19. Резюмета на трудовете, с които кандидатът участва 7а. Научни публикации до получаване на онс „Доктор“ (научна степен „Кандидат на техническите науки“), 1978-1988 г
б. Доклади след ОНС „Доктор“, до заемане на академична длъжност „Доцент“ (научно звание „Старши научен сътрудник II степен“), 1988-1992 г
Изтегляне 0.63 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 7в. Научни публикации след заемане на академична длъжност „Доцент“ (научно звание „Старши научен сътрудник II степен“), 1993-2015 г.
9б. Доклади след ОНС „Доктор“, до заемане на академична длъжност „Доцент“ (научно звание „Старши научен сътрудник II степен“), 1988-1992 г.
Изтъкната е ролята на доплеровите наблюдения на спътниците от системата „Транзит“ за усъвършенстване на Държавната геодезическа мрежа, чрез изграждане на рядка мрежа от станции за контрол на глобалните й параметри. Представени са резултати от обработката на измерванията на седем от деветте проектирани станции, получени с програмната система „СОДОН“. Подчертано е, че възможностите на доплеровите измервания с радиоефемеридни данни за орбитите на спътниците са реализирани напълно.
Представени са мотивите за изграждането на доплерова геодезическа мрежа НАДГЕМ в България (1985 – 1988 г.). Описани са накратко осъществените кампании и методите за обработка на наблюденията, осъществени с помощта на програмната система СОДОН. Извършено е моделно изследване с цел да се прогнозира очакваната точност. Анализирани са резултатите от кампанията НАДГЕМ’85 и са избрани двата най-сполучливи от всичко деветте варианта на обработка на измерванията. Подчертано е, че окончателна оценка на точността ще се извърши след приключване на обработката четирите кампании НАДГЕМ..
Извършен е анализ на математическите модели за групово изравнение на хетерогенни геодезически мрежи, в които се комбинират разнотипни измервания. Подчертана е принципната разлика между тях в случаите, когато координатните системи на данните се различават, например при съвместна обработка на спътникова и наземна мрежа. Препоръчва се тогава да се търси друго решение, но ако се предпочете групов метод за изравнение е необходимо да избере адекватен трансформационен модел.
Представени са резултатите от международните кампании за доплерови наблюдения на спътници от системата „Транзит“, организирани от Геодезическите служби на социалистическите страни (ГССС) през 1984 и 1987 г., получени от Военнотопографската служба. Дадени са кратки сведения за организацията на измерванията и избрания метод за обработката им с помощта на програмната система „СОДОН“. От извършения анализ следва, че в първата от двете кампании е получена малко по-висока точност, а съответствието ма резултатите с координатите на станциите в система „1942/83 г.“ е в гранизите на 1 m. Подчертано е, че по този начин е невъзможно да се контролират деформациите на Единната астрономо-геодезическа мрежа на ГССС, а трансформацията от система „1942/83 г.“ към геоцентрична координатна система може да се осъществи с точност 1 – 3 m.
Разгледана е ролята на доплеровите наблюдения на спътници от системата „Трансзит“ за усъвършенстването на Държавната геодезическа мрежа и са дадени сведения за изграждането на националната доплерова мрежа НАДГЕМ – наблюдателни кампании и матератическа обработка на резултатите с помощта на програмната система СОДОН. Анализирани са резултатите от многовариантната обработка на иззмерванията от първата и най-продължителна кампания кампания, НАДГЕМ’85. След приложение на подходящ трансформационен модел е установено е съответствие в рамките на 0.5 m с координатите на станциите в система „1942/83 г.“ и съответствие по линеен мащаб от порядъка на  . Подчертано е, че са реализирани пълните възможности на спътниковите доплерови наблюдения с прогнозирани (радиоефемеридни) орбитни данни.
Формулирани са целта и задачите на Националната доплерова мрежа, и е дадена обобщена информация за осъществените наблюдателни сеанси, 1985 – 1988 г. Оценена е точността на определяне на мрежата в геоцентрична система и е извършена съпоставка с Държавната геодезическа мрежа с помощта на конформен трансформационен модел. Определена е фигурата на геоида по данни от точките на мрежата и е съпоставена с тази на геопотенциалния модел GEM10C
Развита е идеята за приложение на метода на твърдите плочи на Ойлер за кинематично моделиране на блоковата структурана земната кора. Представен е математическият модел, дадени са ограниченията на които следва да отговаря той. Подчертано е, че а приложение на този подход е необходима априорна геологическа информация.
Направен е кратък преглед на развитето на глобалните навигационни спътникови системи. Обобщен е натрупаният до мемента опит от използването им във Военнотопографската служба и са анализирани възможностите за приложението им в топогеодезическата подготовка на войските. Подчертано е, че за такива цели надеждността на работата е напълно адоволителна. Формулиран е извод, че масовото навлизане на технолгията в широката практика е въпрос единствено на средства.
Резултатите от приложението на GPS във Военнотопографската служба през полседните две години ясно показват, че в редица случаи тази техология може успешно да замени класическите геодезически методи. Прецизно относително 3D позициониране е приложено в локалните геодинамични мрежи „Бистрица“, „Крупник“ и „Мировско солно находище“. Извършена е оценка на точността.
От 1989 г. във Военнотопографската служба се извършват тестови и прозводствени GPS измервания с едночестотни приемници WM101. За да се определи сфсрата на приложение на тази технология, получените резултати са анализирани с помощта на различни критерии, а точността им определена в зависимост от дължината на определяните вектори, продължителността на измерванията, спътниковото съзвездие и други фактори. Критериите включват несключването на геометрични фигури, съпоставка с резултати от електронно-оптичнии и инварни измервания на дължини, повторни GPS определения и елементи от геодезическите мрежи. Изтъкнато е, че GPS може да замени класическите геодезически методи за определяне на хоризонтални и пространствени мрежи за локални и инженерни геодинамични изследвания.
Представени са сеизмотектонските характеристики в района на Мировското солно находище и е формулирана целта на геодеическите проучвателни работи. Дадени са сведения за начина на стабилизиране на станциите от специално предназначената геодезическа мрежа за следене на деформации. Разгледани са наличните геодезически и гравиметрични инструменти, както и възприетата методика за измерване, като се подчертава възможността да се използва уникалния по точност електронно-оптичен далекомер Mekometer ME5000. След комбинирано изравнение на мрежата, пренаблюдавана циклично, се получават и интерпретират векторите на преместване на точките. Направен е изводът, че наличието на деформации в страни от сондажите е признак, че сеизмичната активност в района не се дължи единствено на техногенни фактори.
След кратка ретроспекция на дейностите за създаване на Новата европейка референтна система са публикувани за първи път сведения за току-що състоялата се кампания EUREF-BG-1992.
Разгледани са възможните сценарии за определяне на координати с GPS на геодезически точки, необходими за техническите работи, свързани с поземлената реформа. Поради отсъствието на цялостна GPS мрежа на територията на страната, използването на локални трансформационни модели с параметри, извеждани за всеки отделен случай е неизбежно. Описани са стъпките, през които преминават трансформационните изчисления.
Представени са накратко концепцията и основни положения от организацията за осъществяване на Новата европейска референтна система EUREF. Акцентирано е върху първата международна GPS кампания за присъединяване на страната към EUREF, състояла се по-рано същата година. Разгледани са резултатите от измерванията на геодезическите мрежи за следене на деформациите на свлачището в Балчик и в района Крупник. В първия случай са съпоставени резултатите от две GPS кампании с интервал шест месеца. Макар че разстоянията между точките са къси, а използваните GPS приемници са едночестотни, резултатите са окуражаващи. Във втория случай обработката на измерванията предстои да се завърши. 7в. Научни публикации след заемане на академична длъжност „Доцент“ (научно звание „Старши научен сътрудник II степен“), 1993-2015 г.
Представена е концепцията на Новата европейска референтна система EUREF и хронологията на осъществяването й. Включването в тези дейности на страните от Централна и Източна Европа е естествено и необходимо развитие на замисъла. В този смисъл, инициативата, поета през 1991 г. от Военнотопографската служба и БАН – от българска страна и Института по приложна геодезия във Франкфурт – от германска страна, е навременна и хармония с европейското развите на основните геодезически работи. В резултат на това е осъществена първата международна GPS кампания в България – EUREF-BG-1992, предстои осъществяването на следваща кампания, която представлява разширение на Средиземноморския геодинамичния проект WEGENER-MEDLAS. Дадена е информация и за други свързани проекти с по-ограничен мащаб.
