1в. Произход и история на институтите на мнп

Особено място сред изброените институти заема азиалното право. Неговите корени датират от антична Гърция, в която във всяко гръцко село имало храм, където се е давало убежище на “прибягналите” и те получавали защита от светското правораздаване, успоредно с което е съществувало и религиозно правораздаване. Азилното право е било възприето у нас непосредствено след покръстването на българите от княз БорисІ.

С възприемането на византийското право и със създаването на т.н. Закон за съдене на хората, азиалното право придобило законодателна уредба. Известно е, че по това време българската правна система е следвала византийските образци. Азиалното право обаче, като особен институт, водещ до ограничаване на светската юрисдикция спрямо лицата, се е прилагало единствено в отношенията между църквата и държавата.

По късно с развитието на международните отношения през средновековието, се е появила практиката да се дава убежище от една държава, на бегълци от други държави. Политическите бегълци от Византия са намирали политическо убежище в България и обратно. В последствие със специална клауза в българо-византийски договор е предвидена и екстрадация, т.е. “бегълците от едната и в другата страна, да бъдат връщани взаимно, в случай, че заговорничат срещу властите”.

Прието е, че самото МНП възниква с появата на института на екстрадицията. Постепенно междудържавните отношения наложили необходимостта от появата на дипломатически и консулски имунитети, в тяхната типична форма. В последствие се появява и концепцията за екстериториалността, която от своя страна е залегнала в основата на капитулациите.

През 1889г. в България е учреден Международен съюз по наказателно право, с цел да съдейства на държавите в борбата им с международната престъпност. По-късно, през 1899 и 1907 г. са приети хагските конвенции за правото на война. На 08.08.1945г.е уреден Международния военен трибунал, известен като Нюрнбергския трибунал, който се превърнал в първообраз на съвременното международно наказателно правосъдие. Устава на трибунала е първия опит за кодификация на МНП. След Втората световна война сътрудничеството между държавите в областта на наказателното право получава особено развитие и се свързва преди всичко с дейността на ООН.

МНП е съвкупност от правни норми, които регулират сътрудничество между държавите в борбата им с престъпленията, предвидени в международен договор. Тези норми осигуряват защитата на международния обществен ред, уреден от международното публично право (МПП).

Основната разлика между МПП и МНП е в различните субекти на отговорност. При МПП – това е държавата, а при МНП – физическите, наказателно-отговорни лица. Видът на наказанията и начина на изтърпяването им също са различни.

Предмет на регулиране е сътрудничеството между държавите в превенцията, разследването и наказването на престъпленията, които са предвидени в международни договори. Характерно за МНП е, че в хода на неговото създаване, държавите съгласуват волята си, за да защитят своя суверенитет. МНП винаги изразява волята на няколко държави. МНП обединява норми на материалното и процесуалното право, т.е. посочват се както съставите на престъпленията, така и формите за сътрудничество между държавите в борбата срещу тях, които имат процесуален характер.

Основни принципи на МНП:

-неотвратимост на наказанието за всяко деяние, което се явява престъпление по МНП (принципа –“предай или съди” ).

-лицата не се освобождават от международна наказателна отговорност заради обстоятелството, че вътрешното законодателство на съответната държава, не съдържа наказателни санкции за извършеното деяние.

-длъжностното положение на лицето, не го освобождава от отговорност по МНП.

-отговорност се носи не само пред вътрешен, но и пред специален международен съд.

Видове престъпления по МНП – съществуват две големи групи престъпления в МНП :

а)същински международни престъпления – те имат за обект основни международни отношения, свързани с мира и сигурността в света, както и тези, свързани със запазването на човечеството. Към тази група се отнасят :

-престъпленията против мира (планиране, подготовка, започване и водене на агресивна война ).

-военни престъпления (убийства, изтезания на мирно население или военнопленници; нападения над граждански обекти и населени места, на исторически и културни паметници и др.).

-престъпления против човечеството (геноцид, апартейд, расова дискриминация).

Всички лица, извършили такива престъпления, подлежат на наказание, ако се докаже вината им.

б)престъпления против стабилността на международните отношения (тероризъм, вземане на заложници, въздушно пиратство и др.).

-престъпления против икономическото, социалното или културното развитие на държавите (наркотрафик, контрабанда, подправка на парични знаци с курс в чужбина и др.).

-престъпления против правата на човека (робство, мъчения, търговия с жени и др.).

-престъпления извършени в открито море (пиратство, повреждане на подводни кабели и др.).

източници на МНП :

-конвенции (основен източник) – тези, които са разработени със съдействието на ООН и тези създадени в рамките на Съвета на Европа.

-обичаите – повечето от тях са залегнали в конвенционни норми (например принципа “предай или съди”).

-съдебни решения – (например присъдата на Нюрнбергския трибунал).

Особености на обективната страна на престъпленията на МНП – тези деяния могат да бъдат действие или бездействие. Отличават се с особено висока степен на обществена опасност, засягат международния мир и безопасността на човечеството, последиците им са с голям мащаб.

Особености на субективната страна на престъпленията по МНП – извършват се преди всичко с пряк умисъл и точно определена цел, но може и по непредпазливост (повреждане на подводни кабели ).

Санкции за престъпленията по ЧНП – те биват международно-правни и вътрешно-правни наказателни санкции.

-налице ли са и съществуват ли предвидени давностни срокове, които да са процесуална пречка за възбуждане на наказателно преследване.

-второто е свързано с погасяване на изтърпяването на наложеното наказание, когато е изтекла предвидената от закона давност.

Международните наказателно-правни норми се съобразяват с тези два принципа. Тяхното действие по време, се регламентира както в международен правен акт, така и в съответен акт на вътрешното наказателно законодателство на различните държави.

Някои международни наказателно-правни норми действат само по време на война. Такива са например Женевските конвенции от 1949г. съществуват норми (предвидени в Устава на международния наказателен военен съд ), които действат и преди и по време на война.

Следователно могат да се направят следните изводи :

-международните наказателно-правни норми действат в различно време.

-предметите на тяхното действие по време, са регламентирани в международни актове (договори, конвенции…).

През 1968г. Общото събрание на ООН приема Конвенция за не прилагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството. Тази Конвенция е в сила за Р. България от 1970г. същността на Конвенцията е в следното :

-няма давност за реализацията на наказателната отговорност относно военните престъпления и престъпленията против човечеството, независимо от тяхното извършване по време на война или в мирно време.

1.)прилагане личния закон на субекта на престъплението (национален принцип ).

2.)прилагане на закона на държавата, чиито интереси са засегнати от деянието (реален принцип ).

3.)прилагане на закона, по местопроизшествие на деянието (териториален принцип ).

Повечето от вътрешните наказателно-правни законодателства са включили елементи и от трите принципа, за да могат да ги прилагат в различни ситуации. Трябва да се отбележи, че териториалния принцип е с най-голямо приложение, защото всяка държава се стреми да ограничи и да доведе до минимум последиците от извършването на престъпления именно върху нейната територия.

5в. Планиране, подготовка, разпалване и водене на агресивна война.
Планирането на агресивна война включва действия свързани с подготовка на военно-оперативни планове, преди започването на самата война.

Подготовка на агресивна война – действия, насочени към осигуряването на благоприятни условия за провеждане на военни операции във всички направления. Подготовката може да бъде вътрешнополитическа (реорганизиране на държавния апарат; приемане на съответното законодателство), икономическа (засилване на военното производство), военна (увеличаване личния състав на армията, провеждане на учения и др.)

Разпалване на агресивна война – както предварителни действия, така и действия в хода на войната (военни провокации към съседите, изявления на държавни ръководители).

Водене на агресивна война – включва ръководенето на военните действия, както на централно ниво, така и надолу по йерархията.

Субекти на тези престъпления са предимно военнослужещи във въоръжените сили на съответната страна, но такива могат да бъдат и членове на правителството или началници, които са издавали заповеди за извършване на посочените военни престъпления.

Правната уредба на геноцида е предвидена в Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид, приета от Общото събрание на ООН през 1948г.

Според тази Конвенция, всички лица, които са извършили геноцид ще бъдат наказани, независимо дали са правителства, държавни служители или частни лица. Конвенцията предвижда виновните да бъдат съдени или от националния съд на държавата, в която е извършено престъплението или от нарочен международен съд.

Българският НК предвижда за геноцид, наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години.

Апартейда е престъпление срещу човечеството, което сериозно нарушава правата на човека и принципите на международното право.

Правната основа на апартейда е международната Конвенция за предотвратяване и наказване на престъплението апартейд от 1973г. конвенцията задължава държавите, които са страни по нея (в това число и България) да наказват лицата виновни в извършване на такова престъпление, независимо чии граждани са.

Престъплението от субективна страна, се извършва с пряк умисъл и специална цел – поддържане на расово господство на определена група хора над друга.

-геофизическа война (принудително стимулиране на вулканична дейност; земетресения; наводнения).

-метеорологична война – изкуствено предизвикване с технически средства на урагани или бури.

-използване на оръжия за масово унищожение – ядрени, химически, бактериологически.

Биоцид – характерно за това престъпление е, че въздействията са насочени само върху човека, без да се поразява околната среда, сградите и съоръженията. типичен пример е използването на неутронното оръжие.

10в. Тероризъм – същност и отличителни черти.