да ни даде Господ живот, здраве и свобода!


2. Новото битие - Ден втори

И рече Бог:


„Да бъде простор сред водите!“
И направи Бог простора, и раздели Бог
водата над простора от водата под простора.
И стана така.
И нарече Бог простора небе.
И стана вечер, и стана утро, Втори ден. 


3. Добрата молитва

Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, Който си ни подарил живот и здраве да Ти се радваме, молим Ти се, изпроводи ни Духа Си да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление.


Научи ни да правим Твоята Воля, да осветяваме Твоето Име и да Те славословим винаги.
Осветявай духа ни, просвещавай сърцата ни и ума ни, да пазим Твоите заповеди и повеления.
Вдъхвай в нас с присъствието Си чистите Си мисли и ни упътвай да Ти служим с радост.
Живота ни, който посвещаваме на Тебе, за доброто на нашите братя и ближни, Ти благославяй.
Помагай ни и ни съдействай да растем във всяко познание и мъдрост, да се учим от Твоето Слово и да пребъдваме в Твоята Истина.
Ръководи ни във всичко, което мислим и вършим за Твоето Име, да е за успеха на Царството Ти на Земята.
Храни душите ни с Небесния Си хляб и укрепявай ни със силата Си, да успяваме в живота си.
Като ни даваш всичките Твои благословения, приложи и Любовта Си да ни е вечен закон. Защото на Тебе принадлежи Царството, Силата и Славата завинаги.


4. Прочит от Евангелията:

- Матей 5:43-48

43 Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си".

44 Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;

45 за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.

46 Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?

47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?

48 И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.

- Марк 4: 14-20

14 Сеячът сее словото.

15 А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.

16 Също и посяното на канаристите места са тия които, като чуват словото, веднага с радост го приемат;

17 нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.

18 Посяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;

19 а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.

18 Посяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;

19 а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.

20 А посяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.

- Лука 14:7-11

7 затова нито счетох себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.

8 Защото и аз съм човек поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди; и той отива; и на друг: Дойди; и дохожда; и на слугата си: Направи това; и го прави.

9 Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.

10 И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.

11 А скоро след това, Исус отиде в един град наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.


- Йоан 16:12-15

12 Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега.

13 А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща.

14 Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява.

15 Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето като взема, ще ви известява.



5. Беседата "Проветряване"

За кого се прави палат: за хората или за животните? За какво е създадена човешката глава: за светлината или за тъмнината? Защо е дошъл човек на Земята: да се учи или да благува? Хората са дошли на Земята да се учат, а въпреки това те търсят щастлив живот. Всички искат да живеят идеално, а завършват с разочарования. Всички искат да имат големи постижения, а в края на краищата или нищо не постигат, или малки постижения придобиват. Защо не успяват? Къде се крие причината за неуспеха на хората? – В самите тях. Те се отклоняват от пътя си и се карат за първи места. Всеки иска да бъде пръв, да заема първо място, всички да му се кланят. Той воюва, бори се с този, с онзи за първо място, докато един ден види, че борбата е била за нищо и за никакво – за кочината. Аз употребявам думата кочина в смисъл на живот, пълен с низши желания. Дали сте на първо, или на последно място, не е важно – все нож ви чака. Ако си войник на бойното поле, не е важно къде си – на първо или на последно място – все смърт те очаква. Като живеете и търсите идеални условия, в края на краищата оставате разочаровани, че не сте постигнали желанията си, че хората не се отнасят добре с вас, и т.н. Всички търсят правата си, но не ги намират. Защо? – Защото истинските постижения, както и добрата обхода, са резултат на вътрешни условия.

Следователно искате ли добра обхода от хората, първо приложете тази обхода към себе си. Преди да търсите правата си отвън, първо отдайте правото на своята душа. Ако във всеки човек виждате присъствието на Бога и му отдавате нужното внимание, вие сте на прав път. Обаче ако от човека като форма, като личност, очаквате своето щастие, вие сте на крив път. Коя майка е намерила щастието си в своите деца? Коя мома е намерила щастието си в своя възлюбен? Кой богаташ е намерил щастието си в парите? Кой учен е намерил щастието си в знанието? – Майката загубва децата си, а с това загубва и очакваното щастие. Възлюбената е изоставена от своя възлюбен, богатият изгубва богатството си, ученият изгубва знанието си. Кой каквото е придобил и на което е очаквал, може да го изгуби за един ден и да стане нещастен. След всичко това слушате, че всеки търси своето право. Какво право може да ви се даде? Има нещо, което човек може да постигне, но правото си – никога.

Какво можете да получите от мъглата, която ви заобикаля днес? – Нищо не можете да получите. Защо? – Защото мъглата взема, но нищо не дава. Ще кажете, че искате да постигнете идеалите си. Колкото можете да хванете мъглата, толкова ще постигнете идеалите си. Това не показва, че идеалите ви са непостижими или нереални. Реални са идеалите ви, но те бързо минават и заминават, не можете да ги следвате. Вие се държите за техните сенки, а сенките са далече от реалността. Ще кажете, че и сенките, и реалните неща са все от Бога дадени. Ако това е така, защо се карате? Божиите работи не произвеждат никакъв спор. Когато спорят, хората са далече от Истината, далече от Бога. След това ще кажете, че всичко произтича от Бога. За онзи, който разбира нещата, всичко е от Бога. За онзи, който не разбира нещата, нищо не е от Бога. За мъдреците няма зло, няма и добро – всичко е Любов. За глупавите обаче има и добро, и зло. Вън от Бога няма никакви постижения. Вън от изпълнението на Волята Божия няма постижения. Тъй щото който очаква резултати, трябва да работи с Божественото. Той трябва да живее във високите сфери на живота, дето няма мъгли и облаци. Мъглата е резултат на човешкия живот. Когато в съзнанието на човека падне мъгла и умът му се заоблачи, нищо друго не му остава, освен да се качи горе, над облаците, или да слезе долу, под тях. Някои се страхуват от мъглата, но те не знаят, че има по-страшна мъгла от физическата. Например има религиозна, научна, обществена мъгла, и т.н. Как ще се справите с тези мъгли?

Съвременните хора нямат успех в живота си, нямат големи постижения. Защо? – Защото не работят с беззаветна, безкористна любов. Те мислят, че се обичат едни-други. Аз вярвам в тяхната любов само ако обичат Бога. Ако не Го обичат, любовта им към хората е подобна на огън, който е ценен, докато гори. Щом изгори, нищо не остава от него. Кой би желал такава любов? При любовта на съвременните хора всичко изчезва. Коя къща е останала от началото на живота досега? Кое тяло е останало безсмъртно? Докато живеете само на физическия свят, нещата ще се явяват и ще изчезват. Като знаете това, какво делите на Земята? За какво се карат хората?

Днес всички хора се карат за първенство, всеки иска да заеме първо място. Влизате в една къща и виждате, че всички се карат за първо място. Всеки счита това място за своя собственост. Каква собственост е тази, когато всеки по-силен от тебе може да те измести? Какво представляват човешките къщи в сравнение с широкия и възвишен свят над нас? – Те са малки кочини, в които всички пъшкат. Наистина, всички хора са недоволни от положението си. И свинята живее в кочина, но не по нейно желание – господарят ¢ я е затворил. Пуснете свинята в гората, да живее на свобода, и вижте няма ли да бъде доволна. Понеже се е родила в кочина, тя мисли, че по-хубав апартамент от нейния не съществува. Обаче ако се намери в гората, тя ще разбере преимуществото на свободния живот.

И тъй, ако искате да напуснете кочината, приложете чистата, безкористна Любов. Само Любовта ще ви даде правилно разбиране за живота. Тогава ще видите, че нито първото място, нито голямото богатство крият в себе си някакво благо. Ако е въпрос за блага на живота, ще знаете, че благото на едного е благо за всички. Тогава и нещастието на едного е нещастие за всички. Погрешката на едного засяга всички. Например някой върви по улиците, захласнал се е някъде и удря крака си в камък. Той пада на земята, но веднага близките му се притичват на помощ. Те го вдигат на ръце, занасят го някъде да легне и започват да го лекуват. Тук се вижда участието на цялото. Той е ударил само крака си, но цялото тяло усеща болката. Когато частта страда, и цялото страда. Това е закон. Като знаете този закон, бъдете внимателни, защото като ударите крака си, вие причинявате болка освен на себе си, но и на своите близки. За да бъдете изправни в отношенията си към Бога, прилагайте любовта си еднакво към всички хора. Щом пазите това правило, и хората ще се отнасят добре с вас. Каквото е вашето отношение към хората, такова ще бъде и тяхното отношение към вас.

Следователно прилагайте Любовта, за да живеете добре. Христос проповядваше Учението за Любовта и казваше: „Син Человечески не дойде да Му служат, но сам да служи.“ Значи Любовта подразбира служене. Служете от любов съзнателно. Не се страхувайте и не съжалявайте, че сте сгрешили. Ако направите някаква погрешка, изправете я. Ако в дома ви дойде някой човек, към когото нямате разположение, вие не го приемате добре. Това не е по закона на Любов¬та. Като съзнаете погрешката си, ще я изправите. Как ще я изправите? – Като дойде още един път същият човек в дома ви, вие ще го нагостите добре, ще му услужите с нещо и ще го поканите пак да ви посети. За да изправите погрешките на миналото и настоящето си, постъпвайте винаги с любов. Любовта урежда всички неща по най-лек и красив начин. Вървете по закона на Любовта, за да се ползвате от помощта на всички хора. Щом излезете от закона на Любовта, близките ви ще се отдалечат от вас. Не мислете, че като живеете в закона на Любовта, няма да имате противоречия. И в любов¬та има противоречия, но в тях се крие нещо велико. Казано е, че любовта разрешава противоречията; любовта изключва противоречията. Това означава, че любовта се справя с противоречията по лек и правилен начин. Любещият е изложен и на противоречия, но той приема всичко с радост.

Учените на миналото са търсили начин да превръщат неблагородните метали в благородни и простите камъни – в скъпоценни. Какво представляват неблагородните метали и простите камъни в човешкия живот? – Това са погрешките на хората. Задачата на съвременния човек е да превърне своите погрешки и слабости в добродетели, т.е. в благородни метали и в скъпоценни камъни. Когато Любовта влезе в човека, ще превърне погрешките и слабостите им в благородни метали и в скъпоценни камъни. Няма да остане погрешка и слабост в човека, които Любовта да не превърне в злато и диамант. Тя ще облагороди всичко неблагородно и ще превърне живота от ад в рай. Любовта е алхимичният камък и жизненият еликсир на всички времена и епохи.

Приложете Любовта разумно, без да очаквате животът ви да се нареди добре изведнъж. И при любовта ще имате мъчнотии, но ще ги понасяте с радост. Любовта няма да налее знанието в главата ви изведнъж. Постепенно ще придобивате знания и всеки ден ще се убеждавате във великата Истина на живота. Щом се домогнете до Истината, ще се освободите от всички земни и духовни противоречия. Значи Истината освобождава човека, а Любовта го учи да живее правилно.

Като ученици вие трябва да се вглеждате в отношенията си, за да знаете как да постъпвате с всеки човек. Дойде ли някой човек при вас, приемете, че е изпратен от Бога. Щом сте убедени в това, вие трябва да му покажете пътя към Бога. Какво значи да отправите човека към Бога? – Това значи да го изпратите при Любовта – тя да го научи как да живее. Христос казва:

Никой не може да дойде при Мене,

ако Отец Ми не го е привлякъл.

Никой не може да отиде при Отца Ми,

ако Аз не му покажа пътя.

Значи смисълът на живота седи в това, човек да отиде при своя небесен Баща. За да отидете при Баща си, вие трябва да намерите пътя. Любовта е път, който води човека от физическия живот в Божествения. Без любов никой не може да пристъпи към Бога. Кое дете може да отиде при майка си: живото или мъртвото? – Живото дете, което носи живот в себе си, може да отиде при майка си. Мъртвото дете не може да намери майка си. Защо? – Защото смъртта символизира безлюбието. Животът от своя страна представлява Любовта. И най-лошият живот е проява на Любовта, макар и на най-малката. Щом живее, човек проявява любовта си. Като проявява любовта си, той трябва да бъде готов да приема всичко с любов и да върши всичко от любов. Умираш ли, ще умираш с любов; страдаш ли, ще страдаш с любов. Всички мъченици страдаха с любов. Те отиваха на гилотината с любов и със съзнание, че отиват при своя небесен Баща. Те знаеха, че щастието не е на Земята. На Земята човек е затворник, изпратен на заточение. Отсега нататък човек трябва съзнателно да работи за освобождението си, за да се върне от заточение.

Сега, като казвам, че сте изпратени на заточение, това не подразбира, че животът е лош. Погрешките и слабостите на хората внасят дим, мъгла и облаци в съзнанието им. Погрешките и слабостите внасят нещо твърдо, кораво в сърцето им. Какво трябва да направят, за да смекчат сърцето си? Какво прави българинът, когато иска да омекчи конопа? – Той го кисне във вода. Направете същото и вие. Турете погрешките и слабостите си във вода, за да киснат известно време. Всички погрешки и слабости накиснете във вода, не ги връщайте в София. Бъдете безпощадни към тях. Кой колкото коноп има в себе си, да го накисне във вода. Няма човек в света, който да няма коноп в себе си. Накиснете конопа добре във вода, турете отгоре няколко камъка и го оставете. Като се върнете идната година, ще видите, че той е омекнал вече и е готов за работа.

И тъй, като сте дошли на Земята, вие трябва да учите. Земята е велико училище, в което ви се преподават уроци, които трябва да изучавате с любов. Каквото научите, трябва да е научено добре. Ще дойде изпитната комисия да види какво сте научили. „Ама не ми се учи.“ – Това е твоя работа. Комисията е строга и взискателна. Ако не знаеш, ще ти пише единица; ако знаеш, ще ти пише шест. „Не може ли учителят да ми пише шест от любов?“ – Учителят пише шесторка на ученика си с любов, но само ако ученикът е изучавал предмета му с любов. Безлюбието на ученика е минус, любовта на учителя – плюс, но при събирането плюс и минус се унищожават. Два плюса дават нещо. Тъй щото искате ли да постигнете нещо, нека Любовта бъде подбудителна причина на мислите, на чувствата и на постъпките ви. Дето е Любовта, там е свободата. Правете всичко по любов, т.е. по свобода, а не чрез насилие.

Живейте помежду си по любов, за да не става нужда да се карате и да търсите човек отвън да ви примирява. Никой никого не може да примири. Представете си, че двама души пътуват по планината и единият от тях изкълчи десния си крак. Той не иска да остава назад от приятеля си и търси някой да му помогне. Да му помогнеш, това значи да го примириш, т.е. да възстановиш здравословното състояние на крака му. Да смениш болния му крак със здравия крак на приятеля му, това е невъзможно. Какво мога да направя аз? – Щом дойде тази работа до мене, аз ще наместя крака му, ще го превържа и ще го поставя известно време да лежи на едно място. „Ама ще закъснея в пътя си. По друг начин искам да ми се помогне.“ – Щом си изкълчил крака си, друг начин няма. При сегашния порядък на живота, щом някой изкълчи крака си, неизбежно ще страда и ще изгуби известно време, докато болките съвършено изчезнат. Единственото нещо, което мога да направя в случая, това е да го предпазя да не изкълчи крака си.

И тъй, искате ли да се примирите, ще знаете, че при сегашните условия на живота това е невъзможно. Например ти обиждаш себе си. Как ще се примириш? Кой ще бъде посредник да те примири? Ти направиш една погрешка и търсиш виновника вън от себе си. Тогава как ще се примириш със себе си? Виждаш, че вината за погрешката е в тебе, но как ще се примириш? Първата работа е да признаеш, че вината за погрешката лежи в тебе. Като излезеш от заблуждението, че друг е виновен за погрешката, ти си отваряш път към великия свят. После ще се яви въпрос за примиряване със себе си.

Време е хората да се освободят от заблужденията си и тогава да започнат правилно да работят. Защо трябва да ви заблуждава някой, че е запалил огън, на който всички хора могат да се греят? – Това не е вярно, нито е възможно. Бог е запалил голям огън – Слънцето, от което излизат всички огньове. Грейте се на големия огън – на Слънцето. Ползвайте се от неговата светлина и топлина. Докато Слънцето грее, приятно ви е. Докато хората се отнасят добре с вас, приятно ви е. Щом започнат да говорят строго, да ви се карат, вие сте недоволни. Учителят има право да бъде строг с учениците си. Той има право да им се кара. Строгият тон не е нищо друго, освен проветряване. Той отваря прозорците да стане проветряване на въздуха. Когато пали огън, човек духа. Духането е пак проветряване. По този начин той разпалва огъня. Като се запали огънят, духането престава. Духане или проветряване става и в умовете, и в сърцата на хората. Без проветряване не може. Като се проветрява умът, мислите на човека се проясняват. Като се проветрява сърцето му,

чувствата се ободряват. Каквото и да прави, човек не може да се освободи от проветряване. Той трябва да знае, че щастие на Земята няма.

Казвате: „Какво да правим, за да се освободим от погрешките си, та да не става нужда да ни проветряват?“ – Вие трябва да постъпвате с погрешките си така, както с нечистите дрехи. Какво правите с нечистите си дрехи? – Перете ги: поставяте ги в топла вода и ги изтърквате със сапун. Така изтъркани, оставяте ги известно време да киснат във вода. После ги перете с вода. След това сменяте водата, изпирате ги два-три пъти в чиста вода и сапун. Като се изперат, изплаквате ги в чиста вода и ги туряте на слънце да съхнат. Не давайте дрехите си на чужди хора, сами си ги перете.

Както перете дрехите си, така ще перете и своите погрешки. Докато не се научите сами да си служите, вие никога не можете да изправите погрешките си. Докато сте генерали и заповядвате на другите, уволнение ви очаква. Като станете войници, вие сами ще си служите с онова, което имате. Като войници вие сами ще проветрявате стаите си, сами ще проветрявате мислите и чувствата си. Като войници вие сами ще си заповядвате и сами ще изпълнявате. В това седи силата на Божественото начало в човека.

Тайна молитва

19 август, 6 ч., Седемте рилски езера




6. Формулата "Люби, учи, мълчи, търпи, прощавай, пътя си продължавай и Бога не забравяй"

7. Песента "Благославяй, душе моя, Господа"

Благославяй, душе моя, Господа!

Не забравяй всите Му милости,

не забравяй всите Му благости,

не забравяй всите Му добрини!

Не забравяй милостта Му,

не забравяй благостта Му,

не забравяй обичта Му,

не забравяй Любовта Му!


8. Поздравът на Братството

Да се прослави Бог във Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов”
 

20 август 2013 г.


  1. Песента "Той иде"

Иде, иде, иде, сам Той иде,

иде, иде, сам Той иде,

иде, иде, сам Той иде,

да помага Той,

да помага Той,

да помага Той.

Мощният, Силният да помага Той.

Мощният Силният да помага Той,

да помага Той, да помага Той.

Ний ще работим със любов, ще работим със любов,

да помага Той, да помага Той.

Мощният, Силният да помага Той,

да помага Той, да помага Той.


2. Молитва на царството

Господи, Боже наш, да възлезе молбата ни пред Твоето лице, да дойде Духът Ти и да прозябне Словото Ти до нашите сърца, заради любовта Си, с която си ни възлюбил.

Благи небесен баща, Ава Отче, да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля, да се освети Твоето име на земята. Това е желанието на нашата душа, това е нуждата, която постоянно усещаме в тоя свят.

Велики Господи, на всяка сила и крепост, застани за делото Си, преклони сърцата на всички, които си избрал да се назоват начатък на Твоята слава и величие.

Благи Господи наш, ръководи ни с милостивата Си ръка, просвещавай ни да се не отклоняваме от Словото Ти, да не престъпваме закона Ти.

Води ни като добър пастир през зелените пасбища и при бистрите потоци.

Единият Ти, Господ и Спасител на света, знаен преди всичките векове на светлината, Един в заращата виделина на нашия живот, благоволи да разшириш нашата душа, да възрастиш нашия дух, да възродиш нашето сърце, да просветиш нашия ум, да можем да Те славим сега и всякога и през всичките векове. АМИН.


3. Песента "Добър ден"

Добър ден е светлият ден.

Хубав и красив е той.

Всичко озарява, всичко оживява

и в живота Божието благо

той раздава




4. Песента "Кажи ми ти истината

Кажи ми ти Истината,


която носи свобода
за моята душа. 


5. Първо посланиe ап. Павел към коринтяни, гл. 13

1. Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.


2. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм.
3. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползува.
4. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,
5. не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
6. на неправда се не радва, а се радва на истина;
7. всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
8. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.
9. Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
10. но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.
11. Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.
12. Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.
13. А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.


6. Беседата "Единство на любовта"

Светът е изложен на постоянни промени. Благодарение на външните промени ние виждаме, че стават промени и в самия човек. Детето се ражда малко, безпомощно, слабо, но постепенно расте, развива се и се изменя. Майката гледа детето си и казва: „Колко е пораснало, колко се е изменило моето дете!“ За да не се натъква на противоречия, майката трябва да знае, че детето ¢ не е нейно. То принадлежи на Бога. Бог изпита любовта на Авраам чрез сина му. Той му заповяда да заколи единствения си син и да Му го принесе в жертва. Авраам не се поколеба – вдигна нож и пристъпи към любимия си син. Той издържа изпита си. Една ръка задържа ножа във въздуха и вместо сина си той принесе друга жертва на Бога. Бъдете готови и вие да пожертвате всяка Божествена мисъл в себе си за Бога, на Когото тя принадлежи. Щом сте готови на такава жертва, тази мисъл ще остане завинаги при вас. Само чрез любовта си към Бога вие придобивате истинско знание. Любовта предшества знанието.

Реката тече, но това не зависи от нея. Понякога реката приижда и прелива коритото си. И това не зависи от нея. Същото се отнася и до човека. И човек се натъква на неща, които не зависят от него. Той не може нито да ги измени, нито да спре техните прояви. Следователно правете само това, което зависи от вас. Не се грижете за неща, които не зависят от вас. Тях Бог ще направи. Искате ли да имате хубава кола, кажете на някой майстор колар да ви направи такава. Как ще я направи, това не е ваша работа. Вие не можете да учите художника как да рисува. Не учете земеделеца как да сее житото. Той знае, че житните зрънца не се нуждаят от много пръст. Турите ли им повече или по-малко пръст, отколкото трябва, вие ще ги изложите на големи мъчнотии.

Съвременните хора искат да се освободят от мъчнотиите си. Не е въпрос да се освободят от мъчнотиите, но да не ги увеличават или намаляват. Ако ги увеличават, те ще пъшкат под тежестта им и не могат да се развиват; ако ги намаляват, те съвсем ще оголеят. Мъчнотиите са необходими за човека дотолкова, доколкото той може да работи с тях. За всеки човек е определено колко мъчнотии може да носи. На човека е определено с какви възможности ще разполага и при какви условия ще живее. Човек има условия за работа, но ако е глупав, не може да ги използва. Като поумнее, той търси условия, но вижда, че ги е изгубил. Тогава той съжалява за изгубените условия. По-добре е човек да поумнее, преди да е изгубил благоприятните условия. Добрите условия не са нищо друго, освен царският произход на душата. Не уповавайте на своя царски произход, за да не изгубите условията си преждевременно. Уповавайте на своя ум, на своето сърце и на своята воля, за да използвате условията, които ви са дадени. Приемете Любовта и работете с нея, за да развивате вложените във вас дарби и способности.

В приемането и в прилагането на любовта пазете следното правило: любовта към Единия е любов към всички. Който люби Единия, а не люби всички, той е на крив път. Всички трябва да обичат Единия, а Той – всички, т. е. множеството. Когато обичате Бога, помнете, че това е любов¬та на всички същества. Като обичате хората, това е Любов¬та на Бога към тях. Който обича само Единия, той може да обича всички. Щом обича всички, той може да обича и Единия. Това са възможности за всеки човек. Когато изявява любов¬та си към всички, Бог учи хората как трябва да обичат. Ако мислят, че със своята любов могат да стигнат високо някъде, те се самозаблуждават. Както бащата и майката обичат всичките си синове и дъщери, така и Бог обича всички хора. Любовта на синовете и на дъщерите към родителите ни дава представа за любовта на мнозинството към Бога. Любовта на родителите към децата ни дава представа за Любовта на Единия към всички. Който проявява любовта си правилно, той обича човека заради онова вечно начало в него, а не заради неговите знания, способности, добродетели и т.н. Любовта е проява на онова начало, което хората не познават. Без любов¬та Бог остава незнаен.

Любовта приближава хората не по физическо разстояние, а по връзка между душите. В духовно отношение които се обичат, те са близо един до друг. Ако не се обичат, те са далеч. Като се мразят, хората живеят в тъмнина. Следователно, искате ли да живеете в светлина, обичайте се.

Мнозина се страхуват да не изгубят любовта си, да не я открадне някой. Любовта нито се губи, нито се придобива. Невъзможно е любовта да се изгуби. Обаче човек се отваря и затваря за любовта. Това, което наричате загубване на любов¬та, ние го наричаме затваряне на човешкото сърце за любовта. Отворете широко умовете и сърцата си за любовта, за да се познаете, да разберете истинската свобода. Любов¬та е най-тежкото и най-лекото нещо в света. Ако искаш да обсебиш Любовта, да я държиш само за себе си, тя става по-тежка и от Земята, и от Слънчевата система. Ако си доволен от най-малките прояви на любовта и си готов да я споделиш с всички хора, тя става толкова лека, че можеш да я носиш всякога със себе си, без да усещаш, че носиш нещо. И тъй, искате ли нещо от Бога, помолете се веднъж и повече не настоявайте. Той знае нуждите ви и е готов всякога да ви помага.

19 август, 9 ч., Седемте рилски езера




7. Песента "Отче наш"

Аз ще пазя топлината

на моето сърце,

която внася Божиите блага

във моята душа.

Отче наш, не ни въвеждай

във изкушение,

не ни въвеждай

във изкушение.

8. Формулата "Велик си Ти, Господи! Велики са Твоите дела, Велико е името Ти над всичко! Изпращам към Тебе своята любов. Във всичко и във всички виждам Тебе и любя Тебе. Ще Ти служа през цялата вечност!


 

21 август 2013 г.

  1. Песента "В начало бе Словото"
  1   2


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница