1їСоломон, Давидовият син, се закрепи на царството си; и Господ неговият Бог бе с него и твърде много го възвеличи

1їСлед тия неща и това явление на вярност, асирийският цар Сенахирим дойде, та влезе в Юда, и разположи стана си против укрепените градове, като намисли да ги усвои.

2їА Езекия, като видя, че Сенахирим дойде и че намерението му бе да воюва против Ерусалим,

3їсъветва се с първенците си и със силните си мъже да запълни водните извори, които бяха вън от града; и те му помогнаха.

4їИ като се събраха много люде, запълниха всичките извори и потока, който тече сред земята, защото казваха: Асирийските царе, като дойдат, защо да намерят много вода?

5їИ Езекия се ободри и съгради пак цялата стена, която бе съборена, направи кулите й по-високи, съгради и другата стена извън, и поправи Мило в Давидовия град, и направи много копия и щитове.

6їИ постави военачалници над людете, и като ги събра при себе си на площада, при градската порта, говори им насърчително, казвайки:

7їБъдете силни и храбри, не бойте се, нито се уплашвайте от асирийския цар, нито от голямото множество, което е с него; защото с нас има Един по-велик, отколкото има с него.

8їС него са плътски мишци; с нас е Господ нашият Бог, да ни помогне и да воюва в боевете ни. И людете се успокоиха от думите на Юдовия цар Езекия.

9їСлед това, асирийският цар Сенахирим прати слугите си в Ерусалим (а той и всичките му военачалници с него обсаждаха Лахис) до Юдовия цар Езекия и до целия Юда, който бе в Ерусалим, да рекат:

10їТака казва асирийският цар Сенахирим: На що се надявате, та чакате в Ерусалим обсадата му?

11їНе мами ли ви Езекия, та ще ви предаде на смърт от глад и от жажда, ккато казва: Господ нашият Бог ще ни избави от ръката на асирийския цар?

12їЕзекия не е ли същият, който махна Неговите високи места и Неговите жертвеници, и заповяда на Юда и на Ерусалим, като каза: Само пред един олтар да се кланяте, и върху него да кадите?

13їНе знаете ли що сторих аз и бащите ми на всичките племена на земите? Можаха ли боговете на народите на тия земи да избавят някак земята си от ръката ми?

14їКой от всичките богове на ония народи, които бащите ми изтребиха, е могъл да избави людете си от ръката ми, та да може вашият Бог да ви избави от ръката ми?

15їСега, прочее, да ви не мами Езекия, и да ви не убеждава по тоя начин, и не го вярвайте; защото никой бог, на кой да било народ или царство, не е могъл да избави людете си от моята ръка и от ръката на бащите ми, - та вашият ли Бог ще може да ви избави от ръката ми?

16їИ слугите му говориха още повече против Господа Бога и против слугата Му Езекия.

17їТой писа и писма да хули Господа Израилевия Бог, и да говори против Него, като казваше: Както боговете на народите на тия земи не избавиха своите люде от ръката ми, така и Езекиевият Бог няма да избави Своите люде от ръката ми.

18їТогава извикаха на Юдейски със силен глас към ерусалимските люде, които бяха на стената, за да ги уплашат и да ги смутят, та да превземат града;

19їи говориха за ерусалимския Бог, както за боговете на племената на света, които са дело на човешки ръце.

20їЗатова цар Езекия и пророк Исаия, Амосовият син, се помолиха и викаха към небето.

21їИ Господ прати ангел, който погуби всичките силни и храбри мъже, и първенците, и военачалниците в стана на асирийския цар. Така той се върна с посрамено лице в земята си. И когато влезе в капището на бога си, тия, които бяха излезли из чреслата му, го убиха там с нож.

22їТака Господ избави Езекия и ерусалимските жители от ръката на асирийския цар Сенахирим, и от ръката на всички други, и ги ръководеше на всяка страна.

