2) Обработка на рани. Вземане на раневи секрет. Приложение на ТАП И SAT
-
Увредите на тъканите и органите, настъпили под влияние на външни въздействия, при което е нарушена целостта на кожата или лигавицата и са придружени от болка, лимфорагия, хеморагия и инфекция, се наричат рани.
-
Замърсяването на раните с различни микроорганизми води до образуването на гнойна секреция и тези рани се наричат гнойни или септични. Разпознаването на усложненията на откритата травматична повреда и на оперативната рана, а също така и навременното и правилно вземане и изпращане на раневи секрет за изследване, подпомагат провеждането на адекватно лечение на септичната рана.
Основни принципи на методите на лечение на септична рана -
І-ви принцип – своевременно премахване на всички некротични тъкани;
-
ІІ-ри принцип – борба с микрофлората;
-
ІІІ-ти принцип – стимулиране на регенерацията.
Изследвания на раневия секрет – микробна флора и антибиограма.
Правила при вземане, съхранение, изпращане и транспортиране на раневи секрет -
да се вземе информирано съгласие от пациента;
-
раневият секрет да се взема преди тоалета на раната;
-
раневият секрет да се взема на границата на здрава и инфектирана тъкан;
-
взетият раневи секрет да се опакова, етикира и изпрати до 2-ия час от вземането му в микробиологична лаборатория.
Необходими пособия:
(1) Стерилна табличка – върху нея стерилен набор с:
-
хирургически инструменти – подаващ и защипващ: Кохер, Терие, Москито, пинсети, ножица, скалпел или острие;
-
стерилен превързочен материал: марлени квадратчета – малки, големи и средни; марлени ленти; марлени връхчета.
(2) Табличка с:
-
дезинфекционни разтвори за обработка на септична рана – спирт, йод, кислородна вода, йодасепт и др
-
спринцовка от 20сс
-
стерилен тампон в пликче
-
левкопласт
-
ножица
-
фиш за микробиологично изследване
-
бъбрековидно легенче
(3) Барабан със стерилни маски и ръкавици
(4) Табличка/бъбрековидно легенче за използваните инструменти (с дез. разтвор).
Алгоритъм на техника -
попълва фиша за микробиологично изследване;
-
етикира епруветката на стерилния тампон с паспортната част на пациента;
-
взема информирано съгласие;
-
придава необходимото положение на пациента според мястото на раната, от която ще се взима раневи секрет;
-
поставя си стерилна маска и ръкавици;
-
взема стерилен инструмент;
-
смена раневата превръзка, като внимава да не предизвика кървене;
-
поставя инструмента в съда с дезинфекционен разтвор;
-
взема стерилния тампон;
-
взема раневи секрет със стерилния тампон на границата между здравата и инфектираната тъкан;
-
поставя тампона в стерилното пликче или епруветка;
-
извършва тоалет на септичната рана;
-
поставя стерилна превръзка;
-
опакова материала и фиша и го изпраща до 2-ия час от вземането му;
-
получава резултатите и съобщава на лекаря;
-
регистрира получения резултат в журнала за ВБИ.
ТАП (тетаничен анатоксинов протеин)
Получава се от токсина на Cl tetani, след детоксикация с формалин. Пречистеният анатоксин е адсорбирам върху алуминиев хидроксид.
В утаено състояние представлява бистра, безцветна или бледожълта течност и сивобяла утайка. СЛед енергично разклащане се получава равномерна сивобяла суспенсия без странични примеси и неразбиваеми фоликули.
Съхранява се на тъмно при температура от +2 до +8˚С.
Състав -
съдържа в 1мл. не по-малко от 80UI тетаничен анатоксин, алуминиев хидроксид и мертиолат като консервант.
Показания -
употребява се за активна имунизация срещу тетанус на деца до 4-месечна възраст и на възрастни. Прилага се само на здрави лица и на ранени, за които съществува опасност от тетанична инфекция.
Противопоказания -
остри фебрилни състояния; остри инфекциозни заболявания (вкл. и рековалисценцията – 20 дни); активни остри форми на ТБК; тежки заболявания на кръвотворния апарат; остри и хронични бъбречни заболявания; декомпенсирани и остри сърдечни заболявания; ревматизъм в активна фаза; астма по време на изостряне; хипертония ІІІ стадий; тежки чернодробни заболявания; базедова болест; остри и хронични алергични състояния.