За изясняване на същността на диференциалния GPS метод са анализирани източниците на грешки на едноименните измерваия. Разтълкувани са понятията „абсолютни“, относителни и диференциални координатни определения. Разгледани са възможностите за приложение на диференциалното позициониране в реално време и с последваща обработка. Представени са резултати от обработката на експериментални данни.
Изяснена е ролята на различните видове геодезически измервания за определяне на местоположението на точки от земната повърхност и гравитационния вектор в тях. Изтъкнати са предимствата на GPS измерванията за решаване на геометричната част от задачата и е формулиран изводът, че значението на традиционните измервания, свързани с поката на силата на тежестта няма да отпадне. Затова е актуален проблемът за създаване на математически модели за обединяване на разнотипни измервания. Такива модели могат да бъдат два вида – модели за комбиниране на разнотипни мрежи и такива, които обединяват разнотипни измервания. Подчертано е, че първият подход води до изместване на проблема за намиране на оптимални оценки на измерванията и параметрите, в качеството на каквито участват точките със своите координати. Затова е значително по-удачен вторият подход, за прилагането на който са получени наблюдателни уравнения от всички видове. Даден е числен пример.
Разработена е възможност за използване на GPS измерванията на възстановени точки от Държавната геодезическа мрежа за установяване на измерването им спрямо първоначалното им положение (т.нар. контролни измервания). Въз основа на статистически анализ са фомулирани критерии, аналогични на тези, прилагани при контролните измервания на посоки. В зависимост от наличието на априорни данни за точността на координатите на точките преди разрушаването/възстановяването им са разгледани два случая, типичният от които е този, когато такива данни липсават. Въз основа на анализ на производствени измервания, извършени през 1992 – 1995 г. е установено, че граничната стойност на разликата между старите и новите координати на дадена точка е 0.15 m.
Изяснени са същността и значението на Новата европейска референтна система EUREF, както и дейностите по нейното създаване и поддържане. Обобщени са данните за българските GPS кампании, свързани с EUREF, в т.ч. окончателните резултати от тях, приети на симпозиума на EUREF в Анкара, 1996 г. Подчертано е участието на страната в подобен тип кампании в Румъния и Македония. Дадена е информация за създаването и определянето на мобилна станция за спътникова лазерна локация, оборудването и въвеждането в действие на перманентна GPS станция, като част от мрежата EPN. Разяснено е знаението на тези дейности за развитие на основните геодезически работи в страната, както и за изследванията на регионалната, локалната и инженерната геодинамика. Изказани са виждания за бъдещето на EUREF.
Извършени са комплексни проучвания на характера на съвременните движения на земната кора в пресечната зона на Струмския и Крупнишкия разломи, с използване на съвременни геодезически и полугеодезически методи, в т.ч. GPS измервания. Обект на изследванията са също регионалните сеизмотектонски условия и тектонските напрежения, които са анализирани и интерпретирани. Представени са различен тип разломи и движения на малки блокове от земната кора, местни вариации и деформации на тектонското поле. Тенденциите в региона показват, че тектонските напрежения се разпределят и концентрират по разломите със съвременна активност, израз на което са диференциалните блокови движения и високата сеизмична активност.
За период от няколко години Военнотопографската служба (ВТС) изминава пътя от идеята за създаване на система за автоматизирана картография със собствени базови и приложни програмни продукти, до формулирането в най-общи линии на основните изисквания към професионалната географска информационна система (ГИС). С избора на Arc/Info и доставката на работни станции с RISK архитектура е поставено началото на целенасочено разработване на стратегия за изграждане на такава система и практическата работа за нейната реализация. В тази работа са разгледани концептуално проблемите, свързани с дефинирането и разработването на ГИС на ВТС. Изхождайки от текущите и перспективните задачи на службата е мотивирана необходимостта от базова ГИС като елемент от автоматизираната система за управление на Българската армия и като технологична среда на съвременното автоматизирано картографско производство. Анализирани са структурата, модулите и етапите на изграждане на системата, като е подчертано, че успоредно с разработването й се осъществява рутинно производство на цифрови данни за местността. Наред с това, в преходния етап от класически към цифрови техологии се предвижда използването на автоматизирана технология за създаване на картографски оригинали, която – макар и самостоятелна – е информационно съвместима с компонентите на ГИС. За експериментиране на създаваните приложни програмни продукти и технологичната последователност като цяло се разработва експериментален цифров модел на местността, образец от който е приложен тук. Формулирани са основните проблеми, свързани с изграждането на ГИС на ВТС, решаването на които е обект на самостоятелни разработки. Дадена е идея за хронологическата им последователност.
Накратко са разгледани и анализирани геодезическите референтни системи, намерили приложение в страната след 1930 г., засягайки отделни аспекти на тяхната реализация. На две от тях – система „1930 г.“ и „1942 г.“ е отделено особеното място на носители на метричната информация, необходима за определянето на всички останали производни системи, намерили приложение в различни области. Невъзможността да се очаква по-нататъшно усъвършенстване чрез традиционни измервания и начини за обработката им е илюстрирана с резултатите от определянето на компонентите на отклонение на отвесната линия по астрономогравиметричния метод. Формулирана е необходимостта от нова мрежа, определна с помощта на GPS, както и нейната структура, прилагайки оригинална методика. С такава мрежа е възможно да се обнови радикално съществуващата традиционна Държавна геодезическа мрежа.
Даден е отговор на проблемите на основните геодезически работи в България, повдигнати от авторите в едноименнатат им статия, отпечатана прз 1992 г. Накратко са представени тенденциите в развитието на геодезическите мрежи и същността на геодезическите референтни системи ITRS, EUREF и WGS84. На фона на традиционните геодезически мрежи, създадени в страната са представени изискванията към съвременните геодезически мрежи и начините за създаването им. Формулирани са основните компоненти на новата българската геодезическа система БГС2000, която е наложително да се въведе в най-скоро време – геодезическа координатна система, референтен елипсоид, гравитационна формула, модел на гравитационното поле и геоида, параметри на прехода към други геодезически системи, геодезическа проекция.
Определени са основните приложения на ГНСС технологиите в минните предприятия с открит добив и са изтъкнати присъщите им особености. В специфичните за рудничната среда условия методите за ГНСС позициониране са разпредени в зависимост от изискванита за точност, оперативност и съдържание на информацията. Дадени са примери от приложението на тези технологии в „Мини Марица-Изток“ ЕАД и „Елаците“ АД.
Дадена е класификация на потребителското ГНСС оборудване, намиращо приложение в геодезията и свързаните с нея области – строителство, геоинформатика и много други. Разгледани са основните изисквания към продуктите от всеки сегмент, както и сравнителната им характеристика в портфолиото на един от основните световни производители. Подчертано е, че с по-нататъшното усъвършенстване на технологиите следва да се очъква задълбочаване на дивесрсификацията.
Обърнато е внимание, че диверсификацията на съвременните потребителски GPS системи е достигнала такава степен, че е невъзможно да не се разграничават професионалните GPS устройства от тези с любителско предназначение. Систематизирани, обобщени и онагледени са основните критерии – устройство, принадлежности и функционалност, по които дадена потребителска система може да се причисли към една или друга категория. Подчертан е стремежът на производителите за оптимизиране на продуктите от всеки профил профил, на фона на което често срещания у нас неинформиран избор, изхождайки преди всичко от ценовите показатели, е крайно нерационален.
Разгледани са проблеми на основните геодезически работи в страната, придобили особена актуалност след приемането на България в Европейския съюз. Дадени са дефинициите на съвременните европейски геодезически координатни системи – Европейската земна координатна система ETRS89 и Европейската височинна референтна система EVRS. Описани са дейностите за реализиране на двете системи на територията на страната. Въвеждането на ETRS е свързана с резултатите от изграждането на Държавната GPS мрежа, а EVRS – с тези от присъединпването на Държавната нивелация към Европейската нивелачна мрежа UELN и EUREF кампанията EUVN-DA за създаване на континантална GPS/нивелачна мрежа с необходимата точност и хомогенност. Доказано и международно оценено е качеството на тези резултати, което е сериозна предпоставка за официалното им въвеждане в България.
