2. анализ на интеркултурния потенциал на действащите учебни комплекти по математика за трети и четвърти клас

В учебните комплекти по математика за трети клас има задачи, фабулата на които “поддържа” темата за народните празници, обичаи и традиции (коледни празници, Бъдни вечер, новогодишни елхи и карнавали, мартенички, Великденски яйца и козунаци).

В учебника на колектива с ръководител М. Богданова такива са задачи 2 и 3 от урок 41, задача 5 от урок 47, задача 3 и 4 от урок 48, задача 1 от урок 73 и задача 4 от урок 80.

Най-много информация и в най-разгънат вид за народни празници, обичаи и традиции има в учебника за трети клас на колектива с ръководител З. Новакова и се отнася последователно за:

1. Деня на народните будители и Априловската гимназия в Габрово, с паметника на Васил Априлов пред нея (задача 3 от урок 26).

2. Пайдушко хоро и ръченица (задача 4 от урок 28) – от децата се иска да направят изчисления и да довършат рисунка, показваща танцьори на хоро и ръченица.

3. Никулден и приготвянето на “пълнен шаран на фурна” задача 2 от урок 38).

4. Омесване на обредния хляб “Боговица” и готвене на постен фасул за Бъдни вечер (задача 3 от урок 44).

5. Пеене на коледарски песни по къщите в ранни зори – в специално каре към рисунка с коледари е дадена част от песен: “Добри сме ти гости дошли, добри гости коледари...” (задача 4 от урок 44).

6. Сурвакница с червени, сини и жълти цветчета и новогодишна баница с късметчета (съответно задачи 3 и 4 от урок 45).

7. “Кукерите посетиха всички вкъщи в селото на Цанко. Свирачите бяха седем, а кукерите 3 пъти повече. Всеки кукер имаше по 4 хлопки на кръста ...” – задача 3 от урок 67.

8. Надбягване с коне на Тодоровден – задача 3 от урок 68.

9. Мартенички с пискюли, с гривни и мартенички топки (задача 3 и 5 от урок 70 и задача 5 от урок 71).

10. “Трети март! Трети март! Днес България празнува. На тържеството пред паметника навръх Шипка ... (задача 2 от урок 72), а задача 4 от същия урок гласи:

“Реши задачите и ще откриеш:

а/ Колко метра е висок паметникът на връх Шипка?

268 . 2 – 504 =

б/ Колко метра е висок бронзовия лъв върху паметника на връх Шипка?

в/ Колко метра е дълъг бронзовият лъв?

5 . 80 – 98 . 4 =

11. Пеенето на лазарски песни от лазарки (задача 2 от урок 88) – в малко каре към рисунка с лазарки е дадено начало на такава песен “Лазарице-китчице ...” и един от най-красивите типични народни празници – Цветница (задачи 4 и 6 от урок 88).

12. Традицията да се става рано, за да се боядисват яйца и да се залепват картинки по тях за Великден (задача 2, 3, 4 и 5 от урок 93), включително следното стихче на Дора Габе с което започва задача 2:

“Станаха рано децата,

за да боядисват яйцата.

Мама боите размива

всекиму в канче налива.”

13. Малките бели и шарени агънца, на които децата много се радват на Гергьовден, люшкането за здраве на специално вързани люлчици на този ден, както и “На 6 май Есин гостува у леля си на село. По стар обичай нейната майка сплете косите й на плитки ...” (задачи 3, 4 и 5 от урок 98).

14. Поднасяне на цветя пред паметника на светите братя Кирил и Методий за 24 май (задача 3 от урок 107).

Задача 3 от урок 102 и задача 4 от урок 101 на разглеждания учебник заслужават специално внимание. В първата от тях е показано табло на картина от магазин за предмети на народни занаяти, на което са изброени дървена захапалка, бродирана кърпичка, дървен гребен, медна чиния и глинена купа. Втората е една от малкото във всички анализирани комплекти, в която се говори за празник на друг етнос: “На 14 май е веселият ромски празник Мая. Четиринайсет малки момичета, които бяха 2 пъти повече от големите, ходеха в полето, браха цветя, миха лицето си с роса...”

Очевидно става въпрос за много сериозно налагане на определена линия от колектива на З. Новакова, която е продължена и в учебните тетрадки за трети клас. Във връзка с Деня на народните будители са задача 2 от урок 52 и задача 2 от урок 72 на тетрадка № 2 и задача 3 от урок 84 на тетрадка № 3; във връзка с Баба Марта е задача 3 от урок 71 на тетрадка № 2, а във връзка с Великден е задача 3 от урок 92 на тетрадка № 3.