Дозировка и начин на приложение -
еднократната човешка доза е 0,5мл. от ТАП. Ваксинация: две инжекции по 0,5мл. с интервал между тях 30-40 дни. Една година след втората инжекция се прави реваксинация еднократно с 0,5мл. Реимунизациите се правят през 10 години с по 0,5мл.
-
Преди употреба флакона се преглежда внимателно, съдържанието се разбива добре. Инжектирането става по метода на „сухата игла”: със суха стерилна спринцовка при спазване на правилата за асептика се взема определен обем от ваксината. Изгонва се излишното количество от нея, сменя се иглата и без да се прекарва през нея ваксина се инжектира мускулно в делтоидния мускул, а ако е подкожно – под долния край на делтоидния мускул.
Странични реакции -
редки са; зачервяване на мястото на убождане, лек фебрилитет.
SAT (противотетаничен серум)
- аmp. x 1500 UI et x 15 000 UI.
- представлява разтвор на имуноглобулини, получени от плазмата на коне, хиперимунизирани с тетаничен анатоксин и токсин. Пречистен и концентриран е чрез ферментативна хидролиза, фракциониран е с амонив сулфат, и ДЕАЕ-сефадекс А-50. Притежава антитоксично действие.
Показания
- за профилактика и лечение на тетануса.
Противопоказания
- сврьхчувствителност кьм конски белтьк. В тези случаи се препорьчва приложението на човешки противотетаничен имуноглобулин (гама-глобулин).
Особености на приложение и дозировка -
профилактично – по 1500 – 3000 UI.
-
лечебно – по 100 000 – 200 000 UI, като в зависимост от тежестта на заболяването дозата може да се повтори неколкократно през следващите дни.
-
При тетанус на новороденото – 20 000 UI.
-
Серумьт се прилага подкожно, мускулно и венозно. За профилактика се предпочита подкожното инжектиране, за лечение се препорьчва мускулно приложение, тьй като при интравенозното инжектиране рискьт от анафилактичен шок е най-голям. Преди употреба серумьт трябва да се затопли до телесната температура. Преди приложение на серума трябва да се направи проба за чувствителност кьм конски белтьк. За тази цел се инжектира вьтрекожно 0,1 ml серум, разреден 1:100 с физиологичен разтвор, на вьтрешната страна на предмишницата. Отчита се след 30 min.
-
Пробата се счита за отрицателна, ако диаметьрьт на папулата е не повече от 9 mm и червенината около нея е ограничена. След това се инжектира вьтрекожно 0,1 ml серум, разреден 1:10 с физиологичен разтвор, и при отсьствие на реакция след 30 min се инжектира вьтрекожно 0,1 ml неразреден серум и ако не се появят местни и общи признаци на повишена чувствителност, се инжектира необходимото количество серум подкожно или мускулно. През следващите 1 – 2 h пациентьт активно се наблюдава.
-
При поява на чувствителност се провежда десенсибилизация, като серумьт се инжектира през 30 min по следния начин:
0,1 ml разреден 1:100 серум вьтрекожно;
0,5 ml разреден 1:100 серум подкожно;
1,0 ml разреден 1:100 серум подкожно;
3,0 ml разреден 1:100 серум подкожно;
0,1 ml разреден 1:10 серум вьтрекожно;
0,5 ml разреден 1:10 серум подкожно;
0,1 ml неразреден серум вьтрекожно;
0,5 ml неразреден серум подкожно;
1,0 ml неразреден серум подкожно;
3,0 ml неразреден серум подкожно;
Цялото останало количество серум мускулно.
Странични ефекти
-
вьвеждането на серума може да предизвика незабавна реакция – анафилактичен шок и кьсна реакция – серумна болест.
-
Анафилактичният шок се среща сравнително рядко при пьрвично приложение на серума и е по-често при венозно приложение и при деца. Значително по-често се появява при повторно инжектиране, особено ако то се извьрши след 6-ия до 30-ия ден, но може и значително по-кьсно – 5 и повече години.
-
Симптомите на шока могат да се появят още при инжектирането на серума или непосредствено след това – затруднено дишане, цианоза, изпотяване, поврьщане, диария, ускорен и филиформен пулс, понижаване на крьвното налягане, колапс, който може да завьрши сьс смьрт. Това задьлжава преди прилагането на серума да има пьлна готовност за борба с шока – адреналин, кортикостероиди, антихистаминови препарати, кислород, строфантин и други.
-
Серумната болест се появява между 5 – 12 дни след инжектирането на серума, като най-често се проявява с уртикария, но сьщо така и с повишаване на температурата, болки по ставите, увеличение на лимфните вьзли и други.
Сподели с приятели: |