В националния доклад пред Генералната асамблея на Международната асоциация по геодезия (Мелбърн, 2011), са отчетени дейностите в страната през периода 2007-2011 г. в следните области: референти системи и мрежи, определяне на гравитационното поле, геодинамични изследвания, създаване на нормативна база, международно сътрудничество. Акцентирано е върху резултатите от създаването на Държавната GPS мрежа и приемането им на симпозиумите на EUREF през 2006 г. (Рига) и 2007 г. (Лондон), както и в страната, като основа на новата Българска референтна система БГС 2005. Дадени са сведения за инфраструктурните ГНСС мрежи в страната, както и за изграждането на други ГНСС мрежи с различно предназначение. Обърнато е внимание на работите по усъвършенстването на височинната основа – участието в Единната европейска нивелачна мрежа UELN и Европейската вертикална мрежа EUVN, както и в изграждането на Европейската вертикална система EVRS. Обърнато е внимание на гравиметричната мрежа и мрежата от мареогарски станции по Черноморското крайбрежие. Акцентирано е върху приносите на страната към гравиметричния проект EGG08 и изследванията на регионалната геодинамика.
В опит да се върне интереса към жироскопическото ориениране в маркшайдерските работи при подземния добив на полезни изкопаеми и подземното строителство са представени експериментали резултати, получени от начинаещ наблюдател с базов тип жиротеодолит. Извършения анализ показва, че усволяването на работата до степен за реализиране на максималните възможности на инструмента може да се постигне за броени дни, а получените резултати са достатъчно надеждни за контрол на геодезическото ориентиране под земята.
Една от задачите на рудничната геоинформационна система (ГИС) е да осигури възможност за управление на разнородни пространствени данни в единна среда. Тъй като геоданните се различават по епоха, предназначение и технология на създаване, важен етап от унификацията им е възприемането на единна геодезическа основа и преобразуването им съгласно избрания стандарт. Отчитайки унаследенитте от недалечното минало проблеми, свързани с дефинициите и реализациите на геодезическите координатни системи в България и трансформациитe между тях, коректното решаване на този проблем с помощта на типичните ГИС инструменти изисква сериозно преработване на общоприетите процедури и техните параметри. Тук е разгледана технологията за трансформиране на геоданни от разпространените в страната координатни системи „1950 г.“ и „1970 г.“ към държавната геодезическа система БГС2005, с помощта на инструментите на софтуера ESRI ArcGIS. Тeхнологията е приложена в изгражданата понастоящем ГИС на един от откритите руднични комплекси в България.
С помощта на трансформационен модел са съпоставени координатите на идентични точки от Държавната GPS мрежа и Държавната геодезическа мрежа I – IV клас, определени в БГС2005 и координатна система „1970 г.“. Изхождайки от стойностите на остатъчните отклонения на точките територията на страната е разделена на 13 части, за всяка от които са където са определени индивидуални стойности на параметрите на трансформационния модел. Установено е, че разликите между тях се дължат преди всички на неточния линеен мащаб на Държавната триангулация, зададен с помощта на базисните линии, измерени в края на 1920-те години. Заради фрагментирания характер на старата геодезическата основа на страната е невъзможно за прехода от координатна състема „1970 г.“ към БГС2005 да се приложат единни за страната конформни транссформационни модели, с точност по-висока от няколко дециметра. Макар че не е препоръчително, когато е необходимо да се постигне по-висока точност, следва да се търси решение с помощта на локални трансформационни модели. Каталог: docs -> N Juri N Juri -> Конкурс за академична длъжност "Доцент" по професионално направление 8 „Проучване, добив и обработка на полезните изкопаеми", специалност „Обогатяване на полезни изкопаеми" N Juri -> Конкурс за професор по Професионално направление Науки за земята N Juri -> Конкурс за професор по научно направление 8 „проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми" специалност „минно строителство" N Juri -> И. Паздеров І. Дисертация и публикации, които са части от дисертационния труд N Juri -> Конкурса за получаване на научното звание "професор" по Професионално направление „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми" N Juri -> Конкурс за академичната длъжност „професор" по професионално направление Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми, специалност "Техника и технология на взривните работи" за нуждите на катедра Подземно строителство N Juri -> С п и с ъ к на научните и научно-приложните трудове на доц д-р Венелин Желев Желев N Juri -> Конкурс за академичната длъжност „професор" по професионално направление Икономика, специалност „Икономика и управление по отрасли" N Juri -> Моделиране показатели на находища на подземни богатства и свързани с тях обекти чрез компютърни системи N Juri -> Конкурс за академичната длъжност „професор" по професионално направление 13. Общо инженерство, научна специалност „Индустриален мениджмънт" Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|