2. Моят близък не се нуждае от детокс или вече успешно е преминал такъв. Сега вече следва същинската част от лечението, която е и по-дългосрочна. Нарича се „психосоциална рехабилитация”
Моят зависим близък е съгласен да се лекува, а сега накъде? (продължение) 2.Моят близък не се нуждае от детокс или вече успешно е преминал такъв. Сега вече следва същинската част от лечението, която е и по-дългосрочна. Нарича се „психосоциална рехабилитация” и нейните цели са няколко:
Да успее моят близък да спре изцяло употребата на наркотици/алкохол или играта на хазарт за един дълъг период от време, а защо не и завинаги
Да промени начина си на живот и да заживее с грижа за здравословното си състояние
Да постигне промяна в поведението си, така че отново да бъде приет от обществото и да може и сам да се утвърждава като негов пълноправен член
Да постигне вътрешна промяна и да се научи на самоконтрол, автономност, да разбира своите чувства и преживявания, да се научи да определя себе си като успешен човек
Да подобри отношенията си със своите близки и приятели, да си намери/задържи на работа, да продължи образованието си
3. Какви видове програми за психосоциална рехабилитация има в България? В тези програми задължително работят специалисти – най-често психолози, психиатри и социални работници. Всички те са обучавани именно за работа със зависими. Лицензираните програми са регистрирани в Национален център по наркомании.
Програмите за психосоциална рехабилитация се делят на два основни вида: нерезидентни и резидентни. В нерезидентните програми зависимият прекарва само определено време от деня или седмицата, докато в резидентните живее 24 часа от денонощието.
Нерезидентните програми са няколко вида:
Отворена програма, работеща по модела „терапевтична общност” – участниците я посещават всеки работен ден за не по-малко от 8 часа
Дневни центрове към психиатрични болници и диспансери
Дневни програми, насочени към хора с проблемна употреба на вещества
4. Заплаща ли се лечението в програмите за психосоциална рехабилитация? За нещастие, в повечето случаи отговорът е „Да”. Лечението на зависимости не се поема от Националната здравна каса.
Лечението е безплатно единствено в програмите към психиатричните болници и диспансери. Но тъй като голям брой от програмите се осъществяват от неправителствени организации и частни практики, там се налага зависимите или техните семейства да заплащат такси.
Но съвсем наскоро се появи възможност тези такси да бъдат намалени в няколко от лицензираните програми в България. За втора поредна година, през ноември 2012 г. Министерство на здравеопазването ще отпусне частично финансиране за лечението на ограничен брой зависими от наркотици, които се намират в затруднено социално положение. Това ще облекчи финансовата тежест на техните семейства.
Една от програмите вече приема хора за лечение със значително намалени месечни такси. Това е Програмата за психосоциална рехабилитация и реинтеграция на зависими „Солидарност”. Повече за нея и за възможността за лечение на намалена такса може да се прочете тук: http://www.solidarnost-bg.org/.
Светлана Николова,
Асоциация за рехабилитация на зависими „Солидарност”