23їИ мнозина донесоха дарове Господу в Ерусалим, и скъпоценности на Юдовия цар Езекия; така че от тогава нататък той се възвеличаваше пред всичките народи.

24їВ това време Езекия се разболя до смърт: и като се помоли Господу, Той му говори и му даде знамение.

25їНо Езекия не отдаде Господу според стореното нему благодеяние, защото сърцето му се надигна; за това гняв падна на него и на Юда и Ерусалим.

26їОбаче, Езекия се смири поради надигането на сърцето си, той и ерусалимските жители, тъй че Господният гняв не дойде на тях в Езекиевите дни.

27їИ Езекия придоби много голямо богатство и слава; и направи съкровищници за сребро и злато, за скъпоценни камъни, за аромати, за щитове и за всякакви отборни вещи,

28їсъщо и житници за произведението на житото, на виното и на дървеното масло, и обори за всякакви животни и огради за стада.

29їПри това, той си направи градове, и придоби множество овце и говеда; защото Бог му даваше твърде много имот.

30їСъщият тоя Езекия запълни и горния извор на водата на Гион,и я доведе направо долу на запад от Давидовия град. И Езекия успя във всичките си дела.

31їНо относно посланиците, които вавилонските първенци пратиха до него да разпитат за знамението, станало в страната, Бог го остави, за да го изпита и да узнае всичко, що беше на сърцето му.

32їА останалите дела на Езекия, и добрините му, ето, написани са във Видението на пророк Исаия, Амосовия син, в Книгата на Юдовите и Израилевите царе.

33їИ Езекия заспа с бащите си, и погребаха го в най-видния от гробовете на Давидовите потомци; и целият Юда и ерусалимските жители му отдадоха почест при смъртта му. И вместо него се възцари син му Манасия.

1їМанасия бе двадесет години на възраст, когато се възцари и царува петдесет и пет години в Ерусалим.

2їТой върши зло пред Господа, според мерзостите на народите, които Господ изпъди пред израилтяните.

3їУстрои наново високите места, които баща му Езекия беше съборил, издигна жертвеници на ваалимите и направи ашери, и се кланяше на цялото небесно множество и им служеше.

4їТоже издигна жертвеници в Господния дом, за който Господ беше казал: В Ерусалим ще бъде името Ми до века.

5їИздигна жертвеници и на цялотоїнебесно множество вътре в двата двора на Господния дом.

6їИ преведе чадата си през огъня в долината на Еномовия син, още упражняваше предвещания и употребяваше гадания, упражняваше омайвания, и си служеше със запитвачи на зли духове и с врачове; той извърши много зло ппред Господа, та Го разгневи.

7їИ ваяния идол, образа, който направи, постави в Божия дом, за който Бог каза на Давида и на сина му Соломона: В тоя дом, и в Ерусалим, който избрах от всичките Израилеви племена, ще настаня името Си до века;

8їнито ще местя вече ногата на Израиля от земята, която определих за бащите ви, само ако внимават да вършат всичко, що им заповядах, целия закон и повеленията и съдбите, дадени чрез Мойсея.

9їНо Манасия подмами Юда и ерусалимските жители да вършат по-лошо от народите, които Господ изтреби пред израилтяните.

10їТогава Господ говори на Манасия и на людете му; но те не послушаха.

11їЗатова Господ доведе против тях военачалниците на асирийския цар, та хванаха Манасия, и, като го туриха в окови и вързаха го с вериги, заведоха го във Вавилон.

12їА когато беше в бедствие, помоли се на Господа своя Бог, и смири се много пред Бога на бащите си.

13їИ когато му се помоли, Бог даде внимание на него, и послуша молбата мму, та го доведе пак в Ерусалим, на царството му. Тогава Манасия позна, че Господ - Той е Бог.

14їА след това той съгради една външна стена на Давидовия град, на запад от Гион, в долината, дори до входа на рибната порта, и прекара я около ООфил, та я издигна много високо; и постави военачалници във всичките укрепени Юдови градове.

15їИ отмахна чуждите богове, и идола от Господния дом, и всичките жертвеници, които бе издигнал върху хълма на Господния дом и в Ерусалим, и ги хвърли вън от града.

16їИ поправи Господния олтар, и пожертвува на него примирителни и благодарствени жертви, и заповяда на Юда да служи на Господа Израилевия Бог.

17їНо людете още жертвуваха по високите места, обаче, само на Господа своя Бог.

18їА останалите дела на Манасия, и молитвата му към неговия Бог, и думите на гледачите, които му говориха в името на Господа Израилевия Бог, ето, написани са между делата на Израилевите царе.

19їИ молитвите му, и как Бог го послуша, и всичките му грехове, и престъплението му, местностите, гдето устрои високи места и постави ашерите и леяните идоли, преди да се смири, ето, написани са в историята на гледачите.

20їИ Манасия заспа с бащите си; и погребаха го в собствената му къща; а вместо него се възцари син му Амон.

21їАмон бе двадесет и две години на възраст, когато се възцари, и царува две години в Ерусалим.

22їТой върши зло пред Господа, както стори баща му Манасия; и Амон жертваше на всичките леяни идоли, които баща му Манасия бе направил, и им служеше.

23їА не се смири пред Господа, както се смири баща му Манасия; но тоя Амон вършеше все по-много и по-много престъпления.

24їА слугите му направиха заговор против него, та го убиха в собствената му къща.

25їОбаче, людете от страната избиха всичките, които бяха направили заговора против цар Амона; и людете от страната направиха сина му Иосия цар вместо него.

1їИосия бе осем години на възраст, когато се възцари, и царува в Ерусалим тридесет и една година.

2їТой върши това, което бе право пред Господа, като ходи в пътищата на баща си Давида, без да се отклони на дясно или на ляво.

3їВ осмата година на царуването си, като бе още млад, почна да търси Бога на баща си Давида; а в дванадесетата година почна да чисти Юда и Ерусалим от високите места, от ашерите, от ваяните идоли, и от леяните.

4їВ неговото присъствие събориха жертвениците на ваалимите; и изсече кумирите на слънцето, които бяха върху тях, и сломи ашерите и ваяните и леяните идоли, и, като ги стри на прах, разпръсна го върху гробовете на ония, които бяха им жертвували.

5їИзгори и костите на жреците на жертвениците им, и така очисти Юда и Ерусалим.

6їСъщото направи и в градовете на Манасия, Ефрема и Симеона, и дори до Нефталима, всред околните им развалини;

7їсъбори жертвениците, стри на прах ашерите и ваяните идоли, и изсече всичките кумири на слънцето по цялата Израилева земя. Тогава се върна в Ерусалим.

8їА в осемнадесетата година на царуването си, когато беше очистил земята и Божия дом, прати Сафана, Азалиевия син, и градския началник Маасия, и летописеца Иоах, син на Иоахаза, за да поправят дома на Господа неговия Бог.

9їИ те отидоха при първосвещеника Хелкия, та предадоха парите, внесени в Божия дом, които вратарите левити бяха събрали от Манасия и Ефрема, и от всички останали от Израил, и от целия Юда и Вениамина, и от жителите на Ерусалим.

10їПредадоха ги в ръката на работниците, които надзираваха Господния дом; а те ги дадоха на работниците, които работеха в Господния дом, за да поправят и обновят дома, -

11їдадоха ги на дърводелците и на зидарите, за да купят дялани камъни и дървета за греди, и да поправят зданията, които Юдовите царе бяха съборили.

12їИ мъжете вършеха работата честно; а надзирателите над тях бяха левитите Яат и Авдия от Мерариевите потомци, Захария и Месулам от Каатовите потомци, за да настояват, а от другите левити всички изкусни свирачи на музикални инструменти.

13їИмаше още и настойници над бременосците и над всички, които работеха в каква да било работа; а някои от левитите бяха писари, надзиратели и вратари.

