2 ноември 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Преди дни парламентът прие окончателно предложената от Емил Димитров поправка в закона за лова, с която разрешенията за отстрел на мечки вече ще се издават не от министъра на околната среда, а от министъра на земеделието. Изменението беше внесено през юли и предвиждаше освен за мечки разрешенията за лов на диви кози също да минат към аграрното министерство.

Още тогава депутати коментираха, че земеделското министерство ще е по-либерално за издаване на разрешенията. Поправката породи съмнение за лобизъм. Димитров обаче отрече да има личен интерес, защото вече бил излязъл от ловното стопанство в Етрополе, което стопанисваше допреди да влезе в парламента. Дори заяви, че поправките не касаели частните ловни стопанства, тъй като мечки могат да бъдат убивани само в държавните.

При окончателното гласуване на измененията обаче Димитров изтъкна нов аргумент - финансовият интерес на ловните стопанства от лова на мечки. Трофейният лов носи печалба от 30 000 - 50 000 евро за мечка, сега по 50 мечки се убиват всяка година от бракониери, което е "пропусната полза за държавата", разясни той. Допълни, че печалбата от дивите кози е далеч по-малка. Може това е и причината той да оттегли идеята си за промяната в условията за отстрел на диви кози.

Една от последните му инициативи беше за промяна в закона за подземните богатства, така че общините да имат думата при даването на разрешения за проучване и при даването на концесии за подземни богатства. Димитров и негови колеги от ГЕРБ вкараха преди около месец такъв текст между първо и второ четене на промените в закона, с което за пореден път предизвикаха подозрения в лобизъм.

Впоследствие сами оттеглиха предложението. Идеята обаче породила дълга дискусия между Димитров и икономическия министър Трайчо Трайков и в групата на ГЕРБ, и в парламентарната икономическа комисия. Пред депутатите Трайков обяснил, че не е категорично против промените, но общините нямат капацитет за качествен контрол по издаването на разрешенията. В комисията срещу измененията се обявиха и от левицата, и от "Синята коалиция".
Влюбените птици - на отстрел

През ноември м.г. парламентът за малко да приеме промяна в Закона за лова и опазването на дивеча, която щеше да позволи отстрела на диви птици в размножителния им период. Това не стана заради бързата реакция на природозащитници. Предложението за поправката бе на Емил Димитров. Текстът регламентираше ловният сезон за 12 вида животни и птици да продължи вместо до края на януари до края на февруари. Така България щеше да наруши евродирективата за опазване на ценните видове и да понесе санкции. След като и екоминистерството настоя промяната да бъде отхвърлена, Димитров я оттегли.

Една от първите инициативи на Емил Димитров, приета след дълги спорове, беше пак промяна в закона за лова. Тя предвижда ловните сдружения да могат да учредяват на доброволен принцип и така на практика се премахна монополът на националния "Съюз на ловците и риболовците в България".

Изменението стана причина за поредица обвинения към Димитров в лобизъм, като при дебатите беше посочено, че на практика той още стопанисва ловния участък в Етрополе чрез дружеството "Фабрика "Медикет", в което депутатът все още има участие. Той обаче отрече да е в конфликт на интереси и декларира, че е напуснал всички фирми, свързани с ловната дейност.

"Ако конфликт на интереси е това, че съм ловец, всички трябва да излезем от залата, когато обсъждаме Закона за движението по пътищата, тъй като всички сме шофьори", заяви Димитров. След като промените бяха приети, от ловно-рибарския съюз заявиха, че ще сезират Брюксел. Според председателя му Иван Петков промените целят да бъдат създадени сдружения, подвластни на частни интереси.

Пълната забрана за пушенето трябваше да влезе в сила в началото на юни, но няколко месеца преди това депутати от ГЕРБ внесоха промени, с които да отпадне ограничението. Сред тях беше и Емил Димитров. Още през януари той се обяви против забраната, а като основен мотив изтъкна вероятни последствия за туризма и тютюнопроизводството.

Макар и след неколкомесечни дебати, парламентът прие идеята на Димитров и колегите му и така остана възможността да се пуши в заведения, ресторанти и на обозначени места в офисите. При дискусиите лидерът на ДСБ Иван Костов отбеляза, че депутатът от ГЕРБ е бил пряко свързан с фирмата за търговия на цигари "Табак трейдинг партнърс" и е бил председател на асоциацията на търговците на тютюн. Димитров отново се защити с думите, че е напуснал всички фирми и организации.
Да спрем заменките ли? Защо?

