19. Резюмета на трудовете, с които кандидатът участва 7а. Научни публикации до получаване на онс „Доктор“ (научна степен „Кандидат на техническите науки“), 1978-1988 г
в. Доклади след заемане на академична длъжност „Доцент“ (научно звание „Старши научен сътрудник II степен“), 1993-2015 г
Изтегляне 0.63 Mb.
|
9в. Доклади след заемане на академична длъжност „Доцент“ (научно звание „Старши научен сътрудник II степен“), 1993-2015 г.
Представен е метод за съпоставка на резултати от конвенционални геодезически и GPS измервани я, който е приложен за изследване на съвременните движения на замната кора в някои райони на Северна България. Данни от Държавната триангулация, положена през 1930-те години са използвани в комбинация с GPS измервания за установяване на тектонски движения за перод над 50 години. Даден е математическият модел, кратки данни за двете GPS кампании (Белене и Козлодуй), включени в анализа, както и установените средогодишните хоризонтални скорости на всяка точка от двете мрежи.
Разгледани са резултатите от Българо-Румънската GPS кампания ROMBUL 1992, предназначена за свързване на геодезическите мрежи на двете страни. Определена е GPS мрежата Белене – Пятра, със станции на двата бряга на р. Дунав. Определен е също пространственият вектор, който свързва основните точки на държавните геодезически мрежи на двете страни. Извършен е анализ на получените резултати.
След кратък преглед на основните геодезически работи в страната са предсатвени подготвителните дейности и осъществяването на кампанията EUREF-BG-1992 за присъединяване на България към Новата европейска референтна система. Дават се сведения за следващите EUREF кампании с наше участие.
Представени са резултатите от GPS измерванията, започнти през 1989 г. на територията на България, с едночестотни приемници WM101, а в последствие и с двучестотна апаратура за различни цели. Това са: експериментално установяване на точността на Държавната геодезическа мрежа, участие в междунарони проекти – включване на България в Европейската референтна система (EUREF), в проекта WEGENER, локална и инженерна геодинамика (движение на земната кора, земетресения, свлачища, деформации при експлоатация на минерални находища), земеразделяне, кадастър и др. Предсатвени са дейности, които предстоят непосредствено да се извършват в рамните на международното сътрудничество.
Обобщен е опитът от приложението в страната на GPS приемниците от посочения тип и съответния софтуер за последваща обработка. Предложена е рационална модификация на работата в режим RTK. Представени са резултати от прецизни геодинамични мрежи, както и от обработката на измервания с GPS приемници на различни производители.
Извършен е критичен преглед на геодезическите референтни ситеми от близкото минало, намерили приложение в страната – Международният елипсоид и Международната формула за тежестта, и елипсоидът на Красовски и формулата на Хелмерт „1901 – 1909 г.“. Изтъкнати са предимствата на геодезическата референтна система GRS80. Изяснена е същността на Конвенционалната земна референтна система (CTRS) и нейните реализации, в т.ч. WGS84. Направен е изводът, че България не се вписва в съвременните международни геодезически стандарти и е посочено, че в страната приоритетно трябва да се изгради и въведе съвременна геодезическа система.
Накратко са представени дейностите за създаване на нова европейска референтна сиситема с помощта на GPS измервания и мястото на България в тях. Изтъкнато е, че чрез международните кампании, осъществени през 1992 и 1993 г. може да се осъществи надеждна връзка между координатните системи ITRS-89 и тези , прилагани в страната.
Представени са резултатите от първата международна GPS кампания за включване на страната в EUREF. Разгледана е сходимостта на дневните решения. Установени са значителни разлики между координатите на станции, предназначени за изходни в сравнение с резултатите от определянето им в кампанията EUREF-EAST, състояла се през 1991 г. Иаказано е мнението, че ще се търси възможност за съвместна обработка на измерванията от тази кампания и EUREF-BG-1993, проведена една година по-късно.
Разгледан е метод за съвместна обработка на класически геодезически и GPS наблюдения. Получени са коефициентите на уравненията на измерените наклонени разстояния, хоризонтални посоки и астрономически азимути, зенитни ъгли, астономически ширини и дължини, превишения, получени чрез геометрична нивелация и компоненти на пространствени вектори в геоцентрична координана система. Даден е числен пример.
Отчетена е дейността през изминалата година по въвеждането на EUREF в страната, преди всичко успешно преведената кампания EUREF-BG-1993 и нейното местно сгъстяване BULREF, предназначено за основа на нова геодезическа система в България, а така също за разширение на геодинамическия проект WEGENER-MEDLAS. Представени са дейностите по геодинамичните мрежи „Чирпан“, TECTOSCOPE и Extended SAGET. Наред с това е направен преглед на поважните геодезически дейности в страната, като поддържането на Държавната геодезическа мрежа, локалната и инженерната геодинамика и поземлената реформа, които косвено са свързани с Европекската референтна система.
Представена е геодинамичната обстановка на територията на страната, получена въз основа на сеизмотектонски данни. На този фон са разгледани GPS кампаниите, насочени към регионалните и локалните геодинамични изследвания в България, инициирани във връзка с изграждането на мрежата EUREF и сгъстяването й BULREF, което е и разширение на средиземноморския геодинамичен проект Wegener-MEDLAS. По подобен начин са изложени детайли за геоложката структура в района на Кресненските и Чирпанските земетресения, както и някои резултати от GPS кампаниите, осъществени там през 1992 и 1993 г. Представени са и два проекта с фокус върху инженерната геодинамика – Мировското солно находище край Провадия и Балчишкото свлачище. В заключение е подчертано, че приложението на GPS е обещаващо в по-значителна степен за проекти с голям териториален обхват, а в малките геодинамични мрежи трябва да се търси приложението на нови усъвършенствани методи за наблюдение.
Посочено е, че неотложността на поземлената реформа в страната налага необходимите геодезически работи да се представят в съществуващите координатни системи. Независимо от това, нуждата от въвеждане на съвременна геодезическа система в страната за целите на кадастъра е на дневен ред. Адекватният отговор е това да стане въз основа на мрежата BULREF, която представлява регионално сгъстяване на EUREF за България. Това би осигурило единство и точност на геодезическата основа на цялата територия на страната, както и хармонизация с европейските стандарти. Дискутирани са някои затруднения, които може да се очакват с въвеждането на нова координатна ситема.
В ретроспективен план са представени дейностите в страната по въвеждане на EUREF в България и някои съседни страни, и изграждането на GPS мрежата BULREF на национална територия. Дадени са сведения за текущото състояние на гравиметричната мрежа и развитието на някои геодинамични проекти. Включени са кратки данни за навлизането в масовите геодезически работи на геоинформационни технологии – GIS/LIS системи и пр..
Представен е годишен отчет за дейностите в страната, свързани с обработката на резултатите от кампаниите EUREF-BG-1992 и 1993 и българското участие в разширението на мрежата EUREF на територията на Румъния. Дадена е информация за приложението на GPS в поддържането на Държавната геодезическа мрежа и решаването на трансформационните проблеми за практически цели. Мотивирана е ползата от бъдещото изграждане на перманентна GPS станция в България.
Представен е оригинален метод за съвместно изравнение на данни от класически и GPS мрежи. Различните видове геодезически измервания са анализирани с оглед на включването им в единен математически модел. Чрез въвеждане на пространствените ъгли между посоките, свързващи точките в мрежата е представено, че е възможно коректното формулиране на комбиниран математически модел без непременно да са известни астрономическите координати на станциите. Изведени са уравненията на измерванията, даден е числен пример.
Представена е алтернатива на стандартите на EUREF за определяне на резултатите от кампаниите EUREF-BG-92 и 93 в система ETRS89. Посочено е, че възприетият към момента подход за използване на точки, определени в предишни EUREF кампании в качеството на изходни за следващи кампании, може да доведе до компромитиране на крайните резултати, ако не са определени надеждно скоростите на изменение на координатите на тези точки. Такъв случай е установен за някои от станциите в Гърция, участвали в кампанията през 1992 г. Затова се препоръчва използването на перманентни EUREF станциите за привързване на резултатите от наблюдателните кампании.
Представени са основните резултати от дейностите – наблюдателни кампании и обработката им, за включване на страната в разширението на GPS мрежата EUREF на своя територия и в някои съседни страни. Разяснена е ролята и мястото на мрежата BULREF като сгъстяване на EUREF в България, за решаване на местните трансформационни проблеми. Обърнато е внимание и на успоредно протичащите геодинамични проекти, фокусирани предимно в южната и югозападната част на страната.
Въз основа на резултатите от присъединяването на България към дейностите за реализиране на Европейската референтна система и регионалните геодинамични проекти в Средиземноморието, е мотивирана възможността за включване на страната в проекта CERGOP чрез разширяване на обхвата му южна посока, както и възможните ползи от това. Предложено е, като начален етап да се обхванат четири от EUREF станциите на територията на страната. Представени са данни за тези станции и очаквания вид на мрежата Extended CERGOP след присъединяването им..
Подчертано е, че като част от международните инициативи и организации за сигурност, опазване на мира, безопасност на навигацията, гражданското въздухоплаване и др., България трябва да спазва някои общоприети изисквания в областта на топографското и специализираното картиране и позициониране. EUREF, като европейска реализация на WGS84 осигурява подходяща основа за решаване на проблемите на координатните трансформации и ефективно използване на диференциалните методи за определяне на местоположение и навигация с GPS. За улесняване на прехода към общоевропейските стандарти е разработен софтуерът HYTRA, предназначен за координатни трансформации, свързани с EUREF. Представени са математическият модел и детайли от реализацията на софтуера. Радикално усъвършенстване в областта на навигацията и хидрографията може да се постигне с въвеждането на мрежа от перманентни DGPS референтни станции.
Заключителен доклад за резултатите от международните GPS кампании в България EUREF-BG-1992 и 1993. Резултатите са приети от комисията за EUREF като териториално разширение на едноименната мрежа клас „Б” – точност 1 cm в епохата на измерване.
Анализирано е влиянието на йоносферната рефракция върху резултатите от GPS измервания в Държавната геодезическа мрежа. В модела на йоносферата са обособени регулярна и аномална част. Ефектът на последната е силно зависим от разстоянието между станциите. Въз основа на анализ на измервания върху трето- и четвъртокласни точки в Североизточна България (1993-1995 г.) е напревен изводът, че обработката на едночестотни измервания със стандартен йоносферен модел е съпроводено с мащабна грешка  , която лимитира възможностите на метода. При наличие на допълнителна информация за състоянието на йоносферата, или при подбор на подходящо време за измеравене, тази грешка може да се редуцира значително.
Накратко е отчетена дейността на страната през последната година, след като предложението на авторите за разширение на проекта CERGOP е прието. Осъществено е участие с три станции от мрежата EUREF в кампанията CEGRN96, данните от измерванията се обработват в Германия с участието на български специалисти. Дадена е информация и за други дейности, имащи отношение към приекта.
На фона на класическите координатни системи, въведени в страната са представени накратко резултатите от включването на България в дейностите по създаването на EUREF. Анализирана е зависимостта на глобалните параметри на GPS мрежите – плътност и средно разстояние между точките, както и максимална отдалеченост от точка от мрежата. Направен е извод, че е най-подходящо на територията на страната да се определи двукласова GPS мрежа – основен клас от около 110 точки и второстепен клас от 325 точки.
Стратегиите за съвместна обработка на конвенционални и GPS измербания, разработена от авторите, дава строг начин за комбиниране на разнородни данни в 3D модел. Единствено линейни електронно-оптични измервания могат да се включат лесно в една GPS мрежа и обратно, докато зависимите от гравитацията измервания, свързани с посоката на месния вертикал изискват допълнителни данни, каквито в общия случай липсват. Предложен е алтернативен метод, предназначен за определяне с GPS на мрежи с местно предназначение. Идеята е да се използва информация независима от координатната система, която се съдържа в координатите на съществуващите изходн точки. Накратко са описани подходящи геометрически модели, а въз основа на числен пример са посочени предимствата и недостатъците на метода.
Началото на изследванията на фигурата на геоида в България е поставено през 1960-те години. В зависимост от приложените методи са получени различни продукти – астрономо-гравиметричен геоид, геопотенциален геоид, доплеров геоид. Съпоставени са повърхностите, получени с достъпните по това време геопотенциални модели с ниска резолюция (2° х 2°), с тази определена по данни от 25 доплерови точки. Посочено е, че най-представителни резултати могат да се очакват от съвместното приложение на данни от цифрови модели на релефа с висока резолюция, глобални геопотенциални модели и астрономически определения, контролирани с помощта на EUREF, EUVN и национални GPS мрежи.
Разгледани са факторите, които определят изискванията към географската информация – военнополитически и военнотехнически. Формулирани са съвременните изисквания към военната географска информация, с акцент върху цифровите географски продукти, като са изяснени начините за нейното създаване. Дискутирани са приложението на географската информация и нейното значение в етапа на преход към стандартите на НАТО.
Отчетен е тригодишният период след асоциирането на страната към проекта CERGOP (1995 – 1998 г.) – участието в GPS кампаниите CEGRN’96 и ’97, както и в обработката на резултатите от тях, осъществена в Института по приложна геодезия (Лайпциг), с участие в първата от тях на български специалисти. Дадена е информация за участието на страната в сродни дейности през подотчетния период, с акцент на участието в проектите EUREF, EUVN и UNIGRACE. Дискутирани са ползите от CERGOP и перспективите за бъдещо развитие на проекта.
Представени са Европейската референтна система EUREF, Европейската вертикална мрежа EUVN и гравиметричната система на Централна и Източна Европа UNIGRACE. Изложени са извършените до момента работи за тяхната реализция на територията на България и постигнатите резултати.
Представени са дейностите по подготовката и провеждането на абсолютни гравиметрични измервания на три станции (София, Плана, Варна) по проекта UNIGRACE. Наред с абсолютните измервания (1998 г.), са извършени относителни измервания за калибриране по линията София – Плана и свързване на пегелите във Варна, Иракли и Бургас, както и на перманентната GPS станция от мрежата EPN край София. Дадени са предварителните резултати от абсолютните определения на трите станции.
Обобщени са резултатите от първите експериметални диференциални GPS определения в страната, проведени от авторите и са обсъдени възможностите за приложението им в отбраната, автомобилната и морската навигация. Дадена е информация за проечванията относно избора на място и оборудване за създаване на първата в страната постояннодействаща референтна MSK станция за определяне на диференциални корекции.
Представени са най-съществените резултати от приложението на GPS технологиите в страната – EUREF и свързаните с този проект дейности, регионалната, локалната и инженерната геодинамика, поземлената реформа и кадастъра, решаването на някои специфични инженерногеодезически проблеми и пр. Обърнато е внимание на документите, разработени за поддържане на актуалността на нормативната база.
В съвременните условия осезаемо се налага необходимостта от разнообразна военно-географска информация не само за театъра на войната, а с континентален и глобален обхват, тъй като кризисни ситуации биха могли да възникнат в редица райони на света, където страната има непостредствени или косвени интереси и ангажименти. При тези обстоятества, наред с въвеждането на въоръжение на високотехнологични системи и средства за управление и поразяване, се налагат нови изисквания към асортимента и качеството на информацията за местността, с която се осигуряват войските и органите по отбраната. Геоинформационното осигуряване играе важна роля в процесите по планиране и водене на въоръжена борба.
Накратко са обобщени GPS проектите, финансирани по програми на Европейския съюз, двустранни медународни сътрудничества и съдействие на други институции. Те са насочени предимно към референтните системи в Европа и реализирането им в България, регионалните геодинамични изследвания в Средиземноморието, Централна и Източна Европа, и локалната геодинамика в отделни райони на страната. Оценена е ефективността от приложението на GPS.
Споделен е опитът на авторите по приложение на GPS за определяне на прецизни геодезически мрежи в райони със значителна степен на урбанизация, където видимостта на спътниците и многопътността на сигналите често смущават прецизното позициониране. В редица случаи приложението на GPS е без алтернатива заради липсата на видимост между съседните точки, и отсъствието на подходящи по точност, брой и разположение изходни точки. Важни аспекти на бъдещото приложение на GPS за високоточни инженерн-геодезически са дискутирани на фона на определянето на GPS мрежата на Софийското метро (първи диаметър). Подчертано е, че ако продължава използването на старите геодезически координатни системи, съществен напредък е невъзможно да се постигне.
Отчетени са основните и второстепенните дейности в страната по проекта UNIGRACE – създаването на три абсолютни станции, измерването на на гравиметричен полигон между две от тях за високоточно определяне на две допълнителни точки за осъществяване на връзка между перманентната ГНСС мрежа EVN и основната астрономическа точна на Държавната геодезическа мрежа, и относителните измервания за привързване на пегелите във Варна, Иракли и Бургас към абсолютната станция във Варна. Накратко са дадени плановете за бъдещи работи по проекта.
Накратко са подчертани необходимостта, предпоставките, изискванията и значението на EUREF за България, и са обобщени проектирането, осъществявамето, обработката и вувеждането на резултатите от изграждането на съответната GPS мрежа. Мрежата EUREF, наред с последвалата я EVRN (Европейска вертикална референтна мрежа) е тясно свързана с регионалната и местната геология и сеизмотектоника, както и със съвременните проучвания в тези области. Представени са различни приложения на EUREF в България, простиращи се от дефинирането на нова държавна референтна система до геодезическите, картографските и кадастралните работи, геодинамичните изследвания, а така също и разширяването на мрежата EUREF в съседни страни. Подготвя се монография, посветена на тези проблеми.
Нови и по-строги изисквания към пълнотата и точността на географската информация за летищата и наземните навигационни съоръжения се предявяват от страна на съответните международни организации за повишаване на равнището на безопасността на въздухоплаването. Важен елемент от тази информация са данните за положенията и височините на полосите за излитане и кацане, стоянките на самолетите, препятствията в районите във и около летищата, различните типове летищни и трасови радионавигационни комплекси. Тези данни е необходимо да отговарят на определени критерии за точност, както и да са дефинирани по отношение на координатните и височинните системи, приети като стандарт. В доклада се дискутират възможностите за приложение на съвременни технологични решения за осигуряване на геодезическа информация за такива обекти на територията на България.
Отчетена е дейността в страната през изминалата година, имаща отношение към Европейската референтна система и приложението й в основните геодезически работи – участието на перманентната GPS станция край София в мрежата EPN, а вече и в IGS, проектирането на Държавна GPS мрежа като опит за реализиране на новата геодезическа система БГС2000, подготовката на данните от Държавната нивелация за включване в базата данни на Обединената европейска нивелачна мрежа UELN, а също и участието в други сродни проекти.
Дискутирани са очакваните промени на GPS, обусловени от социални, икономически, военни и технологични предпоставки. Анализирани са основните изисквания, гарантиращи успешната модернизация на системата през следващите 30 години. Посочени са очакваните последствия за гражданските потребители, преди всичко в геодезията, от намеренията за широкомащабно усъвършенстване на GPS.
Разгледани са основните аспекти на ГНСС приложенията, които са от най-голяма важност за геодезическото интегриране на България в Европа и света, в частност включването в EUREF и участието в други регионални проекти, особено значими за въвеждането на нова държавна геодезическа система. Обърнато е внимани е и на използването на ГНСС в геодинамични проекти и други геодезически дейности, свързани с поземлената реформа, кадастъра, строителството и пр.
Отчетена е дейността в страната през изминалата година, свързана с развитието на EUREF и приложението на резултатите от дейностите от проекта на местна основа. Наред с перманентната IGS/EPN станция край София се предвижда създаването на две нови подобни станции по проекта CERGOP-2, както и за иницииране на проект, аналогичен на SAPOS в Германия. Продължават работите по интегриране на Държавната нивелация в Обединената европейска нивелачна мрежа UELN, подготовката за изграждане на Държавна GPS мрежа и ефективното въвеждане на новата геодезическа система БГС2000.
Разгледани са предимствата и недостатъците на перманентните GPS мрежи. Даден е принципът за класифицирането им въз основа на различни технологични и приложни фактори. Накратко е представено текущото състояние в страната и с данни от реален експеримент е илюстрирано приложението на въведената в действие диференциална MSK станция край Каварна. Изказани са съображения за по-нататъшното развитие на перманентните GPS мрежи в страната.
За изследване на ефективното покритие със сигнал на въведената в действие през 2000 г. перманентна MSK станция край Каварна са осъществени експериментални диференциални GPS определения с навигационен приемник Trimble NT300D. За еталон е използвана прецизна геодезическа мрежа. Резултатите показват пълно съответствие на реалното покритие и точност с номиналните им стойности.
Описват се резултатите от съвместното прилагане на актуални GPS и GIS решении за създаване, актуализиране и поддържане на цифрови модели на териториятата на национални паркове "Рила" и "Централен Балкан". Цифровите модели са създадени едновременно с изготвянето на плановете за управление на двата парка, с цел по-ефективно и aдaптивно управление, в съотвeтcrвие с българското законодателство и съвременните международни тенденции в управлението на защитени територии. Изложението акцентира върху прилlожението на геоинформационната GPS система GeoExplorerIII / GPS Pathfinder Office в управлението на парковете и демонстрира решение за осъществяване на връзката между коордннатни системи WGS84 и "1970г.", и последващо въвеждане на събраниre на теренни даннн в цифровите модели на територията на двата парка.
Отчетена е дейността в страната през изминалата година, свързана с Европейската референтна система. Дадена е информация за прекъсванията в работата на перманентната IGS/EPN станция край София за периода 1997-2002 г. Представени са данни за поддържането и използването на точките, определени в сеансите EUREF-BG-1992 и 1993, както и за текущото състояние по проектите за интегриране на Държавната нивелация към Обединената европейска нивелачна мрежа UELN, подготовката за създаване на Държавна геодезическа мрежа и други проекти.
Наблюдателните грешки са разгледани от позициите на теорията на сигналите и са представени като сума от краен брой синусоидални вълни с различни параметри. В зависимост от съотношението на периода на вълните и интервала на измерванията, ефектър от въздействието на съответния фактор може да бъде систематичен или случаен. Даден е математическият модел на така формулираната задача, където систематичните компоненти на въздействащите фактори участват като сигнали, а случайните – като шумове.
Отчетена е дейността в страната през изминалата година, свързана с Европейската референтна система. Дадена е информация за прекъсванията в работата на перманентната IGS/EPN станция край София за периода 1997-2003 г. Представени са данни за GPS кампанията CEGRN03 и решението в система ITRF2000, епоха 1993.46, обхващащо 15-те точки, определени в кампанията EUREF-BG-1993. Подчертано е, че България е 26-тата страна, включена в Обединената европейска нивелачна мрежа UELN, след завършване на обработката на измерванията от 1974-1984 г. на Държавната нивелация I клас във Федералната агенция по картография и геодезия (Лайпциг).
Държавната GPS мрежа е предназначена за радикално обновяване на изходната геодезическа основа на територията на България. Чрез нея се материализира и разпространява Българската геодезическа система БГС2000, която е напълно съвместима с Европейска референтна система и постепенно ще замени прилаганата над 30 години в гражданската практика система "1970 г.". Цялостният проект на Държавната GPS мрежа предвижда изграждането и определянето на около 110 основни и над 300 второстепенни точки. През 2002 и 2003 г. са осъществени проектираието и рекогносцировката на точките от мрежата, както и строителството на нови точки, след което е съставен работният проект за изграждане на мрежата. През лятото на 2004 г. е проведен първият етап от измерванията, в резултат на който са определени всички основни точки, както и необходимите връзки със съществуващите първокласни и второкласни триангулачни точки, които впоследствие ще позволят извеждането на трансформационните параметри между БГС2000 и използваните досега координатни системи. За да се отговори на практическите нужди, обработката на измерванията се извършва в два етапа - експресна и окончателна обработка. Тук се представят по-съществените резултати от експресната обработка на измерванията, получени до момента.
Публикувано е резюмето на едноименната монография, представено за печат в академично издателство „Проф. Марин Дринов“ (излязла през 2006 г.)
Подчертано е, че в класическата си трактовка теорията на грешките се отнася предимно за дискретни със спорадичен характер. Изяснено е съдържанието на понятия като „Моментна стойност“, „Средна стойност“, „Спорадични данни“, „Регулярни данни“. В анализа на измерванията е потърсено мястото на термините „Бял шум“, „Непредставително измервание“, „Скок“ и „Тренд“. Разгледани са някои особености на проектирането на регулярни изнервания.
Представени са случаи на недопустими по големина грешки на диференциалното позициониране с корекции EGNOS в България. Алтернатива за избягването им е приемането на корекционни сигнали от наземни станции, каквито в страната има две към дадения момент. Анализът показва, че с очакваното изграждане на две нови станции подобен тип покритието с корекционни данни ще обхване почти цялата територия, въпреки отсъствието на координирани действия.
Отчетена е дейността в страната през изминалата година, свързана с Европейската референтна система: обработката на кампанията за определяне на второстепенните точки от Държавната GPS мрежа, началната кампания за определяне на скоростите на точйите основния клас на Държавната GPS мрежа и преизмерване на мареографните станции във Варна и Бургас, определяне с прецизна нивелация на котите на точки от основния клас, в т.ч. на 25-те точки от реализацията на EUREF в страната, изграждане на перманентна GPS мрежа в България.
Развита е идеята на автора за разширено тълкуване на неизбежните грешки на регулярните измервания, прилагайки теорията на обработката на сигнали, в анализа на измерванита на перманентните ГНСС стации от мрежата EPN. Представен е математическият модел на измерванията и са разгледани основните съображения при планиране и интерпретиране на резултатите от повторни и регулярни измервания.
Представени са мястото и задачите на геоинформационните системи (ГИС) в съвременните минни предприятия. изхождайки от това са разгледани необходимите видове геоданни и техните източници – традиционни топографски планове и карти, геодезически, геоложки и геофизични данни, дистанционни изображения, маркшайдерска документация. акцентирано е върху нееднородността на геодезическата основа на изходните документи и материали, и възможностите за интегрирането им с помощта на инструментите на гис. предложени са модели на прехода между използваните геодезически координатни системи. Каталог: docs -> N Juri N Juri -> Конкурс за академична длъжност "Доцент" по професионално направление 8 „Проучване, добив и обработка на полезните изкопаеми", специалност „Обогатяване на полезни изкопаеми" N Juri -> Конкурс за професор по Професионално направление Науки за земята N Juri -> Конкурс за професор по научно направление 8 „проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми" специалност „минно строителство" N Juri -> И. Паздеров І. Дисертация и публикации, които са части от дисертационния труд N Juri -> Конкурса за получаване на научното звание "професор" по Професионално направление „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми" N Juri -> Конкурс за академичната длъжност „професор" по професионално направление Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми, специалност "Техника и технология на взривните работи" за нуждите на катедра Подземно строителство N Juri -> С п и с ъ к на научните и научно-приложните трудове на доц д-р Венелин Желев Желев N Juri -> Конкурс за академичната длъжност „професор" по професионално направление Икономика, специалност „Икономика и управление по отрасли" N Juri -> Моделиране показатели на находища на подземни богатства и свързани с тях обекти чрез компютърни системи N Juri -> Конкурс за академичната длъжност „професор" по професионално направление 13. Общо инженерство, научна специалност „Индустриален мениджмънт" Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|