14їА като изнасяха внесените в Господния дом пари, свещеник Хелкия намери книгата на Господния закон, даден чрез Мойсея.

15їИ Хелкия, проговаряйки, рече на секретаря Сафан: Намерих книгата на закона в Господния дом. И Хелкия даде книгата на Сафана.

16їА Сафан донесе книгата на царя, занесе и дума на царя, казвайки: Слугите ти вършат всичко, що им е определено;

17їи събраха намерените в Господния дом пари, и ги предадоха в ръката на настоятелите и в ръката на работниците.

18їТоже секретарят Сафан извести на царя, казвайки: Свещеник Хелкия ми даде една книга. И Сафан я прочете пред царя.

19їА царят, като чу думите на закона, раздра дрехите си.

20їИ царят заповяда на Хелкия, на Ахикама, Сафановия син, на Авдона, Михеевия син, на секретаря Сафан и на царевия слуга Асаия, казвайки:

21їИдете, допитайте се до Господа за мене и за останалите в Израиля и в Юда, относно думите на намерената книга; защото голям е Господният гняв, който се изля на нас, понеже бащите ни не опазиха Господното слово да постъпват напълно според както е писано в тая книга.

22їИ така, Хелкия и ония, които царят беше определил, отидоха при пророчицата Олда, жена на одеждопазителя Селум, син на Текуя, Арасовия син. А тя живееше в Ерусалим, във втория участък; и те й говориха според поръчаното.

23їИ тя им рече: Така казва Господ Израилевият Бог: Кажете на човека, който ви е пратил до Мене:

24їТака казва Господ: Ето, Аз ще докарам зло на това място и на жителите му, всичките проклетии, написани в книгата, която прочетоха пред Юдовия цар.

25їПонеже Ме оставиха и кадяха на други богове, та Ме разгневиха с всичките си дела на ръцете си, затова гневът Ми ще се излее на това място, и няма да угасне.

26їНо на Юдовия цар, който ви прати да се допитате до Господа, така да му кажете: Така казва Господ Израилевият Бог: Относно думите, които ти си чул,

27їпонеже сърцето ти е омекнало, и ти си се смирил пред Бога, когато си чул Неговите думи против това място и против жителите му, и ти си се смирил пред Мене, раздрал си дрехите си, и си плакал пред Мене, затова и Аз те послушах, казва Господ.

28їЕто, Аз ще те прибера при бащите ти, и ще се прибереш в гроба си с мир; и твоите очи няма да видят нищо от цялото зло, което ще докарам на това място и на жителите му. И те доложиха на царя.

29їТогава царят прати, та събра всичките Юдови и ерусалимски старейшини.

30їИ царят възлезе в Господния дом, заедно с всичките Юдови мъже и ерусалимските жители, - свещениците, левитите и всичките люде от голям до малък; и прочете на всеослушание пред тях всичките думи от книгата на завета, която се намери в Господния дом.

31їИ царят застана на мястото си, та направи завет пред Господа да следва Господа, да пази заповедите Му, заявленията Му, и повеленията Му с цялото си сърце и с цялата си душа, та да изпълнява думите на завета, които са написани в тая книга.

32їИ накара всички, които се намериха в Ерусалим и във Вениамин, да потвърдят завета. И ерусалимските жители постъпиха според завета на Бога, Бога на бащите си.

33їИ Иосия отмахна всичките мерзости от всичките места, принадлежащи на израилтяните, и накара всички, които се намериха в Израил, да служат, да служат на Господа своя Бог; през всичките му дни, те не се отклониха от следване Господа Бога на бащите си.

1їПри това, Иосия направи пасха Господу в Ерусалим; и на четиринадесетия ден от първия месец заклаха пасхалните агнета.

2їИ той постави свещениците в длъжностите им, и ги насърчи да служат на Господния дом.

3їИ рече на осветените Господу левити, които поучаваха целия Израил: Положете светия ковчег в дома, който построи Израилевият цар Соломон, Давидовият син; няма да го носите вече на рамена; сега слугувайте на Господа вашия Бог и на людете Му Израил.