На първото заседание на комисията по земеделие в парламента, чийто заместник-председател е Димитров, той заедно с още двама свои колеги успя да прокара предложение за частично отпадане на забраната за промени на предназначението на заменените гори и строителството в такива терени.

Ако мораториумът беше вдигнат, макар и частично, от това щяха да се облагодетелстват всички, които успяха да заменят гори с терени край морето. Оказа се, че един от съдружниците на Димитров също има интерес от подобна стъпка, защото се канеше да строи хотел на такъв терен в Несебър. Инициативата приключи, след като премиера Борисов беше принуден да привика на разговор депутата, а той - да оттегли предложението си.
Портретна снимка на две колони



02.11.2010 г., с. І
Енергетиката остава най-печеливша за държавата
Финансовите резултати на болниците са противоречиви
Енергетиката продължава да е най-печелившият сектор за държавата, а там, където има силно правителствено субсидиране като транспорта, проблемите се задълбочават.

Това показват отчетите на държавните компании към края на септември, публикувани на сайта на Министерството на финансите. При болниците резултатите са противоречиви, а от дружествата в структурата на финансовото и военното ведомство има влошаване на резултатите.

Най-голяма печалба от енергийните дружества отчита Националната електрическа компания (НЕК) - тя достига малко над 130 млн. лв. при загуба от над 17 млн. лв. за същия период година по-рано. Сред рекордьорите по печалба е и АЕЦ "Козлодуй". Нетният финансов резултат на централата се повишава със 76% до 116.6 млн. лв.

Основната причина за това обаче е отложен разход за извозване на отработено ядрено гориво, което е спестило на компанията 42.6 млн. лв. Този разход обаче ще бъде направен през някой от следващите периоди. Общите приходи на компанията се повишават с 10% до 594 млн. лв. Енергийният системен оператор е на сериозна печалба от почти 52 млн. лв. при загуба от 50 млн. лв. година по-рано.

Причината са свитите разходи, докато приходите остават почти без промяна. Енергийния холдинг (БЕХ) също може да се похвали със сериозен ръст на печалбата - тя расте с над 41% до 104.3 млн. лв. Спад на печалбата обаче регистрира държавната ТЕЦ "Марица-изток 2". Тя се свива с 67% до 28.3 млн. лв., след като значително се свиват приходите от продажби на енергия.

При "Булгаргаз" има повишение на доставките на газ с почти 8% до 1.875 млрд. куб. метра, но приходите намаляват заради по-ниската средна цена на газа за периода. Така продажбите са за 809 млн. лв. при 887.6 млн. година по-рано. Това заедно с продажбите под себестойност е и причината компанията да продължава да е на загуба от 53.4 млн. лв. при печалба от 67 млн. лв. година по-рано.

В Държавната консолидационна компания (ДКК) може да не е постъпил и лев от приватизация за деветмесечието, но за сметка на това тя е направила разходи за поддръжка на персонал от 129 хил. лв. Освен това има и плащания по външни услуги за 114 хил. лв.

Общите й разходи са 327 хил. лв., а приходите са 96 хил. лв., които идват от лихви. Така загубата на компанията, която беше направена, за да акумулира приходите от приватизация, като се заобиколи Сребърният фонд, е 229 хил. лв. към края на септември.

Болното място на българския държавен транспорт - сериозно субсидираната БДЖ, увеличава загубата си в края на септември 2010 г. На индивидуална основа холдингът има 6 пъти по-голям отрицателен финансов резултат - 36 млн. лв. Подобряването на крайния резултат на дъщерните дружества за превоз на товари и пътници ограничава увеличаването на загубата на групово ниво до 40 на сто.

Така тя реализира обща загуба от 62 млн. лв. Последните няколко месеца товарните превози започват да се увеличават заради раздвижването на икономическата активност. Все още обаче те са под тези от края на септември 2009 г. "Български пощи" свива съществено печалбата си в края на септември и вече излиза на загуба от 822 хил. лв. при печалба от 2.8 млн. лв.

Основна причина за това са по-малкото постъпления от пощенски услуги. От по-крупните компании в портфейла на транспортното министерство единствено "Летище София" запазва постигната миналата година печалба на 11 млн. лв. при 7% спад в приходите си.

Сериозно е влошаването на финансовото положение в компанията на военното министерство "Терем" - Хан Крум. За деветте месеца загубата й достига 3.115 млн. лв., след като за същия период на миналата година е била 2.38 млн. лв. Подобно е и положението в останалите компании от групата, като на консолидирано ниво холдингът "Терем" бележи спад на печалбата с 64% на годишна база до 822 хил. лв. Най-противоречиво е представянето на болничните заведения.

Спад на печалбите има в многопрофилните болници на Русе и Варна, както и столичната "Света Ана". На загуба е ИСУЛ, а финансовото си състояние подобряват "Александровска" и "Св. Георги" - Пловдив.

Агенцията за дипломатически имоти и собственост (АДИС), която се държи от външно министерство, отчита спад на печалбата до 2.687 млн. лв., след като през 2009 г. тя е била 4.892 млн. лв. Малко над 40% спад на печалбата до 1.755 млн. лв. има и при "Информационно обслужване", което е в структурата на Министерството на финансите.

Проектът трябва да бъде приет най-късно до 5 декември, за да не започне наказателна процедура срещу страната от Брюксел. "Законът има своите положителни страни, но философията му е сбъркана", каза Никола Газдов, председател на Българската фотоволтаична асоциация.

По думите му основен недостатък на проекта е, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) ще подбира кои инвеститори ще могат да реализират мощностите си и кои не. "В закона е заложена цена на пренос, което е добре, и смятам, че ще е достатъчно, за да се отсеят несериозните предприемачи", обясни Газдов.

Според нормативния акт електроразпределителните компании и системният енергиен оператор ще съобщават всяка година какви мощности могат да бъдат присъединени, като окончателно проектът ще се съгласува от икономическото министерство и ще се одобрява от ДКЕВР.

"По презумпция НЕК трябва да развива своята мрежа, но по този начин ние ще се нагаждаме към досега съществуващата", допълни шефът на асоциацията. От бранша са доволни, че е отпаднала идеята комисия към ДКЕВР, в която влизат електроразпределителните дружества и НЕК, да определя кои компании ще изпълняват своите проекти и кои не.

"Недостатък на проекта е, че повечето от заложените в него изисквания ще се доуточняват в подзаконови нормативни актове и дори наредби, които по-лесно и по собствено усмотрение може да се променят", смята Велизар Киряков, председател на Асоциацията на производителите на екологична енергия. По думите му подборът от ДКЕВР ще се извършва непрозрачно, защото все още няма разписани критерии за това.

Според сега съществуващата наредба лиценз за производство на електрическа енергия се дава след сключване на предварителен договор за изкупуване на тока. В проекта за закон за ВЕИ обаче е записано, че такъв се дава едва след сключване на договор за присъединяване.

Браншът е получил уверението на министерството на икономиката, че противоречието ще бъде изчистено, преди законът да бъде внесен в Министерския съвет за одобрение. Асоциациите се надяват и на публично обсъждане на основните промени в нормативния акт.

Основната част от проекта е основана върху националната стратегия за развитие на ВЕИ, която все още не е приета от Министерския съвет. Неин вариант е изпратен в Брюксел, но от асоциациите очакват да бъде върнат със забележки заради допуснати грешки. По думите на асоциациите грешно са записани както прогнозните количества на ток от биомаса, така и на енергия, произведена от водноелектрически централи.

Като положителни промени в проектозакона от бранша определят разделянето на мощностите в три категории - битови потребители, малки и средни предприятия и големи дружества. Добра оценка получава и предложението да бъдат въведени дългосрочни договори за изкупуване на енергия - за фотоволтаици и геотермални източници - 25 години, а за останалите - 15 години.

"Недостатък е, че във всеки един момент може да бъде променена ставката, на базата на която се сключват договорите", допълни Газдов.

"Важното е, че в новия закон енергийните оператори са длъжни да присъединяват новите мощности, срещу което ще получават и заплащане. Сега фирмите сами изграждаха мрежата, а после я прехвърляха "безвъзмездно" на операторите", обясни Киряков. Проектът на закона предвижда присъединяването на мегават мощност да струва 25 хил. евро.

Кризата на пазара на имоти продължава да притиска финансовите резултати на специализираните в сектора инвестиционни фондове (АДСИЦ), чиито акции се търгуват и на борсата в София. Това показват резултатите на най-големите играчи в сегмента за деветмесечието, които са публикували отчетите си.

Дори на фона на ниска база от тежката 2009 г. продължава да има фондове, които отчитат спад на приходите си от основна дейност - основно тези, които разчитат изключително на управлението и продажбите на офис площи и ваканционни имоти.

Подем има при дружествата, които са ангажирани в придобиването, комасацията и управлението на земеделски земи. Трите големи участника на този пазар - "Адванс терафонд", "Еларг" и "Агро финанс", увеличават рязко приходите си, като основен фактор за това е увеличеният размер на отдадените под аренда площи и рентите, събирани от компаниите.

В селското стопанство през тази година беше регистрирано оживление, след като покрай пожарите в руската столица Москва цените на пшеницата се изстреляха до рекордно високи нива, което повлече и останалите растителни култури.

Основните причини за ниските приходи на част от фондовете за офис и ваканционни имоти са слабото търсене и липсата на чужди инвестиции, ниските приходи от продажби на апартаменти и сгради в условията на стагнацията в сектора и спад на продажните цени.

Големите загуби пък са преди всичко счетоводни - не са резултат от изтичане на пари от касата и се дължат на отрицателните преоценки заради поевтиняването на недвижимата собственост при наводнения пазар и отсъствието на осезаемо платежоспособно търсене.

Такъв е случаят с "Бенчмарк фонд имоти" и "Прайм пропърти бг". Втората излиза на 13.7 млн. лв. загуба за периода - близо три пъти повече спрямо деветмесечието на 2009 г., като тя се дължи на отрицателна преоценка на имотите на компанията.

Приходите от продажби растат значително, но при положение че базата, от която се тръгва, е ниска, след като дружеството през миналата година е реализирало само около 0.5 млн. лв. оборот. "Бенчмарк фонд имоти" продължава да преговаря за продажба на двата свои ключови проекта - бизнес центъра на столичния булевард "Цариградско шосе" срещу хипермаркет "Метро" и "Раковски бизнес център" на едноименния булевард в София, заради което свежите пари, които са постъпили в касата на дружеството от управление на имоти, са под 1 млн. лв., а отрицателните преоценки водят до счетоводни загуби. Спад на показателите си отчете и "Феърплей пропъртис".

Ръст бележат "ФНИ България" и "Софарма имоти", които са сред малкото в сегмента на градските имоти с ръст на продажбите си дори в условията на криза. Последната дори увеличава и печалбата си. "ФНИ България" освен благодарение на постоянните и стабилни приходи от наеми на търговските обекти "Mr. Bricolage" и отдадената под наем офис част от "Камбаните бизнес център" в София успява и заради постъпленията от аренда на земеделска земя.

Ключов принос има и продажбата на земеделски терени в Северна България. В крайна сметка компанията излиза на 1.8 млн. лв. печалба при отрицателен резултат за същия период на миналата година.

Далеч от кризата са фондовете за земеделска земя. "Адванс терафонд" и "Агро финанс" например са увеличили повече от наполовина приходите си от основна дейност. Втората дори е покачила три пъти печалбата си до малко под 1 млн. лв., след като за година отдадените под наем земи са се увеличили с 34%, събираната от дружеството рента е скочила с 11%, а приходите от нея са се повишили с 53%.

Съвсем наскоро инвестиция от над 7 млн. лв. във фонда направи мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. В момента той е най-големият акционер в тази компания с над 21% от капитала.



02.11.2010 г., с. ХІ
И "Монбат" отправи поглед към чуждите борси
От Дневник

Производителят на акумулатори "Монбат" е внесъл в Комисията за финансов надзор проспект за допускане до търговия на акциите на дружеството на друг европейски регулиран пазар на ценни книжа освен Българската фондова борса, на която са регистрирани в момента. Това стана ясно от съобщение на компанията в понеделник.

Подробности за конкретния пазар, към който евентуално би се прицелила компанията, не станаха ясни, а от предприятието или неговите мажоритарни собственици не бяха открити за коментар. Според неофициални информации става въпрос за Варшавската фондова борса, на която вече беше листната една българска компания - фондът за имоти "Интеркапитал пропърти дивелопмънт" АДСИЦ.

Производителят на лекарства "Софарма" също има намерение да се регистрира на фондовия пазар в полската столица.

От гледна точка на продажбите на предприятието най-големият външен пазар за продукцията му е Германия. Там "Монбат" реализира над една четвърт от оборота си.

След потвърждаване на проспекта от страна на Комисията за финансов надзор и в зависимост от пазарната конюнктура, както и от наличните технически възможности за осъществяване на процедура по двойно листване на българска компания на друг европейски регулиран пазар управителният съвет на "Монбат" ще приеме конкретно решение за избор на съответен европейски регулиран пазар, до който да се заяви за допускане до търговия емисията акции на дружеството, уточняват само от предприятието в съобщението.

Със силната си експортна ориентация "Монбат" в момента е едно от най-стабилните български публични дружества. Производителят на акумулатори "Монбат" реализира над 141 млн. лв. неконсолидирани продажби, или 76% ръст за деветмесечието спрямо същия период на миналата година.

Темпът на прираст на печалбата на годишна база отслабва значително спрямо полугодието - до 11%, но това се дължи отчасти и на отделянето на рециклиращото производство на "Монбат" към дъщерното подразделение "Монбат рисайклинг" ЕАД.

Христо Владимиров, финансов анализатор в "Ти Би Ай инвест"

Компаниите, които продават на вътрешния пазар като "Билборд", все още са на дъното. Очаквани от мен бяха и понижените резултати на "Албена", като ми е непонятно защо инвеститорите се бяха вдъхновили от акциите на дружеството, които поскъпнаха през последните месеци. Не е важно само броят на туристите да се увеличава, а и каква е печалбата от това. Оказа се, че ръстът на броя е бил за сметка на оборота и печалбата. Загубата на Българо-американската кредитна банка е притеснителна, защото това е индикатор за състоянието на малкия и средния бизнес в България, сред които основно са клиентите на кредитната институция. Статистиката на БНБ го потвърждава - във фирмения сектор делът на лошите кредити в общия кредитен портфейл е по-голям спрямо сегмента на потребителското и ипотечното кредитиране.

Това означава, че вътрешната икономика продължава да е в стагнация и семейният бизнес, малките и средните предприятия са в изключително окаяно състояние, което се отразява и на резултатите на кредитни институции като БАКБ. Другото, което прави впечатление, е, че рязко намалява темпът на растеж на печалбите на износителите, които започнаха да растат още през миналата година. Виждаме го и при ЕМКА, и при производителите на акумулатори.

Това е нормално с оглед на по-високата база от миналата година. Ще е интересно да видим четвъртото тримесечие, когато оживлението в износа би трябвало да се пренесе и във вътрешното потребление, а и последните три месеца на годината са традиционно по-силен сезон откъм потребителски разходи. Това евентуално може да подкрепи резултатите на някои компании.

Цветослав Цачев, ръководител "Анализи", "Елана трейдинг"

Износителите се представят добре. Химическите предприятия обаче изостават. При банките има още какво да се желае, но там обобщение трудно може да се направи и трябва да се разглежда случай за случай. Кредитните институции обаче по-скоро ще следват тенденциите на пазара на имоти, което ще им тежи още дълго време и едва ли ще им позволи да възстановят бързо резултатите си, така както направиха износителите.

Ясно е, че има още много скелети в гардероба. За съжаление нямаме публични компании, които да показват ясно какво се случва във вътрешното потребление. В стагнация са и компаниите, които по някакъв начин зависят от строителството, като например "Оргахим". Щом русенският производител на бои и лакове отчита продължаване на спада си, това означава, че строителният сектор заспива. При това в сезон, когато активността в този сектор е най-голяма. Дъното на този пазар явно предстои.

При "Енемона" нещата стоят по-различно, защото там проектите зависят от инвестиционната активност. За следващото тримесечие можем да очакваме забавяне на темпа на растеж на износителите - досега базата от предишната година беше по-ниска, но максимумът от гледна точка на ръст на продажбите изглежда поизчерпан. Има потенциал за ръстове, но те ще са слаби.

Ако една компания в сегмента на износителите е увеличавала оборотите си с 30-40% през 2010 г., догодина тези повишения ще бъдат от порядъка на 10%. Относно туристическия сектор освен промоционално ниските цени не бих изключил причината за отслабването да е и преминаване на част от бизнеса в сивия сектор.