Най-характерно за учебните комплекти по математика за трети клас е целенасоченото системно изграждане и утвърждаване на национално историческо самосъзнание като фактор за единение и самочувствие на всяка нация.

Най-много място в това отношение е отделено в учебника на колектива с ръководител Ангелина Манова. Във фабулата на задачи 1 и 7 от урок 11 се говори с думи и подходяща фотография за Рилския манастир – емблематична духовна светиня на българщината; фабулите на задачи 5 и 6 от урок 12 са свързани с броя на църквите в Несебър и най-голямата от тях – “Базиликата”; в задача 4 от урок 13 е показана снимка на крепост и се иска чрез посочени пресмятания и зададен код да се разкодира мястото, където се намира тя (гр. Видин); задача 5 от урок 20 е свързана с изложеното в Националния исторически музей Панагюрско съкровище; за да се реши задача 6 от урок 22 е необходимо да се извърши следното: “Събери данни от исторически документи за твоето населено място. Състави задачи с тях”; в задача 1 от урок 23 се иска чрез намиране разликите на подходящи трицифрени числа да се определи броя на годините, които са царували Хан Крум, Хан Тервел, Хан Омуртаг и Цар Борис І; половината от задачите в урок 25 (с номера 1, 5, 6, и 7) са свързани с имената и делото на Паисий Хилендарски и неговата “История славянобългарска”, “Петър Берон и неговия “Рибен буквар”, Софроний Врачански и неговото родно място; в задача 4 от урок 26 се иска чрез посочени пресмятания да се определи броя на страниците на всеки от трите тома на съчиненията на Христо Ботев; задача 5 от урок 27 третира състезание “Лъвски скок” в памет на Васил Левски; задача 3 от урок 28 е свързана с Деня на будителите; в задача 3 от урок 32 и задача 5 от урок 33 са посочени данни (броят на Ботевите четници е 208, останалите живи след боевете на Ботевата чета са 94, броят на четниците на Филип Тотю е 35, броят на четниците на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е 125) и се иска по тях учениците да съставят математическа задачи; в задача 2 от урок 33 се споменава за годишнина от Априлското въстание и къщата-музей на Баба Тонка в Русе.

По-специално внимание заслужава следната задача 1 от урок 101 на разглеждания учебник:

“Известни ли са ти фактите:

• 
  Българската държава е създадена през седми век (681 година);
  
• 
  През девети век (855 година) е създадена славянската азбука;
  
• 
  Покръстването на българите става през девети век (864 година).”
  

Такава стойност има и подобната й задача 1 от урок 101 на учебна тетрадка № 3 към учебника:

“Отговори на въпросите:

• 
  През кой век България се е освободила от османска власт?
  
• 
  През кой век е създадена българската държава?
  

В учебника и учебните тетрадки на колектива с ръководител З. Новакова има 30 задачи, свързани с народни празници, обичаи и традиции (в задача 2 от урок 42 не само се говори за приготвяне на пълнен шаран на фурна за Никулден, но в текста на задачата от учебника е дадена подробна рецепта как се прави това; задачи 5, 6 и 7 от урок 49 и задача 6 от урок 50 на учебника – коледни празници и коледари, Бъдни вечер, Нова година и украсяване на елхи; в задачи 3 и 4 от урок 51 на учебника не само се споменава Ивановден, но в първата от тях се цитира точната дата и кои празнуват на този ден – Иван, Иванка, Йовчо, Ива, Йоана, Йоан, Йовка, Ивелин, Йова, Ивета, Йован; задачи 2 и 3 от урок 68 на учебника – кукерски игри и какво получават кукерите за тях; задачи 2 и 5 от урок 74 на учебника – състезания с коне и раздаване на обредни хлябове за здравето на конете на Тодоровден; задача 4 от урок 77 и задачи 1 и 4 от урок 78 на учебника – закичване с мартенички за Баба Марта, като в последната задача се иска, чрез изчисления и зададен числов код, да се открие липсващата дума в следното стихче на Асен Разцветников:

“Тежко иде през полята

Баба Марта със _________

да разкрие снеговете,

да разчупи ледовете ...”;

задача 4 от урок 95 на учебника – лазарки и Лазаровден; задачи 3 и 4 от урок 96 на учебника – Цветница и кои празнуват: Цветан, Върбан, Маргарита, Теменужка, Здравко, Калинка, Цвета; задача 3 от урок 98 и задачи 1 и 2 от урок 99 на учебника – Великден, като в задача 1 има точна и полезна рецепта за правене на козунаци; задача 3 и 4 от урок 105 на учебника – Гергьовден с датата му и съпътстващите обичаи; задача 4 от урок 49 на тетрадка № 2 – Нова година; задача 2 от урок 51 на тетрадка № 2 – Ивановден; задача 3 от урок 98 и задача 1 от урок 99 на тетрадка № 3 – Великден; задача 2 от урок 105 на тетрадка № 3 – Гергьовден). Включени са общо 16 задачи, свързани с народните будители –Св. Климент Охридски, Васил Левски, 24 май и Добри Чинтулов, както и забележителни дати и места, свързани с българската история – 3-ти март, храм-паметник “Александър Невски”, датата от която София е избрана за столица на България (задача 3 от урок 23, задача 3 и 4 от урок 36, задачи 1, 2 и 3 от урок 69, задача 5 от урок 80, задачи 3 и 4 от урок 97 – всички от учебника; задачи 1 и 2 от урок 54, задача 1 от урок 68 – всички от тетрадка № 2, задача 2 от урок 79 и задачи 1 и 2 от урок 84 на тетрадка № 3); 3 задачи свързани с народните занаяти (изработване на дървени чинии, битови кукли и глинени вазички) и града-музей Копривщица с неговите паметници на културата и първото класно училище (съответно задача 1 от урок 10 и задача 1 и 2 от урок 23 на тетрадка № 1).

Заслужава да се отбележи включването на други 6 задачи, които заслужават специално внимание, защото третират познания за другите етнически групи населяващи България. Задача 3 от урок 56 на учебника и задачи 3 и 4 от урок 56 на тетрадка № 2, защото са свързани с именния ден на дете с арменски произход – Саркис както и задачи 2, 3 и 4 от урок 94 на учебника, защото са свързани с фестивали, организирани по случай Международния ден на ромите.

В учебния комплект за ІV клас на колектива с ръководител А. Манова има 4 задачи, посветени на Коледа и Нова година (задача 3 от урок 45 и задачи 1 и 2 от допълнителните в учебника) и 4 задачи свързани с годината в която гр. Пловдив е включен в българската държава от хан Крум (815) (задача 4 от урок 1 на учебника), духовния живот в България през средните векове.

“Прочети изреченията:

• 
  Книжовния живот през ХІІІ век е бил съсредоточен в манастирите;
  
• 
  През ХІV век се утвърждава Софийската книжовна школа;
  
• 
  Паисий Хилендарски е живял през ХVІІ век”;
  

В учебника за ІV клас на колектива с ръководител М. Богданова има 3 задачи, свързани с “Дядо Коледа” и коледните празници (задача 6 от урок 51, задачи 5 и 6 от урок 54); кукерски празници (задачи 3 и 4 от урок 72), отглеждане на лалета, зюмбюли и нарциси за Цветница (задача 4 от урок 100); Великден (задача 5 от урок 101, задача 3 от урок 102 и задача 1 от урок 103); 5 изключително формулирани задачи, свързани с българщината и християнството (задача 3 от урок 36, задача 4 и 5 от урок 37, задача 1 от урок 116 и задача 1 от урок 120) и една по-специално формулирана задача (задача 3 от урок 29), в която чрез изчисления се получава населението на две съседни страни – Турция и Гърция, а по дадени числови данни от децата се иска да съставят задачи, свързани с дължината на сухоземните ни граници с тези 2 държави.

За съжаление в учебните комплекти по математика за началното училище слабо се споменава за различните етноси и малцинствени групи в страната, за техните нрави, празници, обичаи. Ясно е, че за да живеем заедно пълноценно ще трябва и да познаваме и да уважаваме тези елементи на самосъзнание, които бивайки различни и самобитни могат да ни обединяват.

Освен споменатите до момента изключения ще отбележим още комплекта на колектива на А. Манова за трети клас, в който има по една задача в учебника (задача 4 от урок 30) и една задача от учебна тетрадка № 1 (задача 3 от урок 30). В първата се казва “В селото на Петър живеят 353 българи, 123 роми и 241 турци. Колко са жителите на селото?”, а втората се отнася за броя на българите и броя на ромите, живеещи в някакъв квартал.

Ще отделим място и за сериозния методически успех, с който авторските колективи на всички действащи учебни комплекти са “вплели изключително деликатната и на пръв поглед далеч от математиката тема за интеркултурния профил на учебното съдържание. Третираната тематика играе съществена роля за реализирането на целите на обучението по математика в началното училище, но не е изкуствено “привнесена”. Ще докажем тази теза с по един типичен пример за всяко от установените отношения. В скоби след всеки пример ще цитираме номера на задачата, номера на урока от който е, източника в съкратен вариант (например “М4” означава учебник по математика за четвърти клас, а “УТ3” към М4 означава учебна тетрадка № 3 към същия учебник) и ръководителя на авторския колектив.

1. По дадени числови данни учениците да съставят текстови задачи (зад. 3, урок 29, М4, М. Богданова);

2. По дадени числови данни учениците да съставят текстови задачи и да ги решат (зад. 3, урок 36, М4, М. Богданова);

3. Изчислителни задачи (зад. 4, 5 от урок 37, М4, М. Богданова);

4. Проверка на верността на твърдение, свързано с числени пресмятания (зад. 5 от урок 54, М4, М. Богданова);

5. Поставени са няколко въпроса в текстова задача и е записан числов израз. Да се определи въпроса на който се отговаря с пресмятане на израза (зад. 5 от урок 101 на М4, М. Богданова);

6. Прочитане на числа, записани в недесетична бройна система (зад. 1, урок 14, М4, А. Манова);

7. Дадено е решение на текстова задача. Да се определи кои числови данни са излишни в условието й (зад. 3, урок 45, М4, А. Манова);

8. Записване на числа в Римска бройна система (зад. 5, урок 106, М4, А. Манова);

9. Допълване на съкратен запис на текстова задача и решаването й (зад. 2, урок 13, УТ1 към М4, А. Манова);

10. Намиране на биективно изображение между елементите на 2 множества (зад. 5, урок 15, УТ1 към М4, А. Манова);

11. Решаване на задача по 2 начина (зад. 2, урок 68, М4, З. Новакова);

12. Решаване на задача по 2 начина и определяне на по-лесния от тях (зад. 4, урок 51, М4, З. Новакова);

13. Задача с чисто логически характер (зад. 5, урок 74, М4, З. Новакова);

14. Рисуване стрелките на показан часовник по зададен час и минути (зад. 3, урок 97, М4, З. Новакова);

15. Оцветяване на фигури в зависимост от получен числов резултат (зад. 1, урок 99, УТ 3 към М4, З. Новакова);

16. Задача с изискване да се постави въпрос по зададена фабула така ,че получената задача да има решение (зад. 2, урок 105, УТ3, към М4, З. Новакова);

17. Задачи свързани с кодиране и декодиране на информация (зад. 5, урок 55, М3, М. Богданова);

18. Откриване на числова информация по зададена статистическа двумерна диаграма (зад. 4, урок 48, М3, М. Богданова);

19. Съставяне на задача по зададен модел на решението (зад. 4, урок 80, М3, М. Богданова);

20. Попълване на числова верижка (зад. 6, урок 12, М3, А. Манова);

21. Решаване на кръстословица и кодиране (зад. 4, урок 13, М3, А. Манова);

22. Събиране на данни по дадена тема и съставяне на задачи с тях (зад. 6, урок 22, М3, А. Манова);

23. Определяне на излишни данни в текстова задача и промяна на въпроса й така, че те да се включат в решението (зад. 5, урок 27, М3, А. Манова);

24. Свързване на фабулата на задачата с броя на публикации в Интернет (зад. 4, урок 29, М3, А. Манова);

25. Основа за въвеждане на ново понятие (зад. 1, урок 101, М3, А. Манова);

26. Промяна на въпроса в задача (зад. 6, урок 35, М3, А. Манова);

27. Илюстрация на различни начини за съкратено геометрично представяне на задача (зад. 2, урок 37, М3, А. Манова);

28. Намиране на числа с определени свойства (зад. 3, урок 26, М3, З. Новакова);

29. Определяне верността на съждение за резултат от числово пресмятане (зад. 6, урок 38, М3, З. Новакова);

30. Намиране на неизвестен множител (зад. 3, урок 68, М3, З. Новакова);

31. Записване на 2 посочени различни решения на текстова задача с един числов израз по зададени модели на очаквани изрази (зад. 5, урок 70, М3, З. Новакова);

32. За запознаване с начина на извършване на числово пресмятане и реализиране на основни образователни цели в урока (зад. 2, урок 72, М3, З. Новакова);

33. За наблягане върху начина на записване на решението на задача (зад. 4, урок 98, МЗ, З. Новакова);

Направеният подробен анализ дава основание за следните изводи:

1. В действащите учебни комплекти има много смислови полета, отразяващи културата на българския народ като монолитно, недиференцирано общество и внушаващи междуетническа равноценност.

Самото отразяване е сполучливо, ненатрапчиво, равномерно по години и на уроци, като в много по-голяма степен е застъпено в учебниците, отколкото в учебните тетрадки.

2. Малко са смисловите полета, отразяващи културата на етническите малцинства – роми, турци, арменци, евреи и др.