4їПригответе се според бащините си домове, по отредите си, според предписанието на Израилевия цар Давида, и според предписанието на сина му Соломона;

5їи стойте в светилището, според отделенията на бащините домове на братята си миряните, и за всяко нека има по един отдел от левитските бащини домове.

6їИ като заколите пасхалните агнета, осветете се, и пригответе за братята си, за да направят и те според Господното слово, дадено чрез Мойсея.

7їИ Иосия подари на людете за жертви овце, агнета и ярета, на брой тридесет хиляди, всичките за пасхалните жертви, за всички, които се намериха там, и три хиляди говеда; тия бяха от царския имот.

8їИ първенците му подариха на драго сърце на людете, на свещениците и на левитите. А управителите на Божия дом, Хелкия, Захария и Ехиил, подариха на свещениците за пасхалните жертви две хиляди и шестстотин агнета и ярета и триста говеда.

9їСъщо и Хонения и братята му Семаия и Натанаил, и началниците на левитите, Асавия, Еиил и Иозавад, подариха на левитите за пасхалните жертви пет хиляди агнета и ярета и петстотин говеда.

10їТака се приготви службата. Тогава свещениците застанаха на мястото си, и левитите по отредите си, според царската заповед.

11їИ заклаха пасхалните агнета, и свещениците поръсиха кръвта, която вземаха от ръката на левитите, които и одраха жертвите.

12їИ отделиха частите за всеизгарянето, за да ги дадат според отделенията на бащините домове на людете, за да принесат Господу според предписанията в Мойсеевата книга; така сториха и с говедата.

13їИ опекоха пасхалните агнета с огън според наредбата; а светите жертви свариха в котли, в гърнета и в тави, и ги разделиха веднага помежду всичките люде.

14їПосле приготвиха за себе си и за свещениците; защото свещениците, Аароновите потомци, се занимаваха с принасяне всеизгарянията и тлъстините до нощта; затова левитите приготвиха за себе си и за свещениците, Аароновите потомци.

15їИ певците, Асафовите потомци, бяха на мястото си, според заповедта на Давида, на Асафа, на Емана и на царския гледач Едутун; и вратарите пазиха на всяка порта; нямаше нужда да оставят работата си, защото братята им, левитите, приготвиха за тях.

16їИ тъй, цялата Господна служба биде приготвена в същия ден, за да направят пасхата и да принесат всеизгарянията на Господния олтар, според заповедта на цар Иосия.

17їИ израилтяните, които се намериха там, правиха в онова време пасхата и празника на безквасните хлябове седем дни.

18їТакава пасха не беше ставала в Израил от дните на пророк Самуила; нито един от всичките Израилеви царе не беше направил такава пасха, каквато направиха Иосия, и свещениците, и левитите, и целият Юда и Израил, които се намериха там, и ерусалимските жители.

19їТая пасха стана в осемнадесетата година на Иосиевото царуване.

20їА след всичко това, когато Иосия беше наредил Божия дом, египетският цар Нехао възлезе, за да воюва против Кархамис при реката Ефрат; и Иосия излезе против него.

21їА той прати посланици до него да кажат: Какво има между мене и тебе, царю Юдов! Не ида днес против тебе, но против дома, с който имам война, и Бог ми е заповядал да побързам; остави се от Бога, който е с мене, да не би да те изтреби.

22їОбаче Иосия не отвърна лицето си от него, но преличи се да воюва против него, и не послуша думите на Нехао, които бяха из Божиите уста, и дойде да се бие в долината Магедон.

23їИ стрелците устрелиха цар Иосия; и царят рече на слугите си: Извадете ме от тук, защото съм тежко ранен.

24їИ тъй, слугите му го извадиха из колесницата, та го качиха на втората му колесница, и докараха го в Ерусалим; и умря, и биде погребан в гробищата на бащите си. И целият Юда и Ерусалим жалеха за Иосия.

25їСъщо и Еремия плака за Иосия; и всичките певци и певици до днес напомнят Иосия в плачовете си, които и направиха това обичай в Израиля; и, ето, те са написани в Плача.

26їА останалите дела на Иосия, и добродетелите му, сторени според предписанието в Господния закон,

27їи делата му, първите и последните, ето, писани са в Книгата на Израилевите и Юдовите царе.

1їТогава людете от Юдовата земя взеха Иохаза, Иосиевия син, та го направиха цар в Ерусалим вместо баща му.

2їИоахаз бе двадесет и три години на възраст, когато се възцари, и царува три месеца в Ерусалим.

3їЗащото египетският цар го свали от престола в Ерусалим, и наложи на земята данък от сто таланта сребро и един талант злато.

4їИ египетският цар постави брата му Елиакима цар над Юда и Ерусалим, ка-то промени името му на Иоаким. А брат му Иоахаз Нехао взе, та го заведе в Египет.

5їИоаким бе двадесет и пет години на възраст, когато се възцари и царува единадесет години в Ерусалим; и върши зло пред Господа своя Бог.

6їИ вавилонският цар Навуходоносор възлезе против него, та го върза с ок

ови, за да го заведе във Вавилон.

7їНавуходоносор занесе и от вещите на Господния дом във Вавилон, и ги тури в капището си във Вавилон.

8їА останалите дела на Иоакима, и мерзостите, които извърши, и това, което се намери в него, ето, написани са в книгата на Израилевите и Юдовите царе. И вместо него се възцари син му Иоахин.

9їИоахин бе осемнадесет години на възраст, когато се възцари, и царува три месеца и десет дена в Ерусалим; и върши зло пред Господа.

10їА в края на годината цар Навуходоносор прати да го доведат във Вавилон, заедно с отбраните вещи на Господния дом; и направи Седекия, брата на баща му, цар над Юда и Ерусалима.

11їСедекия бе двадесет и една година на възраст, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим.

12їТой върши зло пред Господа своя Бог; не се смири пред пророк Еремия, който му говореше из Господните уста.

13їА още се и подигна против цар Навуходоносора, който го бе заклел в Бога в подчиненост; и закорави врата си, и упорства в сърцето си да се не обърне към Господа Израилевия Бог.

14їПри това, всичките по-главни свещеници и людете преумножиха престъпленията си, според всичките мерзости на народите, и оскверниха дома на Господа, който Той бе осветил в Ерусалим.

15їИ Господ Бог на бащите им ги предупреждаваше чрез Своите посланици, като ставаше рано и ги пращаше, защото жалеше людете Си и обиталището Си.

16їНо те се присмиваха на Божиите посланици, презираха словата на Господа, и се подиграха с пророците Му, догдето гневът Му се издигна против людете Му така, че нямаше изцеление.

17їЗатова Той доведе против тях халдейския цар, който изби юношите им с нож, вътре в дома на светилището им, и не пожали ни юноша, ни девица, ни старец, ни белокос; всичките предаде в ръката му.

18їИ всичките вещи на Божия дом, големи и малки, и съкровищата на Господния дом, и съкровищата на царя и на първенците му, - всичките занесе във Вавилон.

19їИ изгориха Божия дом, и събориха стената на Ерусалим, и всичките му палати изгориха с огън и всичките му скъпоценни вещи унищожиха.

20їА оцелелите от нож отведе във Вавилон, гдето останаха слуги нему и на синовете му до времето на персийското царство;

21їза да се изпълни Господното слово, изговорено чрез устата на Еремия, догдето земята се наслаждава със съботите си; защото през цялото време, когато лежеше пуста, тя пазеше събота, докле да се изпълнят седемдесет години.

22їА в първата година на персийския цар Кир, за да се изпълни Господното слово, изговорено чрез устата на Еремия, Господ подбуди духа на персийския цар Кир, та прогласи из цялото си царство, още и писмено обяви, като рече: