Ще има консултации за вот на недоверие

Адекватно финансиране, качество, доверие между лекар и пациент

Първият важен въпрос е да се гарантира адекватно финансиране на лечението. Заплащането на реалната стойност засяга в равна степен всички в системата - лекари, медсестри, пациенти, техните близки. То не означава само по-високо възнаграждение за работещите в сферата, стабилност и перспектива за развитието им. Адекватното финансиране ще гарантира качество на лечението и няма да поставя част от пациентите пред невъзможния избор между намирането на пари за лечение и отказ от такова заради липса на средства. През годините чухме много варианти за преодоляване на този проблем, а трайно решение все не се намираше.

Сегашният екип на МЗ наложи няколко мерки, които са стъпки в правилната посока. Беше поет ангажимент да се върне справедливостта при финансиране дейността на големите университетски болници чрез въвеждане на изравнителен коефициент, който да покрие разликите между стойността на лечението на комплексен случай с целия ресурс на една многопрофилна болница и лечението в по-малките болници.

Друг много важен и нов от гледна точка на финансирането проблем е спешната необходимост за осигуряване на средства за лечение с новата апаратура, която голяма част от лечебните заведения в България получиха чрез ОП "Регионално развитие". Екипът на МЗ направи и невъзможното, заедно с нас, средствата да не бъдат загубени и можем да се поздравим, че успяхме. Сега трябва да се мисли за това как чрез бюджета на НЗОК да се даде възможност на всички нуждаещи се да се възползват от модерната апаратура.

Вторият важен въпрос е да се въведе система за контрол на качеството. За мен като директор на една от най-големите болници в България е основно предизвикателство, за което работим всеки ден. Защото качеството на лечение не е еднократен акт, достижение, което, веднъж постигнато, да се успокоим, а е постоянен и многостранен процес, за който трябва да работим всички. И макар всяка болница да има своите механизми да следи за доброто качество и на лечение, и на грижа, а и на условия за престой на пациентите, смятам, че е необходимо да се въведе обща система за контрол на услугите, които всички "конкуренти" в сферата на здравеопазването предоставят. Само така ще изчезнат два основни проблема съмнението у пациентите и гарантирането на равни условия, при които функционират всички болници.

Третият спешен проблем на системата е връщането на доверието между лекар и пациент - то е в основата на успешното лечение. Без него нямат значение нито добрата апаратура, нито професионалните качества на лекаря, нито отличната среда на лечение. Доверието в значителна степен липсва и никой вече не се изненадва от това, защото всички знаем причините. Как може да се промени това? С бавни, но уверени, постоянни стъпки от всички - пациенти, лекари, МЗ, професионални организации, медии. Кампании като тази на в. "24 часа", които целят да покажат професионалистите, които с всекидневните си усилия са заслужили доверието на пациентите, да представят работата ни, имат много важна роля в посока връщане на доверието.

Тези три фактора, които имат много по-задълбочени измерения и които, разгледани в съвкупност, като система от причинно-следствени връзки, могат да дадат верните отговори за българското здравеопазване. Има и още едно условие за успех - мерките, които се прилагат, да бъдат устойчиви, константни и да се приемат като приоритет не на един министър, на едно правителство, а да бъдат гарантирани като приоритет за дълъг период, за да дадат положителен ефект.
Доц. Радосвет Горнев, началник на Клиниката по хирургия в УБ "Лозенец":

Млади лекари, спешна помощ, детско здраве

Първата най-важна задача е да се задържат младите лекари в България и да се осигури специализацията им. Без тях няма бъдеще. Нужна е цялостна, добре обмислена политика в тази посока, която да се изпълнява като приоритет дългосрочно.

Вторият проблем е спешната помощ. Тя се нуждае от сериозна реорганизация, тъй като в сегашния си вид е неефективна. Това се отнася особено за спешната помощ при катастрофи - ефективността е много ниска. Дори новите нормативи, създадени от здравното министерство, не могат да бъдат изпълнявани при сегашната организация и техническа обезпеченост. До момента в тази област не виждам да се провежда реформа.

Третият основен въпрос е детското здравеопазване. То не е позиционирано никъде в реформата досега. Има нужда от основни промени в организацията на здравеопазването за децата. Трябва да се реабилитират мястото и дейността на педиатрите в доболничната помощ.

Решаването на тези проблеми ще доведе до все по-ефективно усвояване на средствата за здравеопазване. Парадоксът е, че те се увеличават всяка година, а самата система не ги разходва ефективно.
Д-р Емил Илиев, дерматолог:

Нови кадри, квалификация, контрол във всяка болница

Проблемът с дефицита на медицински специалисти в страната стои все по-остро от година на година. Не може 80-годишни пенсионери да крепят системата. Трябва да се направи т.нар. курсус магнум - мярка, предприета след 1944 г. за попълване на нуждата от медицински кадри. Представлява прием на многочислени курсове по медицина в университетите една, две или повече години. Има нужда поне 3000-4000 студенти по медицина да се приемат спешно през първата година, като се обвържат с дългосрочни договори за работа по области в страната. Студентите от Силистра например трябва да имат стипендии от общината, срещу които да се върнат на работа в родните си места.

Вторият проблем е да се осигури квалификация на младите лекари. Това трябва да е основната задача на нароилите се университетски болници - да обучават кадри. Налага се специализанти по очни болести да ходят на обучение за операции в Индия.

Контролът е другият основен проблем - и върху качеството на дейността, и върху финансите. Много важно е да спре краденето, иначе и 6 млрд. лв. да има в здравната каса, няма да стигнат. Във всяка болница трябва да има контролиращ консултант на място, включително в частните. Никой не следи подготовката на кадрите, нито качеството на работата.