1їСоломон, Давидовият син, се закрепи на царството си; и Господ неговият Бог бе с него и твърде много го възвеличи

1їА Иосафат имаше богатство и голяма слава; и направи сватовщина с Ахава.

2їА подир няколко години слезе при Ахава в Самария. И Ахав закла много овци и говеда за него и да людете, които бяха с него; още му предложи да отиде с него в Рамот-галаад.

3їЗащото Израилевият цар Ахав рече на Юдовия цар Иосафата: Дохождаш ли с мене в Рамот-галаад? И той му отговори: Аз съм както си ти, и моите люде както твоите люде; ще бъдем с тебе във войната.

4їИосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитай се сега до Господното слово.

5їТогава Израилевият цар събра пророците си, четиристотин мъже, та им рече: Да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не ида? А те казаха: Иди, и Бог ще го предаде в ръката на царя.

6їОбаче, Иосафат каза: Няма ли тук, освен тия, някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?

7їИ Израилевият цар рече на Иосафата: Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до Господа; но аз го мразя, защото никога не пророкува добро за мене, но всякога зло; той е Михей, син на Емла. А Иосафат каза: Нека не говори така царят.

8їТогава Израилевият цар повика един скопец и рече: Доведи скоро Михея, сина на Емла.

9їА Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си; и седяха на открито място при входа на самарийската порта; и всичките пророци пророкуваха пред тях.

10їА Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове, и рече: Така казва Господ: С тия ще буташ сирийците догде ги довършиш.

11їСъщо и всичките пророци така пророкуваха, казвайки: Иди в Рамот-галаад, и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

12їА пратеникът, който отиде да повика Михея, му говори, казвайки: Ето, думите на пророците, като из едни уста са добри за царя; моля, прочее, и твоята дума да бъде като думата на един от тях, и ти говори доброто.

13їА Михей рече: Заклевам се в живота на Господа, каквото рече Бог мой, това ще говоря.

14їИ тъй, дойде при царя. И царят му каза: Михее, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не ида? А той рече: Идете и ще имате добър успех; защото неприятелите ще бъдат предадени в ръката ви.

15їА царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да ми не говориш друго, освен истината в Господното име!

16їА той рече: Видях целият Израил пръснат по планините като овци, които нямат овчар; и Господ рече: Тия нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.

17їТогава Израилевият цар каза на Иосафата: Не рекох ли ти, че не ще прорече добро за мене, но зло?

18їА Михей рече: Чуйте, прочее, Господното слово. Видях Господа, седящ на престола си, и цялото небесно множество, стоящо около него отдясно и отляво.

19їИ Господ рече: Кой ще примами Израилевия цар Ахава, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един, проговаряйки, рече едно, а друг рече друго.

20їСетне излезе един дух, та застана пред Господа и рече: Аз ще го примамя. И Господ му рече: Как?

21їА той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И Господ рече: Примамвай го, още и ще сполучиш; излез, стори така.

22їСега, прочее, ето, Господ е турил лъжлив дух в устата на тия пророци, обаче Господ е говорил зло за тебе.

23їТогава Седекия, Ханаановият син, се приближи, та плесна Михея по бузата и каза: През кой път мина Господният Дух от мене, за да говори на тебе?

24їА Михей рече: Ето, ще видиш в оня ден, когато ще отиваш из клет в клет, за да се криеш.

25їТогава Израилевият цар каза: Хванете Михея, та го върнете при градския управител Амон и при царския син Иоас,

26їи речете: Така казва царят: Турете тогова в тъмницата, и хранете го със затворническа порция хляб и вода догде се завърна с мир.

27їИ рече Михей: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Рече още: Слушайте вие, всички люде.

28їИ така, Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат възлязоха в Рамот-галаад.

29їИ Израилевият цар рече на Иосафата: Аз ще се предреша като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. Прочее, Израилевият цар се предреши, та влязоха в сражението.

30їА сирийският цар бе заповядал на колесниценачалниците си, казвайки: Не се бийте нито с малък, нито с голям, но само с Израилевия цар.

31їА колесниценачалниците, като видяха Иосафата, рекоха: Тоя ще е Израилевият цар; и отклониха се, за да го ударят. Но Иосафат извика; и Господ му помогна, защото Бог ги повлия да се отвърнат от него.

32їПонеже колесниценачалниците, като видяха, че не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.

33їА един човек устрели без да мери, и удари Израилевият цар между ставите на бронята му; затова той рече на колесничаря: Обърни юздата, та ме изведи из войската, защото съм тежко ранен.

34їИ в оня ден сражението се усили; но Израилевият цар се удържа в колесницата си срещу сирийците до вечерта, и около захождането на слънцето умря.
ГЛАВА 19

1їА като се връщаше Юдовият цар Иосафат с мир у дома си в Ерусалим,

2їгледачът Ииуй, Ананиевият син, излезе да го посрещне, и рече на цар Иосафата: На нечестивия ли помагаш, и тия ли, които мразят Господа, обичаш? Затова, гняв от Господа има върху тебе.

3їВсе пак, обаче, намериха се в тебе добри неща, защото ти отмахна ашерите от земята, и утвърди сърцето си да търсиш Бога.

4їИ като се засели Иосафат в Ерусалим, сетне излезе пак между людете от Вирсавее до Ефремовата хълмиста земя, та ги обърна към Господа Бога на бащите им.

5їИ по всичките укрепени градове на Юда постави съдии в земята, град по град.

6їИ рече на съдиите: Внимавайте какво правите; защото не съдите за човека, но за Господа, Който е с вас в съдопроизнасянето.

7їЗатова нека бъде върху вас страх от Господа; внимавайте в делата си; защото у Господа нашия Бог няма неправда, нито лицеприятие, нито дароприятие.

8їТогава, като се върнаха в Ерусалим, Иосафат постави и в Ерусалим някои от левитите и свещениците и от началниците на Израилевите бащини домове, за Господния съд и за спорове.

9їИ заръча им, като им рече: Така да постъпвате със страх от Господа, вярно и със съвършено сърце.

10їИ като дойде при вас от братята ви, които живеят в градовете си, какъвто и да бил спор, между кръв и кръв, между закон и заповед, между повеления и узаконения, увещавайте ги да не стават виновни пред Господа, да не би да дойде гняв върху вас и върху братята ви. Така постъпвайте и няма да станете виновни.

11їИ, ето, първосвещеникът Амария ще бъде над вас във всяко Господно дело; и началникът на Юдовия дом, Зевадия, Исмаиловият син, ще бъде във всяко царско дело; а левитите ще бъдат надзиратели пред вас. Действайте мъжествено; и Господ ще бъде с добрия.

1їСлед това моавците и амонците, и с тях някои от маонците дойдоха да воюват против Иосафата.

2їТогава някои дойдоха, та известиха на Иосафата, като рекоха: Голямо множество иде против тебе изотвъд Соленото море, от Сирия; и ето ги в Асасон-тамар, (който е Енгади).

3їА Иосафат се уплаши, и предаде се да търси Господа, и прогласи пост по целия Юда.

4їИ юдейците се събраха, за да искат помощ от Господа; дори от всичките Юдови градове дойдоха да търсят Господа.

5їИ Иосафат застана всред събраните юдейци и ерусалимляни в Господния дом, пред новия двор, и рече:

6їГосподи Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето? и не си ли Ти владетел над всичките царства на народите? И не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така щото никой не може да устои против Тебе?

7їНе беше ли Ти, Боже наш, Който си изпъдил жителите на тая земя пред людете Си Израиля, и дал си я завинаги на потомството на приятеля Си Авраама?

8їИ те се заселиха в нея, и построиха Ти светилище в нея за Твоето име, и рекоха:

9їАко ни връхлети зло, - меч, съдба, мор, или глад; - и ние застанем пред тоя дом и пред Тебе, (защото Твоето име е в тоя дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш.

10їИ сега, ето амонците и моавците и ония от гората Сиир, които не си оставил Израиля да ги нападне, когато идеха от Египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха, -

11їето как ни възнаграждават, като идат да ни изпъдят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим.

12їБоже наш, не щеш ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против нас, и не знаем що да правим; но към Тебе са очите ни.

13їА целият Юда стоеше пред Господа с челядите си, жените си и чадата си.

14їТогава всред събранието дойде Господният Дух на левитина Яазиил, Захариевия син, (а Захария бе син на Венаия, син на Елила, син на Матания), от Асафовите потомци; и рече:

15їСлушайте, целий Юдо, вие ерусалимски жители, и ти царю Иосафате; така казва Господ на вас: Не бойте се, нито да се уплашите от това голямо множество; защото боят не е ваш, но Божий.

16їСлезте утре против тях; ето, те възлизат през нагорнището Асис, и ще ги намерите при края на долината, пред пустинята Еруил.

17їНе ще да е потребно вие да се биете в тоя бой; поставете се, застанете, и вижте със себе си извършеното от Господа избавление, Юдо и Ерусалиме; не бойте се, нито да се уплашите; утре излезте против тях, защото Господ е с вас.

18їТогава Иосафат се наведе с лицето до земята; и целият Юда и ерусалимските жители паднаха пред Господа, та се поклониха Господу.

19їИ левитите, от потомците на Каатовците и от потомците на Кореевците, станаха да хвалят с много силен глас Господа Израилевия Бог.

20їИ тъй, на сутринта станаха рано, та излязоха към пустинята Текуе; а ккогато бяха излезли, Иосафат застана, та рече: Слушайте ме, Юдо и вие ерусалимски жители; вярвайте в Господа вашия Бог, и ще се утвърдите; вярвайте пророците Му, и ще имате добър успех.

21їТогава, като се съветва с людете, нареди някои от тях да пеят Господу и да хвалят великолепието на Неговата светост като излизат пред войската, казвайки: Славословете Господа, защото милостта Му е до века.

22їИ когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против амонците и моавците, и против ония от хълмистата страна Сиир, които бяха дошли против Юда; и те бидоха поразени.

23їЗащото амонците и моавците станаха против жителите на хълма Сиир, за да ги изтребят и заличат; и като довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха взаимно да се изтребят.

24їА Юда, като стигна до стражарската кула на пустинята, погледна към множеството и, ето, те бяха мъртви тела, паднали на земята, и никой не беше се избавил.

25їИ когато Иосафат и людете му дойдоха да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи вещи и взеха си толкоз много, щото не можеха да ги отнесат; а три дена обираха, защото користите бяха много.

26їА на четвъртия ден се събраха в Долината на благословението, защото ттам благословиха Господа; за туй онова място се нарече Долина на благословение, и така се нарича до днес.

27їТогава всичките Юдови и ерусалимски мъже, с Иосафата начело, тръгнаха да се върнат в Ерусалим с веселие, понеже Господ ги беше развеселил с поражението на неприятелите им.

28їИ дойдоха в Ерусалим с псалтири и арфи и тръби до Господния дом.

29їИ страх от Бога обзе всичките царства на околните страни, когато чуха, че Господ воювал против неприятелите на Израиля.

30їИ така, царството на Иосафата се успокои; защото неговият Бог му даде спокойствие от всякъде.

31їТака Иосафат царуваше над Юда. Той бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.

32їТой ходи в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което бе право пред Господа.

33їВисоките места обаче не се отмахнаха, нито още бяха людете утвърдили сърцата си към Бога на бащите си.

34їА останалите дела на Иосафата, първите и последните, ето, написани са в историята на Ииуя, Ананиевия син, който се споменува в Книгата на Израилевите царе.

35їА след това Юдовият цар Иосафат се сдружи с Израилевия цар Охозия, чиито дела бяха нечестиви.

36їСдружи се с него, за да построят кораби, които да идат в Тарсис; и построиха корабите в Есион-гавер.

37їТогава Елиезер, Додовият син, от Мариса, пророкува против Иосафата, казвайки: Понеже си се сдружил с Охозия, Господ съсипа твоите дела. И така, корабите се разбиха, тъй че не можаха да идат в Тарсис.

1їСлед това, Иосафат заспа с бащите си и биде погребан с бащите си в Давидовия град; и вместо него се възцари син му Иорам.

2їА Иорам имаше братя, Иосафатови синове, - Азария, Ехиил, Захария, Азария, Михаил и Сафатия; всички тия бяха синове на Израилевия цар Иосафат.

3їИ баща им беше им дал много подаръци, - сребро, злато и скъпоценни неща, заедно с укрепени градове в Юда; но царството беше дал на Иорама, понеже той бе първороден.

4їА Иорам, когато се издигна на бащиното си царство и се закрепи, изби всичките си братя с меч, още и неколцина от Израилевите първенци.

5їИорам бе тридесет и две години на възраст, когато се възцари, и царува осем години в Ерусалим.

6їТой ходи в пътя на Израилевите царе, както постъпваше Ахавовият дом, защото жена му беше Ахавова дъщеря; и върши зло пред Господа.

7їПри все това, Господ не иска да изтреби Давидовия дом, заради завета, който бе направил с Давида, и понеже беше обещал, че ще даде светилник нему и на потомците му до века.

8їВ неговите дни Едом отстъпи изпод ръката на Юда, и си поставиха свой цар.

9їЗатова, Иорам замина с началниците си, и всичките колесници с него; и като стана през нощта порази едомците, които го обкръжаваха, и началниците на колесниците.

10їОбаче, Едом отстъпи из под ръката на Юда, и остава независим до днес. Тогава, в същото време, отстъпи и Ливна изпод ръката му, понеже беше оставил Господа Бога на бащите си.

11їТой построи и високи места по Юдовите планини, и направи ерусалимските жители да блудстват, и разврати Юда.

12їТогава дойде до него писмо от пророка Илия, което казваше: Така казва Господ Бог на баща ти Давида: Понеже ти не си ходил по пътищата на баща си Иосафата, нито в пътищата на Юдовия цар Аса,

13їно си ходил в пътя на Израилевите царе, и си направил Юда и ерусалимските жители да блудстват, както блудства Ахавовият дом, още си избил и братята си, дома на баща си, които бяха по-добри от тебе,

14їето, Господ порази с тежък удар людете ти, чадата ти, жените ти и целия ти имот;

15їи ти тежко ще боледуваш от разстройство на червата си, догдето от болестта червата ти почнат да изтичат от ден на ден.

16їПрочее, Господ подигна против Иорама духа на филистимците и на араби-те, които са близо до етиопяните;

17їи те възлязоха против Юда, спуснаха се на него, и заграбиха целия имот, що се намери в царската къща,още и синовете му и жените му, така щото не му остана син, освен Иоахаз(Охозия), най-младият от синовете му.

18їА подир всичко това Господ го порази с неизцелима болест в червата;

19їи след известно време, на края след две години, червата му изтекоха ппоради болестта му; и умря с люти болки. А людете му не гориха аромати за него, както бяха горили за бащите му.

20їТой беше тридесет и две години на възраст, когато се възцари, и царува в Ерусалим осем години; и пресели се неоплакан; и погребаха го в Давидовия град, обаче не в царските гробища.
ГЛАВА 22

1їEрусалимските жители направиха цар вместо Иорама най-младия му син Охозия; защото четите, надошли в стана с арабите, бяха избили всичките по-стари. Така се възцари Охозия, син на Юдовия цар Иорам.

2їОхозия бе четиридесет и две години на възраст, когато се възцари, и ца-рува една година в Ерусалим. Името на майка му бе Готолия, внука на Амрия.

3їСъщо и той ходи в пътищата на Ахавовия дом; защото майка му беше негова съветница в нечестието му.

4їТой върши зло пред Господа, както Ахавовият дом; защото подир смъртта на баща му, те му станаха съветници, за неговото погубване.

5їПо техния съвет като ходеше, той отиде на бой заедно с Израилевия цар Иорам,син на Ахааза, против Сирийския цар Азаил в Рамот-галаад, гдето сирийците и раниха Иорама.

6їИ той се върна в Езраел, за да се цери от раните, които му нанесоха в Рама, когато воюваше против сирийския цар Азаил. Тогава Юдовият цар Охозия(Азария), Иорамовият син, слезе в Езраел, за да види Иорама, Ахавовия син,защото бе болен.

7їИ загиването на Охозия стана от Бога чрез отиването му при Иорама; защото, когато дойде, излезе с Иорама против Ииуя, Намесиевия син, когото Господ бе помазал да изтреби Ахавовия дом.

8їИ Ииуй, когато извършваше съдбата против Ахавовия дом, намери Юдовите първенци и синовете на Охозиевите братя, които служеха на Охозия, и ги изби.

9їТогава потърси и Охозия; и заловиха го, като бе скрит в Самария, и доведоха го при Ииуя, та го убиха; и погребаха го, защото рекоха: Син е на Иосафата, който потърси Господа с цялото си сърце. И Охозиевият дом нямаше вече сила да задържи царството.

10їА Готолия, Охозиевата майка, като видя, че синът й умря, стана та погуби целия царски род от Юдовия дом.

11їНо Иосавеета, царската дъщеря, взе Иоаса, Охозиевия син, та го открадна изсред царските синове, като ги убиваха, и тури него и доилката му в спалнята. Така Иосавеета, дъщеря на цар Иорама, жена на свещеник Иодай, (защото бе сестра на Охозия), скри го от Готолия, та не го уби.

12їИ беше при тях, скрит в Божия дом, шест години; а Готолия царуваше на земята.
ГЛАВА 23

1їА в седмата година Иодай се усили като взе стотниците: Азария, Ероамовия син, Исмаила Иоанановия син, Азария Овидовия син, Маасия Адаиевия син и Елисафата Зехриевия син, та направи завет с тях.

2їИ обходиха Юда, та събраха левитите от всичките Юдови градове, и началниците на Израилевите бащини домове, и дойдоха в Ерусалим.

3їТогава цялото събрание направи завет с царя в Божия дом. И Иодай им каза: Ето, царският син ще се възцари, както е говорил Господ за Давидовите потомци.

4їЕто какво трябва да направите: една трета от вас, от свещениците и от левитите, които постъпвате на служба в събота, нека стоят вратари при вратите,

5їедна трета в царската къща, и една трета при портата на основата; а всичките люде да бъдат в дворовете на Господния дом.

6їИ никой да не влиза в Господния дом, освен свещениците и ония от левитите, които служат; те нека влизат, защото са свети; а всичките люде да пазят заръчаното от Господа,

7їИ левитите да окръжават царя, като има всеки оръжията си в ръка; и който би влязъл в дома, да бъде убит; и да бъдете с царя при влизането му и при излизането му.

8їИ тъй, левитите и целият Юда извършиха всичко според както заповяда свещеник Иодай, и взеха всеки мъжете си - ония, които щяха да постъпят на служба в събота, и ония, които щяха да оставят службата в събота; защото свещеник Иодай не разпущаше отредите.

9їИ свещеник Иодай даде на стотниците цар Давидовите копия и щитчетата и щитове, които бяха в Божия дом.

10їИ постави всичките люде около царя, всеки мъж с оръжията му в ръка, от дясната страна на дома до лявата страна на дома, край олтара и край храма.

11їТогава изведоха царския син, та положиха на него короната и му връчиха божественото заявление, и направиха го цар. И Иодай и синовете му го помазаха и казаха: Да живее царят!

12їА Готолия, като чу вика от людете, които се стичаха и хвалеха царя, ддойде при людете в Господния дом,

13їи погледна, и, ето, царят стоеше при стълба си във входа и военачалниците и тръбите при царя, и всичките люде от страната се радваха и свиреха с тръбите, а певците и ония, които бяха изкусни да псалмопеят, свиреха с музикалните инструменти. Тогава Готолия раздра дрехите си и извика: Заговор! Заговор!

14їИ свещеник Иодай изведе стотниците, поставени над силите, та им рече: Изведете я вън от редовете, и който би я последвал, да бъде убит с меч; защото свещеникът беше казал: Да не я убиете в Господния дом.

15їИ така отстъпиха й място: и когато стигна до входа на царската къща, убиха я там.

16їТогава Иодай направи завет между себе си и всичките люде и царя, че ще бъдат Господни люде.

17їИ всичките люде влязоха във Вааловото капище, та го събориха, жертвениците му и кумирите му изпотрошиха, а Вааловият жрец, Матан, убиха пред жертвениците.

18їИ Иодай постави службите на Господния дом в ръцете на левитските свещеници, които Давид беше разпределил из Господния дом, за да принасят Господните всеизгаряния, според както е писано в Моисеевия закон, с веселие и с песни според Давидовата наредба.

19їПостави и вратарите при портите на Господния дом, да не би да влиза някой нечист от какво да е нещо.

20їТогава, като взе стотниците, високопоставените, началниците на людете, и всичките люде от страната, изведоха царя от Господния дом; и като заминаха през горната порта в царската къща, поставиха царя на царския престол.

21їТака всичките люде от страната се зарадваха, и градът се успокои; а ГГотолия убиха с меч.

1їИоас беше на седем години, когато се възцари, и царува четиридесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Савия, от Вирсавее.

2їИ Иоас вършеше това, което бе право пред Господа, през всичките дни на свещеник Иодай.

3їИ Иодай му взе две жени; и той роди синове и дъщери.

4їСлед това, Иоас си науми да обнови Господния дом.

5їИ тъй, събра свещениците и левитите, та им рече: Излезте по Юдовите градове, та съберете от целия Израил пари, за да се поправя дома на вашия Бог от година до година, и гледайте да побързате с работата. Обаче, левитите не побързаха.

6їТогава царят повика началника на работата Иодай, та му рече: Защо не си изискал от левитите да съберат от Юда и Ерусалим данъка, определен от Господния слуга Мойсей да се събира от Израилевото общество, за шатъра на свидетелството?

7ї(Защото нечестивата Готолия и синовете й бяха разстроили Божия дом; още и всичките посветени неща в Господния дом бяха посветили на ваалимите).

8їПрочее, по царската заповед направиха един ковчег, който туриха извън, при вратата на Господния дом.

9їИ прогласиха в Юда и в Ерусалим да принасят Господу данък, наложен върху Израиля от Божия слуга Мойсей в пустинята.

10їИ всичките първенци и всичките люде се зарадваха и донасяха и туряха в ковчега догде се напълнеше.

11їИ когато левитите донасяха ковчега при царските настоятели, и те виждаха, че имаше много пари, царският секретар и настоятелят на първосвещеника дохождаха, та изпразваха ковчега, и пак го занасяха и поставяха на мястото му. Така правеха от ден на ден, и събираха много пари.

12їИ царят и Иодай ги даваха на ония, които вършеха делото на служенето в Господния дом; и тези наемаха зидари и дърводелци, за да обновят Господния дом, още и ковачи и медникари, за да поправят Господния дом.

13їИ така, работниците вършеха работата, и поправянето успяваше с работенето им, тъй че възстановиха Божия дом в първото му състояние и го закрепиха.

14їИ когато свършиха, донесоха останалите пари пред царя и Иодай, и с тях направиха съдове за Господния дом, съдове за служене, и за принасяне жертви, темянници, и други златни и сребърни съдове. Така, непрестанно принасяха всеизгаряния в Господния дом през целия живот на Иодая.

15їНо Иодай остаря и стана сит от дни, и умря; сто и тридесет години бе на възраст, когато умря.

16їИ погребаха го в Давидовия град между царете, понеже бе извършил добро в Израиля, и пред Бога, и за дома Му.

17їА след смъртта на Иодая, Юдовите началници дойдоха, та се поклониха на царя. Тогава царят ги послуша;

18їи те оставиха дома на Господа Бога на бащите си, и служиха на ашерите и на идолите; и гняв дойде върху Юда и Ерусалим поради това тяхно престъпление.

19їПри все това, Бог им прати пророци, за да ги обърнат към Господа, които заявяваха против тях; но те не послушаха.

20їТогава Божият Дух дойде на Захария, син на свещеник Иодай, та застана на високо място над людете и рече им: Така казва Бог: Защо престъпвате Господните заповеди? Няма да успеете; понеже вие оставихте Господа, то и Той остави вас.

21їОбаче, те направиха заговор против него и с царска заповед го убиха с камъни в двора на Господния дом.

22їЦар Иоас не си спомни доброто, което му беше показал Иодай,неговият баща, но уби сина му; а той, като умираше, рече: Господ да погледне и да издири.

23їИ в края на годината, сирийската войска възлезе против Иоаса; и като дойде в Юда и Ерусалим, изтребиха всичките народни първенци изсред людете, и изпратиха всичките користи, взети от тях, до царя на Дамаск.

24їПри все, че сирийската войска, която дойде, беше малолюдна, пак Господ предаде в ръката им едно твърде голямо множество, понеже те бяха оставили Господа Бога на бащите си. Така сирийците извършиха съдба против Иоаса.

25їА като заминаха от него, (и го оставиха страдащ с тежки рани), собствените му слуги направиха заговор против него, поради кръвта на сина на свещеник Иодай, и убиха го на леглото му, та умря; и погребаха го в Давидовия град, но не го погребаха в царските гробища.

26їА ония, които направиха заговора против него, бяха: Завад, син на амонката Симеата, и Иозавад, син на моавката Самарита.

27їА колкото за синовете му, и за тежките товари за откуп, наложени върху него, и за поправяне на Божия дом, ето, писано е в повестите на Книгата на царете. И вместо него се възцари син му Амасия.