1їИсторията на Неемия, Ахалиевия син. В месец Хаслев, в двадесетата година, когато бях в столицата Суса



Дата13.01.2018
Размер320.11 Kb.
КНИГАТА НА НЕЕМИЯ
ГЛАВА 1

1їИсторията на Неемия, Ахалиевия син.

В месец Хаслев, в двадесетата година, когато бях в столицата Суса,

2їедин от братята ми, Ананий, дойде от Юда, той и някои други: и попитах ги за избавените юдеи, оцелели от плена, и за Ерусалим.

3їИ те ми рекоха: Останалите, които оцеляха от плена в тамошната област, са в голямо тегло и укор; и стената на Ерусалим е съборена, и портите му са изгорени с огън.

4їА когато чух тия думи, седнах, та плаках, и тъжех няколко дни; и постих и се молих пред небесния Бог, казвайки:

5їМоля Ти се, Господи, Боже небесни, велики и страшни Боже, Който пазиш завет и милост към тия, които Те любят и изпълняват Твоите заповеди,

6їдано бъде сега ухото Ти внимателно, и очите Ти отворени, за да слушаш молитвата на Твоя слуга, която принасям сега пред Тебе ден и нощ за Твоите слуги израилтяните, и като изповядвам греховете на израилтяните, с които сме Ти съгрешили. И аз и бащиният ми дом сме съгрешили;

7їмного се развратихме пред Тебе, и не упазихме заповедите, повеленията и съдбите, които Ти даде на слугата Си Мойсея.

8їСпомни си, моля Ти се, словото, което си заповядал на слугата Си Мойсея, като си рекъл: Ако престъпите, Аз ще ви разпръсна между племената;

9їно ако се обърнете към Мене и пазите заповедите Ми и ги вършите, то даже ако има от вас изхвърлени до краищата на небесата, и от там ще ги събера, и ще ги доведа на мястото, което избрах, за да настаня там името Си.

10їИ тия са Твои слуги и Твои люде, които си избавил с голямата Си сила и с мощната Си ръка.

11їМоля Ти се, Господи, да бъде ухото Ти внимателно към молитвата на слугата Ти, и към молитвите на слугите Ти, които обичат да се боят от името Ти; и направи да благоуспее, моля Ти се, слугата Ти днес, и дай му да намери милост пред тоя човек. (Защото аз бях виночерпец на царя).
ГЛАВА 2

1їА в месец Нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркса, като имаше вино пред него, аз взех виното, та го дадох на царя. И като не бях изглеждал по-напред посърнал пред него,

2їзатова царят ми рече: Защо е посърнало лицето ти, като не си болен? това не е друго, освен скръб на сърцето. Тогава се уплаших твърде много.

3їИ рекох на царя: Да живее царят до века! как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото на гробищата на бащите ми, е запустял, и портите му изгорени с огън.

4їТогава царят ми каза: За какво правиш прошение? И помолих се на небесния Бог;

5їпосле рекох на царя: Ако е угодно на царя, и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юда, в града на гробищата на бащите ми, за да го съградя.

6їЦарят пак ми рече (като седеше при него и царицата): Колко време ще се продължи пътешествието ти? и кога ще се върнеш? И угодно биде на царя да ме изпрати, като му определих срок.

7їРекох още на царя: Ако е угодно на царя, нека ми се дадат писма до областните управители отвъд реката, за да ме препращат докле стигна в Юда,

8їи писмо до пазителя на царското бранище Асаф, за да ми даде дървета да направя греди за вратите на крепостта при дома, и за градската стена, и за къщата, в която ще се настаня. И царят ми разреши всичко, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мене.

9їИ тъй, дойдох при областните управители отвъд реката, та им дадох царските писма. (А царят бе пратил с мене военачалници и конници).

10їА когато аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, чуха това, оскърбиха се твърде много за дето е дошъл човек да се застъпи за доброто на израилтяните.

11їТака дойдох в Ерусалим и седях там три дни.

12їТогава станах през нощта, аз и неколцина други с мене, без да явя някому що беше турил моят Бог в сърцето ми да направя за Ерусалим; и друг добитък нямаше с мене освен добитъкът, на който яздех.

13їИзлязох нощем през портата на долината, та дойдох срещу извора на смока и до портата на бунището, та прегледах ерусалимските стени, как бяха съборени, и портите им изгорени с огън.

14їСетне минах към портата на извора и към царския водоем; но нямаше място от гдето да мине добитъкът, който бе под мене.

15їТогава възлязох нощем край потока, та прегледах стената; после, като се обърнах, влязох през портата на долината, та се върнах.

16їА по-видните мъже не знаеха где ходих или що сторих; и дотогава не бях явил това ни на юдеите, ни на свещениците, ни на благородните, ни на по-видните мъже, ни на другите, които вършеха работата.

17їТогава им рекох: Вие виждате бедствието, в което се намираме, как Ерусалим е опустошен и портите му са изгорени с огън; елате, да съградим стената на Ерусалим, за да не бъдем вече за укор.

18їИ разправих им как ръката на моя Бог беше добра над мене, още и за думите, които царят ми беше казал. И те рекоха: Да станем и да градим. Така засилиха ръцете си за добрата работа.

19їА аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, и арабинът Гисам, когато чуха това, присмяха ни се, презряха ни и думаха: Що е това, което правите? искате да се подигнете против царя ли?

20їА аз, като им отговорих, рекох им: Небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспеем; затова ние, слугите Му, ще станем и ще градим. Вие, обаче, нямате дял, нито право, нито спомен в Ерусалим.
ГЛАВА 3

1їТогава първосвещеник Елиасив и братята му свещениците станаха, та съградиха овчата порта; те я осветиха и поставиха вратите й, дори до кулата Мея я осветиха, до кулата Ананеил.

2їИ до него градяха ерихонските мъже. И до тях градеше Закхур, Имриевият син.

3їА рибната порта съградиха Сенаевите синове, които, като положиха гредите й, поставиха и вратите й, ключалките й и лостовете й.

4їДо тях поправяше Меримот, син на Урия, Акосовият син. До него поправяше Месулам, син на Варахия, Месизавеиловият син. До него поправяше Садок, Ваанаевият син.

5їИ до него поправяха текойците; но големците им не се впрегнаха в делото на своя Господ.

6їИ старата порта поправиха Иодай, Фасеевият син, и Месулам, Весодиевият син, които, като положиха гредите й, поставиха и вратите й, ключалките й и лостовете й.

7їДо тях гаваонецът Мелатия и меронотецът Ядон, мъже от Гаваон и от Масфа, поправяха до седалището на областния управител отсам реката.

8їДо тях поправяше Озиил, Арахиевият син, един от златарите. До него поправяше Анания, един от аптекарите; и те укрепиха Ерусалим до широката стена.

9їДо него поправяше Рафаия,Оровият син,началник на половината на Еруса-

лимския окръг.

10їДо тях поправяше, срещу къщата си, Едаия, Арумафовият син. До него поправяше Хатус, Асаваниевият син.

11їА Мелхия, Харимовият син, и Асув, Фаат-моавовият син, поправяха друга част и кулата на пещите.

12їИ до тях поправяше, заедно с дъщерите си, Селум, Алоисовият син, началник на половината от Ерусалимския окръг.

13їПортата на долината поправиха Анун и жителите на Заноя, които, като я съградиха, поставиха и вратите й, ключалките й и лостовете й; поправиха и хиляда лакти от стената до портата на бунището.

14їА портата на бунището поправи Мелхия, Рихавовият син, началник на Вет-акасемския окръг; и той, като я съгради, постави и вратите й, ключалките й и лостовете й.

15їА портата на извора поправи Селун, Холозеевият син, началник на Масафския окръг, който, като я съгради и покри, постави и вратите й, ключалките й и лостовете й; поправи и стената на силоамския водоем при царската градина, дори до стъпалата, които слизат от Давидовия град.

16їСлед него поправяше Неемия, Азвуковият син, началник на половината от Вет-сурския окръг, до мястото срещу Давидовите гробища, и до направения водоем, и до къщата на силните мъже.

17їСлед него поправяха левитите, начело с Реума, Ваниевият син. До него поправяше Асавия, началник на половината от Кеилския окръг, за своя окръг.

18 След него поправяха братята им начело с Вавая, Инададовият син, началник на другата половина от Кеилския окръг.

19їДо него Есер, Исусовият син, началник на Масфа, поправяше друга част, срещу нагорнището към оръжейницата при ъгъла на стената.

20їСлед него Варух, Заваевият син, поправяше ревностно друга част, от ъгъла до вратата на къщата на първосвещеник Елиасива.

21їСлед него Меримот, син на Урия, Акосовия син, поправяше друга част, от вратата на Елиасивовата къща до края на Елиасивовата къща.

22їСлед него поправяха свещениците, които живееха в тая околност.

23їСлед тях поправяха Вениамин и Асув срещу къщата си. След тях поправяше Азария, син на Маасия, Ананиевият син, при къщата си.

24їСлед него, Вануй, Инададовият син, поправяше друга част, от къщата на Азария до къта, дори до ъгъла на стената.

25їФалал, Узаевият син, поправяше срещу ъгъла и кулата, която се издава от горната царска къща, която бе при двора на стражата; и след него поправяше Фадаия, Фаросовият син.

26ї(А нетинимите живееха в Офил до мястото срещу портата на водата на изток, и до издадената кула).

27їСлед него текойците поправяха друга част от голямата издадена кула и до стената на Офил.

28їНад конската порта поправяха свещениците, всеки срещу къщата си.

29їСлед тях поправяше Садок, Емировият син, срещу къщата си. След него поправяше вратарят на източната порта Семаия, Сеханиевият син.

30їСлед него, Анания, Селемиевият син, и Анун, шестият син на Салафа, поправяха друга част. След тях поправяше Месулам, Варахиевият син, срещу стаята си.

31їСлед него поправяше Мелхия, син на златаря, до къщата на нетинимите и на търговците, срещу вратата на Мифкада и до нагорнището при ъгъла.

32їА между нагорнището, при ъгъла и овчата порта, поправяха златарите и търговците.


ГЛАВА 4

1їА Санавалат, когато чу, че ние сме градили стената, разгневи се, много възнегодува, и присмя се на юдеите.

2їИ говори пред братята си и пред самарийската войска, казвайки: Що правят тия окаяни юдеи? ще се закрепят ли? ще жертват ли? ще свършат ли в един ден? ще съживят ли камъните от купищата пръст, като са изгорели?

3їА амонецът Товия, който бе при него, рече: Даже това що градят, лисица, ако се покачи по него, ще събори каменната им стена.

4їЧуй, Боже наш, защото сме презрени, обърни укора им върху собствените им глави, и предай ги на разграбване в земя, гдето ще са пленници.

5їНе покривай беззаконието им, и грехът им да не се изличи пред Тебе; защото Те разгневиха пред градящите.

6їТака съградихме стената; и стената се свърза цяла до половината от височината си; защото людете имаха присърце работата.

7їНо когато Санавалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че поправянето на ерусалимските стени напредвало, и че проломите почнали да се затварят, разгневиха се много;

8їи всичките заедно се сговориха да дойдат и да воюват против Ерусалим и да му напакостят.

9їА ние се помолихме на своя Бог, и поставихме стражи да пазят против тях денем и нощем, понеже се бояхме от тях.

10їНо Юда рече: Силата на бременосците вече отслабна, а пръстта е много; ние не можем да градим стената.

11їА неприятелите ни рекоха: Няма да усетят, нито да видят докле дойдем всред тях, та ги избием и спрем работата.

12їИ като дойдоха юдеите, които живееха при тях, рекоха ни десет пъти: Към която страна и да се обърнете, от там ще дойдат върху нас.

13їЗатова поставих зад по-ниските места в стената, зад по-изложените места - поставих людете по семействата им с мечовете им, с копията им и с лъковете им.

14їИ като разгледах, станах, та рекох на благородните, на по-първите човеци и на другите люде: Не се бойте от тях; помнете великия и страшния Господ, и бийте се за братята си, за синовете си и дъщерите си, за жените си и за домовете си.

15їА когато неприятелите ни чуха, че намерението им било известно нам, и че Бог осуетил проекта им, ние всинца се върнахме на стената, всеки на работата си.

16їИ от това време нататък, половината от слугуващите ми бяха на работата, а половината от тях държеха копията, щитчетата, лъковете и броните; и началниците насърчаваха целия Юдов дом.

17їВсеки един от ония, които градяха стената, и които носеха товарите, и които товареха, работеше работата с едната си ръка, а с другата държеше оръжието;

18їи всеки от зидарите имаше меча си опасан на кръста си и така градеше. А тоя, който свиреше с тръбата, беше до мене.

19їИ рекох на благородните, на по-първите човеци и на другите люде: Работата е по-голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от други;

20їзатова, гдето чуете гласа на тръбата, там се стичайте при нас; нашият Бог ще воюва за нас.

21їТака карахме работата; половината от тях държеха копията от зазоряването до появяването на звездите.

22їИ в същото време казах на людете: Всеки със слугата си нека нощува всред Ерусалим, за да ни бъдат стражи нощем, а да работят денем.

23їИ тъй, нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха, - никой от нас не събличаше дрехите си; всеки държеше оръжието си, даже когато отиваше на водата да се мие.


ГЛАВА 5

1їПо това време се дигна голям вик от людете и от жените им против братята им юдеите.

2їЗащото имаше едни, които казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни, сме мнозина; затова, нека ни се даде жито, та да ядем и да живеем.

3їА и други имаше, които казваха: Ние заложихме нивите си, лозята си и къщите си, за да вземем жито, по причина на глада.

4їИмаше пък още други, които казваха: Срещу нивите и срещу лозята си ние заехме пари за царските данъци.

5їНо пак нашите тела са като телата на братята ни, нашите чада като техните чада; и, ето, ние ще трябва да даваме синовете си и дъщерите си на работа като роби, и някои от дъщерите ни са вече заведени в робство; нито е в силата ни да правим друго яче, защото други имат нивите и лозята ни.

6їИ оскърбих се твърде много, като чух вика им и тия думи.

7їТогава, като размислих в себе си, изобличих благородните и по-първите човеци, като им рекох: Вие вземате лихва всеки от брата си. И свиках против тях голямо събрание, та им рекох:

8їНие според силата си изкупихме братята си юдеите, които бяха продадени на народите; а сами вие ще продадете ли братята си? трябва ли да се продадат нам? А те мълчаха и не намериха какво да отговорят.

9їПак рекох: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страха на нашия Бог, за да не ни укоряват езичниците, нашите неприятели?

10їСъщо и аз - братята ми и слугите ми - сме им заели пари и жито под лихва, но нека оставим, моля, това лихвоимство.

11їВърнете им, прочее, още днес, нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, тоже стотната част от парите, от житото, от виното и от дървеното масло, които изисквате от тях.

12їТогава рекоха: Ще ги повърнем и нищо не ще искаме от тях; както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците, чрез които ги заклех, че ще направят според това обещание.

13їОтърсих още и пазухата си, и рекох: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всеки, който не би изпълнил това обещание; да! така да бъде отърсен и изпразнен. И цялото събрание рече: Амин! и прославиха Господа. И людете постъпиха според това обещание.

14їА от времето, когато бях назначен за областен управител над тях в Юдовата земя, от двадесетата година до тридесет и втората година на цар Артаксеркса, дванадесет години, аз и братята ми не сме вземали заплатата на областен управител.

15їА по-раншните областни управители, които бяха преди мене, бяха товар на людете, и, освен четиридесет сикли сребро, вземаха от тях хляб и вино; при това, и слугите им господаруваха над людете. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога.

16їОще и залягах върху работата на тая стена, и нива не купихме; и всичките ми слуги бяха събрани там за тая работа.

17їПри това, на трапезата ми имаше сто и петдесет мъже от юдеите и по-видните човеци, освен ония, които идеха при нас от околните нам народи.

18їА това, що се готвеше за мене всеки ден, бе едно говедо и шест отборни овци; и птици се готвеха за мене, а веднъж в десет дни имахме изобилно вино от всякакъв вид; а при всичко това аз не поисках заплатата на областен управител, защото робството тежеше силно върху тия люде.

19їПомни ме, Боже мой, за добро поради всичко, което съм сторил на тия люде.


ГЛАВА 6

1їА Санавалат, Товия, арабинът Гисам и останалите от неприятелите ни, като чуха, че съм бил заградил стената, и че не останало вече пролом в нея, ако и да не бях поставил врати на портите до онова време,

2їСанавалат и Гисам пратиха до мене да кажат: Дойди, нека се срещнем в едно от селата на Оновото поле. Но те възнамеряваха да ми сторят зло.

3їИ пратих им човеци да кажат: Голяма работа върша, и не мога да сляза; защо да се спира работата като я оставя и сляза при вас?

4їИ пращаха до мене четири пъти по същия начин; но аз им отговарях все така.

5їТогава за пети път Санавалат прати слугата си до мене по същия начин с отворено писмо в ръката му,

6їв което бе писано: Слух се носи между народите, пък и Гисам казва, че ти и юдеите мислите да се подигнете, за която причина ти и градиш стената; и, според тия думи, ти искаш да им станеш цар.

7їНазначил си още и пророци да разгласяват за тебе в Ерусалим, като казват: Цар има в Юда. И сега ще се извести на царя според тия думи. Дойди сега, прочее, и нека се съветваме заедно.

8їТогава пратих до него човеци да кажат: Няма такова нещо, каквото ти казваш; но ти ги измисляш от себе си.

9їЗащото те всички искаха да ни плашат, казвайки: Ръцете им ще отслабнат от работата, та няма да се свърши. А сега, о, Боже, подкрепи Ти ръцете ми.

10їТогава аз отидох в къщата на Семаия, син на Делаия, Метавеиловия син, който бе затворен; и той ми каза: Нека се срещнем в Божия дом, всред храма, и нека затворим вратите на храма; защото тия идат да те убият, да! тая нощ ще дойдат да те убият.

11їНо аз казах: Човек като мене бива ли да бяга? и кой човек като мене би влязъл в храма, за да избави живота си? Не ща да вляза.

12їИ познах, че, ето, Бог не бе го пратил; но той от себе си произнесе това пророчество против мене, и Товия и Санавалат бяха го подкупили.

13їС тая цел бе подкупен, да се уплаша, та да направя така, и да съгреша, и те да имат причина, да злословят, за да ме укорят.

14їСпомни си, Боже мой, за Товия и Санавалата според тия техни дела, още и за пророчицата Ноадия и за другите пророци, които искаха да ме плашат.

15їТака се свърши стената на двадесет и петия ден от месец Елул, за петдесет и два дни.

16їИ когато чуха това всичките ни неприятели, тогава всичките езичници около нас се уплашиха и много се снишиха пред своите очи, защото познаха, че това дело стана от нашия Бог.

17їПри това, в ония дни Юдовите благородни пращаха често писма до Товия, и писма от Товия дохождаха до тях.

18їЗащото в Юда имаше мнозина, които се бяха заклели да му бъдат привързани, понеже бе зет на Сехания, Араховия син, и син му Иоанан бе взел за жена дъщерята на Месулама, Варахиевия син.

19їОще и приказваха пред мене за неговите благодеяния, а моите думи носеха нему. И Товия пращаше писма, за да ме уплаши.


ГЛАВА 7

1їА като се съгради стената и поставих вратите, и определиха се вратарите, певците и левитите,

2їпредадох Ерусалим под грижата на брата си Анания и на началника на крепостта Анания; защото беше верен човек и боеше се от Бога повече от мнозина.

3їИ рекох им: Да се не отварят ерусалимските порти преди да припече слънцето; и вратите да остават заключени и залостени до тогаз, до когато не стоят стражите да пазят при тях; и поставете стражите из ерусалимските жители, всеки на стражата си, всеки срещу къщата си.

4їА градът бе широк и голям, и людете в него малцина, и нямаше къщи построени.

5їИ моят Бог тури в сърцето ми да събера благородните, по-първите човеци и людете, за да бъдат изброени по родословие. И намерих книгата на родословието на ония, които възлязоха най-напред, намерих и писано в нея:

6їЕто човеците на Вавилонската област, които възлязоха от плена на закараните, които вавилонският цар Навуходоносор бе преселил, и които се върнаха в Ерусалим и в Юда, всеки в града си,

7їкоито дойдоха със Зоровавела, Исуса, Неемия, Азария, Раамия, Наамания, Мардохея, Валасана, Мисиерета, Вагуя, Наума и Ваана. Числото на мъжете от Израилевите люде беше следното:

8їФаросови потомци, две хиляди и сто и седемдесет и двама души.

9їСефатиеви потомци, триста и седемдесет и двама души.

10їАрахови потомци, шестстотин и петдесет и двама души.

11їФаат-моавови потомци, от Исусовите и Иоавовите потомци, две хиляди и осемстотин и осемнадесет души.

12їЕламови потомци, хиляда и двеста и петдесет и четири души.

13їЗатуеви потомци, осемстотин и четиридесет и пет души.

14їЗакхееви потомци, седемстотин и шестнадесет души.

15їВануеви потомци, шестстотин и четиридесет и осем души.

16їВиваеви потомци, шестстотин и двадесет и осем души.

17їАзгадови потомци, две хиляди и триста и двадесет и двама души.

18їАдоникамови потомци, шестстотин и шестдесет и седем души.

19їВагуеви потомци, две хиляди и шестстотин и седем души.

20їАдинови потомци, шестстотин и петдесет и пет души.

21їАтирови потомци, от Езекия, деветдесет и осем души.

22їАсумови потомци, триста и двадесет и осем души.

23їВисаеви потомци, триста и двадесет и четири души.

24їАрифови потомци, сто и дванадесет души.

25їГаваонски мъже, деветдесет и пет души.

26їВитлеемски и нетофатски мъже, сто и осемдесет и осем души.

27їАнатотски мъже, сто и двадесет и осем души.

28їВет-асмаветски мъже, четиридесет и двама души.

29їМъже от Кириатиарим, от Хефира и от Вирот, седемстотин и четиридесет и трима души.

30їМъже от Рама и от Гава, шестстотин и двадесет и един човека.

31їМъже от Михмас, сто и двадесет и двама души.

32їМъже от Ветил и от Гай, сто и двадесет и трима души.

33їМъже от другия Нево, петдесет и двама души.

34їПотомци на другия Елам, хиляда и двеста и петдесет и четири души.

35їХаримови потомци, триста и двадесет души.

36їМъже от Ерихон, триста и четиридесет и пет души.

37їМъже от Лод, от Адид и от Оно, седемстотин и двадесет и един човек.

38їМъже от Сеная, три хиляди и деветстотин и тридесет души.

39їСвещениците: Едаеви потомци, от Исусовия дом, деветстотин и седемдесет и трима души.

40їЕмирови потомци, хиляда и петдесет и двама души.

41їПасхорови потомци, хиляда и четиридесет и седем души.

42їХаримови потомци, хиляда и седемнадесет души.

43їЛевитите: Исусови потомци от Кадмиила, от Одавиевите потомци, седемдесет и четири души.

44їПевците: Асофови потомци, сто и четиридесет и осем души.

45їВратарите: Селумови потомци, Атирови потомци, Талмонови потомци, Акувови потомци, Атитаеви потомци, Соваеви потомци, сто и тридесет и осем души.

46їНетинимите: Сихаеви потомци, Асуфови потомци, Таваотови потомци,

47їКиросови потомци, Смаеви потомци, Фадонови потомци,

48їЛеванаеви потомци, Агаваеви потомци, Салмаеви потомци,

49їАнанови потомци, Гедилови потомци, Гаарови потомци,

50їРеаеви потомци, Расинови потомци, Некодаеви потомци,

51їГазамови потомци, Озаеви потомци, Фасееви потомци,

52їВисаеви потомци, Меунимови потомци, Нафусесимови потомци,

53їВакаукови потомци, Акуфаеви потомци, Арурови потомци,

54їВасалотови потомци, Меидаеви потомци, Арсаеви потомци,

55їВаркосови потомци, Сисарови потомци, Тамаеви потомци,

56їНасиеви потомци и Атифаеви потомци.

57їПотомци на Соломоновите слуги: Сотаиеви потомци, Соферетови потомци, Феридови потомци,

58їЯалаеви потомци, Дарконови потомци, Гедилови потомци,

59їСефатиеви потомци, Атилови потомци, Фохеретови потомци от Севаим, Амонови потомци.

60їВсичките нетиними и потомците на Соломоновите слуги бяха триста и деветдесет и двама души.

61їА ето ония, които възлязоха от Тел-мелах, Тел-ариса, Херув, Адон и Емир, но не можеха да покажат бащините си домове, нито рода си, дали бяха от Израиля:

62їДелаиеви потомци, Товиеви потомци, Некодаеви потомци, шестстотин и четиридесет и двама души.

63їИ от свещениците: Аваиеви потомци, Акосови потомци, потомци на Варзелая, който взе жена от дъщерите на галаадеца Варзелай и се нарече с тяхното име;

64їте потърсиха регистъра си между преброените по родословие, но не се намери; затова, те бидоха извадени от свещенството като скверни.

65їИ управителят им заповяда да не ядат от пресветите неща докле не настане свещеник с Урим и Тумим.

66їВсичките купно събрани бяха четиридесет и две хиляди и триста и шестдесет души,

67їосвен слугите им и слугините им, които бяха седем хиляди и триста тридесет и седем души. Те имаха и двеста и четиридесет и пет певци и певици.

68їКонете им бяха седемстотин и тридесет и шест; мъските им, двеста и четиридесет и пет;

69їкамилите им, четиристотин и тридесет и пет; а ослите им, шест хиляди и седемстотин и двадесет.

70їА някои от началниците на бащините домове дадоха за делото: управителят

внесе в съкровищницата хиляда драхми злато, петдесет легени и петстотин и тридесет свещенически одежди.

71їИ някои от началниците на бащините домове внесоха в съкровищницата за делото двадесет хиляди драхми злато и две хиляди и двеста фунта сребро.

72їИ внесеното от другите люде бе двадесет хиляди драхми злато, две хиляди фунта сребро, и шестдесет и седем свещенически одежди.

73їТака свещениците, левитите, вратарите, певците, някои от людете, нетинимите и целият Израил се заселиха в градовете си; когато настъпи седмият месец, израилтяните бяха вече в градовете си.
ГЛАВА 8

1їТогава всичките люде се събраха като един човек на площада, който бе пред портата на водата; и рекоха на книжника Ездра да донесе книгата на Моисеевия закон, който Господ бе заповядал на Израиля.

2їИ тъй, на първия ден, от седмия месец, свещеник Ездра донесе закона пред събранието от мъже и жени и от всички, които, слушайки, можеха да разбират.

3їИ на площада, който бе пред портата на водата, той чете от него, от зори до пладне, пред мъжете и жените и ония, които можеха да разбират; и вниманието на всичките люде беше в книгата на закона.

4їА книжникът Ездра стоеше на висока дървена платформа, която бяха направили за тая цел; и при него стояха Мататия, Сема, Анаия, Урия, Хелкия и Маасия отдясно му; а отляво му, Федаия, Мисаил, Мелхия, Асум, Асвадана, Захария и Месулам.

5їИ Ездра разгъна книгата пред всичките люде (защото бе над всичките люде); и когато я разгъна, всичките люде станаха прави.

6їИ Ездра благослови Господа великия Бог; и всичките люде отговориха: Амин, амин! като издигнаха ръцете си; и наведоха се, та се поклониха Господу с лицата си до земята.

7їА Исус, Ваний, Серевия, Ямин, Акув, Саветай, Одия, Маасия, Келита, Азария, Иозавад, Анан, Фелаия и левитите тълкуваха закона на людете, като стояха людете на местата си.

8їЧетоха ясно от книгата на Божия закон, и дадоха значението, като им тълкуваха прочетеното.

9їИ Неемия, който бе управител, и свещеник Ездра, книжникът, и левитите, които тълкуваха на людете, рекоха на всичките люде: Тоя ден е свет на Господа вашия Бог; не тъжете, нито плачете; (защото всичките люде плачеха като чуха думите на закона).

10їТогава им рече: Идете, яжте тлъсто и пийте сладко и пратете дялове на тия, които нямат нищо приготвено, защото денят е свет Господу; и не скърбете, защото да се радвате, в Господа, е вашата сила.

11їИ левитите усмириха всичките люде, като казваха: Мълчете, защото денят е свет; и не тъжете.

12їИ така, всичките отидоха да ядат и да пият, да изпратят дялове, и да направят голямо увеселение, защото бяха разбрали думите, които им се известиха.

13їИ на втория ден началниците на бащините домове на всичките люде, и свещениците и левитите, се събраха при книжника Ездра, за да се поучат с думите на закона.

14їИ намериха писано в закона, че Господ бе заповядал чрез Мойсея на израилтяните да живеят в колиби в празника на седмия месец,

15їи да обнародват и прогласяват това във всичките си градове, па и в Ерусалим, казвайки: Излезте в гората, та донесете маслинени клони, клони от дива маслина, мирсинени клони, палмови клони, и клони от гъстолистни дървета, за да направите колиби според предписаното.

16їИ тъй, людете излязоха, та донесоха клони, и направиха се колиби, всеки по покрива на къщата си, в дворовете си, в дворовете на Божия дом, на площада при портата на водата и на площада при Ефремовата порта.

17їЦялото събрание от ония, които бяха се върнали от плена, направиха колиби и седнаха в колибите; защото от времето на Исуса, Навиевия син, до оня ден израилтяните не бяха правили така. И стана много голямо веселие.

18їПри това, всеки ден, от първия ден до последния ден, четеше се от книгата на Божия закон. И пазеха празника седем дни; а на осмия ден имаше тържествено събрание според наредбата.
ГЛАВА 9

1їСлед това, на двадесет и четвъртия ден от същия месец, когато израилтяните бяха събрани с пост, облечени с вретища, и с пръст на себе си,

2їИзраилевият род отдели себе си от всичките чужденци; и застанаха, та изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си.

3їПрез една четвърт от деня те ставаха на мястото си, та четяха от книгата на закона на Господа своя Бог, и през друга четвърт се изповядваха и кланяха се на Господа своя Бог.

4їТогава някои от левитите, - Исус, Ваний, Кадмиил, Севания, Вуний, Серевия, Ваний и Хананийн, - застанаха на платформата, та извикаха със силен глас към Господа своя Бог.

5їПосле левитите Исус, Кадмиил, Ваний, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петаия рекоха: Станете, та благославяйте Господа вашия Бог от века и до века; и да благославят, Боже, Твоето славно име, което е възвишено по-горе от всяко благословение и хвала.

6їТи си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата, и цялото им множество, земята и всичко що е на нея, моретата и всичко що е в тях, и Ти оживотворяваше всичко това; и на Тебе се кланят небесните воинства.

7їТи си Господ Бог, Който си избрал Аврама, извел си го от Ур халдейски, и си му дал име Авраам;

8їи като си намерил сърцето му вярно пред Тебе, направил си с него завет, че ще дадеш земята на ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евусейците и гергесейците, - че ще я дадеш на потомството му; и изпълнил си думите Си, защото си праведен.

9їИ Ти видя теглото на бащите ни в Египет, и чу вика им при Червеното море.

10їТи показа знамения и чудеса над Фараона, над всичките му слуги, и над всичките люде на земята му, понеже Ти позна, че гордо постъпваха против тях; и Ти си придоби име, както е известно днес.

11їТи и раздели морето пред тях, та преминаха по сухо всред морето; а гонителите им Ти хвърли в дълбочините, като камък в силните води.

12їПри това денем Ти ги води с облачен стълб, а нощем с огнен стълб, за да им светиш по пътя, през който трябваше да минат.

13їТоже Ти слезе на Синайската планина, та говори с тях от небето, и им даде справедливи съдби и закони на истината, и добри повеления и заповеди;

14їи им направи позната светата Своя събота, и им даде заповеди, повеления и закони чрез слугата Си Мойсея.

15їТи им даде и хляб от небето, когато бяха гладни, и им извади вода из скала, когато бяха жадни; и заповяда им да влязат, за да завладеят земята, за която беше се клел, че ще им я дадеш.

16їНо те и бащите ни се възгордяха, закоравиха врата си и не послушаха Твоите заповеди;

17їте отказаха да послушат, и не си спомниха чудесата, които Ти извърши за тях; но закоравиха врата си, и в бунта си определиха началник, за да се върнат в робството си. Но понеже си Бог, Който обичаш да прощаваш, милостив и жалостив, дълготърпелив и многомилостив, Ти не ги остави.

18їДаже, когато си направиха леяно теле и рекоха: Ето твоят Бог, който те изведе из Египет, и извършиха предизвикателства,

19їТи пак в голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята; облачният стълб не престана да бъде над тях денем, за да ги води из пътя, нито огненият стълб нощем, за да им свети по пътя, през който трябваше да минат.

20їИ Ти им даде благия Си Дух, за да ги вразумява, и не отне манната Си от устата им, и даде им вода, когато бяха жадни.

21їДаже Ти ги храни четиридесет години в пустинята, та нищо не им липсваше; дрехите им не овехтяха и нозете им не отекоха.

22їПри това, Ти им даде царства и племена, които им раздели за дялове; и така завладяха земята на Сиона, и земята на есевонския цар, и земята на васанския цар Ог.

23їИ Ти умножи чадата им като небесните звезди, и заведе ги в земята, за която беше казал на бащите им да влязат в нея, за да я завладеят.

24їИ тъй, чадата им влязоха, та завладяха земята; и Ти покори пред тях жителите на земята, ханаанците, и предаде ги в ръцете им с царете им и племената на земята, за да им сторят по волята си.

25їИ те превзеха укрепени градове и плодовита земя; и притежаваха къщи, пълни с всякакви блага, изкопани кладенци, лозя, маслини, и множество плодовити дървета; така те ядоха и се наситиха, затлъстяха, и се насладиха с Твоята голяма благост.

26їНо те не се покоряваха, подигнаха се против Тебе, захвърляха Твоя закон зад гърбовете си, и избиваха Твоите пророци, които заявяваха против тях, за да ги обърнат към Тебе, и извършиха големи предизвикателства.

27їЗатова, Ти ги предаваше в ръката на притеснителите им, които ги притесняваха; а във време на притеснението им, като викаха към Тебе, Ти слушаше от небето, и според голямото Си милосърдие им даваше избавители, които ги избавяха от ръката на притеснителите им.

28їНо като се успокояваха, те пак вършеха зло пред Тебе; затова Ти ги оставяше в ръката на неприятелите им, които и ги завладяваха; но пак, когато се обръщаха, та викаха към Тебе, Ти ги слушаше от небето, и много пъти ги избавяше според милосърдието Си.

29їТи и заявяваше против тях, за да ги обърнеш към закона Си; но те се гордееха и не слушаха Твоите заповеди, но съгрешаваха против съдбите Ти (чрез които, ако ги изпълнява човек, ще живее), и обръщаха към Тебе гърба си, и закоравяваха врата си, та не слушаха .

30їВъпреки това, Ти много години ги търпеше и заявяваше против тях чрез Духа Си посредством пророците Си, но те не внимаваха, затова Ти ги предаде в ръката на племената на земите.

31їОбаче, поради голямото Твое милосърдие не ги довърши, нито ги остави; защото си Бог щедър и милостив.

32їСега, прочее, Боже наш, велики, мощни и страшни Боже, Който пазиш завет и милост, да се не счита за малко пред Тебе цялото злострадание, което е постигнало нас, царете ни, първенците ни, свещениците ни, пророците ни, бащите ни и всичките Твои люде от времето на асирийските царе до днес.

33їНаистина Ти си справедлив във всичко, което ни е сполетяло; защото Ти си действувал вярно, а ние сме постъпвали нечестиво.

34їОще царете ни, първенците ни, свещениците ни и бащите ни не са опазили закона Ти, и не са внимавали в Твоите заповеди и заявления, с които си заявявал против тях.

35їЗащото те през време на царството си, и при голямата благост, която Ти им показа, и в широката и плодовита земя, която Ти постави пред тях, не Ти служиха, нито се обърнаха от нечестивите си дела.

36їЕто, роби сме днес; и в земята, която Ти даде на бащите ни, за да ядат плода й и благото й, ето, роби сме в нея.

37їТя дава голямо изобилие на царете, които Ти си поставил над нас, поради греховете ни; и властвуват над телата ни и над добитъка ни според волята си; а ние сме в голямо притеснение.

38їПоради всичко това ние правим верен завет и го написваме; а първенците ни, свещениците ни го подпечатват.
ГЛАВА 10

1їА ония, които подпечатаха, бяха: управителът Неемия, Ахалиевият син, и Седекия,

2їСераия, Азария, Еремия,

3їПасхор, Амария, Мелхия,

4їХатус, Севания, Малух,

5їХарим, Меримот, Авдия,

6їДаниил, Ганатон, Варух,

7їМесулам, Авия, Миамин,

8їМаазин, Велгай и Семаия; те бяха свещеници.

9їЛевити: Исус, Азаниевият син, Вануй от Инададовите потомци и Кадмиил;

10їи братята им Севания, Одия, Келита, Фелаия, Анан,

11їМихей, Реов, Асавия,

12їЗакхур, Серевия, Севания,

13їОдия, Ваний и Венину.

14їНачалници на людете: Фарос, Фаат-моав, Елам, Зату, Ваний,

15їВуний, Азгад, Вивай,

16їАдония, Вагуй, Адин,

17їАтир, Езекия, Азур,

18їОдия, Асум, Висай,

19їАриф, Анатот, Невай,

20їМагфиас, Месулам, Изир,

21їМесизавеил, Садок, Ядуа,

22їФелатия, Анан, Анаия,

23їОсия, Анания, Асув,

24їАлоис, Филея, Совив,

25їРеум, Асавна, Маасия,

26їАхия, Анан, Ганан,

27їМалух, Харим и Ваана.

28їА останалите от людете, свещениците, левитите, вратарите, певците, нетинимите и всички, които бяха се отделили от племената на земите и се прилепили към Божия закон, жените им, синовете им и дъщерите им, всеки, който знаеше и разбираше,

29їприсъединиха се към братята си, големците си, и постъпиха в заклинание и клетва да ходят по Божия закон, който бе даден чрез Божия слуга Мойсея, и да пазят и вършат всичките заповеди на Иеова нашия Господ, съдбите Му и повеленията Му;

30їи да не даваме дъщерите си на племената на земята, и да не вземаме техните дъщери за синовете си;

31їи ако племената от земята донесат стоки или каква да било храна за продан в съботен ден, да не купуваме от тях в събота или в свет ден; и да се отказваме от обработването на земята всяка седма година и от изискването на всеки дълг.

32їНаредихме си още да се задължим да даваме всяка година по една трета от сикъл за службата на дома на нашия Бог,

33їза присъствените хлябове, за постоянния хлебен принос, за постоянното всеизгаряне, в съботите и на новолунията и на празниците, и за светите неща, за приносите за грях в умилостивение за Израиля, и за всичката работа на дома на нашия Бог.

34їИ ние - свещениците, левитите и людете - хвърлихме жребий помежду си за приноса на дървата, за да ги докарват в дома на нашия Бог, според бащините ни домове, в определени времена всяка година, за да горят върху олтара на Господа нашия Бог според предписанието в закона;

35їи всяка година да донасяме в Господния дом първите плодове от земята си и първите плодове от рожбата на всяко дърво;

36їи да довеждаме в дома на нашия Бог, на свещениците, които служат в дома на нашия Бог, първородните от синовете си и от добитъка си, според предписаното в закона, и първородните от говедата си и от стадата си;

37їи да донасяме на свещениците, в стаите на дома на нашия Бог, първите плодове от нашето тесто, и приносите си, и плодовете от всякакво дърво, тоже и виното и дървеното масло; и да внасяме на левитите десетъците от земята си, и левитите да вземат десетъци по всичките градове, гдето обработваме земята.

38їИ някой свещеник, Ааронов потомец, да бъде с левитите, когато вземат десетъците; и левитите да донасят десетъка от десетъците в дома на нашия Бог, в стаите на съкровищницата.

39їЗащото израилтяните и левийците трябва да донасят приносите от житото, от виното и от дървеното масло в стаите, гдето са съдовете на светилището, и служащите свещеници, вратарите и певците. И няма да оставим дома на нашия Бог.


ГЛАВА 11

1їИ първенците на людете се заселиха в Ерусалим; а останалите от людете хвърлиха жребий, за да доведат един от десет души да се засели в Ерусалим, в светия град, а деветте части от населението в другите градове.

2їИ людете благословиха всички ония човеци, които доброволно предложиха себе си да се заселят в Ерусалим.

3їА ето главните мъже от областта, които се заселиха в Ерусалим; (а в Юдовите градове се заселиха, всеки в притежанието си в градовете им, Израил, свещениците, левитите, нетинимите и потомците на Соломоновите слуги);

4їв Ерусалим се заселиха някои от юдейците и от вениаминците.

От юдейците: Атаия, син на Озия, син на Амария, син на Сафатия, син на Маалалеила, от Фаресовите потомци;

5їи Маасия син на Варуха, син на Холозея, син на Азаия, син на Адаия, син на Иоярива, син на Захария, син на Силония.

6їВсичките Фаресови потомци, които се заселиха в Ерусалим, бяха четиристотин и шестдесет и осем храбри мъже.

7їА вениаминците бяха следните: Салу, син на Месулама, син на Иоада, син на Федаия, син на Колаия, син на Маасия, син на Итиила, син на Исаия;

8їи с тях Гавай и Салай; деветстотин и двадесет и осем души.

9їИоил, Зехриевият син, беше надзирател над тях, а Юда, Сенуиният син, беше втори над града.

10їОт свещениците: Едаия, Иояривовият син, Яхин,

11їСераия, син на Хелкия, син на Месулама, син на Садока, син на Мераиота, син на управителя на Божия дом Ахитов;

12їи братята им, които вършеха работата на дома; осемстотин и двадесет и двама души; и Адаия син на Ероама, син на Фелалия, син на Амсия, син на Захария, син на Пасхора, син на Мелхия;

13їи братята му, началници на бащини домове; двеста и четиридесет и двама души; и Амасай син на Азареила, син на Аазая, син на Месилемота, син на Емира;

14їи братята им, силни и храбри мъже, сто и двадесет и осем души; а Завдиил, син на Гедолим, бе надзирател над тях.

15їА от левитите: Семаия, син на Асува, син на Азрикама, син на Асавия, син на Вуний;

16їи Саветай и Иозавад, от левитските началници, бяха над външните работи на Божия дом.

17їИ Матания, син на Михея, син на Завдия, син на Асафа, който ръководеше славословието при молитвата, и Ваквукия, който беше вторият между братята си; и Авда, син на Самуя, син на Галала, син на Едутуна.

18їВсичките левити в светия град бяха двеста и осемдесет и четири души.

19їА вратарите: Акув, Талмон и братята им, които пазеха портите, бяха сто и седемдесет и двама души.

20їА останалите от Израиля, свещениците и левитите, бяха по всичките Юдови градове, всеки в наследството си.

21їА нетинимите се заселиха в Офил; а Сиха и Гесфа бяха над нетинимите.

22їА надзирателят на левитите в Ерусалим бе Озий, син на Вания, син на Асавия, син на Матания, син на Михея, от Асафовите потомци, певците, над работата на Божия дом.

23їЗащото имаше царска заповед за тях, и определен дял за певците според нуждата на всеки ден.

24їА Петаия, син на Месизавеила, от потомците на Юдовия син Зара, беше помощник на царя във всичко, що се касаеше до людете.

25їА колкото за селата с нивите им, някои от юдейците се заселиха в Кириат-арва и селата й, в Девон и селата му, и в Кавсеил и селата му,

26їи в Иисуя, Молада, Вет-фелет,

27їАсар-суал, Вирсавее и селата му,

28їв Сиклаг, Мекона и селата му,

29їв Ен-римон, Сарая, Ярмут,

30їЗаноя, Одолам и селата им, в Лахис и полетата му, и в Азика и селата му. Така се заселиха от Вирсавее до Еномовата долина.

31їА вениаминците се заселиха от Гава нататък, в Михмас, Гаия, Ветил и селата му,

32їв Анатон, Ноб, Анания,

33їАсора, Рама, Гетаим,

34їАдид, Севоим, Невалат,

35їЛод, Оно и в долината на дърводелците.

36їА някои отреди от левитите се заселиха в Юда и във Вениамин.


ГЛАВА 12

1їА ето свещениците на левитите, които възлязоха със Зоровавела, Салатииловия син, и с Исуса: Сараия, Еремия, Ездра,

2їАмария, Мелух, Хатус,

3їСехания, Реум, Меримот,

4їИдо, Ганатон, Авия,

5їМиамин, Маадия, Велга,

6їСемаия, Иоярив, Едаия,

7їСалу, Амок, Хелкия и Едаия. Тия бяха началниците на свещениците и на братята им в дните на Исуса.

8їА левитите: Исус, Вануй, Кадмиил, Серевия, Юда и Матания, който, заедно с братята си, бе над пеенето.

9їА Ваквукия и Уний, братята им, бяха срещу тях в стражите.

10їИ Исус роди Иоакима, а Иоаким роди Елиасива, а Елиасив роди Иодая,

11їа Иодай роди Ионатана, а Ионатан роди Ядуя.

12їА в дните на Иоакима свещеници, които бяха и началници на бащини домове, бяха: началник на бащиния дом: на Сераия, Мераия; на Еремия, Анания;

13їна Ездра, Месулам; на Амария, Иоанан;

14їна Мелиху, Ионатан; на Севания, Иосиф;

15їна Харима, Адна; на Мераиота, Хелкий;

16їна Идо, Захария; на Ганатона, Месулам;

17їна Авия, Зехрий; на Миниамина, от Моадия, Фелтай;

18їна Велга, Самуа; на Семаия, Ионатан;

19їна Иоярива, Матенай; на Едаия, Озий;

20їна Салая, Калай; на Амока, Евер;

21їна Хелкия, Асавия; и на Едаия, Натанаил.

22їВ дните на Елиасива, Иодая, Иоанана и Ядуа левитите бяха записани за началници на бащини домове; също и свещениците през царуването на персиеца Дарий.

23їЛевийците, които бяха началници на бащини домове, бяха записани в Книгата на летописите, дори до дните на Иоанана, Елиасивовия син.

24їА началниците на левитите бяха: Асавия, Серевия и Исус, Кадмииловият син, с братята им срещу тях, назначени да хвалят и песнословят според заповедта на Божия човек Давида, ответно едни срещу други.

25їМатания, Ваквукия, Авдия, Месулам, Талмон и Акув бяха вратари, и пазеха стражата на влагалищата при портите.

26їТия бяха в дните на Иоакима син на Исуса, син на Иоседека, и в дните на областния управител Неемия, и на свещеник Ездра книжникът.

27їИ при посвещаването на ерусалимската стена потърсиха левитите по всичките им места, за да ги доведат в Ерусалим да празнуват посвещението с веселие, със славословия и песни, с кимвали, псалтири и арфи.

28їИ тъй, дружните певци се събраха, както от ерусалимската околност, така и от нетофатските села.

29їот Вет-галгал, и от селата на Гава и на Азмавет; защото певците си бяха съградили села около Ерусалим.

30їИ свещениците и левитите, като очистиха себе си, очистиха и людете, портите и стената.

31їТогава изкачих Юдовите началници на стената, и определих две големи отделения хвалители; едното отиваше в шествие на дясно върху стената към портата на бунището;

32їи подир тях вървяха Осаия, и половината от Юдовите първенци

33їи Азария, Ездра, Меулам,

34їЮда, Вениамин, Семаия и Еремия,

35їи някои от синовете на свещениците с тръби: Захария, син на Ионатана, син на Семаия, син на Матания, син на Михея, син на Закхура, син на Асафа,

36їи братята му: Семаия, Азареил, Милалай, Гилалай, Маай, Натанаил, Юда и Ананий, с музикалните инструменти на Божия човек Давида; и книжникът Ездра им беше на чело;

37їи при портата на извора те се изкачиха направо пред себе си по стъпалата на Давидовия град, гдето стената се възвишава над Давидовата къща, дори до портата на водата към изток.

38їА другото отделение хвалители вървеше в противоположна посока, и аз подир тях, тоже и половината от людете, по стената, край кулата на пещите и по широката стена,

39їи над Ефремовата порта, и над старата порта, и над рибната порта, и край кулата Ананеил, и край кулата Мея, до овчата порта, докле застанаха в портата на стражата.

40їТака двете отделения хвалители застанаха в Божия дом, и аз, и половината от видните мъже с мене,

41їи свещениците Елиаким, Маасия, Миниамин, Михей, Елиоинай, Захария и Анания, с тръби,

42їкакто и Маасия, Семаия, Елеазар, Озий, Иоанан, Малхия, Елам и Езер. И певците запяха със силен глас, с Езраия за водител.

43їИ в същия ден принесоха големи жертви и се развеселиха, защото Бог ги развесели премного; още жените и децата се развеселиха; тъй че увеселението на Ерусалим се разчу надалеч.

44їТоже в същия ден се определиха човеци над стаите за влагалищата, за приносите, за първите плодове, и за десетъците, за да събират в тях от полетата на градовете дяловете, узаконени за свещениците и левитите; защото Юда се радваше поради свещениците и левитите, които служеха.

45їЗащото те и певците и вратарите пазеха заръчаното от Бога си, и заръчаното за очищението, според заповедта на Давида и сина му Соломона.

46їЗащото отдавна, в дните на Давида и на Асафа, имаше главни певци и пеения за хвала и благодарение Богу.

47їИ в дните на Зоровавела и в дните на Неемия, целият Израил даваха определените за всеки ден дялове на певците и на вратарите; те посвещаваха даровете си на левитите, а левитите посвещаваха на Аароновите потомци.


ГЛАВА 13

1їВ същия ден, като четяха Моисеевата книга и людете слушаха, намери се писано в нея, че амонците и моавците не трябваше никога да влизат в Божието общество,

2їзащото не посрещнаха израилтяните с хляб и вода, а наеха против тях Валаама, за да ги прокълне; обаче нашият Бог обърна проклятията в благословение.

3їИ като чуха закона, отлъчиха от Израиля всичките чужденци, смесени с него.

4їА въпреки това, свещеник Елиасив, който надзираваше стаите на дома на нашия Бог, като беше сродник на Товия,

5їприготви за него голяма стая, гдето по-напред туряха хлебните приноси, ливана, вещите и десетъците от житото, от виното и от дървеното масло, които бяха определени за левитите, за певците и за вратарите, също и приносите за свещениците.

6їНо когато ставало всичко това, аз не бях в Ерусалим; защото в тридесет и втората година на вавилонския цар Артаксеркс отидох при царя. И подир известно време, като изпросих позволенио от царя,

7їпак дойдох в Ерусалим, и научих се за злото, което Елиасив беше сторил относно Товия, като приготвил за него стая в дворовете на Божия дом.

8їИ стана ми много мъчно; затова, изхвърлих вън от стаята всичката покъщнина на Товия.

9їТогава заповядах, та очистиха стаите, и пак внесох там вещите на Божия дом, хлебните приноси и ливана.

10їПосле забелязах, че дяловете на левитите не били им давани, така щото левитите и певците, които вършеха работата на служенето, бяха побягнали всеки в селото си.

11їТогава изобличих по-главните мъже, като рекох: Защо е оставен Божият дом? И събрах побягналите служители, та ги поставих на мястото им.

12їТогава целият Юда донесе във влагалищата десетъка от житото, от виното и от дървеното масло.

13їИ поставих за пазители на влагалищата свещеник Селемия и секретаря Садок и от левитите Федаия, и при тях Анана, син на Закхура, син на Матания, защото се считаха за верни; и работата им бе да раздават на братята си.

14їПомни ме, Боже мой, за това, и не заличавай добрините, които сторих за дома на моя Бог и за наредбите Му.

15їПрез ония дни видях неколцина в Юда, че в събота тъпчеха грозде в лина, внасяха снопи и товареха на осли вино, грозде, смокини и всякакви товари, които докарваха в Ерусалим в съботния ден; а аз заявих против тях, когато така продаваха храна.

16їСъщо и тиряните, които живееха в града, донасяха риби и всякакви стоки, та продаваха в събота на юдейците и в Ерусалим.

17їТогава изобличих Юдовите благородни, като им рекох: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден?

18їНе постъпиха ли така бащите ви, така щото нашият Бог докара всичко това зло на нас и на тоя град? А пък вие умножавате гнева върху Израиля, като осквернявате съботата.

19їЗатова, когато почна да мръкнува в ерусалимските порти преди съботата, заповядах да се затворят вратите, и заповядах да се не отварят до подир съботата; и поставих на портите неколцина от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден.

20їТогава един-два пъти търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха вън от Ерусалим.

21їАз, прочее, заявих против тях, като им рекох: Защо нощувате пред стената? Ако повторите, ще туря ръка на вас. От тогава не дойдоха вече в събота.

22їИ заповядах на левитите да се очистват и да дохождат да вардят портите, за да освещават съботния ден. Помни ме, Боже мой, и за това, и смили се за мене според голямата Си милост.

23їПосле, в ония дни видях юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки,

24їчиито деца говореха половин азотски, и не знаеха да говорят юдейски, но приказваха по езика на всеки от тия народи.

25їИ изобличих ги, проклех ги, бих неколцина от тях, оскубах им космите и заклех ги в Бога, като казах: Да не давате дъщерите си на синовете им, и да не вземате от техните дъщери за синовете си или за себе си.

26їНе съгреши ли така израилевият цар Соломон? Ако и да не е имало между много народи цар подобен на него, който беше възлюбен от своя Бог, и когото Бог направи цар над целия Израил, но и него чужденките жени накараха да съгреши.

27їА ние да позволим ли на вас да вършите всичкото това голямо зло, да ставате престъпници против нашия Бог, като вземате чужденки жени?

28їИ един от синовете на Иодая, син на първосвещеник Елиасива, беше зет на аронеца Санавалат; затова го изпъдих от мене.

29їСпомни си за тях, Боже мой, защото са осквернили свещенството и завета на свещенството и левитите.



30їТака ги очистих от всичките чужденци, и определих отреди за свещениците и левитите, за всекиго работата му;

31їнаредих и за приноса на дърва в определени времена, и за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница