2 февруари Световен ден на влажните зони 40 години Конвенция за влажните зони Рамсарска конвенция

На 2 февруари през 1971 г. в иранския град Рамсар е подписана Конвенцията за влажните зони, наречена Рамсарска конвенция. Това е първият международен договор, засягащ опазването на биологичното разнообразие. 2011 година е юбилейна година за Рамсарската конвенция - навършват се 40 години от създаването на конвенцията и подписването й от първите страни-членки.

България е сред първите страни, присъединили се към Конвенцията. Към настоящия момент 160 държави са приели конвенцията, представени с 1911 влажни зони с международно значение, с обща площ около 186 млн. хектара.

В списъка на Конвенцията за влажните зони с международно значение, България е представена с 10 влажни зони, с обща площ 20 306 хектара. Това са “Атанасовско езеро”, “Комплекс Беленски острови”, “Дуранкулашко езеро”, “Остров Ибиша”, “Шабленско езеро”, “Местността Пода”, “Поморийско езеро”, “Комплекс Ропотамо”, “Езеро Сребърна” и “Езеро Вая”.

Министерството на околната среда и водите е в процес на подготовка за обявяване на нов обект съгласно критериите на Рамсарската конвенция, с който ще бъде допълнен националният списък на страната с влажни зони с международно значение – „Карстов комплекс Драгоманско блато”, който включва едни от последните опазени в България карстови блата.

Обявяването за Рамсарско място не налага специални ограничения при ползването на влажните зони, напротив подкрепя риболова и използването на всякакви други ресурси – тръстика, лечебна кал, сол, дивеч и т.н., в разумни граници, осигуряващо дългосрочното им ползване в бъдеще. Всички влажни зони са включени приоритетно в Националната екологична мрежа.

Тази година темата на кампанията за 2 февруари е „Влажни зони и гори” във връзка с това, че 2011 г. е определена от Организацията на обединените нации за международна година на горите. Световният ден ще бъде отбелязан под надслов „Горите – в полза на водите и влажните зони”.

Годишнината от подписването на Конвенцията ще бъде отбелязана традиционно на 2 февруари с разнообразни кампании в страната, най-вече с активното участие на ученици, училища, детски градини и университети, които ще представят открити уроци, изложби, презентации, брошури и листовки, изготвени от ученици в екоклубове на училища, и други инициативи.

Влажните зони са екосистеми, в които водата е основният фактор, от който зависят екологичните условия и свързаните с тях животни и растения. Тези екосистеми приютяват както множество водолюбиви птици, така и много други редки и защитени животински и растителни видове. Такива са къдроглавият пеликан – емблематичен вид за езерото „Сребърна”, червеногушата гъска – световно застрашен вид, като почти цялата световна популация на вида зимува в Шабленско и Дуранкулашко езеро, белоока потапница, червена чапла, ливаден дърдавец, морски орел, които се срещат в комплекс „Беленски острови”. Уникални за тези места са редица специфични растителни видове, като бяла и жълта водна лилия, четирилистна марсилея, алдрованда.

Едно от основните местообитания във влажните зони са тръстиковите масиви, като бреговете на езерата са обрасли с обширни площи главно от тръстика, теснолистен и широколистен папур. Влажните зони формират и редица други местообитания с европейска значимост, сред които са лонгозните гори на „Ропотамо”, крайбрежни лагуни като „Поморийско езеро” и „Местността Пода”, лиманни езера като Шабленско и Дуранкулашко езеро и заливните гори на о. Ибиша.