19 общински болници са закрити за 5 години



страница1/9
Дата05.02.2018
Размер0.49 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9



Пресклипинг на тема: „Здравеопазване”
11.01.2016
Национални вестници



19 общински болници са закрити за 5 години


Общо 34 са спрелите дейност лечебни заведения

Янина Здравкова

Сега  стр.  3  

Броят на общинските болници трайно намалява. 19 общински болници са били закрити от 2010 г. досега, сочи справка на здравното министерство, поискана от "Сега". Данните са отпреди 5 г., тъй като тогава е направена задължителна пререгистрация на всички лечебни заведения у нас. Не е ясно каква е статистиката преди това, но малки общински болници се закриваха и преди 2010 г.

Закрити са например многопрофилните болници в Елена, Дряново, Кула, Тервел, Генерал Тошево, Бобов дол, Трън и Брезник. Основната причина за решенията на общинските съвети да закрият лечебните си заведения е липсата на пари и огромни дългове. Населението на малките общини намалява, с това и пациентите на съответните лечебници и приходите им от здравната каса. През годините политиката на здравното министерство и на здравната каса е да се поставят все по-тежки условия за договори за финансиране - изискват се все повече апаратура и специалисти, каквито малките болници не могат да осигурят, и затова и договорите им по клинични пътеки се редуцират. Тази година се очаква и въвеждането на задължителната здравна карта, която да определи потребностите от лечение във всеки регион. След като бяха изготвени областните карти, които ще я съставят, от сдружението на общинските болници предупредиха, че отново са заложени още по-високи критерии за финансиране от НЗОК и може да се очакват фалити на още малки болници.

Преди 10-ина години общинските болници бяха почти 200, като половината от тях са диспансери, болници за рехабилитация и продължително лечение, а около 100 - многопрофилни болници за активно лечение.

От 2010 г. досега общо 34 болници са затворили, сочи справката на МЗ. Освен общинските дейност са преустановили 10 частни лечебни заведения. Закрити са и 3 болници с над 50% държавно участие - белодробната болница в Сливен, чиито функции са поети от областната лечебница в града, университетската болница в Стара Загора, която се вля в областната "Ст. Киркович", и тубдиспансерът в Шумен, чиято работа е поета отново от областната болница.

В момента болниците у нас са над 350, като по последни официални данни частните са 108, но това е без новите няколко, които наскоро получиха разрешение за дейност от здравното министерство.

***

СПАСЕНИЕ


Една от малкото болници, които бяха затворени, но след това възобновиха дейността си, е тази в Девин. Тя спря работа през 2011 г. заради огромни дългове, но 3 години по-късно след серия протести отново отвори врати. В края на миналата година кметът на общината Красимир Даскалов дори се похвали, че за първите 3 месеца на тази година лечебното заведение ще получи почти два пъти повече пари от НЗОК. "До този момент лимитът на болницата бе 36 хил. лв. на месец, а от 2016 г. той става 70 хил. лв. Това се случи благодарение на проведените срещи с представители на здравната каса, както и със съдействието на народния представител от Смолянския регион д-р Даниела Дариткова", коментира Даскалов пред Дарик радио.

В цялата страна има дефицит на лекари и учители


Десислава Колева

Сега  стр. 5  

В електронната борса на Агенцията по заетостта свободните позиции са под 5500, или поне наполовина от търсенето през лятото. Това са само обявите в сайта на АЗ, които не изчерпват свободните позиции в бюрата по труда. Въпреки слабото търсене в началото на годината сред обявите се открояват тези за лекари, медицински сестри и помощен персонал, както и за учители. Почти във всички области има недостиг на тези специалисти. Масовите обяви обаче са за продавачи, машинни оператори, търговски представители.

В повечето обяви не е посочена заплатата, а там, където има заплащане, то обикновено е за 420 лв. - колкото е минималната заплата от началото на годината. Пазарът на труда е замръзнал в редица области - според справката от е-борсата в област Видин са заявени само 32 позиции. Търсят се леяри и машинни оператори за по 420 лв. В Силистра според сайта на АЗ се търсят 29 работници, като най-високото възнаграждение се предлага за учител - 680 лв. В Разград обявите са 27. В област Враца има заявени 33 места, от които пет са за учители насред учебната година. В Габрово търсенето на фирмите е най-слабо - там има нужда от 16 работници - основно продавачи, бояджии, монтажисти и шивачи.

Най-високата заплата се предлага за шофьори на тирове за Испания, Холандия и Белгия - 3300 лв. Фирма от столицата търси 60 шофьори. В Бургас търсят лекари със заплата от 1020 лв. и медицински сестри за 615 лв. Търсят се и сервитьори и бармани. В Ловеч заявените позиции са 54, като в Ябланица например търсят лекар за 1000 лв. В Стара Загора свободните места са 161, а най-високата заплата от обявените се предлага за търговски сътрудник - 1500 лв. В област Кърджали има обявени 54 места, като в Джебел също търсят лекар за 800 лв.

Близо 343 хил. са профилите на търсещите работа в сайта на АЗ.

***


БЕЗРАБОТИЦА

Агенцията по заетостта все още не е обявила данните за безработицата към края на миналата година. За ноември нивото й бе 9.9% (с 0.4% по-високо от октомври) и най-вероятно ще надхвърли 10 на сто към края на 2015 г.



БОРКОР - колкото по-скъп, толкова по-безсмислен


Управляващите правят всичко възможно да няма работещи антикорупционни органи, но бълват идеи за нови

Панайот Ангарев

Сега  стр. 11  

България е антипод на Румъния, когато стане дума за корупция. Северната ни съседка успя да изгради работещи институции, изправи на съд десетки корумпирани по високите етажи, докато ние още се лутаме в идеите. През това време става по-зле. Очаква се в предстоящия доклад на Европейската комисия да се посочи, че пропастта между двете държави се увеличава. Кой обаче е виновен за тази пропаст? Със сигурност управляващите и институциите, които получават пари, за да разкриват корупцията. Една от тях е Центърът за противодействие на корупцията, известен още като БОРКОР.

От създаването си през юли 2010 г. центърът е подложен на непрекъснати критики, че само харчи пари, а не върши нищо. Затова непрекъснато се раждат нови идеи за неговото закриване и сливане с други органи. В предложения от вицепремиера Меглена Кунева законопроект за борба с корупцията по високите етажи на властта се предвижда БОРКОР да стане част от бъдещото Национално бюро за борба с корупцията заедно с Комисията за конфликт на интереси и няколко отдела от Сметната палата.

Наскоро от центъра се похвалиха, че най-накрая работят според първоначалния замисъл Германската компания "Инит" съобщи, че е приключила проекта, като е изградила нужната IT инфраструктура и софтуера към нея. Според директора на центъра Елеонора Николова системата е била приета още на 1 юли, но досега е била тествана в реална среда. С пускането на софтуера БОРКОР може да събира данни и да регистрира информация от всички уязвими за корупцията области. С помощта на новия софтуер и 23-ма анализатори, които са били първоначално командировани от различни министерства, а по-късно назначени на постоянни договори, звеното се кани да анализира събраната информация и да установява слабите места, където има условия за корупция. Това се отнася както за законопроекти, които се подготвят, така и за различни други проекти.

БОРКОР Всъщност е пример за създаване на скъп продукт, който не бива използван по предназначение. Още при съобщаването на идеята за него германецът Ролф Шлотерер се застрахова, че идеята може да не проработи, ако политиците нямат воля за това. Така и стана. Менторът на БОРКОР Цветан Цветанов явно загуби интерес още докато беше вицепремиер и вътрешен министър. След това ГЕРБ падна от власт и изграждането на IT инфраструктурата се забави с идването на кабинета "Орешарски", когато беше сменен директорът, а работата по проекта - преустановена. Но не и парите - над 20 млн. лв. разходи за пет години БОРКОР остана неясен за данъкоплатците. Кибернетичната система V-Modell XT стана метафора като "новите дрехи на царя" - невидима, но прехвалена. Истината е, че вината за това е на правителствата от 2010 г. досега, които нито възложиха работа на антикорупционния център, нито го закриха. Реално той не може да разследва, не може да се самосезира (въпреки че имаше и такива идеи), нито може да наказва. Единствената му задача е да анализира и да търси наличието на корупция в документи - защо сега се внася един проект, някой има ли частен интерес от него, отговарят ли текстове на мотивите или дали назначените в определени комисии по обществените поръчки хора са податливи на корупция, дали изискванията са направени само за един кандидат, което е обичайна практика.

За да се случи това обаче, някой трябва да възложи тази задача на БОРКОР. Ето тук е първата причина този център да не работи така, както беше замислен. За да върши нещо, трябва да се събере т. нар. консултативен съвет с участието на всички министри. Т.е. те трябва да възложат работа на БОРКОР.

Последно съветът е заседавал през февруари 2012 г. обясни пред "Сега" директорът Елеонора Николова. Съветът трябва да възлага на центъра да прави анализи и след това да приема и прилага законодателно приложените от центъра мерки. Повече от 3 години обаче това не се е случвало, т. е. някой в управлението, без значение кой е на власт, не желае тази структура да работи. Доказателства за това има достатъчно. Една от първите задачи на БОРКОР беше да направи анализ на цялото законодателство за обществените поръчки. В резултат на това се очакваше да бъдат спестени над 1 млрд. лв., които изтичат в нечии джобове. Проектът беше започнат "спешно" поради обществената чувствителност по темата.

В доклада на центъра се предлагаше да бъдат създадени шест централни служби за обществени поръчки. Те трябваше да са на подчинение на Агенцията за обществени поръчки и да бъдат разположени в шестте района за планиране в страната. Вторият момент беше създаването на платформа за електронни поръчки Това щеше да позволи въвеждането на т. нар. предварителна квалификация за фирмите. След представянето на доклада консултативният съвет, ръководен от Цветанов, възложи на БОРКОР да изготви план за прилагане на мерките, част от които трябваше да бъдат направени с промени в Закона за обществените поръчки.

Промените обаче така и не видяха бял свят дълго време, тъй като бяха блокирани от кабинета "Орешарски". Тогава в закона бяха включени много малка част от предложените текстове. Разбира се, идеята за централизирано и електронно провеждане на търговете не мина. И затова също има обяснение. По време на представянето на доклада общият брой на възложителите на поръчки е бил 3000 в цялата страната. В момента техният брой е нараснал до 5600.

"Всеки се опитва да акумулира средства и да ги разпределя.

Ако бяха приели 20% от мерките, щеше да се неутрализира до 80% от корупцията", обясняват служителите, които са работили по доклада за обществените поръчки.

Друг пример е съдбата на изготвения анализ на нормативните актове и процедурите при концесиониране. Докладът на БОРКОР е бил внесен на 10 юли 2014 г. В Министерския съвет, но досега не е забелязан от правителствата. Нищо от предложените мерки за повече прозрачност и намаляване на корупцията при отдаването на всякакъв вид концесии не е приложено в законодателството. Посочени са 67 концесии за добив, които са били придобити чрез приватизация и за които реално държавата не получава нищо. Около 500 находища, плажове и др. са били предоставени без търг, не се събират такси. Въпреки тези ясни сигнали, че държавата губи от концесиите, досега нищо не е направено, за да има единна държавна политика по използване на националните богатства.

От БОРКОР изтъкват в своя защита и че от ноември 2013 г. до ноември 2015 са били анализирани 125 законопроекта, по тях са били направени общо 293 антикорупционни предложения, но властта е приела само 53 от тях.

Едва през последните месеци има някакво раздвижване. Здравното министерство реши да се съобрази с два от докладите на БОРКОР и да създаде е-платформа за търговете за лекарства. Анализът на центъра е показал, че има данни за непроведени 174 процедури за над 115 млн. лв., както и неоснователни поръчки за близо 59 млн. и умишлено разделени, за да минат под прага. Очаква се само с минаването на е-поръчки да се спестяват по 40 млн. лв. на година.

Колкото до бъдещето на БОРКОР - засега звеното вегетира в очакване на бъдещото Бюро за борба с корупцията, в което може и да си намери мястото, стига наистина поредната антикорупционна институция все пак да е работеща. Това обаче виси отново на волята на ГЕРБ и ДПС, което навява тежък скептицизъм. Проблемът е, че всичко това е за сметка на данъкоплатците, а през това време бизнесът с подкупите си върви както винаги.




Каталог: uploaded
uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти
uploaded -> Автобиография Лична информация
uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс"
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб
uploaded -> „Здравеопазване


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница