1їСоломон, Давидовият син, се закрепи на царството си; и Господ неговият Бог бе с него и твърде много го възвеличи

1їАмасия бе двадесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим. И името на майка му бе Иодана, от Ерусалим.

2їТой върши това, което бе право пред Господа, но не със съвършено сърце.

3їА като му се утвърди царството, той умъртви слугите си, които бяха убили баща му царя.

4їНо чадата им не умъртви, според писаното в закона в Моисеевата книга, гдето Господ, заповядвайки, каза: Бащите да не умират поради чадата, нито чадата да умират поради бащите; но всеки да умира за своя грях.

5їТогава Амасия събра Юда и постави от тях хилядници и стотници, според бащините им домове, по целия Юда и Вениамин; и като ги преброи от двадесет години и нагоре, намери ги триста хиляди отборни мъже, способни да излизат на война, които можеха да държат копие и щит.

6їА от Израиля нае още сто хиляди силни и храбри мъже за сто таланта сребро.

7їА дойде един Божий човек при него и рече: Царю, да не отиде с тебе Израилевата войска; защото Господ не е с Израиля, с никои от ефремците.

8їНо ако си решил да идеш, действай храбро, укрепи се за бой; иначе, Бог ще те направи да паднеш пред неприятеля, защото Бог има сила да помага и да сваля.

9їА Амасия рече на Божия човек: Но какво да направим за стоте таланта, които дадох на Израилевата войска? А Божият човек отговори: Господ може да ти даде много повече от това.

10їТогава Амасий ги отдели, тоест, войската, която му беше дошла от Ефрема, за да се върнат у дома си; по която причина гневът им пламна силно против Юда, и се върнаха у дома си твърде разярени.

11їА Амасия се одързости, изведе людете си, и отиде в долината на солта, та порази десет хиляди от Сиировите потомци.

12їА други десет хиляди юдейците плениха живи, и като ги закараха на върха на скалата, хвърлиха ги долу от върха на скалата, така че всичките се смазаха.

13їНо мъжете от войската, която Амасия върна надире, за да не идат с него на бой, нападнаха Юдовите градове, от Самария дори до Ветерон, та поразиха от тях три хиляди души, и взеха много користи.

14їА Амасия, като се върна от поразяването на едомците, донесе боговете на Сиировите потомци, та ги постави богове за себе си, кланяше се пред тях, и кадеше им тамян.

15їЗатова, гневът на Господа пламна против Амасия, и прати при него пророк, който му рече: Защо си прибягнал към боговете на тия люде, които не можаха да избавят своите си люде от ръката ти?

16їА като му говореше той, царят му каза: Съветник ли те поставиха на царя? Престани; защо да бъдеш убит? И пророкът престана, като рече: Зная, че Бог е решил да те изтреби, понеже ти стори това, и не послуша моя съвет.

17їТогава Юдовият цар Амасия, като се съветва, прати до Израилевия цар Иоас, син на Иоахаза, Ииуевия син, да кажат: Дойди да се погледнем един други в лице.

18їА Израилевият цар Иоас прати до Юдовия цар Амасия да рекат: Ливанският трън пратил до ливанския кедър да кажат: Дай дъщеря си на сина ми за жена. Но един звяр, който бил в Ливан, заминал, та стъпкал тръна.

19їТи казваш: Ето, поразих Едома; и сърцето ти те надигна да се хвалиш. Седи сега у дома си; защо да се заплиташ за своята си вреда, та да паднеш, ти и Юда с тебе?

20їНо Амасия не послуша; защото от Бога бе това, за да ги предаде в ръката на неприятелите, понеже бяха прибягнали към Едомските богове.

21їПрочее, Израилевият цар Иоас възлезе, та се погледнаха един други в лице, той и Юдовият цар Амасия, във Ветсемес, който принадлежи на Юда.

22їИ Юда биде поразен пред Израиля; и побягнаха всеки в шатъра си.

23їИ Израилевият цар Иоас хвана във Ветсемес Юдовия цар Амасия, син на Иоаса, Иоахазовия син, и го доведе в Ерусалим, и събори четиристотин лакътя от ерусалимската стена, от Ефремовата порта до портата на ъгъла.

24їИ като взе всичкото злато и сребро, и всичките съдове, които се намираха в Божия дом при Овид-едома, и съкровищата на царската къща, тоже и заложници, върна се в Самария.

25їА след смъртта на Израилевия цар Иоас, Иоахазовият син, Юдовият цар Амасия, Иасовият син, живя петнадесет години.

26їА останалите дела на Амасия, първите и последните, ето, написали са в Книгата на Юдовите и Израилевите царе.

27їА след като се отклони Амасия от Господа, направиха заговор против него в Ерусалим, и той побягна в Лахис; но пратиха след него в Лахис, та го убиха там.

28їИ докараха го на коне, та го погребаха с бащите му в Юдовия столичен град.
ГЛАВА 26

1їА всичките Юдови люде взеха Озия, който бе на шестнадесет години, та го направиха цар вместо баща му Амасия.

2їТой съгради Елот и го възвърна на Юда, след като баща му царят заспа с бащите си.

3їОзия беше шестнадесет години на възраст, когато се възцари, и царува петдесет и две години в Ерусалим; и името на майка му бе Ехолия, от Ерусалим.

4їТой върши това, което бе право пред Господа, напълно според както беше сторил баща му Амасия.

5їИ търсеше Бога в дните на Захария, който разбираше Божиите видения; и до когато търсеше Господа, Бог му даваше успех.

6їТой излезе, та воюва против филистимците, и събори стената на Гет, стената на Явни, и стената на Азот, и съгради градове в азотската околност и между филистимците.

7їИ Бог му помогна против филистимците, и против арабите, които живееха в Гур-ваал, и против маонците.

8їИ амонците даваха подаръци на Озия; и името му се прочу дори до входа на Египет, защото стана премного силен.

9їОзия съгради и кули в Ерусалим, върху портата на ъгъла, върху портата на долината и върху ъгъла на стената, и ги укрепи.

10їСъгради още кули в пустинята, и изкопа много кладенци, защото имаше ммного добитък и по ниските места и по поляната, имаше и орачи и лозари в планините и на Кармил; защото обичаше земеделието.

11їПри това, Озия имаше войска от военни мъже, които излизаха на война по полкове, според числото им, което се преброи от секретаря Еиил и настоятеля Маасия, под ръководството на Анания, един от царските военачалници.

12їЦялото число на началниците на бащините домове, на силните и храбрите мъже, беше две хиляди и шестстотин.

13їПод тяхна ръка имаше военна сила от триста и седем хиляди и петстотин души, които се биеха с голямо юначество, за да помагат на царя против неприятелите.

14їОзия приготви за тях, за цялата войска, щитове и копия, шлемове и брони, лъкове и камъни за пращи.

15їИ в Ерусалим направи машини, изобретени от изкусни мъже, да бъдат поставени на кулите и на крепостите при ъглите, за хвърляне на стрели и на големи камъни. И името му се прочу надалеч; защото му се помагаше чудно, догдето стана силен.

16їНо, когато стана силен, сърцето му се надигна, та се отдаде на поквара; и извърши престъпление против Господа своя Бог, като влезе в Господния храм, за да покади върху кадилния олтар.

17їА свещеник Азария влезе подире му, и с него осемдесет Господни свещеници, храбри мъже;

18їи възпротивиха се на цар Озия, и му рекоха: Не принадлежи на тебе, Озие, да кадиш Господу, но на свещениците, Аароновите потомци, които са посветени, за да кадят; излез из светилището, защото си извършил престъпление, което не ще ти бъде за почит от Господа Бога.

19їА Озия, който държеше в ръката си кадилница, за да кади, разяри се; и като се разяри на свещениците, проказата му избухна на челото му пред свещениците в Господния дом, близо до кадилния олтар.

20їИ първосвещеник Азария и всичките свещеници погледнаха на него, и, ето, бе прокажен на челото си; и побързаха да го извадят от там; и даже сам той побърза да излезе, защото Господ го беше поразил.

21їИ цар Озия остана прокажен до деня на смъртта си; и живееше в отделна къща като прокажен, понеже беше отлъчен от Господния дом; а син му Иотам бе над царския дом и съдеше людете на земята.

22їА останалите дела на Озия, първите и последните, написа пророк Исаия, Амосовият син.

23їИ Озия заспа с бащите си, и погребаха го с бащите му в оградата на царските гробища, защото рекоха: Прокажен е. И вместо него се възцари син му Иотам.

1їИотам беше двадесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Еруса, Садокова дъщеря.

2їТой върши това, което е право пред Господа, съвсем както бе направил баща му Озия; обаче не влезе в Господния храм. Но людете още се покваряваха.

3їТой построи горната порта на Господния дом и съгради много върху стената на Офил.

4їСъгради още и градове в хълмистата страна на Юда, и в дъбравите съгради крепости и кули.

5їИ като воюва против царя на амонците, надделя над тях; и в същата година амонците му дадоха сто таланта сребро, десет хиляди кора жито и десет хиляди кора ечемик. Толкоз му платиха амонците и втората и третата година.

6їТака Иотам стана силен, понеже оправяше пътищата си пред Господа своя Бог.

7їА останалите дела на Иотама, и всичките му войни, и постъпките му,ето, написани са в Книгата на Израилевите и Юдовите царе.

8їТой бе на двадесет и пет години, когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим.

9їИ Иотам заспа с бащите си; и погребаха го в Давидовия град и вместо него се възцари син му Ахаз.

1їАхаз бе двадесет години на възраст, когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим; но не върши това, което бе право пред Господа, както баща му Давид.

2їно ходи в пътищата на Израилевите царе, направи още и леяни идоли за ваалимите.

3їПри това той кади в долината на Еномовия син, и изгори от чадата си в огъня, според мерзостите на народите, които Господ беше изпъдил пред израилтяните.

4їИ жертваше и кадеше по високите места, по хълмовете и под всяко зелено дърво.

5їЗатова Господ неговият Бог го предаде в ръката на сирийския цар; и сирийците го поразиха, и взеха от него голямо множество пленници, които отведоха в Дамаск. Също биде предаден в ръката на Израилевия цар, който му нанесе голямо поражение.

6їЗащото Факей, Ромелиевият син, изби от Юда сто и двадесет хиляди души в един ден, всички силни и храбри мъже, понеже бяха оставили Господа Бога на бащите си;

7їи Зехрий, един силен мъж от Ефрема, уби царския син Маасия, и надзирателя на двореца Азрикам, и втория подир царя Елкана;

8їтоже израилтяните заплениха от братята си двеста хиляди жени, синове и дъщери, и при това взеха много користи от тях, и отнесоха користите в Самария.

9їА там имаше един Господен пророк на име Одид; и той излезе да посрещне войската, която дохождаше в Самария, та им рече: Ето, понеже Господ Бог на бащите ви се разгневи на Юда, предаде ги в ръката ви; и вие ги убихте с ярост, която стигна до небето.

10їИ сега възнамерявате да държите юдейците и ерусалимляните като

роби и робини под себе си; обаче няма ли у вас, у сами вас, престъпления против Господа вашия Бог?

11їСега, прочее, послушайте ме, и върнете пленниците, които заробихте от братята си; защото яростен гняв от Господа е върху вас.

12їТогава някои от първенците от ефремците, Азария, Ионановият син, Варахия, Месилемотовият син, Езекия, Селумовият син, и Амаса, Адлаевият син, станаха против завърналите се от войната, та им рекоха:

13їНе въвеждайте тук пленниците: защото като беззаконствахме вече против Господа, вие искате да притурите на греховете ни и на престъпленията ни; защото престъплението ни е голямо, и яростен гняв е върху Израиля.

14їТогава войниците оставиха пленниците и користите пред първенците и пред цялото събрание.

15їИ споменатите по име мъже станаха, та взеха пленниците и облякоха от користите всичките голи между тях; облякоха ги, обуха ги, дадоха им да ядат и да пият, и помазаха ги, а всичките слаби от тях пренесоха на осли и ги заведоха в Ерихон, града на палмите, при братята им. Тогава се върнаха в Самария.

16їВ онова време цар Ахаз прати до асирийските царе да иска помощ,

17їзащото едомците бяха пак дошли и поразили Юда и взели пленници.

18їФилистимците тоже бяха нападнали полските градове и южната страна на Юда, и бяха превзели Ветсемес, Еалон, Гедирот, Сокхо и селата му, Тамна и селата му, и Гимзо и селата му, и бяха се заселили в тях.

19їЗащото Господ смири Юда поради Израилевия цар Ахаз; понеже той беше развратил Юда и нечествувал много против Господа.

20їИ асирийският цар Теглат-феласар дойде при него; но той го притесни, и не го подкрепи;

21їзащото Ахаз, като оголи Господния дом и царската къща и първенците, ддаде всичкото на асирийския цар; но това не му помогна.

22їИ във времето на притеснението си той още повече престъпваше против Господа; такъв бе цар Ахаз.

23їЗащото жертваше на дамасковите богове, които го бяха поразили, като ддумаше: Понеже боговете на сирийските царе им помагат, на тях ще принасям жертви, за да помагат и на мене. Но те станаха причина да падне той и целият Израил.

24їИ Ахаз събра съдовете на Божия дом, та съсече съдовете на Божия дом, затвори вратите на Господния дом, и си направи жертвеници на всеки ъгъл в Ерусалим.

25їИ във всеки Юдов град устрои високи места, за да кади на други богове, и разгневи Господа Бога на бащите си.

26їА останалите негови дела, и всичките му постъпки, първите и последните, ето, написани са в Книгата на Юдовите и Израилевите царе.

27їИ Ахаз заспа с бащите си; и погребаха го в града, в Ерусалим, но не го занесоха в гробищата на Израилевите царе. А вместо него се възцари син му Езекия.
ГЛАВА 29

1їЕзекея беше двадесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим; а името на майка му беше Авия, Захариева дъщеря.

2їТой върши това, което бе право пред Господа, напълно както извърши баща му Давид.

3їВ първия месец от първата година на царуването си той отвори вратите на Господния дом и ги поправи.

4їИ като доведе свещениците и левитите, събра ги на източния площад и рече им:

5їСлушайте ме, левити, осветете се сега, осветете и храма на Господа Бога на бащите си, и изнесете нечистотата от светото място.

6їЗащото бащите ни са отстъпили, сторили са зло пред Господа нашия Бог, оставили са Го и са отвърнали лицата си от Господното обиталище, и са обърнали гръб;

7їте са затворили вратите на предхрамието и са изгасили светилниците, а не са кадили темян, нито пренасяли всеизгаряния в светото място на Израилевия Бог.

8їЗатова гняв от Господа е бил върху Юда и Ерусалим, и Той ги предаде да бъдат тласкани, и да бъдат предмет на учудване и на съскане, както виждате с очите си.

9їЗащото, ето, бащите ни са паднали от нож, а синовете ни, дъщерите ни и жените ни са поради това в плен.

10їСега, прочее, имам сърдечно желание да направим завет с Господа Израилевия Бог, за да отвърне от нас яростния Си гняв.

11їЧада мои, не бивайте сега небрежни; защото вас е избрал Господ да стоите пред Него, да Му служите, да сте Му служители и да кадите.

12їТогава станаха левитите: Маат Амасаевият син и Иоил Азариевият син,от Каатовите потомци; а от Мерариевите потомци, Кис Авдиевият син и Азария Ялелеиловият син;от Герсоновците, Иоах Земовият син и Еден Иоаховият син;

13їот Елисафановите потомци, Симрий и Енил; от Асафовите потомци, Захария и Матания;

14їот Емановите потомци, Ехиил и Семей; а от Едутуновите потомци, Семаия и Озиил;

15їи те, като събраха братята си, та се осветиха, влязоха според царската заповед, съгласно Господното слово, да очистят Господния дом.

16їСвещениците влязоха в по-вътрешната част на Господния дом, за да я очистят, и изнесоха в двора на Господния дом всичката нечистота, която намериха в Господния храм; а левитите взеха, та я изнесоха вън в потока Кедрон.

17їНа първия ден от първия месец почнаха да освещават, а на осмия ден от месеца стигнаха до Господния трем; и за осем дни осветиха Господния дом, и на шестнадесетия ден от първия месец свършиха.

18їТогава влязоха в двореца при цар Езекия и рекоха: Очистихме изцяло Господния дом, олтара за всеизгарянето с всичките му прибори, и трапезата за присъствените хлябове с всичките й прибори;

19їпри това, приготвихме и осветихме всичките вещи, които цар Ахаз, в царуването си, оскверни, когато отстъпи: и ето ги пред Господния олтар.

20їТогава цар Езекия стана рано, и като събра градските първенци, възлезе в Господния дом.

21їИ докараха седем юнеца, седем овена, седем агнета и седем козела в принос за греха на царството, за светилището и за Юда; и той заповяда на свещениците, Аароновите потомци, да ги принесат на Господния олтар.

22їИ тъй, те заклаха юнците, и свещениците, като взеха кръвта, попръскаха я по олтара, заклаха и овните и попръскаха кръвта им по олтара; тоже и агнетата заклаха и попръскаха кръвта им по олтара.

23їСетне преведоха козлите, които бяха в принос за грях, пред царя и събранието; и те положиха ръцете си на тях;

24їтогава свещениците ги заклаха и попръскаха кръвта им по олтара в принос за грях, за да направят умилостивение за целия Израил; защото царят заповяда, щото всеизгарянето и приноса за греха да станат за целия Израил.

25їИ той постави левитите в Господния дом с кимвали, с псалтири и с арфи, според заповедта на Давида и на царевия гледач Гад и на пророка Натана; защото заповедта бе от Господа чрез пророците Му.

26їИ левитите стояха с Давидовите музикални инструменти, а свещениците с тръбите.

27їТогава Езекия заповяда да принесат всеизгарянето на олтара. И когато почна всеизгарянето, почна и пеенето Господу с тръбите и с инструментите на Израилевия цар Давида.

28їА цялото събрание се кланяше, и певците пееха, и тръбите свиреха непрекъснато, докле се извърши всеизгарянето.

29їИ като свършиха принасянето царят и всички, които присъстваха с него, коленичиха и се поклониха.

30їТогава цар Езекия и първенците заповядаха на левитите да славословят Господа с думите на Давида и на гледача Асаф. И те пееха с веселие; и наведоха се, та се поклониха.

31їСлед това, Езекия, проговаряйки, каза: Сега, като сте се осветили Господу, пристъпете, та принесете жертви и благодарителни приноси в Господния дом. И така, обществото принесе жертви и благодарителни приноси; и всеки, който имаше сърдечно съизволение, принесе и всеизгаряне.

32їИ числото на всеизгарянията, които обществото принесе, възлезе на седемдесет юнеца, сто овена и двеста агнета; всички тия бяха за всеизгаряния Господу;

33їа посветените животни бяха шестстотин говеда и три хиляди овце.

34їСвещениците, обаче, бяха малцина, и не можеха да одерат всичките всеизгаряния; затова, братята им, левитите , помогнаха докле се свърши работата и докле се осветиха свещениците; защото левитите показаха повече сърдечна правота да се освещават, отколкото свещениците.

35їА пък всеизгарянията бяха много, заедно с тлъстината на примирителните приноси и с възлиянията на всяко всеизгаряне. Така се възстанови службата на Господния дом.

36їИ Езекия и всичките люде се радваха за гдето Бог беше предразположил людете; понеже това нещо стана ненадейно.
ГЛАВА 30

1їСлед това Езекия прати човеци по целия Израил и Юда, писа още и писма на Ефрема и Манасия, да ги поканят да дойдат на Господния дом в Ерусалим, за да направят пасха на Господа Израилевия Бог.

2їЗащото царят и първенците му и цялото общество в Ерусалим бяха се съветвали да направят пасха във втория месец.

3їПонеже не бяха могли да я направят в онова време, защото нямаше доволно осветени свещеници, и людете не бяха се събрали в Ерусалим.

4їИ това нещо се видя право на царя и на цялото общество.

5їЗатова решиха да прогласят по целия Израил, от Вирсавее дори до Дан, покана да дойдат, за да направят пасха на Господа Израилевия Бог в Ерусалим; защото отдавна не бяха я празнували според предписанието.

6їИ тъй бързоходците отидоха с писмата от царя и първенците му по целия Израил и Юда, според царската заповед, и казаха: Чада на Израиля, обърнете се към Господа Бога на Авраама, на Исаака и на Израиля, за да се обърне Той към останалите от вас, които се избавихте от ръката на асирийските царе.

7їНе бъдете както бащите ви и както братята ви, които престъпваха против Господа Бога на бащите си, така щото Той ги предаде на опустошение, както виждате.

8їСега не закоравявайте врата си, както сториха бащите ви, но предайте се Господу и влезте в светилището Му, което е осветил завинаги, и служете на Господа вашия Бог, за да отвърне от вас яростния Си гняв.

9їЗащото, ако се обърнете към Господа, то на братята ви и чадата ви ще се покаже милост от тия, които са ги пленили, и те ще се върнат в тая земя; защото щедър и милостив е Господ вашият Бог, и няма да отвърне лицето Си от вас, ако вие се обърнете към Него.

10їТака бързоходците минаха от град в град през Ефремовата и Манасиевата земя дори до Завулон; но те им се присмяха и подиграха се с тях.

11їНякои обаче от Асира, Манасия и Завулона се смириха и дойдоха в Ерусалим.

12їА и над Юда бе Божията ръка, за да им даде едно сърце да постъпят по заповедта на царя и на първенците според Господното слово.

13їИ събраха се в Ерусалим много народ, за да пазят празника на безквасните хлябове във втория месец; беше твърде голямо събрание.

14їИ станаха, та отмахнаха жертвениците, които бяха в Ерусалим, отмахнаха и всичките кадилни олтари, та ги хвърлиха в потока Кедрон.

15їТогава заклаха пасхалните агнета в четиринадесетия ден от втория месец; и свещениците и левитите засрамени се осветиха, и внесоха всеизгаряния в Господния дом.

16їИ застанаха на мястото си, според чина си, съгласно закона на Божия ччовек Мойсей; и свещениците пръскаха кръвта, като я вземаха от ръката на левитите.

17їЗащото имаше мнозина в събранието, които не бяха се осветили; затова левитите взеха грижата да заколят пасхалните агнета за всеки, който не беше чист, за да се осветят Господу.

18їПонеже голяма част от людете, мнозина от Ефрема, Манасия, Исахара и Завулона, не бяха се очистили, но ядоха пасхата не според предписанието; защото Езекия бе се помолил за тях, казвайки: Благий Господ да бъде милостив към всекиго,

19їкойто утвърждава сърцето си да търси Бога, Господа Бога на бащите си, ако и да не е очистен според очистването, изискано за светилището.

20їИ Господ послуша Езекия, та прости людете.

21їИ израилтяните, които се намираха в Ерусалим, пазиха празника на безквасните хлябове седем дни с голямо веселие; и всеки ден левитите и свещениците славословеха Господа, пеещи с музикални инструменти на Господа.

22їИ Езекия говори насърчително на всичките левити, които разбираха добре Господната служба. Така през седемте празнични дни те ядяха, като жертваха примирителни жертви и славословеха Господа Бога на бащите си.

23їТогава цялото общество се съветва да празнува още седем дни; и празнуваха още седем дни с веселие.

24їЗащото Юдовият цар Езекия подари на обществото за жертви хиляда юнеца и седем хиляди овце;и първенците подариха на обществото хиляда юнеца и десет хиляди овце; и много свещеници осветиха себе си.

25їИ развеселиха се всички събрани от Юда, със свещениците и левитите, и всички събрани надошли от Израиля, и чужденците, надошли от Израилевата земя, които живееха в Юда.

26їТака стана голямо веселие в Ерусалим; защото от времето на Израилевия цар Соломона, Давидовия син, не бе станало такова нещо в Ерусалим.

27їСлед това левитите, свещениците, станаха, та благословиха людете; и ггласът им биде послушан от Господа, и молитвата им възлезе на небето, Неговото свето обиталище.

1їА като се свърши всичко това, целият Израил, които се намираха там, излязоха по Юдовите градове, та изпотрошиха кумирите, изсякоха ашерите и събориха високите места и жертвениците из целия Юда и Вениамина, също и в Ефрем и Манасия, докле ги унищожиха всички. Тогава всичките израилтяни се върнаха в своята собственост.

2їТогава Езекия определи отредите на свещениците и на левитите, според разпределенията им, всекиго според службата му, и свещениците и левитите, за всеизгарянията и примирителните приноси, за да служат и да славословят и да хвалят в портите на Господния стан.

3їОпредели и царския дял от имота си за всеизгарянията, а именно, за утринните и вечерните всеизгаряния, и за всеизгарянията в съботите и новолунията и на празниците, според предписанието в Господния закон.

4їЗаповяда още на людете, които живееха в Ерусалим, да дават дела на свещениците и на левитите, за да се затвърдят в Господния закон.

5їИ щом се издаде тая заповед, израилтяните донесоха много от първите плодове на житото, виното, дървеното масло, меда и на всичките земни произведения; донесоха още в изобилие и десетъците от всяко нещо.

6їИ израилтяните и юдейците, които живееха в Юдовите градове, също и те донесоха десетъците от говеда и овци и десетъците от светите неща, които бяха посветени на Господа техния Бог, и туриха ги на купове.

7їВ третия месец почнаха да правят куповете, и в седмия месец свършиха.

8їИ когато дойдоха Езекия и първенците и видяха куповете, благословиха Господа и Неговите люде Израиля.

9їСетне Езекия запита свещениците и левитите за куповете.

10їИ първосвещеник Азария, от Садоковия дом, в отговор му рече: Откак почнаха да донасят приносите в Господния дом, яли сме до насита, и остана много; защото Господ е благословил людете Си; и останалото е тоя голям склад.

11їТогава Езекия заповяда да приготвят помещения в Господния дом; и като ги приготвиха,

12їв тях внесоха вярно приносите, десетъците и посветените неща; а надзирател над тях бе левитът Хонения, и подир него брат му Семей.

13їА по заповед на цар Езекия и на настоятеля на Божия дом Азария Ехиил, Азазия, Нахат, Асаил, Еримот, Иозавад, Елиил, Исмахия, Маат и Ванаия бяха надзиратели под властта на Хонения и брат му Семей.

14їА Коре, син на левитина Емна, вратарят на източната порта, бе над нещата, доброволно принесени Богу, за да раздава Господните приноси и пресветите неща.

15їА под него бяха, в градовете на свещениците, Еден, Миниамин, Исус, Семаия, Амария и Сехания, на които бе поръчано да раздават на братята си според отредите им, както на големия, тъй и на малкия,

16їна всекиго, който постъпваше в Господния дом, ежедневния му дял за служенето им в службата, според отредите им, освен ония, които се преброиха според родословието на мъжките от три години на възраст и нагоре;

17їда раздават и на преброените от свещениците и от левитите, според бащините им домове, на възраст от двадесет години и нагоре, според службите им, по отредите им,

18їи на всичките им челяди, на жените им, и на синовете им, и на дъщерите им, в цялото общество, които бяха преброени по родословие; защото те се посветиха вярно на светите неща.

19їА колкото за Аароновите потомци, свещениците, които живееха в полетата на градските пасбища, имаше във всеки град човеци, определени по име, да раздават дялове на всичките мъжки между свещениците, и на всичките преброени между левитите.

20їТака направи Езекия и в целия Юда; и върши това, което бе добро, и право, и вярно пред Господа своя Бог.

21їВъв всяка работа, която почна, относно служенето на Божия дом, и закона, и заповедите, като търсеше своя Бог, вършеше я от все сърце, и успяваше.