1в. Криминалистика обща характеристика. Принципи и особености. Възникване и развитие. Връзка с други науки

Възникването и развитието на Кр в България е също от 19 век, подобно на останалите европейски страни. За това допринасят освен посочените предпоставки, а също и по специфични условия – възникналата необходимост от криминалистични знания в прокурорско-следствената и съдебна практика, а също и влиянието на чуждестранната Кр, свързано с превеждането на един от най-известните трудове в тази област за това време – на австрийския криминалист основоположник - Ханс Грос. Други известни криминалисти от онова време са Локар от Франция, Потапов и Громов от Русия и Лебедев – издал първия учебник по Кр.

Криминалистичните знания са свързани и със съдебната медицина. Голяма заслуга има проф. д-р Атанасович, който през 1873 г. издава “Правилник за освидетелствани при оглед на мъртвите тела” и този труд за времето си има голяма стойност, защото в него съществуват редица криминалистически способи и предпоставки за откриване и изземване на доказателства.

След приемането на Наказателния закон през 1896 г. се прави опит работата на полицията и съда да се организира по подобие на Европа, като в приетия през 1897 г. Закон за углавното съдопроизводство са разграничени някои действия по събиране на доказателствата и привличане на експерти за тяхното изследване и оценяване. Като начало за прилагането на специфичните криминалистични методи у нас се приема 1907 г. през тази година е приет новия Закон за столичната полиция, към която се изграждат бюра за идентификация. Откриват се и лаборатории по антропология и дактилоскопия. През втория етап от развитието редица българи-криминалисти специализират в европейските страни – Германия, Швейцария. У нас също пристигат специалисти – криминалисти от Виена, като с тяхно съдействие през 1926 г се правят редица подобрения, с които се усъвършенства системата на наказателната регистрация и се създава Централна адресна служба. Започват да се развиват и криминалистичните експертизи. През този период България става член на Интерпол – Международна организация за борба с международната престъпност. През 1951 г. България напуска Интерпол. Възстановила е членството си м.ноември 1989 г. и е член и в момента. През този етап Кр носи белезите на Западноевропейската – акцентира се върху криминалистичната техника, без да се засяган тактиката и методиката. Първите лекции по криминалистика е водил проф. Никола Саранов през 1929г. Следващи изявени преподаватели са проф.Иван Гарелски, проф.Цеко Цеков и др.

Криминалистика – понятие. Тя е специална наказателно-правна наука, която изучава обществените отношения, свързани с развитието и разследването на престъпленията, а в определени граници и тяхното предотвратяване. Кр се отличава с някои особености :

- тя не е нормативна наука, няма собствена нормативна база, а почива изцяло на НПК;

- използва знания от наказателния процес, наказателното право, криминологията, съдебната медицина, съдебната психология, естествените и технически науки;

- Кр съдейства за усъвършенстване на наказателно-правната нормативна уредба

- създава предпоставки за практическо използване постиженията на НТП в правораздавателната и правозащитна дейност.

Тези знания, които се разработват от Кр се използват, както в наказателното производство, така и в други области.

Основни принципи на Кр – законност, обективност и изчерпателност.

1. Законност – дейността, свързана с разкриване, разследване и предотвратяване на престъпленията е съобразена със закона – НК и НПК.

2. Обективност – извършва се паралелно изследване на фактите и обстоятелствата, които имат отношение към разследването, с помощта на повече независими методи.

3. Изчерпателност – да се даде отговор на всички въпроси, да се проверят всички версии, като се изследва цялото отражение на престъплението върху действителността още преди унищожаването на доказателствата, с цел установяване на обективната истина.

Връзки на Кр с другите науки. Тези връзки са твърде всеобхватни и динамични. Най тесни те са с наказателния процес, освен по въпроса с доказването и с относимостта на доказателствения материал, а така също и в събирането и проверката на доказателствата. Най-важната връзка е с наказателното право и нормите на НК. Те са теоретична основа на Кр, които намират отражение при изграждане и проверка на версиите, при планиране на досъдебното производство, при приложението на криминалистическата техника и тактика пи разследване на престъпленията.

Връзките с криминологията се проявяват при изучаване причините и условията спомогнали за извършване на престъпленията и възможностите за тяхното предотвратяване.

Психологията и логиката също спомагат да се разработят някои въпроси в тактиката ( т.н. психологически контакт с лицата, които се разпитват; при очна ставка; при разпознаване на живи лица и трупове).

Логиката се използва при изграждането на версии – анализ, синтез, индукция, дедукция, аналогия, при планиране на разследването.

Кр е свързана и със съдебната медицина и съдебната психиатрия – задължително е присъствието на съдебен лекар при оглед на труп и последващия вътрешен оглед (аутопсия), при изследване на следи и веществени доказателства от биологичен произход. Съдебната психиатрия има значение при разпит на лица, относно тяхната оценка на даваните показания, оценка на някои патологични фактори, които оказват влияние върху “почерка” на дадено лице и др.

Особености на Кр :

1. Тя изучава процеса на отразяване на престъплението върху обективната среда, възникване на следите и други веществени доказателства.

2. Дава средствата и препоръките за откриване, фиксиране, изземване и изследване на материални следи и други веществени доказателства.

3. Определя тактическа организация на разследването и

4. Методиката на разследването на отделните видове престъпления.

Предмета на Кр постепенно се разширява поради :

- интегрирането й с наказателните и частни науки;

- потребността от криминалистични знания;

- необходимостта от съответствие между тези знания и нивото на престъпността.

Система на Кр. До скоро се приемаше че системата на Кр включва криминалистическа техника, тактика и методика на разследване на отделните видове престъпления. Тази система не се отрича, но трябва да се уточни, че Кр обхваща :

- въпроси от общата теория на Кр;

- криминалистическа техника – откриване, фиксиране, изземване, изследване и оценка на доказателствата;

- трасология – учение за следите;

- криминалистически експертизи;

- криминалистическа тактика;

- методика на разследване на отделните видове престъпления;

- криминалистическа профилактика.

3в. Идентификация на човека по признаците на външния му вид. (словесен портрет)
При извършване на различни престъпления, за целите на разследването при издирване на лица с неустановена самоличност (пострадал, уличен, трупове и части от тях) се използват теоретични разработки за идентификацията. Всеки човек притежава външни признаци, които в своята съвкупност са строго индивидуални и характерни само за дадения човек. Признаците на външността на човека са използвани от края на 19 век от Алфонс Бертион. Той е предложил методиката за тези признаци, наречена от него “словесен портрет”. В основата на тази методика лежи система от правила за подреждане и описание на най-характерните и устойчиви признаци на външността на човека, с помощта на специална терминология. Разработената от Бертион методика е използвана предимно за разкриването на престъпления. Професор Райс от Лозанския университет разработва нова методика, на база на тази на Бертион. Тя също е усъвършенствана, но в основата си се е запазила.

Признаците на външността са разпределят в 4 групи : - общи физически; -анатомични; - функционални и – съпътстващи.

- Общи физически – пол, възраст, телосложение и антропологични черти на външността на човека;

- Анатомични – свързани са с костно-хрущялната структура – размери, форма, положение на отделните части на тялото;

- Функционални – осанка, походка, жестикулации.

Тези трите са присъщи на самия човек, затова се наричат – собствени.

- Съпътстващи – облекло, предмети, с които си служи и носи.

Към първите три групи се отнасят и т.н. особени белези – отклонения от нормалния строеж и привичните движения на тялото (срещат се рядко при човека). Някои от тях са по рождение, а други са придобити по-късно. Възможността едно лице да бъде установено по външни признаци се обуславя от обстоятелствата, че съвкупността от тези признаци е строго индивидуална, неповторима и присъща за всеки човек, на даден етап от неговото развитие и не се повтаря при други хора.

За индивидуализацията на човека спомага и устойчивостта на признаците на външността в границите на определено време. Най-устойчиви са анатомичните признаци, защото в основата им е костно-хрущялната структура – размери и форма на лицето, контур на носа, веждите и т.н. По-малко устойчиви са тези, на основата на меките тъкани – устни, брадичка. Относително устойчиви са функционалните признаци – съвкупността им понякога е напълно достатъчна за идентификация, но те се поддават и на изменение и подправяне.

Значението на всеки признак на външността за идентификация на човека зависи не само от неговата устойчивост, но и от честотата на повторяемост в различните хора. Колкото по рядко се среща един признак, толкова по-голямо значение има за индивидуализацията на човека и толкова по-малко признаци са необходими за съвкупността от признаци. Това са различни аномалии в строежа на човешкото тяло.

Признаците на външния вид оказват съществена помощ оказват, тъй като по тях могат да се направят изводи за пол и възраст, за размер на отделните части на тялото, привички и т.н. Общите физически, функционални и анатомични признаци на външността се описват със специална терминология. Въвеждането на единна терминология улеснява оперативните и следствените работници да разбират описаните признаци и да си съдействат при издирване и идентифициране на престъпниците. Описанието трябва да е пълно и последователно.

Пълнота – подробно описание на всички възприети признаци. Това намира приложение при издирване на неизвестен извършител на престъпление, УТНС. Обема на признаците зависи от целите за които се съставя описанието, дали има и други нагледни средства – снимки.

Последователност – описване на общите физически, а след това – на анатомични и функционални признаци, особените белези – аномалии и накрая съпътстващите признаци.

Признаците се използват за установяване на лица, избягали от местопроизшествие, от места за лишаване от свобода, безследно изчезнали.

Описанието на признаците на външността започва с общите физически признаци, които характеризират човека като цяло – пол, възраст, телосложение, охраненост и общи черти на външността.

Следват анатомичните – размер, форма, контур, положение, симетрия и цвят на частите на тялото. Главата съдържа най-много и с най-голяма значение анатомични признаци – форма и размер на главата, отделни части на лицето (нос, устни, очи, вежди, зъби, брада, уши, кожа). Характеристика на тялото – обхваща шия, рамене и отделни части на тялото.

Функционалните признаци са свързани с анатомичните, като се явяват и израз на състоянието (психично) на човека, социално положение. Те характеризират и особеностите на условно-рефлекторния апарат – осанка, походка, мимики, жестикулации.

Особените признаци, възникват под въздействието на болест, нарушаване целостта на крайниците, заекване, татуировки. Те също са донякъде устойчиви и индивидуални и предизвикват съсредоточеност на вниманието.

Източници на информация за признаците на човека :

- показания на свидетели;

- показания на уличения (заподозрения);

- фото- , видео- , киноснимки;

- различни видове следи от ръка, крак, зъби;

- картотеки на наказателна регистрация и медицински заведения.

Голямо приложение, като източник на информация има вероятностния метод (за лицата, които би трябвало да са възприели факти свързани с престъплението) и метода на мисловна реконструкция (възстановява се разследваното престъпление, като се анализира механизма на протичането му и се очертава отражението на престъплението върху обществения ред)

Методика за описване на признаците на външността на човека. Създадена е от Алфонс Бертион. Според тази методика, признаците на външния вид са в определена система, която предполага всяка част на главата, всяка особеност на лицето, да се фиксира с точни буквени обозначения, от което се съставя формула на лицето. Това налага използването на общи наименования, определена последователност, конкретност, пълнота.

Рисуван портрет – съставя се от художник портретист, който слушайки показанията при разпита, прави обща щрихова скица на лицето. Ако скицата съвпадне с показанията, може да се използва при издирването.

Съвременни методи.

“Компюскеч” – компютърна система за съставяне на портрет по описание, на лица от всички полове, раси и антропологични типове. Създателите на програмата гарантират нейната прецизност и бързодействие.

Фото-робот – негов автор е Пиер Шабо. Предимство на този метод е, че на човек е трудно да даде обяснение за възприетото, но може да посочи издирваното лице от предложени снимки. По представени снимки на три области от човешката глава – 1.чело-коса; 2. вежди –очи; 3. устни-брада, в хода на разпита се съставя портрет на лицето. Това става на няколко стадия:

-показване на снимки и отделяне на избраните от свидетеля (обвиняемия)

-монтиране на снимките на подвижни скали с обща основа

-ретуширане на изградения образ от художник, на база допълнителните данни от разпита.

-нови корекции на фото-робота.

Фото-робота има два недостатъка – не може да се осигурят достатъчно варианти на образа и не е лишен от субективизъм, при ретуширането от художника.

“Айдентит” – на база на 40 000 фотографии на лица от цял свят е съставен комплект от схематични изображения върху 525 диапозитива, с изображения на общата форма на лицето, на отделни негови части или отделни особености. Диапозитивите са с буквено-цифров шифър. Всеки полицай в САЩ има комплект от диапозитивите и може да състави портрет на лицето.

“Фотофит” – създател Жак Пенри. Този метод е на принципа на фото-робота, но използва снимки с високо качество, с характерни черти на главата (169 типа чела, 81 вида очи, 86 типа уста и т.н.). при тяхната комбинация се получават около 5 000 000 синтетични образа.

4в. Криминалистически методи и средства за откриване, фиксиране, запазване, изземване, изследване и оценка на доказателства.
Откриване на доказателства. Свързано е с подбор, анализ и оценка на наличните данни с доказана стойност и проверка на изградените версии. Този процес е свързан с редица трудности, поради противодействие на извършителя на престъплението, външните фактори и самата отдалеченост във времето от момента на извършване на престъплението до разследването. При откриването на доказателствата се използват няколко метода, най- често следните :

- вероятностния метод – свързан е с изграждане и проверка на система от версии, относно време и място на престъплението, механизъм на възникване на доказателствата, тяхното повреждане и унищожаване.

- инструментален метод – изразява се в използването на редица технически средства за откриване на следи и веществени доказателства. Техническите средства, които се използват, зависят от характера на престъплението и местопроизшествието.

- метод на мисловната реконструкция – той е във връзка с първите два метода, но и с наличните данни по делото.

След откриване на доказателствата, следващата задача е запазването им. Вземат се неотложни мерки за запазване на доказателствата от редица външни условия и вътрешни процеси, така,че да могат да се използват по-късно.

Фиксиране (закрепване) на доказателствата. То се прави с цел на тях да се придаде доказателствена сила, да се превърнат в съдебни доказателства.

Начини за фиксиране :

- съставяне на протокол за извършеното следствено действие (чл.100 НПК). Съдържание на протокола – 1.уводна част (време на започване, място, участници, метеорологични условия); 2.описателна част (всички извършени действия и резултати); 3. Заключителна част (подписи на участниците).

- фото- , видео-, кино-, фонофиксация (при разпит, очна ставка). Видове снимки - ориентиращи (общи); обзорни (само местопроизшествието), възлови (отделен участък), детайлни (отделна следа). За детайлната снимка се препоръчва мащабния способ (поставяне на линийка на същата плоскост), за да може всеки да придобие реална представа за следата. Снимките се поставят в албум и се прилагат към протокола.

- следствен експеримент – опитни действия.

- графическа фиксация – скици на местопроизшествието.

Изземване на доказателствата – действия, чрез които се осигурява възможност доказателствата да бъдат използвани и приобщени съм делото, като се съблюдават някои основни тактически изисквания :

- към изземване се пристъпва едва след фотографиране на доказателствата;

- изземването да се осъществи едва след като се установи връзка на следите и другите доказателства с местопроизшествието и престъплението.

- когато размера на обекта позволява, се препоръчва да се изземе следата, заедно с обекта, върху които се намира. Когато това е невъзможно се извършва непосредствено изземване.

Изследване на доказателствата – представлява познание на тяхното съдържание от органите – съд, следствие, дознание. Изразява се в проверка на достоверността на тези фактически данни, които съставляват съдържанието на доказателствата, както и установяване съгласуваност на дадено доказателство с други такива по делото. Доказателствата се изследват от компетентен орган по разследването, а когато се иска прилагане на специални знания от науката, изкуството и техниката - се възлага на експерти (чл.117 НПК). Тук също има някои тактически изисквания :

- комплексност – изследване с всички допустими правни способи

- своевременност – изследване преди да настъпи опасност от повреда и унищожаване на доказателствата. Това налага някои действия да се извършват неотложно (оглед).

- изчерпателност – изследване на всички доказателства, независимо каква информация съдържат.

Оценка на доказателствата. Това е процес по установяване тяхната допустимост наличие и характер на връзките между доказателствата и значението им за откриване на обективната истина.

НР е научно обоснована система от знания за събиране, регистриране, класифициране и запазване на данни за лица, предмети и действия, свързани с разследваното престъпление. Тя подпомага следствие, съд, разследващи и оперативни органи при разкриване, разследване и предотвратяване на престъпления. НР се води само от органите на МВР, на принципа на законосъобразност, обективност, пълнота, секретност, защита на личните данни

Основни методи на НР – описание, дактилоскопиране, фотографиране. В зависимост от характера и целите, данните на НР се подреждат в хранилища, картотеки, албуми, следотеки и др. С тях си служат оперативни, следствени, съдебни, експертни органи. Получените от НР данни се използват за установяване на лица и предмети, за издирване на безследно изчезнали, идентифициране на ТНС и за други обстоятелства.

Главен обект на НР са лица, срещу които е започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер, изчезнали лица, УТНС, предмети, вещи с неустановен собственик, огнестрелни оръжия, куршуми, гилзи, иззети от местопроизшествието.

Основни изисквания са обектите да са материални, да са във връзка с престъплението, да притежават съвкупност от общи и частни признаци за индивидуализация, да подлежат на класификация по ред, вид, група, подгрупа.

Нормативна основа на НР – ЗМВР, ЗЗЛДанни, Наредба за реда за извършване на полицейска регистрация, Инструкция за система АФИС.

Видове НР.

1.Поименна регистрация – попълват се поименни карти. Те съдържат – трите имена, дата и място на раждане, адрес, националност, професия, семейно положение, съдимост (ако е осъждан – по кой член), пръстов отпечатък от палеца на дясна и лява ръка, данни за особени белези, регистрационен номер. Към тези картотеки има допълнителни – прякорни картотеки.

2.Най-голяма значение има дактилоскопната регистрация. Още древните грънчари чрез пръстовия си отпечатък са се подписвали върху изработените от тях съдове. Китайците – също. През 18 век поляка Йоханес Поркинон изгражда основна система за класификация. Сър Уйлям Хершъл установява закономерност в отпечатъците на туземците. През 1894 г. Франсис Галтон издава първата книга на тази тема “Пръстови отпечатъци”, в която посочва ,че няма два еднакви пръстови отпечатъка. Херман Вилкер установява устойчивостта на отпечатъците. Така дактилоскопията измества антропометрията и става единствено средство за идентификация. През 1902г. във Виена и Дрезден също се въвежда дактилоскопната регистрация. От 1914г. всички европейски държави и САЩ прилагат само дактилоскопната система. В България регистрацията започва от м. І.1909 г. За целта на специални бланки се нанасят отпечатъци от дясна и лява ръка, а на обратната страна – снимка, възраст, имена, очи, белези, родители, адрес. Ръцете се намазват с печатарско лепило.

През 1925-1927 г. започва подготовка на наши специалисти по европейски образец. За целта Хайденфелт, Ничш (полицаи от Виена) оказват съдействие. Те подготвят експерти за полицията. През 1927 г. се извършва първото разкриване на престъпление у нас, чрез отпечатък.

Днес дактилоскопната регистрация е най-ефективната система от всички видове регистрации. До 1952 г. регистрацията се и извършвала по петопръстната система, а от тогава до днес – по десетопръстната. Пръстовите отпечатъци се снемат върху карти с 10 полета – по 5 в ляво и дясно + контролни отпечатъци. На база на тях се извежда основна и допълнителна формула (само тогава, когато върху 10-те пръста има кръговидни папиларни изображения). В практиката трите вида папиларни изображения се срещат най-често смесено. Тогава се извежда и допълнителна частна формула. За целта трите вида изображения (примковидни, дъговидни, кръговидни) се разпределят в 9 групи :

- дъговидни папиларни изображения се бележат с индекс 1 (първа група),

- примковидните се бележат с индекси от 2 до 6, като 2 е за радиални примковидни папиларни изображения, а 3,4,5 и 6 – за лунарните такива. Този индекс е съобразно броя на линиите, които се пресичат от линията на Галтон.

- кръговидните папиларни изображения се обозначават с индекси 7,8, и 9

Дактилоскопната формула е дроб с числител индекси на дясна ръка в поредност от палеца към кутрето и знаменател – индекси на лявата ръка също от палеца към кутрето.

Десетопръстната дактилостопна регистрация позволява както идентификация на извършителя, така също и установяване самоличността на живи лица и трупове, които вече са регистрирани. От 31.01.1991 г. система АФИС е въведена у нас. С нея всяко лице може да се установи за 30 сек., ако в системата има информация за него. Централния компютър е в НИИКК, а в РДВР и ГКПП са монтирани скенери, върху които проверявания поставя ръка. В масивите има и идентификационни отпечатъци, намерени на местопроизшествия на неразкрити престъпления. При дактилоскопната регистрация се вземат 15 признака.

3.Регистрация на БИЛ – те същи се регистрират в МВР, с цел издирване. Регистрирането на БИЛ се извършва веднага след получаването на сигнал. За целта се попълва се карта по образец с данните – трите имена, прякор, дата и място на раждане, социален произход, образование, занятие, месторабота, семейно положение, последен адрес, дата на получаване на сигнала, от кого е получен, дата на изчезване, кога за последно е видяно БИЛ, друг път издирван ли е, особени белези, снимка.

4.Регистрация на ТНС. Свежда се до събиране на информация за БИЛ. Двете са свързани помежду си. Данните за ТНС се сравняват с данни за БИЛ. Ако те съвпадат, то личността на ТНС се счита за установена и двете карти се събират. Данни, които се попълват при регистрация на ТНС – време и място на намиране, пол, националност (по външен вида), кога е настъпила смъртта, подробно описани е на характерните белези, ръст, възраст, очи, коса, липса на крайник, дрехи, анатомични аномалии, вещи, документи. Трупа се фотографира ( по правилата на опознавателната фотография) и дактилоскопира. Ако е минало много време от смъртта, дактилоскопирането е трудно и се използват специални методи - потапяне в гореща мазнина (за разложени трупове) или потапяне в сапунена вода ( при мумифицирани трупове – за да се отпусне кожата).